Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1864
от 04.11.2019 год. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, втори състав, на петнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при
секретаря Вяра Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Христов
административно дело номер 1336 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 68 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.С.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв. С.С.А. съдружник в Адвокатско дружество „А. и Узунова“ със съдебен адрес *** против Заповед № 3286з-1653/22.04.2019 год. на Директора на ГД „Национална полиция“, с която е постановен отказ за снемане на полицейска регистрация. Заявено е твърдение, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради липса на компетентност, неспазване на установената от закона форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона. Формулирано е искане за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание, жалбоподателя, чрез процесуален представител – адв. П. К. от Адвокатска колегия Бургас, преупълномощен от адв. С.А. от Адвокатска колегия Пловдив, поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, не ангажира доказателства, различни от представената административна преписка, прави искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски.
Ответната страна – директор на ГДНП София, редовно
призован, не се явява и не се представлява, като чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Адриана Каракашева депозира писмени бележки по делото, видно от
които счита жалбата за неоснователна, като поддържа становището, че
настъпването на реабилитация не е основание за снемане на полицейската
регистрация. Формулира искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена чрез административния орган в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед рег.№ 3286з-1653/ 22.04.2019 г., издадена от Директора на ГДНП, с която е отказано снемане на полицейска регистрация № 15021/30.10.2011 год., извършена от 04 РУ - СДВР на жалбоподателя С.С.Д..
Видно от представеното по делото свидетелство за съдимост рег. № 2989/25.09.2018 г. на РС Поморие, същото удостоверява, че към момента на издаване жалбоподателя Д. е неосъждан.
Във връзка с горното, на 18.12.2018 год. Д., чрез адв. С.А. е депозирал до Областна дирекция „Полиция“ на МВР гр. София молба, в която, след като се е позовал на настъпилата реабилитация е поискал да бъдат заличени въведените за него данни и полицейска регистрация в масивите на МВР. Към така депозираната молба са приложени заверени копия от Присъда от 05.12.2012 год., постановена по НОХД № 613/2012 год., НО, 122 с.с. Софийски районен съд, цитираното свидетелство за съдимост и удостоверение от Окръжна прокуратура Бургас за липса на висящи досъдебни производства.
Предвид така депозираната молба, с докладна записка рег. № 517р-969/22.01.2019 год., Началник група „ОАПС“ е уведомил Директора на ОДМВР София за извършена проверка в АИС „ЦПР“ при която е установено че на Д. е извършена полицейска регистрация № 15021/30.10.2011 год. от 04 РУ СДВР. Във връзка с така установеното и предвид създадената в ОДМВР София организация на работа относно наличието на основания за снемане или отказ от снемане на полицейска регистрация, в докладната записка е предложено материалите по преписката да се предоставят за отношение по компетентност на юрисконсулт при ОДМВР София. В изпълнение на така предложеното, с писмо рег. № 517р-1646/29.01.2019 год., Директора на ОДМВР София е изпратил преписката до Директора на СДВР за извършване на проверка и изготвяне на мотивирано предложение до ГДНП.
След получаване на преписката, с писмо рег. № 513000-8591/18.02.2019 год. от СДВР са изискали информация от Софийска районна прокуратура относно работата по прокурорска преписка № 46469/2011 год. по описа на СРП. С писмо рег. № 513000-8798/19.02.2019 год. от Софийски районен съд е изискано копие от присъда по НОХД № 613/2012 год., НО, 122 с.с. Софийски районен съд. В отговор на така поисканото, с писмо изх. № ПД 97/05.03.2019 год. прокурор от СРП е уведомил СДВР, че по цитираната прокурорска преписка е бил изготвен и внесен в СРС обвинителен акт против С.С.Д. за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, по който е образувано НОХД № 613/2012 год. по описа на СРС. По делото е постановена присъда (влязла в сила на 21.12.2012 год.), по силата на която Д. е признат за виновен, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години. В писмото на СРП е посочено, че от служебно изискана справка за съдимост е установено, че С.Д. не е осъждан за други престъпления от общ характер, като на основание чл. 86, ал. 1 от НК същия е реабилитиран. В изпълнение на поисканото, от СРС са изпратили заверен препис от поисканата присъда.
След събиране на относимите доказателства и информация, Директора на СДВР е изготвил до Директора на ГДНП Предложение за издаване на заповед по чл. 21, ал. 1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация с рег. № 513р-23271/19.03.2019 год. В предложението са вписани установените обстоятелства – наличието на извършена полицейска регистрация № 15021/2011 год. на 04 РУ СДВР, както и относно приключилото с осъдителна присъда производство. С оглед на това, Директора на СДВР е предложил на Директора на ГДНП да не се снема полицейската регистрация, поради липсата на основание по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Към предложението са приложени материалите събрани в хода на извършената проверка.
Предвид горното, Директора на ГДНП е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № 3286з-1653/22.04.2019 год., с която на основание чл. 21, ал. 1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация е отказал снемане на полицейска регистрация № 15021/2011 год. на 04 РУ СДВР на С.С.Д.. Като мотив за постановяване на този резултат, административния орган е посочил, че осъждането с влязла в сила присъда не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, включително и при настъпила реабилитация.
Недоволен от така постановения административен акт, жалбоподателя е оспорил заповедта на Директора на ГДНП, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че заповедта е незаконосъобразна, поради липса на компетентност, неспазване на установената от закона форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона. В подкрепа на това твърдение на първо място е заявено, че заповедта е постановена при липса на компетентност. Твърди се също, че заповедта е неясна, противоречива, а от там и немотивирана. Заявено е също твърдение и за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на извършена проверка от страна на полицейския орган и липса на мотивирано предложение за отказ от снемане на полицейска регистрация. В жалбата се твърди и нарушаване на материалния закон, доколкото, според жалбоподателя настъпилата реабилитация следва да се приеме като материалноправна предпоставка за снемане на полицейска регистрация, по аргумент от нормата на чл. 19, ал. 6 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, указваща необходимостта от прилагане на справка за съдимост на регистрирания.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, настоящият съдебен състав
констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административно производствените
правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон.
Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 29, ал. 1 от ЗМВР. Посоченият закон не определя специална форма на същата, поради което е приложимо общото правило на чл. 59, ал. 2 от АПК – заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити.
Настоящият съдебен състав не споделя заявените в жалбата твърдения за липса на компетентност на органа, постановил оспорената заповед. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация е указано, че полицейската регистрация се снема или снемането й се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-267/ 10.03.2015 год. Министъра на вътрешните работи е оправомощил директора и заместник-директорите на Главна дирекция „Национална полиция“ да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. В този смисъл, заповедта е издадена от компетентен орган в кръга да предоставените му правомощия.
Без опора в доказателствения материал е и твърдението за наличие на процесуално нарушение, поради липсата на извършена проверка, респ. липсата на предложение за постановяване на заповед. От анализа на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, безспорно се установява неоснователността на така заявените твърдения. По преписката безспорно е извършена проверка, в т.ч. и чрез изискана писмена информация и документи от Софийска районна прокуратура и Софийски районен съд, а приложеното по делото Предложение за издаване на заповед с рег. № 513р-23271/19.03.2019 год. указва спазване на изискването на чл. 19, ал. 7 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация.
Предвид горното, при реализиране на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които на самостоятелно основание да обосноват отмяна на оспорената заповед. Спазен е редът предвиден в Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация.
Заповедта съответства на материалния закон. По делото не е налице спор по фактите и в частност не спори между страните, че жалбоподателят Д. е бил осъден с влязла в сила присъда за извършено престъпление от общ характер, както и че същия е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. Спорно е дали настъпилата по право реабилитация е основание за снемане от полицейска регистрация.
Съгласно нормата на чл. 68, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи извършват полицейска регистрация на лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. В настоящия случай полицейската регистрация на лицето е била извършена на основание водено досъдебно производство № ЗМ 2175/2011 год. по описа на 04 РУ-СДВР (прокурорска преписка № 46469/2011 год. по описа на СРП). Целта на полицейската регистрация е посочена в чл. 27 от ЗМВР, като е посочено, че данните от нея се използват само за дейности, свързани със защитата на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Основанията за снемането й са изрично нормативно установени в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, както следва: 1. регистрацията да е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.
Видно е, че настъпване на реабилитация по право, не е измежду хипотезите, регламентиращи снемането на полицейската регистрация, тъй като целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като институт на административното право са различни. Полицейската регистрация е последица не на осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а на извършването на деянието, и именно поради тази причина тя се извършва към този (на деянието) момент. Заличаването на последиците на осъждането, какъвто ефект има реабилитацията, е неотносимо към снемането на полицейската регистрация, чиято цел е насочена към дейностите по чл. 27 от ЗМВР и в този смисъл, настъпването на реабилитация не влияе върху обществените отношения, свързани със снемането на полицейска регистрация, поради което и не е предвидено измежду основанията по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР.
В допълнение следва да се посочи, че в случая не се касае за генериране на лични данни в процеса по изграждането на информационни фондове по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗМВР за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информационни и аналитични документи и продукти по реда на Раздел VІ от Глава ІІ на ЗМВР, в който случай тези данни могат да бъдат заличени на основание чл. 26, ал. 2 от ЗМВР, при наличието на предвидените там предпоставки.
Съобразявайки изложените мотиви, настоящия съдебен състав
намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По делото е направено искане за
присъждане на направените разноски от двете страни в процеса. Като съобрази
изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК,
съдът намира, че следва да присъди в полза на ответника сумата от 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв. С.С.А. съдружник в Адвокатско дружество „А. и Узунова“ със съдебен адрес *** против Заповед № 3286з-1653/22.04.2019 год. на Директора на ГД „Национална полиция“, с която е постановен отказ за снемане на полицейска регистрация № 15021/2011 год. на 04 РУ СДВР.
ОСЪЖДА С.С.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.