Р Е Ш Е Н И Е
№ 302
гр.
Габрово, 16.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
в публично съдебно заседание на четвърти септември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ВАНЯ
НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 148 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.318 и сл. ГПК.
Предявени са обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал.
1 СК, чл. 53 СК, чл. 56 СК и чл.59 СК.
Ищцата Д.А.Л. излага, че
с ответника М.Л. са сключили брак на 11.08.2007 г., от който брак имат
родено едно дете – Д.З.С. Л., роден на *** г. в гр. Вуковар, Република
Хърватска. Сочи, че през последните 5 години семейството се установило трайно и
основано да живее в с. Враниловци, общ. Габрово, където съпрузите закупили
собствен недвижим имот. Твърди, че докато живеели заедно ответникът
злоупотребявал с алкохол, ставал избухлив и предизвиквал семейни скандали.
Сочи, че през 2018 г. ответникът напуснал семейното жилище, находящо се в село
Враниловци, общ Габрово, като оттогава нямала данни за неговото пребиваване.
Твърди, че ищецът вземал детето през летните месеци, като го оставял при своите
родители в гр. Вуковар и след това го връщал без да дава обяснения къде се е
установил и без да предоставя издръжка. Поради изложеното моли съда да прекрати
брака между страните без да се произнася относно вината за разстройството на
брака. Моли съда да предостави упражняването на родителските права по отношение
на роденото от брака дете на майката, като същото да остане да живее при нея в
село Враниловци, общ Габрово, ул. "******" № 1. Моли съда да осъди
ищеца да заплаща издръжката на детето в размер на 300 лева, считано от влизане
в сила на съдебното решение, заедно с лихва за забава при просрочие на
задължението. Желае ползването на семейното жилище да се предостави на нея.
Желае за в бъдеще да запази брачното си фамилно име Л..
В срока за отговор на
исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител депозира
такъв, с който оспорва предявения иск за развод. В случай, че искът за развод
бъде уважен не възразява да бъде определен предложения от ищцата режим на лични
отношения на детето Д.З.С. Л. с ответника. Счита, че след развода ищцата следва
да възстанови предбрачното си фамилното име. Не възразява семейното жилище да
се предостави на ищцата.
В съдебно заседание не
оспорва предявения иск за развод, както и размера на дължимата издръжката по
отношение на детето.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от извлечение от
гражданския регистър на сключените бракове № 00128/2007 на Вуковарско –
сриемска област, гр. Вуковар, Република Хърватия, на 11.08.2007 г. в гр.
Вуковар, Република Хърватия, М.Л., роден на 13.02.19725 г. и Д.А. О., родена на
*** г., са сключили граждански брак, като съпругата е приела фамилното име на
своя съпруг – Л., за което е съставен
акт за граждански брак № 00128 от 2007 г..
Видно от акт за раждане,
издаден на 17.09.2008 г. от длъжностно лице по гражданско състояние при
Оксфордшър, Великобритания, се установява, че на 17.09.2008 г. е родено от
брака на страните дете – Д.З.С. Л., за което е съставен акт за раждане №
179/16.10.2008 г..
Съобразно изискванията на
ЗЗДт, по делото е изготвен и представен социален доклад от Д”СП”- Габрово. В доклада на социалния
работник при Д”СП”- Габрово, е посочено, че след фактическата раздяла на
родителите през месец януари 2018 г. грижите за отглеждане на детето са поети
от майката, като в семейството й са осигурени подходящи хигиенно-битови условия.
Посочено е, че майката разполага с лични финансови средства да се грижи за
детето, като има подкрепяща среда в лицето на своите родители и приятели. В
доклада е отразено, че потребностите на детето Д.З. в семейството на майката са
адекватно задоволени, не е установен риск за него, като майката демонстрира
загриженост относно развитието на сина й. Детето се развива пълноценно и
получава необходимата емоционална топлина и загриженост от страна на майката.
Социалният работник посочва, че при проведен разговор детето Д.З. е заявило, че
има желание за в бъдеще да продължи да живее при майка си.
Видно от договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт №
4/12.12.2014 г., том № II, рег. № 3539,
дело № 166/2014 г. на нотариус Невена Матева, рег. № 165 на НК след сключване
на брака Н.А.Х. и Р.П.Д.-Х. прехвърлили на страните правото на собственост
върху собствения си недвижимия имот, представляващ поземлен имот ведно с построените в него сгради, находящ се
в село Враниловци, община Габрово, ул. „******” № 1. Страните не спорят, че
недвижимият имот представлява семейното им жилище.
Видно от представено
удостоверение № УЧ – 11 -27/07.10.2019 г. през учебната 2019 - 2020 година,
детето Д.З.С. Л. е ученик в V клас в СУ „Райчо Каролев” – Габрово.
В производството са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля М.С.Д.,
показанията на който съдът кредитира в цялост, като вътрешно непротиворечиви и
основани на преките му впечатления. От показанията се установява, че ищцата и
ответникът са във фактическа раздяла от 30.01.2018 г.. Свидетелят посочва, че
ответникът се изнесъл от семейното жилище и заявил, че не иска да живее повече
там. От показанията се установява още, че след фактическата раздяла ищцата
продължила да полага грижи за детето Д.З..
Изслушано от съда, детето
Д.З.С. Л. заявява, че майка му се грижи за него, а с баща му се виждат два пъти
в годината като отиват в Република Сърбия или на почивка на море. Детето
заявява, че иска да продължи да живее с майка си, като същевременно обича да
прекарва времето с баща си и иска да се вижда с него по-често.
Изслушана по реда на
чл.59, ал.6 СК майката заявява, че желае да се грижи за детето и да упражнява
родителските права.
Други доказателства от
значение за спора не са ангажирани.
По отношение на иска с правна квалификация чл.49,
ал.1 СК.
Съгласно чл. 17 от
Регламент 2201/2003 г. сезираният с иск за развод съд дължи служебно да се
увери, че е компетентен да го разгледа. В случая се установява, че съпрузите са
имали последното обичайно местопребиваване на територията на Република
България, като към момента на предявяване на иска съпругата заедно с роденото
от брака на страните дете продължават да живеят в Република България, поради
което българският съд се явява компетентен да разгледа делото – чл. 3 вр. чл. 8
от Регламент ЕО 2201/2003 г. вр. чл. 3 от Регламент /ЕО/ 4/2009 г. на Съвета от
18.12.2008 г..
Съгласно чл.49, ал.1 СК
всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право, което се поражда
от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на брачната
връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.
Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи,
независимо от процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на
принудително осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на
развод.
Въз основа на събраните
гласни доказателствени средства, съдът приема, че между страните липсва
изискваната от чл.14 СК взаимност, разбирана като отношения между съпрузите,
изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство. Сложилото се през 2018 г. окончателно разделно живеене на
съпрузите, сочи че бракът е опразнен от съдържанието, което правните и
нравствени норми предписват. Съдът разглежда фактическата раздяла не само като
проявена в териториален аспект, а чрез пълна липса на физическа и духовна
връзка между съпрузите (в този смисъл и Р 3749-1981г. на ІІ ГО), което
състояние не може да се определи като отговарящо на законовите изисквания на
чл. 15 СК. По делото липсват каквито и да било доказателства, че са налице
“важни причини” по смисъла на чл.15 СК за отделно живеене на страните.
Напротив, то е резултат от напускането на семейното жилище от ответника като
впоследствие се е установил да живее на неизвестен адрес в чужбина.
Продължителната
фактическа раздяла между страните сочи на липсата на всякакви съпружески
отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и интимни връзки между
съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и
необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен факт,
отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т.3 от ППВС
10/1971г.). Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от
закона съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се
прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да намери и своята
юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.
С оглед липсата на
искане, съдът не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко
и непоправимо разстройство на брачната връзка – чл.49, ал.3 СК.
По отношение на искането с правна квалификация
чл.53 СК.
Съгласно нормата на чл.53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак.
Тълкуването на разпоредбата налага извод, че съдът следва да е сезиран с
искане съпругът, който при сключване на брака е променил фамилното си име
да възстанови предбрачната си фамилия. При липсата на такова искане и с
оглед нормата на чл. 326 ГПК, която изисква съдът изрично да се произнася по
въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят, следва да се постанови
съпругата Д.А.Л. да продължи да носи брачното си фамилно име.
По отношение на искането с правна квалификация
чл.59 СК.
По отношение на
упражняването на родителските права.
Родителските функции
включват определянето на собственото име, отглеждането, възпитанието,
образованието, даването на съгласие за осиновяване, съвместното живеене,
представителството и попечителското съдействие на децата. Съдът счита, че
интересът на детето налага то да осъществяват пълноценни контакти и с двамата
си родители. С оглед становището на социалния работник, че майката разполага с
родителски капацитет, възможност и желание да упражнява родителските права по
отношение на детето, родено от брака, съдът намира, че упражняването на
родителските права следва да се предостави на ищцата Д.А.Л., каквото е
желанието на детето.
Разпоредбата на чл. 59 СК
задължава съда да определи мерките относно личните отношения между детето и
родителя, на който не се предоставя упражняването на родителските права –
бащата, който режим да съхрани емоционалната му връзка с този родител. На
последния следва да се предостави режим на лични контакти, който от една страна
да позволява изграждане и поддържане на емоционалната и интелектуална връзка на
детето с бащата, а от друга страна да препятства възможността родителят,
неупражняващ родителските права, да се превърне в «родител за празник», в
случай че общува с детето през основната част от свободното му време. В този
смисъл, съдът намира, че на бащата М.Л., следва да се предостави право да вижда
и взема детето Д.З.С. Л., роден на *** г., всяка първа и трета седмица от
месеца за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване,
както и двадесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен
отпуск на майката. При този режим родителят, упражняващ родителските би имал
възможност да общува с детето и през почивен ден и би се избегнала опасността
върху него да бъдат възложени само ангажиментите във връзка с делничните
занимания на детето. Следва да се посочи, че при постигнато взаимно съгласие на
родителите, ответникът би могъл да осъществява
лични отношения с детето и извън така определения режим.
По отношение на
издръжката.
Съгласно чл.143, ал.2 СК
„родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като
размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл.142,
ал.1 СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от
минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК). Право на издръжка имат лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл.139 СК), като по отношение на непълнолетните задължението за предоставяне на издръжка
е безусловно.
Възрастта на детето и
посещаването на училище предполагат потребност от средства за храна, облекло,
обувки, учебни пособия. Издръжката на детето се дължи от двамата родители,
независимо при кой от тях живее, но отглеждащият родител следва да поеме по
принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в
натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на малолетното дете. В случая детето
се отглежда от майката, на която се предоставя за упражняване родителските
права. Същевременно доказателства относно възможностите и материалното
състояние на ответника не са събрани, но предвид обективната нужда на всяко
дете от средства, чрез които да му бъдат създадени условия за живот, липсата на
данни бащата да страда от заболяване, намаляващо работоспособността му, както и
неоспорването от назначения по делото особен представител на претендирания
размер на дължимата издръжка, съдът намира, че бащата следва да престира на
детето Д.З.С. Л., роден на *** г., чрез неговия законен представител - Д.А.Л.,
месечна издръжка в на 300 лева, считано от влизане в сила на съдебното решение
до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката, заедно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане. Останалата част от дължимата издръжка следва да бъде
предоставяна от родителя, упражняващ родителските права.
По отношение на искането с правна квалификация
чл.56 СК.
Чл. 56, ал.1, изр.1 СК
предвижда при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се
ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът да го предостави за ползване на
единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда, като при ненавършили
пълнолетие родени от брака деца, съдът дължи и служебно произнасяне. Страните
не спорят, че семейното жилище се намира в село Враниловци, общ. Габрово, ул. „******”
№ 1, като правото на собственост върху същото принадлежи на съпрузите. Искане
за ползването му релевира само ищцата, която ще упражнява и родителските права
върху роденото от брака малолетно дете, ето
ползването на жилището следва да й се предостави, още повече, че
ответникът не релевира претенция за ползването и конкуренция между съпрузите
няма.
Предвид изхода на спора и
липсата на произнасяне относно вината, всеки от съпрузите следва да заплати по
сметка на РС Габрово, на основание чл. 329, ал.1, изр. 2 ГПК вр. с чл. 6, т. 2
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, сумата
25 лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, като
направените от ищцата разноски за производството остават в нейна тежест.
Ответникът следва да заплати по сметка на РС Габрово и сумата 432 лева -
държавна такса върху издръжката на детето Д.З.С. Л., роден на *** г..
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен на 11.08.2007 г.
в гр. Вуковар, Република Хърватия, за което е съставен Акт за граждански брак №
00128 от 11.08.2007 г. на Служба на държавната администрация във
Вуковарско-сриемска област, Вуковар, Република Хърватия, между М.Л., роден на ***
г. и Д.А.Л., родена на *** г., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал.1 СК.
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА над детето от брака – Д.З.С.
Л., роден на *** г. в Оксфордшър, Великобритания, предоставя за упражняване на
майката Д.А.Л., родена на *** г., като постановява детето да живее при нея, на
основание чл. 59, ал. 2 СК.
БАЩАТА, М.Л., роден на *** г. в гр. Вуковар,
Република Хърватия, има право да вижда и взема детето Д.З.С. Л., роден на ***
г., всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа в събота до
18.00 часа в неделя, с преспиване, както и двадесет дни през лятото по време,
несъвпадащо с годишния отпуск на майката Д.А.Л., родена на *** г..
ОСЪЖДА М.Л., роден на *** г. в гр. Вуковар,
Република Хърватия, да заплаща на малолетното си дете Д.З.С. Л., роден на ***
г., чрез неговата майка и законен представител Д.А.Л., родена на *** г. в
гр.Чатъм, Великобритания, месечна издръжка в размер на 300 (триста) лева,
считано от влизане в сила на решението до настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 59 вр. чл.143 СК, до 5-то число на месеца, за който издръжката се дължи, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
След прекратяване на брака жената ще продължи да носи брачното си фамилно име Л..
ПРЕДОСТАВЯ на Д.А.Л., родена на *** г. в гр.Чатъм,
Великобритания ползването на семейното жилище, находящо се в село Враниловци,
общ. Габрово, ул. „******” № 1.
ОСЪЖДА Д.А.Л., родена на *** г. в гр.Чатъм,
Великобритания, с адрес: село Враниловци, общ. Габрово, ул. „******” № 1, да
заплати по сметка на РС - Габрово, сумата 25.00 (двадесет и пет) лева –
държавна такса при решаване на делото по иска за развод, както и 5 (пет) лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист
ОСЪЖДА М.Л., роден на *** г. в гр. Вуковар,
Република Хърватия, с адрес: село Враниловци, общ. Габрово, ул. „******” № 1,
да заплати по сметка на РС - Габрово, сумата 25.00 (двадесет и пет) лева –
държавна такса при решаване на делото по иска за развод и сумата 432 лева
(четиристотин тридесет и два лева) -
държавна такса върху издръжката на детето, както и 5 (пет) лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: