№ 30
гр. Плевен, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Й.С.К.
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500858 по описа за 2022 година
С решение № 1653/10.11.2022 г. по гр.д. № 4836/2022 г. Плевенският
районен съд е предоставил упражняването на родителските права върху
детето И.И.Ц. с посочено ЕГН на майката Г. С. М. с посочено ЕГН, определил
е местоживеенето на детето при неговата майка, определил е режим на лични
контакти на бащата И. Е. Ц. с посочено ЕГН с детето и е осъдил бащата И. Е.
Ц. да заплаща на малолетното си дете И.И.Ц. чрез неговата майка и законен
представител Г. С. М. ежемесечна издръжка в размер на 280 лв., считано от
26.05.2022 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
за разликата до претендирания размер на издръжката от 600 лв. е отхвърлил
иска като неоснователен. Със същото решение съдът е допуснал на основание
чл. 242 ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта
досежно присъдената издръжка.
Със същото решение съдът е осъдил И. Е. Ц. да заплати: на Г. С. М.
деловодни разноски по компенсация в размер на 329, 11 лв. и по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 403,20 лв..
1
Недоволен от така постановеното решение в частта, в искът за
месечната издръжка на детето е уважен за разликата над 190 лв. до 280 лв. е
останал въззивника И. Е. Ц., който чрез пълномощника си адвокат Й. Я. от
ПлАК го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат доводи за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърди
се, че ПлРС не е отчел действителните нужди на детето от издръжка с оглед
възрастта му от 5 г., които не обуславят толкова висок размер на
необходимата му издръжка, а наред с това въззиваемата е получила доходи
през 2017 г. и 2022 г. от продажбата на недвижими имоти и движими вещи,
които водят до извод, че същата има възможност да осигурява по - голяма
част от издръжката на детето от определената от съда. Моли се окръжният
съда да постанови решение, с което да отмени решението на ПлРС в
обжалваната част и да отхвърли предявения иск за издръжката на детето за
разликата над 190 лв. до 280 лв..
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна Г. С. М. чрез пълномощника й адвокат Е. М. от
ПлАК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Според
въззиваемата издръжката е занижена от ПлРС и се дължи в по-висок размер
от присъдената, тъй като въззивникът е собственик на фирма със значителна
печалба. Моли се окръжният съда да постанови решение, с което да потвърди
решението на ПлРС в тази обжалвана част и се присъдят направените от
въззиваемата страна разноски.
Недоволна от така постановеното решение в частта, в иска за месечната
издръжка на детето е отхвърлен за разликата над 280 лв. до 600 лв. е останала
въззивницата Г. С. М., която чрез пълномощника си адвокат Е. М. от ПлАК го
обжалва в законния срок. В жалбата се излагат доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърди се, че нуждите
на детето от издръжка са по-високи, тъй като детето боледува често, а
отсъствието на майката от работа по този повод намалява трудовото й
възнаграждение. Твърди се, че въззивникът се е разпоредил с част от
имуществото си малко преди последната раздяла на страните през м. ХІІ 2021
г. в полза на своята майка и дъщеря си от първия брак, както и че
управляваното от него дружество има неразпределена печалба в размер на
185 000 лв. и е финансирано от държавата със значителни суми през периода
2020 – 2022 г. по повод на пандемията. Възразява се въззивницата да е
придобивала МПС на значителна стойност и се твърди, че същите са закупени
от въззивника по време на фактическото им съжителство. Възразява се, че
въззивницата има парични средства в наличност в резултат на продажбата на
недвижими имоти, като се твърди, че същите са вложени в жилището, в което
живеят въззивницата и детето с цел осигуряване на по-добри условия за
2
живот на детето. Твърди се, че съдът не се съобразил с предложената от
въззивника в първата инстанция спогодба за 350 лв. месечна издръжка, което
изявление според въззивницата съставлява признание на иска до този размер.
Моли се окръжният съда да постанови решение, с което да отмени решението
на ПлРС в обжалваната част, да уважи предявения иск за издръжката на
детето за разликата над 280 лв. до 600 лв. и да присъди направените от
въззивницата разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна по тази жалба И. Е. Ц. чрез пълномощника му
адвокат Й. Я. от ПлАК, с който се оспорва основателността на въззивната
жалба. Според въззиваемият по тази жалба издръжката е завишена от ПлРС и
се дължи в по-нисък размер от присъдената. Оспорва се въззиваемият да е
правил предложение за заплащане на месечна издръжка в размер на 350 лв.
по делото, както и да е дарил лични имоти на дъщеря си, като твърди, че
дарените имоти са наследствени от родителите му. Моли се окръжният съда
да постанови решение, с което да потвърди решението на ПлРС в тази
обжалвана част и се присъдят направените от въззиваемата страна разноски.
В о.с.з. въззивникът /въззиваем по втората въззивна жалба/ И. Е. Ц. не се
явява лично, но чрез пълномощника си адвокат Й. Я. от ПлАК поддържа
подадената от него въззивна жалба и отговора на въззивната жалба на
насрещната страна. Поддържа, че освен доходите си от трудово
възнаграждение майката на детето има доходи от продажба на недвижим
имот в гр. Плевен и вилен имот в с. ********, както и от продажбата на лек
автомобил м. „********“ след раздялата на страните.Поддържа се, че
неразпределената печалба на дружеството, собственост на въззивника се
използва за закупуване на нови автобуси за се отговори на изискванията за
участие в обществени поръчки и конкурси и паричните средства на
дружеството нямат общо с личните парични средства на въззивника.
Поддържа се, че до м. ХІІ 2022 г. с оглед доказаните нужди на детето и
възрастта му месечна издръжка в размер на 190 лв. ще отговаря на тези нужди
и възможностите на въззивника, а от м. І 2023 г. с оглед увеличаване на
размер на МРЗ издръжка в размер на 200 лв. ще бъде достатъчна за
задоволяване на потребностите му. Претендира направените по делото
разноски за защита по подадената от него въззивна жалба и защита по
подадената насрещна въззивна жалба, за които представя доказателства.
В о.с.з. въззивницата /въззиваема по първата въззивна жалба/ Г. С. М. не
се явява лично, но чрез пълномощника си адвокат Е. М. от ПлАК поддържа
подадената от нея въззивна жалба и отговора на въззивната жалба на
насрещната страна. Възразява срещу размера на заплатеното от въззивника
адвокатско възнаграждение като прекомерно. Поддържа се, че със средствата
от продажбата на лекият автомобил въззивницата е направила ремонт на
жилището, собственост на детето за да му осигури по-добри условия за
живот, а представените по делото доказателсва установяват, че същата има
по-ниски доходи тъй като всеки месец излиза в отпуск за да се грижи за
3
детето, което боледува. Поддържа, че липсата на разпредена печалба от
дружеството на въззивника в нарушение на счетоводните закони не означава,
че същият няма доходи за да издържа детето си, като наред с това следва да
бъде отчетено, че и към момента въззивникът притежава голям брой МПС.
Претендира направените по делото разноски и представя списък на
разноските.
Заинтересованата страна ДСП Отдел „Закрила на детето“, гр. Плевен не
се представлява, но представя писмен социален доклад, с който предоставя на
съда да извърши преценка за най-добрия интерес на детето.
Решението на ПлРС като необжалвано е влязло в законна сила в частта,
в която местоживеенето на детето е определено при майката, на която са
предоставени и родителските права по отношение на детето, а на бащата е
определен режим на лични контакти с детето, бащата е осъден да заплаща на
детето чрез неговата майка ежемесечна издръжка в размер на 190 лв., считано
от 26.05.2022 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и
въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно
и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивните жалби на двете страни са подадени в срока по чл. 258 от
ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
С исковата молба /ИМ/ ПлРС е сезиран наред с останалите искове с
правно основание чл. 127 ал. 2 от СК с искове с правно основание чл. 143 ал. 2
и чл. 149 от СК, предявени от майката Г. С. М. против бащата И. Е. Ц. за
определяне на първоначална ежемесечна издръжка за детето И.И.Ц., родено
на 27.03.2017 г., както следва:
в размер на 600 лв., считано от датата на подаване на ИМ – 12.09.2022 г.
до 20 –то число на месеца за който се отнася до настъпване на причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска и
в размер на 2 120 лв. за периода от 26.05.2022 г. до 11.09.2022 г..
За да уважи частично предявените искове и да присъди месечна
издръжка в размер на 280 лв. и по двата предявени иска за издръжка – за
минало време и занапред, ПлРС е приел, че тъй като след фактическата
раздяла на страните детето живее с майката и занапред ще живее с нея и
същата ще полага непосредствените грижи по неговото отглеждане и
възпитание, то ответникът ще трябва да поеме и част от необходимата
издръжка за храна, облекло, пособия и други неотложни нужди. ПлРС е приел
4
въз основа на представените по делото писмени доказателства, че бащата не
притежава недвижими имоти, получава месечно БТВ в размер на 710 лв.,
собственик е на множество товарни и леки автомобили, част от които висок
клас, а през периода от 2005 до 2021 год. е извършил общо 22 сделки с
автомобили, от които е получил определени парични средства. Приел е за
установено по делото също, че бащата няма задължения за издръжка към
други лица, както и че общата дължима издръжка за детето И. следва да се
определи на 450 лв. месечно и е направил извод, че от тази сума бащата
следва да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 280 лв., а
останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, която полага и
непосредствените грижи за детето. Приел е, че така определената издръжка е
дължима от деня, следващ датата на фактическата раздяла на страните -
26.05.2022 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, а
искът за разликата до претендираните 600 лв. за издръжка на детето следва да
се отхвърли като неоснователен.
Въззивният съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Безспорно е установено по делото от представеното пред ПлРС
удостоверение за раждане, че детето И. е родено на 27.03.2017 г. и негови
родители са страните.
Безспорно е по делото между страните, че са живеели заедно до
25.05.2022 г., на която дата поради влошените отношения между родителите,
майката и детето са напуснали семейното жилище в с. ********, в което са
живеели с бащата. Безспорно е по делото, че от 26.05.2022 г. детето живее с
майката в гр. Плевен.
СПОРНО по делото се явява обстоятелството: какви са били нуждите
от издръжка на детето за периода от 26.05.2022 г. до 11.09.2022 г. /датата на
подаване на ИМ/, какви са нуждите от издръжка на детето от 12.09.2022 г. и
към момента на приключване на съдебното дирене, какви са възможностите
на бащата да осигурява такава за процесните периоди, респ. може ли същият
да осигурява издръжка на детето над 190 лв. за периода 26.05.2022 г. до
31.12.2022 г. и издръжка над 200 лв. занапред след 01.01.2023 г., какви са
възможностите на майката за осигурява разликата от необходимата на детето
5
издръжка за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 СК минималната издръжка за
дете е в размер на ¼ от размера на минималната работна заплата /МРЗ/ за
страната. Към датата на постановяване на първоинстанционното решение,
считано от 01.04.2022 г. МРЗ е в размер на 710 лв., а към датата на
постановяване на въззивното решение, считано от 01.01.2023 г. МРЗ е в
размер на 780 лв., поради което следва да се приеме, че минималната месечна
издръжка за едно дете, дължима от родителя, който не упражнява
родителските права за процесния период от 26.05.2022 г. до 31.12.2022 г. е в
размер на 177,50 лв., а считано от 01.01.2023 г. е в размер на 195 лв..
Съдът приема като принципно положение, че на обсъждане в
производството подлежат доказателствата за доходите и приходите от
продажба на имущество и др., респ. относимите разходи на въззивниците за
период до една година назад преди подаване на ИМ, т.е. до м. ІХ 2021 г. вкл.,
както и доказателствата за разходитте, свързани с нуждите на детето за
периода след фактическата раздяла на родителите, т.е. за периода след
25.05.2022 г.. Ирелевантни за спора според съда се явяват обстоятелствата
относно доходи, разходи и разпореждания с имущество на страните в периода
преди м. ІХ 2021 г., както и какви са били разходите свързани с детето И. в
периода, в който родителите са живеели съвместно и заедно са полагали
грижи за неговото отглеждане.
Установява се, че с определение от 20.09.2022 г. по
първоинстанционото дело на основание чл. 127 ал. 3 от ГПК ПлРС е
определил привременни мерки по делото като е предоставил упражняването
на родителските права върху детето на майката, определил е местоживеенето
на детето при майката, определил е режим на лични контакти на бащата с
детето, осъдил е бащата да заплаща на детето чрез неговата майка ежемесечна
издръжка в размер на 190 лв., считано от датата на определението до
приключване на делото или настъпване на причини за нейното изменение или
прекратяване. Установява се, че с надлежни платежни нареждания,
представени в първата инстанция бащата е заплатил на майката дължимата
месечна издръжка за периода 20.09.2022 г. – 30.11.2022 г..
Установява се, че с влязлото в сила решение по първоинстанционното
дело родителските права по отношение на детето И. са предоставени на
6
майката, а на бащата е определен режим на лични контакти, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10. 00 часа в събота до 16.
00 часа в неделя, с преспИ.е на детето при бащата, както и всяко лято по за 30
дни, който период не следва да съвпада с платения годишен отпуск на
майката, бащата е осъден да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер
на 190 лв., считано от 26.05.2022 год. до настъпване на причини за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
От представената пред ПлРС служебна бележка от 31.08.2022 г., изд. от
ДГ „********“, гр. Плевен се установява, че детето И. е ученик в детската
градина от 06.06.2022 г. и я посещава редовно.
От представения пред ПлРС трудов договор от 14.07.2022 г. между
въззивницата и ******** се установява, че считано от 15.07.2022 г.
въззивницата работи по трудов договор на длъжност „шивач мъжко/дамско
облекло“ с основно месечно възнаграждение в размер на 710 лв..
От представения пред ПлРС нотариален акт за дарение на недвижим
имот № *** том ІV рег. № 4884 дело № 436/2021 г. по описа на нотариус С.Л.,
рег. № *** на НК и район на действие ПлРС се установява, че на 09.11.2021 г.
С.М.М. и М.И.М. са дарили на внука си И.И.Ц. ¾ и.ч. от ПИ с идентификатор
******** по КККР на гр. Плевен, находящ се в гр. Плевен, ********, ведно с
¾ и.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.1.2 по
КККР на гр. Плевен, представляващ жилище, апартамент на посочения по-
горе адрес, ведно с прилежащите му избено и таванско помещения и
съответното и.ч. от общите части на сградата.
От представения пред ПлРС социален доклад вх. № от 20.09.2022 г. се
установява, че въззивницата и детето живеят в гр. Плевен в дареното на
детето жилище и се ползват с помощ от всякакъв характер от родителите на
въззивницата, а въззивника живее в с. ********, заедно с майка си в жилище,
собственост на една от дъщерите му. Установява се, че по данни на
въззивника същият е управител на ********, а въззивницата работи като
шивачка, както и че двамата въззивници получават МРЗ. Установява се, че
отношенията между родителите са влошени и същите отправят взаимни
обвинения за причините за това, но имат съгласие относно родителските
права и режима на лични контакти с детето И.. Установява се, че по данни на
7
майката за периода на фактическата раздяла на родителите бащата е
осъществил два телефонни разговора с детето и грижи за детето е полагала
само майката с помощта на родителите си.
От представената пред ПлРС годишна данъчна декларация по чл. 92 от
ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен
данък, подадена на 18.06.2022 г. в ТД на НАП, офис Плевен, от ******** се
установява, че дружеството е с данъчна печалба в размер на 9 249,87 лв. за
предходната календарна година, върху която е определен дължимия
корпоративен данък. От представения счетоводен баланс на дружеството към
31.12.2021 г. се установява, че същото има неразпределена печалба в размер
на 185 000 лв. за 2021 г., при неразпределена печалба в размер на 171 000 лв.
за предходната календарна година. От писмата на директора на ТД на НАП,
офис Плевен от 14.10.2022 г. до ПлРС се установява, че в подадената справка
по чл. 73 ал. 1 от ЗДДФЛ от ******** не се съдържа информация за
изпратени доходи на въззивника и е посочено, че срокът за подаване на ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ за данъчната 2022 г. е 02.05.2023 г., а срокът за подаване
на справката по чл. 73 ал. 1 от ЗДДФЛ е 28.02.2023 г., както и че липсват
данни за регистриран трудов договор на въззивника.
От представената пред ПлРС справка в ЦБ на ПП при МВР Плевен от
26.10.2022 г. се установява, че на името на въззивника са регистрирани
множество МПС, отразени са сделки, извършени с част от тях сред които
седем сделки с МПС след м. V.2022 г. относно: лек автомобил м. „********“
на 18.07.2022 г., лек автомобил м. „********“ на 25.08.2022 г., лек автомобил
м. „********“, лек автомобил м. „********“ на 11.10.2022 г., лек автомобил
м. „********“ на 19.09.2022 г., лек автомобил м. „********“ на 11.10.2022 г.,
лек автомобил м. „********“ на 12.10.2022 г..
От представените пред ПлРС писмени доказателства относно разходите
за детето И. се установява, че част от тях касаят разходи свързани с детето,
направени преди 26.05.2022 г., поради което се явяват неотносими към спора
и не следва да бъдат обсъждани. Установява се от представените
доказателства, че през периода м. VІІ – м. ХІ 2022 г. майката е направила
разходи за лечение, лекарства, дрехи и обувки на детето в размер общо на
294,25 лв..
От представените пред ПлРС болнични листове се установява, че детето
8
е боледувало през м. ІХ 2022 г. и м. Х. 2022 г. с диагнози „остър
ларинготрахейт“ и „остър тонзилит“, за което на въззивницата е предоставен
отпуск за временна неработоспособност два пъти за по 3 дни за придружаване
и гледане на дете.
Установява се от показанията на свидетеля С.М., разпитан в ПлРС, че
през периода след раздялата на страните до 10.10.2022 г. въззивникът е
провел една среща с въззивницата и детето, на която не й е предоставил
парични средства или нещо, свързано с отглеждането на детето. Установява,
че помага на дъщеря си финансово след раздялата на страните, както и че с
негови средства детето е заведено на море през лятото на 2022 г.. Установява,
че въззивницата заплаща 15-20 лв. месечно в детската градина за уроци по
народни танци и английски на детето. Установява се от показанията на
свидетелката Т.У., разпитана в ПлРС, че познава ищцата като колежка в
шивашка фирма. Установява, че за четирите месеца, в които въззивницата
работи във фирмата същата е отсъствала от работа три пъти, тъй като детето
боледува и тя се грижи сама за него, както и че от въззивницата знае, че
бащата не помага в издръжката на детето.
Установява се от представената пред въззивния съд справка по данни за
физическо лице от АВ за въззивницата за периода до 16.11.2022 г., че през м.
VІ 2022 г. въззивницата и съсобственика й Д.Ц. са прехвърлили
собствеността върху вилна сграда, ведно с прилежащата й земя, находяща се
в гр. Плевен, ********. Не следва да се обсъждат като ирелентни към спора
извършените прехвърляния на право на собственост върху недвижими имоти
от въззивницата преди м. ІХ 2021 г..
Установява се от представената пред въззивния съд справка по данни за
физическо лице от АВ за въззивника за периода до 10.10.2022 г., че през 2022
г. въззивникът не е извършвал сделки с недвижими имоти. Установява се, че
през м. ХІІ 2021 г. вкл. въззивникът се е разпоредил безвъзмездно чрез
дарение в полза на дъщеря си Т.И.Е. със собствеността върху апартамент с
площ 65,18 кв.м. в гр. Плевен, ********, върху жилищна страда и
прилежащата й земя, както и два гаража и две селскостопански постройки,
находящи се в с. ********, ******** и.ч. от ПИ с площ 1 161 кв.м. в м.
„********“ в с. ********, върху ПИ с площ 1 332 кв.м. в м. „********“ в с.
********, върху ПИ с площ 4 822 кв.м. в м. „********“ в с. ********, върху
9
ПИ с площ 9 801 кв.м. в м. „********“ в с. ********, върху ПИ с площ 7 841
кв.м. в м. „********“ в с. ********. Установява се, че през м. ХІІ 2021 г. вкл.
въззивникът се е разпоредил възмездно чрез договор за покупко-продажба с
трето лице върху собствеността върху апартамент с площ 70,70 кв.м. в гр.
Плевен, ********.
Установява се от изготвената служебно от съда справка за актуално
състояние на ********, че дружеството е еднолична собственост на
въззивника, който е и управител на същото.
Установява се от представеното пред въззивния съд удостоверение,
издадено от гл. счетоводител на ********, че за периода м. ІХ 2021 г. – м.
VІІІ 2022 г. въззивникът е получил БТВ в общ размер на 8 100 лв., като за
периода от м. ІV до м. VІІІ 2022 г. БТВ на същия е в размер на 710 лв.
месечно.
От представения пред въззивния съд социален доклад се установява, че
по данни на въззивницата детето е боледувало през м. ХІІ 2022 г., като
лечението се усложнило от алергична реакция към определени медикаменти,
но след това се е възстановило и посещава детска градина. Установява се, че
също по данни на въззивницата въззивникът не е проявил интерес за срещи и
лични контакти с детето от раздялата на страните. Установява се, че
въззивницата и детето продължават да живеят в апартамента, дарен от
родителите на въззивницата на детето, а въззивникът продължава живее
заедно с майка си в жилището в с. ********.
От писмото на директора на ТД на НАП, офис Плевен от 10.01.2023 г.
до ПлОС се установява, че в информационната система на НАП не се
съдържа информация за подадена декларация по чл.55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от
ЗКПО относно изплатен дивидент от ******** въззивника в качеството на
едноличен собственик на капитала на дружеството.
От представените пред въззивния съд писмени доказателства относно
разходите за детето И. се установява, че през м. ХІІ 2022 г. майката е
направила разходи за лекарства и дрехи на детето в размер общо на 148,69
лв.. От представените по делото първа страница на договор за
административно-информационно обслужване с „Верум Здравен Мениджър“,
ЕООД и фискален бон не се установява сключен договор за конкретна
здравна услуга, предоставена на детето, поради което тези доказателства не
10
следва да бъдат съобразявани по делото. От представения амбулаторен лист
от 10.12.2022 г. се установява, че при детето И. е констатирана алергия към
някои лекарствени средства. От представения болничен лист от 09.12.2022 г.
се установява, че детето е боледувало през м. ХІІ. 2022 г. с диагноза „остър
тонзилит“, за което на въззивницата е предоставен отпуск за временна
неработоспособност за 3 дни за придружаване и гледане на дете.
От представената пред въззивния съд справка в ЦБ на ПП при МВР
Плевен от 23.01.2023 г. се установява, че на името на въззивницата са
регистрирани три МПС и две сделки през релевантния за спора период с лек
автомобил м. „********“ на 30.12.2021г. и лек автомобил м. „********
********“ на 10.09.2021 г..
Въззивният съд приема с оглед официалните статистически данни на
НСИ, които са общодостъпни, че в рамките на периода от м. V 2022 г. до м. І
2023 г. е налице изменение в икономическите условия в страната поради
официално отчетена от НСИ инфлация за периода м. V – м. ХІІ 2022 г. в
размер 23,80 %, които обстоятелства, заедно посоченото по-горе увеличение
на минималната БРЗ за страната следва да бъдат отчетени от съда като имащи
значение за спора. От значение според въззивният съд е и обстоятелството, че
въззивникът не е осъществявал лични контакти с детето за процесния период,
не го е взимал в дома си и не е полагал грижи за него в този период, от което
следва, че до момента всички разходи за детето са поемани изключително от
майката, която е полагала сама грижи за детето в този период. Според
официалните статистически данни, изнесени от НСИ през третото тримесечие
на 2022 г. в сравнение с третото тримесечие на 2021 г. разходите средно на
едно лице в домакинство са се увеличили с 433,95 лв. /арг. 2 215,36 лв. –
1 781,41 лв./. Установява се, че ако от тримесечните разходи за третото
тримесечие на 2022 г. в размер на 1 781,41 лв. се съобразят средства за храна
и безалхолни напитки, облекло и обувки, жилища, вода, ел. енергия и горива,
жилищно обзавеждане и поддържане на дома, здравеопазване, свободно
време, културен отдих и образование и се приспаднат средства за алкохолни
и тютюневи изделия, транспорт, съобщения, данъци, осигуровки,
разнообразни стоки и услуги, регулярни трансфери към други домакинства и
други разходи и получената сума се раздели на три за всеки от месеците на
тримесечието, то съгласно статистическите данни месечната издръжка на
едно дете за един месец от това тримесечие е в размер на около 430 лв..
11
Като съобрази доказателствата по делото в тяхната съвкупност,
въззивният съд приема, че с оглед възрастта и интересите си детето И. се
нуждае от средства за храна, облекло, обувки, консумативи, свързани с
отглеждането му, медикаменти за лечение на обичайните за възрастта му
заболявания, културни развлечения и почивка, обучение по английски език и
народни танци, които разходи не надвишават установените
средностатистически разходи за издръжка на детето и същото се нуждае от
месечна издръжка в размер на около 430 лв. за да бъдат задоволени в пълен
обем неговите нужди. Въззивния съд приема, че родителите са тези, които
във всяка различна житейска ситуация следва да отчитат преди всичко
интересите на детето си, т.е. добрата родителска грижа изисква според съда
взаимни отстъпки между родителите и постигане на съгласие във връзка с
грижите и издръжката на детето. При съобразяване на възможностите на
двамата родители да предоставят необходимата на детето И. месечна
издръжка, както и режима на лични контакти между бащата и детето,
определен със съдебно решение към момента, въззивният съд приема, че при
спазване на режима на лични контакти от родителите през периода, в който
детето живее с бащата той следва полага реални грижи и да поема изцяло
неговите ежедневни разходи през 4 дни от месеца, а за останалите средно 26
дни от месеца при възможност следва да осигурява месечна издръжка, с която
ще покрие съответната част от месечните разходи на детето. При
съобразяване на възможностите на въззивника на дава издръжка за детето
съдът съобрази обстоятелствата, че същият получава възнаграждение в
размер на минималната работна заплата, като е получавал възнаграждение в
размер на тази заплата и към м. V 2022 г., но също така, че в качеството на
собственик и управител на представляваното от него търговско дружество,
което декларира значителни печалби, вкл. неразпределени, същият има
възможност да увеличи еднолично възнаграждението си и размерът му зависи
единствено от неговата воля. Съдът не споделя възраженията на
пълномощника на въззивника, че същият не може да използва част от
печалбата на дружеството си за да повиши доходите си и да заплаща
необходимата на детето му издръжка, като счита, че добрата родителска
грижа изисква издръжката на малолетното дете да бъде приоритетна пред
разширяването на търговската дейност на този родител. Безспорно е, че
въззивникът в качеството на собственик на недвижими имоти и автомобили,
12
независимо от техния произход и начин на придобИ.е има правна възможност
да се разпорежда с тях възмездно и безвъзмездно в полза на близки и трети
лица, но следва да се отчете и обстоятелството, че с безвъзмездните сделки
извършени през съобразения от съда период същият е намалил имотното си и
финансово състояние, респ. възможностите си да получи доходи или приходи
от тази собственост, а с възмездните сделки е получил в патримонуима си
парични средства, които увеличават финансовите му възможности. По делото
се установиха сделки с имоти и автомобили и от двамата родители през
периода от една година преди подаване на ИМ, но липсват доказателства
относно конкретния размер на средствата, прибити от всеки от родителите,
поради което съдът може да направи обоснован извод само, че доходите на
родителите са били увеличени с продажните цени на имуществото през
процесния период, но не и относно размера на тези доходи, тежестта на
доказване на което е върху всяка от страните, която твърди, че
възможностите на другата са значително по-големи. Ето защо при
съобразяване в съвкупност на представените по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че въззивникът няма задължения към други
малолетни или непълнолетни деца, в работоспособна възраст е, собственик е
на действащо търговско дружество, притежава повече от едно МПС,
финансовото му състояние е било подпомогнато през процесния период от
получените средства от продажба на недвижим имот и автомобили,
възможностите му да реализира доходи не са ограничени до получаваното
минимално възнаграждение в качеството на управител на собственото му
търговско дружество и същият има възможност да изпълнява произтичащите
му от закона задължения на родител, който не упражнява родителски права да
заплаща месечна издръжка за малолетното си дете И. в размера от 280 лв.
определен от ПлРС и съобразен с нуждите на детето от парична издръжка.
Съдът съобрази обстоятелството, че на майката са възложени за упражняване
родителските права върху детето и същата полага реални грижи за детето
през по-голям период от време, че ниските й доходи се намаляват в резултат
на отсъствията й от работа поради ползван отпуск за временна
неработоспособност при регулярните и нормални за възрастта на детето
заболявания, както и че финансовото състояние на майката е било
подпомогнато през процесния период от получените средства от продажба на
недвижими имоти и автомобил, поради което приема, че същата освен
13
реалните грижи следва да осигурява парична издръжка за детето си в размер
на разликата от 150 лв. месечно.
С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че предявените искове
с правно основание чл. 127 ал. 2 вр. 143 ал. 2 от СК и чл. 149 от СК се явяват
частично основателни и доказани за сумата от 280 лв. месечна издръжка за
детето И. и следва да се отхвърлят за разликата до 600 лв. месечна издръжка
като недоказани и поради това неоснователни.
При тези правни изводи, въззивният съд намира, че решението на
Плевенския районен съд следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно, а въззивните жалби и на двете страни оставени без
уважение като неоснователни.
Пред въззивната инстанция и двете страни са направили искане за
присъждане на разноски, поради което следва да бъдат съобразени
представените по делото писмени доказателства от всяка от страните.
Установява се по делото, че въззивникът е направил разноски за защита по
неоснователната жалба на въззивницата в размер на 500 лв. за адвокатско
възнаграждение, а въззивницата не е направила разноски за защита по
неоснователната жалба на въззивника. По делото е представен списък на
разноските от страна на въззивницата по чл. 80 от ГПК, в която е посочен
размер на направени разноски по делото като цяло, но липсват представени
договор за правна помощ или пълномощно за въззивната инстанция и
разписка за заплащане на конкретна сума за адвокатско възнаграждение,
поради което не може да се направи обоснован извод за извършване на
разноските. При съобразяване на направеното възражение от пълномощника
на въззивницата по чл. 78 ал. 5 от ГПК, съдът приема, че същото е
неоснователно с оглед минималния размер на адвокатско възнаграждение от
500 лв., определен в чл. 7 ал. 1 т. 6 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС в
редакцията на разпоредбата към датата на сключване на договора за правна
помощ между въззивника и пълномощника му.
С оглед разпоредбата на чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК не подлежат на
касационно обжалване решенията по редица въззивни дела, в това число по
искове за издръжка, поради което въззивното решение е окончателно.
Водим от горното, Окръжният съд
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1653/10.11.2022 г. по гр.д. № 4836/2022
г. на Плевенският районен съд в обжалваната част, в която Плевенският
районен съд е осъдил бащата И. Е. Ц. да заплаща на малолетното си дете
И.И.Ц. чрез неговата майка и законен представител Г. С. М. ежемесечна
издръжка в размер на 280 лв., считано от 26.05.2022 г. до настъпване на
причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, а за разликата до претендирания размер на
издръжката от 600 лв. месечно е отхвърлил исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК Г. С. М., ЕГН **********
от гр. Плевен, ******** да ЗАПЛАТИ на И. Е. Ц., ЕГН ********** от с.
********, ******** сумата от 500 лв. за направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение за защита по неоснователната й въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15