ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Пловдив, 06.02.2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ,Първо отделение, I състав, в закрито заседание на шести февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ДАРИНА МАТЕЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Дарина Матеева адм. дело номер 318 описа за 2019 година и
като обсъди:
Производството
е по реда на чл.215 и
следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на жалба на Й.Г.А.,ЕГН ********** *** против Заповед № РД-09-90/16.01.2019г.на кмета
на община „**“,с която на основание чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “масивна жилищна сграда“ с размери 8,00/4,00 м. ,изпълнен
в поземлен имот-частна общинска собственост с идентификатор № 11845.17.20 по КК
и КР на с.**,Община „**“,област *,одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11.2008г.
на Изпълнителния директор на АГКК.
Претендира
се отмяна на акта поради незаконосъобразност. Освен това, с жалбата е направено
особено искане за спиране изпълнението на заповедта, явяващо се предмет на
настоящето производство.
Съгласно
разпоредбата на чл.217, ал.1 от ЗУТ, жалбите и протестите пред съда не спират
изпълнението на индивидуалните административни актове по смисъла на закона,
изчерпателно изброени в точки 1-ва до 12-та на посочената норма. Според
правилото на чл.217, ал.2 от ЗУТ, съдът може да спре изпълнението на актовете
по чл.217, ал.1 от ЗУТ с изключение на заповедите за спиране и забрана на
достъпа до строежи по чл.224, ал.1 и 5, и по чл.224а, ал.1 и 5 от закона. .
В
случая, предмет на съдебно оспорване е административен акт, с посочено правно
основание за издаването му- чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за който административен акт
законът не е изключил суспенсивния ефект от съдебното му обжалване, поради
което и съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1 от АПК, във връзка с чл.219, ал.3
от ЗУТ, изпълнението на Заповед
№ РД-09-90/16.01.2019г.на кмета на община „**“ е
спряно по силата на закона и за жалбоподателя липсва правен интерес по
отношение на направеното искане.
Следователно,
налице е хипотезата на чл.159, т.4 от АПК, поради което искането се явява
недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане.
Ето
защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
искането на Й.Г.А.,ЕГН ********** ***,
за спиране изпълнението на Заповед № РД-09-90/16.01.2019г.на кмета на община „**“.
Определението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на сраните.
СЪДИЯ: