Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №260105
гр. ВРАЦА, 10.08.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 22.07.2021 г. в състав:
Председател: Мария Аджемова
Членове:
в присъствието на:
прокурора секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от съдията
т. дело
N` 131 по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба вх.№ 262230/13.11.2020 г.,
с която "Корпоративна търговска банка" АД в несъстоятелност с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София е предявила ОТРИЦАТЕЛЕНИ УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ за
признаване за установено по отношение на ОТВЕТНИЦИТЕ – "Кан" ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик и "Грифон
Естейтс България" ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Враца НЕСЪЩЕСТВУВАНЕ на ПРИЕТО
вземане, включено в списъка на приетите
вземания с определение № 260123 от 29.10.20 г., постановено по т. д. № 160/19
по описа на окръжен съд гр. Враца в размер общо на сумата 9 360 851.73 лв.,
представляващо предявено вземане от "Кан" ЕООД гр. Пазарджик в размер на посочената сума,
произтичащо от договор за временна
финансова помощ или покупка на дялове от 09.11.05 г., анекс към него от
09.07.09 г. - /560 000 лв. главница по договора, капитализирани лихви и законни
лихви и 38 733.33 лв. законни лихви върху сумата 560 000 лв. за периода
10.07.19 г. до 14.03.20 г./ и вземане произтичащо от предварителен договор за
продажба на недвижим имот от 12.11.12 г., допълнително споразумение към същия
от 30.11.12 г. и анекс от 01.12.15 г., сключени между "МТ Роуз Корпорейшън " и
ответника ЕООД "Грифон Естейтс
България", като "МТ Роуз Корпорейшън" е цедирало вземането си на
ответника "Кан" ЕООД с договор за цесия от 16.09.19 г. - /4 480 000
евро неустойки по договорите, равняващи се на 8 762 118.40 лв. Вземането в общ
размер на 9 360 851.73 лв. е включено под № 6 в одобрения с определение от
29.10.20 г. по т. д. № 160/19 г. на ВрОС
списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на "Грифон Естейтс
България", обявено в търговския регистър на 30.10.20 г.
Банката ищец поддържа в исковата молба, че сумата от общо 9 360 851.73
лв. не се дължи от ответника в несъстоятелност "Грифон Естейтс
България" ЕООД гр. Враца на "Кан" ЕООД гр. Пазарджик, с оглед на
следното:
Според банката-ищец договорът за временна финансова помощ и покупка на
дялове от 09.11.05 и анекса от 09.07.09 г. са нищожни като абсолютно
симулативни сделки, тъй като страните по договорите не са имали намерение да се
обвързват. Договорите били сключени единствено за целите на несъстоятелността.
В тази връзка банката оспорва достоверността по чл. 181, ал. 1 от ГПК на датите
на договорите, с твърдение, че те не са й противопоставими. Ищецът намира също,
че договора за временна финансова помощ и анекса към него са нищожни, тъй като
по делото не били представени доказателства за реално предоставяне на "Грифон
Естейтс Балгария" ЕООД на сумата по договора в размера на 200 000 лв. Навеждат
се твърдение за нищожност на клаузите в
анекса от 09.07.09 г., с които е извършено капитализиране на изтекли лихви с
уговорката за плащане на 10% възнаградителна лихва върху новосформираната
главница от 280 000 лв., поради
нарушение на закона – чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Според банката, дори да се приеме,
че договорите от 09.11.05 г. и анекса от 09.07.09 г. са действителни и
вземането на "Кан" ЕООД съществува, то същото не е в приетия от
синдика размер. Не бил ясен размерът на главницата по договора и размерът на
катализираната лихва да 09.07.09 г., тъй като не било посочен началния момент
за който е извършено капитализирането. Освен това, частта от вземането за
главницата в размер на 560 000 лв., представляващо капитализирана лихва след
сключване на анекса на 09.07.09 г. за
времето до 09.07.19 г. не съществувало,
тъй като е извършено капитализиране за бъдещ период, което е недопустимо.
Възможно било да се капитализират само вече изтекли лихви, а не и лихва за
бъдещ период.
Банката ищец намира, че не съществуват и вземанията на ответника
"Кан" ЕООД срещу другия ответник "Грифон Естейтс България"
ЕООД /н/ за неустойка по предварителен договор за продажба на недвижим имот от
12.11.12 г., допълнително споразумение
към този договор от 30.11.12 г. и
анекс от 01.12.15 г. в размер на 4 480 000 евро или 8 762 118.40 лв.
Банката намира, че както и договорите, за които е реч по-горе и посочените споразумения
били нищожни като абсолютно симулативни, тъй като страните не са имали
намерение да се обвържат, включително и за заплащане на процесните неустойки.
Споразуменията били постигнати само за нуждите на производството по
несъстоятелност. Доказателство за това било антидатирането на договорите и
обстоятелството, че страните по договорите са свързани лица. В подкрепа на
твърдението за свързаност банката-ищец излага подробни обстоятелства на стр. 11
и 12 от исковата молба. Описаната свързаност, според нея индикирала симулативност
на договорките по предварителния договор за продажба на недвижим имот,
допълнителното споразумение към същия и анекса. Възраженията на банката за
недостоверна дата по отношение на нея по чл. 181 от ГПК се отнасят и до
издадените от "МТ Роуз копорейшън" Британски Вирджински острови 2 бр.
фактури /от 01.12.15 г. и 25.01.19 г./, представеният запис за заповед от
01.12.15 г., както и джирото към него и договорът за цесия от 19.06.19 г. и
уведомлението за цесия. И тези документи били съставени само за целите на
производството по несъстоятелност и били антидатирани.
Освен твърдението
за нищожност поради наличие на абсолютна симулация, банката излага и второ
възражение за нищожност – на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД - противоречие
със закона, тъй като според нея най-ранната достоверна дата на предварителния
договор, допълнителното споразумение и анекса към договора, е датата на
представянето им с молбата за предявяване на вземанията – 18.03.20 г., тоест
договорките са постигнати след откриване производството по несъстоятелност. В
тази хипотеза била приложима нормата на
чл. 635, ал. 1 от ТЗ - след откриване производството по несъстоятелност,
длъжникът можел сключва нови сделки само със съгласието на синдика. И тъй като
такова не е налице за предварителния договор, допълнителното споразумение към
същия и анекса, то сделките са нищожни и не пораждат действие поради
противоречие със закона.
Ищецът подържа
нищожност на предварителния договор за продажба на недвижим имот от 12.11.12
г., допълнителното споразумение от 30.11.12 г. и анекса от 01.12.15 г. и на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД липса на съгласие, тъй като
дружеството МТ Роуз Корпорейшън" не съществувало в правния мир, доколкото
липсват доказателства за валидното учредяване и съществуване към релевантните
за спора дата на това дружество, а също и за представителната власт на лицето В.Й.
Д., представлявало дружеството при сключване на процесните договори.
На следващо място, в
случай, че се приеме от съда, че предварителният договор от 12.11.12 г.,
допълнителното споразумение от 30.11.12 г. и анекса от 01.12.15 г. са валидни, банката-ищец
заявява възражение за частична нищожност на клаузите за заплащане на неустойка
по тези договори, като противоречащи на добрите нрави – по чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД. Уговорената неустойка в анекса от 01.12.15 г. към
предварителния договор, била в размер равен на продажната цена и това не
съответствало на функциите на неустойката и евентуално предвидимите вреди от
неизпълнението на задължението за сключване на окончателен договор или
неустойката е уговорена извън присъщите й функции. Освен това, в договорите
било постигнато съгласие между страните, неустойката в размер на продажната
цена да се дължи заедно с друга неустойка за същото неизпълнение в размер на
480 000 евро, при което общият размер на неустойката за неизпълнение на
задължението на "Грифон Естейтс България" ЕООД за сключване на
окончателен договор, възлизала на 4 480 000 евро или 112 % от продажната цена
на имота. Освен това, страните договорили за обезпечаване на задължението за
неустойка да бъде подписан запис на
заповед, при което неустойката била нищожна поради нарушаване принципа на
справедливостта съобразно критериите на ТР на ОСТК на ВКС № 1/15.06.10 г., т.
3.
Ответникът
"Грифон Естейтс България" ЕООД, редовно уведомен при предпоставките
на чл. 50 ал. 2 от ГПК, за постъпилата искова молба, включително и за
последиците от неподаване на отговор, не представя такъв на осн. 367 от ГПК.
С вх. № 260673/25.01.21 г. е
постъпил становище по исковата молба от синдика на ответника "Грифон
Естейтс България" гр. Враца, Р.Т., в който тя мотивира становище, че
оспорените от банката-ищец вземания произтичащи от търговски сделки съществуват
и твърденията за обратното изложени в исковата молба поради нищожност на
сделките, са неоснователни. Синдик Т. моли за назначаване на счетоводна
експертиза, с поставени конкретни задачи идентичини с поставените от ответника
"Кан" ЕООД, по преценка на съда.
Ответникът "Кан" ЕООД гр. Пазарджик, на когото исковата молба и
приложенията са връчени редовно, чрез управителя на дружеството Нели Ангелова
Кръстева, не представя отговор в двуседмичния срок по чл. 267 от ГПК. По делото
е постъпил отговор на дружеството с вх. № 260600/21.01.21 г., стр. 59, чрез
адв. А.Ц.Г. след изтичане на срока по чл. 267 от ГПК. "Кан". отговора "Кан" ЕООД оспорва изцяло
основателността на предявените от "КТБ" АД /н/ гр. София искове, като
излага подробни правни съображения, с които оборва всички твърдения на банката-ищец за
несъществуване на вземанията произтичащи от процесните търговски сделки, поради
тяхната нищожност на твърдените от банката множество основания. В заключение,
дружеството моли за отхвърляне на предявените искове. Представя и моли да се
приемат писмени доказателства и заявява искане за назначаване на счетоводна
експертиза със задачи идентични с тези посочени в отговора на синдик Р.Т..
Окръжен съд не е
извършил четворна размяна на книжа, доколкото ответниците не се представили
отговорите си по чл. 367 от ГПК в срок.
Независимо от това,
с оглед спазване принципа на равенство на страните и за да не се злепоставят интересите
на банката ищец, окръжен съд е изпратил
на същата постъпилият извън срока по ГПК отговор на ответника
"Кан" ЕООД и приложенията към същия.
С вх. №
262648/31.03.21 г. по делото е постъпило становище на банката ищец
"КТБ" АД гр. София, с което не се оспорват представените от ответника
"Кан" ЕООД
писмени доказателства, не се възразява и по искането на "Кан" ЕООД за
назначаване на счетоводна експертиза по спора, като банката моли на
експертизата да бъдат поставени и допълнителни конкретно посочения от нея
задачи. В становището си банката-ищец оспорва правните тези изложени в отговора
на ответника "Кан" ЕООД и отново излага подробно и потвърждава
възраженията в исковата молба си за това, че вземанията произтичащи от
процесните договори на първия ответник "Кан" ЕООД срещу втория обявен
в несъстоятелност ответник "Грифон Естейтс България" гр. Враца общо в
размер на сумата 9 360 851.73 лв., не съществуват, което обосновава
основателността на предявените отрицателни установителни искове.
С оглед
заявените в исковата молба обстоятелства, правното основание на предявените от банката-ищец отрицателни установителни искове е по чл. 694, ал. 3 т.1 от ТЗ.
Страните не спорят,
че исковите суми произтичат от вземанията на ответника "Кан" ЕООД гр.
Пазарджик
срещу втория обявен в несъстоятелност ответник по сключени договори за временна финансова
помощ от 09.11.05 г. и анекс към този договор от 09.07.09 г., предварителен
договор за продажба на недвижим имот от 12.11.12 г., допълнително споразумение
към този договор от 30.11.12 г. и анекс към него от 01.12.15 г. и договор за
цесия от 16.09.19 г.
Не се нуждаят от
доказване служебно известните на състава на съда обстоятелства по образуване и
движение на т. д. № 160/19 по описа на ВрОС, по което ответникът "Грифон Естейтс
България" гр. Враца и обявено в несъстоятелност.
По допустимостта на предявените
искове:
Между страните не се спори, а и след извършени служебни справки се
установява, че ищецът "Корпоратвина търговска банка" /н/ АД има
качеството на кредитор на ответника "Грифон Естейтс Балгария" ЕООД по
отношение, на което дружество е инициирано производство по несъстоятелност и е
образувано търг.д.№ 160/2019 г. по описа на ОС-Враца. Ответникът "Грифон
Естейтс България" има качеството на
длъжник в производството по несъстоятелност, а ответникът "Кан" ЕООД
е с качеството на друг негов кредитор.
Вземане на ответника "Кан" ЕООД в размер общо на 9 360 851.73
лв. е включено в списък от 03.06.20 г.,
под № 6 на приетите вземания на кредиторите изготвен от временния синдик Р.Т.
на осн. чл. 686 от ТЗ. Банката-ищец е подала възражение по чл.690, ал.1 ТЗ,
като то не е уважено от съда по
несъстоятелността и с определение № 260123/29.10.20 г. по т. д. № 160/19 г.,
съдът по несъстоятелността е одобрил изготвения от синдика Т. списък на приетите
вземания, включително и процесното.
Решението за откриване на производството по несъстоятелност по търг.д.№
160/2019 г. по описа на ОС-Враца е вписано в търговския регистър на 17.02.2020
г., а кредиторът "Кан" ЕООД е предявил писмено своите вземания пред
съда по несъстоятелността на 18.03.2020 г. и по аргумент от нормата на чл. 688
ал. 1 от ГПК, следва да се приеме, че срокът по чл.685, ал.1 ТЗ е спазен.
Определението на съда по чл.692, ал.4 ТЗ е обявено в търговския регистър
на 30.10.2020 г., а процесната искова молба е постъпила в окръжен съд на
13.11.20 г. или иска е предявен в 14 дн. срок по чл.694, ал.6 ТЗ.
В обобщение на изложеното, съдът приема, че исковата молба е предявена
от срещу процесуално легитимирани страни и има за предмет допустими искове,
подлежащи на разглеждане по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
След съвкупна преценка на събраните
доказателства по делото, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, окръжен
съд приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото, на стр. 19, е представена молба вх. № 2376/18.03.20 г. по т.
д. № 160/19 г. на окръжен съд гр. Враца, от ответника "Кан" ЕООД, със
седалище гр. Пазарджик, с която на осн. чл. 685 от ТЗ и в качеството си на
кредитор на другия ответник в производството "Грифон Естейтс
България", той е предявил своите вземания пред съда по несъстоятелносттта.
В молбата на "Кан" ЕООД е посочено основанието и размера на
вземанията. На стр. 16 от делото е представен препис от съставен на осн. чл.
686 от ТЗ списък на предявените приети вземания на кредиторите на "Грифон
Естейтс България" ЕООД по т. д. № 160/19 г. на ВрОС. В списъка под № 6,
като кредитор с прието вземане е посочен "Кан" ЕООД за сумата общо 9
360 851.73 лв. лв., а като основание за вземането е посочен договор от 09.11.05
г. за временна финансова помощ и анекс от 09.07.09 г., а също и предварителен
договор за продажба на недвижим имот от 12.11.12 г., анекс от 01.12.15 г.
сключени между "МТ Роуз Корпорейшън", регистрирано в Братански Вирджински
острови и "Грифон Естейтс България" ЕООД и последващ договор за цесия
от 16.09.19 г. сключен с "Кан" ЕООД. Срещу списъка на приетите
вземания е постъпило възражение от "Корпоративна търговска банка" по реда на чл. 690, ал. 1 от ТЗ, което съдът
по несъстоятелността не е уважил с
определение № 260123/29.10.20 г. постановено по т. д. № 160/19 г. на ВрОС.
С молбата за предявяване на
вземанията по т. д. № 160/19 г., ответникът "Кан" ЕООД е посочил
писмени доказателства по подробен опис, които са представени и приети като
доказателства по настоящото дело и не се оспорват от страните, а именно: – Договор за временна финансова помощ от
09.11.05 г.; Референция от "Инвестбанк " АД от 10.11.15 г.; Дневно
извлечение от "Инвестбанк" АД от 10.11.15 г.; Анекс от 09.07.09. г.;
Лихвени листа – 2 бр.; Предварителен договор за продажба на недвижим имот от
12.11.12 г.; Допълнително споразумение към предварителния договор от 30.11.12
г.; анекс от 01.12.15 г; фактури 2 бр. със заверени преводи; запис на заповед с
джиро; договор за цесия; уведомление за цесия. На стр. от 91 до стр. 98
ответникът "Кан" ЕООД представя на английски език, с превод на
български, документи за регистрацията и представителството на дружеството
цедент по процесния договор за цесия от 16.09.19 г. - "МТ Роуз
Корпорейшън", също неоспорени от страните. От така представените
доказателства се установява, че "МТ Роуз Корпорейшън" е регистрирано
на 14.04.1999 г., с рег. № 320481, със седалище и адрес на управление Тридент
Чембърс, пощенска кутия 146, Роус Таун, Тортола, Британски Вирджински острови,
като дружеството се представлява от директора си В.Й. Д.. Информацията е
актуална към 24.04.13 г. видно от представения превод на български на документ
за актуалното състояние на дружеството на стр. 93.
От съдържанието на постигнатите на 09.11.05 г. между "Грифон
Естейтс България" ЕООД, като старото наименование /фирма/ на дружеството е
било "Бяло поле 2" /по този факт страните не спорят и същият се
установява след служебна справка в ТР/ и "Кан" ЕООД гр. Пазарджик
договорки се установява, че между двете дружества е сключен договор за заем,
независимо, че страните са именовали споразумението си за предоставяне на временна
финансова помощ или покупка на дялове. По силата на договора заемодателя
"Кан" ЕООД предоставя на заемателя "Грифон Естейтс България"
ЕООД сумата 200 000 лв., със срок на погасяване 31.12.09. г., чрез банков
превод по сметка на заемателя в "Инвестбанк" АД. Страните са
договорили и 10% възнаградителна лихва. На стр. 71 и 72 са представени
референция от "Инвестбанк" АД и дневно извлечение от същата банка, от
които се установява, че на 10.11.05 г. сумата по договора е преведена от
заемодателя на заемателя. На 09.07.09 г. е сключен между същите страни анекс
към договора за заем. Страните се споразумяват натрупаната до момента лихва по
договора да се капитализира, като общата дължима сума е в размер на 280 000 лв.
Страните приемат, че сумата 280 000 лв. заедно с дължимата лихва в размер на
10% годишно или общо сумата 560 000 лв. ще се върне от заемателя на заемодателя
след 10 години, до 09.07.19 г.
От представения на стр. 75 предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 12.11.12 г. се установява, че "Грифон Естейтс България" ЕООД продава на "МТ Роуз
Корпорейшън" Британски Вирджински острови свой собствен недвижим имот
находящ в гр. София, р-н "Връбница", с площ от 15 669 кв. м. за
сумата 4 000 000 евро и се задължава да сключи окончателен договор под формата
на нот. акт до 20.12.15 г. В раздел ІІ, т.2.1 и т. 2.2 от договора страните
договарят начин на плащане на продажната цена. В раздел І,т. 1.2, в рамките на
договорената цена и в срок до край на м. ноември 2015 г., продавачът
"Грифон Естейтс България" ЕООД се задължава да уреди уличната
регурация на имота предмет на продажбата; съгласувано с купувача да изготви
работен проект, съобразен с нормативните изисквания, за предприятие за
производство на опаковки от картон и велпапе, представляващо двуетажна сграда,
с производствена, складова, офисна и търговска
части; да съгласува работните проекти с всички необходими инстанции,
включително и да получи разрешение на строеж, оградна линия и съгласуване за
временна конструкция; под надзора и с одобрението на купувача да извърши всички
предварителни дейности във връзка със започване на строителни работи. В раздел
ІV, т.4.6 от договора е посочено, че ако продавачът "Грифон Естейтс
България" ЕООД не изпълни в предвидените срокове задълженията си по т.
1.2, описани по-горе, дължи на купувача НЕУСТОЙКА в размера на 480 000 евро. С
допълнително споразумение от 30.11.12 г., страните променят само крайния срок
за сключване на окончателен договор до 30.11.15 г. С анекс от 01.12.15 г.
страните се съгласяват, че продавачът не е изпълнил задължението си по т. 4.6
от основния договор от 12.11.12 г., при което дължи вече договорената неустойка
от 480 000 лв. Според чл. 2 от Анекса, купувачът ще издаде търговска фактура,
която продавачът "Грифон Естейтс България" се задължава да заплати в
срок от 6 месеца. С чл. 3 от Анекса, страните променят срока за сключване на
окончателния договор до 20.01.19 г., като при неспазване на този срок от страна
на продавача, последният ще дължи на купувача НЕУСТОЙКА в размер на 100 % от
продажната цена, която неустойка е договорена и
с т. 4.3 от предварителния договор за продажба на недвижим имот. За
обезпечаване на задължението по т. 3 от Анекса, с т. 4 от същия, страните се
договарят, че купувачът ще издаде в полза на продавача запис на заповед за
сумата 4 000 000 евро, който ще бъде със срок на предявяване до 31.03.19 г. На
стр. 80 е представена в превод на български, издадена та 01.12.15 г. от
"МТ Роуз Корпорейшън" Британски Вирджински острови фактура за сумата
480 000 евро представляваща неустойка съгласно т. 4.6 от предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 12.11.12 г. На стр. 82 е представена в
превод на български, издадена на 25.01.19 г. от "МТ Роуз Корпорейшън"
Британски Вирджински острови фактура за сумата 4 000 000 евро представляваща
неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и
съгласно запис за заповед. На стр. 85 е представен запис за заповед от 01.12.15
г., с място на издаване гр. София и с издател "Грифон Естейтс
България" ЕООД, който се задължава да заплати на "МТ Роуз
Корпорейшън" на негова заповед сумата 4 000 000 евро, като записът може да
бъде предявен за плащане до 31.03.19 г. В записа е посочено, че е предявен за
плащане на "Грифон Естейстс България" ЕООД, чрез управителя на
дружеството Йордан Иванов, на 25.01.19 г.
По делото е представен /стр. 83/ договор за цесия от 16.09.19 г., според
който "МТ Роуз Корпорейшън" Британски Вирджински острови, в
качеството си на цедент продава на цесионера "Кан" ЕООД гр. Пазарджик
вземанията си от "Грифон Естейтс България"ООД за НЕУСТОЙКА в размера
на 4 480 000 евро произтичащи от предварителен договор за продажба на недвижим
имото от 12.11.12 г., споразумение от 30.11.12 г. и анекс от 01.12.15 г. В чл.
5 ал. 3 от договора, страните се съгласяват цедента да джироса на цесионера
издадената на 01.12.15 г. от длъжника ""Грифона Естейтс
България" ЕООД запис за заповед за сумата 4 000 000 евро. На стр. 86 е
представено и джиро от 16.09.19 г. подписано от джиранта "МТ Роуз
Копорейшън", представляван от В.Й. Д.. От уведомлението на стр. 84 е видно,
че в изпълнение нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор "МТ
Роуз Корпорейшън" е уведомил длъжника "Грифон Естейтс България"
ЕООД за прехвърляне на вземането за неустойка в размер на 4 480 000 евро на
"Кан" ЕООД. Уведомлението е получено и подписано лично от управителя
на длъжника Й.А.И. на 14.10.19 г.
По делото е изслушана и специализирана счетоводна експертиза с вещо лице
Г.Л., която е отговорила на поставените от ответника "Кан" ЕООД и
банката ищец въпроси. Банката не се е противопоставила, както на изготвяне на
експертизата, така и на формулираните въпроси, като е поставила и допълнителни,
конкретно посочени от нея задачи. Окръжен съд намира, че експертизата е
необходима за изясняване на спора от фактическа страна и цени същата, доколкото
няма основания да се съмнява в нейната компетентност и безпристрастност.
Експертизата е изготвена след запознаване на вещото лице Л. със съдържащите в
делото писмени доказателства, а също и със счетоводни документи от
счетоводството на ответниците, които г-жа Л. е поискала да й бъдат изплатени на
хартиен носител и по електронен път, подробно описани от експерта и приложени
към заключението.
Вещото лице установява, че в счетоводството на ответника "Кан"
ЕООД със счетоводна справка 11/1 от 30.11.05 г. е направено осчетоводяване на
задължението на "Грифон Естейтс България" ЕООД по договора за
финансова помощ или покупка на дялове в размер на 220 000 лв. От представените
по делото дневно извлечение от "Инвестбанк" АД от 10.11.05 г. и
банков платежен документ с референция № 0200649371984953 от 10.11.05 г., експерта констатира, че
"Кан" ЕООД е превел на 10.11.05 г. на ответника "Грифон Естейтс
България" ЕООД, с предишна фирма "Бяло поле 2", сумата 200 000
лв. по банковата сметка на посоченото дружество в "Инвестбанк" АД,
като основание да превода е посочено "покупка на дялове от капитала на "Бяла поле 2"
ООД. Според вещото лице, от счетоводството на "Кан" ЕООД е
допълнително предоставено извлечение по сметка № **********, при "Първа
инвестиционна банка" АД, с титуляр "Кан" ЕООД, от 10.11.2005г.,
на което е отразено, че "Кан" ЕООД е извършило превод за
"Инвестбанк" АД по сметка №********** с получател "Бяло
поле-02" ООД, с основание "покупка на дялове от капитала на
"Бяло поле2" ООД в размер на 200 000 лева, на основание на което е
взета следната счетоводна операция: В дебитна сметка 401/1 доставчици,
аналитична партида "Грифон Естейтс България" ЕООД, кредитсметка №
50003 разплащателна сметка е отразена сумата 200 000 лева. От предоставеното на експерта Л. извлечение
от системата на "Кан" ЕООД аналитичен регистър, същата установява, че
в периода 01.01.2019г., до 25.10.2019г., са извършени следните счетоводни
записи: на 18.01.2019г. е направено сторниране /корекция/ на счетоводната
операция, взета през 2005г., с основание "корекция на неправилно
осчетоводена сума" в размер на 220 000 лева, като по сметка № 229 други
дългосрочни инвестиции по партидата на "Грифон Естейтс България", сумата
220 000 лева е коригирана на сумата 200 000 лева. Със счетоводна справка № 4 от
18.01.2019г., при ответника "Кан" ЕООД е начислена договорна лихва в
размер на 80 000 лева и капитализиране към главницата, съгласно анекс от 09.07.2009г.,
на основание "капитализиране на лихви". Със счетоводна справка № 5 от 09.07.2019г., е
начислена договорна лихва за периода от 10.07.2009 г. до 09.07.2019г., в размер
на 280 000 лева на основание "начислена лихва".
От представеното извлечение от счетоводната система на "Кан"
ЕООД аналитичен регистър, за периода 01.01.2019г. – 25.10.2019г., вещото лице Л.
е установило, че със счетоводна справка №6 от 16.09.2019г., са направени следните
записи: "осчетоводяване на цесия" /вземане от цедирания длъжник
"Грифон Естейтс България" ЕООД/ за сумата 4 480000 евро или 8 762 118.40
лева. Осчетоводена е цесия – задължение към цедента "МТ Роус
Корпорейшън" в размер на 4 000 000 евро, или 7 823 320 лева. На същата
дата – 16.09.2019г. е осчетоводена при "Кан" ЕООД, осчетоводяване на
цесия – разликата между отчетната стойност на придобиване на цедираното вземане
от цедента и стойността на вземането от цедирания длъжник в размер на 480 000
евро, или 938 798.40 лева.
Според вещото лице, размерът на осчетоводените вземания на
"Кан" ЕОД от "Грифон Естейтс" по договор за цесия от
16.09.2019 г., между "МТ Роуз "Корпорейшън" и "Кан"
ЕООД, във връзка с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 12.12.2012г., е в общ размер на 4 480 000 евро, равностойност на 8 762 118.40
лева.
От счетоводството на "Грифон Естейтс България" ЕООД, са
предоставени на вещото лице Л. мемориален ордер № 8 от 10.11.2005г., с който е
направено осчетоводяване на задължението на "Грифон Естейтс България"
по договор за временна финансова помощ, или покупка на дялове в размер на 200
000 лева. От предоставената от счетоводството на "Грифон Естейтс България"
аналитична оборотна ведомост за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011 г., в
която см. 152 получени дългосночни заеми е отразено задължение към
"Кан" ЕООД в размер на 200 000 лв. От представената на експерта
хронологична ведомост на см. 499-005 други кредитори за периода 01.10.19 г. –
31.10.19 г., е установено, че с мемориалния ордер от 15.10.2019г., е осчетоводено
задължението на "Грифон Естейтс България ЕООД към "Кан" ЕООД, за
сумата 200 000 лева, както и е осчетоводено и начисляване на 10% годишна лихва
за периода от 09.11.2005г., до 09.07.2009г. в размер на 80 000 лева и
капитализиране към главницата съгласно анекс от 09.07.2009г. Осчетоводена е и 10%
годишна лихва за периода от 10.07.09 г. до 09.07.19 г. в размера на 280 000 лв.
Според вещото лице общия размер на осчетоводените задължения по договора
за временна финансова помощ от 09.11.05 г. на "Грифон Естейтс
България" ЕООД "към "Кан" ЕООД по кредитна сметка други
кредитори № 499 е в размер на 560 000 лв., от които 200 000 лв. главница, 80
000 лв. капитализирана лихва към главицата на 09.07.09 г. и 280 000 лв.
договорна лихва за периода от 10.07.09 г. до 09.07.19 г.
Вещото лице Л. е посочило и размера на законната лихва върху сумата 560
000 лв. за периода от 10.07.19 г. до 13.02.20 г. /решението на ВрС по т. д.
160/19 г. за откриване производство по несъстоятелност/ - сумата 34 066.67 лв.,
също и размера на законната лихва върху сумата
560 000 лв. от 14.02.20 г. до 14.04.20 г. /датата на предявяване на
вземането на кредитора "Кан" ЕООД по чл. 685 от ТЗ/ – 4 666.66 лв.
В счетоводството на "Грифон Естейтс България" ЕООД, на
основание фактура №100/01.12.2015г., издадена от "МТ Роус
Корпорейшън", с основание неустойка, съгласно т.4.6 от предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.11.2012г., е осчетоводена
като задължение сумата 480 000 евро, равностойност на 938 798.40 лева, на дата
31.12.2015г. В счетоводството на посоченото дружество, на основание фактура №
138 от 25.01.2019 г., издадена от "МТ Роус Корпорейшън", с основание
неустойка по предварителен договор за продажба на недвижим имот и съгласно
запис на заповед, е осчетоводена на 31.01.2019г. сумата 4 000 000 евро,
равностойност на 7 823 320.00 лева.
След сключване на договора за цесия от
16.09.2019г., от представената на вещото лице хронологична ведомост на сметка
499 "други кредитори", за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2019г., на
"Грифон Естейтс България " ЕООД, вещото лице е установило, че на
15.10.19 г. са направени следните счетоводни записвания: дебитна сметка 401 – "доставчици",
и кредитна сметка 499, като е отразено задължение към "Кан" ЕООД в
размер на сумата 938 798.40 лева и на същите сметки задължения към
"Кан" ЕООД, за сумата 7 823 320.00 лева.
Според вещото лице общият размер на осчетоводените задължения към
"Кан" ЕООД, в счетоводството на "Грифон Естейтс България"
ЕООД, по договора за цесия от 16.09.2019г., по кредитна сметка 499 "други
кредитори", е в размер на 4 480 000 евро, равностойност на 8 762 118.40
лева.
По делото няма твърдения на
страните, а и вещото лице установява от счетоводните записвания, че
"Грифон Естейтс България" не е извършвало плащания на задълженията си
договора за временна финансова помощ и предварителния договора за покупко -
продажба на недвижим имот.
Няма доказателства и не се твърди, че "Грифон Естейтс
България" ЕООД е изпълнило задълженията си по т. 1.2 от предварителния
договор за продажба на недвижим имот от 12.11.12 г., а също и че е сключило
окончателен договор под формата на нотариален акт в срок до 20.01.19 г.
От съдържанието на предварителния договор 12.11.12 г., следва извода, че
купувачът "МТ" Роуз Корпорейшън" е изправна страна, с оглед
договореното в раздел ІІ, че сумата 400 000 евро, представляващи част от
продажната цена, страните приемат, че е платена в деня на подписване на
договора, чрез насрещно прихващане на задължения на продавача към купувача.
Останалата част от цената в размер на 3 600 000 евро, ще бъде платена от
купувача по банков път в деня на сключване на окончателния договор, което в
казуса не се е осъществило.
По делото не са представени други, относими към предявените отрицателни
установителни искове доказателства.
В тази връзка, не са направени и други доказателствени искания от
страните.
При така установеното, от правна
страна окръжен съд намира следното: С оглед предявените искове с правно
основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, изцяло в тежест на ищцовата страна е да
докаже при условията на пълно и главно доказване твърдените от нея основание за
нищожност на договорите, предмет на делото. Предвид на това, че в случая
банката ищец е навела няколко основания за недействителност на процесните
договори, които винаги се считат съединени в условията не евентуалност,
независимо от поредността, съдът е длъжен да разгледа първо основанията за
нищожност, подредени според тежестта на порока,
в този смисъл е реш. № 198/10.08.15 г. по гр. д. № 5252814 г. на ВКС.
В контекста на изложеното, по договора за временна финансова помощ от
09.11.05 г., който договор, според съдържанието му, съдът определя като договор
за заем и анекса към същия от 09.07.09 г., окръжен съд намира следното:
В исковата молба банката ищец оспорва
основно противопоставимостта по отношение на нея на посочения договор за заем и
анекс, включително достоверната дата, а също и фактическото предаване на сумата
по договора за заем. Договорът на заем и анекса, като подписани от ответниците
частни документи се ползва с формална доказателствена сила по отношение на
отразените в тях изявления на страните. Безспорно като съдържащ изявление на
трети лица, договорът и анкеса не обвързват ищеца. Това обаче не означава, че
документите не представляват редовно доказателствено средство относно волята на
страните по тях да се обвържат облигационно. Процесуалният закон урежда
документите, които изхождат от трети лица като годно доказателствено средство.
Така нормата на чл. 193, ал. 3 от ГПК регламентира тежестта на доказване при
оспорване истиността на подписа на третото лица, а нормата на чл. 164, ал. 1 т.
5 от ГПК разглежда въпроса за допустимостта на свидетели за установяване
писмени съглашения, по които оспорващия не е страна.
Тъй като в конкретния случай ищецът не оспорва автентичността на
подписите под договорът за заем и анекса, следва да се обоснове извод, че
договорът за заем и анекса доказват, че страните, удостоверили с подписите
тяхното сключване, са направили изявления с определено съдържание. В случая, по
договора за заем от 09.11.95 г. за предаване получаване на заем на определена
парична сума срещу договорено възнаграждение /лихва/, а с анекса от 09.07.09 г.
страните се съгласяват натрупаната лихва до 09.07.09 г. да се капитализира,
като дължимата сума става 280 000 лв., като върху тази сума се договаря годишна
лихва от 10%, до 09.07.19 г.
За да обоснове абсолютната симулативност на договора за заем и анекса
към него, съответно изготвянето им единствено за нуждите на производството по
несъстоятелност, банката ищец се позовава на липсата на достоверна дата.
Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ГПК постановява, че частният документ има
достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на
смъртта, или от настъпилата фактическа невъзможност за подписване на лицето,
което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Цитираната
норма обуславя противопоставимостта на документа на трети лица в зависимост от
наличието на достоверна дата. Ищецът обаче не е такова трето лице по смисъла на
цитирания текст. В постановената по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС е
дадено тълкуване, че "трето лице" по смисъла на чл. 181, ал.1 от ГПК
е лице, което черпи права от лицето подписало документа и правата които то
черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества
датата на документа – реш. № 193/04.06.10 г. по гр. д. № 176/10 г. и реш.№
128/20.08.18 г. по т. д. № 1744/17 г. та ІІ т. о. на ВКС.
Това тълкуване, отнесено към конкретния случай, е от естество да
обоснове извод, че ищецът не е трето по смисъла на закона лице. Банката не
черпи права от договора за заем и анекса, а същият е представен по делото за
доказване наличието на облигационна връзка между страните по него. Другите,
неучаствали в съставянето на документа лица не са трети и спрямо тях посочената
в документа дата на съставяне важи. Следва да се посочи още, че от изслушаната
счетоводна експертиза се установява, че задълженията на "Грифон Естейтс
България" ЕООД към "Кан" ЕООД произтичащи от договора за заем и
анекса към същия са отразени в счетоводните регистри и фигурират в счетоводните
записвания и на двете дружества, като тези записвания са настъпили преди
откриване производството по несъстоятелност на "Грифон Естейтс
България" ЕООД с решение на съда. Така констатациите на счетоводната експертиза
потвърждават, че съставянето на документите предхождат производството по
несъстоятелност на "Грифон Естейтс България" ЕООД. Това обстоятелство
също се съобразява от съда, за да направи извод, че документите /договорът за
заем и анекса/ имат достоверна дата за третото лице – банката ищец.
В обобщение, според окръжен съд, по делото не се доказа твърдяната от
ищеца абсолютна симулация на изявленията на договарящите ответници обективирани
в договора за заем и анекса към него. По делото не са събрани, нито преки, нито
косвени доказателства, от които да се изведе обосновано съмнение за намерението
на "Грифон Естейтс България" ЕООД и "Кан" ЕООД да създават привидно за третите лица
/банката-ищец/ правно положение по обвързаност по договор за заем и анекс, без
да имат намерение да изпълняват задълженията си.
Въпреки изводът за действителност на договора за заем и анекса към него
и формалната доказателствена сила, с която тези документи се ползват, за
доказване факта на предаване на заемната сума, съглашението не се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила, поради което доказването на този факт
подлежи на доказване с всички доказателствени средства. За предаване на
заемната сума по делото са представени писмени доказателства, подробно посочени
по-горе /дневно извлечение от 10.11.05 г. на "Инвестбанк" АД и банков
платежен документ с референция № 0200649371984953 на същата банка, също от
10.11.05 г./ Този факт /предаване на замената сума от 200 000 лв./ се
установява и от приетата по делото счетоводна експертиза, която посочва, че в
счетоводствата и на двете ответни дружества "Кан" ЕООД и "Грифон
Естейтс България" ЕООД са намерили отражение постъпилите средства по
договора за заем.
Окръжен съд намира, че неоснователно банката ищец поддържа нищожност на
анекса от 09.11.05 г. към договора за заем от 09.11.05 г., относно клаузата, с
която е договорено капитализиране на натрупаната възнаградителна лихва върху главницата
от 200 000 лв., при което дължимата сума става 280 000 лв., поради противоречие
със закона - нормата на чл. 10., ал. 3 от ЗЗД. Договорът за заем и анекса към
него са сключени между търговски дружества и следва да се приложи нормата на
чл. 294, ал. 2 от ТЗ, която допуска уговорка за капитализиране на лихви.
На следващо място, в противоречие със събраните доказателства е
твърдението на банката ищец, че дори договорът за заем и анекса да са
действителни, то вземането не е в приетия от синдика размер, тъй като не бил
ясен размерът на главницата и капитализираната лихва към 09.07.09 г., доколкото
не е посочен началния момент на капитализирането. В чл. 1 от анекса от 09.07.09
г. към договора за заем от 09.11.05 г. договарящите страни ясно са изразили
волята си, а именно: натрупаната до момента на анекса лихва върху заемната сума
се капитализира, като общата дължима сума към 09.07.09 г. от "Грифон
Естейтс България" ЕООД е 280 000 лв. А на основание чл. 20а от ЗЗД, така
сключения анекс има силата на закон за тези, които са го сключили. Неоснователно
е и твърденито на банката, че сумата 560 000 лв. е неправилно посочена в анекса
като дължима от "Грифон Естейтс България", тъй като било недопустимо
капитализирането на лихви за бъдещ период, а само за вече изтекли такива. Това
твърдение произтича от неправилното тълкуване на договореното в т. 2 от анекса,
а именно: Страните договарят върху сумата 280 000 лв. /главницата от 200 000
лв. и 80 000 лв. капитализираната върху
нея лихва до 09.07.09 г./
възнаградителна годишна лихва от 10%, като до 09.07.19 г., когато
заетата сума трябва да се върне, тя ще бъде в размер на 280 000 лв., при което общата дължима сума е
в размер на 560 000 лв., тоест не става дума за капитализиране на лихви за
бъдещ период. Договорката е за капитализиране на вече изтекли до 09.07.09 г.
лихви. Следва да се има предвид също, че и вещото лице Л. посочва в
заключението си сумата от 560 000 лв., като дължима и съответно осчетоводена и
при двете ответни дружества по договора за заем и анекса към него.
Банката ищец, намира, че не съществуват и вземанията на ответника
"Кан" ЕООД срещу другия
ответник "Грифон Етстейтс България" ЕООД /н/ за неустойка по
предварителен договор за продажба на
недвижим имот от 12.11.12 г., допълнително споразумение към този договор от
30.11.12 г. и анекс от 01.12.15 г. в
размер общо на 4 480 000 евро или 8 762 118.490 лв., които вземания за
неустойка са прехвърлени от първоначалния кредитор "МТ Роуз
Корпорейшън" на ответника "Кан" ЕООД с договор за цесия от
16.09.19 г., тъй като посочените договори са нищожни като абсолютно симулативни,
тъй като страните не са имали намерение да се обвържат, те са сключени само за
нуждите на производството по несъстоятелност, като доказателство за това било
антидатирането на договорите и обстоятелството, че страните по договорите са
свързани лица.
По изложените по-горе правни съображения, които е безпредметно да се повтарят,
окръжен съд намира, че посочените договори имат достоверна дата на сключване,
която важи за банката ищец. Тя не черпи
права от предварителния договор от 12.11.12 г. и останалите посочени
споразумения. Същите доказват съществуването на облигационна връзка между страните,
които са ги сключили. И другите, неучаствали в догорите страни, каквато е
банката-ищец, не са трети страни по смисъла на чл. 181, ал.1 от ГПК и спрямо
тях посочената в документите дата на съставяне важи.
Обстоятелството, че договарящите страни са свързани лица по смисъла на
пар. 1 от ДР на ТЗ, не е достатъчно за да обоснове извод за наличието на
злоупотреба с права по смисъла на чл. 289 от ТЗ. Злоупотребата с право не е
въздигната от закона, като самостоятелно основание за недействителност на
сделките. Същата се определя от съдебната практика, като нарушение на основен
принцип, този за добросъвестността, при договарянето и сключването на правните
сделки, а от там и на обстоятелство водещо да накърняване на добрите нрави. В
конкретния случай е установено по категоричен начин, че ответникът "Грифон
Естейтс България" не е изпълнил задълженията си поети в предварителния
договор за продажба на недвижим имот и допълнителните споразумения към същия,
доколкото страните не твърдят обратното, а и не се представят доказателства за
изпълнение от страна на "Грифон Естейтс България" ЕООД. Дружеството
не е изпълнило задължението си по раздел І, т.1.2 от предварителния договор от
12.11.12 г. да уреди уличната регулация на недвижимия имот, да изготви и
съгласува работен проект на предприятие за производство на опаковки от картон и велпапе представляващо двуетажна
сграда, да съгласува проекта с всички инстанции, включително и да получи
разрешение за строеж и да извърши всички предварителни дейности във връзка със
започване на строителните работи. "Грифон Естейтс България" ЕООД не сключило
и окончателен договор под формата на нотариален акт за недвижимия имот предмет
на предварителния договор, в продължения срок договорен в анекс № 1 от 01.12.15
г. – 20.01.19 г. При това положение следва да се приеме, че ответникът
"Грифон Естейтс България" ЕООД дължи договорената неустойка за неизпълнение на
задълженията си. Не се установява
злоупотреба с права, нарушение на принципа за добросъвестност или друг
основен принцип, така че само факта, че договорите са сключени между свързани
лица не налага извод за нищожност на предварителния договор за продажба на
недвижим имот, анекса от 01.12.15 г. и договора за цесия от 16.09.19 г.
В подкрепа на извода, че не е доказана абсолютната симулация на
изявленията на договарящите страни по предварителния договор от 12.11.12 г. и
анекса от 01.12.15 г. и договора за цесия и нежеланието им да се обвържат по
договорите и подписването на същите единствено за нуждите на производството по
несъстоятелност, са и изводите на изслушаната счетоводна експертиза. Тя
установява, че задължението за неустойка са отразени в счетоводните регистри и
счетоводните записвания на дружествата. В случая е съществено, че тези
счетоводни записвания са се случили преди откриване на производството по несъстоятелност
с решение на окръжен съд гр. Враца, което потвърждава, че съставянето на
документите предхожда откриване на производството. Това обстоятелство също е
достатъчно за да се приеме, че предварителния договор от 12.11.12 г. и анекса
към същия от 01.12.15 г., съответно договореното заплащане на неустойки от
продавача при неизпълнение на задълженията му и договора за цесия имат
достоверна дата за третото лице – банката ищец.
Банката ищец твърди нищожност на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД –
липса на съгласие на договора за цесия от 16.09.19 г., с който първоначалният
кредитор на ответника "Грифон Естейтс България" ЕООД, "МТ Роуз
Корпорейшън" е цедирал на ответника "Кан" ЕООД вземането за
неустойка в размера на 4 480 000 евро по предварителния договор за продажба на
недвижим имот от 12.11.12 г. и споразуменията к към същия, тъй като не са
представени доказателства за валидно учредяване и съществуване на дружеството
цедент към момента на сключване на договора за цесия, а също и за
представителна власт на лицето В.Й. Д.. Според
окръжен съд намира, че не може да се приеме, че договорът за цесия е нищожен
поради липса на съгласие, тъй като ответникът "Кан" ЕООД е представил
на стр. 91-98 от делото писмени доказателства, подробно описани в обстоятелствената
част на изложението, които банката ищец не е оспорила, от които следва извода,
че към момента на сключване на договора за цесия цедента е надлежно учредено и
съществуващо търговско дружество, представлявано от лицето В.Й. Д..
При извод за действителност на предварителния договор от 12.11.12 г. и
споразуменията към същия от 30.11.12 г. и 01.12.15 г., банката намира, че
клаузата за неустойка в размера общо на 4 480 000 евро е частично нищожна на
осн. чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД – нарушение на добрите нрави, доколкото размера
е договорен извън присъщите функции на неустойката. В тази връзка банката се
позовава на ТР № 1/15.06.10 г. по т. д. №1/19 г. на ВКС.
Окръжен съд намира за частично основателно твърдението на банката за
нищожност на клаузата за неустойка поради нарушение на добрите нрави - само по
отношение договорената неустойка в размера на 480 000 евро в т. 4.6 от
предварителния договор за неизпълнение на задълженията на продавача
"Грифон Естейтс България" ЕООД описани в т. 1.2 от раздел І от договора. За това свое
становище окръжен съд съобразява
критериите залегнали в цитираното ТР на ВКС.
Според становището на ВКС договорена неустойка в твърде голям размер не
е нищожна поради нарушение на добрите нрави. Успоредно с това становище, ВКС
навежда в решението си, че добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при
иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени
критерии: - естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; - дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; - вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; - съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди; При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат
да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на
неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Прекомерността
на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.
В конкретния случай, в предварителния договор за продажба на недвижим
имот от 12.11.12 г. изрично е посочено, че поетите от продавача "Грифон
Естейтс България" задължения описани подробно в т. 1.2 от раздел І – "предмет
на договора", се поемат в рамките на договорената цена, тоест в рамките на
сумата 4 000 000 евро. При тази договореност, в случай на пълно неизпълнение
задълженията на "Грифон Естейтс България" включващо неизпълнение на
задълженията по т.1,2 от раздел І и задължението за сключване на окончателен
договор под формата на нотариален акт, което се доказа в процеса, вредите,
които би претърпяло насрещно договарящото дружество - "МТ Роуз
Корпорейшън" са в размер на сумата 4 000 0000 лв. - договорената продажна
цена. Допълнителна клауза за неустойка от 480 000 евро за неизпълнение за задълженията
по т. 1.2 от раздел І от предварителния договор, противоречи на принципа на
справедливостта и е договорена единствено с цел да обогати неоснователно "МТ Роуз Корпорейшън",
при което, според окръжен съд, излиза извън присъщата на неустойката
обезщетителна функция.
Като съобразява изложеното в цитираното ТР на ВКС и данните по
конкретното дело, окръжен съд намира, че клаузата за неустойка договорена с т.
4.6 от раздел ІV от предварителния договор за продажба на недвижим имот от
12.11.12 г. в размер на 480 000 евро е
нищожна като несправедлива в този смисъл противоречаща на добрите нрави.
В обобщение, в настоящото производство в банката ищец доказала несъществуване само на вземане
предявено от кредитора "Кан" ЕООД срещу длъжника "Грифон Естейтс
България" /н/ ЕООД и прието от синдика
само за сумата 480 000 евро представляваща неустойка за неизпълнение задължения
на "Грифон Естейтс България" ЕООД /н/ по т. 1.2 от раздел І на предварителен договор за продажба на недвижим
имот от 12. 11.12 г., договорена от с т. 4.6 от същия договор, при което за
тази сума предявеният от банката отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ следва да се уважи.
В останалата част, исковата претенция следва да се отхвърли, като неоснователна
и недоказана, тъй като ищецът не успя да проведе пълно и главно доказване на
заявените в исковата молба основания за нищожност на сделките от които
произтичат процесните вземания, а именно: за вземания на ответника
"Кан" ЕООД срещу "Грифон Естейтс България" ЕОО /н/ произтичащи
от сключен между тези страни договор за временно финансова помощ от 09.11.05 г. и анекс от 09.07.09 г. към
същия договор в общ размер на сумата 598 733.33 лв., която сума включва вземане
от 560 000 лв. представляващо главница, капитализирана лихва и законна лихва до
09.07.19 г.; 34 066.67 лв. законна лихва върху главницата от 560 000 лв. за
периода от 10.07.19 г. до 13.02.20 г. и 4 666.66 лв. лихва за периода от
14.02.20 г. до 14.03.20 г. Като неоснователен и недоказан, процесният
отрицателен установителен иск следва да
се отхвърли и за сумата 4 000 000 евро представляваща неустойка за неизпълнение
задълженията на "Грифон Естейтс България" ЕООД по т. 1.2, раздел І от
предварителния договор от 12.11.12 г. и задължението за сключване на
окончателен договор под формата на нотариален акт по отношение на недвижимия
имот предмет на предварителния договор от 12.11.12 г., в срока договорен с
анекс № 1 от 01.12.15 г. – 20.01.19 г.
При изхода от спора и на осн. чл. 694,
ал. 7 от ТЗ, банката-ищец в производството
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 84 220.54 лв. в
бюджета на съдебната власт, по сметка на окръжен съд гр. Враца
На банката ищец и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят
съдебни разноски /заплатено възнаграждение на експерт от 200 лв./ по
съразмерност в размер на 20.05 лв. По делото не са представени доказателства за
направени други съдебни разноски от банката. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника "Кан ЕООД следва да
се присъдят по съразмерност съдебни разноски /заплатено възнаграждение на
експерт в размер на 300 лв./ в размер на 269.91 лв. По делото не са представени
доказателства за направени други съдебни разноски от дружеството.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1
от ТЗ предявени от АД "Корпоративна търговска банка" С ЕИК *********,
в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. София срещу ответниците "Кан" ЕООД,
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.
"Райко Даскалов"№ 2, ет. 8, ап. 31 и ЕООД "Грифон Естейтс
България" /н/ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Враца, ул. "Полковник Лукашов" № 11, ет.3, офис 2, че вземането на "Кан" ЕООД към
ЕООД "Грифон Естейтс България гр. Враца /н/ включено в списъка на приетите
предявени вземания по т. д. № 160/19 г. по описа на окръжен съд гр. Враца, с
определение на съда № 260123/29.10.20 г. постановено на осн. чл. 692, ал. 4 от ТЗ за сумата над 8 422 054.33 лв. до сумата 9 360 851.73 лв. или сумата за 938
798.40 лв. равностойност на 480 000
евро представляващо НЕУСТОЙКА за неизпълнение задължения на "Грифон
Естейтс България" ЕООД /н/ по т. 1.2 от раздел І на предварителен договор за продажба на
недвижим имот от 12. 11.12 г., договорена в т. 4.6 от същия договор, който
предварителен договор е сключен между "МТ Роуз Корпорейшън" с рег. №
320481, със седалище и адрес на управление Тридент Чембърс, пощенска кутия 146,
Роус Таун, Тортола, Британски Вирджински острови и "Грифон Естейтс
България" ЕООД гр. Враца, като вземането за неустойка по договора на
"МТ Роуз Корпорейшън" е цедирано на "Кан" ЕООД гр.
Пазарджик с договор за цесия от 16.09.10 г., не съществува.
ОТХВЪРЛЯ в останалата част предявените с
правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ от АД "Корпоративна търговска
банка" С ЕИК *********, в несъстоятелност, със седалище и адрес на
управление гр. София срещу
ответниците "Кан" ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. "Райко Даскалов"№ 2, ет. 8, ап. 31 и
ЕООД "Грифон Естейтс България" /н/ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Враца, ул. "Полковник Лукашов" № 11, ет.3,
офис 2, отрицателни установителни искове за признаване на установено несъществуване на вземане на
"Кан" ЕООД към ЕООД "Грифон Естейтс България" гр. Враца /н/
включено в списъка на приетите предявени вземания по т. д. № 160/19 г. по описа
на окръжен съд гр. Враца, с определение на съда № 260123/29.10.20 г.
постановено на осн. чл. 692, ал. 4 от ТЗ, общо за сумата 8 422 053.33 лв. включваща следните суми: - 1. общо 598 733.33 лв. произтичащи от договор за временно финансова
помощ от 09.11.05 г. и анекс от 09.07.09
г., която сума включва вземане от 560 000 лв. представляващо главница,
капитализирана лихва и законна лихва от 10.07.09 г. до 09.07.19 г.; 34 066.67
лв. законна лихва върху главницата от 560 000 лв. за периода от 10.07.19 г. до
13.02.20 г. и 4 666.66 лв. лихва за периода от 14.02.20 г. до 14.03.20 г.; - 2. сумата 4 000 000 евро с левова
равностойност 7 823 320 лв. представляваща неустойка за неизпълнение
задълженията на продавача "Грифон Естейтс България" ЕООД /н/ по
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 12.11.12 г. и анекс към
същия от 01.12.15 г., които договори са сключени между "Грифон Естейтс
България" ЕООД и "МТ Роуз Корпорейшън " Британски Вирджински
острови, като вземането за неустойка по договора на "МТ Роуз
Корпорейшън" е цедирано на "Кан" ЕООД гр. Пазарджик с договор за
цесия от 16.09.19 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ищецът
АД "Корпоративна търговска банка" с ЕИК *********, в несъстоятелност,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Граф Игнатиев" №
10 да заплати държавна такса в
бюджета на съдебната власт по сметка на окръжен съд гр. Враца в размер на
сумата 84 220.54 лв.
ОСЪЖДА ответниците "Кан" ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Пазарджик, ул. "Райко Даскалов"№ 2, ет. 8,
ап. 31 и ЕООД "Грифон Естейтс България" /н/ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. "Полковник Лукашов" №
11, ет.3, офис 2 да заплатят на
ищеца АД "Корпоративна търговска банка" с ЕИК *********, в
несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Граф
Игнатиев" № 10 съдебни разноски по съразмерност за
настоящата инстанция в размер на 20.05
лв.
ОСЪЖДА АД "Корпоративна търговска банка" с ЕИК *********, в
несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Граф
Игнатиев" № 10 да заплати на ответниците
"Кан" ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. "Райко Даскалов"№ 2, ет. 8, ап. 31 и ЕООД "Грифон
Естейтс България" /н/ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Враца, ул. "Полковник Лукашов" № 11, ет.3, офис 2 съдебни
разноски по съразмерност за настоящата инстанция в размер на 269.91 лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
........