Определение по дело №550/2023 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 345
Дата: 4 октомври 2023 г. (в сила от 12 октомври 2023 г.)
Съдия: Яника Тенева Бозаджиева
Дело: 20231800200550
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 345
гр. София, 03.10.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
в присъствието на прокурора П. Д. П.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Частно наказателно дело
№ 20231800200550 по описа за 2023 година
Предвид всичко изложено в мотивите към настоящото определение
СЪДЪТ намери, че не е налице хипотезата на чл.66, ал.1, т.3 от НПК за
нарушаване и неспазване на мярката за неотклонение. Следователно искането
по чл.66 от НПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение и да
бъде потвърдена взетата спрямо обвиняемия З. мярка за неотклонение
„Домашен арест“, предвид на което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от 01.08.2023 г. постъпилото от ОП
– П., на основание чл.66, ал.1 от НПК за изменение на мярката за
неотклонение „Домашен арест“, взета с Определение от 17.05.2023 г., по ЧНД
№ 178/2023 г. по описа на ОС - Л. по отношение на В. Д. З., с ЕГН
**********, обвиняем по ДП № 4027/2021 г. по описа на Първо РУ - П..

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Домашен арест“, взета по
отношение на В. Д. З., с ЕГН **********, обвиняем по ДП № 4027/2021 г. по
описа на Първо РУ - П..

Определението е неокончателно, същото подлежи на обжалване и
протест пред Апелативен съд София.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
1

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по чл.66, ал.1 от НПК за замяна на взета по
отношение на обвиняем по досъдебното производство мярка за неотклонение
„Домашен арест“ в друга, по-тежка мярка поради неспазване на досегашната
мярка за неотклонение.
СОС е сезиран с искане на основание чл.66, ал.1, вр чл.63, вр чл.57 от
НПК от ОП – П., прокурор Д. М., за вземане на по-тежка мярка спрямо В. Д.
З., с ЕГН **********, от П., обвиняем по ДП № 4027/2021 г. по описа на
Първо РУ - П.. Първоначалното искане е било адресирано до съответния
П.ски ОС.
Поради отвод на всички съдии от ОС – П., с Определение от 21.09.2023
г. ВКС на РБ, делото е изпратено за разглеждане от СОС.
В производството по чл.66 от НПК, в съдебно заседание представителят
на СОП поддържа искането на ОП – П. от 01.08.2023 г., което се основава на
конкретни обстоятелства: постъпила на 28.07.2023 г. Докладна записка, видно
от която, при опит да бъде намерен на адреса за мярката за неотклонение
обвиняемият З. не е бил открит. В пледоарията си по същество представителят
на СОП акцентира върху характера естеството, и тежестта на повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.354а, ал.1 вр. чл.26 НК, осъществено като
продължавано престъпление с 5 на брой поредни деяния, осъществени под
формата и на двете изпълнителни деяния: разпространение и държане на
наркотично вещество канабис/марихуана, както и изтъква допълнителното
обстоятелство, че мярката за неотклонение е била нарушена също и на
02.08.2023 г., след внасяне на искането, което е установено от докладна
записка, както и на 25.09.2023 г., за което прокуратурата не разполага с
писмени доказателства, а следва да бъде установено от приложения по делото
документ по чл. 66, ал.1 НПК – искане, с датата 25.09.2023 г.
От своя страна защитата, в лицето на адвокат Д. З. възразява
категорично против искането за изменение мярката за неотклонение. Счита,
че на конкретно посочена в същото дата, обвиняемият В. З. се е намирал в
дома си, но не е отворил на полицейските служители, тъй като предвид
множество инциденти и проникване в дома от страна на полицейските
служители, без надлежно разрешение от съд, за осъществяване на
претърсване и изземване, и други процесуално-следствени действия, същият е
посъветвал сина си да не отваря при позвъняване или да не отваря входната
врата на жилището, без да присъства в жилището лично той, като негов
защитник и родител.
Моли съда да не уважава постъпилото искане, като счете, че не е
нарушена мярката за неотклонение, прилагана до настоящия момент –
„Домашен арест“.
Обвиняемият В. З. изцяло подкрепя изложението по същество на
защитника си / и негов баща/. В последната си дума моли за справедливо
отсъждане.
СЪДЪТ, като разгледа искането на заявените основания, като прецени
прочетените и приети в настоящото съдебно заседание писмени
доказателства: 2 бр. определения на ОС - Л. и Апелативен Съд - Т., докладна
1
записка от 28.07.2023 г. и всички доказателства, събрани по ДП № 4027/2021
г. по описа на Първо РУ - П. – 5 тома, въз основа на приложимия закон, прие
за установено следното:
По ДП № 4027/2021 г. на Първо РУ - П. В. Д. З., с ЕГН **********, от
гр. П. е привлечен към наказателна отговорност с Постановление за
привличане, в качеството на обвиняем, от 15.11.2022 г. и последващо от
07.03.2023 г. за осъществяване посредством 5 деяния като продължавано
престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, под формата на двете изпълнителни
деяния: държане и разпространение на наркотично вещество
канабис/марихуана, за това, че :
за времето от 21.08.2021г. до 22.10.2021 г. в гр.П., на публични места (с
изключение на последното деяние), в условията на продължавано
престъпление, с пет деяния, държал с цел разпространение и разпространил,
без надлежно разрешително съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от ЗКНВП
високорисково наркотично вещество, включено в Списък I - Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина, Приложение № 1 към чл.З, т.1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно коноп
(канабис, марихуана) с общо тегло 21,20 гр. с различно процентно
съдържание на активно действащия наркотичен компонент
тетрахидроканабинол, на обща стойност 127,18 лева, съгласно Приложение
№2 от Постановление на Министерски съвет №23 от 29.01.1998г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, както следва:
на 21.08.2021г. в гр.П., зад хотел „Б.“, на публично място държал с цел
разпространение и разпространил на П.К. С. от гр.П. коноп (канабис,
марихуана) с нето тегло 2,261 гр. и процентно съдържание на активно
действащия компонент тетрахидроканабинол 24,83-24,91% на стойност
13,56 лева;
на 31.08.2021г. в гр.П., зад Професионална гимназия по облекло и
текстил „Х. Б.“, на публично място държал с цел разпространение и
разпространил на Валентино Стилиянов Диянов от гр.П. коноп (канабис,
марихуана) с нето тегло 0,659 гр. и процентно съдържание на активно
действащия компонент тетрахидроканабинол 23,65-30,52% на стойност
3,95 лева;
на 15.09.2021г. в гр.П., зад хотел „Б.“, на публично място държал с цел
разпространение и разпространил на Мартин Николаев Димитров от
гр.П. коноп (канабис, марихуана) с нето тегло 1,237гр. и процентно
съдържание на активно действащия компонент тетрахидроканабинол
13,65-% на стойност 7,42 лева;
на 23.09.2021г. в гр.П., на ул.А. К., зад Професионална гимназия по
облекло и текстил „Х. Б.“, на публично място държал с цел
разпространение и разпространил на Я. Б. Е. от гр.П. коноп (канабис,
марихуана) с нето тегло 0,262 гр. и процентно съдържание на активно
действащия компонент тетрахидроканабинол 18,25% на стойност 1,57
2
лева;
на 22.10.2021г. в гр.П., в дом на ул.А. Й. Т. №, ет., държал с цел
разпространение и разпространил, без надлежно разрешително на Л.
И.Т. от гр.П. коноп (канабис, марихуана) с нето тегло 18,018 гр. и
процентно съдържание на активно действащия компонент
тетрахидроканабинол 15,82-16,72% на стойност 108,10 лева,
Престъплението засяга обществени отношения свързани с
общественото здраве и се характеризира с висока степен на обществена
опасност, наказуемо с лишаване от свобода от 2 до 8 години и с глоба от 5
000 лв. до 20 000 лв. Изложеното по горе обуславя необходимост от вземане
на мярка, ограничаваща свободното придвижване на привлеченото лице.
Безспорно тази преценка е изградена при постановяване на определение от
ОС - Л. от 17.05.2023 г., с което състав на съда, който е сезиран в
производство по чл.64, ал.1 от НПК е взел по отношение на обвиняемия З.
мярка за неотклонение „Домашен арест“, която да се изпълнява на адрес: гр.
П., ул. „А. К.“, №, ет., ап.. Осъществена е преценката за наличие на
обосновано предположение от събраните в ДП разнородни доказателства от
различни документални групи: писмени доказателства, протоколи за
претърсване и изземване, свидетелски показания на свидетелите С., Д., Е., Й.
и други, в кореспонденция с експертни заключения: Химическа експертиза от
11.11.2021 г., Физико-химическа експертиза от 27.09.2021 г., СТЕ - всички в
том 1, Дактилоскопска експертиза, намираща се на л.14 и сл. от том 3,
Съдебно химическа експертиза от 04.01.2023 г., Комплексна и химическа и
ДНК експертиза, намираща се на л.17, том 4, и СТЕ в том 5.
Съдът, с постановяването на това определение, е изследвал и постигнал
разумния баланс между целите на ДП и нормалния ход на делото и личните
права на обвиняемия.
Настоящият съдебен състав констатира обаче, че след постановяване на
цитираното по-горе определение съдът е пропуснал да уведоми обвиняемия,
като го информира за същността на мярката за неотклонение „Домашен
арест“ и последиците от нейното нарушаване. Независимо, че в съдебните
мотиви се съдържа изложение в какво се изразява мярката „Домашен арест“ и
на кой точно адрес да се изпълнява, настоящият съдебен състав счита, че това
уведомяване е задължително, предвид не само, че се явява еманация и
имплицитна част от правото на защита на обвиняемия, но и с оглед
процесуалните задължения и ангажименти, които следва да поеме и спазва,
във връзка с изпълняваната по отношение на него мярка за неотклонение.
Видно от съдържанието на Докладна записка, рег. № 10119/28.07.2023 г.
е, че двама полицейски служители са посетили горепосочения адрес на
27.07.2023 г. за времето от 17,20 ч. до 17,30 ч., като са позвънили няколко
пъти на вратата и почукали, но никой не е отворил. Направили са опит да се
свържат и по мобилен телефон с обвиняемия З., който не е отговарял на
повикването, а при позвъняване се чувал свободен сигнал. След около 20
мин. двамата полицейски служители напуснали адреса и изготвили докладна
записка, в която изложили посочените по- горе факти.
3
СЪДЪТ като принципно се съгласява, че изложените факти в
докладната записка следва да бъдат кредитирани с доверие относно
констатациите, които излагат полицейските служители, по-точно - от страна
на изготвилия докладната- мл. пол. инсп. Джантова, но независимо от това
намира, че обективният прочит на съдържанието налага непременно и
еднозначно извода, че лицето не се е намирало в жилището, като единствено
възможен и непораждащ съмнение и колебание. В зависимост от начина по
който е осъществена проверката за присъствие на адреса, продължителността
на пребиваване от страна на полицейските служители на адреса, липсата на
преки визуални възприятия, че В. З. се намира извън жилището, са житейски
обосновани като възможни и други хипотези: да не е могъл да възприеме
позвъняването на входната врата, да е бил заспал, или пък - че не е желаел да
отвори, така както е бил посъветван да процедирла от неговия баща и
защитник в негово отсъствие и др. такива възможни хипотези. По делото
няма други доказателства, които да обосновават извода, че лицето се е
намирало на друго място, а не на адреса на ул.“А. К.“, № 8, ап.4 по начин,
убедителен и вън от всякакво съмнение.
На следващо място съдът счита, че би могъл да обсъжда докладна
записка от 02.08.2023 г., тъй като е сезиран и обвързан с предмета на
настоящото искане, внесено на 01.08.2023 г. и не може да напуща времевите
рамки на искането с което е сезиран. Дори и да следва да се обсъжда
поведение, следващо по хронология внесеното искане и да се приеме обаче,
въз основа на изготвената докладна ,че на 2.08. 2023г. Вл. З. е напуснал
адреса, съдът счита, че това е единична- изолирана проява, която не следва
да обуслови непременно налагане на "задържане под стража" , която, имаща
особено драстичен характер върху личността, е крайна мярка и следва да се
налага по озключение - когато другите мерки не дават резултат. Не следва да
се забравя, че мярката за неотклронение е пряко ориентирана към целите по
чл.57 НПК и не следва да има друга същнтост и да преследва други цели. А
по делото, не се установи, досъдебното производство някога да е осуетявано,
забавяно, шиканирано или препятствано по друг начин, в зависимост от
недобросъвестното поведение на обвиняемия. Нито пък - да е
разпространявал наркотични вещества в хода на същото. Тази констатация
обуславя еднозначно изнвода за пропорционалност и ефикасност за мярката
за неотклонение "Домашен арест", както и за липсата от нейната промяна от
гледна точка на целта да бъде препятстван обвиняемият да се укрие или да
извърши друго престъпление.
Изложеното по-горе важи и за твърдяно нарушение в пледоарията по
същество от 25.09.2023 г., за което дори Прокуратурата не представя писмени
доказателства.
В допълнение към изложеното по горе ,следва да се отбележи, че при
определяне на най-подходящата мярка за неотклонение следва да се ръководи
единствено и само от целите, визирани по чл.57 от НПК които пряко
обслужват нормалния ход на ДП и приключването му в разумен срок.
Настоящият съдебен състав е имал повод да отбележи многократно, че
мярката за неотклонение не следва да има друга ориентация и да преследва
4
други цели, не следва да има репресивен характер, а още по-малко да
изпълнява ролята на наказание.
При определяне на най-подходящата мярка за неотклонение следва да
се търси разумния баланс между целите на ДП и правата на личността на
привлеченото към отговорност лице. Първата предпоставка, от която следва
да се изхожда е тежестта, характера и естеството на повдигнатото обвинение.
В този ред на мисли съдът още веднъж следва да подчертае, че мярката за
неотклонение „Домашен арест“, прилагана понастоящем, е постигнала този
разумен баланс и продължава да изпълнява своята процесуална роля, като не
е налице отклонение от нейното изпълнение от страна на обвиняемия З.. От
друга страна, направеното искане за изменението й в най-тежката мярка е във
вреда на личността и би било несъответно както на естеството на
обвинението, така и - в драстична степен непропорционална и несъответна на
личността на привлеченото към отговорност лице - обвиняемия З.. Същият е
на 22 годишна възраст, доказано е от медицинската документация, че е
претърпял инцидент със сътресение на мозъка и неврологични последици в
детството си, като се е лекувал с психотропни лекарствени средства
продължителен период от време. Понастоящем, видно от лабораторните
изследвания, намиращи се на л.58, том 4 от ДП , че при изследвания на
кръвта на обвиняемия, е констатирано наличие на тетрахидроканабинол и
амфетамини, тоест същият има болестна зависимост от употребата на
наркотични вещества. По този начин една такава мярка за неотклонение,
изпълнявана в пенитенциарно заведение, би била безкрайно драстична, с
оглед възрастта и здравословното състояние на конкретния обвиняем.
Констатацията за зависимост от употребата на наркотични вещества, е
изисквала предварителна преценка, за необходимостта от експертно
изследване на здравословното и психичиско състояние на обв. З., с оглед-
изграждане на преценката за най- подходящото място за настаняване и
лечение, пред да бъде направено искането за налагане на Мярка за
неоклонение "задържане под стража". Несъобразяването и пренебрегването
на здравословното състояние на лицето, чието задържане се иска е в
противоречие с човешките му права, съгласно ЕКПЧОС.
Предвид всичко изложено СЪДЪТ намери, че не е налице хипотезата на
чл.66, ал.1, т.3 от НПК за нарушаване и неспазване на мярката за
неотклонение. Следователно искането по чл.66 от НПК е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение и да бъде потвърдена взетата спрямо
обвиняемия З. мярка за неотклонение „Домашен арест“
5