№ 13479
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря М. Й. Я.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110118096 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. Д. Д. –Д.а срещу Я. Р. Д..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията,
че към датата на депозиране на ИМ страните са в бракоразводен процес като
по време на брака между тях са сключени 4 неформални договора за заем, по
които са предоставени следните парични вземания: сумата от 7000 лева – по
сключен договор за заем от 14.11.2018 г.; сумата от 5000 лева – по сключен
договор за заем от 04.03.2020 г.; сумата от 3760 лева – по сключен договор за
заем от 01.04.2020 г.; сумата от 8000 лева – по сключен договор за заем от
22.04.2020 г. Паричните средства били необходими на ответника за започване
на бизнес, за което същият учредил „Т. Я.“ ЕООД, в качеството си на
управител и едноличен собственик на капитала и упражнявал търговска
дейност – стопанисвал магазин за хранителни стоки. Ищецът твърди, че
между нея и ответника било уговорено, че падежът на задължението за
връщане на предоставените в заем суми е 31.12.2020 г. В исковата молба се
излагат съображения, че по негово настояване – за счетоводни и данъчни цели,
ищцата вписвала като основание за извършените преводи – „дарение“, но
твърди, че в случая не са сключени договори за дарение, а са сключени устни
договори за безлихвен заем между съпрузи, с изрична уговорка сумите да
бъдат върнати на ищцата до 31.12.2020 г. В тази връзка поддържа, че в
действителност посоченото основание на процесните банкови преводи –
дарение, не отговаря на действителните уговорки между страните, които
касаят договори за заем. При тези твърдения моли съдът да се произнесе с
решение, с което да осъди ответника да й заплати следните суми:
сумата от 7000 лева – главница по сключен договор за заем от 14.11.2018
г.; сумата от 2 351,77 лв. – обезщетение за забава върху главницата, начислено
1
за периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г.;
сумата от 5 000 лева – главница по сключен договор за заем от
04.03.2020 г.; сумата от 1 679,84 лв. - обезщетение за забава върху главницата,
начислено за периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г.;
сумата от 3760 лева – главница по сключен договор за заем от
01.04.2020г.; сумата от 1 263,24 лв. - обезщетение за забава върху главницата,
начислено за периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г.;
сумата от 8 000 лева – главница по сключен договор за заем от
22.04.2020г., сумата от 2 687,74 лв. - обезщетение за забава върху главницата,
начислено за периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г.;
ведно със законната лихва върху посочените суми за главница, считано
от 29.03.2024 г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор
от ответната страна, с който оспорва предявените искове като неоснователни
като в тази връзка са изложени следните възражения: процесните вземания са
предоставени от ищцата в полза на ответника въз основа на сключени
неформални договори за дарение, а не договори за заем за задоволяване на
нуждите на семейството, изразяващи се в извършването на основен ремонт на
семейното жилище на страните в периода от 12.03.2015г. до началото на м.
юни 2015г., а именно: заплатени труд и материали, закупуване и монтаж на
обзавеждане, уреди и други. С оглед изложените съображения намира
предявените искове за неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение №
27893/09.07.2024 г., допълнен и изменен с протоколно определение от
01.11.2024 г., съдът разпределил доказателствена тежест и е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по
делото: обстоятелството, че страните по делото са съпрузи като същите са
сключили граждански брак на 04.10.2014 г.; както и че ищецът е превел по
банков път в полза на ответника следните суми: сумата от 7000 лева на г.;
сумата от 5000 лева на 04.03.2020 г.; сумата от 3760 лева на 01.04.2020 г.;
сумата от 8000 лева на 22.04.2020 г.
Предаването на процесните суми не е спорно, като същото се установява и
от представените по делото банкови документи. Спорно между страните е
основанието, въз основа на което сумите са предадени на ответника - ищцата
твърди, че каузата е безлихвен заем с настъпил падеж за връщане на заетите
суми на 31.12.2020 г., а ответникът – дарение, съобразно посоченото в
платежните документи. Ищцата твърди, че посоченото основание в банковите
документи е привидно и прикрива действителната воля на страните, които са
целели сключване на договори за заем.
В представените по делото банкови документи, изрично е обективирана
волята на ищцата, която е посочила, като основание за преводите на сумите –
дарение. Еднопосочно се приема в практиката на съдилищата, че разписката
удостоверява получаването на посочената в нея сума, но не доказва договора,
по който е извършено плащането, освен ако съдържа признания за
2
обвързаност от неговите съществени елементи (така Решение № 119 от
01.07.2016 г. по гр.д. № 6182/2015 г. на ВКС, IV г.о.). Настоящият случай е
именно такъв, поради което съдът приема, че въз основа на писмените
доказателства приети по делото, се установяват сключени неформални 4 бр.
договори за дарение за сумите, цитирани в съответните банкови извлечения.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 17, ал. 1
ЗЗД за разкриване на относителна симулация, а именно, че в отношенията
между страните е налице дисимулирана сделка – договор за заем, която
прикрива явната сделка – дарение, и съответно прилагане на прикритата
сделка, като ответникът да бъде осъден на осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
да върне на ищцата заетите суми както и обезщетение за забава върху всяка от
тях. В този смисъл съдът е разпределил и тежестта на доказване в процеса –
ищцата да представи обратно писмо (пълен обратен документ, разкриващ
действителните й отношения с ответника) или т.нар. "начало на писмено
доказателство", което прави вероятно твърдението за привидност на договора,
в който случай пълното доказване на симулацията може да бъде установено и
със свидетелски показания.
Не се оспорва по делото, че изявленията на ищцата за каузата на банковите
преводи, обективирани в представените документи са осъществени от
външна страна, но се твърди, че същите не отразяват действителната й
воля и намерения. По същество твърдението за привидност на договорите за
дарение (съобразно основанието посочено в преводните документи),
представлява опровергаване на съдържанието на изходящ от ищцата частен
документ по смисъла на чл. 164, ал.1, т.6 ГПК. Целта на цитираната
разпоредба е да не се допуска лицето, направило от външна страна определено
изявление, да опровергава съдържанието му със свидетели, тъй като гласните
доказателства са свързани с по-малка сигурност на установяването, а освен
това страната, направила симулативно изявление, е разполагала с
възможността да се снабди с нарочен обратен документ, разкриващ
симулацията, за да гарантира интереса си при евентуална необходимост от
разкриването на симулацията.
В случая, ищцата не сочи наличие на пълен обратен документ (обратно
писмо), а по делото не е представено и т.нар. начало на писмено
доказателство, което да прави допустимо събирането на гласни доказателства,
чрез разпит на свидетели - изходящ от другата страна документ или такъв
удостоверяващ нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно
твърдението, че съгласието е привидно. Такива не представляват
представената по делото е-мейл кореспонденция между адвокатите на
страните, както и приложеното неподписано предложение за споразумение по
чл. 51 СК. Константна е практиката на ВКС, съгласно която се прилага общото
правило, че писмените доказателства се обсъждат във връзка едни с други, но
ако нито един от документите не отговаря на изискването да материализира
съдържателно изявление, свързано с привидността на съгласието и изходящо
от страната, на която симулацията се противопоставя, извод за вероятност по
смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК не може да бъде изграден и правилото за
недопустимост на свидетелски показания, следва да намери приложение.
За да се приеме, че дарението е относително симулативно и прикрива
заемно правоотношение, е необходимо да се проведе пълно доказване на
3
прикритата сделка, въз основа на непълния обратен документ и останалите
допустими доказателствени средства по чл. 165, ал. 2 ГПК, което в случая не е
направено от ищцата.
Изцяло неотносимо към предмета на делото е обстоятелството, какъв е
бил мотивът на ищцата да надари съпруга си (към онзи момент) с процесните
суми – дали същият е продиктуван от съпружеска обич и привързаност, или с
цел да го подпомогне при стартиране на бизнес проект, или за ремонт и
обзавеждане на семейното жилище и т.н. както и какъв е произходът на
средствата – банков кредит, лични спестявания и пр., доколкото в случая
необходимо и достатъчно е дарственото намерение (donandi causa), но не и
мотивът (същият би бил предмет на изследване в различно производство, като
напр. отмяна на дарение при предявен иск в някоя от хипотезите по чл. 227
ЗЗД). Неотносими са и твърденията на ответника за начина по който са
разходени средствата, както и представените договори за заем сключени с
трети неучастващи по делото лица.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ответника. Такива се претендират, съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК, в размер на сумата от 5 800 лв. - адв.
възнаграждение, заплатено изцяло и в брой, съобразно представени ДПЗС от
11.06.2024 г. и от 13.01.2025 г. Насрещната страна е направила възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение, което
съдът намира за основателно. Съдът като съобрази цената на предявените
искове, правната и фактическа сложност на делото и извършената адвокатска
работа по делото, което е приключило след разглеждане в проведени две
открити съдебни заседания, намира, че справедливият размер на адв.
възнаграждение на ответника възлиза на сумата от 3200 лв., която следва да
бъде възложена в тежест на ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Д. Д. –Д.а, ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж.к. „Д.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** срещу Я. Р. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., кв. „Р.“, ул. „Б. Д.“ № **, искове с правно основание чл. 17, ал. 1
ЗЗД за разкриване на относителна симулация и присъждане на осн. чл. 240, ал.
1 ЗЗД на сумата от 7000 лева – главница, предоставена на 14.11.2018 г.; сумата
от 2 351,77 лв. – обезщетение за забава върху главницата, начислено за
периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г.; сумата от 5 000 лева – главница
предоставена на 04.03.2020 г.; сумата от 1 679,84 лв. - обезщетение за забава
върху главницата, начислено за периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г.; сумата от
3760 лева – главница, предоставена на 01.04.2020г.; сумата от 1 263,24 лв. -
обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода 01.04.2021 г. –
28.03.2024 г.; сумата от 8 000 лева – главница, предоставена на 22.04.2020г. и
сумата от 2 687,74 лв. - обезщетение за забава върху главницата, начислено за
4
периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М. Д. Д. –Д.а, ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** да заплати на
Я. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Р.“, ул. „Б. Д.“ № ** сумата от
3200 лева (три хиляди и двеста лева) – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5