№ 1941
гр. София , 23.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело
№ 20211000502206 по описа за 2021 година
Производство по чл.278 вр.чл. 435 ал.2 ГПК.
Образувано е по депозирана от длъжника А. К. А. частна жалба срещу Определение
№ 328 ОТ 02.06.2021г. постановено по гр.д. № 6608/2021г. по описа на СГС, ГО, Първо-Л
състав, с което оставена без разглеждане, поради недопустимост, жалбата от 22.04.2021г.,
подадена от длъжника А. К. А. срещу отказ от 09.04.2021г. на ЧСИ Г. Д., с per. №*** на
КЧСИ, по изп.д. № 20127810401154, да бъде прекратено изп.производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Определението е било съобщено на жалбоподателя на 21.06.2021г.
Частната жалба срещу това определение е била депозирана на 23.06.2021г. т.е. преди
изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.
Жалбоподателят А. К. А. изтъква факта, че на 03.04.2020г. е подадена молба с вх.
№ 04406, от него, с която е поискано прекратяване на изпълнителното производство, поради
настъпила перемция. По молбата е постановено разпореждане с Резолюция от 13.04.2020г.
на ЧСИ Г. Д., с която е отказано прекратяване на изпълнителното производството срещу
него. Разпореждането на ЧСИ Г. Д. е обжалвано пред СГС и по жалбата е постановено
Решение от 29.07.2020г. по ч.гр.д. №6150 / 2020г., по описа на СГС, ГО, III- В, с което
жалбата е оставена без уважение. Счита, че това не преклудира възможността една година
по-късно отново да поиска прекратяване на производството на същото основание, което да е
годен предмет на обжалване пред СГС, тъй като предходното решение не се ползва от СПН.
Освен това са налице новонастъпили факти, тъй като ЧСИ Д. вече е прекратил
производството спрямо друг от солидарните длъжници т.е. срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК
1
се брои от различен начален момент по отношение на всеки длъжник, а именно - от
последното поискване на валидно изпълнително действие спрямо всекиго от длъжниците. С
изтичане на този срок за някого от длъжниците, изп.производство се прекратява по силата
на закона, но само по отношение на него, а не общо спрямо всички.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените
доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по
същество – същата е основателна.
Изпълнително дело №20127810401154 по описа на ЧСИ Г. Д., с рег.№*** на КЧСИ, е
било образувано по молба от 13.11.2012г. на взискателя ,,Банка ДСК“ ЕАД въз основа на
изпълнителен лист от 24.06.2012г., издаден на основание чл.418 ГПК по ч.гр.д.№18610/2012
г. по описа на СРС, ГО, 123 с-в, солидарно срещу длъжниците „Бяла Звезда“ ЕАД, „КМК
Билдинг Груп 1“ ЕООД, „Сребърна звезда-08“ ЕООД, „Зелена звезда“ ЕООД, „Червена
звезда-05“ ЕООД, „Хамър 2000“ ЕООД, „Булгарплод Експорт Импорт“ ЕООД, „Тръст
Трежъри“ ЕООД и А. К. А. за следните суми: 1 451 698.55 евро - главница, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.04.2012 год. до окончателното й изплащане,
176 824.44 евро - неплатена редовна лихва за периода от 25.01.2011 год. до 11.04.2012 год.
включително, 55 031.14 евро - неплатена санкционна лихва за периода от 25.02.2011г. до
11.04.2012 г. включително, 12 774.31 евро - дължими такси и разноски, както и направените
разноски по делото за държавна такса в размер на 66 354.60 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 33 627.30 лв. В молбата е направено искане за проучване на
имуществото на длъжниците, за налагане на възбрана на недвижимите имоти, ипотекирани
в полза на банката, за налагане на запор върху заложени в полза на банката движими вещи,
находящи се в Производствена и складова база в с.Зебел, общ.Трън.
На длъжниците са били връчени покани за доброволно изпълнение, в т.ч. на
жалбоподателя А. - на 30.11.2012 г.
На 03.04.2020г. длъжникът А. К. А. подал молба до ЧСИ, съдържаща искане за
прекратяване на воденото срещу него изпълнително производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, която е оставена без уважение с разпореждане от 13.04.2020 г. поради липсата на
предпоставки за перемпция, което е обжалвано от А. К. А., но ч.ж. е оставена без уважение с
решение от 29.07.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 6150/2020г. на СГС, ІІІ-б състав.
На 03.11.2020г. друг от сълидарните длъжници, а именно: „Зелена звезда“ ЕООД е
подал молба до ЧСИ с искане за прекратяване на изпълнителото производство спрямо него
на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК, която е оставена без уважение с разпореждане от
04.11.2020г. с мотива, че не са настъпили условията за прекратяване на производството,
което е обжалвано. С решение, постановено по ч.гр.д.№ 14100/2020г. на СГС, ІІІ-В състав е
отменено разпореждането, с което е отказано да се прекрати изпълнителното производство
по изп.дело № 20127810401154 по описа на ЧСИ Г. Д., с рег.№ *** на КЧСИ по отношение
на длъжника „ Зелена звезда“ ЕООД, а делото върнато на ЧСИ за извършване на действия,
2
съгласно мотивите на съдебния акт, т.е да издаде постановление за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по отношение на длъжника „Зелена
звезда „ ЕООД.
На 08.04.2021г. А.А. отново подава молба, с искане на прекратяване на
изпълнителното производство спрямо него на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като не е
посочил факти, различни от посочените в предходната молба от 03.04.2020г. а ЧСИ с
разпореждане (резолюция) от 09.04.2021г. постановява повторен отказ от прекратяване на
изпълнителното дело спрямо жалбоподателя, с мотива, че не са настъпили условията за
прекратяване на изпълнителното производство. Именно този втори отказ е предмет на
обжалване в настоящото производство, като СГС е оставил без разглеждане
депозираната от длъжника втора по време жалба с мотива, че същата е недопустима, поради
преклудиращото и правоустановяващо действие на решението, постановено по ч.гр.д.№
6150/2020г. на СГС, ІІІ-Б състав и породената от него непререшаемост на спора относно
законосъобразността на отказа на ЧСИ от 13.04.2020г. да прекрати изп.производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК при наличните към момента на постановяването му -
29.07.2020г. факти. Посочено е, че в разглеждания случай е налице субективен и обективен
идентитет между страните по двете претенции по обжалване на действия на съдебен
изпълнител по едно и също изпълнение и при едни и същи факти. Предмет на в.гр.д. №
6150/2020г. на СГС, III -Б състав, както и на настоящото дело е едно и също действие на
ЧСИ - отказ за прекратяване изпълнението на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, като както в
предходната, така и в настоящата жалба са направени едни и същи оплаквания и искания.
Посочено е, че решението, постановено по в.гр.д. № 6150/2020г. на СГС обвързва
съда, както и страните по изпълнението, поради което същият въпрос не може да се
пререшава на основанията и фактите настъпили до момента на постановяването му,
т.е до 29.07.2020г. Настоящата жалба не е основана на твърдения за факти, настъпили след
постановяване на това решение, а фактите настъпили преди този момент, на които и сега се
позовава жалбоподателя са обхванати от влязлото в сила решение и не могат да бъдат
подлагани на нова, самостоятелна преценка.
Настоящата съдебна инстанция не споделя напълно изводите на
първостепенния съд с оглед наведените в жалбата пред САС доводи.
Разпоредбата на чл.435 ал.2 ГПК императивно и лимитативно посочва кои действия на съдебния
изпълнител могат да бъдат обжалвани от длъжника. Принципно правилно е разбирането на
решаващия състав на СГС, че на обжалване, на основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК, подлежи
изричният отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, обективиран в нарочен
акт, а не мълчаливият му такъв. В случая е налице изрично произнасяне на съдебния
изпълнител по искането за прекратяване на изпълнителното производство, като отказът е
обективиран в разпореждането от 09.04.2021г., а не негов мълчалив отказ да го прекрати,
включително като преустанови действията по осъществяването на поискани от взискателя
отделни изпълнителни действия. От изложеното следва и допустимостта на жалбата по
реда на чл.435 ал.2 т.6 ГПК срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство.
3
На следващо място - в производството по обжалване действията на съдебния
изпълнител по реда на чл.435 ГПК ОС действа като контролно отменителна инстанция,
чието решение е окончателно, съгласно чл.437 ал.4 ГПК. С т. 3 на ТР № 7/31.07.2017 г. на
ВКС по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решенията на окръжен съд,
постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по
реда на Глава 24 ГПК /"Отмяна на влезли в сила решения"/. Посочено е, че отмяната по
посочения ред е процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг
съдебни постановления - влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо в
трите основни проявления - правоустановяващо действие, правопотвърждаващо или
правоотричащо спорното право. Посочено е, че съдебните решения, постановени в
производство по жалби срещу действия на съдебния изпълнител, пораждат последица,
която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Производството по
чл.435-438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното
изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен
изпълнител. Същото решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за
предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. В този случай
предмет на спора са действията на съдебния изпълнител, но не и претендираното
материално право. Когато материалното право е засегнато от изпълнението, защитата на
лицето, което претендира, че е негов носител се осъществява чрез установителен иск, чрез
който ищецът може да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението на
паричното вземане, не принадлежи на длъжника /чл.440 ГПК/. Решението по чл.437 ГПК не
се ползва със сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право. С разглеждането на
споровете по чл.435 ГПК - дали съществува правото да се иска унищожаване на действието,
проведено от изпълнителния орган или съответно, дали съществува в тежест на съдебния
изпълнител задължение да извърши исканото действие, се разрешава процесуалния въпрос
за валидността на процесуалните действия на съдебния изпълнител към определен
момент, а именно - към датата на обжалваното действие. Затова и произнасянето на съда
към минал момент – преди 1 година в настоящия случай, е правно ирелевантно към
допустимостта на втората жалба. Приетото от съда разрешение се отнася единствено до
обжалваното конкретно действие или отказ на съдебния изпълнител и не се зачита като
правоустановяващо действие по други спорове. В този смисъл е и задължителната практика
на ВКС, обективирана в т.3 на ТР № 7/31.07.2017 г., по ТД № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Изложените от СГС изводи за недопустимост на втората по време жалба, основани с
твърдения за наличие на друго приключило вече производство преди една година с
идентичен предмет са неоснователни, като следва да се споделят доводите на
жалбоподателя, че от обективна страна липсва идентитет между делата, което да обуславя
приложението на чл.126 ГПК респ. чл.299 ГПК, /а последните са неприложими в
производството по обжалване действията на ЧСИ, а само в общото исково производство/.
Формално е налице втори по време отказ на ЧСИ да прекрати изп.производство, който
подлежи на самостоятелно обжалване, независимо дали жалбата е основателна или не.
Приетото от съда разрешение се отнася единствено до обжалваното конкретно
действие или отказ на съдебния изпълнител и не се зачита като правоустановяващо действие
по други спорове - то не обвързва друг състав на съда. Съдът, сезиран с втора жалба подлага
на самостоятелна преценка законосъобразността на действията или бездействията на
изпълнителния орган, като не е обвързан от съдържанието на съдебното решение по чл.436
ГПК. Решението на ОС не е в състояние да формира СПН по законосъобразността на
процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които
се третира същия процесуален въпрос. С решението по жалба срещу действия на ЧСИ се
формира СПН по отношение на съществуването на потестативното право да се постанови
отмяната им, но не и по отношение процесуалната им законосъобразност. СПН по
процесуалната законосъобразност би могла да възникне, ако съществуваше "иск за
установяване на нарушението". /В този смисъл е решение № 139/31.05.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1445/2009г, ІV Г. О. и решение № 184/21.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1124/2010г, ІІІ
4
Г. О., ГК/
По така изложените съображения САС намира, че е налице хипотеза на обжалваемост
на действията на съдебния изпълнител по смисъла на чл.435 ал.2 т.6 ГПК, поради което и
подадената жалба от длъжника е принципно допустима и като такава следва да бъде
разгледана по същество от СГС, независимо дали се основава на едно и също основание -
настъпила перемция и независимо дали същата е основателна или не.
Поради несъвпадение на изводите на настоящият състав с тези на СГС, то обжалваното
определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на СГС за произнасяне по
същество.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 328 от 02.06.2021г. постановено по гр.д. № 6608/2021г. по описа
на СГС, ГО, Първи-Л състав.
ВРЪЩА делото на СГС, ГО, за произнасяне по същество на жалбата депозирана от
длъжника А. К. А. на 22.04.2021г., срещу отказ от 09.04.2021г. да бъде прекратено
изп.производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на ЧСИ Г. Д., с per. №*** на КЧСИ,
по изп.д. № 20127810401154.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5