Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №

   гр.Д., 08.12.2020г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на девети ноември през две хиляди и двадесета година  в публично  заседание  в следния състав :

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

При секретаря: К. М.

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №535 по описа за  2020г. и за да се произнесе съобрази  следното :

          Постъпила е искова молба от „Т.Б.** ЕАД сЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., район М., ж.к. „М.“ **. ** С., сграда **, с която срещу В.Е.М. ЕГН: ********** ***, е предявен установителен иск за постановяване на решение, по силата на което да се признае в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2851/2019г. по описа на РС Д.:

-сумата от 48,88 лева, представляваща неизпълнено задължение, за което е издадена фактура № ** от 25.06.2018г. с падеж на 10.07.2018г., ведно със законната лихва от 07.08.2019г. до окончателното изплащане;

 - сумата от 29,17 лева, представляваща неизпълнено задължение, за което е издадена фактура № ** от 25.07.2018г. с падеж на 09.08.2018г., ведно със законната лихва от 07.08.2019г. до окончателното изплащане;

- сумата от 266,73 лева, представляваща предсрочно изискуем остатък от неначислени лизингови вноски в размер на 58,59 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 208,14 лева, за които е издадена фактура № ** от 25.09.2018 с падеж на 10.10.2018г., ведно със законната лихва от 07.08.2019г. до окончателното изплащане;

С исковата молба се претенидрат разноските в заповедното и в установителното производство, както и адвокатско възнаграждение.

ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:

          Между страните е сключен Договор за мобилни услуги №** от 23.06.2018Г. за мобилен номер ** , както и  Договор за лизинг от 23.06.2018г. за мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black.

           Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер **, със стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС, и мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black. Предоставянето на устройството с уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 119.17 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да извърши една първоначална лизингова вноска в размер на 55.00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 2.79 лв. с вкл. ДДС всяка, като с предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

Въз основа на сключените договори са издадени следните фактури:

 Фактура № **/25/06/2018г., с падеж 10.07.2018г., е издадена за отчетния период 23/06/2018- 24/06/2018г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер ** месечна абонаментна такса 22.21 лв., както и ползвани услуги в размер на 21,27 лв. -Международни разговори. Общото задължение възлиза на 43.48 лв. без ДДС - 52.18 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black - 2.79 лв. с вкл. ДДС; Общата сума, начислена във фактурата, е 54.97 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 6.09 лв., претендираната сума по фактурата е 48.88 лв.

Фактура № **/25/07/2018г., с падеж 09.08.2018г., е издадена за отчетния период 25/06/2018- 24/07/2018г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер ** месечна абонаментна такса 20.82 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., както и ползвани услуги в размер на 0,41 лв. -Гласова поща 0.20 лв., Кратки текстови съобщения (SMS) 0.19 лв., и Разговори към „Грижа за клиента“ 0.02 лв./. които са в общ размер на 21.98 лв. без ДДС - 26.38 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black - 2.79 лв. с вкл. ДДС; Общата сума, начислена във фактурата, е 29.17 лв.

Фактура № **/25/09/2018г. -Договорите между страните са предсрочно прекратени. След предсрочното прекратяване  по вина на потребителя поради изпадането му в забава, операторът е издал фактура № **/25/09/2018г., включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяване в размер на 208.14 лв., като размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочното (за номер ** - 23.06.2020 г.) прекратяване на договора за мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи с идентично съдържание от съответния договор, а именно - т. 11 от Договор за мобилни услуги № ** от 23.06.2018г. Съгласно предвиденото в съответните клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последния дължи неустойка в размер на сбора от всички стандартни месечни такси до края на първоначално предвидения срок на действие на договора.

Ищецът, подал завление по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д№ 2851/2019г. по описа на РС Д.. Заповедният съд уважил заявлението за исковите суми. Тъй като длъжникът е получил заповедта по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, съдът дал указания на ккредитора да за провеждане на установителното производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител депозира отговор на исковата молба. Взема становище за допустимост на иска, но оспорва претендираната сума като неустойка в размер на 208,14 лв. Излага следните правни съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да прекрати договора , когато длъжникът не е изпълнил задължението си по причина за която отговаря, след като му даде подходящ срок за изпълнение и предупреждение , че след изтичане на срока ще смята договора за развален, което следва да се направи в писмен вид с оглед на това, че процесният договор е сключен в писмена форма. По делото липсват доказателства за наличието на покана по смисъла на чл. 87, ал.1 от ЗЗД на кредитора и за нейното получаване от длъжника, поради което не може да се счита договорът за прекратен, а от там и претенцията на кредитора за неустойка за основателна.

Освен това клаузата уреждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на стандартните такси до края на срока на договора е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и като такава не поражда задължения за длъжника тъй като излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката следва да се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент (т.З от Т.Р-е №1/15.06.2000г. по т.д.№1/2009г. на ОСТК на ВКС). Договорената по този начин неустойка създава условия за неоснователно обогатяване на кредитора, поради което е неравнопоставена и несправедлива на основание чл.143, т.5 от ЗЗП.

При горните доводи ответната страна настоява съдът да установи процесните вземания, като отхвърли иска относно претендираната неустойка, както и съдът да редуцира сторените разноски в заповедното производство.

В открито съдебно заседание страните поддържат претенциите, съответно възраженията си.

  Д. районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца, както и на събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено заявление, по реда на чл.410 от ГПК ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№2851 по описа за 2019година на районен съд Д. за следните суми:

- сумата от 48,88 лева, представляваща неизпълнено задължение, за което е издадена фактура № ** от 25.06.2018г. с падеж на 10.07.2018г., ведно със законната лихва от 07.08.2019г. до окончателното изплащане;

 - сумата от 29,17 лева, представляваща неизпълнено задължение, за което е издадена фактура № ** от 25.07.2018г. с падеж на 09.08.2018г., ведно със законната лихва от 07.08.2019г. до окончателното изплащане;

- сумата от 266,73 лева, представляваща предсрочно изискуем остатък от неначислени лизингови вноски в размер на 58,59 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 208,14 лева, за които е издадена фактура № ** от 25.09.2018 с падеж на 10.10.2018г., ведно със законната лихва от 07.08.2019г. до окончателното изплащане;

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. По реда на чл.415 ал.2 от ГПК на заявителя са дадени указания, че следва да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок. В дадения срок ищецът е упражнил правото си на съдебно установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.

          По делото е представен Договор за мобилни услуги №** от 23.06.2018г. за мобилен номер ** , както и  Договор за лизинг от 23.06.2018г. за мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black. Срокът на договора е две години и изтича на  23.06.2020г.

Съгласно постигнатите договорки ответникът е титуляр на мобилен номер ** по абонаментен план Тотал с месечен абонамент 24,99лв. При възползване от преференциални условия на Оператора, абонатьт е взел мобилно устройство марка NOKIA 2 Black, като при стандартна цена на устройството от 309,90лв. се възползвал от отстъпка в размер на 187,94лв. . За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да извърши една първоначална лизингова вноска в размер на 55.00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 2.79 лв. с вкл. ДДС всяка, като с предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

В индивидуалния Договор за мобилни услуги –чл.11 се съдържа клауза, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, или при нарушения на задължения по договора,  последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок, не не повече от три месечни такси. Неустойката включва и част от разликата между стандартната цена на устройството

С декларация- съгласие потребителя изрично се съгласил, че приема общите условия на доставчика.  В Общите условия на „Т.Б.” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги е предвидено, че когато потребител, с вече сключен и действащ индивидуален договор, сключи нов индивидуален договор, всички използвани от него услуги преминават на обща сметка и се заплащат по една фактура – т. 18.  Съответно т. 23, б. „б” и „в” от Общите условия предвиждат абонатите да заплащат месечния абонамент, който се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет, и месечна цена за ползвани услуги, представляваща сумата от стойността на всички услуги, ползвани от потребителя през дадения месец. В т. 26 и т. 27  от Общите условия е предвидено при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги да се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан в нея, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. В случай, че сумата по фактурата не е заплатена в срок, Т. има право да ограничи и/или спре достъпа на потребителя до услуга/услугите, с изключение на достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 19б, б. „в” от Общите условия Т. има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно съгласно Общите условия.

Към договорите е приложена ценова листа за абонаментните планове.

Ищцовото дружество представя фактура № ** от 25.06.2018г. с падеж на 10.07.2018г., фактура № ** от 25.07.2018г. с падеж на 09.08.2018г. и  фактура № ** от 25.09.2018 с падеж на 10.10.2018г. за сумата от 266,73 лева, представляваща предсрочно изискуем остатък от неначислени лизингови вноски в размер на 58,59 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 208,14 лева.

Съобразно указанията на съда, ищецът представя писмено уведомление до абоната от 27.08.2018г., с което последния е покане доброволно да заплати текущите си задължения по договора  в 10 дневен срок и предупреден за прекратяване на договора в случай на неплащане. Представено е удостоверение от трето лице „Т.-Т. к.”Ад, че писмото е доставено в пощенската кутия на адресата на 03.09.208г.

Ответната страна, чрез назначения особен представител оспорва изявлението, като сочи, че липсват доказателства за реалното му получаване от адресата.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установени задължения на ответника за месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги и за месечни лизингови вноски  по договор за лизинг.

Основателността на предявените, при условията на обективно кумулативно съединяване, искове за установяване задължението на В.М.  да заплати стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги на обща стойност 124.93 лева, се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това задължение и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.

На основание чл. 154, ал.1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за доказването на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение. Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано.

За установяване на възникнало валидно правоотношение между страните следва да бъдат представени доказателства за правопораждащия го факт, страните и неговото съдържание. Представените договор за мобилни услуги и договор за лизинг съставляват и установяват юридическия факт, породил облигационни правоотношения между страните, които са срочни и валидни за срок до 23.06.2020 г. В този смисъл за претендирания от ищеца период: 23.06.2018г. – 24.07.2018г., отразен във фактурите страните са били обвързани от облигационно правоотношение за процесния номер.

За да е елемент от същото задължението на ответника да заплати стойността на потребени далекосъобщетелни услуги, ищецът следва да установи реалното им предоставяне за процесния период. Представените два броя данъчни фактури не са подписани от получателя на отразената в тях облагаема доставка. Същите съставляват частен удостоверителен документ, в който е отразена счетоводна информация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, даващ легална дефиниция на първичен счетоводен документ, какъвто е данъчна фактура, същата е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Данъчната фактура е частен свидетелстващ документ, който удостоверява данъчно събитие и начислен данък, която следва да се цени съобразно чл.182 ГПК.

Действително всяка от фактурите не установява осъществен факт на извършване на облагаема доставка, което е основанието за заплащане на нейната стойност, но предвид обстоятелството, че фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите на процеса, а ответникът не оспорва факта на потребяване на далекосъобщителните услуги,  съдът намира, че счетоводно отразените стопански операции са извършени и съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността им.

По отношение на изпълнението на задължението, ответникът е изпаднала в забава, съгласно т. 26 от Общите условия, , откъдето следва, че вземанията, предмет на исковите претенции са с настъпила изискуемост.  

Наличието на всички конститутивни елементи от фактическия състав, обуславящ основателността на претенцията на ищеца, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – наличие на валидно правоотношение, елемент от което е задължение за заплащане на стойността на месечни абонаментни такси и потребени от ответника услуги и за останалите дължими лизингови вноски в размер на 58,59 лева, неизпълнение на последното, обуславя извод за доказаност на исковете за такси и услуги и оставащи незаплатени лизингови вноски по основание .

Относно размера им, същият не е оспорен с отговора на ответника и се установява с извършване на аритметично изчисление, въз основа на отразеното във фактурите.  С оглед изложеното и на основание чл. 161 ГПК съдът приема, че размерът на останалите неизпълнени задължения на потребителя за месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги и лизингови вноски по договор за лизинг, исковете са основателни.

Посочените суми са дължими от ответника ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е било образувано гр. дело № 2851/2019 г. на РС Д. – 07.08.2019 год. до окончателното изплащане – арг. от чл.422, ал.1 ГПК.

По отношение на установителните искове  с правна квалификация чл. 92 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 208,14 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги.

Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.

Основателността на предявените, при условията на обективно кумулативно съединяване искове срещу В.М. за осъждането му да заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договора, се обуславя от предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от допълнителното съдържание на което е задължението на ответника да заплати определена парична сума (валидна уговорка за неустойка), предсрочно прекратяване на договора, както и размера на това задължение.

В  т. 11 от договор за мобилни услуги от 23.06.2018 г. е уговорено, че ако в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя с горепосочения мобилен номер през срока на договора, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата на стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок, но не повече от три  такси.

При всички  случаи обаче, за да се счита, че операторът/ищец се е възползвал от правото си едностранно да прекрати договора, това следва да е сторено от него при спазване общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, вкл. изр. последно – т.е. – да е налице писмено предупреждение, с даден в него срок, след изтичането на който договорът ще се счита развален.

В случая връчване на такова писмено изявление липсва. Този факт не се санира от представянето при условията на чл. 143, ал. 2 ГПК на Последна покана за доброволно плащане и удостоверение, подписано от трето лице „Т. т. к.”АД. В конкретния случай, по делото ответникът  оспорва обстоятелството на връчване на изявлението за прекратяване на договора. Съдът не кредитира представеното по делото удостоверение за връчване на уведомлението на абоната, тъй като уведомяването е оспорено от него, а удостоверенията /изявление/, издадени от тетото лице- куриер нямат качеството на официален удостоверителен документ и не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Същите са частни свидетелстващи документи и съдът ги цени в съвкупнаст с останалите, събрани по делото доказателства. Принципно връчването по пощата е редовно, когато отговаря на изискванията по чл.37-49 ГПК и чл.36 от Закона за пощенските услуги. За удотоверяване на това обстоятелство не са представени други доказателства.

Настоящия състав приема, че при липсата на доказателства за достигане на изявлението за предсрочно погасяване на договора до абоната, не е възникнало и правото на ищеца да получи уговорената неустойка. Установителният иск в тази си част подлежи на отхвърляне.

 ОТГОВОРНОСТ ЗА ТАКСИ И РАЗНОСКИ: На осн чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода от спора, на ищеца се следват сторените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.  По установителния иск ищецът е внесъл 125лв. такса и заплатил 360лева адвокатско възнаграждение. При изхода от спора му се следват 49,54в. държавна такса и 142,67лв. адвокатско възнаграждение.

 Отделно от това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 250лева разноски за особен представител, което задължение не е свързано с изхода от спора, а произтича от неизпълнение задължението на ответника По Закона за гражданската регистрация.

 Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Видно от представените платежни нареждания по заповедното, държавната такса внесена за образуването му е в размер на 25лв. Направени са и разноски за адвокат в размер на 360лева. Последните следва да се редуцират с оглед изхода от спора по установителното производство.Така по заповедното производство, ответника дължи на ищеца  разноски  в размер на 25лв. държавна такса и 142,67лв. адвокатско възнаграждение и за тази сума следва да бъде издаден изпълнителен лист, след влизане  в сила на настоящото решение.

 Водим от горното съдът

Р    Е    Ш    И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,  че В.Е.М. ЕГН: ********** ***, дължи на „Т.Б." ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М. **" ** С., сграда **,  следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2851/2019г. по описа на РС Д.:

-сумата от 48,88 лева, представляваща неизпълнено задължение по Договор за мобилни услуги №** от 23.06.2018г. за мобилен номер ** , както и  Договор за лизинг от 23.06.2018г. за мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black, за което е издадена фактура № ** от 25.06.2018г. с падеж на 10.07.2018г., ведно със законната лихва от 07.08.2019г. до окончателното изплащане;

 -сумата от 29,17 лева, представляваща неизпълнено задължение по Договор за мобилни услуги №** от 23.06.2018г. за мобилен номер ** , както и  Договор за лизинг от 23.06.2018г. за мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black, за което е издадена фактура № ** от 25.07.2018г. с падеж на 09.08.2018г., ведно със законната лихва от 07.08.2019г. до окончателното изплащане;

- сумата от 58,59 лева, представляваща остатък от неначислени лизингови вноски по  Договор за лизинг от 23.06.2018г. за мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black;

ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 208,14 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги №** от 23.06.2018г. за мобилен номер ** , за които е издадена фактура № ** от 25.09.2018 с падеж на 10.10.2018г.

 

  ОСЪЖДА В.Е.М. ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б." ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М. **" *** С., сграда **, сторените по настоящото производство разноски и адвокатско възнаграждение в общ размер на 192,21лв., както и сторените по ч.гр.д. №2851/2019г.  по описа на ДРС разноски за държавна такса в размер на 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 142,67лв

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Д. окръжен съд.

                                                                                                                                                       Районен съдия  .......................