№ 5093
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110208372 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалва се електронен фиш серия Г № 0054771 за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от СДВР,
на „ВТА СЕКЮРИТИ СЪРВИЗ“ ЕООД, с ЕИК ХХХ, представлявано от Г.Т.Л,
за това, че на 24.05.2023 г., в 12:00 часа, в гр. София, по ул. „Даскал Ст. Попандреев“
с/у гробищен парк „Бояна“, с посока от Околовръстен път към бул. „Ал. Пушкин“, при
ограничение на скоростта 50 км/ч в населено място, въведено с п. з. В-26, нарушението е
установено с АТСС, след приспаднат толеранс от 3 %, като с АТСС е „установено
управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което
собственикът не е сключил задължителна зас“, с МПС л. а. „Хюндай Туксон ИХ 35 с рег. №
ХХХ е установено нарушение на Кодекса на застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано
техническо средство/система № MD1193. За извършеното нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ, във вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1 т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Електронният фиш е обжалван в срок от „ВТА СЕКЮРИТИ СЪРВИЗ“ ЕООД, чрез
управителя на дружеството, който в подадената жалба моли същият да бъде отменен като
неправилен и незаконосъобразен. В жалбата не се излагат конкретни аргументи. За с. з.
упълномощен представител на дружеството изпраща молба, с която не възразява да се даде
ход на делото, поддържа се жалбата и се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева.
1
Административно наказващият орган – СДВР не изпраща представител, а писмени
бележки по същество, в които се излагат доводи за потвърждаване на електронния фиш.
Моли се и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалвания електронен фиш, Съдът констатира, че електронен фиш
серия Г № 0054771, издаден от СДВР, НЕ е изготвен, съгласно изискванията на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 647, ал. 3 от КЗ и чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, свързани с
предпоставките и изискванията за установяване на административни нарушения с
технически средства и налагането на имуществена санкция с ЕФ. Аргументите на
въззивната инстанция са следните:
Подобно на наказателните постановления, задължителен реквизит на ЕФ, което
обезпечава и неотменимото право на защита, е текстовото описание на нарушението и на
фактическите обстоятелства около извършването му. Това е така, доколкото „ описанието на
нарушението” е изрично предвиден задължителен елемент на ЕФ по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Следва да се има предвид, че възможността за налагане на глоба или имуществена санкция с
ЕФ за нарушения на КЗ, предвидена в чл. 647, ал. 3 от КЗ („Когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата“) също препраща към процедурата и изискванията на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, свързани със задължително описание на фактическата обстановка.
В случая, от текста на атакувания ЕФ става ясно единствено, че „е установено
нарушение на Кодекса на застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано техническо
средство/система № MD1193”, без да бъде уточнено текстово по достатъчно ясен, несъмнен
и непротиворечив начин какво нарушение на КЗ въобще се вменява. В текстовото описание
на нарушението са включени две несъвместими и неясни фактически обстановки. На първо
място е посочено, че „при ограничение на скоростта 50 км/ч в населено място, въведено с п.
з. В-26, нарушението е установено с АТСС, след приспаднат толеранс от 3 %“, което създава
впечатление, че ЕФ е издаден за нарушение на ЗДвП, свързан с превишение на нормативно
предвидената скорост на движение. Впоследствие е налице втора констатация за нарушение
на КЗ, в съвкупност с недовършено словосъчетание – „собственикът не е сключил
задължителна зас“. Има основания да се предполага, че вероятно се касае за управление на
МПС без сключена задължителна застраховка по КЗ, но поради технически причини
изписването на тази текстова част е останала недовършена. В КЗ обаче са предвидени
повече от един вид задължителни застраховки в чл. 461 от КЗ: "Гражданска отговорност" на
автомобилистите; "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз и други
застраховки, предвидени със закон или с международен договор, ратифициран, обнародван и
влязъл в сила за Република България. Волята на АНО не може да се базира на
предположения при преобладаване на най-смислените вероятности, а трябва да бъде заявена
по достатъчно ясен и недвусмислен начин. Още повече, че в случая от текстовото описание
на нарушението нито е безспорно ясно каква „задължителна зас“ има АНО предвид, нито
дали се касае за нарушение на скорост.
Несъответствието на издадения ЕФ с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не може
да бъде санирано от приложената Заповед №8121з-172/29.02.2016 г. на Министъра на
2
вътрешните работи, свързана с утвърждаване на образец на електронен фиш и приложението
към нея – образец на утвърдения електронен фиш. Утвърждаването на негоден образец на
ЕФ от министъра на вътрешните работи, който не е съобразен с изискванията на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, няма функцията да видоизменя волята на законодателя.
Горният особено съществен пропуск безспорно и необратимо нарушава правото на
защита, а именно жалбоподателят да бъде запознат с текстовото описание на нарушението.
Този пропуск не може да бъде компенсиран с декларирането на правна квалификация по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, доколкото при липса на непротиворечиво и ясно текстово описание на
нарушението няма как да бъде проверено служебно съответствието му с приложената
правна квалификация.
Отделно от горното, имуществената санкция от 2000 лева е наложена на „ВТА
СЕКЮРИТИ СЪРВИЗ“ ЕООД в качеството му на собственик, на когото е регистрирано
МПС – обстоятелство, изрично изтъкнато в атакувания ЕФ. Съгласно приложената справка
от КАТ обаче собственик и притежаващ свидетелство за регистрация на л. а. „Хюндай
Туксон ИХ 35 с рег. № ХХХ е „ДСК Лизинг“ АД, а „ВТА СЕКЮРИТИ СЪРВИЗ“ ЕООД е
единствено ползвател. В случая е следвало да бъде приложена дължимата декларация по чл.
188, ал. 1 от ЗДвП, което нее сторено. Некоректното посочване на качеството на наказаното
ЮЛ допълнително накърнява правото на защита.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосоченото съществено процесуално нарушение при издаване на ЕФ, изразяващо
се в липса на ясно и непротиворечиво словесно описание на твърдяното нарушение, е
достатъчно основание за отмяната му, предвид изначално нарушеното право на защита, което
обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон.
В рамките на въззивното производство жалбоподателят е претендирал разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, за което представя списък и договор за
правна помощ. Макар че жалбоподателят има право на разноски по смисъла на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, претенцията му не следва да бъде уважена. Видно е, че жалбата срещу атакувания ЕФ
не е подадена от процесуален представител, а от управител на „ВТА СЕКЮРИТИ СЪРВИЗ“
ЕООД. Същата е подчертано декларативна, без да съдържа фактически и правен анализ. За
съдебното заседание дружеството е упълномощило адвокат, който не се е явил, а депозирал
молба за даване ход на делото в негово отсъствие и кратко изявление, че се поддържа жалбата
без отново да се излага правен или фактически анализ. В този смисъл, доколкото жалбата не е
изготвена от упълномощен адвокат, а от самия управител на дружеството, предвид и
подчертано пасивното поведение впоследствие на упълномощения адвокат и липсата на
реално активни действия по правна защита, искането за присъждане на разноски по чл. 63д,
ал.1 от ЗАНН се явява неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0054771 за налагане на имуществена санкция
3
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от СДВР, на
„ВТА СЕКЮРИТИ СЪРВИЗ“ ЕООД, с ЕИК ХХХ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4