Р Е Ш Е Н И Е
№5868/19.12.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на деветнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5361 по описа на
Варненски районен съд за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба вх. № 24883/04.04.2019 год. от К.Л.К., ЕГН: **********, с адрес: ***
срещу „В. - Н.“ ЕООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление:***, *, с искане до съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите от:
- 440.16 лв., представляваща неизплатено
брутно трудово възнаграждение за м. март 2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;
- 126.92 лв., представляваща
обезщетение за забава, начислено върху главницата от 440.16 лв. (трудово
възнаграждение за м. март 2016 год.), за периода 01.06.2016 год. – 04.04.2019
год.;
- 900.00 лв., представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен за 2014, 2015 г. и 2016 год., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 04.04.2019 год. до
окончателното изплащане на задължението;
- 127.67 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху
главницата от 400.00 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен за 2014
год., за периода 22.12.2017 год. – 04.04.2019 год.;
- 440.16 лв., представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението;
- 57.32 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие
от 440.16 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен за 2014 год., за
периода 22.12.2017 год. – 04.04.2019 год.;
В исковата молба се излага, че в периода
05.12.2007 год. – 05.04.2016 год. между страните са съществували трудови
правоотношения, по силата на които ищецът е заемал длъжността „*“ в ответното
дружество, с брутно трудово възнаграждение от 440.16 лв.. В посочения период
ищецът надлежно е изпълнявал задълженията си по договора, като е полагал труд
на място, определено от нуждите на работодателя. Твърди се, че ответникът не и
е заплатил дължимото възнаграждение за за м. януари – март 2016 год.
Ответникът - „В. - Н.“ ЕООД депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в
който излага съображения за неоснователност на претенциите. Възразява, че на
ищеца се дължи възнаграждение в нетен, а не в брутен размер. Релевира и
възражение за погасяване на вземанията за трудови възнаграждения за м. януари и
февруари по давност.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 128 КТ, чл. 220, ал. 1,
чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на
наличие на валидни трудовоправни отношения с ответника,
които са прекратени на наведеното основание – едностранно от работодателя,
без предизвестие; полаган труд
през процесния период. както и размера на дължимото възнаграждение..
В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си.
Разпоредбата на
чл. 128, т. 2 КТ е предвижда задължение на работодателя, в установени срокове,
да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
От представения на л. 6 от делото трудов договор № *, се установява, че считано от 05.12.2007 год. между страните са съществували валидни
трудови правоотношения.
Съгласно приобщената на л. 7 справка от НАП трудовия договор е прекратен,
считано от 05.04.2015
г.
Липсва спор между страните, че в
периода на действие на трудовия договор, ищецът е престирал труд, както и че
правоотношението е прекратено от работодателя при неспазен срок на
предизвествие.
Същевременно, от
заключението на вещото лице, по допуснатата съдебно
счетоводна експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от съда като
всестранно, обективно и компетентно изготвено, се установява следното:
начислените в полза на ищеца брутно трудово възнаграждение
за м. март 2016 г. е в размер на 440.16 лв.; обезщетението за забава върху
главницата от 440.16 лв. е 126.92 лв.; обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск за 2014 г. и 2015 г. е в размер от по 400.00 лв., а за 2016 г. –
100.00 лв.; обезщетението за забава върху главниците съставляващи обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за съответно 57.32 лв., 57.32 лв. и 13.03
лв.; обезщетението за неспазено предизвестие е 440.16 лв., а мораторната лихва
върху тази главница – 13.03 лв.
Ответникът
не ангажира доказателства, установяваващи изплащане на претендираното възнаграждение и обезщетения.
На следващо
място следва да се отбележи, че в контретната хипотеза, с оглед отправеното
искане, в полза ищеца следва
да бъде присъдено дължимото обезщетение в брутен размер. Този извод се налага
по следните съображения:
По аргумент от
разпоредбите на чл. 128, ал. 1 КТ и чл. 177 КТ в брутното трудово
възнаграждение се включват основното и допълнителните възнаграждения. По силата
на чл. 272, ал. 1,т. 3 и т. 4 КТ работодателят има задължението по чл. 42, ал.
5 ЗДДФЛ и чл. 6 КСО да удържа от работника или служителя данъци и осигурителни
вноски. Тези удръжки работодателят е задължен да направи и без съгласието на
работника или служителя, поради което е прието, че задължението му към
работника или служителя е в размера на остатъка от нетната (чистата) сума за
получаване. Когато по исков ред се търси неизплатеното от работодателя трудово
възнаграждение, е допустимо присъждане както на брутното трудово
възнаграждение, включващо дължимите данъци и осигуровки, така и на чистото
възнаграждение - без тези удръжки, но и при двете разрешения работникът или
служителят не може да получи реално частта от брутното трудово възнаграждение,
която съставлява дължимите от него ДОД и осигурителни вноски. Това е така и в
случая, когато данъкът и осигурителните вноски са включени в присъдената сума,
т.к. съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК същите са публични държавни вземания, а
в изпълнителното производство държавата се смята винаги присъединен взискател
за дължимите й се от длъжника (работодателя) публични вземания (чл. 458 ГПК).
Поради това съдебният изпълнител при събиране на присъдено брутно трудово
възнаграждение е длъжен да отдели сумите за заплащане на тези публични
задължения (в този смисъл е и Решение № 166/ 25.02.2010 г. на ВКС по гр.д. №
220/ 2009 г., III г.о., постановено на основание чл. 290 ГПК).
По изложените
съображения се налага извод за основателност на
предявените искове, поради които и същите следва да бъдат уважени, на основание
чл. 128, т. 2 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
На основание чл.
86, ал. 1 ГПК, основателни са и акцесорните претенциии
за заплащане на обезщетение за забава върху присъдените главници.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, решението, в частта, относно присъдените трудови възнаграждени, подлежи на предварително изпълнение.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, в полва на ищцата следва да бъдат
присъдят и извършените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 1000
лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС,
сумата от 420 лв., представляваща дължима държавна
такса депозит за ССч.Е, съобразно уважената част на иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В. - Н.“ ЕООД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление:***, * да заплати на К.Л.К., ЕГН: **********,
с адрес: *** сумите от: 440.16
лв. (четиристотин и четиридесет
лева и шестнадесет стотинки), представляваща неизплатено брутно трудово
възнаграждение за м. март 2016 год., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 128, т. 2 КТ; 126.92 лв. (сто двадесет
и шест лева и деветдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за
забава, начислено върху главницата от 440.16 лв. (трудово възнаграждение за м.
март 2016 год.), за периода 01.06.2016 год. – 04.04.2019 год., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; 900.00 (деветстотин)
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен за 2014, 2015 г. и
2016
год., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 04.04.2019 год. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 224, ал. 1 КТ;
127.67 лв. (сто
двадесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за
забава, начислено върху главницата, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен за 2014 год., за периода 22.12.2017 год. –
04.04.2019 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; 440.16 лв. (четиристотин
и четиридесет лева и шестнадесет стотинки), представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 220, ал. 1 КТ; 57.32 лв.
(петдесет и седем лева и тридесет и
две стотинки), представляваща обезщетение за неспазено предизвестие от 440.16 лв. -
обезщетение за неизползван платен годишен за 2014 год., за периода 22.12.2017
год. – 04.04.2019 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „В. - Н.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление:***, * да
заплати на К.Л.К., ЕГН: **********, с
адрес: *** сумата
от 1000.00 (хиляда) лева,
извършените разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „В. - Н.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление:***, * да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд
сумата от 420.00 (четиристотин и двадесет) лева,
представляваща дължими за производството разноски държавна такса, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, в
частта, относно присъдените трудови възнаграждения, на основание чл. 242,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: