Решение по дело №450/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 8
Дата: 12 януари 2021 г. (в сила от 12 януари 2021 г.)
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20207240700450
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

8                                                12.01.2021г.                             гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

при секретар  Николина Николова                                                                             и с участието на прокурор                                             

като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 450 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

            Образувано е по жалба на Д.И.Г. с регистрация като Едноличен търговец с фирма „Д. – Д.Г.“, ЕИК *********, подадена чрез пълномощника й адв.Р.А., против Ревизионен акт № Р-16001618007493-091-001/ 27.02.2020г., издаден от Т.В.П.на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Е.К.С.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 275 от 16.06.2020г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, с който на Д.И.Г., регистрирана като ЕТ“Д. – Д.Г.“, допълнително са установени задължения по ЗДДФЛ за периода 2012г. – 2016г. вкл., в общ размер на 661,31лв. и прилежащи лихви в общ размер на 410,86лв.

            В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения РА по съображения за неговата необоснованост; за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствеите правила. Твърди се, че изложените в РА констатации не отговарят на установените факти и не кореспондират със събраните при ревизията доказателства. Необосновано е било прието от ревизиращите органи съществуването на данни за укрити от ревизираното лице получени приходи от дейност по търговия на дребно с цигари. Поддържа, че получаването на стоките по фактурите, издадени от „Табако трейд Стара Загора“ ООД и „Табако груп“ ООД, не е надлежно установено при обосноваване на предпоставките по  чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, не са налице данни за действително укрити приходи или доходи, с оглед на което няма основания за прилагане на особения ред за извършване на ревизия по чл. 122 и сл от ДОПК. Счита, че всички констатации в РА почиват на предположения за получаване на стоката и реализирането й на пазара. На следващо място поддържа оплакване за нищожност на оспорения Ревизионен акт като издаден след изтичане на тригодишния преклузивен срок  по чл.114, ал.4 от ДОПК. Моли съда да отмени изцяло обжалвания РА и да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.

            Ответникът - Директор на Дирекция ОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че констатациите на органите по приходите за допълнително определените данъчни задължения са правилни и законосъобразни, подкрепени и документирани с годни доказателства. Направено е искане обжалваният ревизионен акт изцяло да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира в полза на Дирекция ОДОП Пловдив да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:„

            Във връзка с решение № 675/ 27.11.2018г на Директора на дирекция "ОДОП" Пловдив е извършена повторна ревизия на Д.И.Г., след като с посоченото решение е бил отменен изцяло РА № Р-16002417000880-091-001/ 03.09.2018г. за начислен данък по ЗДДС и по ЗДДФЛ с прилежащите лихви и за установените задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице, като преписката е върната на органа, издал РА за извършване на нова ревизия на Д.И.Г. за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г и 2016г. по ДДС, Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, с цел правилно, мотивирано и законосъобразно определяне на данъчните и осигурителните задължения на лицето.

            Ревизията, приключила с издавеното на процесния ревизионен акт, е била възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618007493-020-001/ 06.12.2018г., издадена от Т.В.П.на длъжност Началник сектор, с която на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на Д.И.Г. с регистрация като ЕТ "Д.-Д.Г.“***, с обхват годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, ДОО-за самоосигуряващи се, Здравно осигуряване за самоосигуряващи се и Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016 г. Извършването на ревизията е възложено на Е.К.С.- главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Ц.С.Д. – старши инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР на ревизираното лице, което е направено по реда на чл.32 от ДОПК на 09.04.2019г. С последващи Заповеди за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618007493-020-002/ 17.06.2019г. и № 16001618007493-020-003/ 24.07.2019г., на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, е продължен срокът за извършване на ревизията, като е определено, че тя следва да завърши до 09.09.2019г. Заповедта за възлагане на ревизия и ЗИЗВР са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на Т.В.П.в посоченото й длъжностно качество, валиден към датата на подписване, установено при направена справка в представения от ответника оптичен носител.

            В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от трети лица; извършени са справки и са съставени протоколи за извършени насрещни проверки; присъединени са доказателства. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства са подробно описани в РД. Ревизията е предхождана от извършена на Д.И.Г.  проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/, приключила с Протокол № П-16002416193936-073001/ 18.01.2017г. Този протокол и доказателствата, събрани в хода на проверката, са присъединени към настоящото ревизионно производство с протокол № 16001618007493-ппд-002/ 21.08.2019г.

            Въз основа на извършената ревизия и на основание чл. 117, ал. 1 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001618007493-092-001 от 30.09.2019г., с който по отношение на ревизираното лице Д.И.Г. с регистрация като ЕТ“Д.-Д.Г.“ се предлага да бъдат установени допълнителни задължения за Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2012г. - 31.12.2016г., в общ размер на 661,31лв., ведно с дължимите лихви върху задължението, изчислени към 30.09.2019г. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от Е.С.и Ц.Д., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка на оптичен носител.

            Констатирано е, че през ревизирания период ЕТ „Д.-Д.Г.“ извършва търговия на дребно с хранителни стоки, алкохол, тютюневи изделия и домакински препарати в два търговски обекта – хранителен магазин „Д.“, находящ се на адрес гр.Стара Загора, ул.“Цар Иван Асен II“ № 135 и хранителен магазин „Д.-2“ с адрес гр.Стара Загора, бул.“Св.Патриарх Евтимий“ № 155.

            Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства, съпоставени с данните от проверката в информационната база на НАП, е установено, че в счетоводството на ЕТ "Д.-Д.Г.“ за данъчни периоди от 01.01.2012г до 31.12.2016г не са намерили отражение фактури за покупка на цигари, издадени от:

            "Табак груп " ООД на обща стойност 14 731,64лв.,  от които за 2012г – 10 909,54лв; за 2013г – 3 447,29лв; за 2014г – 229,67лв и за 2015г – 145,14лв.

            "Табако трейд Стара Загора“ ООД на обща стойност 63 436,63лв /без ДДС/, от които за 2012г. – 25 449,65лв; за 2013г – 25 261,68лв; за 2014г – 4 863,72лв; за 2015г – 4 544,74лв и за 2016г – 3 316,84лв.

            В табличен вид са представени приетите като неосчетоводени от ЕТ“Д.-Д.Г.“ фактури с посочване на номер и дата на издаване; данъчен период, за който се отнасят; стойност на доставките и ДДС.

            От събраните и приложени към преписката доказателства, в т.ч. и писмените обяснения от управителите на „Табак груп“ ООД и „Табако трейд Стара Загора“ ООД,  ревизиращите органи са приели за установено по несъмнен начин, че фактурираните доставки на цигари от посочените доставчици са реално осъществени - стоките са реално доставени, въпреки че доставките, документирани с процесните фактури, не са били отразени в материалните счетоводни сметки на ревизираното лице количествено и стойностно. Стоките са били доставяни с транспорт на доставчика до съответните търговски обекти, стопанисвани от ЕТ „Д. – Д.Г.“ – хранителен магазин на адрес гр.Стара Загора, бул.“Св.Патриарх Евтимий“ № 155 и хранителен магазин, находящ се в гр.Стара Загора, ул.“Цар Иван Асен II“ № 12, като разплащанията са били извършвани в брой при предаването на стоките. Фактурите са включени в дневниците за продажби по данъчни периоди, отчетени са на приход в счетоводството на доставчиците и по тях е начислен следващия се ДДС. Доставчиците са били в пълна ресурсна и кадрова обезпеченост за извършване на процесните доставки: налична е складова и търговска база за извършване на дейността. За ревизирания период двете търговски дружества са разполагали с товарни автомобили за разносна търговия и кадрови ресурс: „Табак груп“ ООД е имало 20 броя товарни автомобили и достатъчен брой служители на трудов договор, видно от подадените уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за сключени действащи трудови договори. „Табако трейд Стара Загора“ ООД е разполагало с 18 броя товарни автомобили и с 18 наети лица по трудови правоотношения.  Ревизиращият екип е приел като най-съществено и безспорно доказателство за получаването от ЕТ“Д.-Д.Г.“ на доставените от „Табак груп“ООД стоки  наличието на положени подписи върху приемо-предавателните протоколи, неразделна част от фактурите за доставка и извършените плащания по тях. Относно доставките от „Табако трейд Стара Загора“ООД се сочи за безспорно доказателство за получаването на стоките по процесните фактури наличието на подписи върху фактурата от страна на доставчика и  получателя/или от представител на последния, и извършеното плащане по тях. При наличието на подписани от двете страни фактури и отразяване на същите в счетоводството на доставчика, при извършено плащане, доказан извършен транспорт и представени приемо-предавателни протоколи, при доказани данни кой, къде и кога е предал стоките от продавача на купувача, т.е. при установени данни за фактическото отделяне на родово определени вещи и тяхното предаване във владение на получателя, ревизиращият екип е направил извод, че този елемент от сделката е осъществен и тя е породила транслативния си ефект.  Доколкото в хода на извършваната ревизия не били представени от ревизираното лице справки, документи и счетоводни данни, от които да се опровергае извода за наличие на неосчетоводени покупни фактури, е обоснован извод, че стоките /цигари/ по описаните в РД фактури, издадени от доставчиците Табак груп ООД и Табако трейд Стара Загора ООД, са намерили реализация в търговската дейност на едноличнтия търговец.

            По съображения, че ЕТ „Д.-Д.Г.“ не е декларирало така реализирания облагаем оборот, като същият не е намерил отражение и в счетоводните регистри на предприятието, е прието, че са налице предпоставките за преминаване на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК – поради установяване на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК /налице са данни за укрити приходи или доходи/ и по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК /липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане/. С оглед на което на ревизираното лице са били изпратени ИПДПОЗЛ № Р-Р-16001618007493-139-001-040-002/ 21.08.2019г., Уведомление № Р-160001618007493-113-001/ 21.08.2019г. по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и Уведомление № Р-16001618007493-139-001/ 21.08.2019г. чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК.  От ревизираното лице не са представени документи.

            Във връзка с установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, са приложени чл. 122, ал. 2 от ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г.

            След извършен по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК анализ на относимите към ревизираното лице обстоятелства, е определен размер на неотчетените приходи от реализация на стоките /цигари/, доставени по описаните 135 броя фактури с доставчик „Табак груп“ ООД и  347 бр. фактури с доставчик „Табак трейд Стара Загора“ ООД,  като продажната цена на стоките, които ЕТ „Д.-Д.Г.“ не е заприходило в счетоводството си, е изчислена на база посочената във фактурите доставна стойност, увеличена с приет от органа процент на търговска надценка – 6%. Размера на неотчетените приходи от РЛ по периоди са както следва: за 2012г – 38 540,74лв.; за 2013г – 30 431,50лв.; за 2014г – 5 398,99лв., за 2015г – 4 971,27лв и за 2016г – 3 515,85лв.

В табличен вид в РД са представени установените по години за ревизирания период 2012 – 2016г. данъчни облагаеми основи по чл.28 от ЗДДФЛ, като при определянето им са приспаднати дължимите задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ по КСО и ЗЗО. За 2012г. данъчната основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ е 4 497,22лв., от които деклариран доход в размер на 2 315,16лв., съгласно подадена от ревизираното лице ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и допълнително установен доход при ревизията – 2 181,55лв; за 2013г. ДО е 3 703,51лв., от които 1 980,97лв. деклариран от ЕТ доход за облагане и 1 722,54лв. допълнително установен доход при ревизията; за 2014г – ДО в размер на 2 355,96лв., от които 2 050,36лв. деклариран от ЕТ доход и 305,60лв. допълнително установен доход; за 2015г – ДО в размер на 401,02лв., включваща декларирания от ЕТ доход за облагане в размер на 119,63лв. и допълнително установен доход при ревизията в размер на 281,39лв. и за 2016г – ДО в размер на 4 517,44лв., включваща деклариран от ЕТ доход за облагане в размер на 4 318,43лв. и допълнително установен доход при ревизията в размер на 199,01лв.

Въз основа на така установените по години за ревизирания период данъчни облагаеми основи е изчислен дължимия данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, като е установен за довнасяне годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, както следва: за 2012г. – 327,24лв., като на основание чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ се начислява лихва за периода от 01.05.2013г. до 24.09.2019г. в размер на 212,73лв; за 2013г. – 258,38лв. допълнително установен данък,  като на основание чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ се начислява лихва за периода от 01.05.2014г. до 24.09.2019г. в размер на 141,72лв; за 2014г. – допълнително установен дължим данък в размер на 45,84лв., като на основание чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ се начислява лихва за периода от 01.05.2015г. до 24.09.2019г. в размер на 20,48лв; за 2015г. не е установено задължение и за 2016г - допълнително установен дължим данък в размер на 29,85лв., като на основание чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ се начислява лихва за периода от 01.05.2017г. до 24.09.2019г. в размер на 7,27лв.

Върху установения допълнително доход е счетено, че не се дължат вноски за годишно изравняване на основана по чл.6, ал.8 от КСО и чл.6, ал.8 от ЗЗО за 2012г., 2013г., 2015г. и 2016г., като за 2014г. са били декларирани правилно дължимите осигурителни вноски за годишно изравняване.

Въз основа на РД е изготвен РА № Р-16001618007493-091-001/ 27.02.2020г., издаден и подписан с квалифициран електронен подпис от Т.В.П.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Е.К.С.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен носител. С РА, неразделна част от който е РД, са установени задължения на Д.И.Г. с регистрация като Едноличен търговец „Д.-Д.Г.“ за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ на обща стойност 661,31лв. и лихви, изчислени към датата на издаване на РА – 27.02.2020г., в общ размер на 410,86лв., както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2012г. – 327,24лв. и лихва в размер на 226,91лв.; за 2013г. – 258,38лв. и лихва в размер на 152,91лв.; за 2014г. – 45,84лв. и лихва в размер на 22,47лв.и за 2016г. – 29,85лв. и лихва в размер на 8,57лв. РА е връчен на РЛ по реда на чл.32 от ДОПК.

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизираното лице е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена до Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх. № 7172/ 14.04.2020г.

С Решение № 275/ 16.06.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК, Ревизионен акт № Р-16001618007493-091-001/ 27.02.2020г. е потвърден изцяло. Решаващият орган е приел за неоснователно направеното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазен срок по чл.114, ал.4 от ДОПК за провеждане на ревизионното производство. Посочено е, че ревизионното производство, инициирано със ЗВР № Р-16001618007493-020-001/ 06.12.2018г. и завършило с издаването на обжалвания ревизионен акт, е приключило в преклузивния 3-годишен срок по чл.114, ал.4 от ДОПК. Възприети са констатациите относно наличието на предпоставките за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК във връзка с установени в хода на ревизията съществуващи приходи, които не са били отчетени от ЗЛ, т.е. укрити приходи, и нередовно водена счетоводна отчетност. Годишният данък върху доходите по ЗДДФЛ от дейността на ЕТ за периода 2012г. – 2016г. е изчислен върху годишна данъчна основа, правилно определена след обосновано и мотивирано обсъждане на критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения ревизионен акт намира за установено следното:

Оспорването на РА № Р-16001618007493-091-001/ 27.02.2020г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, изцяло потвърден с Решение № 275/ 16.06.2020г на Директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.95 и сл./. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – Теменужка Вангелова Петкова, с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618007493-020-001/ 06.12.2018г., ЗИЗВР № Р-16001618007493-020-002/ 17.06.2019г. и ЗИЗВР № 16001618007493-020-003/ 24.07.2019г, са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – Т.П.. 

Възложената за извършване ревизия на Д.Г. е извършена от определените със ЗВР № Р-16001618007493-020-001/ 06.12.2018г. органи по приходите – Е.К.С.- главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Ц.С.Д. - старши инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за  ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за  съставянето на Ревизионен доклад  № Р-16001618007493-092-001/ 30.09.2019г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.

Съгласно разпоредбата на  чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция -  чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16001618007493-091-001/ 27.02.2020г. е издаден от Т.В.П.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на Д.И.Г. със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618007493-020-001/ 06.12.2018г.  и от Е.К.С.на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията. 

Както Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618007493-020-001/ 06.12.2018г., така и РД № Р-16001618007493-092-001/ 30.09.2019г. и издаденият въз основа на него РА № Р-16001618007493-091-001/ 27.02.2020г., са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/. В случая от представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съотв. не са налице основания да се считат за нищожни.  

            Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.

            Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за нищожност на ревизионния акт, поради издаването му след срока, предвиден в разпоредбата на чл. 114 от ДОПК. Според изложените в жалбата доводи, при отмяната на ревизионния акт и връщането на преписката по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК, не започва ново ревизионно производство, а се касае за едно цялостното и неделимо ревизионно производство, което е следвало да завърши с издаването на окончателен РА в тригодишния срок по чл.114, ал.4 от ДОПК, който бил преклузивен.

            Константна е съдебната практика, според която при проведена повторна ревизия, след отмяна на предходно издаден ревизионен акт, не започва ново ревизионно производство, а продължава вече образуваното и висящо производство. В тези случаи се касае за едно ревизионно производство, но за две ревизии(по арг. на чл.155, ал.4 и ал.5 от ДОПК).

Съгласно чл. 155, ал. 6 от ДОПК в случаите на отмяна на ревизионния акт по реда на административното оспорване, производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта. Това не означава обаче, че новата ревизия следва да бъде извършена в рамките на сроковете на провеждане на първоначалната ревизия, каквато теза се поддържа от жалбоподателя, тъй като към момента на отмяната по административен ред на първоначално издадения ревизионен акт сроковете за провеждане на ревизията вече са изтекли. В този смисъл е и Решение № 5827 от 20.05.2020 г., постановено по адм. дело № 4791/2019 г., VIII отд. на ВАС.

За новата ревизия безспорно важат сроковете по чл. 114 ДОПК, които в конкретния случай не са нарушени. В изпълнение на Решение № № 675/ 27.11.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив е издадена Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618007493-020-001/06.12.2018 г., връчена по реда на чл. 32 от ДОПК на 09.04.2019г., с която е определен срок за извършване на ревизията от три месеца. ЗВР е изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001618007493-020-002/ 17.06.2019 г. и № Р-16001618007493-020-003/ 24.07.2019г., с които срокът за извършване на ревизията е продължен съответно до 09.08.2019 г. /с 1 месец/ и до 09.09.2019 г. /с още 1 месец/, поради което се явява спазен срокът за провеждане на ревизия, регламентиран в ал.1 и ал.2 на чл.114 ДОПК. Само за пълнота следва да се посочи, че дори и при не спазен срок по чл.114 от ДОПК за извършване на ревизията, какъвто се каза, че настоящият случай не е, не може да се обуслови извод за нищожност на издадения РА, тъй като това не опорочава крайния акт на ревизията, а единствено не се вземат предвид процесуалните действия на ревизиращите органи, осъществени след сроковете за извършване на ревизията по чл. 114 от ДОПК. В този смисъл Решение № 13763 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3139/2018 г., VIII отделение Решение № 4899 от 14.04.2010 г. по адм. д. № 15120/2009 г. по описа на Върховен административен съд, I отделение, Решение № 12284 от 16.10.2014 г. по адм. д. № 283/2014 г. по описа на Върховен административен съд, I отделение. Изтичането на тези срокове и конкретно на този по чл.114, ал.4 от ДОПК не преклудира правомощието да се издаде ревизионен акт, тъй като липсва разпоредба в ДОПК, която да обуславя такъв процесуален резултат.

Действително в случая РД не е издаден в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, но по-късното издаване на ревизионния доклад /7 дни/ не е съществено процесуално нарушение, т.к. срокът за това е инструктивен, а неспазването му не препятства правото на защита на ревизираното лице. /Решение № 2946 от 28.02.2014 г. по адм.дело № 15415/2012 г. на ВАС, VIII отд., Решение № 9787 от 11.07.2014 г. по адм.д. № 5008/2014 г. на ВАС, VIII отд. и др./. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл. 122 – 124 от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК /на които хипотези в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124 от ДОПК/, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи и липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. 

В нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство със съдебно разпореждане от 19.08.2020г.

Настоящият съдебен състав намира, че фактите и доказателствата по делото установяват наличие на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т. 4 от ДОПК.

В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за ревизирания период, по отношение на ревизираното лице е констатирано, неосчетоводяване на издадени към него фактури от "Табак груп“ ООД /описани в табличен вид на стр.10-17 от РД/ и от „Табако трейд Стара Загора“ ООД /описани в таблица на стр.19-37 от РД/ за доставка на стоки.

Предмет на процесните сделки са родово определени вещи – цигари, собствеността върху които, съгласно чл. 24 от Закона за задълженията и договорите се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена. Следователно подлежащият на доказване факт в настоящия случай е реалното предаване на стоките. За това обстоятелство ответникът се позовава преимуществено на издадени фактури с приемо-предавателни протоколи от доставчиците, които са подписани от РЛ или негов представител, но не са осчетоводени. По делото не е спорно, че през ревизираните периоди предметът на дейност на ревизираното лице е търговия на дребно с хранителни стоки и тютюневи изделия, както и че посочените доставчици са негови редовни контрагенти. При извършените насрещни проверки на доставчиците е установено издаване на процесните фактури и тяхното осчетоводяване, механизмът на доставките, както и че доставчиците разполагат с кадрова и материална обезпеченост за извършването им. Затова и с оглед събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства, че предаването на стоките е направено заедно с оригинала на фактурата, следва да се приеме, че по процесните фактури е установено получаването на стоките от ревизираното лице и предаването им е станало едновременно с предаване на фактурата от съответния доставчик на едноличния търговец или негов представител.  Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че сделките по процесните фактури не са осъществени, респективно стоките по тях не са получени. Твърдяното неподписване на фактурите от страна на получателя не кореспондира със съдържанието на представените по делото документи, а освен това липсата на подпис за получател по фактурите, само по себе си не е обстоятелство изключващо осъществяването на сделките, тъй като в чл. 6 от ЗСч не съществува изискване за посочване на такива данни за получателя по доставката. Фактурата като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. За целите на данъчното облагане при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. Това означава, че реквизитите на фактурата не следва да се възприемат изолирано. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Като частен документ, който се издава от доставчика, той се подписва от него. В това се изразява материалната й доказателствена сила. Безспорно е установено, че процесните фактури са издадени от посочените в тях доставчици, че са намерили отражение в счетоводството на доставчиците, че ДДС по тях е начислен. Разплащанията са извършени в брой към момента на предаване на стоката, за което са съставени и съответните приемо-предавателни протоколи към фактурите. Следва да се вземе предвид също така, че видът на доставените с процесните фактури стоки съответства на естеството на обичайната дейност на жалбоподателя - търговия на дребно на хранителни стоки и тютюневи изделия.

Правилно и обосновано органите по приходите приемат събраните при ревизията доказателства за реалност на доставките като достатъчни да обосноват извод за фактическото получаване на стоките по процесните фактури, а от там и наличието на задължение за ревизираното лице за осчетоводяването на тези първични счетоводни документи.

По делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатацията на ревизиращия екип, че процесните фактури не са намерили отражение в счетоводството на търговеца, както по отношение на формираните разходи, така и по отношение на реализираните приходи от продажби на стоки, предмет на фактурите. Разпоредбата на чл. 9 от ЗСч задължава при изграждането и поддържането на счетоводната система да се осигури всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции, систематични счетоводни регистри за обобщаване на счетоводната информация, които се откриват в началото на отчетния период и се приключват в неговия край и синтетични и аналитични счетоводни регистри, както и равенство и връзка между тях. Такова регистриране при жалбоподателя няма, тъй като стоките по процесните фактури не са включени в счетоводството. Предвид това и приходите от продажбите на стоките по неотчетените фактури се явяват укрити. Следователно при констатираните обстоятелства органът по приходите правилно е приел наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи, воденото счетоводство не дава възможност за обективно установяване на основата за данъчно облагане.

Доколкото твърдението за неотчетени прикрити приходи от продажби на търговеца е доказано от ответника с допустимите доказателствени средства, налице е и основание за допълнително начисляване на ЗДДФЛ. Правилно ревизиращият екип, на основание  чл. 122 от ДОПК, във връзка с чл. 28 от ЗДДФЛ, е определил нова данъчна основа за всяка една от годините, включени в ревизирания период / 2012г. – 2016г/. Данъчната основа за облагане с пряк данък е формирана като са взети предвид недекларираните приходи и съответстващите им разходи и са приспаднати дължимите осигурителни вноски. На тази база е определен и данък по чл.48 от ЗДДФЛ  и съответно са установени допълнителни задължения за заплащане от РЛ на годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2012г. – 327,24лв., за 2013г. – 258,38лв., за 2014г. – 45,84лв. и за 2016г. – 29,85лв. Законосъобразно на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми са определени дължимите лихви.

 

Предвид гореизложеното, крайният извод на съда е, че жалбоподателят не обори презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК по пътя на пълното насрещно доказване. Констатациите на приходната администрация от своя страна почиват на надлежно събрани доказателства в хода на редовно проведено ревизионно производство.

 

По тези съображения жалбата на Д.И. Георгива с регистрация като Едноличен търговец с фирма „Д. – Д.Г.“ против Ревизионен акт № Р-16001618007493-091-001/ 27.02.2020г., се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 305.00 лева, определено  по реда на чл.8, ал.1, т.2  от Наредба № 1/ 2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл.последно от ДОПК,   Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.Г. с регистрация като Едноличен търговец с фирма „Д. – Д.Г.“, ЕИК *********, против Ревизионен акт № Р-16001618007493-091-001/ 27.02.2020г., издаден от Т.В.П.на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Е.К.С.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 275 от 16.06.2020г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, с който на Д.И.Г., регистрирана като ЕТ“Д. – Д.Г., допълнително са са установени задължения по ЗДДФЛ за периода 2012г. – 2016г. вкл., в общ размер на 661,31лв. и прилежащи лихви в общ размер на 410,86лв., като неоснователна.

 

ОСЪЖДА ЕТ „Д.-Д.Г.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Самарско знаме“ № 40, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП сумата 305.00 лв. /триста и пет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно  чл. 160, ал. 6, изр. 2 ДОПК.

 

 

 

                                  СЪДИЯ: