№ 6917
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря В.К
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20221110100294 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от М. ЦВ. Д., ЕГН **********,
срещу Б. Б. Г., ЕГН **********, лице, с което молителката е живяла при условията на
фактическо съпружеско съжителство и от което има деца, с искане за налагане на мерки за
защита на молителката при твърдения за извършени от ответника спрямо молителката
актове на домашно насилие на 10.12.2021 г., на 21.12.2021 г. и 23.12.2021 г., изразяващи се в
обиди и заплахи.
Молителката твърди, че ответникът е лице, с което е живяла във фактическо съжителство,
и с което са родители на децата Б.Б. Г., ЕГН **********, А.Б. Г., ЕГН **********, и М.Б
Г.а, ЕГН **********. Поддържа, че ответникът започнал да упражнява психическо насилие
и да проявява агресия спрямо нея през 2019 г., като от момента на настъпване на
фактическата раздяла между страните преди няколко месеца, и най-вече през м. декември
2021 г., проявите на вербалната агресия към молителката станали по-сериозни. Твърди се, че
извършените актове на психическо насилие се изразяват във вербална агресия, изразена чрез
обиди и заплахи към телесния интегритет, обективирани във Вайбър съобщения, получени
от молителката, както следва:
На 10.12.2021 г. „Компромиси?! Заплахи, абе я си пий хапчетата и се лекувай“; „Абе
ти си ненормална бе, как не те е срам да не ми отговаряш часове наред?!“; „Ти много
ще си патиш!“; „Ти не си добре бе идиот! Какво си видяла би…….“; „Това ще те вкара
в затвора“
На 21.12.2021 г. „Наред е да ти съборят къщата!“; „Ще ходиш по дела, докато не
почнеш да ровиш по кофите“; „Ще те преследвам през целия ти мизерен живот, а
законите не са в твоя полза! Луда си и това е факт“; „Гледай да не ми отровиш децата,
ти не можеш да готвиш.“
На 23.12.2021 г. „Абе ти нормална ли си?“, „Ей ненормалната?“, „Ехооо идиот“; „Ти
четеш ли какво ти пиша бе куку“; „Започнат ли делата срещу теб от другата година
няма да имаш миг покой и ще продължи безкрайно“.
1
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание оспорва изложените от молителката
фактически твърдения. Прави изрично изявление за признание на обстоятелството, че е
изпратил процесните съобщения, но поддържа, че същите са извадени от контекста. Твърди,
че не одобрява поведението на молителката към сина на страните. Сочи, че същата го е
следила, като е поставила тракер в колата му. Изяснява, че молителката живее в незаконна
къщата, която ще бъде съборена. Твърди, че тя отказвала да му позволи да вижда децата.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл.2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата за защита е подадена от лице, което
твърди, че лично е пострадало от акт на домашно насилие за лична защита, поради което
съгласно чл. 8, т. 1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано
за това лице. По делото не се спори, че страните имат 3 малолетни деца – Б.Б. Г., ЕГН
**********, А.Б. Г., ЕГН **********, и М.Б Г.а, ЕГН **********, което се подкрепя и от
ангажираните в тази насока доказателства /л.15-17 от делото/. Ето защо ответникът попада
сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 3 ЗЗДН.
Описаните в молбата актове на 10.12.2021 г., 21.12.2021 г. и 23.12.2021 г. представляват
домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за
осъществено психическо насилие спрямо молителката. Молбата е депозирана в
едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която са описани процесните актове на насилие от 10.12.2021 г., 21.12.2021 г. и 23.12.2021
г., като е посочено, че на цитираните дати молителката е получила Вайбър съобщения от
ответника с обиди и заплахи с текстове както следва: „Компромиси?! Заплахи, абе я си пий
хапчетата и се лекувай“; „Абе ти си ненормална бе, как не те е срам да не ми отговаряш
часове наред?!“; „Ти много ще си патиш!“; „Ти не си добре бе идиот! Какво си видяла
би…….“; „Това ще те вкара в затвора“, „Наред е да ти съборят къщата!“; „Ще ходиш по
дела, докато не почнеш да ровиш по кофите“; „Ще те преследвам през целия ти мизерен
живот, а законите не са в твоя полза! Луда си и това е факт“; „Гледай да не ми отровиш
децата, ти не можеш да готвиш.“, „Абе ти нормална ли си?“, „Ей ненормалната?“, „Ехооо
идиот“; „Ти четеш ли какво ти пиша бе куку“; „Започнат ли делата срещу теб от другата
година няма да имаш миг покой и ще продължи безкрайно“.
Представени са и извлечения от Вайбър кореспонденция, от които се установява, че са
изпратени съобщения с описаните от молителката текстове.
Изложеното от молителката в декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН кореспондира напълно от
показанията на св. Марияна Невелинова Лозанова. Свидетелката си спомня, че при срещата
си с молителката в дома й привечер след 16:30 часа в деня преди Бъдни вечер миналата
година /съдебното заседание е проведено на 07.04.2022 г./ е видяла как молителката
2
получава Вайбър съобщения от ответника с обиди „идиот“, „изрод“, „куку“ и заплахи, че ще
я съсипе, че ще ходи цял живот по дела, докато не започне да рови по кофите. Разказва, че
молителката се разстроила, разплакала се, споделила й и показала други предходни обидни
съобщения. Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира дадените от св. Лозанова
показания като логични и обективни, доколкото същата е възприела лично получаването на
процесните съобщения, както и техния текст. Събраните по делото гласни доказателства се
подкрепят и от изрично заявеното признание на ответника в съдебно заседание, че
описаните от молителката съобщения са изпратени от него. По естеството си последното
представлява признание на неизгоден за ответника факт, поради което то се ползва с висока
доказателствена стойност. Ето защо, съдът, като взе предвид събрания по делото
доказателствен материал и изричното признание на ответника, приема за доказано
извършването на твърдените от молителката актове на психическо насилие, изразяващи се в
отправени от ответника обиди и заплахи, обективирани във Вайбър съобщения на 10.12.2021
г., 21.12.2021 г. и 23.12.2021 г.
За пълнота следва да се отбележи, че твърдението на ответника, че процесните съобщения
са извадени от контекста на кореспонденцията, е неоснователно. Изложените от него в
съдебното заседание уточнения, а именно, че имотът, обитаван от молителката, е незаконен
и подлежи на събаряне, както и твърдяното неправилно отношение на последната към
децата на страните и отказът й да позволи осъществяването на лични контакти между децата
и баща им, не променят факта, че изпратените съобщения имат обиден и заплашителен
характер, като същите са от естество да увредят емоционалното състояние на адресата,
поради което и представляват проявна форма на психическо насилие. В случай че
ответникът счита, че правата му на лични отношения с децата са нарушени от молителката
или че същата не разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждането им, това
не му дава правото да извършва актове на насилие и да проявява вербална агресия спрямо
молителката. Напротив, за него съществуват надлежни правни средства за разрешаване на
възникналите между страните спорове. Останалите събрани по делото доказателства съдът
не обсъжда, тъй като са неотносими към процесните дати и твърдения за осъществени на
тези дати актове на домашно насилие.
Относно вида на мярката за защита.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл.16, ал.1
ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
3
за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл.5, ал.1, т. 1, т.3 пр.1 и 2 и т.5 ЗЗДН:
задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата, забраняване на
ответника да се доближава до молителката на разстояние, по-малко от 200 м., забраняване
на ответника да се доближава до жилището, което обитава молителката, и задължаване
ответника да посещава специализирани програми. Посочените мерки /освен задължаването
на ответника да се въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово законово
задължение/ следва да се наложат за срок от 9 месеца от постановяване на настоящото
решение за издаване на заповед за защита /по арг. от чл.19 ЗЗДН/, който ще даде възможност
на ответника да преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
Относно размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за молителя
от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на
200,00 лв.
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на спора, молителката има право на разноски, но направата на такива не
се установява, поради което и не следва да бъдат присъждани. На основание чл.11, ал.2
ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи на ответната страна, която
съобразно чл.3 от Тарифата е в размер на 25,00 лв. и ответникът следва да бъде осъден да я
заплати в полза на съда.
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Б. Б. Г., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Б. Б. Г., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. ЦВ. Д., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН Б. Б. Г., ЕГН **********, да
не доближава М. ЦВ. Д., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от 200 метра, за срок от
9 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН на Б. Б. Г., ЕГН
**********, да се доближава до жилището, което обитава М. ЦВ. Д., ЕГН **********,
находящо се в гр. София, ж.к. „л. 2“, бл.221, вх. Е, ет.5, ап.118, на разстояние, по-малко от
200 метра, за срок от 9 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Б. Б. Г., ЕГН **********, да посещава
специализирана програма във Фондация „Център отворена врата“, адрес: гр. София, ж.к. „х“,
ул. „ю“ № 24, ет. 4, офис 1, тел.: ********** и **********, e-mail:
***************@*******.***, за срок от 9 месеца, считано от издаване на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Б. Б. Г., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
4
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на Б. Б. Г., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Б. Б. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5