РЕШЕНИЕ
№ 218
27.08.2019г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен състав на осми август през две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Н.М.Б.
секретар М.Д.
като разгледа докладваното от с. М.Б.
АНД № 515 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Е.Д.Е.Г.2.”
ЕООД, ЕИК ****, представлявано от В.И., против Наказателно постановление № 357965-F395660/12.09.2018 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности”- Б., ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118,
ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на
Министерството на финансите, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 3000 лева. Моли се от съда да постанови решение, с което да отмени
издаденото постановление като постановено при съществени процесуални нарушения
и в нарушение на материалния закон. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Не
се ангажират доказателства.
Наказващият орган, чрез
процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и
правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията
на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка от служители
на НАП, измежду които и св.Т., на 10.07.2018 г., в търговски обект- ресторант „Б.”,
находящ се в КК „С.б.”, хотел „Б.”, стопанисван от жалбоподателя, се
установило, че в обекта имало въведен и регистриран в експлоатация ЕКАФП, който
притежавал операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.
Разчетената касова наличност на ФУ била в размер на 338,64 лв., фактическа
наличност- 390 лв. Установена била положителна разлика в размер на 51,36 лв.,
която представлявала въвеждане на пари в касата, и която не била отразена във
фискалното устройство. За това нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № F395660/19.07.2018 г., въз основа на който е
издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при
издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност, съгласно
представената заповед.
Жалбоподателят не оспорва констатациите, залегнали в
наказателното постановление, които се потвърждават от показанията на св.Т.,
дадени в съдебно заседание, съставеният опис на паричните средства по време на
проверката, както и изведения дневен отчет. От страна на дружеството се
наведоха твърдения, че сумата съставлява начална и бакшиш, за което обаче не се
ангажираха доказателства.
С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и
законосъобразно на дружеството е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение и впоследствие било издадено наказателно
постановление. Съгласно нормата на чл.33, ал.1 от сочената по- горе наредба,
извън случаите на продажба всяка промяна в касовата наличност следва да бъде
отразявана във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” и
„служебно изведени”, което в случая не е било сторено. Размерът на неотразената
сума не е елемент от състава на нарушението, поради което дори и посочената
разлика да не отговаря с точност или същата е да е минимална, това би се
отразило при определяне размера на санкцията, но не и на извода дали е
извършено административно нарушение.
Отговорността на касатора е ангажирана на
основание разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС,
която предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 3000 лева
до 10000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение на чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт
по неговото прилагане, извън случаите по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Когато нарушението не води до неотразяване
на приходи, се налагат санкциите по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Последната предвижда имуществена санкция
или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева до 2000 лева,
което не издаде фискален бон за регистриране и отчитане на извършените от него
доставки/продажби. Цялостният
анализ на чл.185, ал.1 и ал.2
от ЗДДС налага извода, че за да се наложи на едно лице имуществена санкция в
размерите по чл.185, ал.2, изречение първо
от ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи,
факт, който е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи
както на установяване и доказване от наказващия орган, така и на вписването му
в наказателното постановление като част от състава на нарушението от обективна
страна. В настоящият случай е констатирано, че ЕКАФП притежава
операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, поради което
наличната парична сума е следвало да бъде въведена. В описателната част на
обжалваното наказателно постановление и в
акта за установяване на административното нарушение липсват констатации, че установената разлика е от
неотчетени продажби, от което
може да се направи единствено извод, че неизпълнението на задължението по чл.33
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. не е довело до неотразяване на приходи. Предвид това,
имуществената санкция следва размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС вр. чл.185, ал.2 изречение второ, а не тези по чл.185,
ал.2, изречение първо от ЗДДС, поради което последната е определена неправилно. След като няма данни
неизпълнението на задължението по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. да е довело до неотразяване на приходи,
нарушението следва да се санкционира в хипотезата на изречение второ на чл.185
ал.2 от ЗДДС, което препраща към размерите на санкцията по ал.1- от 500 лева до 2 000 лева. В случая съдът счита за справедлив минималния, предвиден в нормата,
размер на санкцията, поради което същият следва да бъде намален от 3 000 лева на 500 лева. Няма пречка съдът да приложи
коректната санкционна норма, като непосочването й от страна на наказващият
орган не съставлява основание за цялостна отмяна на атакуваното постановление,
както си твърди в жалбата.
Не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може да се квалифицира като маловажно. В случая,
съобразно правилата на чл.93, т.9 от НК, и като се вземе предвид значимостта на обществените отношения, свързани с
отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение не може да
се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Не са налице
обстоятелства, които да го характеризират и като такова с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 357965-F395660/12.09.2018 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности”- Б., ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118,
ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на
Министерството на финансите, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на „Е.Д.Е.Г.2.”
ЕООД, ЕИК ****, представлявано от В.И., е наложено административно наказание
„Имуществена санкция”, като НАМАЛЯВА,
на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, размера от 3000 лв. на
500 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд- гр. Б..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: