№ 268
гр. Шумен, 12.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й-Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20243630200780 по описа за 2024 година
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 27-2300133/16.10.2023г. на директора на
Дирекция “ИТ” гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3
от КТ на “ГАРАНТ СТРОЙ” ООД, ЕИК **************, гр.Шумен, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Дружеството - жалбоподател моли съда да отмени наказателното постановление,
твърди, че при издаване на НП е нарушен материалният закон и са извършени съществени
нарушения на процесуалните правила.В съдебно заседание за дружеството - жалбоподател,
редовно призовано, се явява адв. А..
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен-
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли
същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание излага съображенията си и представя писмени бележки.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 12.09.2023г. длъжностни
лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, извършили проверка на “ГАРАНТ
СТРОЙ” ООД, ЕИК **************, гр.Шумен, относно спазване на трудовото
законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в обект -
строеж „Прилагане на мерки за енергийна ефективност в сградата на Корпус 3 на Шуменски
университет „Епископ Константин Преславски“ в гр.Шумен, ул. „Университетска“ №115,
където се извършвали СМР от екип на “ГАРАНТ СТРОЙ” ООД, ЕИК **************,
гр.Шумен.На 18.09.2023г. били представени и документи в Дирекция „ИТ“ - Шумен.
В хода на проверката на обекта било установено, че дружеството в качеството си на
работодател, е допуснало до работа на обекта като “шпакловчик“ лицето С. Д. М.,
ЕГН**********, без да му е предоставил екземпляр от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ,
заверено от ТД на НАП.
Към момента на проверката на 12.09.2023г., С. Д. М., ЕГН********** работел , като
извършвал шпакловъчни дейности.
1
Видно от приложена по делото декларация от 12.09.2023г. в 09.20 часа на основание
чл.402, ал.1, т.3 от КТ, лицето писмено декларирало, че е дошъл на обекта в 08.00 часа и ще
работи до 17 часа, с почивка от 12.00 часа до 13.00 часа, като му се заплаща по 10 лева на
час.
На 18.09.2023г. в Дирекция“ ИТ“ - Шумен постъпили документи- трудов договор
№1744/12.09.2023г., сключен със С. Д. М. /шпакловчик/, в който е отразено, че е постъпил на
работа на 12.09.2023г. и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления от
12.09.2023г., 11:47:02 часа. На 21.09.2023г. Д.И.Ц. представляваща дружеството в качеството
й на упълномощено лице, на основание чл.402, ал.1 т.2 от КТ, дала писмени обяснения, в
които посочила, че с конкретно посочени лица, между които и С. Д. М. са сключени трудови
договори и са им предоставени за подписване на 12.09.2023г. в 08.40 часа.
Въз основа на направените констатации при проверката в обекта, декларираните
писмено от лицата факти и обстоятелства, направените констатации на база представените
документи, контролните органи приели, че дружеството, в качеството си на работодател, е
допуснало до работа на обекта като “шпакловчик“ С. Д. М., без да му е предоставило
екземпляр от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Резултатите от
проверките са обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР 2334021 от
21.09.2023г.
На 21.09.2023г. бил съставен АУАН срещу дружеството № 27-2300133, в
присъствието на упълномощеното лице, за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, извършено на
12.09.2023г. в гр.Шумен. При предявяване на акта не са отразени възражения, такива не са
депозирани и в законоустановения срок.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, наказващият орган е издал процесното Наказателно постановление
№ 27-2300133/16.10.2023г. на директора на Дирекция “ИТ” гр.Шумен, с което на основание
чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ на “ГАРАНТ СТРОЙ” ООД, ЕИК
**************, гр.Шумен, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
гласни доказателства - показанията на свид. С. Р. К. - свидетел по акта и участник в
проверката, както и от приетите и приложени по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, тъй като същия пресъздава това
което е възприел непосредствено, като показанията му са логични и безпротиворечиви,
кореспондират със събраните писмени доказателства. Няма данни по делото, които да
създават съмнения относно обективността и безпристрастността на свидетеля.
В показанията си свид.С. Д. М. / допуснат до разпит по искана на защитата/ в с.з.
проведено10.09.2024г. заяви : „……Като дойдоха проверяващите, аз нямах
договор……….Трудов договор май подписах след проверката .“
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат
неговата отмяна. Няма допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което
да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Съдържа всички минимално изискуеми,
по силата на чл.57 от ЗАНН, реквизити. Административно-наказателното производство е
започнало с редовно съставен акт, съдържащ също всички минимално изискуеми по
смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ вменява в задължение на работодателя да
предостави на работника или служителя, преди постъпването му на работа, екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3
от КТ, заверено от ТД на НАП. Работодателят не може съобразно чл.63, ал.2 от КТ да
допусне до работа работник, преди да му предостави документите по ал.1. За нарушение на
тези норми се прилага административно-наказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се
установява, че на 12.09.2023г., когато е била извършена проверката, С. Д. М. е бил на работа
2
в обекта и осъществявал трудовите си задължения,съгласно сключения трудов договор, без
да е получил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. От
приложената
От Справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления се установява, че
дружеството е подало уведомление за лицето в НАП на 12.09.2023г. в 11:47часа, т.е. след
извършване на проверката и констатиране на нарушението.
При това положение, съдът намира, че е бил осъществен от обективна страна състава
на нарушението по чл.63, ал.2 от КТ. Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена
отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата е
обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не
следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя
нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи
задължението на дружеството, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на
конкретно ФЛ.
Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха
обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и
за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Дружеството
оспорва направените констатации, но не ангажира каквито и да е доказателства в подкрепа
на това, не излага и конкретни твърдения.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно административно-наказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ,
тъй като извършването на нарушението и самоличността на нарушителя са били установени
по безспорен начин. Липсва основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН и чл.415в, ал.1 от КТ.
Цитираната норма на чл.415в, ал.1 от КТ е специална и е озаглавена “Отговорност за
маловажно нарушение”. Предвижда по - леки санкции за нарушения на КТ, които могат да
бъдат отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни
последици за работници и служители. Към момента на извършване на нарушението е била в
сила ал.2 на чл.415в от КТ, която изрично регламентира, че нарушението на чл.63, ал.2 от КТ
не е маловажно.
Санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ предвижда за работодател, който наруши
разпоредбите на чл.63, ал.2 от КТ имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв. В конкретният случай е наложена имуществена санкция в минималния размер.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Административно - наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено
процесуално представителство от Д.В.-И. - юрисконсулт, се явява основателно, съгласно
разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата
по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО е
осъществил процесуално представителство в едно открито съдебно заседание, поради което
съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 27-2300133/ 16.10.2023г. на
Директора на Дирекция “ИТ”гр.Шумен, с което, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка
с чл.414, ал.3 от КТ на “ГАРАНТ СТРОЙ” ООД, ЕИК ************** гр.Шумен, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА “ГАРАНТ СТРОЙ” ООД, ЕИК **************, гр.Шумен ДА ЗАПЛАТИ
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00лв. /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Шумен
на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
3
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4