Решение по дело №2824/2019 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  …………..

………………………. г. , гр. Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публичното съдебно заседание, проведено на единадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

 

при секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2824/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на Х.В.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена чрез адв. И.З. – САК, срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 186 от 27.11.2013 г., издаден от мл. експерт в Дирекция „Общински приходи, бюджет и счетоводство“ при Община Бяла, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Общински приходи, бюджет и счетоводство“ при Община Бяла. С процесния АУЗД е установена дължимостта и размера на задължения на оспорващия за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за три поземлени имоти, собственост на жалбоподателя, за периода 2007 г. -2013 г., в общ размер общо 14 012,04 лв., от които главница 10 657,48 лв. и лихва 3 354,56 лева.

С жалбата се заявява, че оспорваният АУЗД е нищожен, а в условията на евентуалност – неправилен и незаконосъобразен. Разяснява се, че във връзка с обжалването му по административен ред и впоследствие по съдебен ред, с Определение № 1829/11.07.2019 г. на АдмС-Варна по адм. дело № 999/2019 г. съдът е оставил жалбата без разглеждане, прекратил е производството и е изпратил жалбата по подведомственост на компетентния орган по оспорването по административен ред. Според оспорващия, срокът за произнасяне на Директор дирекция „ОПБС“ е изтекъл без да е постановено решение, поради което е налице мълчаливо потвърждение на АУЗД.

Като довод за незаконосъобразност на оспорения акт оспорващият сочи липсата на мотиви за това как е определен размерът на ТБО. Твърди се, че посочените като дължими суми са неправилно изчислени, тъй като декларациите, на които се позовава органът в АУЗД, не са подписани и подавани от жалбоподателя и не съдържат достоверно посочване на обстоятелствата, въз основа на които се определя данъчната оценка на имотите. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на задълженията и се твърди, че имотите представляват земя, извън строителните граници на гр. Бяла и са със земеделско предназначение, поради което за тях не се дължи ДНИ. Посочва се, че имотите не са застроени и не кумулират отпадъци. Твърди се, че няма депа и не са извършвани услугите във връзка с ТБО.  Поддържа, че не е налице законово регламентирано материалноправно основание за заплащане на ТБО за процесните три недвижими имота, тъй като не е доказано по несъмнен начин, че Община Бяла реално е предоставяла услугите по чл. 62 от ЗМДТ по отношение на имотите. Искането е да се отмени оспорения АУЗД.

В хода по същество процесуалният представител на оспорващия поддържа жалбата и претендира присъждане на сторените в производството разноски. В писмени бележки, депозирани след предоставения от съда срок, се иска прогласяването на АУЗД за нищожен, поради липса на компетентност на издателя му. Твърди се неправилност и незаконосъобразност на акта, поради това, че в него липсват мотиви относно начина на изчисляване на ТБО и недоказаност на реалното извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, а относно ДНИ – се оспорва дължимостта му за процесните имоти.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Общински приходи, бюджет и счетоводство“ към Община Бяла, чрез процесуалния си представител адв. Р.М, поддържа становище за неоснователност на жалбата, като настоява, че за процесния имот са дължими начислените ДНИ и ТБО. Искането е да се отхвърли жалбата.

Жалбата е редовна и допустима като отговаряща на изискванията на чл. 145 и чл. 149 от ДОПК и като подадена от лице с правен интерес – адресат на акта. Обжалването на АУЗД пред съда е предприето след оспорването му по задължителния административен ред, като по аргумент от чл. 156, ал. 4 от ДОПК, във вр. с чл. 4 от ЗМДТ, е налице мълчаливото му потвърждаване, предвид непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК.

Ответникът не представя доказателства за датата на съобщаване на оспорвания АУЗД на жалбоподателя. Изрично ответникът заявява (писмо със с.д. № 18125/06.12.2019 г. – л. 71 от делото), че жалбата срещу АУЗД, изпратена от съда след влизане в сила на Определение № 1829/11.07.2019 г., е получена в Дирекция „Общински приходи, бюджет и счетоводство“ – Бяла на 07.08.2019 г. и на следващия ден е входирана (л. 72 от делото). С оглед така посоченото, 60-дневният срок за произнасяне по жалбата, съгласно чл. 155, ал. 1 от ДОПК е изтекъл на 07.10.2019 г., включително. Доколкото не е налице изрично произнасяне от решаващия орган по жалбата срещу АУЗД, подадена по административен ред, срокът за обжалване на АУЗД по аргумент от чл. 156, ал. 5 от ДОПК е тридесет дни и изтича на 06.11.2019 г., включително. Предвид изложеното, подадената на 08.10.2019 г. жалба (с оглед входящия й номер) не се явява просрочена.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Позовавайки се на подадените декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 89/07.03.2007 г. (л. 9-10 от адм. преписка), вх.№ 155/15.05.2007 г. (л. 13-16 от адм. преписка) и вх.№ 156/15.05.2007 г. (л. 19-22 от адм. преписка), и на обстоятелството, че не са внесени дължимите суми за ДНИ и ТБО, с оспорения АУЗД М.Ц на длъжност мл. Експерт ОПБС при Община Бяла е установила дължимостта и размера на задълженията за ДНИ и ТБО за следните декларирани от лицето в качеството на собственик имоти – ПИ с идентификатор 07598.114.146, с площ 8740 кв.м, с данъчна оценка на земята 239 519,70 лв., УПИ ХХІІ-81, кв.401, с площ 8065 кв.м, с данъчна оценка 245 047,50 лв. и УПИ ХХІ-80, кв.401, с площ 8066 кв.м., с данъчна оценка 254 079,00 лв., по години, както следва:

За ПИ № 07598.114.146:

Период	ДНИ			ТБО
	Главница в лв.	Лихва в лв.	Общо в лв.	Главница в лв.	Лихва в лв.	Общо в лв.
2007 г. -2009 г.	778,44	446,86	1225,30	475,85	253,31	729,16
2010 г.	299,40	101,86	401,26	249,10	84,75	333,85
2011 г.	299,40	69,69	369,09	249,10	57,98	307,08
2012 г.	299,40	38,59	337,99	249,10	32,11	281,21
2013 г.	299,40	7,56	306,96	249,10	6,29	255,39

 

За УПИ ХХІІ-81, кв.401:

Период	ДНИ			ТБО
	Главница в лв.	Лихва в лв.	Общо в лв.	Главница в лв.	Лихва в лв.	Общо в лв.
2007 г. -2009 г.	783,41	443,75	1227,16	494,04	261,03	755,07
2010 г.	317,60	108,05	425,65	264,24	89,90	354,14
2011 г.	317,60	73,92	391,52	264,24	61,50	325,74
2012 г.	317,60	40,94	358,54	264,24	34,06	298,30
2013 г.	317,60	8,02	325,62	264,24	6,68	270,92

 

За УПИ ХХІ-80, кв.401:

Период	ДНИ			ТБО
	Главница в лв.	Лихва в лв.	Общо в лв.	Главница в лв.	Лихва в лв.	Общо в лв.
2007 г. -2009 г.	783,32	443,69	1227,01	493,98	261,01	754,99
2010 г.	317,56	108,04	425,60	264,21	89,89	354,10
2011 г.	317,56	73,91	391,47	264,21	61,50	325,71
2012 г.	317,56	40,92	358,48	264,21	34,05	298,26
2013 г.	317,56	8,02	325,58	264,21	6,68	270,89

 

С Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 89/ 07.03.2007 г. (л. 9-10 от адм. преписка), жалбоподателят декларира притежанието, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 149/26.10.2005 г., том ІІ, рег.№ 34525, дело № 337/2005 г. (л. 12 от адм. преписка), на поземлен имот 114146, находящ се в землището на гр. Бяла, местност „Аян Плай“, с площ 8,740 дка (според нотариалния акт – нива шеста категория, представляваща парцел № 146 от масив 114, с данъчна оценка 472 лв.) От скица № 761/01.02.2007 г. (л. 11 от адм. преписка), издадена от Началника на СГКК Варна, се установява, че според КК на гр. Бяла, одобрена със Заповед № РД-18-47/18.08.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, изменена със Заповед № КД-14-03-138/01.02.2007 г. на Началника на СК-Варна, поземлен имот (ПИ) с идентификатор 07598.114.146, е с адрес местност „Аян Плай“, с площ 8740 кв.м, с трайно предназначение – урбанизирана територия, и с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди.

Към декларацията е приложено Решение № 11/13.12.2006 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция „Земеделие и гори“ гр. Варна, видно от което, на основание чл. 22, ал. 1 от ЗОЗЗ и чл. 32, ал.1 от ППЗОЗЗ, е утвърдена площадка за проектиране на обекти върху 8740 кв.м земеделска земя от VІ категория, собственост на Х.Д., и на основание чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 от ППЗОЗЗ, е променено предназначението на посочената земеделската земя за изграждане на обект „Жилищни сгради“ в землището на гр. Бяла, местност „Аян Орман“, имот № 114146, при граници и съседи, посочени в приложена скица и влязъл в сила ПУП-ПЗ на УПИ ХVІІ-146, кв.412, който е извадка от одобрен ПУП-ПР на ЗВКО „Аян Плай“, гр. Бяла.

С Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 155/15.05.2007 г. (л. 13-16 от адм. преписка), жалбоподателят декларира притежанието, съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 149/26.10.2005 г., том ІІ, рег.№ 34525, дело № 337/2005 г. (л. 17 от адм. преписка), на имот 108081, находящ се в землището на гр. Бяла, местност „Аян Плай“, с площ 8 065 кв.м, (предвид нотариалния акт имотът е част от нива с площ 16,131 дка, четвърта категория, представляваща парцел № 32 от масив 108, с данъчна оценка 1387,20 лв.)

Към декларация с вх. № 155/15.05.2007 г. е приложено Решение № 2/22.02.2007 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция „Земеделие и гори“ гр. Варна (л. 18 от адм. преписка), с което е утвърдена площадка за проектиране на обекти върху 8065 кв.м земеделска земя от ІV категория, собственост на Х.Д., както и е променено предназначението на земеделската земя за изграждане на обект „Жилищни сгради“ в землището на гр. Бяла, местност „Аян Орман“, имот № 108081, при граници и съседи, посочени в приложена скица и влязъл в сила ПУП-ПЗ на УПИ ХХІІ-81, кв.401, който е извадка от одобрен ПУП-ПР на ЗВСО „Аян Плай“, гр. Бяла.

С Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 156/15.05.2007 г. (л. 19-22 от адм. преписка), жалбоподателят декларира притежанието, съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 149/26.10.2005 г., том ІІ, рег.№ 34525, дело № 337/2005 г. (л. 17 от адм. преписка), на имот 108080, находящ се в землището на гр. Бяла, местност „Аян Плай“, с площ 8 066 кв.м (предвид нотариалния акт имотът е част от нива с площ 16,131 дка, четвърта категория, представляваща парцел № 32 от масив 108, с данъчна оценка 1387,20 лв.)

Към декларация с вх. № 156/15.05.2007 г. е приложено Решение № 2/22.02.2007 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция „Земеделие и гори“ гр. Варна (л. 20 от адм. преписка), с което е утвърдена площадка за проектиране на обекти върху 8066 кв.м. земеделска земя от ІV категория, собственост на Х.Д., както и е променено предназначението на земеделската земя за изграждане на обект „Жилищни сгради“ в землището на гр. Бяла, местност „Аян Орман“, имот № 108080, при граници и съседи, посочени в приложена скица и влязъл в сила ПУП-ПЗ на УПИ ХХІ-80, кв.401, който е извадка от одобрен ПУП-ПР на ЗВСО „Аян Плай“, гр. Бяла

Посочените Решение № 11/13.12.2006 г., т.74, и Решение № 2/22.02.2007 г., т.82 и т.83 на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделската земя, са влезли в сила, предвид заплащането на таксата по чл. 30 от ЗОЗЗ, като същите са изгубили правно действие, тъй като няма започнато строителство в 6-годишния срок по § 27, ал. 3, т. 2 от ПРЗ на ЗИД на ЗОЗЗ, т.е. до 25.05.2017 г., предвид изрично заявеното в писмо с.д. № 2298/13.02.2020 г. от Областна дирекция „Земеделие“ – Варна (л. 157 от делото).

В Община Бяла не са депозирани искания за издаване на разрешения за строеж на името на оспорващия и няма издавани строителни книжа, предвид заявеното в молбата на ответника, постъпила в съда със с.д. № 1722/04.02.2020 г. (л.132 от делото).

Не се твърди от оспорващия и няма данни да е подавана декларация за освобождаване от ТБО с оглед неползването на имотите.

Със Заповеди № 692/30.10.2006 г., № 764/30.11.2007 г., № РД0700-1321/10.12.2008 г., № РД0700-680/02.11.2009 г., № РД0700-615/25.10.2010 г., № РД0700-544/31.10.2011 г. и № РД0700-679/31.10.2012 г. на Кмета на Община Бяла (л.83-96 от делото) са определени границите на районите, в които се организира събирането и извозването на отпадъците, видът на услугите и честотата на извозването.

Ответникът заявява (признава) с писмена молба с.д. № 1722/04.02.2020 г. (л. 132 от делото), че процесните три имота, собственост на жалбоподателя, не попадат в районите, в които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, поради което и съобразно чл. 16, ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Община Бяла, следва да се начисли промил за поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване.

Въпреки многократните указания на съда до ответника, че не сочи доказателства за реалното предоставяне на услугите, за които е начислена ТБО с оспорения АУЗД, с изричното предупреждение, че в случай, че не се представят такива, съдът може да приеме, че услугите не са предоставени, доказателства за указаното обстоятелство не са представени по делото. Представени са доказателства единствено за възлагане извършване на услуги, за които се дължи ТБО, с два договора от 01.09.2003 г. (л. 223-226 от делото) и от 01.10.2012 г. (л. 233-35 от делото), но не и за реалното извършване на възложените услуги.

Ответникът представя по делото доказателства за определяне на ставките на ДНИ и ТБО, удостоверения за данъчните оценки на имотите по години (л. 80-82 от делото), както и разяснения и справка за начина на определяне на размера на ДНИ и ТБО за трите имота (л. 218-222 от делото), с разбивка за отделните компоненти на ТБО, със съответните начислени лихви.

Със Заповед № РД0700-108/11.03.2013 г. (л. 73 от делото) Кметът на Община Бяла, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 4 от ЗМДТ е определил М.И.Ц за служител от общинската администрация с права и задължения на орган по приходите, който да установява, обезпечава и събира местните данъци по реда на ДОПК, като в изпълнение на своите правомощия съставя АУЗД, съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК.

С оглед оспорването от страна на Х.Д. на автентичността на Декларациите по чл. 14 от ЗМДТ с вх.№ 89/07.03.2007 г., вх.№ 155/15.05.2007 г. и вх.№ 156/15.05.2007 г., съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК, като по делото е приобщено като доказателство заключението по Съдебно-почеркова експертиза, извършена от вещото лице Е.А. (л. 202-207 от делото). Според заключението на експерта положените подписи за „декларатор“ в Декларациите по чл. 14 от ЗМДТ с вх.№ 89/07.03.2007 г., вх.№ 155/15.05.2007 г. и вх.№ 156/15.05.2007 г. са изпълнени от Х.В.Д.. Съдът напълно възприема заключението на вещото лице. Същото е обосновано, обективно и компетентно изготвено, а и не е оспорено от страните. Вещото лице е използвало като сравнителен материал положените от Х.Д. сравнителни образци под формата на подписи, положени в нотариален акт № 149/2005 г. и в заявления за издаване на документи за самоличност. Посочено е в заключението какви методи на изследване са използвани, като е обективирано и словесно изследването и резултатите от него.

Предвид така установяващото при извършената от съда проверка и най-вече от заключението на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза, съдът с протоколно определение от проведено на 10.03.2020 г. открито съдебно заседание признава, че оспорването на автентичността на Декларациите по чл. 14 от ЗМДТ с вх.№ 89/07.03.2007 г., вх.№ 155/15.05.2007 г. и вх.№ 156/15.05.2007 г. не е доказано (л. 214, гръб от делото)

По правото:

Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания - чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, вр. с чл. 1, ал.1, т. 1 и чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ЗМДТ. По аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК за публичните общински вземания - данъци и такси, следва да се определят и лихвите за забава на плащането им.

Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон (чл. 166, ал.1 от ДОПК), като приложимият ред относно вземанията за ДНИ и ТБО е регламентираният в ДОПК, предвид препращащите разпоредби на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според нормата на чл. 4, ал. 3, вр. с ал. 4 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор, вкл. предвидените в чл. 107, ал. 4 от ДОПК.

Редът за установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по ЗМДТ е също този по чл. 4, ал. 1 - 5, предвид нормата на чл. 9б от ЗМДТ.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според ПУП имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон – чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, като съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаемите с ДНИ имоти.

Нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ регламентира, че ТБО се заплаща от лицата по чл. 11. А както се посочи, установяването на задълженията за този вид местен данък и местна такса следва да се извършва по реда на ДОПК от служители на общинската администрация.

В случая установяването на задълженията за ДНИ и ТБО е по реда на чл. 107, ал. 3, във вр. с чл. 166, ал. 1 от ДОПК и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ с издаването на АУЗД, въз основа на подадени от задълженото лице декларации.

 

По отношение компетентността на органа, издал оспорения акт:

Компетентността на органа по приходите е установена в закон – чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. В съответствие с чл. 4, ал. 4 и чл. 9б от ЗМДТ, длъжностното лице от общинската администрация - М.Ц, младши експерт ОПБС, издало оспорения АУЗД, надлежно е определено като орган по приходите със Заповед № 108/11.03.2013 г. на Кмета на Община Бяла (л. 73 от делото) за определяне на длъжностните лица от общинската администрация, които са с правата и задълженията на органи по приходите. Имотите, за които с оспорения АУЗД е установена дължимостта и размера на ДНИ и ТБО, са на територията на Община Бяла. Предвид така установеното и противно на възраженията на жалбоподателя, оспореният акт е издаден от териториално и материално компетентен орган.

 

По отношение спазване на изискването за форма на акта:

Съдът намира, че от посочените в оспорения АУЗД фактически основания могат да се установят юридическите факти, от които органът черпи конкретно упражненото от него субективно право. Сочи се в акта, че задълженията на лицето произтичат от подадени декларации за притежавани от него недвижими имоти по чл. 14 от ЗМДТ, съгласно които оспорващият притежава процесните по делото недвижими имоти, като при извършена проверка е установено, че дължимите за тези имоти задължения по вид, период, размер, лихви за просрочие и правно основание за ДНИ и ТБО не са платени. Посочено е и правното основание за издаването на акта, а именно: чл. 9б от ЗМДТ и чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Видно от приложената към административната преписка справка от 27.11.2013 г. за начина на изчисляването на дължимите ДНИ и ТБО за процесните 3 имота за периода 2009 – 2013 г., става ясен подходът на издателят на оспорения АУЗД, поради което е неоснователно възражението на оспорващия, че липсват мотиви за начина на начисляване на ТБО по отношение на трите му компонента. В този смисъл, не е налице съществено нарушение на изискванията във връзка с формата на акта, което да представлява самостоятелно основание за отмяната му.

 

По отношение спазването на административнопроизводствени правила:

Съдът не установява и съществено нарушение на административно производствените правила. Органът се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и при спазване на процесуалните правила. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК органът по приходите (в случая общински служител) издава акт за установяване на задължението служебно, в случаите, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.

 

По отношение съответствието на акта с материалноправните норми:

Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените или придобити по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограничен вещно право уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Според чл. 3 от ЗМДТ декларацията се подава от данъчно-задължените лица по образец, одобрен от министъра на финансите, като задължените лица декларират обстоятелства, релевантни за възникването и определянето на задълженията им за ДНИ.

С декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задълженото лице не определя дължимия данък за имота, а единствено декларира релевантните за определянето му факти и обстоятелства, въз основа на които компетентният орган по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ изчислява облагаемата данъчна основа и размера на данъка. Като изискуем от закона частен удостоверителен документ данъчната декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ обвързва подателя си с декларираните от него и скрепени с подписа му факти и обстоятелства.

С обжалвания АУЗД, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, е установено, че оспорващият като собственик на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор 07598.114.146, с площ 8740 кв.м, с данъчна оценка на земята 239 519,70 лв., УПИ ХХІІ-81, кв.401, с площ 8065 кв.м, с данъчна оценка 245 047,50 лв. и УПИ ХХІ-80, кв.401, с площ 8066 кв.м., с данъчна оценка 254 079,00 лв., не е платил ДНИ и ТБО за периода 2007 г. – 2013 г., като е установена дължимостта и размера на ДНИ и ТБО, вкл. са начислени и съответните лихви за неизпълнение в срок на тези задължения. В разпоредителната част на акта са посочени задълженията по вид, период (по години), правно основание и размер, както и задълженията за лихви за просрочие, като общият размер на вземането е 14 012,04 лева.

Следва да се приемат за недоказани твърденията на оспорващия за неправилни изчисления с АУЗД на главницата и лихвата на процесните задължения, както и че декларациите по чл. 14 от ЗМДТ не съдържат достоверно посочване на обстоятелствата въз основа на които се определя данъчната оценка на имотите.

        От една страна, предвид заключението на съдебно-почерковата експертиза, съдът признава с протоколно определение – л. 214, гръб от делото, че оспорването на автентичността на трите декларации не е доказано. От друга страна, съдът изрично е указал на оспорващия (още с разпореждането за насрочване на делото - л. 18-19 от делото), че не сочи доказателства във връзка с твърденията му за характеристики на имотите, различни от посочените в декларациите и какви различни и достоверни обстоятелства се твърди, че са от значение за изчисляване на данъчната оценка на имотите. Въпреки дадената на оспорващия възможност за ангажиране на доказателства в подкрепа на твърденията му, по делото не са приобщени доказателства, от които да се установяват факти, обосноваващи данъчни оценки на трите имота по години, различни от посочените в удостоверенията, представени от ответника – л. 80-82 от делото. Оспорващият не ангажира и доказателства, които да обосновават извод за неправилност на обективираните в АУЗД изчисленията на задълженията за главница и лихви. Съдът при извършената служебно проверка на правилността на изчисленията, като взе предвид определените ставки за съответните години за ДНИ и ТБО, както и данъчните оценки на имотите, не установява неправилност на изчисленията, въз основа на които са определени задълженията на оспорващия с оспорения АУЗД.

По отношение възражението, че за задълженията е изтекла абсолютната погасителна давност, съдът намира следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. За задълженията на оспорващия за ДНИ и ТБО за 2007 г. 10-годишният давностен срок е изтекъл на 31.12.2017 г., за 2008 г. – на 31.12.2018 г., а за 2009 г. – на 31.12.2019 г. Следователно към настоящия момент за вземанията за ДНИ и ТБО за посочените периоди е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

По отношение на задълженията за периода 2010-2013 г. вземането не е погасено по давност. 10-годишната давност за задълженията за 2010 г. още не е изтекла.

С оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 4, изр. второ от ДОПК, според която, когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът следва да се произнесе по основанието и размера на задължението и следва изрично да посочи, че АУЗД не подлежи на принудително изпълнение, като по отношение на погасените в случая задължения на оспорващия за ДНИ и ТБО за 2007-2009 г., следва да се посочи следното:

      Видно от изложеното в молба с.д. № 2709/20.02.2020 г., депозирана от ответника, за 2007 г. в Община Бяла не е била приета и не е действала Наредба за определяне размера на местните данъци, като ДНИ за 2007 г. е определен на основание чл. 22 от ЗМДТ. Посочената разпоредба обаче в последваща нейна редакция е обявена за противоконституционна с Решение № 4 от 09.04.2019 г. на КС на РБ (обн. ДВ, бр. 32 от 2019 г.). С разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията конституционният законодател е възприел като правило, че решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон като нормативен акт, действа занапред (ex nunc). Правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила. От този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба, като фактически (макар и не формално) не е приложимо право, и е оставен без правна сила, а доколкото правната система е обективно действащо право, противоконституционният закон фактически не е част от правната система. Съобразно Решение № 3 от 28.04.2020 г. на КС на РБ (обн. ДВ, бр. 42 от 2020 г.), при правоотношенията, които не са приключени (включително и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства) по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на Конституционния съд (заварени правоотношения), въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява, защото според чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията неговото прилагане е вече забранено. Според т. 3 от Решение № 3 от 28.04.2020 г. на КС на РБ, решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие, т.е. редакцията на нормата на чл. 22 от ЗМДТ, действаща към 2007 г. не се явява приложимо право в случая. При това положение задължението на жалбоподателя за ДНИ за 2007 г. се явява и недължимо, поради отпадане на правното основание, въз основа на което е било установено задължението за ДНИ и е определен размерът му.

По отношение на размера на ДНИ за 2008 г. – 2009 г. – 1,5 промила, последният е определен с чл. 15 от Наредбата за определяне размера на местните данъци през 2008 г. на територията на Община Бяла (л. 175-194 от делото), приета от Общински съвет – Бяла с Решение № 9-91 по Протокол № 9/28.02.2008 г.

Съдът намира, че независимо от погасяването на задължението на оспорващия за ДНИ за 2008 г. – 2009 г. по давност, правилно с оспорения АУЗД са установени основанието и размерът на това задължение.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, основаващ се на твърдението, че притежаваните от него имоти представляват земеделска земя, респ. за тях не се дължи ДНИ и ТБО.

За установените задължения с оспорения АУЗД, приложимата действаща за 2007 г. – 2009 г. редакция на нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ гласи следното: С ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ.

С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ законодателят определя като необлагаеми с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.

Данъкът върху недвижимите имоти представлява пряк имуществен данък, наложен върху активи в качеството им на икономически ресурс на лицата, представляващ потенциален източник на доходи. Обект на облагане е стойността на активите, определена в съответствие с количествените и качествените характеристики на имотите, отразени по-конкретно в системата за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти. Изключението от облагане, въведено с чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ за земеделските земи, отразява техния особен статут на основно национално богатство и свързаната с него цел да бъдат използвани само за земеделски цели. За тази цел е въведен специален режим за промяна на тяхното предназначение, като е изключено изземването на стойност посредством данъка върху недвижимите имоти, за да бъде стимулирано използването им за земеделско производство.

През процесния период 2007 г. – 2009 г., за който е определен за заплащане ДНИ, поземлените имоти, собственост на жалбоподателя безспорно се намират извън строителните граници на гр. Бяла, но според одобрения подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ – отредени са за изграждане на жилищни сгради. Съдът съобрази и посочените решения на Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ, както и обстоятелството, че за да се промени предназначението на земеделската земя, ЗОЗЗ изисква влязъл в сила ПУП. Освен това от представеното от ответника Удостоверение с изх. №  РД1100-357/03.12.2019 г., издадено от главния архитект на Община Бяла (л. 77 от делото), се установява, че за трите поземлени имота на оспорващия е одобрен ПУП с Решение № 42-640/30.06.2006 г. на Общински съвет – Бяла. Не е налице изключението по чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, доколкото не става въпрос в случая за земеделска земя, а за такава с променено предназначение и с отреждане за застрояване.

Независимо, че действащата редакция на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ не изисква освен подробен устройствен план за имотите, които да са с предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, съдът съобрази и че в случая за периода, за който са установени процесните задължения на оспорващия – 2007 г. – 2013 г., предназначението на земеделската земя следва да се приеме за променено за неземеделски нужди. Според данните в писмото на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна от 13.02.2020 г. (л. 157 от делото), Решение № 11/13.12.2006 г., т.74, на комисията по чл.17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на ПИ № 114146 е влязло в сила на 11.01.2007 г., съгласно платежно нареждане за платена такса по чл. 30 от ЗОЗЗ; Решение № 2/22.02.2007 г., т.82 и т.83, на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на ПИ № 108080 и ПИ № 108081 е влязло в сила на 12.04.2007 г., съгласно платежни нареждания за платена такса по чл. 30 от ЗОЗЗ.

Без значение за определените с оспорения АУЗД задължения на оспорващия за 2007-2013 г. за ДНИ и ТБО е, че съгласно чл. 24, ал. 5, т. 3 от ЗОЗЗ (ред. ДВ, бр. 22 от 2012 г.), решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е започнало, доколкото към 2013 г. този срок не е изтекъл.

Без значение за преценката за дължимост на процесните публични задължения е, че съгласно разпоредбата на § 27, ал. 3, т. 2 от ПРЗ на ЗИД на ЗОЗЗ - когато към влизането в сила на този закон решението за промяна предназначението на земеделска земя не е отменено по чл. 35 с влязъл в сила административен акт или с акт на съда, то запазва действието си до изтичане на 6-годишен срок от влизането в сила на този закон - когато изграждането на обекта не е започнало, тъй като по силата на посочената разпоредба (в сила от 24.05.2011 г.) въпросните решения са загубили своето действие едва на 25.05.2017 г., а задълженията за ДНИ и ТБО на оспорващия, установени с обжалвания АУЗД са за 2007 г. -2013 г.

Изложеното обосновава извод, че на основание чл. 15 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Бяла, принципно оспорващият дължи ДНИ в размер на 1,5 промила върху данъчната оценка на процесните три недвижими имота, но както се посочи поради изтекла погасителна давност, АУЗД следва да се отмени по отношение на установените задължения на оспорващия за ДНИ за периода 2007-2009 г., както и да се посочи, че АУЗД в тази част не подлежи на принудително изпълнение.

 

Съдът намира, че правилно с АУЗД за 2010 г. – 2013 г. са установени задължения на оспорващия за ДНИ за трите недвижими имота, по основание и размер.

Размерът на ДНИ за 2010 г. – 2013 г. е 1,5 промила върху данъчната оценка на недвижимия имот, като е определен с чл. 15 от Наредбата за определяне размера на местните данъци през 2008 г. на територията на Община Бяла (л. 175-194 от делото), приета от Общински съвет – Бяла с Решение № 9-91 по Протокол № 9/28.02.2008 г., като последваща промяна в размера на ДНИ е приета с Решение № 46-262 по Протокол № 46/19.12.2013 г. на Общински съвет – Бяла, която не е относима за периода, за който е начислен ДНИ с оспорения АУЗД.

Действащата редакция на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ по отношение на задълженията за ДНИ за 2010 г. е същата, както посочената по-горе, а за 2011 г. – 2013 г. се изисква освен отреждане на имотите с подробен устройствен план да са с предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Както се посочи в случая процесните имоти са извън строителните граници на гр. Бяла, но са с отреждане, определено с влязъл в сила подробен устройствен план за жилищно строителство, т.е. с предназначение по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ са, а и предназначението им е променено от земеделска земя в територия за неземеделски нужди, както изисква Закона за опазване на земеделските земи, т.е. налице са и всички кумулативни предпоставки за дължимост на ДНИ по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Неприложимо е в случая изключението по чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ - като незастроена земеделска земя, имотът на жалбоподателя да не подлежи на облагане с ДНИ за периода 2010 г. - 2013 г. Това прави мотива на органа за определяне на процесните имоти като подлежащи на облагане с ДНИ правилен и законосъобразен.

Правилно с оспорения АУЗД са изчислени задълженията на оспорващия за ДНИ за 2010 г. – 2013 г., като са умножени ставката – 1,5‰ и данъчната оценка на трите имота за съответните години. При извършената от съда проверка на изчисленията не се установява различни от посочените в АУЗД размери на задълженията.

Оспореният АУЗД в частта на установените задължения на жалбоподателя за ДНИ за трите имота за 2010 г. – 2013 г., е правилен и законосъобразен, поради което следва да се отхвърли оспорването в тази му част.

По отношение дължимостта на ТБО за 2007 г. - 2013 г.:

За установените с АУЗД публични вземания за ТБО за 2007 г. – 2009 г. е изтекла 10-годишната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, аналогично на посоченото по-горе от съда по отношение на задълженията за ДНИ за същия период.

Неползването на имотите, респ. липсата на генерирани от имотите битови отпадъци, доколкото липсват твърдения на оспорващия и данни за подадени декларации за освобождаване от ТБО, обосновава извод за неоснователност на възраженията в този аспект.

Както за периода 2007 г. – 2009 г., така и за периода 2010 г. – 2013 г. неправилно е начислена ТБО с оспорения акт, доколкото не се установява услугите да са предоставяни.

С Решение № 51-750 по Протокол № 51/25.01.2007 г. (л. 195 от делото) на Общински съвет – Бяла е определен размерът на ТБО, считано от 01.01.2007 г., в размер на 0,94‰ за жилищни имот, в т.ч. за всяка услуга поотделно, както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване – 0,56‰, за обезвреждане на депа – 0,19‰ и за поддържане чистотата на територии за обществено ползване 0,19 ‰. С Решение № 5-59 по Протокол № 5/20.12.2008 г. (л. 171 от делото) на Общински съвет – Бяла е определен размерът на ТБО, считано от 01.01.2008 г., в размер на 1,04‰ за жилищни имот, в т.ч. за всяка услуга поотделно, както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване – 0,62‰, за обезвреждане на депа – 0,21‰ и за поддържане чистотата на територии за обществено ползване 0,21‰. С Решение № 30-314 по Протокол № 30/14.01.2009 г. (л. 168 от делото) на Общински съвет – Бяла е определен размерът на ТБО, считано от 01.01.2009 г., в размер на 1,04‰ за жилищни имот, в т.ч. за всяка услуга поотделно, както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване – 0,62‰, за обезвреждане на депа – 0,21‰ и за поддържане чистотата на територии за обществено ползване 0,21‰. Последваща промяна в размера на ТБО е приета с Решение № 6-20 от Протокол № 6/28.12.2015 г. на Общински съвет – Бяла, която не е относима към процесния период, за който с оспорения АУЗД са установени задължения за ТБО на жалбоподателя.

Видно от представената от ответника справка за начина на изчисление на ДНИ и ТБО за трите процесни имота (л. 218 от делото), при съпоставката й с посоченото в оспорения АУЗД, се установява, че с АУЗД е начислена ТБО и за трите компонента/услуги по чл. 62 от ЗМДТ (сметосъбиране и сметоизвозване, третиране на на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане чистотата на територии за обществено ползване). Предвид изявлението на ответника, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, и обезвреждане на депа, не се предоставят в района на процесните имоти, не следва се събира такса, респ. неправилно е установено задължението за ТБО в тази част с оспорения АУЗД, предвид чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМДТ.

Съгласно чл. 71, ал. 1, т. 1-3 от ЗМДТ в редакция, действаща към 2007-2013 г., (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.), не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2.  поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината;  3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

В тежест на административния орган е да установи факта на предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Въпреки многократните указания на съда до ответника, че не се сочат доказателства за тези обстоятелства, по делото не са представени доказателства за реалното предоставяне на нито една от услугите по чл. 62 от ЗМДТ, включително и за поддържане на чистотата на местата за обществено ползване. За разлика от данъците, таксите, сред които е и ТБО, се дължат за реално предоставени услуги от страна на общината, за които тя е извършила разходи.

При тези данни и тъй като по делото Община Бяла не установява да е извършвала услугите по чл. 62 от ЗМДТ и дейностите по чл. 66 от ЗМДТ по предоставяне на процесните услуги, следва да се приеме, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставя от общината в района, където се намират имотите на оспорващия, както и че услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не се предоставя от общината, а и не се извършва обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, доколкото доказателства за съществуването на такива депа и съоръжения няма. Така приетото от съда обосновава извод, че не е доказана дължимостта на начислената с оспорения АУЗД ТБО, респ. незаконосъобразно с АУЗД са установени задължения за ТБО за 2007 г. – 2013 г., както и за лихви върху тези задължения.

            От представения от ответника договор от 01.09.2003 г. (л. 223—226 от делото), със срок от 10 години, считано от 01.01.2004 г., се установява единствено възлагането от Община Бяла на изпълнителя „ТИТАН-ЧИСТОТА“ ООД  събирането, извозването и обезвреждането на битови отпадъци, стопанисването, поддържането и експлоатацията на депото за ТБО, миене, метене и поддържане на улици, алеи и други територии за обществено ползване. Не са приобщени обаче по делото доказателства за изпълнение на задълженията по този договор – като например за:  съставена пълна и точна отчетна информация, в т. ч. първична, която да е предадена на възложителя (т. V.1. от договора); за извършения контрол по т. ХІІ от договора -  за докладите до възложителя за изпълнението на договора, провеждане на контрол от възложителя и периодични проверки на всички етапи на изпълняваната услуга, за извършване на моментни проверки от възложителя за качественото изпълнение на услугата и за съставени протоколи, за изготвени от изпълнителя месечни протоколи, подписани двустранно, за заплащане въз основа на месечните протоколи и протоколите от моментните проверки.

Съгласно чл. 1 от втория представен от ответника договор от 01.10.2012 г. (л. 233-235 от делото) Община Бяла възлага на „ТЕХНОКАР“ ЕООД дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване на битови отпадъци от населените места в Община Бяла, почистване на локални замърсявания, ремонт и поддържане на съдовете за смет, да изпълнява дейностите като оператор по експлоатация, поддържане и мониторинг на депо за опасни отпадъци в гр. Бяла. Не са приобщени обаче по делото доказателства дори само за: извършени проверки от възложителя в процеса на изпълнение и след приключване на отделните видове работи (както е разписано в чл. 3 от договора); за съставени съответни отчетни документи във връзка с извършване на плащанията по договора (чл. 4 от договора); за съставен протокол, съдържащ извършените видове дейности (чл. 10 от договора).

Дължимостта на ТБО за услугата почистване на местата за обществено ползване не е обвързана с предоставянето на услугата в района, където е местоположението на имота, а е достатъчно в случая услугата да се предоставя и само в рамките на населеното място гр. Бяла. Достатъчно за дължимостта на ТБО за услугата обезвреждането в депа или други съоръжения е наличието на такива депа и съоръжения (по арг. на противното от чл. 71 от ЗМДТ, в действащата за 2007 г. – 2013 г. редакция). В случая ответникът, от една страна, заявява, че в района, където се намират имотите на оспорващия, не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, а от друга страна, не представя доказателства за реалното предоставяне на услугата поддържане на чистотата на местата за обществено ползване и на услугата обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения, не представя доказателства за наличието на такива депа и съоръжения.

            С оглед така установеното от съда, оспореният АУЗД в частта му, с която е установена дължимостта и размера на задължения за ДНИ и за ТБО за периода 2007-2009 г. (поради погасяване на задълженията по давност), както и за задълженията за ТБО за периода 2010 г. - 2013 г. за процесните имоти, ведно с определената лихва, в общ размер на 9 594,28 лв. (главница 6 919,24, лихва 2 675,04), следва да бъде отменен като незаконосъобразен и постановен при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. В частта, с която са установени задължения за ДНИ за периода 2010-2013 г. в общ размер 4 417,76 лв (главница 3 738,24 лв., лихва 679,52 лв.) АУЗД като законосъобразен следва да бъде потвърден.

При този изход на правния спор, предвид направеното своевременно искане и на основание чл. 161, ал. 1, изр. първо от ДОПК, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, съобразно уважената част на жалбата, в размер на 828,51 лв. Материалният интерес е в размер на 14 012,04 лв., а АУЗД се отменя за сумата в размер на 9 594,28 лв. Неоснователно оспорващият претендира като съдебни разноски и банкови такси във връзка с платените държавна такса в размер на 10 лв. и възнаграждение на вещото лице – 200 лв. Банковите такси, както и таксите за копиране, не представляват извършени разноски, подлежащи на възстановяване, доколкото не се явяват естествено присъщи на съдебното производство.

Предвид изложеното и на основание чл. 160, ал. 1, предл. първо и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Варна

Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по декларация № 186 от 27.11.2013 г., издаден от мл. експерт в Дирекция „Общински приходи, бюджет и счетоводство“ при Община Бяла, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Общински приходи, бюджет и счетоводство“ при Община Бяла, В ЧАСТТА, с която е установена дължимостта и размерът на задължения на Х.В.Д., в качеството му на собственик на ПИ с идентификатор 07598.114.146, УПИ ХХІІ-81, кв.401, и УПИ ХХІ-80, кв.401, находящи се в гр. Бяла, ЗВКО „Аян Плай“, за данък върху недвижимите имоти за периода 2007 г. - 2009 г. и за такса за битови отпадъци за периода 2007 г. - 2013 г., ведно с определената лихва, в общ размер на 9 594,28 лв. (главница 6 919,24 лв., лихва 2 675,04 лв.)

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.В.Д., ЕГН: **********, срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 186 от 27.11.2013 г., издаден от мл. експерт в Дирекция „Общински приходи, бюджет и счетоводство“ при Община Бяла, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Общински приходи, бюджет и счетоводство“ при Община Бяла, В ЧАСТТА, с която е установена дължимостта и размера на задължения на Х.В.Д. за данък върху недвижимите имоти за периода 2010-2013 г. за ПИ с идентификатор 07598.114.146, УПИ ХХІІ-81, кв.401, и УПИ ХХІ-80, кв.401, находящи се в гр. Бяла, ЗВКО „Аян Плай“, ведно с определената лихва, в общ размер на 4 417,76 лв. (главница 3 738,24 лв., лихва 679,52 лв.)

ОСЪЖДА Община Бяла да заплати в полза на Х.В.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 828,51 лева (осемстотин двадесет и осем лева и петдесет и една стотинки), представляваща направени разноски за държавна такса и за възнаграждение на вещо лице, както и платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от оспорването.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред ВАС на Република България в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

СЪДИЯ :