Р Е Ш Е Н И Е
№ 373/02.12.2021 г., град
Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА
ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА
МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ
САНДЕВА |
При участието на прокурора МИЛЕНА
ЛЮБЕНОВА и секретаря Веселина Сандева разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ
САНДЕВА КАНД № 375/ 2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на С.М.В.
*** срещу решение № 260012/24.06.2021 г. по НАХД № 2/21 г. на РС - Тервел. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Счита се, че
описаното в АУАН и НП деяние не покрива признаците от състава на
административното нарушение по чл. 56, ал. 1, във вр. чл. 17, ал. 1 от ЗРА.
Твърди се, че жалбоподателят не е извършвал стопански риболов по смисъла на §
1, т. 28 от ДР на ЗРА, тъй като количеството на уловената риба не е голямо, а и
по делото липсват каквито и да е данни, че риболовът е бил с цел продажба на
пазара и реализиране на доход. Счита се, че не е доказано авторството на
деянието. Твърди се, че самото присъствие на жалбоподателя на брега на язовира,
както и признанието му, че е пускал мрежи, не са достатъчни да обосноват такъв
извод. Сочи се, че в случая е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН. Иска се съдът да отмени решението и да постанови друго по същество, с
което да отмени НП. Налице е и искане за присъждане на сторените разноски по
делото.
Ответникът – ИАРА - Бургас, в
писмена молба по
делото, оспорва жалбата и иска решението на ТРС да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Добрич дава заключение за неоснователност на
жалбата. Счита, че нарушението е доказано, тъй като при извършена проверка е
установено, че жалбоподателят е извършвал стопански риболов с помощта на гумена
лодка и мрежи във водите на язовир „Безмер“, с което е извършил нарушение на
чл. 56, ал. 1, във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗРА. Изразява становище за
неприложимост на чл.28 от ЗАНН с оглед на естеството на засегнатите с
нарушението обществени отношения, свързани с опазване на околната среда. Счита,
че правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което решението на ТРС следва да бъде
оставено в сила.
Добричкият административен съд, след
като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, в рамките на
наведените касационни основания, приема следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения :
Предмет на разглеждане пред Районен съд
– Тервел е било наказателно постановление № 08-67 /07.12.2020 г. на Началника
на отдел „Рибарство и контрол - Черно море“ гр.Бургас към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
(ИАРА), със седалище гр. Бургас, с което на С.М.В. от гр.Тервел е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за
това, че на 16.07.2020 г. в 18:30 часа, при извършена проверка на язовир
Безмер, в землището на с. Безмер, в местността „Каптажа“ е установено, че
извършва стопански риболов с помощта на гумена лодка и хрилни мрежи с дължина
100 м във водите на язовира. По време на проверката мрежите са заложени във
водата и са извадени по разпореждане на служители на ИАРА. Поведението на
жалбоподателя е квалифицирано като нарушение по чл. 17, ал. 1 от ЗРА, което
подлежи на санкциониране на основание чл. 56, ал. 1 от ЗРА, като на основание
чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети хрилни мрежи с дължина 100 м. и 3 бр. риба от
вида толстолоб, върната обратно във водата.
НП е издадено въз основа на АУАН №
0016064/16.07.2020 г., в който е отразена същата фактическа обстановка, като е
отбелязано, че извадената риба – 3 броя толстолоб е върната във водата, а
хрилната мрежа, с която е извършено нарушението, е иззета на съхранение в ИАРА
– Добрич.
Преди съставяне на АУАН е изготвен
констативен протокол (КП) за извършената проверка № 081 – 252 – 122с/16.07.2020
г., в който е отразено, че лицата С.В. и Ради Радев извършват стопански риболов
със 100 метра мрежи, намерени в работно положение, потопени във водата, като
след изваждането намерената риба – 3 броя толстолоб по 2 – 2.5 кг, е върната
във водата. Лодката е декларирана като собствена на Ради Радев, а мрежите са
декларирани като собствени на С.В.. По време на проверката мрежите са заложени
във водата и са извадени по разпореждане на служители на ИАРА.
Тервелският РС е потвърдил НП, като е
приел, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Жалбоподателят е заварен, докато
хрилната риболовна мрежа е била във водоема, а губената лодка - на брега.
Районният съд е преценил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до ограничаване на правото на защита на наказаното лице и да
съставляват самостоятелно основание за отмяна на НП. Приел е, че мястото на
нарушението е достатъчно добре определено и описано и макар да не е
регистрирано като язовир, безспорно представлява повърхностни води по смисъла
чл. 3, ал. 1 от ЗВ и има характер на водностопански обект. По отношение на
наложеното наказание е констатирал, че е в законоустановения минимум, поради
което е счел, че не подлежи на изменение. Въз основа на това е направил извод, че
наказателното постановление е законосъобразно, в резултат на което го е
потвърдил.
Решението е правилно.
Районният съд е събрал всички
необходими и относими доказателства и въз основа на тяхната правилна преценка е
стигнал до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи за
доказаност на нарушението и неговото авторство, които се споделят от настоящия
касационен състав.
В АУАН и в издаденото въз основа на
него НП е посочено, че лицето е извършило нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗРА,
съгласно който стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се
извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на
право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми от физически лица,
юридически лица и еднолични търговци - за кораби с дължина до 10 метра и
юридически лица и еднолични търговци - за кораби с дължина 10 и повече метра.
Тази разпоредба следва да бъде тълкувана във взаимовръзка с текста на чл. 56,
ал. 1 от ЗРА, според който се санкционира всяко лице, което извършва стопански
риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река
Дунав, в нарушение на чл. 17. При взаимния анализ на двете норми се налага
изводът, че признаците на състава на вмененото на С.В. нарушение са изведени както
от хипотезиса на чл. 17 от ЗРА, който забранява извършването на стопански
риболов без разрешително и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба
и други водни организми, така и от хипотезиса на чл. 56, ал. 1 от ЗРА, който
предвижда налагането на наказание за стопански риболов без разрешително, когато
деянието се извършва във воден обект, различен от Черно море или река Дунав. От
друга страна, съгласно § 1, т. 28 от ДР на ЗРА „стопански риболов“ е налице,
когато се извършва риболов с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1 от ЗРА
и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ
определените в чл. 24, ал. 3 от с.з. количества. Следователно, за да бъде
квалифициран риболовът като „стопански“, е достатъчно той да се осъществява с
уреди, различни от 3 броя въдици (пръчки) за риболов с монтирани на тях до две
куки (единични или двойни), както е в настоящия случай - риболовът е извършван във
водоем в землището на с.Безмер, в местността “Каптажа”, т.е. във воден обект,
различен от Черно море и река Дунав, с уреди - хрилни мрежи с дължина 100
метра, които безспорно са уреди, различни от посочените в чл. 24, ал. 1 от ЗРА.
От данните по делото е видно, че мрежите са декларирани като собственост на жалбоподателя
– С.В., а гумената лодка, с която са вкарани в язовира – на другото лице, с
което е бил жалбоподателят - Ради Радев. В неоспорения от касатора констативен
протокол подробно са описани обстоятелствата, установени при проверката –
мястото, уредите, вида и количеството на уловената риба. С оглед на изложеното С.В.,
извършвайки стопански риболов във водоема в местността “Каптажа” (воден обект,
различен от река Дунав и Черно море), без разрешително за това, е извършил
нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗРА. С тази разпоредба, освен че е въведен
разрешителен режим за стопански риболов, са указани изчерпателно и водните
обекти, в които такъв риболов се допуска, а от това следва, че нарушаването на
чл. 17, ал. 1 от ЗРА е възможно както чрез извършване на стопански риболов без
надлежно разрешително във водите на река Дунав и Черно море, така и без такова
разрешително и извън посочените водни обекти, както е в процесния случай. След
като е извършвал стопански риболов по смисъла на § 1, т. 28, предл. второ от ДР
на ЗРА, без разрешително за това, във воден обект, различен от река Дунав и
Черно море, касаторът е нарушил разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗРА, във
връзка с чл. 56, ал. 1 от ЗРА, с оглед на което районният съд е стигнал до
единствения възможен извод за съставомерност на деянието. Съдът правилно е
установил мястото на извършване на нарушението – язовир в землището на с.
Безмер, в местността “Каптажа”, а и в хода на административнонаказателното
производство касаторът сам е признал, че е бил там, тъй като е подал заявление
до община Тервел с искане да стопанисва язовира. За признаците на състава на
конкретното нарушение е ирелевантно дали целта е била да се реализира доход от
улова на риба и дали количеството на уловената риба е било голямо. За да защити
от нерегламентирано посегателство рибите и другите водни организми,
законодателят е приравнил на стопански риболов и риболовът, посочен в § 1, т.
28, предл. второ от ДР към ЗРА, с оглед на което правилно и законосъобразно
съдът е преценил, че касаторът е осъществил от субективна и обективна страна
състава на нарушение по чл. 17, ал. 1, във вр. чл. 56, ал. 1 от ЗРА, която е
едновременно материалноправна и санкционна норма.
Не
може да се сподели възражението на касатора за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението
е типично за вида си. Липсват обстоятелства, които да го отличават с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид. С оглед на това и с оглед на значимостта на охраняваните с
нарушената правна норма обществени отношения деянието не може да се квалифицира
като маловажно.
Ето
защо, като е потвърдил обжалваното НП, районният съд е постановил един правилен
и обоснован съдебен акт, който съответства на данните по делото и материалния
закон и следва да бъде оставен в сила поради това. В този смисъл са и решение № 106 от 20.02.2018 г. по а. н.
д. № 1001/2017 г. на АдмС – Плевен; решение № от 27.01.2014 г. по а. н. д. №
196/2013 г. на АдмС – Разград; решение № 156 от 29.01.2016 г. по а. н. д. №
3779/2015 г. на АдмС– Варна; решение № от 08.06.2015 г. по а. н. д. № 244/2015
г. на АдмС – Монтана; решение № от 30.04.2013 г. по а. н. д. № 64/2013 г. на
АдмС – Ямбол; решение № 97 от 14.04.2014 г. по а. н. д. № 51/2014 г. на АдмС –
Ловеч и др.
С
оглед на изхода от спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. чл. 143,
ал. 3 от АПК, ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева, определени съобразно чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260012/24.06.2021 г. по НАХД
№ 2/2021 год. по описа на Районен съд – Тервел.
ОСЪЖДА
С.М.В. ***, с ЕГН **********, да заплати на ИАРА – Бургас сумата от 80 лева,
сторени разноски по делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: