РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 24.08.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 6630 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на С.Р.В. и Н.В. М.срещу „Н.М.Г.” АД.
Ищците поддържат твърдения, че ответникът е издател на вестник
„У.“. В брой 12 — 26.03-01.04.2016г. на страница 69 от вестника била
публикувана статия с автор Т.П., (същата не е в списъка на журналистите,
публикуван във вестника), озаглавена „С.Р.
мами баровци с ментета на класици“. Според първия ищец, авторът на статията
обвинявал С.Р., че е препоръчвал на редица колекционери, между които вторият
ищец Н. М.и В.К., да закупуват фалшификати, като е заставал с името и
авторитета си. Така, използвайки
редица язвителни епитети, като на „всяка манджа мерудия“, „Бай С.Р.В.
се е променил и сериозно се увълчил“, авторът сочел, че С.Р. завишил много
цената на картините си, те спрели да се продават, вследствие на което те не се
купували и авторът „намерил на хляба мекото и започнал да ги задръства със
спорни платна. При толкова майстори на ментетата и изкусни фалшификатори, за С.
не бил проблем да застава зад името си за съмнителни картини, които струват
евтино, но след подходяща „експертна“ оценка се продават скъпо.“. Според
статията, академик С.Р. съзнателно
давал оценки за фалшиви картини /ментета/, че са автентични и с висока стойност
с цел лична облага.
Авторката на материала се
позовавала на анонимни „две изкуствоведки“, които по изложени твърдения, били
изразили съмнения относно авторството на картини на творците Н.П., Ж.П.и Н.Т.,
изложени в изложбата на Съюза на колекционерите през декември 2013 г.,
вследствие на което С.Р. вдигнал „чутовен скандал“ и „се ядосва до полуда и
зачервен започва да крещи пред смаяните жени“. По нататък статията цитирала
галеристът Л.П., като се посочвало, че последният е изразявал съмнения в
автентичността на „голяма част от изложените маслени платна“. След това,
авторката продължавала, че „Публиката разпознава ясно четири ментета в
колекциите на бизнесмена Н. М.и строителния предприемач В.К.. Не е изключено,
когато иска да се афишираш като колекционер и нямаш необходимите познания да сбъркаш,
даже е по-вероятно във времето на повсеместно предлагани фалшификати. Проблемът
е, че консултантът и на двамата е С.Р..“ В статията директно се твърди, че е
изградена схема с ментета и фалшификати.
С горните твърдения, според
ищеца Р., се отправяли преки и директни обвинения към него, че използва своето
утвърдено в цялото българско общество и в частност сред артистичните среди име
и авторитет, като извършвал измамни действия с цел ощетяване на колекционери и
набавяне на собствена облага, чрез съвети за закупувани на неоригинални,
фалшиви картини, както и създаване и използване на измамни схеми за
разпространение на фалшиви картини.
На следващо място се
обвинявал пряко и ищецът Н. М., че закупува, притежава и излага фалшиви картини.
Авторката на статията си
позволявала да отправя директни обвинения в измама и ощетяване на колекционери,
чрез даване на експертно мнение, с което въвеждала в заблуждение купувачи на
картини, че купуват истински картини, вместо това се продават фалшификати. Ако
подобно обвинение, според ищеца, се приеме за истина, то, името и авторитета на
С.Р. би бил сринат пред арт средите и цялото общество. И най-малкото съмнение
за недобросъвестност, подобна на твърдяната в процесната статия, би означавала
сриване на авторитета на С.Р. като познавач, колекционер и учен в областта на
изкуството.
Ето защо подобни твърдения
имали за резултат огромна по своя размер емоционална, професионална, а и
материална вреда на ищеца Р.. От особена важност за ищеца било да докаже
несъстоятелността на обвиненията и да изчисти опетненото си от гореописаната
статия име. Поддържа твърдения, че авторката на статията противопоставяла само
откровени неистини и клевети, а именно за наличието на скандал с мнението на две
анонимни изкуствоведки, които (ако въобще съществуват) били изразили съмнение в
някакви картини, които Р. подреждал през 2013 г., и твърдяно мнение на
галерист, който е известен само като внук на художник. За най-смелите си
обвинения, според ищеца, авторката използвала израза „публиката разпознава
ясно“.
Ищецът Р. заявява, че при
подготовката и през цялото времетраене на изложбата през м.декември 2013 год.
не е имало никакъв скандал между академик С.Р. и лица от организацията на
същата.
Твърди, че в желанието си
да защити своите чест и достойнство г-н С.Р. изискал с две писма до главния
редактор на вестник „У.“, връчени на ръка и изпратени по електронен път на
30.03.2016 г. и на 21.04.2016 г., вестникът да се извини по подходящ начин и се
разграничи от написаните клеветнически твърдения по отношение на него и на
другите двама засегнати г-н Н. М.и г-н В.К.. Отговор на двете писма не
постъпил.
Относно конкретните „данни“
за наличие на фалшиви картини — публикувани били три снимки, за които се
твърди, че са фалшификати, две от които - „Вид към Венеция“ с автор Н.П.
и „Композиция“ на Ж.П., и които академик С.Р. е препоръчал на Н. М.и
една с автор Н.Т., на В.К.. Поддържа твърдения, че първите две картини
притежават сертификати доказваща тяхната автентичност, а картината на художника
Н.Танев била закупена на търг от Париж и академик С.Р. не е давал съвети или
консултации за нейното закупуване. Доказателство за автентичност било освен
подпис на автора на лицевата страна на картината, но и посвещение от автора,
изписано на гърба на картината.
Ищецът Н. М.от своя страна
е потомствен колекционер и член на Съюза на колекционерите в България, като
неговото мнение се цени изключително много в артистичните и колекционерски
среди. Семейната му колекция била събирана в продължение на повече от 90
години. Изразеното в цитираната статия, че същия притежава и излага на изложби
фалшификати се отразява изключително неблагоприятно върху авторитета му, както
и върху дейността му като ценител на изкуството. Твърдението в процесната
статия, че Н.М.притежава и предоставя за изложби неавтентични картини, в
частност публикуваните във вестника картини с автори Н.П. и Ж.П., се отразяват
пряко и върху неговото име като коректен бизнес-партньор. Г-н М.в качеството си
на собственик на фирма „З.и Е.п.и Ко“ бил представител на първокласни европейски и
световни фирми като „Х.“, „Т. К.“ и др. Всяко съмнение относно неговата коректност
като партньор, независимо дали е в областта на културата или в друга област, по
твърдение, се отразява директно и в отношенията му с бизнес-партньорите, на
които трябва да доказва, че публикацията е неистина и по отношение на него.
Ищците
заявяват, че гореизложените клеветнически твърдения са им причинили
изключително големи по размер неимуществени вреди, чрез причиняване на душевен
дискомфорт и страдания, вследствие на увреждане на доброто им име, чест и
достойнство. И двамата са известни сред обществото и на техните съвети и мнения
се уповават множество колекционери и ценители на изкуството. След излизане на
въпросната статия в някои от тях се породили съмнения в експертизата на двамата
ищци; били зададени и множество въпроси от познати, приятели, доброжелатели,
относно достоверността на статията, както и опасения от притежатели на картини,
относно автентичността на работи, препоръчани от двамата. Всичко това, по
твърдения, причинило притеснения и стрес от отражението на тези клевети върху
доброто им име в обществото и като специалисти в областта на художествените
произведения.
Поддържат,
че за претърпените неимуществени вреди, отговорност следва да понесе издателя
на вестник “У.”, който бил възложител на работата по списване на процесната
статия по смисъла на чл.49 от ЗЗД. Заявяват правни доводи, че съдебната
практика еднозначно приемала, че издателят има качеството на възложител на
работа, който отговаря за неимуществени вреди по реда на чл.49 от ЗЗД без да е
необходимо да се изследват договорните му отношения с автора на съответните
статии. /Например Решение №891 по гр.д.183/2002г. на ВКС, IV г.о. и решение
№340 по гр.д. 178/97г. на ВКС, 5 чл.с-в/. Съгласно последните било без значение
разграничаването на отговорността между възложителя и изпълнителя на работата,
като отговорността на издателя произтича от факта, че публикуването на статии
са действия в негов интерес, спадат в областта, в която издателят осъществява
дейност и която ще рефлектира върху неговото имущество.
С оглед на
изложеното претендират заплащането на обезщетение за неимуществени вреди, както
следва: на С.Р.В. - обезщетение в размер на 100 000 лев - нематериални
вреди, причинени от публикуване на неверни и клеветнически твърдения в статия
озаглавена „С.Р. мами баровци с ментета на класици“, отпечатана във
вестник „У.“ бр.12 ат 26.03.-01.04.2016 год, ведно със законната лихва за
забава за периода от завеждане на делото до окончателното заплащане на сумите
и на Н.В. М.- обезщетение в
размер на 20000.00 лева — нематериални вреди, причинени от публикуване на
неверни и клеветнически твърдения в статия озаглавена „С.Р. мами баровци с
ментета на класици“, отпечатана във вестник „У.“ бр.12 ат 26.03.-01.04.2016
год., ведно със законната лихва за забава за периода от завеждане на делото до
окончателното заплащане на сумите. Претендират разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който е изразил следното
становище: Оспорва исковете по основание
и размер. Поддържа твърдения, че статията е в резултат на обективно
добросъвестно журналистическо проучване, проведено при спазване на трайно
установените правила в бранша. Използвани били независими един от друг
източници на информация. Поддържа, че статията е коректна и отговаря на
истината. Изразява становище, че в статията не се съдържат твърдения, които да
причиняват непозволено увреждане на ищците. Направените коментари и анализи в
статията, според ответника, били изготвени при спазване на трайно изградените
фактически правила в бранша при осъществяване дейността в посоченото
направление, които били в съответствие с чл.39-чл.41 от Конституцията на
Република България, с установените в тези норми изисквания и ограничения при
упражняване на изброените в тях права. Оспорва наличие на елементите на
генералния деликт. Поддържа твърдения, че в статията фактите са представени
пълно и обективно, като читателите на вестника не са заблудени относно
представената им информация.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен екземпляр
от вестник „У.“, брой 12 — 26.03-01.04.2016 г., в
който на страница 69 от вестника е публикувана статия с автор Т.П., озаглавена
„С.Р. мами баровци с ментета на класици“.
Установява се, чрез съдържанието, че авторът на статията обвинява С.Р., че е
препоръчвал на редица колекционери, между които вторият ищец Н. М.и други като В.К.,
да закупуват фалшификати, като е заставал с името и авторитета си. Така, определеният
Р., като: „на всяка манджа
мерудия“, „Бай С.Р.В. се е променил и
сериозно се увълчил“, след като завишил много цената на картините си и те
спрели да се продават, „намерил на хляба мекото и започнал да ги
задръства със спорни платна”. Според автора: „при толкова майстори на ментетата и изкусни фалшификатори, за С. не
бил проблем да застава зад името си за съмнителни картини, които струват
евтино, но след подходяща „експертна“ оценка се продават скъпо.“. Според
статията, „академик С.Р. съзнателно давал оценки за фалшиви картини
/ментета/, че са автентични и с висока стойност с цел лична облага”. Установява се, че авторът на материала се позовава на анонимни „две
изкуствоведки“, които по изложени твърдения, били изразили съмнения относно
авторството на картини на творците Н.П., Ж.П.и Н.Т., изложени в изложбата на
Съюза на колекционерите през декември 2013 г., вследствие на което С.Р. вдигнал
„чутовен скандал“ и „се ядосва до полуда и зачервен започва да
крещи пред смаяните жени“. По нататък статията цитирала галеристът Л.П.,
като се посочвало, че последният е изразявал съмнения в автентичността на „голяма част от изложените маслени платна“.
След това, авторката продължавала, че: „публиката
разпознава ясно четири ментета в колекциите на бизнесмена Н. М.и строителния
предприемач В.К.. Не е изключено, когато иска да се афишираш като колекционер и
нямаш необходимите познания да сбъркаш, даже е по-вероятно във времето на
повсеместно предлагани фалшификати. Проблемът е, че консултантът и на двамата е
С.Р..“ В статията директно се твърди,
„че е изградена схема с ментета и фалшификати”.
По делото не е спорно обстоятелството, че
ответното дружество е издател на вестник „У.”, както и на издадения брой 12-26.03.-01.04.2016
г., в който на страница 69 е
изведено цитираното заглавие с посоченото
съдържание и заглавие.
Чрез
показанията на свидетеля В.С.С.-председател на неправителствената организация
Съюз на колекционерите в България се установява, че действително през 2013 г.
съюзът организирал изложба в Художествената галерия, но тогава не е имало такъв
скандал, като описания в статията по повод твърдения на описаните в статията
изкуствоведки за съмнителни фалшиви картини. Според свидетеля С., господин М./втория
ищец/ е сериозен бизнесмен и уважаван колекционер, като публикуваната статия му
се отразила изключително зле, както на публичниу му образ, така и на
колекционерските и бизнес дела. Неговото емоционално състояние било силно
разстроено от квалификациите в статията по негов адрес. Свидетелят сочи, че
съюзът съществува от седем години и не е била подадена нито една жалба или
оплакване от измамени купувачи по съвет на г-н С.Р..
Чрез
показанията на свидетеля С.Д.Б.– преподавател по реставрация в Националната
художествена академия, се установява, че скандал при провеждане на изложбата
през 2013 г. не е имало. С.Р. бил силно разстроен от публикуваната статия,
изглеждал силно притеснен и разочарован от това отношение към него. Споделил,
че е получил обаждания от заинтересовани хора. Свидетелят Б.сочи, че до него не
е достигнала информация за измамени купувачи на фалшиви картини, които са били
закупени по съвет на С.Р.. Свидетелят сочи, че С.Р. има многобройни изложби и в
чужбина.
Чрез
показанията на свидетеля В.З.Н.-лекар - психиатър се установява, че след
публикуване на статията г-н М.бил много разстроен емоционално. Поведението му
било тревожно, с натрапливи изживявания и спомени, бил притеснен. Оплакал се от
проблеми със съня- накъсан, което наложило лечение с успокоителни и сънотворни.
Чрез
показанията на свидетеля К.М.Б.-лекар кардиолог се установява, че след
публикуване на статията С.Р. му се обадил с оплаквания от учестен сърдечен
ритъм и повишено кръвно налягане. Имал оплаквания от задух, главоболие,
сърцебиене, които били във връзка с описаното в статията. Към този момент г-н Р.
имал проблеми със сърцето и прекаран през м.февруари 2016 г. преден миокард,
което допълнително създало риск за неговото здравословно състояние.
В
производството е представена частна експертна оценка изготвена от В.С.-Р.–
изкуствовед, експерт-оценител на шест картини изложени в галерия „Нирвана” в
гр.София, ул.********за времето от 28.10.2015 г.-05.12.2015 г., както следва:
„Момиче” на В.С./1904-1990 г./ с посочена стойност 13000.00 лв.; „Вид към
Венеция” на Н.П. /1881-1916 г. на стойност 26000.00 лв.; „Маслинова гора” на К.Ц./1896
г.-1961 г./ на стойност 13000.00 лв.; „Композиция” на Ж.П./1894-1972 г./ на
стойност 26000.00 лв.; „Рибари” на Б.О./1899-1970 г./ на стойност 12000.00 лв.
При така установената фактическа обстановка,
съдът изложи следните правни изводи:
Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност
само за своите деяния. В чл.49 от ЗЗД е предвидено изключение от това общо
правило, като е предвидено, че този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от негово противоправно действие при или
по повод изпълнението й. За възникване на отговорност по чл.49 от ЗЗД е
необходимо да бъдат установени следните предпоставки: вреди, причинени на
пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил
някаква работа, да са причинени от противоправно действие при или по повод
изпълнението на работата, възложена от ответника и причинителят на вредата да
има вина за причиняването й.
Отговорността
по чл.45 от ЗЗД произтича от императивната разпоредба: "да не се вреди
другиму". Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на
които са: деяние (действие или бездействие), вредата, противоправността на
деянието, причинна връзка и вината, съединени от правна норма в едно единство.
Деянието трябва да е противоправно и виновно, вината се предполага до доказване
на противното, а основният елемент на непозволенето увреждане е вредата и тя се
схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото,
телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека.
Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали елементи, за да е
налице фактическия състав на непозволеното увреждане, като вината не се
предполага, а следва да се докаже от увредения. Не е ли налице един от
изброените елементи от фактическия състав, не е налице непозволено увреждане по
смисъла на закона.
Второто
значение на думата „менте“ - мн. -та, ср. Нов. Жарг
според речник на българския език е нискокачествена стока (хранителен продукт,
напитка и др.), която се предлага с етикет на престижна марка. Водка менте.
Колбаси менте.
Относно пасивната легитимация на ответника:
По делото не е спорно обстоятелството, което
съдът приема за установено, че между ответното дружество и автора Т.П. е налице правоотношение /гражданско или трудово/, по
силата на което същата е изпълнявала възложени й функции по отношение на публикуваната статия: „С.Р. мами
баровци с ментета на класици”, предмет на настоящия спор.
Не е спорен и фактът, че ответното дружество е
издател на вестник „У.”. Този извод се потвърждава и
от представеното по делото извлечение от бр.69/2016 г. От своя страна ответникът не оспорва, че приложената към исковата молба
статия, със заглавие цитиран автор и съдържание, е публикувана във вестник „У.” с дати 26.03-01.04.2016
г. В тази връзка съдът приема, че ответното
дружество е възложител на работата по написването на процесната статия от Т.П..
Съдът, приема, че ответното дружество, като
издател на вестник „У.”, има качество на възложител
по отношение на авторът на статията, която публикува, защото като възлагане на
работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД следва да се третира натоварването на други
лица с извършване на действия, които спадат към областта, в която възлагащия
упражнява собствената си дейност-в случая дейността по представяне и
разпространение на информация чрез вестник. Тази дейност се извършва в интерес
на издателя на вестника, което дефинира положението му като възложител по
отношение на авторите на публикуваните в него статии. Възлагането на работата
не предполага непременно зависимост между възложителя и изпълнителя, поради
това е ирелевантно за настоящия спор дали ответникът и авторът са в трудово
правоотношение. В случая от съществено значение е фактът, че ответното
дружество, като възложител и разпространител на информация, чрез вестник, е
имало възможност да контролира и направлява характера и съдържанието на
публикуваните статии, поради което е без значение наличието или липсата на
трудов договор между него и авторът на статията. В този смисъл съдът изцяло
възприема изразеното становище в Решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр.д. №
1019/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и Решение № 404/13.07.2010 г. по гр. д. №
907/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., постановени по реда на чл.290 ГПК, в които е
възприето, че издателят на печатно произведение, чрез своите длъжностни лица
носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е
резултат на добросъвестно журналистическо разследване. Издателят чрез
своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните
материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител
на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали. Дали
авторът на публикацията се намира в трудовоправни или гражданскоправни
отношения с издателя или е свободно практикуващ журналист или гражданин е без
значение за отговорността на издателя по чл. 49 ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, съдът приема че „Н.М.Г.”АД има качество на възложител по отношение на автора на статията, поради което е пасивно легитимирана страна по предявеният
иск. В тази връзка съдът приема, че ответникът отговаря за
вредите, причинени от съдържащите се в нея обидни и изрази и неверни и клеветнически твърдения по отношение на ищеца.
Относно противоправното действие при или по
повод изпълнението на възложената работа:
Разпоредбата на чл.39, ал.1 от Конституцията на
Република България прокламира правото на всеки
да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук
или изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на
другиго (ал. 2), изразяването и разпространяването на мнение не е
противоправно. Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат
да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й.
Ако се касае за лице, чието име се коментира или се предполага във връзка
обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването на
мнения с негативна оценка, които са във връзка с този пост, дейност или
занятие, не съставлява противоправно поведение. Ако са разпространени оценъчни
съждения, те не подлежат на проверка за вярност - такива съждения съставляват
коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност. 3а вярност могат да бъдат проверявани само твърденията за
конкретни факти, разпространени с печатно произведение, доколкото позорят
адресата. Но и в този случай издателят не носи отговорност, ако позорящите
факти са верни.
Възможната колизия на прокламирани права - в
случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез упражняването
й на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39,
ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не
е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат
други конституционно защитени ценности-каквито са правата и доброто име на
гражданите. Прокламираната с чл.40, ал. 1 от Конституцията на Република България свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с
правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по
представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче, не се включва
предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с
негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за
баланса на посочените конституционно защитени ценности /свободата на словото и
доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на
всеки отделен случай.
Съобразно изразеното становище в Решение №
62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ІV г.о., постановено по реда на
чл.290 ГПК „оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност -
те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само
фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Не е противоправно
поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи
конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка
обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Такива оценки не
могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени
неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността
(т.е. ако не съставляват обида). Настоящият състав изцяло споделя така
изразеното при разрешаване на настоящия спор.
В случая се установи, че използваните в статията с посочено заглавие изрази: „С.Р. мами баровци с ментета на класици....
„С.Р., ...... е в дъното на схеми с фалшиви картини”....„При толкова майстори на ментетата и изкусни фалшификатори за С. не бил
проблем да застава с името си зад съмнителни картини, които струват евтино, но
след „подходящата” експертна оценка се продават скъпо...”Академикът напълни с
фалшификати милионера Н. М., Ж.Ш.и още куп бизнесмени и мутри.” са
фактически твърдения, чиято вярност не се установи в производството. Идентичен
извод се налага и за фактическите твърдения в публикуваната статия, че „С.Р. е „посъветвал” милионера Н. М.да купи
тази картина / „Вид към Венеция” на Н.П. /1881-1916 г./, с легендата на великия
ни художник Н.П.. За „творбата” М.е платил минимум 20 хиляди евро...И това
менте на Ж.П.от сбирката на М.лъсна в скандалната изложба на Съюза на
колекционерите преди две години ”.
Твърденията
на ответника, че така посочената информация е истина останаха недоказани в
производството съобразно правилата на чл.154 ГПК. Според изразеното в цитираните разпоредби и задължителна практика на ВКС,
съдът намира че употребените в статията изрази представляват възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност, т.е. същите имат характер на фактически
твърдения, чиято вярност не бе установена в производството. Не се установи в
производството, че подадената в статията информация, че С.Р. е заставал с името
си зад съмнителни, спорни и фалшиви картини, като е давал своята „подходяща”
„експертна оценка” се основава на добросъвестно журналистическо проучване,
според твърденията на ответника. Тази информация, както се установи чрез
показанията на свидетелите В.С. и С.Б.не се основава на коректна информация с
посочен достоверен източник /автор/ и не е получена в резултат на добросъвестно
журналистическо разследване. Идентичен извод се налага и до информацията, че
менте на Ж.П.от сбирката на М.е лъснала в скандалната излобжа през 2013 г.,
както и че за „творбата”- „Вид към Венеция” М.е платил минимум 20 хиляди евро
посъветван от С.Р..
Фактическите
твърдения изложени в публикуваната статия, че проведената изложба през 2013 г.
е „скандална” по дадена информация от изкуствоведки останаха недоказани в
производството. Напротив, чрез показанията на свидетелите В.С. и С.Б.се
установи в производството, че оплаквания във връзка с тази изложба не са били
регистрирани.
Както бе
посочено, издателят на печатно произведение, чрез своите длъжностни лица носи
отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на
добросъвестно журналистическо разследване. В случая, това не се установи в
производството и отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за
репариране на причинените на ищците неимуществени вреди.
Чрез събраните в производството доказателства се
установява противоправност в поведението на ответника като възложител на статията с посочено заглавие в коментираната част-предмет на спора.
Изразите употребени по отношение на ищеца С.Р. представляват неверни твърдения, обидни и позорни по своя характер,
които внушават по негативен
/отрицателен/ начин неверни обстоятелства за професионалните му знания и
умения, неговия човешки облик и достойнство. Противоправно
и в разрез с общото правило да не се вреди
другиму е разпространена невярна и позоряща информация, за това че „съветите”,
„препоръките”, „експертната оценка”, „системните измами” и „застване с името”
от страна на ищеца С.Р. е било извършвано непрофесионално с цел финансова
облага и е било извършвано от ищеца с цел имотно облагодетелстване. Невярна е и
предоставената информация, че: „Академикът е напълнил с фалшификати милионера Н.
М.”. Неверни са изложените обстоятелства за ищеца Н. М., че по „съвет” на С.Р.
е закупил „творбата” „Вид към Венеция” за минимум 20 хиляди евро; че е участвал
в скандална изложба през 2013 г. с менте на Ж.П.„Композиция”, както и че е
напълнен с фалшификати по съвет на академик С.Р..
Използваните в статията думи и изрази разкриват по своето езиково
съдържание позоряща за личността на ищците информация, в съвкупност при
ползването им заедно с цитираните обидни изрази. Последното е основание за
ангажиране имуществената отговорност на ответника. Прочитът
на изнесените факти в тяхната съвкупност, използваните стил и изказ в статията
създават най-общо впечатление за съмнителна, непрофесионална, измамна дейност с цел
финансова облага. Начинът на ползваните изрази и
средства, настоящият състав квалифицира като непозволено действие, извършено в
нарушение на определени норми. Гарантираното от Конституцията на Република България право на гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват чрез слово
- писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, не следва да се
използва за накърняване на правата и доброто име на другиго /чл. 39 КРБ/.
Конкретната публикация, предвид тази своя съдържателна част, внушава публично
съмнения в личните качества, почтеността и професионализма на ищеца С.Р..
Установената в чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима
презумпция не бе опровергана, поради което съдът приема, че извършените от ответника
действия са виновни.
Относно неимуществените вреди съдът приема следното:
Съдът приема, че публикуването на тази позоряща и
невярна информация за ищеца С.Р., е основание да се приеме, че същата е станала достояние на множество
лица. Съдържащите се в статията обидни и позорящи изрази са накърнили доброто
име на ищеца в обществото, тъй като са станали достояние на множество лица и
представят ищеца в неблагоприятна светлина като личност и професионалист. Накърняването на доброто име на ищеца Р. е в закономерна причинно - следствена връзка с публикуваните неверни и позорящи
личността обстоятелства.
От своя
страна публикуването на описаната позоряща и
невярна информация за ищеца Н. М., е основание да се приеме, че същата е станала достояние на множество
лица. Съдържащите се в статията обидни и позорящи изрази са накърнили доброто
име на ищеца в обществото, тъй като са станали достояние на множество лица и
представят ищеца в неблагоприятна светлина като личност и професионалист колекционер. Прочитът на
публикуваната информация създава впечатление, че ищецът Н. М.е колекционер на
съмнителни, спорни и фалшиви /ментета/ произведения на изкуството закупени
именно по „съвет” и „оценка” на ищеца С.Р. на стойност по-висока от
действителната. Поради това, съдът намира, че накърняването на доброто име на ищеца М.е в закономерна причинно -
следствена връзка с публикуваните неверни и позорящи личността обстоятелства.
Съдът приема за доказано от показанията на
свидетелите В.Н.и К.Б., че публикуването на тези неверни
и позорящи личността обстоятелства, по
отношение на личността на ищците С.Р. и Н. М.им е причинило неимуществените вреди изразяващи се в преживени
притеснения, за това че статията ще бъде доведена до знанието на неограничен
кръг от читатели, което ще се отрази негативно на професионалната им дейност и
ще попречи на бъдещите им професионални изяви. Установи се, че ищецът С.Р. е
преживял изложените в публикуваната статия фактически твърдения и изрази тежко,
което несъмнено е влошило съществуващото отклонение в здравословното му
състояние към този момент. Същият е споделил оплаквания за нарушения в
сърдечния ритъм и кръвното налягане със своя лекар, които симптоми били
свързани с преживените притеснения и негативни изживявания. От своя страна именно
във връзка с така изнесените данни в публикуваната статия ищецът Н. М.е
потърсил лекарска помощ за появилите се симптоми по нарушения със съня,
тревожност и напрегнатост.
С оглед така изложеното, съдът приема, че с
процесната статия са разпространени неверни и
позорящи личността на ищците обстоятелства, които съответно се отразили негативно на личността и достойноството им.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да
бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Съобразно създадената
съдебна практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и постановените
по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД -решение №
202 от 16.01.2013 г. по т.д. № 705/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от
17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ т.о. и др. понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Формираната практика по приложението на
чл.52 ЗЗД приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди
изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти. Възприето е и становището, че при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита
и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
С оглед гореизложеното и като съобрази
естеството на извършеното деяние - публично, чрез печатно издание с висок
тираж, публикувано на 69-та
страница, станало достояние на
неограничен кръг от хора; личността на ищеца С.Р. и неговата
известност като един от известните и утвърдени български художници и
установеното по делото, че са били изнесени в
публичното пространство неверния обстоятелства за личността на ищеца –
неговата професионална компетентност и лични качества, които позорят личността
и достойноството му и го представят пред широката
общественост по негативен начин, злепоставят го, накърняват и унизяват честта и
достойнството му; доказаните вид, обем и степен на вредите, причинени на ищеца
по повод публикуваното; както и социално-икономическите условия в страната към
процесния момент, намира, че сумата от 15000.00 лв. в случая
представлява справедливо обезщетение за доказаните по делото неимуществени
вреди, като искът за разликата до предявения размер 100000.00 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При
определяне размерът на дължимото обезщетение за причинените на ищеца Н. М.неимуществени
вреди, съдът съобрази естеството на извършеното
деяние - публично, чрез печатно издание с висок тираж, публикувано на 69-та страница, станало достояние на неограничен кръг от хора; личността на ищеца Н. М.и установеното по делото, че са били изнесени в
публичното пространство неверния обстоятелства за личността на ищеца, които позорят
личността и достойноството му и го представят пред широката
общественост по негативен начин, злепоставят го, накърняват и унизяват честта и
достойнството му; доказаните вид, обем и степен на вредите, причинени на ищеца
по повод публикуваното; както и социално-икономическите условия в страната към
процесния момент, намира, че сумата от 1000.00 лв. в случая
представлява справедливо обезщетение за доказаните по делото неимуществени
вреди, като искът за разликата до предявения размер 20000.00 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78,
ал.1 ГПК в полза на ищеца С.Р. се следват разноски в размер на 1200 лв, а в
полза на ищеца Н. М.се следват сторените по делото
разноски съобразно уважената част от иска според представения списък в размер
на 90 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.М.Г. АД, ЕИК ********с адрес гр.София, ул.********,
***, на основание чл.49 ЗЗД да заплати на С.Р.В.,
ЕГН ********** с адрес ***, 18, сумата
15000.00 лв., представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди
– страдания и притеснения, причинени от публикувана в брой 12 — 26.03-01.04.2016 г. на
страница 69 от вестник «У.» статия с автор Т.П. озаглавена „С.Р. мами баровци с ментета на класици“ и издател на
вестник „У.“ - Н.М.Г. АД, с която били изнесени в публичното пространство и направени достояние на
широк кръг от хора неверни и позорни обстоятелства за личността и
професионалните качества на С.Р.В., които позорят личността и достойноството му
и го представят пред широката общественост по
негативен начин, злепоставят го, накърняват и унизяват честта и достойнството
му, ведно със законната лихва върху сумата 31.05.2016 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 49 ЗЗД, за разликата над сумата 15000.00 лв. до пълния предявен размер от 100000.00 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н.М.Г. АД, ЕИК ********с адрес гр.София, ул.********,
***, на основание чл.49 ЗЗД да заплати на Н.В.
М., ЕГН ********** с адрес *** Кънчев, 17, сумата 1000.00 лв., представляваща обезщетение за нанесени му
неимуществени вреди – страдания и притеснения, причинени от публикувана в брой 12 — 26.03-01.04.2016 г. на страница 69 от вестник «У.» статия с автор
Т.П. озаглавена „С.Р. мами баровци с
ментета на класици“ и издател на вестник „У.“ - Н.М.Г. АД, с която били изнесени в
публичното пространство и направени достояние на широк кръг от хора неверни и
позорни обстоятелства за личността на Н.В. М., които позорят личността и
достойноството му и го представят пред широката
общественост по негативен начин, злепоставят го, накърняват и унизяват честта и
достойнството му, ведно със законната лихва върху сумата 31.05.2016 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 49 ЗЗД, за разликата над сумата 1000.00 лв. до пълния предявен размер от 20000.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.М.Г. АД, ЕИК ********с
адрес гр.София, ул.********, ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на С.Р.В., ЕГН ********** с адрес ***, 18,
сумата 1200 лв.– разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА Н.М.Г. АД, ЕИК ********с
адрес гр.София, ул.********, ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на Н.В. М., ЕГН ********** с адрес ***
Кънчев, 17, сумата 90 лв.– разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: