О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
гр. Добрич, 14.12.2022 г.
Административен съд - Добрич, в закрито заседание на четиринадесети
декември, две хиляди двадесет и втора година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
след като разгледа адм. дело № 626 по
описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 134, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба
на „НС-АГРО“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич,
ул. Росица № 5, ет. 1, ап. 1, представлявано от К.Л.М., чрез адвокат Д.М.С.,
ДАК, срещу Решение № 195/ 30.08.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Варна.
Ответникът, Директор
на ТД на НАП – Варна, чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт Кр.
Терзиева-Даскалова, надлежно упълномощена (л. 47 от адм. д. № 2119/ 22 г. на
АдмС – Варна), изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи съдебна
практика в подкрепа на оспореното Решение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните по направеното искане и приложените по делото
доказателства, съобрази следното:
С РА №
Р-03000819001800-091-001 от 06.11.2019 г. на ТД на НАП – Варна са установени
задължения на дружеството – жалбоподател за корпоративен данък за 2013 г., 2014
г. и 2015 г. в общ размер на главница и лихва, изчислена към 06.11.2019 г., от
332132.71 лв. (л. 13). Ревизионният акт не е обжалван и е влязъл в сила.
С вх. № 34636/ 03.08.2022
г. до Директора на ТД на НАП – Варна от изпълнителния директор на дружеството е
подадена Молба, с която е направено искане за корекция на корпоративен данък за
2013 и 2014 г. Към Молбата са приложени, под опис, Решение № 1097 от 02.06.20
г. на САС; Решение № 60481 от 21.07.21 г. на ВКС; Решение № 40 от 30.06.22 г.
на ВКС; Решение № 364 от 17.06.22 г. на ВКС; Решение от 15.07.21 г. на АдмС – Варна; Решение на АдмС – Варна по дело № 148/ 21 г.
С обжалваното Решение
№ 195/ 30.08.2022 г. Директорът на ТД на НАП – Варна е отказал възлагането на
ревизия по Молба вх. № 34636/ 03.08.2022 г., депозирана до Директора на ТД на
НАП – Варна, от „НС-АГРО“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Добрич, ул. Росица № 5, ет. 1, ап. 1, представлявано от К.Л.М..
В Решението са
изложени мотиви, че процесното производство е по реда на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК и обхваща само искането на дружеството за корекция на PA. Прието е от
ответника, че жалбата е подадена от заинтересовано лице, „НС АГРО“ АД, ЕИК
*********, на което е издаден РА № Р-03000819001800-091-001/ 06.11.2019 г.,
връчен електронно на 06.11.2019 г., не е обжалван и е влязъл в сила на
21.11.2019 г. В тази връзка е счетено, че е налице влязъл в законна сила РА,
който не е обжалван по съдебен ред и за който ДЗЛ е депозирало молба за
изменение на корпоративен данък за 2013 г. и 2014 г. на основание чл. 133, ал.
1 от ДОПК, като е посочено, че лицето прилага и доказателства - влезли в сила
решения на ВКС и др., които счита, че са годни основания за корекция по смисъла
на чл. 133, ал. 2, т. 1 от ДОПК.
Административният
орган е указал, че след запознаване с доказателствата, е стигнал до извода, че
искането е недопустимо и неоснователно, като се е позовал на разпоредбата на
чл. 133, ал. 2 от ДОПК и е приел, че за периода 2013 г. и 2014 г. е изтекъл предвиденият
в тази разпоредба петгодишен период, поради което е недопустимо изменение на
данъка, респективно па извършване на ревизия във връзка с влязъл в законна сила
РА, необжалван. С оглед този извод, е преценил предвид кумулативните
изисквания, че не е налице необходимостта от произнасяне дали е спазен
тримесечният срок за подаване на молба от ДЗЛ от узнаване на основанието за изменение
- нови обстоятелства или писмени доказателства и дали са налице такива.
Същевременно само е отразил, че счита, че не са налице нови обстоятелства или
писмени доказателства, които да не са били известни на органа по приходите,
извършил ревизията, или на заинтересованото лице, което не е обжалвало
Ревизионен акт пред по - горестоящия административен орган в законоустановения
срок, поради което според административния орган му е преклудирана възможността
за изменение на определеното му задължение относно корпоративен данък за
периода 2013 и 2014 г., т.к. РА е влязъл в законна сила на 21.11.2019 г. и е
изтекъл срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Приложил е съдебна практика в
подкрепа на приетото с Решението, съответно преписката по издаване на
последното, вкл. РА с доказателства за връчването му и РД, доказателства за
компетентността на издателя на Решението.
Решението е връчено
електронно на 31.08.22 г. (л. 8) Жалбата е подадена на 13.09.22 г.
От жалбоподателя е
представена допълнително Молба вх. № 4199/ 28.11.22 г. с приложени към нея
съдебни удостоверения и Определение № 1683/ 26.06.2019 г. по ч. адм. дело №
1690/ 2019 г. на АдмС – Варна. В Молбата е налице позоваване на чл. 172, ал. 2
от ДОПК за прекъсване на давността.
Като взе предвид
представените доказателства съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна с правен интерес от оспорването и в посочения от чл. 135, ал. 5
от ДОПК 14-дневен срок от връчване на Решението, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
се явява неоснователна.
Правилно е прието от
ответника, че Молбата от 03.08.22 г. следва да се разгледа по реда на чл. 134,
ал. 2, във връзка с чл. 133, ал. 2, т. 1 от ДОПК и това обстоятелство не се
оспорва от жалбоподателя.
Оспореното Решение № 195/
30.08.2022 г. е постановено от материално и териториално компетентен орган по
смисъла на чл. 134, ал. 2 от ДОПК, а именно от длъжностното лице Силвия
Красенова Александрова – Иванова, заместник – директор на ТД на НАП – Варна,
действала „за директор“ съгласно Заповед № З-ЦУ-1234/ 05.07.22 г. (л. 9) и при
установено надлежно отсъствие на директора за периода на издаване на Решението,
съгласно Заповед № 7667/ 18.08.22 г. на Изпълнителния директор (л. 79). Спазена
е изискуемата от закона форма, както и процесуалните правила при издаването на
Решението.
Съдът намира, че оспореният
акт съответства на приложимия материален закон. Съгласно нормата на чл. 133,
ал. 1 от ДОПК, задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски,
определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен
ред, може да бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на
ревизираното лице. Съобразно подадената Молба от ДЗЛ и възприетото от органа
основание по чл. 133, ал. 2, т. 1 от ДОПК, задължението може да бъде изменено,
когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни
осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно
органа, издал ревизионния акт, до: а) издаване на ревизионния акт, когато актът
не е бил обжалван; б) влизането в сила на ревизионния акт, когато актът е бил
обжалван.
Конкретната хипотеза
изисква наличието на нови обстоятелства, респ. новите доказателства, които да
са от съществено значение за установяване на задълженията за данъци или
задължителни осигурителни вноски, спазването на определения в закона срок за
предявяване на искането за изменение (в случая тримесечен срок от узнаване на
основанието), както и към момента на искането по отношение на установените
задължения да не е изтекъл срокът по чл. 109 от ДОПК. За да бъде допуснато
изменението на установени с РА задължения, пред решаващия орган следва да са
обосновани обстоятелства или представени доказателства, кумулативно
отговарящи на посочените по-горе две изисквания, като липсата на което и да
е от тях самостоятелно обуславя недопустимост на направеното искане. Според чл.
109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за
данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в
която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от
изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и
организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на
декларация.
В случая не е спорно
между страните, че РА не е бил подложен на съдебен контрол.
Съдът намира, че Решението
е правилно. Конкретното производство представлява извънреден способ за защита
срещу порочни влезли в сила ревизионни актове, които не са били предмет на
съдебен контрол, какъвто е и процесният Ревизионен акт на ТД на НАП - Варна.
Освен това, конкретната хипотеза изисква наличието на нови обстоятелства, респ.
новите доказателства, които да са от съществено значение за установяване на
задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски. Основанието за
извършване на повторно ревизионно производство представлява наличието на
непълнота на фактическия или доказателствения материал, на който е базиран
ревизионният акт, която непълнота се разкрива след неговото издаване или
влизане в сила след административно обжалване, не се дължи на процесуално
нарушение на ревизиращия орган или небрежност на страната, а по същността си е
такава, че отстраняването ѝ би могло да обуслови промяна на изводите
относно установеността на факти от съществено значение за определянето на
задълженията на данъчния субект. Предвид това, под „нови обстоятелства“ по
смисъла на посочената по-горе норма следва да се разбират факти от
действителността, които имат за спорните правоотношения значение на юридически
или доказателствени факти, възникнали са преди приключване на ревизионното
производство или най-късно преди влизането в сила на РА, но които не са били узнати
от задълженото лице и компетентния орган, или са били твърдени по време на
висящността на производството, но са останали недоказани въпреки проявените от
данъчния субект необходими процесуални усилия. Съответно основание за повторно
ревизионно производство са и новооткритите, а също и новосъздадените документи
относно факти от посочените по-горе категории. В този смисъл под „нови
доказателства“ се разбират такива, които не са били представени в хода на
ревизията не по вина на ревизирания субект, а въпреки процесуалните му усилия,
респ. съществуващи или новосъздадени писмени доказателства за новоузнатите
факти и обстоятелства. Когато новосъздаденото доказателство е относимо към
претендирано наличие или липса на обстоятелство, обхванато от мотивите на
ревизионния акт, то притежава качеството на ново такова по смисъла на
разпоредбата. Ново доказателство е и новосъздадено писмено доказателство, което
установява новооткрито (новоузнато) обстоятелство, което има значение за
установяването на данъчно или осигурително задължение за изследвания данъчен
период.
С оглед горното,
следва да бъде съобразено следното:
В случая
административното производство е започнало по молба за коригиране на влязъл в
сила РА № Р-03000819001800-091-001 от 06.11.2019 г. на ТД на НАП - Варна
относно начислени задължения за корпоративен данък съответно за 2013 г. и 2014
г. Молителят се е позовал на Решение № 40 от 30.06.2022 г. по т.д. № 132/ 2022 г.
на ВКС и Определение № 364 от 17.06.2022 г. по гр. д. № 1436/ 21 г. на ВКС.
Молбата е подадена на 03.08.2022 г.
С Решение № 40 от
30.06.22 г. по т. д. № 132/ 22 г. „НС-АГРО“ АД е поискало отмяна на влязло в
сила Решение № 1097/ 02.06.20 г. по в.т.д. № 5088/ 2019 г. на Софийски
апелативен съд, с което е отменено решение № 1381/ 26.07.2019 г. по т.д. №
2111/ 2018 г. на СГС и е отхвърлен предявеният от дружеството иск срещу
„Напоителни системи“ ЕАД за заплащане на сумата от 527886.52 лв. на основание
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, представляваща възнаграждение за изпълнена и приета работа
по договор за услуга № Д-53-269/ 02.08.2012 г., формирана въз основа на
приходите на регулираната дейност на възложителя по смисъла на чл. 9 от
договора, реализирани за периода от м.10.2014 г. до м.12.2014 г., за което са
издадени фактури от 11.11.2014 г. и от 09.01.2015 г. (л. 6 от адм. дело № 2119/
22 г. на АдмС – Варна), като е прието от съда, че ищецът не е доказал да е
изпълнил задълженията си по Договор за услуга № Д-53-269/ 02.08.2012 г.
С Определение № 364 от
17.06.2022 г. по гр. д. № 1436/ 21 г. на ВКС е отхвърлено искането за допускане
на касационно обжалване на въззивно решение № 260277/ 14.01.2021 г. по в.гр.д.
№ 1170/ 2018 г. на СГС, с което е отхвърлен искът на дружеството за заплащане
на сумата от 25000.00 лв. по издадена фактура № 25 от 08.08.2013 г.
Според жалбоподателя
цитираните съдебни актове представляват нови доказателства по смисъла на
закона, а искането му е направено в предвидените срокове, поради което
неправилно с Решението на ответника е било оставено без уважение, тъй като не било
съобразено, че е налице прекъсване на давността по чл. 109 от ДОПК.
В случая съдебните
актове, с които са отхвърлени исковете на дружеството по съответните фактури,
ако тези фактури са били предмет за мотивите на РА и са дали основание за
вменяване на допълнителни задължения на дружеството, могат да бъдат счетени за
ново обстоятелство/ доказателство по смисъла на чл. 133, ал. 2, т. 1 от ДОПК,
тъй като касаят действия на търговеца в част от обхванатия от ревизията период.
Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да бъде разгледана, съответно уважена
молбата за възлагане на нова ревизия за процесния период.
Това е така, защото е
налице изтичане на срока по чл. 109 от ДОПК, който е предвиден като кумулативно
изискване относно допустимостта на искането по смисъла на чл. 134, ал. 3 от ДОПК. Съгласно тази норма изменението е допустимо, ако заповедта за възлагане
на ревизията е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок
от узнаване на основанието за изменение и до изтичането на срока по чл. 109 от ДОПК.
В случая искането е
направено с Молбата, подадена на 03.08.22 г. По отношение фактурите от 2014 г.
основание за Молбата би могло да бъде влязлото в сила Решение № 1097/ 02.06.20
г. по в.т.д. № 5088/ 2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено
решение № 1381/ 26.07.2019 г. по т.д. № 2111/ 2018 г. на СГС и е отхвърлен
предявеният от дружеството иск срещу „Напоителни системи“ ЕАД за заплащане на
сумата от 527886.52 лв. на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, представляваща
възнаграждение за изпълнена и приета работа по договор за услуга № Д-53-269/
02.08.2012 г., формирана въз основа на приходите на регулираната дейност на
възложителя по смисъла на чл. 9 от договора, реализирани за периода от
м.10.2014 г. до м.12.2014 г., за което са издадени фактури от 11.11.2014 г. и
от 09.01.2015 г. Това Решение е влязло в сила на 21.07.21 г., когато с
Определение на ВКС е разгледана подадената касационна жалба на дружеството и
Решението не е допуснато до обжалване. В този смисъл, макар и в Решението да
няма изрично произнасяне за това, съдът счита, че следва да отбележи, че
тримесечният срок тече от тази дата за узнаване, че искът е отхвърлен, като
ново обстоятелство и е изтекъл много преди подаване на молбата по чл. 133, ал.
2, т. 1 от ДОПК. Молбата за отмяна е извънреден способ, като производството по
нея не е относимо в случая. Узнаването, че искът е приет за неоснователен, е
при влизане в сила на съответното съдебно Решение. С оглед на това по отношение
позоваването на Решение № 1097/ 02.06.20 г. по в.т.д. № 5088/ 2019 г. на
Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1381/ 26.07.2019 г. по
т.д. № 2111/ 2018 г. на СГС не е налице необходимост за обсъждане налице ли е
изтекла давност по чл. 109 от ДОПК, но за пълнота настоящият състав намира, че
правилно административният орган е приел наличието на изтекла давност. Да,
дружеството е имало искане за спиране на данъчното производство, но за наличие
на такова не са ангажирани доказателства. С нормата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК е
прието, че не се образува производство за установяване на задължения за данъци
по този кодекс, когато са изтекли пет години от изтичането на годината, в която
е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация и този срок е
част от предпоставките по чл. 133 и сл. от ДОПК. В случая с Ревизионния акт са
установени задължения на търговеца - физическо лице за периода 01.01.2013 г. -
31.12.2016 г., като се претендира обаче възлагане на нова ревизия за периода
2013 – 2014 г. и корекция на корпоративен данък за тези години съгласно чл. 133
от ДОПК (л. 29) По отношение тези години е изтекъл и срокът за установяването
им по чл. 109, ал. 1 от ДОПК на 01.01.2019 г., съответно на 01.01.2020 г., т.е.
са изтекли 5-те години по чл. 109 от ДОПК, поради което жалбата е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
По отношение
позоваването на Решение № 260277/ 14.01.2021 г. по в.гр.д. № 1170/ 2018 г. на
СГС, с което е отхвърлен искът на дружеството за заплащане на сумата от
25000.00 лв. по издадена фактура № 25 от 08.08.2013 г., тримесечният срок от
узнаване не е изтекъл, доколкото същото е влязло в сила на 17.06.22 г., когато
с Определение № 364 от 17.06.2022 г. по гр. д. № 1436/ 21 г. на ВКС е
отхвърлено искането за допускане на касационно обжалване на това Решение. Това
обстоятелство обаче е без значение, след като, както беше посочено вече, е
изтекъл давностният петгодишен срок по чл. 109 от ДОПК.
Във връзка с
възражението на жалбоподателя, че ревизионното производство е било спряно,
съдът е дал указания на жалбоподателя да представи доказателства за това.
Такива в дадения срок не са представени. Вярно е, че по време на ревизионното
производство е била подадена молба за спиране на същото (л. 27 от адм. дело №
2119/ 22 г. на АдмС – Варна) до приключване на съдебните производства по искови
молби на дружеството, цитирани в Молбата, но по нея липсва акт на данъчния
орган за спиране на производството. Същевременно с Определение № 1683/
26.06.2019 г. по ч. адм. д. № 1690/ 2019 г. на АдмС – Варна, на което също се
позовава жалбоподателят, е отменено Решение № Р-03000819001800-104-001/
05.06.2019 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, с което е
отказано спиране на производството, възложено със Заповед №
Р-03000819001800-020-003/ 05.06.2019 г., но ревизионното производство не е
спряно от съда, а е изпратена преписката за ново произнасяне. Не е последвало
спиране, а на 18.10.2019 г. е издаден Ревизионен доклад, а на 06.11.2019 г. е
издаден Ревизионен акт № Р-03000819001800-091-001, за който дружеството е
уведомено на 06.11.2019 г. (л. 15) и съответно РА е влязъл в сила на 21.11.2019
г.
На следващо място,
наличието на граждански съдебни производства не води до прекъсване или спиране на
давността по чл. 109 от ДОПК, с оглед на което представените съдебни
удостоверения за наличие на такива са неотносими към спора. Освен това, изрично
в чл. 109, ал. 2 ДОПК е предвидено, че срокът по ал. 1 не тече, когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи
установяването на данъчните задължения.
На последно място, давността
по чл. 172 от ДОПК е в Дял четвърти. Събиране на публичните вземания, при което
тази разпоредба е неотносима към чл. 109 от ДОПК.
Предвид изложеното
жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход от
спора и своевременно стореното от ответника искане на последния следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. (сто лева) на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от
наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на
основание чл. 134, ал. 5 от ДПОК, Административен съд – Добрич, Първи състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на „НС-АГРО“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Добрич, ул. Росица № 5, ет. 1, ап. 1, представлявано от К.Л.М., срещу
Решение № 195/ 30.08.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Варна.
ОСЪЖДА „НС-АГРО“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. Росица № 5,
ет. 1, ап. 1, представлявано от К.Л.М., да заплати на Национална агенция за
приходите сумата от 100.00 лв. (сто
лева), разноски по делото за първата инстанция.
Определението е
окончателно.
СЪДИЯ: