Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 09 май 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. Плевен – първи
състав, в открито съдебно заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретар
Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Дилова
административно дело № 85 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във
връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "б" и чл. 187, ал. 1 от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Производството по делото е образувано по жалба на „Кута-АА“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, пл. „Свобода“ № 12 ЕИК ********* представлявано
от К.Й.П. против Заповед за налагане на ПАМ № 11350/29.11.2022г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“- В. Търново, в Дирекция ОДОП, ГДФК в ЦУ на НАП. В
жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и постановена в
противоречие с материалния и процесуалния закон, необоснована, несъразмерна и в
противоречие с целта на закона. Сочи, че заповедта е издадена без да се отчете факта,
че извършеното нарушение е първо, за неиздаването на касова бележка на стойност
65 лв е съставен АУАН, за което ще бъде реализирана административнонаказателната
отговорност, но това не налага заключението на наказващия орган, че с това е
нарушен съществен държавен фискален интерес, както и това, че търговския обект
е с голям потенциал. Твърди се че по-късно касовата бележка е издадена, тъй
като посетителката на хотела не е била сигурна дали ще остане да нощува. Твърди се, че след разправия с контролните
органи, лицето не е пожелало да остане в хотела, като платената сума и е
възстановена. Твърди се, че налагането
на ПАМ е прекомерно, че е неправилна преценката на органа, че налагането
на ПАМ е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни
нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а
имено интересът на държавния бюджет от законосъобразното регистриране и
отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверени обект от
задълженото лице, респ. за правилно определяне на реализираните от същия доходи
и размера на неговите публични задължения, както и поради съществуваща опасност
за вреди за бюджета.Излага доводи, че ПАМ трябва да бъде необходима за постигане на целта на закона, но и да е
съразмерна по тежест с установените факти и преследваната цел. Твърди се, че
при прилагането на ПАМ в тежест на административния орган е да прецени всяко
конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически основания, наложили
налагането на мярката, което в случая не е сторено.Твърди се, че не са посочени
съображения, обуславящи налагането на тази мярка, залегнали в закона. Моли съда
да отмени оспорената заповед за налагане на ПАМ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява и не се представлява .
Ответникът, в съдебно заседание,
редовно призован се представлява от юрк.М.,
която оспорва жалбата. Изразява становище, че оспорената заповед за налагане на
ПАМ е правилна и законосъобразна.Подробни съображения е изложил в писмена
защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, и закона, намира за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото протокол за проверка е
видно, че на 17.11.2022г. в търговски обект – хотел „Каскада“, находящ се в гр.
Плевен, пл.“ Свобода“ № 12, стопанисван и експлоатиран от „Кута АА“ ЕООД е
установено, че не за всяко плащане заплатено в брой се издава фискална касова
бележка от монтирано и въведено в експлоатация в търговския обект фискално
устройство. На същата дата, проверяващия екип са извършили скрито наблюдение и
е направен опит в хотела да се настани лице за една нощувка, но по данни на
присъстващата в момента на проверката С. Г., в хотела за 17.11-19.11.2022г.
няма свободни места. След като
проверяващите са се легитимирали, е установено че хотела разполага с 10 стаи и
19 легла. На
проверяващите не е представен и осигурен достъп до регистъра на настанените гости,
което възпрепятства установяване в хода на проверката колко са гостите на
хотела, брой нощувки и плащания. Установено е, че за стая 101 са платени 65 лв,
по данни на С. Г., която е върнала ресто в размер на 5 лв от личните и пари.
След отпечатан отчет от фискалното устройство за периода от 01.11.2022г.-
17.11.2022г е установено, че не се регистрират нощувките във фискалното устройство
с количествено единични стойности, както и не се издават касови бележки при
приемане на плащане- нарушение на чл. 25 от Наредба Н-18/2006. В хода на
проверката на лицето наело стаята е възстановена сумата 70 лв, поради отказ от
услугата. За установеното е съставен АУАН , който е подписан без възражения.
Процесната Заповед за ПАМ № 11350 е издадена на 29.11.2022
г. от Л. Иванов - Началник-отдел "Оперативни дейности" В. Търново, в
ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Прието е, че дружеството не е
спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, поради
което за извършеното по чл. 25, ал. 1, вр.ал.3 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС на
дружеството е наложена ПАМ запечатване на търговския обект и забрана за достъп
до него за срок от 10 дни. Отделно са изложени мотиви относно продължителността
на срока, който бил определен в рамките на оперативната самостоятелност и били
взети предвид тежестта на извършеното нарушение, цялостното поведение на
търговеца, вида и обема на упражняваната в съответния обект дейност, типа и
големината на търговския обект, местоположението му и клиентопотока Изложени са
мотиви, че е налице висока обществена опасност, произтичаща от възможността за
многократно проявление на установените
нарушения във времето. Законосъобразното отчитане и регистриране на извършените
чрез фискалното устройство, налично и работещо в съответния обект, както и
правилното определяне на реализираните доходи са от съществено значение за
охраната на държавния интерес във финансовата сфера, като извършеното нарушение
на данъчното законодателство, касаещо отчетността, което води до неотчитане на
приходи. Въпреки, че е запознат с изискванията за съответния вид дейност, търговецът е извършил
административно нарушение,с което засяга основния ред в търговския оборот и
следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати за определен от органа по приходи срок
възможността за неотчитане на приходите от страна на търговеца, а също се
коригира поведението му към спазване на отчетността и начисляването на
дължимите данъци върху реализираните обороти. Срокът на ПАМ е преценен като
съразмерен на извършеното и съобразен с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразни практики в обекта, така и достатъчен от гледна точка на
времето, необходимо да се реорганизира работата в обекта в посока недопускане
за в бъдеще на подобни нарушения. Целта на ПАМ е недопускане на вреда за
фиска.Разпоредено е запечатването да се извърши в деня, следващ влизане на
ЗНПАМ в сила. Заповедта за ПАМ е връчена на представляващия дружеството на
12.01.2023г. Жалбата срещу ПАМ е подадена на 25.01.2023г. чрез органа,
постановил оспорения акт.
Със заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на НАП/ стр. 36/, директорите на дирекция "Контрол" в ТД на
НАП и началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП
са определени да издават заповеди за налагане на принудителна административна
мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Видно от представения по делото АУАН е, че за
извършеното нарушение е образувано административнонаказателно производство. По
делото не е представено издадено наказателно постановление.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация
– адресат на обжалвания административен акт, стопанисващо търговския обект, за
който е разпоредено запечатване. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС и от
външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Липсват
очертаните в чл. 159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, вкл. да
обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Оспорената заповед за ПАМ е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Издателят – Началник на отдел "Оперативни дейности" В. Търново в ГД
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, е опровомощен да издава ЗНПАМ за
запечатване на обект по реда на чл. 186
от ЗДДС. Компетентността е делегирана, съобразно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС вр. с чл. 7, ал. 1, т.
3 от ЗНАП и т. 1 от описаната заповед.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа изложение
на фактически и правни основания за постановяването щ, с което са спазени
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. В ЗНПАМ се съдържа словесно описание на приетите
за установени от административния орган факти и посочване на правното основание
за налагането на принудителните мерки. Отбелязано е, че нарушението е с висока
степен на обществена опасност. Определеният срок за запечатване на обекта е
мотивиран с постигане целите на ПАМ, подробно пресъздадени по – горе в настоящия
съдебен акт. Съответствието на изложените от административния орган мотиви с
установените в производството факти не касае формалната, а материалната
законосъобразност на акта.
Заповедта за налагането на ПАМ е издадена на осн. чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, съгласно който ПАМ запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Няма спор по делото,
че по време на извършената контролна покупка не била издадена касова бележка
или друг заместващ документ.
Заповедта е издадена при несъответствие с целта на
закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, поради което следва да
бъде отменена. Според чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки, които са израз на административна държавна принуда, налагащи във всеки
конкретен случай мярката да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел. Посоченото задължение произтича от изискването на
принципа на съразмерност в чл. 6, ал. 2 от АПК, според който административните
органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо; не следва да бъдат засягани правата и законните интереси в по –
голяма степен от най – необходимото за целта, за която актът се издава; при
засягане права или при създаване на задължения се прилагат онези мерки, които
са по – благоприятни за засегнатото лице, ако и по този начин се постига целта
на закона; от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен да
избере тази възможност, която е осъществима най – икономично и е най – благоприятна
за държавата и обществото; органът има задължение да се въздържа от актове и
действия, които да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
По делото е представен АУАН № F691848/12.01.2023г., от който е видно че за
извършеното нарушение е образувано административнонаказателно производство.
Освен това, СЕС по дело С-97/2021г. с решение от
04.05.2023г. е приел че чл. 273 от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от
28.11.2006г. относно общата система на
ДДС и чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл че не
допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на
данъчно задължение и след провеждане на отдени и самостоятелни производства на
данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка
запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни
съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на
производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната
тежест от кумулирането на посочените мерки и не позволява да се гарантира, че
тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на извършеното
нарушение.СЕС е приел, че запечатването за период, чиято продължителност може
да се квалифицира като тежко.За да достигне до този извод СЕС е приел, че в
случая за тежестта на имуществената санкция свидетелства както размерът и за
първо нарушение да бъде от 500 лв и възможността да достигне 2000 лв, така и
съотношението между неплатения ДДС и наложената санкция. Приел е, че
разглежданите в главното производство мерки трябва да се квалифицират като
санкции с наказателноправен характер, поради което кумулирането им води до
ограничаване на основното право гарантирано в чл. 50 от Хартата.Приел е, че
кумулирането на двете мерки в чл. 185 и чл. 186 от ЗДДС е авотоматично, тъй
като в хипотезата на извършване на едно
и също нарушение на чл.188 ал.1 от ЗДДС, данъчния орган е длъжен систематично
да прилага и едната и другата от тези мерки, следователно разглежданата
национална правна уредба не съдържа необходимата рамка, за да се гарантира
зачитане на основното съдържание на правото предвидено в чл. 50 от Хартата. С
оглед изложеното съдът намира, че мотивите за налагане на ПАМ са в разрез с
изискването на закона за съразмерност, а именно как чрез преустановяване на
дейността на обекта в 10-дневен срок би се постигала целта на превенцията. Чрез
налагане на ПАМ именно в посочената продължителност се стига до засягане на
правната сфера на адресата в степен по – голяма от най – необходимото за целта,
за която актът се издава и по същество има санкционен характер. Органът не е
успял да обоснове в мотивите си кое е "най – необходимото за целта",
като общо е посочено, че така се защитавали интересите на държавата, тъй като
всяко неиздаване на касова бележка води до неотчитане на приходи, съответно до
укриване на данъци. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че
преустановяването на дейността на търговския обект води до пропуснати приходи
за държавата от данъчни и осигурителни плащания, от една страна, а от друга,
лишава потребителите от предоставяните в този обект стоки и услуги. Така се
засягат не само права на данъчнозадълженото лице, но и фискалния интерес от
извършване на регистрирани продажби, в резултат от които да бъдат генерирани
данъчни приходи, а косвено се засягат и трети лица.
За същото нарушение очевидно е задвижено административнонаказателно
производство, в хода на което евентуално би била наложена санкция, която има за
цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже
предупредително въздействие и върху останалите субекти, т. е. ПАМ не може да
бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това в разрез с
правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл.
22 ЗАНН. С издаване на Заповед за ПАМ- запечатване на търговския обект за срок
от 10 дни реално се стига до ефекта на двойното санкциониране, което не се
позволява от закона.
С оглед изложеното съдът намира, че оспорената заповед
за ПАМ е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена в цялост.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на дружество „Кута АА“-ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, пл. „Свобода“ № 12 ЕИК ********* представлявано
от управителя К.Й.П., Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ 11350/29.11.2022г на Началник отдел „Оперативни дейности“ В. Търново, в ЦУ на
НАП.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: