Мотиви към присъда № 260040 от 18.06.2021г.
по наказателно частен характер дело № 00373 по описа за 2021 година на Районен съд Перник:
С частна тъжба В.Х.Д. e повдигнал обвинение на Т.К.Т. за престъпление по
чл.148, ал.1, т.1 и т.2, пр.2-ро, вр. чл. 146, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от
29.12.2020 г. до 03.02.2021 г. в
гр.Перник при условията на продължавано престъпление чрез разпространение по
друг начин (чрез интернет с две публикации в социалната мрежа „Фейсбук”, в
групата „Снимай Перник”) е нанесъл публично обида на В.Х.Д., като му казал
унизителни за честта и достойнството му думи, както следва:
1. На 29.12.2020 г. в гр.Перник чрез разпространение
по друг начин (чрез интернет, в социалната мрежа „Фейсбук”, в групата „Снимай
Перник”) нанесъл публично обида на В.Х.Д., като му казал унизителни за честта и
достойнството му думи: „този миндил В.”, „боклука му
долен”, „лайно”, „кьоравата глава”;
2. На 03.02.2021 г. в гр.Перник чрез разпространение
по друг начин (чрез интернет, в социалната мрежа „Фейсбук”, в групата „Снимай
Перник”) нанесъл публично обида на В.Х.Д., като му казал унизителни за честта и
достойнството му думи: „некоректен работодател”, „недосегаем”, „безнаказан”,
„влечуго”, „мишок”, „нищожества”.
За съвместно разглеждане в съдебното производство е
приет предявения от частният тъжител В.Х.Д. граждански иск
срещу подсъдимия Т.К.Т. за сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление
по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, пр.2-ро, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане, като В.Д. е конституиран като граждански ищец по делото.
В хода на съдебните прения тъжителят, чрез
процесуалния си представител адв.З. от ПАК, поддържа
обвинението, като твърди, че същото е доказано от обективна и субективна
страна. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като моли съдебният
състав да бъде уважен предявения граждански иск.
Подсъдимият Т.К.Т. в хода на съдебното следствие дава
обяснения, като отрича да е писал процесните публикации.
Защитникът на подсъдимият – адв.С.Д.
от ПАК, пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност
на обвинението.
Пернишкият районен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, събрани по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Т.К.Т. е роден на *** ***. Работи като
шофьор във фирма „*******”, гр. Р.. Не е осъждан.
Тъжителят В.Х.Д. и бащата на
подсъдимия се познавали, тъй като работели като шофьори в „******” ЕООД. В Търговския регистър като
собственик и управител на търговеца е вписана Н.Г.Т..
От профил с име „Т.Т.” в
социалната мрежа „Фейсбук” в интернет, в
група „Снимай Перник” бил публикуван пост, в който авторът с обидни
квалификации - „този миндил В.”, „боклука му долен”,
„лайно”, „кьоравата глава” изложил негативно отношение към В.Х.Д.. Публикацията
била придружена с две снимки, на едната от които бил заснет частния тъжител. Различни
потребители на социалната мрежа и членове на групата „Снимай Перник” също изложили коментари по повод тази
публикация, като част от тях били с
негативна насоченост и съдържали закани.
На 29.12.2020 г. процесната публикация била видяна от
св. Л.К.М.- племеница на частния тъжител, която
веднага го уведомила за нейното съдържание, което в по-късен момент му показала
на своя телефон, тъй като Д. не
притежавал профил във „Фейсбук”.
В следваща публикация от същия профил с име „Т.Т.” отново в социалната мрежа „Фейсбук” в интернет, в група „Снимай Перник”
били използвани думите „некоректен работодател”, „недосегаем”, „безнаказан”,
„влечуго”, „мишок”, „нищожества”, с които бил охарактеризиран В.Д..
На 03.02.2021 г. текста бил видян от св. Л.К.М., като
инкриминираните думи били възприети от тъжителя Д. по идентичен начин както и
предходната публикация, а именно след като неговата племеница му показала
съдържанието на поста.
В.Д. приел, че автор на двете публикации е подсъдимия Т.Т., който е накърнил личната му чест, достойство и добро
име в обществото, във връзка с което
депозирал процесната частна тъжба в Районен съд Перник.
По доказателствата:
Не е спорно, че според общоприетите стандарти доброто
име на човек се предполага, поради което и няма как да се приеме, че тъжителят
не се е почувствал огорчен, наранен, морално омерзен от твърдяните изрази, за
които счел, че са отправени от подсъдимия спрямо личността му.
Съдебният състав установи, обаче, че фактическата
обстановка описана в тъжбата относно авторството на деянието в лицето на подсъдимия не е доказана по
несъмнен и категоричен начин, тъй като по отношение и на двете инкриминирани
публикации липсват безспорни доказателства, че техен автор е Т.Т..
На първо място
при прегледа на приложените към частната тъжба разпечатки под формата на
скрийншот (екранни снимки) на двете
публикации, съдържащи съответните инкриминирани изрази се установява, че
на тях липсват данни за датата на публикуването им. Съдържат се единствено
името на групата „Снимай Перник” и името на профила „Т.Т.”. Не са ангажирани
каквито и да са доказателства, удостоверяващи изтеглянето и разпечатването на
посочените материали.
На второ място,
макар и по делото да се събраха доказателства, предвид показанията на единствената свидетелка, ангажирана от частното
обвинение - Л.К.М., че профил с име „Т.Т.” е на
подсъдимия, който е поставил в него и
своя профилна снимка, както и че именно от този адрес са били публикувани двете
инкриминирани публикации, съдържащи горепосочените квалификации към частния
тъжител, следва да се отбележи, че същите
не са с такова съществено значение за изясняване предмета на делото. Не е спорно, че Миткова
изяснява кога и как тъжителят е узнал за публикациите във фейсбук профила с име
„Т.Т.”, както и как се е почувствал, но изложеното от
нея би имало стойност в случай на съставомерност на твърдяната в частната тъжба
престъпна деятелност и при евентуална парична обезвреда като резултат на деликт,
но не изяснява факти и обстоятелства релеванти за лицето, което е ползвало
адреса към момента на публикуване на постовете. В нейните показанията се
съдържат единствено предположения, че автор на инкриминираните текстове е
подсъдимия, тъй като ги свързва с профилната снимка, по която го разпознала и
че публикациите изхождали от посочения профил с име „Т.Т.”, което навежда на извод, че е възможно той да е
действителния ползвател на този профил, но същите не са достатъчни, за да се
приеме за установен по несъмнен и категоричен начин този факт и да бъде
постановена осъдителна присъда, тъй като е налице индиция за авторството на
текста на двете публикации, но не и пряко доказателство, въз основа на което по
категоричен начин да се установи, че именно подсъдимият е автор на същите. В
този ред на мисли следва да се отбележи и че не е необходимо посочването на
действителни имена или снимка при регистрация във „Фейсбук”, тъй като всеки
потребител може да се регистрира с имена и снимка, каквито пожелае да посочи,
като същите не подлежат на проверка и съответно на контрол от социалната
платформа.
Същевременно частното обвинение не ангажира други
преки или косвени доказателства, от които съдът да направи извод, че именно
подсъдимият е извършил действия, с които е изпратил и разпространил двете
публикации, съдържащи обидни твърдения за тъжителя, вкл. как и от кого е създаден профила, кое лице към
момента на публикуването на двата текста го е ползвало, което води до
извод, че не е налице доказателствен материал, който по безспорен и категоричен
начин да установява, че именно подсъдимият е автор на публикациите.
Тук е мястото съдът да отбележи, че дори и хипотетично да се приеме, че
процесния профил с име „Т.Т.” принадлежи на
подсъдимия, то на базата на функциониране на социалната мрежа „Фейсбук”, която
е свободно пространство, липсва възможност при така ангажираните от частното
обвинение доказателства да се направи категоричен извод за авторството на
инкриминираните изрази, а именно че подсъдимият е изписал двете публикации в
профил в социалната платформа, който е регистрирал с име идентично със своето.
На следващо
място съдът анализира обясненията на подсъдимия, който оспорва, че е автор на двете
публикации, съдържащи инкриминираните изрази, като отчете
тяхната двойствена природа, а именно като средство за защита и като
доказателствено средство. Съобразявайки правилата за доказателствената тежест
по чл. 103, ал.1 - ал.3 от НПК съдът прие, че това пряко оневиняващо
доказателство обективно не е оборено от наличните косвени доказателства, тъй
като еднопосочната практика на ВКС е че при наличието на доказателства, които
не установяват пряко извършването на деянието от страна на подсъдимия е
необходимо косвените улики да отговорят на определени условия, за да послужат
като основание за постановяване на осъдителна присъда, а именно да са няколко,
направените въз основа на тях изводи да са единствено възможните, както и всяко
косвено доказателство, което е свързано с основния факт на делото да е от
такова естество, че обсъдено във връзка с всички останали, съставлява заедно с
тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят изводи относно
основния факт.
В процесиня
случай не е налице верига от косвени доказателства, която да позволява да се
направи единствено възможен извод за авторството на деянието от страна на
подсъдимия.
Съдът счита за
необходимо да отбележи, че с оглед принципа на служебното начало не намери за
необходимо да назначи в хода на съдебното следствие компютърно-техническа
експертиза за установяване дали профила от който са разпространени двете
публикации принадлежи на подсъдимия, тъй като дори и хипотетично да се съберат
данни, че той е действителния създател
на профила с име „Т.Т.”, то липсата на ангажирани от
частния тъжител на други надлежни доказателства, че лицето, което стои зад
процесния профил е изготвило и публикувало същите, а не че са дело на трето
лице, писало от профила му, не могат да доведат до извод, че изпращането на
съобщения от визирания фейсбук профил е
свързано с действия от страна на лицето, което е посочено в профила. Необходими са доказателства установяващи
връзката между лицето, ползващо съответния Ай Пи адрес и дееца, който реално е
оперирал с него и е разпространил
съобщенията, каквито в случая липсват.
Изложените
съображения водят до единствено възможния извод, че посочената в тъжбата
фактическа обстановка относно авторството на престъплението е недоказана.
От правна
страна:
Предвид изложеното съдът намира, че липсата на
достатъчно по обем и годни доказателства, установяващи по безспорен и
категоричен начин автора на двете публикации, които съдържат инкриминираните
изрази, води до признаване за невиновен на
подсъдимият
на основание чл. 304 от НПК и неговото
оправдаване по повдигнатото обвинение, че е извършил престъпление по
чл. чл.148, ал.1, т.1 и т.2, пр.2-ро, вр.
чл. 146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
По гражданския иск:
Съдът намира, че не са налице основания за ангажиране
на гражданската отговорност на подсъдимия за нанесени неимуществени вреди.
Фактическият състав на гражданската отговорност по чл. 45 от ЗЗД включва освен
противоправно деяние, реално настъпили и претърпени вреди, причинно-следствена
връзка между двете и вина, но и установяване на лицето, което е причинило
съответните вреди. При недоказаност на авторството в лицето на подсъдимия не
може да се ангажира и неговата гражданска отговорност, поради което и
предявения граждански иск за сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от извършване на инкриминираната с тъжбата
деятелност, ведно със законната лихна от датата на увреждането настоящит състав отхвърли изцяло като
недоказан.
По разноските:
Предвид изхода
на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК съдът възложи в тежест на частния
тъжител В.Х.Д. направените от подсъдимия Т.К.Т. разноски произтичащи от платено
възнаграждение за защитник в размер на 800 лв (осемстотни лева). Същите се
доказват от приложения на л.36 в делото
договор за правна защита
удостоверяващ, че процесната сума е била платена в брой от подсъдимия.
В тежест на
частния тъжител следва да бъдат оставени заплатените от него 12 лв,
представляващи държавна такса за образуване на настоящето наказателно
производство.
Така мотивиран
и в същия смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата.
Председател:/п/
Вярно с
оригинала,
ИЕ