Р Е Ш Е Н И Е
Номер 247 04.08.2017
година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско отделение
На 31.05. 2017 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 13 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание
чл. 694 ал. 1 от ТЗ /предишна редакция ДВ
бр.38/2006г./, сега чл. 694 ал. 3 т. 1 от ТЗ /изм. ДВ бр. 105/2016г./ Ищецът “А.Д.”
ООД като кредитор на “П.Т.С.И.С.З.” АД /в н./ е предявил
иск за установяване несъществуването на прието вземане на друг кредитор “О.” АД,
като е направил възражение по чл. 690 ал. 1, но съдът е оставил без уважение
възражението.
В исковата молба ищецът посочва,
че в установения в чл.694, ал.1
от ТЗ срок предявява отрицателен установителен иск в качеството на кредитор на
“П.Т.С.И.С.З.” АД, ЕИК *** (в несъстоятелност) в производството по
несъстоятелност по т.д. № 119/2014г. по описа на СтОС срещу вземането на
кредитора “О." АД, прието по т.4 от одобрения списък на кредиторите.
Сочи, че ищцовото
дружество подало възражение по реда на чл.690, ал.1 ТЗ с вх. №
1158/29.01.2015г. срещу вземането на “О." АД, с което оспорва същото както
по основание, така и по размер. Посочва, че Окръжен съд С.З. с Определение от
11.01.2016г. оставил възражението на дружеството без уважение, което поражда
правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по настоящия
ред.
Оспорва размера на
одобреното вземане на “О." АД в размер на 6 859 849,94 лв., т.4
от списъка на одобрените вземания.
Сочи, че видно от
основанието за включване на вземането на “О.” АД от публикувания списък “П.Т.С.И.С.З.”
АД, ЕИК *** не е кредитополучател по цитирания договор, а отговаря за
задължението по него като поръчител, или използвания от банката термин
“съдлъжник” по силата на Споразумение за встъпване в дълг от 18.04.2011г.
Счита, че независимо от наименованието на качеството на страната по конкретен
облигационен договор, относими към преценката за това по какъв начин тя встъпва
в договора, са уговорките на страните какви права и/или задължения страната
поема. В този смисъл, за да се квалифицира “П.Т.С.И.С.З." АД, ЕИК *** като
съдлъжник, тя следва да участва в получаването на заемни средства по договора,
за да дължи връщането им наред с първоначалния длъжник като съдлъжник. Твърди,
че видно и от споразумението за встъпване в дълг “П.Т.С.И.С.З." АД, ЕИК ***
поема единствено задължения и отговоря за изпълнение на задължението на главния
кредитополучател „Х.Т.Г." АД.
Оспорва обстоятелството,
в тази връзка, че “П.Т.С.И.С.З.” АД, ЕИК *** е кредитополучател по Договор за
банков кредит № 40 от 17.04.2009г., поради което и дружеството не е главен
длъжник наред с реалния кредитополучател. Счита, че “П.Т.С.И.С.З.” АД, ЕИК ***
отговаря по цитирания договор като поръчител, като има и съответните
възможности за възражения, включително и възраженията по чл. 147 от ЗЗД.
Сочи, че при одобряване
на вземането на “О.” АД не са представени доказателства за безспорния и
ликвиден характер на вземането на банката спрямо кредитополучателя, респективно
солидарно отговорния поръчител в лицето на “П.Т.С.И.С.З.” АД, ЕИК ***.
Твърди, че вземането има
спорен характер, както относно размера, така и относно основанието за неговата
дължимост, предвид липсата на безспорни доказателства за реалния размер на
предоставената в заем сума от една страна, а от друга за удовлетворението на
банката от предоставените й обезпечения, както и липса на доказателства за
безспорния характер на вземането на “ООБ” АД спрямо солидарно задължилия се “П.Т.С.И.С.З.”
АД, ЕИК ***.
Моли съда да постанови
решение, с което на основание чл.694, ал.1 от ТЗ, да признае за несъществуващо
в отношенията между дружествата вземането на “О.” АД, одобрено в списъка на
одобрените от синдика вземания по позиция по т.4 в общ размер от
6 859 849,94 лв. - главница и лихви.
Първият ответник “П.Т.С.И.С.З." АД /в н./ не е представил отговор на исковата молба.
Вторият ответник “О." АД е представил
отговор на исковата молба, в който
заявява, че счита предявеният
иск за допустим, доколкото същият е подаден в законоустановения срок, от
кредитор на „П.Т.С.И.С.З." АД /н/, който е подал възражение по реда на
чл.690, ал.1 ТЗ срещу вземането на „О." АД, включено в списъка на приетите
вземания на несъстоятелния длъжник. Макар и допустим, счита, че искът е изцяло
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Посочва, че по силата и
при условията на Договор за банков кредит № 40 от 17.04.2009г., „О." АД е
предоставила на кредитополучателя „Х.Т.Г." АД ползването на кредит в
размер до 5 550 000 (пет милиона и петстотин хиляди) евро (чл.1, ал.1 от Договора
за кредит). В чл.2, ал.1 от договора е уговорено, че кредитът е предоставен за
оборотни средства - в режим на кредитна линия, лимит за откриване на
акредитиви, лимит за издаване на банкови гаранции. Съдлъжници съгласно договора
за кредит са "И." ООД и "Д.Е.С." ООД (чл.2, ал.2 от
Договора за кредит), като същите встъпват във всички парични и други
допълнителни задължения на кредитополучателя. Съгласно ал.3 на посочената
разпоредба "Банката приема плащане на дължимите лихви, неустойки и погасителни
вноски по главницата от всяко едно от задължените лица по настоящия договор,
като всеки един от съдлъжниците и кредитополучателя отговарят солидарно и
еднакво пред кредитора за плащане на дължимите суми на всеки един от
договорените падежи".
Сочи, че в раздел III,
чл.5, ал.1 от договора, е уговорено, че дългът по кредита се олихвява с БЛП
(базисен лихвен процент) на О. АД за EUR плюс надбавка 3 (три) пункта годишно.
Към датата на сключване на договора лихвата по кредита се равнява на 8,55%
годишно. Дължимите лихви, включително тези за просрочие, се начисляват на база
360/360 дни, на последно число на съответния месец. При забава на плащането на
главница или лихва по договора, Банката олихвява просрочените суми с
наказателна лихва в посочения в чл. 10 от Договора за кредит размер, а именно
договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на 5 пункта
годишно.
Посочва, че
обезпеченията по кредита са уговорени в раздел V, чл.8, ал.1 от договора и се
изразяват в учредяване на договорни ипотеки върху подробно посочени в т.1 на
цитираната разпоредба недвижими имоти, и учредяване на особен залог на движими
вещи, съгласно т.2 на чл.8, ал.1. Погасяването на задълженията по кредита е
уговорено да се извърши при условията на чл.9, ал.1 Договора за кредит.
Ответникът посочва, че
договорът за кредит е изменен и допълнен както следва:
- С Допълнително
споразумение № 1 от 24.04.2009г. е извършена поправка на допусната фактическа
грешка в текста на чл.2, ал.1, т.3 от Договора за кредит - уточнено е, че
лимитът за издаване на банкови гаранции е в размер до 5 500 000 евро.
- С Допълнително
споразумение № 2 от 29.12.2010г. като съдлъжници по договора за кредит са
встъпили "О." АД (предишно наименование "П.Т.С.И.С." АД),
"С." АД, "Т.Т." ЕООД, "Е.Б." ООД. По силата на
цитираното допълнително споразумение и на основание чл.101 от ЗЗД съдлъжниците
са поели всички задължения на кредитополучателя по Договора за кредит, като
отговарят еднакво и солидарно заедно с кредитополучателя пред Кредитора О. АД
за плащане на дължимите суми на всеки един от падежите (§1, ал.1 и ал.2 от
Допълнително споразумение 2/29.10.2010г.). Предоговорени са условията по
кредита, като е променена максималната разполагаема сума и срокът за погасяване
на сумите по договора е удължен до 15.05.2011г. (пар. 6, ал.3 от
споразумението). Договорени са допълнителни обезпечения.
- Със Споразумение за
встъпване в дълг от 18.04.2011г. "П.Т.С.И.С.З." АД /н/ е встъпило в
дълга на кредитополучателя "Х.Т.Г." АД към О. АД по гореописания
договор за кредит, на основание чл.101 ЗЗД, като на свой ред е станало носител
на всички задължения по Договора за кредит.
- С Допълнително
споразумение № 3 от 22.07.2011г. отново са предоговорени условията по кредита,
като в пар.3, ал.3 страните са се договорили ползваните суми да се погасят в
срок до 31.10.2011г.
Ответникът “О.” АД
твърди, че кредитът е изцяло усвоен. На 31.10.2011г. - уговорения краен срок за
връщане на кредита, кредитополучателят и съдлъжниците не изпълнили задължението
си да върнат дължимите суми по Договора за кредит. Ето защо за част от
вземането си Банката се е снабдила със следните заповеди за изпълнение и
изпълнителни листове:
- Заповед за изпълнение
№ 3112 от 24.08.2012г. и Изпълнителен лист от 24.08.2012г., издадени по ч.гр.
дело № 4571/2012г. по описа на Районен съд - С.З., за главница в размер на
20 268,19 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2012г.
- датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателно изплащане на
присъдената част от вземането, и разноските по делото в размер на 1639,23 лева;
- Заповед за изпълнение № 3121 от 24.08.2012г. и Изпълнителен лист от
24.08.2012г., издадени по ч.гр. дело № 4572/2012г. по описа на Районен съд - С.З.,
за главница в размер на 646 309,27 евро, ведно със законната лихва върху
главницата от 14.08.2012г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
до окончателно изплащане на присъдената част от вземането, и разноските по
делото в размер на 38 372,13 лева;
- Заповед за изпълнение № 3122 от 24.08.2012г. и Изпълнителен лист от
24.08.2012г., издадени по ч.гр. дело № 4573/2012 г. по описа на Районен съд - С.З.,
за главница в размер на 495 659,31 евро, ведно със законната лихва върху
главницата от 14.08.2012г. - датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до
окончателно изплащане на присъдената част от вземането, и разноските по делото
в размер на 29 532,76 лева;
- Заповед за изпълнение № 3123 от 24.08.2012г. и Изпълнителен лист от
24.08.2012г., издадени по ч.гр. дело № 4574/2012г. по описа на Районен съд - С.З.,
за главница в размер на 212 763,23 евро, ведно със законната лихва върху
главницата от 14.08.2012г. - датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до
окончателно изплащане на присъдената част от вземането, и разноските по делото
в размер на 12 933,84 лева.
Оспорва като
неоснователно твърдението на ищеца, че длъжникът „П.Т.С.И.С.З." АД /н/ не
е съдлъжник по Договор за банков кредит №40 от 17.04.2009г., а същият отговаря
като поръчител за задълженията по цитирания договор, поради което за същия биха
се прилагали разпоредбите на чл.147 ЗЗД.
Посочва, че в пар.1,
ал.1 от Споразумение за встъпване в дълг от 18.04.2011г. към Договор за банков
кредит № 40 от 17.04.2009г. изрично и недвусмислено е посочено, че „П.Т.С.И.С.З."
АД /н/ встъпва на основание чл.101 ЗЗД, като съдлъжник по процесния договор за
кредит, при условията на солидарност за изпълнението на всички задължения на
кредитополучателя "Х.Т.Г." АД, произтичащи от посочения договор. В
ал.2 от цитираната разпоредба изрично е уговорено, че съдлъжникът се съгласява
с всички уговорки в Договора за кредит и се задължава да отговаря заедно с
кредитополучателя за плащане на дължимите суми за главница, лихви и неустойки. Счита,
че цитираната уговорка не се нуждае от тълкуване, като видно от същата целта и
намерението на страните са били именно встъпване в дълг от страна на „П.Т.С.И.С.З."
АД /н/ по смисъла на чл.101 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба първоначалният
длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници, а
съгласно чл.122 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение
от всеки един от длъжниците.
Оспорва като несъстоятелен
аргумента, че тъй като „П.Т.С.И.С.З." АД /н/ не получава суми по договора
за кредит, а поема единствено задължения, то е налице института на
поръчителството. Позовава се на теория и съдебна практика. Счита, че същият има
качеството съдлъжник, каквато е изричната воля на страните, чиято солидарна
отговорност произтича от встъпване в дълга и която не е обвързана и не се
погасява с изтичането на предвидения в чл. 147 ЗЗД срок.
Отбелязва, че
възражението по чл.147 ЗЗД, както и възраженията относно основанието за
възникване на солидарната отговорността на длъжника (встъпване в дълг или
поръчителство) са лични възражения на длъжника, които не могат да бъдат
упражнявани от неговите кредитори.
Оспорва като
неоснователни твърденията на ищеца за липса на доказателства за безспорния и
ликвиден характер на вземанията на „О." АД.
Твърди, че безспорни са
само вземания, признати по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, но в ТЗ
няма изискване вземанията на кредиторите към несъстоятелния длъжник да бъдат
съдебно признати. За част от вземането си за главница по Договор за банков
кредит № 40 от 17.04.2009г., в общ размер от 1 375 000 евро, Банката се е
снабдила с 4 броя Изпълнителни листове, издадени на 24.08.2012г. въз основа на
4 броя заповеди за изпълнение по чл.417 ГПК, подробно посочени по - горе.
Заявява, че срещу
издадените заповеди за изпълнение не са подадени възражения от нито един от
солидарните длъжници по договора за кредит, сред които и „П.Т.С.И.С.З." АД
/н/, поради което същите са влезли в законна сила, а издадените изпълнителни
листове са стабилизирани. С оглед на изложеното, счита че присъдените със
същите суми са съдебно признати и са безспорно дължими от кредитополучателя и
несъстоятелния длъжник.
По отношение на
непретендираните по съдебен ред вземания, произтичащи от договора за кредит,
отбелязва, че размерът на същите, е посочен в извлечение от счетоводните книги
на Банката, което макар и по същността си да представлява изходящ от кредитора
частен документ, се ползва от доказателствена сила съобразно разпоредбата на
чл. 182 от ГПК. Всички операции по усвояване на предоставения кредит и
погасяване на дълга на кредитополучателя и солидарните длъжници със съответните
внесени суми са отразени надлежно в счетоводната система на Банката, в резултат
на което актуалният размер на задълженията по Договор за банков кредит № 40 от
17.04.2009г., така както е изменен и допълнен, е удостоверен в извлечение от
счетоводните книги на „О." АД. Сочи, че същото кореспондира с останалите
представени по делото за несъстоятелност доказателства, от които безспорно се
установява основанието, размера и изискуемостта на тези вземания. В този смисъл
счита всички твърдения за липса на доказателства относно вземанията на Банката
за голословни.
Претендира направените
съдебни разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е депозирал допълнителна
искова молба, с която заявява, че счита за неоснователни твърденията на ответника, че посочването на
фигурата „съдлъжник" било единствено и достатъчно условие да се приеме
поемане на всички задължения по договора за кредит, произтичащи за
кредитополучателя, както и че фигурата на съдлъжника било абстрактна сделка.
Цитира съдебна практика.
Сочи, че
качеството на лицето по договора се определя не от посочената в него
квалификация „заемател", „поръчител" или „солидарен длъжник", а
от поетите от това лице права и задължения. В самия договор за кредит в чл.2,
ал.2 на същия е направено разграничение между задълженията на Кредитополучателя
и съдлъжниците, като е посочено, че те не отговарят за задълженията на
кредитополучателя, които по естеството си се отнасят за него. В представеното
към отговора т.нар, "споразумение за встъпване в дълг" от
18.04.2011г. в §3,(2) е посочено, че встъпващия длъжник се задължава да насочва
постъпления от дейността си по сметките си при банката пропорционално на
задълженията му към Банката спрямо тези към други банки, както и да извършва в
същото съотношение разплащания чрез сметките си в Банката. Следователно
несъстоятелния длъжник не отговаря за цялото Задължение на кредитополучателя, а
е уговорена т.нар от страните „пропорционална отговорност", каквото и да
означава този термин.
Твърди, че в
споразумението за встъпване в дълг от 18.04.2011г., в т.4 от същото, изрично е
посочено, че встъпващият длъжник “П.Т.С.И.С.З." АД (н.) има правен
интерес, поради което желае встъпването, т.е. налице е основание за встъпването
и то не съставлява абстрактна и едностранна сделка.
В законоустановения срок банката - ответник е депозирала допълнителен отговор, в който поддържа
становищата си, изразени в отговора на исковата молба, като излага подробни
съображения.
Оспорва твърдението, че несъстоятелния длъжник не
отговаря за цялото задължение на кредитополучателя към Банката, а между
страните е уговорена „пропорционална отговорност".
Оспорва твърдението, че в договора за кредит е
направено разграничение между задълженията на кредитополучателя и съдлъжниците.
Оспорва твърдението на ищеца, че встъпването в дълг
е каузален договор, тъй като същото не е аргументирано по никакъв начин и не се
подкрепя и от цитираната съдебна практика.
Счита за неоснователно възражението на ищеца за
недействителност на Споразумение за встъпване в дълг от 18.04.2011г., като
сключено без основание, като голословно и недоказано.
Оспорва като неоснователно и възражението за
недействителност на цитираното споразумение за встъпване в дълг, като сключено
без представителна власт и без решение на компетентните органи на несъстоятелното
дружество.
Относно твърдението за липса на решение на Общото
събрание на акционерите за сключването на споразумението, заявява, че същото е
невярно.
Излага обстоятелства и представя доказателства
относно размера на задължението след предявяване на вземането в производството
по несъстоятелност.
Съгласно чл. 694 ал. 4 от ТЗ /ДВ бр. 105/2016г./ с протоколно
определение от 25.01.2017г. съдът е конституирал синдика на ответника “П.Т.С.И.С.З." АД
(н.) с оглед установеното за него задължение да участва в настоящото
производство, като му е дадена възможност да вземе становище по предявения иск
и е призован за следващото съдебно заседание. Синдикът Б.Б. е редовно призован,
не се явява в съдебно заседание. Представя молба вх. № 2300/22.02.2017г., в
която посочва, че като синдик вече се е произнесъл относно основанието и
размера на вземането на банката – ответник, като го е включил в Списъка на
приетите вземания /предявени в срока по чл. 685 от ТЗ/, обявен в ТР на 21.01.2015г.,
както и е изразил становище по направените срещу това прието вземане
възражения.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за
установено следното:
Съгласно чл. 694 ал. 1 от ТЗ /в редакцията преди изм. ДВ бр. 105/2016г./
кредитор или длъжникът, ако е направил възражение по чл. 690 ал. 1, може да
предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или
несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от момента на обявяване в
търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл.
692 ал. 4. Искът се предявява пред съда по несъстоятелността и се разглежда от
друг състав на съда.
Видно от партидата на ответника “П.Т.С.И.С.З."
АД в Търговския регистър при АВп с решение №
520/10.11.2014г., постановено по т.д. № 119/2014г. по описа на Окръжен съд С.З.
длъжникът е обявен в неплатежоспособност с начална дата – 31.12.2013г.; открито
е производство по несъстоятелност и дружеството е обявено в несъстоятелност;
наложени са запор и възбрана върху имуществото му, назначен е временен синдик и
е свикано първо събрание на кредиторите. Решението е обявено в ТР на
20.11.2014г.
С решение № 84/16.03.2015г., постановено по в.т.д. № 93/2015г. по описа на
Апелативен съд Пловдив първоинстанционното решение в частта, с която е обявен
длъжникът в несъстоятелност, е обезсилено. Решението е обявено в ТР на
17.03.2015г.
С решение № 354/22.03.2016г., постановено по т.д. № 119/2014г. по описа на
Окръжен съд С.З. длъжникът е обявен в несъстоятелност, постановена е обща
възбрана и запор върху имуществото на длъжника, прекратени са правомощията на
органите на длъжника, същият е лишен от правото да управлява и да се разпорежда
с имущество, включено в масата на несъстоятелността и е постановено започване
на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и
разпределение на осребреното имущество. Решението е обявено в ТР на
23.03.2016г.
Списъкът на предявените в срока по чл. 685 ал. 1 от ТЗ и приети по чл. 686
ал. 1 т. 1 ТЗ вземания на кредиторите на дружеството – длъжник, е обявен в ТР
на 21.01.2015г.
Видно от списъка по п. 1 е прието вземане на ищеца “А.Д.” ООД в общ размер
59 372.81 лева, а по п. 4 е прието вземане на ответника “О.” АД в общ
размер 6 859 849.49 лева, в т.ч. сумата от 4 867 379.17
лева – главница, представляваща вземане по Договор за банков кредит №
40/17.04.2009г. и Допълнителни споразумения към него № 1/24.04.2009г. и №
2/29.10.2010г. и Споразумение за встъпване в дълг към този договор от
18.04.2011г. и сумата от 1 992 470.77 лева, представляваща лихви,
такси и разноски, вкл. Лихви /договорна, законна и наказателна/ върху горната
главница до 17.12.2014г., такси по цитирания договор и споразумение, разноски
по ч.гр.д. № № 4571/2012г., 4572/2012г., 4573/2012г.
С определение № 30/11.01.2016г., постановено по т.д. № 119/2014г. по описа
на Окръжен съд С.З. и на основание чл. 692 ал. от ТЗ, съдът по
несъстоятелността е разгледал възраженията против списъка по чл. 686 ал. 1 т. 1 ТЗ и одобрил същия. Видно от определението съдът е разгледал възражение вх. №
1158/29.01.2015г. /п.к. от 28.01.2015г./ на ищеца “А.Д.” ООД против приетото
вземане на ответника “О.” АД в общ размер 6 859 849.49 лева и е
приел, че същото е неоснователно. Определението е обявено в ТР на 11.01.2016г.
Исковата молба по делото е подадена по пощата с п.к. от 18.01.2016г.
От горното следва, че искът е
допустим и е предявен в предвидения в закона срок, поради което следва да бъде
разгледан по същество.
По делото е представен Договор
за банков кредит № 40 от 17.04.2009г., по силата на който „О." АД е
предоставила на кредитополучателя „Х.Т.Г." АД ползването на кредит в
размер до 5 550 000 (пет милиона и петстотин хиляди) евро (чл.1, ал.1 от
Договора за кредит).
Съдлъжници съгласно
договора за кредит са "И." ООД и "Д.Е.С." ООД (чл.2, ал.2
от Договора за кредит), като същите встъпват по смисъла на чл. 101 от ЗЗД във
всички парични и други допълнителни задължения на кредитополучателя, с
изключение на тези, които по естеството си се отнасят изключително за
кредитополучателя.
Съгласно чл. 2 ал. 3 от
договора банката приема плащане на дължимите лихви, неустойки и погасителни
вноски по главницата от всяко едно от задължените лица по него, като всеки един
от съдлъжниците и кредитополучателя отговарят солидарно и еднакво пред
кредитора за плащане на дължимите суми на всеки един от договорените падежи.
В раздел III, чл.5 от
договора, е уговорено, че дългът по кредита се олихвява с БЛП (базисен лихвен
процент) на О. АД за EUR плюс надбавка 3 (три) пункта годишно. Посочено е, че към
датата на сключване на договора лихвата по кредита се равнява на 8,55% годишно.
Дължимите лихви, включително тези за просрочие, се начисляват на база 360/360
дни, представляващи 12 равни месечни лихвени периода по 30 дни всеки, на
последно число на съответния месец.
При забава на плащането
на главница или лихва по договора, Банката олихвява просрочените суми с
наказателна лихва в посочения в чл. 10 от Договора за кредит размер, а именно
договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на 5 пункта
годишно.
Обезпеченията по кредита
са уговорени в раздел V, чл.8, ал.1 от договора и се изразяват в учредяване на
договорни ипотеки върху подробно посочени в т.1 недвижими имоти, и учредяване
на особен залог на движими вещи, съгласно т. 2 на чл.8, ал.1.
Погасяването на
задълженията по кредита е уговорено да се извърши при условията на чл.9, ал.1 от
Договора за кредит.
Представено е Допълнително
споразумение № 1 от 24.04.2009г., с което е извършена поправка на допусната
фактическа грешка в текста на чл.2, ал.1, т.3 от Договора за кредит - уточнено
е, че лимитът за издаване на банкови гаранции е в размер до 5 500 000 евро.
Представено е Допълнително
споразумение № 2 от 29.12.2010г., по силата на което като съдлъжници по
договора за кредит по реда на чл. 101 от ЗЗД са встъпили "О." АД
(предишно наименование "П.Т.С.И.С." АД), "С." АД, "Т.Т."
ЕООД, "Е.Б." ООД. Със същото са предоговорени условията по кредита,
като е променена максималната разполагаема сума и срокът за погасяване на
сумите по договора е удължен до 15.05.2011г. (§ 6 от споразумението).
Договорени са допълнителни обезпечения.
По делото е представено Споразумение
за встъпване в дълг от 18.04.2011г., съгласно което ответникът "П.Т.С.И.С.З."
АД /н/ е встъпил в дълга на кредитополучателя "Х.Т.Г." АД към О. АД
по договора за кредит, на основание чл.101 ЗЗД, като е станал носител на всички
задължения по Договора за кредит.
С Допълнително
споразумение № 3 от 22.07.2011г. са предоговорени условията по кредита, като в §
3, ал. 3 страните са договорили ползваните суми да се погасят в срок до
31.10.2011г.
По делото са представени
Заповед за изпълнение № 3112 от 24.08.2012г. и Изпълнителен лист от
24.08.2012г., издадени по ч.гр. дело № 4571/2012г. по описа на Районен съд - С.З.,
за главница в размер на 20 268,19 евро, ведно със законната лихва върху
главницата от 14.08.2012г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
до окончателно изплащане на присъдената част от вземането, и разноските по
делото в размер на 1639,23 лева; Заповед за изпълнение № 3121 от 24.08.2012г. и
Изпълнителен лист от 24.08.2012г., издадени по ч.гр. дело № 4572/2012г. по
описа на Районен съд - С.З., за главница в размер на 646 309,27 евро,
ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2012г. - датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателно изплащане на присъдената част от
вземането, и разноските по делото в размер на 38 372,13 лева; Заповед за
изпълнение № 3122 от 24.08.2012г. и Изпълнителен лист от 24.08.2012г., издадени
по ч.гр. дело № 4573/2012 г. по описа на Районен съд - С.З., за главница в
размер на 495 659,31 евро, ведно със законната лихва върху главницата от
14.08.2012г. - датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателно
изплащане на присъдената част от вземането, и разноските по делото в размер на
29 532,76 лева и Заповед за изпълнение № 3123 от 24.08.2012г. и
Изпълнителен лист от 24.08.2012г., издадени по ч.гр. дело № 4574/2012г. по
описа на Районен съд - С.З., за главница в размер на 212 763,23 евро,
ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2012г. - датата на подаване
на заявлението по чл.417 ГПК до окончателно изплащане на присъдената част от
вземането, и разноските по делото в размер на 12 933,84 лева.
По делото е представен протокол от извънредно общо събрание на акционерите
на "П.Т.С.И.С.З." АД от 24.03.2011г. и
списък на акционерите, участници в извънредното общо
събрание от 24.03.2011г., от които е видно, че дружеството
е взело решение да подпише споразумение за встъпване в дълг по процесния
договор за банков кредит.
Банката – ответник е представила уведомление от 20.07.2016г., с което е
уведомила синдика на ответника – длъжник за извършено частично погасяване на
задължението със сума, постъпила от продажба на ипотекирано от съдлъжника “С.”
АД имущество в рамките на предприето от банката индивидуално принудително
изпълнение.
При така
изложената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна
следното:
Съгласно чл. 101
от ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по
съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за
встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие.
Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни
длъжници.
При встъпването
в дълг едно трето на правоотношението между кредитора и главния длъжник лице се
съгласява да поеме съществуващо задължение като солидарен длъжник – било по
договор между третото лице и кредитора, било по договор между стария и новия
длъжник, какъвто е настоящия случай. Встъпването в дълг, когато следва от сключен
договор между кредитора и встъпващия в дълг, наподобява поръчителството, но
встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на същото основание, на което дължи
първоначалния длъжник и солидарно с него. В хипотезата на чл. 101 от ЗЗД
отговорността на встъпилия нов длъжник, за разлика от солидарната задълженост,
възниква само ако има главно задължение, но не е акцесорна на главното
задължение.
Задължението на
поръчителя също зависи от съществуването на главното задължение, за разлика от
солидарната задълженост, но е винаги акцесорно на главното задължение, за
разлика и от встъпването в дълг, и от солидарната задълженост. Поръчителят
отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в дълг дължи на
същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и
солидарно с него.
Съдът, като
анализира съдържанието на уговорените в Споразумение за встъпване в дълг от
18.04.2011г. права и задължения на страните по него, подписването му от
ответника "П.Т.С.И.С.З." АД в качеството на
“съдлъжник”, определянето му в титулната част като “встъпващ съдлъжник” и на
съществените уговорки в споразумението, намира, че намерението на страните по
същото и преследваната от тях цел, е "П.Т.С.И.С.З." АД да встъпи в
задълженията на кредитополучателя – първоначален длъжник, като стане носител на
всички задължения по договора за кредит, включително главница, лихви,
неустойки.
В § 1, ал. 1 на Споразумението за встъпване
в дълг от 18.04.2011г., изрично е
договорено, че „П.Т.С.И.С.З." АД встъпва на основание чл. 101 ЗЗД в дълга на
длъжника "Х.Т.Г." АД , като съдлъжник по Договор за банков
кредит № 40 от 17.04.2009г., както е изменен и допълнен, като при условията на
солидарна отговорност става носител на всички задължения по договора за
кредит, наред с кредитополучателя "Х.Т.Г." АД. В § 1 ал. 2 страните са се съгласили, че поетите от
страна на встъпващия съдлъжник задължения по Договора за кредит се обслужват
съгласно установените в договора и допълнителни споразумения към него срокове
за погасяване на сумите по главница и начислените лихви и неустойки, а в ал. 3
е допълнено, че встъпващият съдлъжник и кредитополучателят отговарят
еднакво и солидарно пред кредитора за плащане на дължимите суми на всеки един
от договорените падежи. В §2, ал. 1 от Споразумение за встъпване в
дълг от 18.04.2011 г. е конкретизирано, че встъпващият съдлъжник встъпва
в непогасените задължения на кредитополучателя по ползваната главница, както и
във всички възникнали и непогасени задължения за лихви и неустойки.
Следователно налице са ясни и
категорични уговорки относно характера на отговорността на „П.Т.С.И.С.З." АД и института,
от който същата възниква - встъпването в дълг.
Съгласно договореното
между страните, обемът и условията на задължението за връщане на предоставения
кредит са еднакви за първоначалния длъжник и за встъпващия съдлъжник.
С оглед на горното съдът
намира за неоснователни твърденията на ищеца, че първият ответник отговаря по
договора като поръчител и разполага с възражението по чл. 147 от ЗЗД.
Неоснователни са и възраженията на ищеца, че първият ответник не отговаря за
цялото задължение на кредитополучателя към банката, а между страните е
уговорена „пропорционална отговорност", както и че в договора за кредит е
направено разграничение между задълженията на кредитополучателя и съдлъжниците.
При анализ на посочената от ищеца
разпоредба на § 3, ал. 2 от споразумението, съдът
приема, че страните са договорили, че при наличие на задължения на „П.Т.С.И.С.З."
АД и към други банки, освен тези към „О."
АД, същият е длъжен да насочва постъпления от дейността си по сметки в Банката,
респективно да извършва разплащания чрез тези сметки, пропорционално на задълженията
си към „О." АД, спрямо задълженията му към другите банки. Аналогично
задължение е предвидено за кредитополучателя и другите съдлъжници в чл. 6, ал. 1, т. 7 от раздел IV на договора за
кредит - всеки от тях насочва постъпленията от дейността си и извършва
разплащания чрез сметки в „О." АД, пропорционално
на предоставеното финансиране. Договореното в посочената клауза от
споразумението, не означава и не води до диференциация между отговорността на
съдлъжника и на кредитополучателя към Банката, още по-малко до намаляване на
задължението на встъпилия съдлъжник. Обема и условията на тяхната отговорност
за пълното погасяване на отпуснатия кредит остават еднакви - и двете дружества
отговарят солидарно за погасяването на цялото задължение по договора за кредит.
Текстът на чл. 2, ал. 2 от договора за кредит, на
който се позовава ищеца, гласи, че всеки един от съдлъжниците встъпва по
смисъла на чл. 101 ЗЗД във всички парични и други допълнителни задължения
на кредитополучателя по договора за кредит, с изключение на тези, които по естеството си
се отнасят изключително до кредитополучателя. Съдът приема, че в посочената
разпоредба не попада задължението за връщане на кредита,
което е парично, а
се отнася до задължения, които са лични и които не биха могли да бъдат
изпълнени от друго лице, освен от кредитополучателя. Такива задължения могат да
бъдат осигуряването на плащане от контрагентите на кредитополучателя
по сметки в банката, плащане на работните заплати на служителите на
кредитополучателя чрез дебитни карти от „О." АД и т. н.
Договорът за
встъпване в дълг е каузален като основанието му може да не съвпада с
основанието на сделката, породила първоначалното задължение. Основанието на
третото лице може да бъде различно. Ако договорът е сключен между стария и
новия длъжник, какъвто е настоящия случай, основанието на всяка от страните се
установява на плоскостта на вътрешните им отношения, а не на плоскостта нов
длъжник – кредитор.
От представените и приети по
делото доказателства се установява, че към момента на сключване на
споразумението за встъпване в дълг, кредитополучателят "Х.Т.Г."
АД и съдлъжникът „П.Т.С.И.С.З." АД са свързани лица по смисъла на § 1, ал.
2 от ДР на ТЗ. Свързаността на "Х.Т.Г." АД и „П.Т.С.И.С.З." АД се
обуславя от следните обстоятелствата:
- лицата Д.П.и Ж.Ж.са членове на Съвета на директорите и
на двете дружества;
- същите
лица са представляващи (изпълнителни директори) и на двете дружества;
-
"Х.Т.Г." АД и Ж.Ж.са акционери в „Ю.Х."
АД, което дружество е един от акционерите в „П.Т.С.И.С.З." АД, а Ж.Ж.е
законен представител и на „Ю.Х." АД.
Налице е икономическа свързаност
между кредитополучателя "Х.Т.Г." АД и съдлъжника „П.Т.С.И.С.З."
АД, както и общ икономически интерес, които вероятно
обуславят и правният интерес от встъпване в дълг, поради което съдът намира за неоснователно
възражението на ищеца за недействителност на Споразумение за встъпване в дълг
от 18.04.2011г., като сключено без основание.
Следва да се посочи, че съгласно чл. 26 ал. 2 изр.
последно от ЗЗД, основанието се предполага до доказване на противното. В този
смисъл, ищецът не е представил никакви доказателства, с които да обори
установената в закона презумпция, поради което и възражението му за
недействителност на Споразумение за встъпване в дълг от 18.04.2011 г., поради
липса на основание, е недоказано.
Съдът намира за неоснователно
и възражението на ищеца за недействителност на споразумението
за встъпване в дълг, като сключено без представителна власт и без решение на
компетентните органи на несъстоятелното дружество. От самото споразумение се
установява, че същото е подписано от Д.П., който към 18.04.2011г. е бил
председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „П.Т.С.И.С.З."
АД /н/, т.е. от законния представител на дружеството. Това обстоятелство не се оспорва
от ищеца. По делото са представени Протокол от проведено на 24.03.2011г.
извънредно Общо събрание на акционерите на несъстоятелния длъжник, ведно със
Списък на акционерите, участници в извънредното общо събрание, от които е видно
че ОСА на „П.Т.С.И.С.З." АД /н/, е взело решение дружеството да подпише
споразумение за встъпване в дълг по Договор за банков кредит № 40 от
17.04.2009г. Видно от протокола, решението е взето с мнозинство от 1 530 036
бр. акции, което съставлява 86% от капитала на дружество, при спазване на
всички изисквания на закона и на обявения в ТР Устав на
дружеството.
По делото са изслушани и приети първоначално и допълнително заключения на назначената съдебно-счетоводна експертиза, които съдът
кредитира като компетентни и мотивирани.
Видно от същите, вещото лице е
извършило проверка в счетоводните документи на "О." АД и е
установило, че задълженията на кредитополучателя "Х.Т.Г." АД /н/ и
съдлъжника „П.Т.С.И.С.З." АД /н/ към Банката, по процесния договор за
банков кредит, към 17.12.2014г. вкл. /датата на предявяване на
оспореното вземане в производството по несъстоятелност/, са в размерите,
посочени в Списъка на приетите от синдика вземания по чл. 686 ал. 1 т. 1 от ТЗ.
От експертизата се установява,
че кредитополучателят "Х.Т.Г." АД /н/ е усвоил по кредита сума в
размер на 2 500 000 евро. Средствата са усвоени в периода 14.05.2009г. -
09.10.2009г., срещу представяне на съответните искания за усвояване на суми,
придружени с необходимите разходооправдателни документи. Установено е, че е
налице погасяване на част от задълженията, като всички извършени плащания по
кредита са взети предвид от вещото лице и е отразено какви точно задължения по
вид и размер са погасени от Банката с постъпилите суми.
След приспадане на извършените
плащания, по кредита са останали непогасени задължения, чиито вид и размер, към
различни моменти във времето, е констатиран на стр. 9 от основното заключение
на ССЕ и на стр. 3 и 9 от допълнителното заключение.
Падежът на
договора за кредит е настъпил на 31.10.2011г., към която дата видно от
основното заключение са налице следните непогасени задължения:
- 2 488 651.45 евро - главница;
- 17 762.97 евро - договорни
лихви;
- 960.28 евро - наказателни
лихви/неустойки;
- 3750 евро - такси.
Видно от основното заключение,
към 17.12.2014г. - датата на предявяване на вземанията на „О." АД в
производството по несъстоятелност, общият размер на същите възлиза на 3 513
976.03 евро. Видно от Списъка на приетите вземания по чл. 686 ал. 1 т. 1 от ТЗ,
приетото вземане на банката – ищец е в размер на 3 507 385.58 евро /с
левова равностойност 6 859 849.94 лева/. Установено е, че към
посочената дата – 17.12.2014г., банката не е получавала удовлетворение от
продажба на предоставените по кредита обезпечения.
Такова е налице в по - късен
момент и това обстоятелство е отразено от вещото лице. На стр. 8 от основното
заключение, е констатирано, че частично погасяване на вземанията на банката по
процесния кредит, със суми, постъпили от публична продан на ипотекирано
имущество, е извършено чак през 2016г., в резултат на което задължението е
намаляло на 3 188 569.48 евро. Съдът намира, че това обстоятелство в случая е
без значение, тъй като настоящото производство има за предмет установяване съществуването
на вземането на „О." АД към момента на предявяването му в производството
по несъстоятелност на „П.Т.С.И.С.З." АД /н/.
С оглед на изложеното съдът
намира, че възраженията на ищеца за липса на доказателства за безспорния и
ликвиден характер на вземанията на кредитора „О." АД по процесния договор
за кредит са неоснователни.
Освен това следва да се
посочи, че безспорни са само вземания, признати по съдебен ред с влязло в сила
съдебно решение, но в производството по несъстоятелност по реда на ТЗ няма
изискване вземанията на кредиторите на несъстоятелния длъжник да бъдат съдебно
признати.
Поради изложените съображения
съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че към
момента на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност на „П.Т.С.И.С.З."
АД /н/ за банката – ответник е налице вземане в размера приет с одобрения от
съда списък на приетите вземания – 6 859 849.94 лева, произтичащо от
договор за кредит № 40/17.04.2009г., по който първият ответник отговоря наред с
първоначалния длъжник по силата на чл.
101 от ЗЗД като встъпил в дълга съдлъжник.
С оглед на горното предявеният
отрицателен установителен иск като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл. 78 ал. 3 и
ал. 8 от ГПК ищецът следва да заплати на банката – ответник направените по
делото разноски в размер на 750 лева, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно чл. 694 ал. 7 от ГПК
ищецът следва заплати държавна такса в размер на 68 598.50 лева по сметка
на Окръжен съд С.З..
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “А.Д.” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
област С., община Н.З., село К., ул. *** срещу “П.Т.С.И.С.З.” АД /в н./,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление град С.З., ж.к. Г. и “О.” АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление град С., район “***за признаване за
несъществуващо в отношенията между дружествата на вземането на “О.” АД,
одобрено в списъка на приетите от синдика вземания по п. 4 в общ размер от
6 859 849.94 лева – главница и лихви, като неоснователен и
недоказан.
Решението е постановено при задължителното участие на синдика на “П.Т.С.И.С.З.” АД /в
н./ - Б.Л.Б. с адрес ***.
ОСЪЖДА “А.Д.” ООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление област С., община Н.З., село К., ул. *** ДА
ЗАПЛАТИ на “О.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление град С.,
район “***направените
по делото разноски в размер на 750 лева /седемстотин и петдесет лева/,
включително юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА “А.Д.” ООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление област С., община Н.З., село К., ул. *** ДА
ЗАПЛАТИ държавна
такса в размер на 68 598.50 лева /шестдесет и осем хиляди петстотин
деветдесет и осем лева и петдесет стотинки/ по сметка на Окръжен съд С.З..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: