Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 76
гр. ВРАЦА, 19.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в
публичното заседание на 15.03.2019 г., в състав:
Председател: НАДЯ ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА
Членове: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретар ЛИЛИЯ ГОРЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 86 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на "ЧЕЗ
Електро България" АД, гр.София против
Решение № 904/30.11.2018 г.
по гр.д.№ 3569/2018 г. на Районен съд-Враца,
с което е
признато за установено, че А.Ж.Г.-К.,
с ЕГН ********** и адрес ***, не дължи на ”ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София ***, ЕИК ***, сумата от 608,00 лв. с ДДС, начислена по фактура № **********/26.07.2018 г. за периода 09.02.2018
г. до 09.05.2018 г. и дружеството
е осъдено да заплати на ищцата направените
съдебно-деловодни разноски пред първата
съдебна инстанция в общ размер от 350.00 лв, от които: 50,00 лв внесена държавна
такса, и 300,00
лв. адвокатско
възнаграждение.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно като
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди
се, че районният съд неправилно и немотивирано е приел, че корекционната
процедура по чл.48 ПИКЕЕ противоречи на чл.2, ал.2 ЗЕ. Навеждат се доводи, че
чл.48 и сл. ПИКЕЕ гарантират, че корекционната процедура се извършва при
зачитане интересите на потребителите и националните интереси. Изразява се
становище, че неправилно районният съд е приел, че при частичната отмяна на ПИКЕЕ,
крайният снабдител не е имал законово основание да коригира сметката на
клиента. Твърди се, че това право произтича пряко от разпоредбите на Закона за
енергетиката, както и от разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ, от Общите условия
на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ
Разпределение България”АД, както и от т.3.5.2 от Лицензия № Л-135-07/13.08.2004г. за дейността
по разпределение, издадена от КЕВР. Сочи се, че нормите, на които
жалбоподателят се позовава са идентични с отменената норма на чл.47 от ПИКЕЕ, а
самата процедура за корекция се съдържа в действащите правила на чл.48-51 от
ПИКЕЕ, които не са били отменени към момента на извършване на корекцията. В
подкрепа на това становище жалбоподателят сочи практика на ВКС, на районни и
окръжни съдилища. Поддържа също, че пред районния съд са били представени
доказателства, че правоотношението по извършената проверка се развива на
основание чл.22 и чл.58 от Общите условия и въз основа на лицензията, но в нарушение
на процесуалните правила районния съд не е отчел така представените
доказателства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
Излагат се доводи, че действащи в периода на корекцията са били не само
разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ, но и тези на чл.98а, ал.2, т.6 във вр.с
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, които дават право на жалбоподателя да извършва
едностранна корекция в сметката на потребителите без да е доказано тяхно
виновно поведение. Развиват се съображения, че посочените нормативни актове
въвеждат обективна отговорност, при която не е необходимо да бъде установявано
виновно поведение на клиента, както и че тези разпоредби са специални по
отношение чл.82 ЗЗД и го дерогират. Въз основа на тези
доводи се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск с
присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от
въззиваемата А.Ж.Г.-К., чрез пълномощника си адв.С.Г., в който се изразява
становище за неоснователност на жалбата. Навеждат се доводи, че районният съд е
обсъдил подробно събраните доказателства,
съобразил се е със съдебната практика и правилно е приел, че не е налице
основание за извършване корекция на сметката. Изтъква се, че по делото не е
доказано виновно поведение на потребителя, за да може ответникът да извършва
едностранна корекция. Навеждат се доводи за нищожност на разпоредбите на ПИКЕЕ
поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 ЗЗП, тъй
като представляват уговорки във вреда на потребителя. Въззеваемият намира, че
цитираната в жалбата съдебна практика не е задължителна, като посочва, че е
налице практика и в обратния смисъл. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем
съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното
решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд- Бяла Слатина е сезиран от А.Ж.Г.-К. *** с
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК против
"ЧЕЗ Електро България" АД, гр.София за признаване за установено, че
не дължи на ответното дружество сумата от 608,00 лева с ДДС, начислена по
фактура № **********/26.07.2018 г. и представляваща извършена корекция на
сметка за потребена, но неотчетена електроенергия за периода от 09.02.2018 г.
до 09.05.2018 г.
В исковата молба се посочва, че ищцата е
абонат на ответното дружество като собственик на недвижим имот-къща с дворно място, находящ се в с.***,
обл.Враца, ул.***, в който живеят баба й и дядо й. Сочи се също, че
при извършена на 09.05.2018 г. проверка от служители на "ЧЕЗ Разпределение
България"АД в отсъствие на ищцата и на живущите в имота лица е съставен
констативен протокол № 3023067 от същата дата, въз основа на който ответникът
"ЧЕЗ Електро България" е извършил корекция на сметките за минал
период и е издал фактура № **********/26.07.2018 г. на стойност 608,00 лв. Ищцата
оспорва констатациите в констативния протокол и счита, че не дължи сумата по
фактурата. Навеждат се доводи, че ответникът няма основание да начислява суми
за минало време, тъй като ищецът по никакъв начин не е въздействал върху СТИ и
няма вина за състоянието му.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответното дружество "ЧЕЗ Електро България" АД, в който се
оспорва основателността на предявения иск. Твърди се, че на 09.05.2018 год.
служители на ”ЧЕЗ Разпределение България” АД са извършили проверка на СТИ, при
която е констатирано, че липсва пломба на щита, че пломбата на клемния блок е
отваряна, както и че фирмената и метрологичната пломба са неоргинални. За
резултатите от проверката е съставен констативен протокол № 3023067/09.05.2018
г. в присъствието на представители на Федерация на потребителите. Сочи се, че
електромерът е проверен и в Българския институт по метрология, съставен е
констативен протокол № 1159/17.07.2018 г. с констатации, че е осъществен достъп
до вътрешността на електромера и при четене на енергозависимата памет е констатирано,
че форматът на записа е променен, което говори за намеса в софтуера на електромера, която не е от
производителя. Въз основа на така извършената проверка и в съответствие с
методиката, описана в ПИКЕЕ, е извършено преизчисление на сметката на ищцата за
доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия за периода от 09.02.2018
г. до 09.05.2018 г. Посочва се, че на ищцата е изпратено уведомително писмо, с
което й е изпратено копие от констативния протокол и е уведомена, че СТИ е
изпратено за метрологична експертиза, както и че впоследствие е уведомена за
резултатите от метрологичната експертиза и за извършената корекция на сметката й
и издадената фактура. Развиват се подробни теоретични доводи, че нормативната
уредба предвижда възможност за едностранна
корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за
минал период, без да се държи сметка за наличието на виновно поведение от
страна на потребителя.
На основание чл.219 ГПК съдът е
конституирал като трето лице-помагач на ответника "ЧЕЗ Разпределение
България" АД, което е ангажирало писмено становище за неоснованелност на
предявения иск. В становището се посочва, че проверки на СТИ се извършват от
електроразпределителното дружество на основание чл.13, т.3, чл.22, ал.1 и ал.2
вр. чл.58 от ОУ като при тези проверки се съставя констативен протокол, който
има характер на официален документ. Извършва се позоваване на съдебна практика
на ВКС, според която правото на корекция възниква от уредена в нормативен акт
обективна отговорност и не е необходимо доказване на виновно поведение на
абоната, както и доказване на периода на неточното измерване и реално
потребеното количество ел.енергия.
Като взе предвид твърденията на страните и наведените
доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и
съображенията в отговора на същата, настоящият съдебен състав приема, че
предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с
дължимостта от ищцата на сумата от 608.00 лева, представляваща
цена на коригираното количество на измерената ел.енергия за периода от 09.02.2018
г. до 09.05.2018 г., начислена
въз основа на съставен констативен протокол № 3023067/09.05.2018г. и фактурирана
от ответното дружество с данъчна фактура № 0245796031/26.07.2018г. за обект, находящ се
с.***, обл.Враца, ул.***.
За да се произнесе по основателността на жалбата,
въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени и
гласни доказателства и заключението на изслушаната съдебно-техническа
експертиза, поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните по делото не се спори, че са в
облигационно правоотношение, по силата на което ищцата е потребител на
доставяна от ответното дружество електрическа енергия в недвижим имот - къща и
дворно място, находящ се в с.***, обл.Враца, ул.***, и дължи заплащане на стойността на потребената такава.
По делото е представено заверено
копие от КП № 3023067/09.05.2018
г. за проверка на неточно измерване и/или
неизмерване на електрическата енергия, в който е отразено, че на посочената
дата е извършена проверка от служители на "ЧЕЗ Разпределение
България" АД на средството за търговско измерване на електрическата
енергия, потребявана от ищцата в посочения имот. При проверката е констатирано,
че потреблението се отчита от СТИ, монтирано в табло на стълб извън границите
на имота. Констатирано е, че липсва
пломба на щита, както и че пломбата на клемния блок е отваряна, а фирмената и
метрологичната пломба не са оригинални. Отразено е, че електромерът е подменен
с нов такъв и ще бъде изпратен за метрологична проверка. Проверката е извършена в
присъствието на двама свидетели – В.П.Я. и С.Б.С. от Федерацията на потребителите. Протоколът
не е подписан от потребителя.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на Д.Т. - служителя на "ЧЕЗ Разпределение
България"АД, който е извършил проверката. От показанията на свидетеля се
установява, че при извършената проверка той и колегата му са констатирали, че
липса на пломба на предпазния щит на таблото, както и че пломбата на клемния блок на електромера
е отваряна, а фирмената и метрологичната пломби са неоригинални. Поради тази
причина електромерът е бил демонтиран в присъствието на свидетели от
Федерацията на потребителите. Свидетелят
посочва, че електромерът е бил демонтиран и опакован по надлежния ред, така че
да бъде изпратен за експертиза, а на негово място е поставен нов електромер и
са пломбирани щита и клемния блок. Според свидетеля всички извършени действия
са били разяснени на присъстващите и вписани в съставения констативен протокол.
Свидетелят посочва, че по време на проверката се е появил възрастен човек, на
когото е обяснено какви са констатациите, както
и че трябва да бъде сменен електромера.
От приетия като доказателство по делото
констативен протокол № 1159/17.07.2018 г. на БИМ, ГД "МИУ" се
установява, че на сваления електромер е била извършена метрологична експертиза,
при която е констатирано, че е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера, както и че при четене на енергонезависимата памет се констатира,
че форматът на записа е променен, което говори за намеса в софтуера на
електромера, която не е от производителя. В протокола е отразено, че е
извършена проверка на точността на електромера, като резултатите от тази
проверка са отразени в таблици и графи, както следва - в т.4.4. резултатите от
проверка при кратковременно включване с отчитане импулсите на изхода за
проверка; в т.4.5. резултати от проверка на константата; в т.4.6. резултати от
проверка на показващото устройство при продължително включване. От отразените
резултати е видно, че отчетените грешки са в границите на максимално
допустимите такива, направената проверка на константата на СТИ съответства, а
резултатът от проверката на показващото устройство е 0% отклонение при допустима грешка 2%.
От приложеното заверено копие от
предложение за корекция на сметка се установява, че във връзка с цитираните
констативни протоколи на "ЧЕЗ Разпределение" и на БИМ и въз основа на
раздел ІХ от ПИКЕЕ-чл.48, ал.1, т.2, бук."б", за периода от 09.02.2018
г. до 09.05.2018 г. на ищеца са доначислени 3312 kWh за консумирана и незаплатена електроенергия.
От представените по делото писма
и съобщения за получаването им се установява, че ищцата е била уведомявана за
всички извършени действия по проверка на СТИ и корекция на сметката й, както
следва:
С писмо изх. № NTZ96330/10.05.2018 г., изпратено от Отдел
"Нетехнически загуби" към "ЧЕЗ Разпределение България" АД,
ищцата е уведомена, че на 09.05.2018 г. е извършена проверка на СТИ и е
съставен КП от същата дата, както и че на демонтираното СТИ ще бъде извършена
метрологична експертиза от БИМ.
С писмо изх. № NTZ101628/23.07.2018 г., изпратено от Отдел
"Нетехнически загуби" към "ЧЕЗ Разпределение България" АД,
ищцата е уведомена, че е извършена метрологична експертиза на СТИ, за което е
съставен констативен протокол и на основание ПИКЕЕ ще бъде извършена корекция
на сметката й за минал период.
Представена е фактура № **********/26.07.2018
г., от която е видно, че е издадена за дължима от ищеца на основание чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ, сума в размер на 608,00 с ДДС по констативен
протокол.
С писмо Изх. № **********/27.07.2018
г. ищцата е уведомена за извършената корекция, като е поканена да плати
начислената сума за консумирана, но незаплатена ел. енергия.
В заключението на изслушаната
пред районния съд съдебно-техническа експертиза е отразено, че въз основа на
констатациите в КП не може да се направи извод, че манипулирането на пломбите е
предпоставка за оказано въздействие във вътрешността на електромера, тъй като
фактическа проверка на точността на електромера не е извършена в момента на
проверката. Вещото лице посочва, че електромерът е демонтиран без да е съхранен
по надлежния ред с необходимото ниво на сигурност. Дава заключение, че
промяната на формата на записа представлява само предпоставка за предпологаемо
манипулиране на количеството използвана ел.енергия, без да е установено фактическо
нерегламентирано консумиране на ел.енергия от клиента, както и че
констатираната от БИМ намеса в СТИ не представлява фабричен дефект, а е опит за
оказано въздействие.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост от ищцата на сума, представляваща
извършена от ответника "ЧЕЗ Електро България"АД корекция на сметка за
минало време на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия в
размер на 608,00 лв. С предявяването на този иск за установяване недължимост на
парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка от страна
на ответното дружество, ищцата отрича претендираното от ответника материално
право и в тежест на последния е при условията на пълно и пряко доказване да
установи съществуването на това право. Лежащата върху ищцата доказателствена
тежест касае единствено факти,
изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.
Между страните не се спори, че са в облигационно
правоотношение, по силата на което ищцата е потребител на доставяна от
ответното дружество електрическа енергия и дължи заплащане стойността на
потребената такава.
За установяване
съществуващо в негова полза материално право за извършване на едностранна
корекция на дължимите суми за потребена електроенергия ответникът се позовава
на предвидена в нормативната уредба обективна отговорност и поддържа, че не е
необходимо доказване на вина на потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В
ал.
2 на чл. 83 ЗЕ е предвидено посочените в чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат от комисията, т. е. ДКЕВР,
понастоящем Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, и да се
публикуват от комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С
приетата с §
83, т. 1, б. "г" от ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., норма на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които
крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата
на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, както в полза на крайния снабдител за потребена
електрическа енергия /в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл.
120, ал. 3 ЗЕ - б. "а"/, така и в полза на клиента за потребена
електрическа енергия /в случаите на неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл.
120, ал. 3 ЗЕ - б. "б"/.
По приложението на посочените правни
норми е създадена постоянна практика на ВКС, обективирана в множество решения
на ВКС - напр. Решение
№ 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение №
115/20.05.2015 г. по т. дело № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение №
164/24.11.2015 г. по т. д. № 2446/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
166/11.05.2016 г. по т. д. № 1797/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове. В първото от посочените решения е прието, че със ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.
98а, ал. 2, т. 6 и чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на сметките за предоставената
електрическа енергия. Създаването на Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и ОУ на договорите с крайния
потребител със съответното съдържание, предвидено в посочените правни норми, е
вменено от законодателя изрично като задължение на електроразпределителното
дружество, а приемането на предложените от енергийните предприятия правила е
задължение на ДКЕВР, понастоящем КЕВР.
Предвидените в чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ, бр. 98/12.11.2013 г./. В раздел
IХ, чл. 47 - чл.
51 от ПИКЕЕ са регламентирани случаите и начините за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на
съответните мрежи, регламентирани са т. нар. корекции на сметки на
потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. ПИКЕЕ
влизат в сила на 16.11.2013 г., като не им е придадено обратно действия нито
със ЗИД на ЗЕ
/ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, нито със самите ПИКЕЕ /ДВ, бр.
98/2013 г./. При това положение за периода до приемането на предвидените в
разпоредбите на чл.
98а, ал. 2, т. 6 и чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършването на
корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите
подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна практика
на ВКС.
В Решение № 115 от
20.05.2015 г. по т.д.
№ 4907/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о. е създадена практика на ВКС, съгласно която
през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата
на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54/2012 г./, до 16.11.2013 г., когато
влизат в сила ПИКЕЕ
/обн. в ДВ бр. 98/2013 г./, не съществува законово основание за доставчика на
електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия, без да е доказан периода на същото и без да е
доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. За този
период от време 17.07.2012 г. - 16.11.2013 г. остава актуална постоянната
практика на ВКС, обективирана в множество решения - напр. Решение № 165/19.11.2009
г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение №
189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 79/11.05.2011
г. по т. д. № 582/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 104/5.07.2010
г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 26/4.04.2011
г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 29/15.07.2011
г. по т. д. № 225/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение №
159/30.09.2013 г. по т. д. № 773/2012 г. на ВКС, II т. о., Решение № 38/15.05.2014
г. по т. д. № 5/2013 г. на ВКС, I т. о. и други/, съгласно която корекцията
е допустима, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа
енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя,
доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е
отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.
В обобщение на извършеното от
касационната инстанция тълкуване, се приема, че по силата на чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /редакция след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ,
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ за периода след влизане в сила на
ПИКЕЕ е предвидено законово основание крайният снабдител /доставчикът/
едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електрическа енергия.
Разпоредбите на раздел
IХ, от чл. 47 до чл. 51
ПИКЕЕ уреждат различните случаи и начини за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи: при
липса на средство за търговско измерване /чл.
48, ал. 1/; случаите, при които при метрологичната проверка се установи, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата /чл.
48, ал. 1/; случаите, при които при проверка на измервателната система се
установи промяна на схемата за свързване /чл.
48, ал. 2/; при повреда или неточна работа на тарифния превключвател,
поради която използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира
точно по съответните тарифи, избрани от клиента /чл. 49/.
Следователно със ЗИДЗЕ /обн. ДВ,
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приетите въз основа на законовата
делегация по чл.
83, ал. 2 във връзка с ал.
1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ
/обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ е предвидена възможност за
крайния снабдител /доставчика/ на електрическа енергия да коригира едностранно
сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
доставена електрическа енергия. Начините за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия са уредени в зависимост от конкретните
причини за неизмерване или неточно измерване на доставената електрическа
енергия. В предвидената в раздел
IХ от ПИКЕЕ корекционна процедура са регламентирани обективни правила за
измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена електрическа
енергия, като целта на изменената и допълнена законова и подзаконова правна
уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване.
Поради това и с оглед уредените начини за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия, отчитащи и обективната невъзможност в определени
случаи за реално измерване на потребеното количество електрическа енергия,
съдебната практика приема, че при действието на ПИКЕЕ крайният снабдител
/доставчик/ е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество
електрическа енергия. Потребителят има право да оспори установените по
предвидения в ЗЕ
и ПИКЕЕ ред данни
и да ангажира доказателства за установяване на по-малко потребено количество
електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния обект електроуреди,
тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им. Приема се също, че
правото на крайния снабдител /доставчика/ на електрическа енергия да извърши
едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на
електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Друг аргумент за
този извод е обстоятелството, че не всяка от причините за неизмерване или
неточно измерване на електрическата енергия се дължи на виновно поведение на
потребителя. За извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел
IХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за
неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и спазване на
предвидената в ЗЕ
и ПИКЕЕ
процедура.
С Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016
г. на петчленен състав на ВАС ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48, чл.
49, чл. 50 и чл. 51. Подзаконовият нормативен акт се смята отменен занапред -
т.е от деня на влизане в сила на съдебното решение и няма обратно действие,
като за периода от приемането му до неговата отмяна, актът се
счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. При това положение
се поражда въпроса може ли след тази частична отмяна да бъде извършвана
едностранна корекция от доставчика и при какви условия.
Както бе посочено, след отмяната остават
да действат разпоредбите на чл.48-51 ПИКЕЕ. В тези разпоредби са предвидени
случаите, в които може да бъде извършено преизчисление на количеството ел.
енергия и начините, по които се извършва корекцията. След като разпоредбите от Раздел ІХ на ПИКЕЕ
продължават да действат, то според цитираната по-горе практика на ВКС за
извършване на корекцията е достатъчно да бъде установен обективния факт на
неотчитане или неточно отчитане на
доставената ел.енергия. Настоящият
съдебен състав обаче намира, че този извод не е относим към всички предвидени в
ПИКЕЕ хипотези, в които се констатира неизмерване или неточно измерване на
ел.енергия. Основание за това тълкуване дава разпоредбата на чл. 48, ал. 2
ПИКЕЕ, която предвижда, че при установена промяна на схемата на свързване,
корекция може да се извърши само въз основа на констативен протокол за
установяване на намесата в измервателната система, който отговаря на
изискванията на чл. 47 ПИККЕ. Разпоредбата, към която се извършва препращането
обаче е отменена с посоченото решение на ВАС. Ето защо в хипотезата на установена промяна в схемата
на свързване, не са налице правила и ред за установяване на неправомерната
намеса, с оглед на което за крайния снабдител не е налице законово основание да
коригира сметката, тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 83, ал. 1, т.
6 ЗЕ (нормата препраща към правила, които са вече отменени). В този случай,
съгласно предходната практика на ВКС корекцията би била допустима, когато
отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на
неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът е установил периода
на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната
електрическа енергия за миналия период. В останалите случаи на чл.48, ал.1,
чл.49 и чл.50 ПИКЕЕ, касаещи други причини за неизмерване или неточно измерване
на електрическата енергия, продължава да е налице право на крайния снабдител да
извършва едностранна корекция на сметката на потребителя за минал период.
Това право съществува до 23.11.2018 г.,
когато е извършена окончателна отмяна на чл.48-51 ПИКЕЕ с Решение № 2315 от 2018
г. на ВАС на РБ, обн. ДВ, бр. 97 от 2018 г. След тази отмяна следва да намери
приложение предходната съдебна практика, която е обоснована с липсата на
законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периода на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна
на потребителя.
В настоящия казус към момента на съставяне
на констативния протокол от 09.05.2018 г. са действали разпоредбите на чл. 48 -
чл. 51 от ПИКЕЕ. Корекцията е извършена на основание чл.48, ал.1, т.1,
бук."б" ПИКЕЕ, предвидаща възможност за извършване корекция на
сметката на битов клиент в случаите на липса на средство за търговско
измерване, както и в случаите, когато при метрологична проверка се установи, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата.
С оглед изложения по-горе анализ на
съдебната практика, може да се приеме, че към момента на извършване на
проверката за крайния снабдител на електрическа енергия е налице право да
коригира едностранно сметката на потребителя, но за възникването на това
право разпоредбата на чл.48, ал.1 ПИКЕЕ
предвижда да са налице следните предпоставки: да е налице липса на средство за
търговско измерване или при метрологична проверка да се установи, че средството
за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата
потребената ел. енергия. Иначе казано, нормативната уредба изисква освен
неправомерно вмешателство, да е констатирано и неизмерване или неточно
измерване. В случая не са налице доказателства в посочения смисъл.
От писмените
доказателства - констативните протоколи на "ЧЕЗ Разпределение България"
АД и БИМ, както и от заключението на изслушаната експертиза е видно, че при извършване на проверката електромерът е
отчитал правилно - в границите на точност, но поради липсата и неоргиналността
на пломбите, е била извършена подмяна на СТИ.
Действително в представения констативен протокол от БИМ е посочено, че
е осъществен достъп до вътрешността на
електромера и при четене на енергонезависимата памет се констатира, че форматът
на записа е променен, което говори за намеса в софтуера
на електромера, която не е от производителя. Наличието на това вмешателство
обаче само по себе си не води до извод за наличие на основание за коригиране на
сметката на абоната, доколкото липсват доказателства същото да е дало пряко
отражение на измерването на отчитаната ел. енергия в рамките на процесния
период, така че потребената такава да не е отчетена изцяло или частично, респ.
заплатена от абоната. Както бе посочено, от извършените отразявания в констативния протокол на БИМ е видно, че
изследваните параметри на СТИ са в допустимите граници, с оглед на което не
може да бъде направен категоричен извод, че промяната или опита за промяна в
софтуера на СТИ са довели до грешно измерване на консумираната ел.енергия и е
приложима разпоредбата на чл.48, ал.1 ПИКЕЕ. В заключението на експерта, макар
и да се прави извод за външно вмешателство, също не посочва по какъв конкретен
начин това вмешателство е повлияло на измерването на потребената в обекта
ел.енергия.
При тези съображения, настоящият съдебен
състав приема за недоказано правото на ответника да извърши едностранна
корекция на сметката на абоната по реда на чл.
48, ал.1, т.1, б."б" ПИКЕЕ. Ето защо и с оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, предявеният от ищцата отрицателен
установителен иск за недължимост на процесната сума законосъобразно е уважен изцяло и обжалваното
решение на ВРС следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 300,00
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата
съдебна инстанция. В представената от въззивника писмена защита е направено
възражение за прекомерност на договореното и заплатено от въззиваемия
адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира това възражение за
неоснователно, тъй като договореното адвокатско възнаграждение от 300,00 лева е
съобразено с предвидения минимум, изчислен съобразно разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Врачанският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 904/30.11.2018 г. по гр.д.№ 3569/2018 г. на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА "ЧЕЗ Електро
България" АД, с ЕИК ***, гр.София ***ДА ЗАПЛАТИ на А.Ж.Г.-К., с ЕГН **********
и адрес ***, сумата от 300,00 лв., представляваща деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........