РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 10.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №4809 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Профи кредит България” ЕООД гр. София,
представляван от управителите Светослав Николаев Николов и Цветелина Г.
Станева, чрез процесуалния си представител твърди, че на 10.12.2013г. сключил
Договор за револвиращ заем №**********, в качеството на кредитор и А Й Т и М.Г.З.,
като солидарни длъжници, за сумата 1100 лв при годишен процент на разходите
196.62 % и годишен лихвен процент 113.81 % за срок от 24 месеца, с месечна
вноска по погасителен план в размер 117.70 лв и падежна дата десети ден от
месеца. Солидарният длъжник по кредита М.Г.З. в това си качество се е задължила
на основание чл.121-чл.127 ЗЗД да отговаря за задължението на А Й Т по
погасяване на заема. На 23.05.2014г. А Й Т подала
молба за промяна на погасителния план по ДРЗ №**********, поради което с Анекс
№1/23.05.2014г. към договора страните се споразумели да бъдат отложени
погасителни вноски №4 и №5, като те трябвало да бъдат заплатени в края на
погасителния план. Във връзка с това погасителните вноски се променили от 24 на
28 броя, съгласно нов коригиран погасителен план. За отлагането длъжникът дължи
възнаграждение в размер на 235.40 лв. На 03.11.2014г. А Й Т подала молба за безплатно отлагане на три погасителни
вноски, във връзка с което между “Профи кредит България” ЕООД и А Й Т бил сключен Анекс №2/07.11.2014г. към ДРЗ №**********,
съгласно който страните се договорили да бъдат отложени погасителни вноски №№
10, 11 и 12, като те трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план.
Неразделна част от Анекс №2 е нов коригиран погасителен план, според който
погасителните вноски се променили от 28 на 31 броя. Твърди, че длъжникът е
направил само десет пълни и една частична погасителна вноска, като падежът на
последната погасителна вноска е бил с дата 10.07.2016г., след което изпаднал в
забава. Крайният срок за погасяване на заема, съгласно погасителния план е
изтекъл на 10.07.2016г., с изтичането на който е настъпила изискуемостта на
задължението на длъжника в пълен размер. Понастоящем погасеното задължение по
ДРЗ №********** възлиза на сумата общо 1345.10 лв, с която е погасена част от
номинала по заема в размер на 1269.28 лв, а с разликата от 75.82 лв са погасени
лихвите за забава по заема на основание т.12.1 от ОУ. За събиране на вземането
си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,
образувано в ч. гр. дело №2222/2019г. на Русенски районен съд. Тъй като солидарният
длъжник М.Г.З. е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, моли да се
признае за установено по отношение на солидарния длъжник М.Г.З., че му дължи
сумата 1790.92 лв по Договор за револвиращ заем №**********, заедно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане и направените разноски по делото.
Ответницата М.Г.З. чрез процесуалния си представител
взема становище за неоснователност на иска. Възразява, че при подписване
договора за заем от 10.12.2013г. в графа “солидарен длъжник”, не й е дадено
право да уточни вида на солидарната й отговорност според основанията за нейното
възникване. В настоящия случай тя е била помолена от заемополучателката А Й Т да поръчителства в
нейна полза по конкретния договор и поради това и само в този смисъл е дала
своето съгласие. Сумата, предмет на договора
от 10.12.2013г., не е влизала в нейния патримониум и не е била използвана за
нейни или общи за двете нужди. А Й Т лично и самостоятелно е
извършвала всички плащания, както и всички други действия, свързани със заема,
а тя - М.З. се е задължила в качеството си на поръчител по заем, получен и
обслужван лично от А Й Т. Поради това счита, че
случаят касае поръчителство по смисъла на чл.138-чл.148 ЗЗД. В случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл.147 ЗЗД, според която поръчителят остава
задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск
против длъжника в течение на шест месеца. Срокът е преклузивен, поради което в
случая срокът за ангажиране нейната отговорност на поръчител чрез иск е изтекъл
на 10.01.2016г. Моли искът срещу нея да бъде отхвърлен. В условията на
алтернативност възразява срещу договорените размери на ГЛП и ГПР, които са
прекомерни и наложени посредством неравноправни клаузи, във връзка с което
оспорва размера на текущото задължение. Оспорва автентичността на подписите си
върху Анекс №1 и Анекс №2, тъй като не са положени от нея.
В съдебно заседание на 12.12.2019г. не се явява, не се
представлява и не е представила доказателства в подкрепа на възражението за
неистинност подписите
си върху Анекс №1 и Анекс №2. Поради
направен отказ от искането за допускане на графологична експертиза с молба вх.
№48977/04.12.2019г. съдът е заличил назначената такава в съдебно заседание.
По делото са
представени писмени доказателства, разпитан е свидетел и е приложено ч. гр.
дело №2222/2019г. на Русенски районен съд.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №2222/2019г.,
че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение срещу А Й Т и М.Г.З. да заплатят солидарно на “Профи
кредит България” ЕООД сумата 1790.92 лв главница по Договор
за потребителски кредит от 10.12.2013г., заедно със законната лихва от 18.04.2019г.
до окончателното изплащане, 237.02 лв неустойка, както и 90.56 лв разноски по
производството. Своевременно е направено възражение срещу заповедта за
изпълнение от солидарния длъжник М.Г.З., поради което съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Установено е, че “Профи кредит България” ЕООД -
кредитор, А Й Т - клиент и М.Г.З. - солидарен длъжник са сключили на 10.12.2013г.
Договор за потребителски кредит №**********, съгласно който “Профи кредит
България” ЕООД е предоставило на А Й Т орова кредит в размер на 1100.00 лв при
годишен процент на разходите 196.02 % и годишен лихвен процент 113.81 %, лихвен
процент на ден - 0.32 %, със задължение да го погасява разсрочено за 24 месеца
с размер на вноската 117.70 лв. Общото задължение на клиента по кредита възлиза
на 2824.80 лв със задължение за погасяване на десетия ден от месеца. Неразделна
част от договора са Общи условия на “Профи кредит България” ЕООД към ДПК,
версия 12.11.2013г., с които клиентът и солидарния длъжник са се запознали
преди подписването на ДПК и приели без забележки със задължението да ги спазват
– буква Б от договора. Подписали са Договора за потребителски кредит
№********** от 10.12.2013г. и подписите им не са оспорени.
На 10.12.2013г. с Преводно нареждане за кредитен
превод “Профи кредит България” ЕООД е превело по посочена от клиента банкова
сметка ***.
На 13.05.2014г. А Й Т е подала молба за промяна на
погасителния план по ДПК №**********, поради което с Анекс №1/30.05.2014г. към
договора, подписан от солидарните длъжници, страните се споразумели да бъдат
отложени погасителни вноски №№ 4 и 5, като те трябвало да бъдат заплатени в
края на погасителния план. Клиентът се задължил да изплаща задължението си по нов
коригиран погасителен план, подписан от солидарните длъжници, като
погасителните вноски се променят от 24 на 28 броя (л.14). За отлагането се
дължи възнаграждение 235.40 лв (размер на две погасителни вноски).
На 03.12.2014г. А Й Т е подала молба за безплатно
отлагане на три последователни месечни погасителни вноски по ДПК №**********,
поради което с Анекс №2/07.11.2014г. към договора за безплатно отлагане на
вноски, подписан от солидарните длъжници, страните се споразумели да бъдат
отложени погасителни вноски №№ 10, 11 и 12, като те трябвало да бъдат заплатени
в края на погасителния план. Клиентът се задължил да изплаща задължението си по
нов коригиран погасителен план, подписан от солидарните длъжници, като
погасителните вноски се променят от 28 на 31 броя (л.17).
Видно от данните в приложеното на л.18 Извлечение по
сметка към ДПК №**********, направени са десет пълни погасителни вноски –
последната с дата 10.03.2015г. и една непълна погасителна вноска, след което
длъжниците са изпаднала в забава. Към 02.08.2019г. остатъчното задължение по
кредита е в размер на 1790.92 лв. Крайният срок за погасяване на кредита е
изтекъл на 10.07.2016г. – падежът на последната погасителна вноска, съгласно
погасителния план. Извлечението не е оспорено, поради което и на
основание чл.182 ГПК има доказателствено значение относно посочените
обстоятелства.
Съгласно чл.12.1 от Общите условия, при просрочие от страна на клиента/солидарния
длъжник на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП
+ 10 % годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане.
Свидетелката Т М Т заявява, че по молба на приятелката си А Й Т ответницата се е съгласила да й стане “лице за контакт” във връзка
с получаване на кредит от “Профи
кредит България” ЕООД. След разговор с негов представител
и на въпроса й някой ще я “закача” ли за пари, й е било обяснено ще бъде само “лице за контакт”, поради което се е подписала на
празен формуляр, на празен лист, с уверението, че в офиса на дружеството ще се
попълнят необходимите данни.
Показанията на свидетелката не намират опора в данните по делото, поради
което не са убедителни и пораждат съмнение в тяхната достоверност.
Ответницата М.Г.З. се е съгласила да поеме солидарна отговорност за
задължението на клиента А Й Т за погасяване на кредита по ДПК №**********. Подписала е Договор за потребителски кредит от 10.12.2013г., Анекс №1 и №2, Погасителния план,
респ. коригирания погасителен план, запознала се е и е приела Общите
условия към ДПК и не
е доказала възражението си за оспорване автентичността на подписите си.
Неоснователно е възражението на ответницата, че е поръчителствала на А Й Т по договора по см. на чл.138-чл.148 ЗЗД, във вр. с което се позовава на разпоредбата на чл.147 ЗЗД за
преклузия на задължението. Страни по договора за поръчителство са кредиторът и
поръчителят и правни отношения от този договор възникват само между кредитора и
поръчителя. Ето защо не е поръчител този, който е обещал на длъжника да изпълни
задължението му, тъй като той не се е задължил към кредитора, а към длъжника.
За да бъде валиден договорът за поръчителство, трябва да се постигне съгласие
между страните по него: кредиторът трябва да приеме поръчителя за такъв, а
поръчителят да се съгласи да отговаря за изпълнението на чуждо задължение. Поради
това договорът за поръчителство трябва да бъде сключен в писмена форма –
чл.138, ал.1 ЗЗД. Следователно, договорът за поръчителство е формален договор и
за наличността на правнорелевантна роля за поръчителстване може да се съди само
от съставен за тази цел писмен договор. В случая е очевидно, че такъв договор
липсва, поради което отговорността на ответницата е на солидарен длъжник по см.
на чл.121 ЗЗД.
Възражението на процесуалният представител на ответницата, че договорът за
потребителски кредит №********** съдържа неравноправни и поради
това - нищожни клаузи относно уговорените ГПР и ГЛП (възнаградителна лихва), се
обосновава със несъответствието на неговия размер с този на законната лихва.
Според чл.145, ал.1 ЗЗП, неравноправната
клауза в договор, сключен с потребител, се преценява, като се вземат предвид
видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички
останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
Според чл.143, т.9
(сега т.10) ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и налага на потребителя приемането
на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора.
При преценка дали уговорените размери на ГПР и ГЛП не отговарят на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя, следва да се съобрази стойността на отпуснатия заем,
който кредитодателят се задължава да предостави в уговорения срок, срокът за
който се уговаря връщане на заетата сума, съотв. продължените срокове, както и
обстоятелството дали заемът е обезпечен. В случая, уговорените в раздел VI параметри на настоящия ДПК, както и обстоятелството, че
заемът не е обезпечен с поръчителство или с други правни способи за обезпечаване на изпълнението, не дават основание да се
приеме, че размерът им значително надхвърля предоставената услуга, респ. че са
неравностойни. Съдът съобрази и обстоятелството, че тези клаузи на договора са
ясни и разбираеми. Възражението се преценява като неоснователно.
Съгласно чл.122 ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от солидарните длъжници.
Ответницата не е представила
доказателства, че е изпълнила поетото като солидарно остатъчно задължение към
ищеца, произтичащо
от ДПК №**********/10.12.2013г., поради което предявеният иск е основателен.
При това
положение искът следва да се уважи, като се признае за
установено съществуването на вземането на ищеца срещу солидарния длъжник М.Г.З. за сумата 1790.92 лв, дължима по Договор за потребителски кредит №**********/10.12.2013г., заедно със законната
лихва от 18.04.2019г. до окончателното изплащане. Ответникът
дължи на ищеца 85.82 лв (35.82 лв държавна такса само за сумата 1790.92 лв главница + 50 лв юрисконсултско възнаграждение) разноски по ч. гр. дело №2222/2019г. на РРС.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца 335.82 лв разноски по настоящото дело, от
които 35.82 лв държавна такса и 300 лв юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на
“Профи кредит България” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
“България” №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите Светослав Николаев
Николов и Цветелина Г. Станева, ЕИК *********, към М.Г.З. ***, ЕГН **********, в
качеството й на солидарен длъжник, за сумата 1790.92 лв, дължима в условията на
солидарност по Договор за потребителски кредит №**********/10.12.2013г., заедно
със законната лихва от 18.04.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.Г.З. да заплати на “Профи кредит България” ЕООД сумите 85.82 лв разноски по ч. гр. дело №2222/2019г. на Русенски районен съд, както и 335.82 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: