Р Е Ш
Е Н И Е
№ 40
Гр. Перник, 31.01.2023
година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АЕКСОВА
при съдебния секретар Е. В.** и с участието на прокурор А.**
от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладвано от съдия Ивайло
Иванов КАНД № 271 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208- чл.228 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „**“ ООД, с ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление гр. В.**, район „**“, бул. „**“ № **, сграда на
Медицински център „**“, представлявано от управителя В.С.М.** срещу съдебно
решение № 572 от 26.10.2022 година, постановено по АНД № 01113 по описа за 2022
година на Районен съд П.**.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление /НП/ № 553217-F557345 от 31.12.2020 година, издадено от началника на
отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция
за приходите /НАП/, с което на „**“ ООД гр. С.**, на основание чл. 182, ал. 2,
във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка
с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за неизпълнение
на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006 г./
е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин лева/.
Касаторът твърди, че решението на районния съд е
неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага доводи срещу изводите в решението, че
съставянето на акта за установяване на процесното нарушение /АУАН/, съставен
преди изтичане на срока за обжалване на резолюцията за прекратяване на
производството, образувано за същото нарушение с АУАН № F543385/07.04.2020 година, не е съществен процесуален порок на
производството. Твърди, че АУАН и НП са съставени след изтичане на допустимите
законови срокове едни спрямо друг. Възразява срещу изводите в решението, че
първоначално съставения АУАН е бил връчен на пълномощник на дружеството, с
пълномощно, действащо от 02.07.2020 година и ненадлежно към датата на
предявяване. Твърди, че със съставянето на АУАН, въз основа на който е издадено
процесното наказателно постановление, в хода на вече образувано с АУНА от
07.04.2020 година производство за същото нарушение, без последното да е
прекратено, е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на
защита на наказаното дружество. Излага доводи, че връчването на процесното НП
близо две години след издаването му създава объркване. Пледира, че при
съставяне на процесния АУАН е допуснато нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. По
същество излага доводи за наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, а липсата на такава преценка, извършена от наказващия орган е
самостоятелно основание за отмяна на НП. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество
постанови друг, с който да отмени процесното наказателно постановление.
Ответникът по жалбата в срока по чл.213а, ал.4 от АПК, не
депозира отговор.
В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно
призован не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание ответникът по
касационната жалба, редовно призован се представлява от юрисконсулт П. П.**,
който пледира решението на районния съд да бъде оставен в сила, а депозираната
касационна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира
присъждане на направени по делото съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание, представителят на
Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за законосъобразност и правилност
на решението и предлага същото да бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, касационен състав, като
прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки
нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима, като подадена в
срока и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна.
С НП № 553217-F557345 от 31.12.2020 година, началник на Отдел „Оперативни
дейности“ в ЦУ на Национална агенция за приходите, наложил на „**“ ООД, гр.
С.**, на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл.
83, ал. 1 от ЗАНН имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за
това, че на 04.04.2020 година, в 17:13 часа, в търговски обект – аптека „**“,
находящ се в гр. П., ул. „***“ № 9, стопанисван от „**“ ООД, гр. С.**, в
монтирано в обекта фискално устройство /ФУ/ модел DATECS
FP800, с ИН
DT407850, и ИН на
фискалната памет (ФП) 02407850, притежаващо активни функции „служебно въведени“
и „служебно изведени“ суми, в нарушение на изискването на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 година, не е отразена, чрез функцията „служебно
изведени суми“, сумата от 10.70 лева, представляваща отрицателна разлика между
разчетната касова наличност съгласно отпечатан от ФУ дневен „Х“ отчет №
0046984/04.04.2020 година в размер на 50.00 лева и фактическата касова
наличност в обект, съгласно изготвен от фармацевт в обекта опис на паричните
средства в размер на 39.90 лева.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд
– Перник, който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол го е
потвърдил като законосъобразно.
За да постанови оспорения съдебен акт първоинстанционният
съдебен състав, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, и след техен анализ, съвкупен и поотделно е приел от фактическа
страна за установено по несъмнен начин отразената в съставения за процесното
нарушение АУАН и процесното НП фактическа обстановка.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
след извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на
производството по налагане на имуществена санкция и във връзка с доводите на
жалбоподателя, в решението е прието, че производството е протекло без допуснати
съществени процесуални нарушения, АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42
и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а производството е водено от компетентни органи и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Доводът на наказаното лице за съставяне на АУАН с №
F557345/03.07.2020 година, въз
основа на който е издадено процесното наказателно постановление преди изтичане
на срока за обжалване на резолюцията за прекратяване на първоначално съставен
за процесното нарушение АУАН с № F542285/07.04.2020 година, е отхвърлен с мотив за несъщественост
на допуснатото процесуално нарушение. Прието в решението е, че АУАН и НП са
съставени в допустимите законови срокове един спрямо друг. Възражението на
наказаното дружество във връзка с лицето, на което е връчен АУАН, въз основа на
който е издадено процесното наказателно постановление, са отхвърлени от
районния съд с мотив, че процесния АУАН, независимо връчен на същото лице, на
което е връчен и първоначално съставения акт, приет за надлежно връчен с
прекратителна резолюция, е надлежно връчен на това лице, предвид заверка на пълномощното
на 02.07.2020 година, представящо необходимия обем пълномощия на лицето, приело
връчването. Прието в решението по
същество е, че законосъобразно и основано в приложимия материален закон,
отговорността на касатора е ангажирана с процесното НП за нарушение по чл. 185,
ал. 2, във връзка ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 година, тъй като по делото е безспорно доказано, че на описаните
в АУАН и НП дата и място, е установена съгласно опис на парите в касата
фактическа касова наличност в размер на 39.30 лева спрямо касова наличност
съгласно отпечатан от ФУ дневен „Х“ отчет в размер на 50.00 лева, поради което
е налице отрицателна разлика в касовата наличност в обекта в размер на 10.70 лева,
неотразена във ФУ чрез функцията „служебно изведени“ суми. Доводите на
наказаното дружество за приложимост на чл.28 от ЗАНН са отхвърлени от решаващия
първоинстанционен състав с мотиви, че независимо че нарушението не е довело до
неотразяване на приходи, това обстоятелство не може да се отчете допълнително,
като смекчаващо отговорността, тъй като се явява съставомерен елемент при
прилагане на привилегированата санкционна разпоредба, а същевременно
конкретното деяние по своите белези е типично за общите случаи н нарушения от
този вид, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН е неоправдано.
Наложената с процесното наказателно постановление имуществена санкция районният
съд е приел за законоустановената в чл. 185, ал. 1, във връзка. с ал.2 от ЗДДС,
предвид липсата на установяване нарушението да е довело до неотразяване на
приходи, и в справедлив минимален размер.
Решението е правилно.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи
произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 АПК касационната инстанция възприема установената от Районен
съд Перник, фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по
делото доказателства.
По доводите в касационната жалба:
На първо място, настоящият касационен състав не се
солидизира с доводите на касатора досежно нарушаване на принципа за
еднократност на административнонаказателното преследване за едно и също нещо, а
аргументите за това са следните: в настоящият случай,
административнонаказателната отговорност на касатора е била ангажирана
първоначално въз основа на АУАН № F543385 от 07.04.2020 година, за извършено виновно нарушение на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 година на МФ. Видно от
приложената разписка /лист 9 от АНД №1113/ същият е връчен на лицето Наталия
Вълчева Петрова на 07.04.2020 година, която го е подписала в качеството си на
упълномощено лице. Административнонаказателното производство във връзка с този
АУАН е било прекратено с резолюция за прекратяване на
административнонаказателно производство № 522777-F543385/07.07.2020 година с мотив, че лицето, на което цитирания
вече АУАН е бил връчен към процесната дата не е притежавало необходимата
представителна власт, която да доведе до възможност за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на дружеството. Във връзка с този,
твърдян от наказващия орган факт, в кориците на делото се съдържат надлежни
писмени доказателства – пълномощно, с нотариална заверка от 02.07.2020 година,
която е със срок от една година от датата на нотариалната заверка. Това по
абсолютен начин доказва, че към датата на предявяване на този АУАН, а именно
07.04.2020 година, въпросното лице не е притежавало представителна власт, въз
основа на което да се направи извод, че същият е бил надлежно връчен. Съдът
констатира, че е налице втори АУАН № F557345 от 03.07.2020 година във връзка със същото
административно нарушение, издаден четири дни преди издаване на мотивираната
резолюция /лист 22 от АНД/.
Соченият в касационната жалба като нарушен от страна на
наказващият орган принцип е възприет в разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН и той се
изразява в това, че никой не може да бъде наказан повторно за административно
нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно
постановление или решение на съда. В настоящият случай този принцип не е
нарушен, доколкото административнонаказателното производство, образувано с
първият АУНА с дата 07.04.2020 година е прекратено с мотивирана резолюция. В
тази връзка за пълнота, настоящият касационен състав счита, че следва да
посочи, че основанията за прекратяване на административнонаказателното
производство, към датата на извършване на това процесуално действие от страна
на наказващия орган са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН /редакция към ДВ, бр.24 от 27.03.1987 г./, а именно
когато се установи, че деянието не е нарушение; че нарушението не е извършено
от лицето, посочено като нарушител или когато то нарушението не може да се
вмени във вина на лицето,
посочено като нарушител. Видно от това е, че към онзи момент законодателят не е
предвидил хипотеза, при която административнонаказващият орган да може да
прекрати производството само защото акта за установяване на административно
нарушение не е връчен на нарушителя. В този ред на мисли, последният е бил
длъжен на основание чл. 52, ал. 2 от ЗАНН да върне преписката веднага на
административнонаказващият орган, като това е предвидено именно с цел
гарантиране правото на защита на нарушителя. Този съждения на съда обаче не рефлектират върху крайният му извод,
доколкото разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН /редакция към ДВ, бр.44 от
13.05.2020 година/ не предвижда мотивираните резолюции, с които се прекратява
производството да се
обжалват, а това означава, че процесната такава е влязла сила още в датата на
нейното издаване съобразно чл. 64, б. „а“ от ЗАНН. Ето, защо издавайки втори
АУАН, макар и преди административнонаказателното производство във връзка с
първоначалния да не е било прекратено не е нарушен принципа на чл. 17 от ЗАНН,
доколкото липсва влязло в сила решение на съда, респективно наказателно постановление
за същото нарушение. Тези изводи не се разколебават и с влезлите в сила промени
в ЗАНН от 24.12.2021 година доколкото в ПЗР на ЗИДЗАНН от 2020 година не са
предвидени особени правила за влизане в сила на процесуалните норми. Поради
това и по силата на ограничителното препращане, съдържащо се в чл. 84 от ЗАНН,
приложение ще намери разпоредбата на чл. 3 от НПК, съгласно който разпоредбите
на Наказателно – процесуалния кодекс се прилагат от влизането им в сила и за
процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни
производства“. Издавайки процесното наказателно постановление, въз основа на
АУАН № F557345 от 03.07.2020 година е изцяло съобразен принципът
обективиран в разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН.
Без основание са и доводите в жалбата, свързани със
срока, в който е връчено процесното наказателно постановление. ЗАНН не съдържа
разпоредби, указващи какъв е срокът за връчване на актовете, обективиращи
производството. Поради това, „закъсняло“ връчване на НП би имало за резултат
единствено изтичане на обикновената /чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във връзка с чл. 11 на ЗАНН/ или
абсолютна /чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във връзка с
чл. 11 на ЗАНН/ погасителна давност за осъществяване на административнонаказателно
преследване. По отношение на процесното нарушение, извършено на 04.04.2020
година, не са изтекли нито обикновеният, нито абсолютният давностен срок,
изключващи възможността за реализиране на административнонаказателната
отговорност на касатора.
Предвид изложеното споделят се напълно правните изводи на
районния съд за проведено валидно и процесуално законосъобразно производство по
издаване на процесното наказателно постановление.
Извършената служебно проверка за правилното приложение на
материалния закон и във връзка с доводите в касационната жалба също не
обосновава извод за отмяна на обжалваното решение. Районният съд правилно е
приел, че е осъществен състав именно на вмененото с НП административно
нарушение. Нерегистрирането на посочените в НП дата и място, към посочения час,
на промяна в касовата наличност на ФУ, модел DATECS FP800, с ИН DT407850, с ИН
на фискалната памет /ФП/ 02407850, притежаващо активни функциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми, монтирано и работещо в обекта на касатора
– юридическо лице, представляваща отрицателна касова разлика в размер на 10.70
лв., което не е установено да е довело до неотразяване на приходи, съставлява
нарушение на нормативен акт по прилагане на ЗДДС – чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006, за което санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, във връзка
с ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН предвижда реализиране на
административнонаказателна отговорност посредством налагането на имуществена
санкция.
Доводите в касационната жалба за маловажност на деянието
също са без основание, предвид което настоящият касационен състав напълно
споделя мотивите на районния съд досежно липсата на предпоставки за прилагане
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбите на чл. 63д,
ал. 4, във връзка с ал.1 от ЗАНН основателно е искането на ответната страна по
касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималният размер за
съответния вид дело, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и
количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна
сложност на делото намира, че в полза на ЦУ на НАП София, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52 следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева, съобразно
предвиденото в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Перник, касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
752 от 26.10.2022 година, постановено по АНД № 01113 по описа за 2022 година на
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „**“ ООД, с
ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. В.**, район „**“, бул. „**“ №
15, сграда на Медицински център „**“, представлявано от управителя В.С.М.** да
заплати на Централно управление на Национална агенция по приходите гр. София,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ №
52 съдебни разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на ожалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/