РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Сливен, 03. 07. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и втори юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Райкова-Георгиева,
като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 165 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от Областна дирекция на МВР – С.,
представлявана от Директора на Областната дирекция /ОД/ на МВР, подадена против
Решение № Ц1023-19-23#9 от 26.02.2021 г., издадено от Директора на Териториално
поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/– С., с което е
отхвърлена жалбата на ОД на МВР – С., срещу Задължителни предписания № ЗД-1-19-00863424
от 12.01.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ – С., осигурителят ОД на МВР – С., да
издаде удостоверение за пенсиониране на К.Ж.И., за положен извънреден труд,
вследствие превръщането на нощен труд в дневен.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореното решение
е незаконосъобразно. Излага съображения, че: превръщането на нощните часове в
дневни посредством умножаването им с коефициент 1,143 е неприложимо в
конкретния случай; К.И. e бил д. с. по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона
за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, не е имал трудово правоотношение
по смисъла на Кодекса на труда /КТ/ с ОД на МВР – С., и по отношение на него са
приложими разпоредбите на специалния закон ЗМВР, а не общите разпоредби на КТ;
посоченият коефициент 1,143 представлява съотношението на установената в КТ
нормална продължителност на работното време през нощта, която е 7 часа, и
нормалната продължителност на работното време през деня, която е 8 часа; съгласно
правната норма, действаща в системата на МВР, съотношението между дневен и
нощен труд е 1 към 1 /8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд/, а не е
както по КТ и по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/,
съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд; неправилен
е изводът на административния орган, че регламентацията за преизчисляване на
нощните часове в дневни представлява специална закрила за работещите между 22 и
06 часа. Моли оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания
да бъдат отменени.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. В представени писмени бележки излага съображения в
подкрепа на твърденията си.
Административният орган, редовно призован, не се явява
в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител,
който оспорва жалбата като неоснователна, счита, че оспореното решение и
потвърдените с него задължителни предписания са били законосъобразни към датата
на издаването им.
Заинтересованото лице, редовно призовано, не се явява
в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител,
който изразява становище за основателност на жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 04.11.2020 г. до Директора на ТП на НОИ – С., е
подаден Сигнал от К.Ж.И. – б. с. на ОД на МВР – С. /заинтересовано лице в
производството/, с искания: да се извърши проверка на осигурителя ОД на МВР –
С.; на осигурителя да бъдат дадени нарочни писмени преписания по правилното и
законосъобразно тълкуване на осигурително-правните разпоредби, касаещи
зачитането на положен извънреден труд за осигурителен стаж, и по вписване на
всички установени неотчетени часове извънреден труд след 01.01.2005 г., установени
в хода на гр. дело № 4528/2017 г. на Районен съд – Сливен; да бъде указано на осигурителя
да издаде ново или измени издаденото такова Удостоверение за стаж от 15.10.2020
г.
Със Заповед № ЗР-5-19-00855255 от 01.12.2020 г. на
Ръководителя на ТП на НОИ – С., издадена на основание чл. 107 от КСО и чл. 29,
ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ /Инструкция № 1 от
03.04.2015 г./, е възложено извършването на проверка от контролен орган на ТП
на НОИ по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ на ОД на МВР – С.
В хода на проверката от осигурителя са изискани графици за дежурства, протоколи
и заповеди, касаещи положен от лицето труд в работното време и извън него.
Резултатите от възложената проверка са отразени в Констативен
протокол № КП-5-19-00858797 от 31.12.2020 г. по описа на ТП на НОИ – С. В
протокола е отразено, че: обект на проверка са периодите от 01.01.2005 г. до 31.
12.2007 г. и от 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г., през които К.И. е р. при 8 часови д. и е
положил извънреден труд, който не е заплатен/компенсиран; положеният нощен труд
следва да се преизчисли с коефицент 0,143, предвид разпоредбите на чл. 140 и
чл. 141 от КТ; на осигурителя ще бъдат връчени задължителни предписания за
издаване на коректен образец удостоверение за пенсиониране /за класиране и
пенсия/ УП-3 с допълнително посочени часове извънреден труд.
Със Задължителни предписания № ЗД-1-19-00863424 от 12.01.2021
г. на контролен орган на ТП на НОИ – С., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г., на осигурителя ОД на
МВР – С. са дадени задължителни предписания да издаде удостоверение обр. УП-3
/образец В - удостоверение за пенсиониране /за класиране и пенсия/ на К.Ж.И., лице,
р. по с. п. в ОД на МВР – С., за положен извънреден труд, вследствие
превръщането на нощен труд в дневен, както следва: - 2005 г. - 111 часа; - 2006
г. - 128 часа; - 2007 г. - 34 часа; - 2009 г. - 124 часа; - 2010 г. - 250 часа.
Задължителните предписания са обжалвани от осигурителя
ОД на МВР– С., по административен ред. С Решение № Ц1023-19-23#9 от 26.02.2021
г., издадено на
основание чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ– С., се е произнесъл
по жалбата и е отхвърлил същата като неоснователна по съображения за
законосъобразност на задължителните предписания. За да постанови акта си,
административният орган е приел, че: в ЗМВР липсва изрична уредба относно
преизчисляването на положения нощен труд в дневен през процесните периоди;
липсата на такава норма не трябва да се възприема като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от с. в МВР часове нощен труд в дневен;
в случая е налице празнота в уредбата; за да не се поставят с. в МВР в
неравностойно положение спрямо останалите д. с. и р. по трудово правоотношение,
субсидиарно приложение следва да намери чл. 7, ал. 2 от Наредбата за
допълнителните и други трудови възнаграждения /отм./, съответно чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ; двете наредби са част от общото трудово законодателство и намират
приложение, когато в другите специални подзаконови нормативни актове, издадени
по приложение на Закона за държавния служител /ЗДСл/ или ЗМВР, са налице
празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и
размерите на допълнителните възнаграждения и реда за получаването им; положеният през процесните
периоди от К.Ж.И. нощен труд трябва да се преизчисли с коефициент 1,143.
Горепосоченото решение на Директора на ТП на НОИ – С.,
е съобщено на оспорващия на 04.03.2021 г., а жалбата срещу него е подадена на
18.03.2021 г.
Между страните не е спорно, че за процесните периоди К.Ж.И.
е положил нощен труд, включително и не са спорни часовете положен нощен труд.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт,
който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по
смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е установената от закона форма –
оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни
основания за издаването му.
Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Оспореното решение е издадено при наличие на
компетентност и в установената форма, но е постановено в противоречие с материалния
закон, което обуславя неговата незаконосъобразност и е отменително основание по
чл. 146, т. 4 от АПК, въз основа на следните съображения:
В чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В същия
смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за допълнителните и други
трудови възнаграждения /отм./ Но НСОРЗ и предвиденото в чл. 9, ал. 2 от нея
правило е неприложимо спрямо д. с. в МВР, тъй като посоченият подзаконов
нормативен акт касае уредбата на трудови правоотношения по КТ, но не и на
служебни правоотношения по ЗМВР, който се явява специален закон, съгласно чл.
142, ал. 2 от ЗМВР. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г.
по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от с. на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и
на НСОРЗ /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва
да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове.
В чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че: нормалната продължителност на работното време на д. с. в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица; нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период; нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. Следователно
волята на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното
време през деня и нощта – „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието,
в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. В нормативните
актове по прилагане на ЗМВР, в които е регламентирано отчитането на работното
време на с., р. на с. р. в МВР, не е предвидено превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент и зачитането им в този смисъл за извънреден труд.
По изложените съображения, оспореното решение и
потвърдените с него задължителни предписания са незаконосъобразни и следва да
бъдат отменени.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Областна дирекция на МВР – С.,
представлявана от Директора на Областната дирекция на МВР, Решение №
Ц1023-19-23#9 от 26.02.2021 г., издадено от Директора на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт – С., с което е отхвърлена жалбата на Областна
дирекция на МВР – С., срещу Задължителни предписания № ЗД-1-19-00863424 от
12.01.2021 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – С.
ОТМЕНЯ Задължителни предписания № ЗД-1-19-00863424 от
12.01.2021 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – С.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: