Р
Е Ш Е
Н И Е № 70
гр.Кюстендил, 27.05.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, наказателно отделение,
в
откритото заседание
на
петнадесети май
през
две хиляди и деветнадесета година, в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
Мл.съдия:СИМОНА НАВУЩАНОВА
при
секретаря Вергиния Бараклийска
с
участието на прокурора от КнОП Бойко Калфин
като
разгледа докладваното от съдия Братанова
ВНОХД № 148
по
описа за 2019 г. на КнОС, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство” вр. чл. 378, ал.5 НПК.
Делото е образувано по жалба
на адв.Ал.Р.- защитник на подс. Е.С.П.
срещу решение № 443/
11.12.2018г. на
Дупнишкия районен съд по АНД
№ 493/2016г. по
описа на същия съд. С посочената присъда ДнРС е
признал подсъдимия П. за виновен в извършване на престъпление
по чл. 325, ал.1
НК. На основание
чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговрност и му е наложил
административно наказание „глоба“ в полза на държавата в размер на 1 000 лева,
както и го е осъдил да заплати разноските по делото. Във въззивната
жалба са наведени доводи за недоказаност на обвинението от обективна и
субективна страна. Иска се отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия.
Представителят на КнОП
изразява становище пред въззивния съд за неоснователност на въззивната жалба и
потвърждаване на присъдата на ДнРС.
Защитникът на
подс. П.- адв. Р. поддържа жалбата пред въззивния съд.
Подсъдимият Е.С.П. не се явява пред въззивния съд и не взема становище по жалбата.
Кюстендилският окръжен съд,
след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото
обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите,
установени в чл.314 НПК и като съобрази
релевираните във въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на
страните, намира същата за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна
в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество жалбата
е неоснователна по следните съображения:
Фактическата обстановка е
подробно изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съотвествие с
процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за
правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на
съд. следствие, е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята
съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по
същество. От доказателствената съвкупност по делото се установява следната
фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:
Отношенията между обв. П.и св. П.Д., и двамата живущи в гр. Дупница, не били добри по повод предполагаема от страна на обв. П. интимна връзка между съпругата му
и св. Д.
На 03.12.2015 г. П.
управлявал л.а. м. „***“ на главен път Е-78 в района на с. Дяково по посока гр. София. По същото
време на същия път св. Д. също управлявал л.а. в същата посока.
Виждайки автомобила на Д.,
обв.П. започнал да прави маневри и да се движи пред него и след него, да му
подава различни сигнали, за да спре. Това поведение провокирало св. Д. да
позвъни на тел. 112 и да сигнализира
органите на реда за случващото се. Междувременно П. извършил неправилна маневра
изпреварване от дясната страна на автомобила с цел да принуди св. Д. да спре.
Последният, за да избегне удара, направил маневра вляво и се озовал в
насрещното движение. Тогава автомобилът му бил ударен от обв. П. в предна дясна
част св. Д. спрял.
Обв.П. излязъл от собствения
си автомобил и се насочил към шофьорската врата на Д. която била заключена.
Започнал да удря по предно стъкло на автомобила на Д., който в опита си да
излезе през дясната врата, бил почти полегнал на пътническата седалка.
Автомобилът се отключил и обв. П. започнал да го удря по лицето, да псува и да
сипе закани.
Св.Д.не бил изключил
телефона и ставащото било записано като част от подадения сигнал към тел. 112,
за което е назначена и съответната СТЕ.
Междувременно на място
дошъл св.А. прибиращ се от гр. Бобов дол за Дупница. Забелязвайки
ударените в мантинелата два автомобили
спрял, установил, че в единия се намира шурея му св. Д., както и че П. го удря
в колата с юмруци по главата. Успял да обуздае П., който пък започнал да
отправя закани и спрямо него. Междувременно във връзка с подадения сигнал на
място в 8, 30 часа дежурния по РПУ
дупница изпартил св.У. и К. на място на инцидента, които установили спрелите
автомобили и трите лица. Бил съставен АУАН и ПТП.
За да стигне до описаната фактическа
обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за
правилно решаване на делото. Направил е прецизен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така
и в съвкупност. Провел е пълен и подробен разпит на св. Д., А., У., К.. Между показанията на тези свидетели не са налице
противоречия, като ДнРС мотивирано е посочил причините, поради които ги приема и
включва в доказателствената съвкупност. Подробно е обсъдена и
приетата по делото СТЕ, която също обосновано е включена в доказателствения
материал. Не е пренебрегната и СМЕ, имаща за предмет изследване на механизма,
вида и давността на претърпените от Д.увреждания и за възможността същите да са
получени по съобщения от пострадалия
начин- удари с юмруци по лицето. Въз основа на същата е отхвърлена като несъстоятелна защитната версия
за това, че тези увреждания са причинени от удар във волан при ПТП. В този
аспект при
оценката на доказателствения материал
стриктно са спазени процесуалните правила и ясно е заявено на каква част от него се
дава вяра, в коя част и защо. В този аспект ДнРС
успешно е мотивирал вътрешното си убеждение съгл. чл. 14 НПК и е изложил
достатъчно убедителни аргументи и законосъобразни доводи, поради което
въззивната инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен
акт фактически констатации, в това число
и относно авторството на деянието.
ДнРС е дал
аргументиран отговор и за наличието на
признаците на деянието от обективна и субективна страна. Изложени са подробни
съображения относно признаците на фактическия състав на деянието „хулиганство”, които изцяло се
споделят от КнОС и не се налага да бъдат
преповтаряни. Само следва да се
отбележи, че за да е осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл. 325, ал.1 НК следва да е налице от обективна страна
осъществяване на изпълнителното деяние чрез действие- „извършване на
непристойни действия”, представляващи грубо нарушаване на обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото. Това деяние има оценъчен характер от
страна на законодателя, който сочи възможното разнообразие от действия, стига
същите да са непристойни. Такова е всяко неприлично, безсрамно действие, което
явно противоречи на възприетия морал. В настоящия случай според въззивния
съдебен състав несъмнено осъществените от П.
действия имат неприличен и безсрамен
характер. Отправените закани, обиди и нанесения побой спрямо пострадалия на
главен път, по който преминават автомобили, както и самия начин на спиране на
пострадалия- чрез извършване на маневри с автомобила, освен че са свързани с
нарушение на правилата по ЗДП, обективно представляват опасност за движението и
несъмнено са
хулигански. Тези действия имат
безпардонен и безсрамен характер и са довели до чувство на възмущение- както сред появилите на инцидента лица, така и сред преминаващите по
време на разправията автомобили.
За да е налице деяние по чл. 325, ал.1 НК,
непристойните действия следва кумулативно да притежават два признака- да
представляват грубо нарушаване на обществения ред и да изразяват явно
неуважение към обществото. КнОС счита, че
поведението на подсъдимия представлява брутална демонстрация против установения
обществен ред. Не се приема довода, релевиран във въззивната жалба, че мястото на случката не представлява
обществено място по смисъла на чл.325 НК. Напротив- то е част от
републиканската пътна мрежа, с деянието е освен че е било затруднено
преминаването по нея, на практика е било осъществено и ПТП /доколкото на
автомобила на Д. са били нанесени щети/. Съдържанието на
неговите действия е от такова естество, че не може в никакъв случай да се
приеме, че мотивът му е бил продиктуван
от предизвикателно или агресивно поведение на пострадалия.
Тези действия на подсъдимия,
освен че са в грубо
нарушение на обществения ред, представляват и явно неуважение към обществото,
т.е. налице е вторият кумулативен признак от фактическия състав на чл. 325, ал.1 НК. Такова е налице, когато
чрез действията си деецът изразява открито висока степен на неуважение към
личността. Безспорно отправените обиди, закани, нанесения на Д.
побой,
представляват ярка демонстрация и
изключително висока степен на незачитане на както на личността им, така и на
установения морал. Това поведение на П. е
скандализиращо и
възмутително; отделно от това начина на извършването му
представлява брутално незачитане както на правилата на ЗДП, така и на нормите
на нормално човешко общуване; същото е продиктувано от самонадеяно отричане на
достойнството и честта на нормалния индивид. Толерирането на
подобно поведение е напълно неприемливо от гледна точка на обществения морал и
ред. Подсъдимият е демонстрирал, че не се смята за обвързан от съществуващите
социални норми на поведение, че стои над тях и се отнася пренебрежително към
тях.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Следва да се подчертае,
че субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или
целта на дееца, а от съдържанието на умисъла. В.е
съзнавал общественоопасния характер на деянието- неговата противоправност,
запретеност и наказуемост. Съзнавал е общественоопасните последици, които
деянието причинява в обективната действителност и желаел тяхното настъпване, искайки негативния
резултат. Той е съзнавал хулиганския характер на извършените от него действия и
независимо от това е направил всичко възможно за постигане на престъпния
резултат.
При определяне вида и размера на
наказанието са съобразени всички обстоятелства, обуславящи наказателната
отговорност на подсъдимия- степента на обществена опасност на деянието правилно
е отчетена като висока, доколкото са
засегнати обществени отношения, свързани с обществения ред и спокойствие.
Степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска предвид чистото му
съдебно минало. Същевременно ДнРС обосновано е отчел, че по
отношение на П. са налице условията на чл. 78А от НК- за умишленото престъпление
по чл. 325, ал.1 НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода за срок до 2 години или пробация, същият не е
осъждан за престъпление от общ характер,
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на галава VІІІ, раздел IV от НК и от деянието не се
причинени имуществени вреди. С оглед наличието на предпоставките, визирани в
тази разпоредба, тази разпоредба е приложена правилно.
По тези съображения решението на ДнРС се явява правилно, обосновано и законосъобразно
и селдва да бъде потвърдено.
По тези съображения и на осн.
чл. 314 НПК, вр. чл.334, т.6 НПК вр.
чл.338 НПК вр. чл.378,
ал.5 НПК,
окръжният съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 443/ 11.12.2018 г. по АНД № 493/2016г. по описа на Дупнишкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.