Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен,11.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на пети януари две хиляди и деветнадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИЯМИТЕВА при участието на секретаря Даниела Тодорова като разгледа докладваното от съдията АНД № 2351/2020г., по описа на РС- Плевен, трети наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на от З.Б.К. ,ЕГН **********,адрес: ***,чрез адв. М.Б. ***, ***, срещу НП № 20-1772-000105 от 19.10.2020 год. издадено от ***, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 / ст /лв., за нарушаване състава на чл. 150 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр1 ЗДвП му е наложена глоба в размер от 350/ триста и педесет / лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушаване състава на чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
В жалбата се навеждат съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати редица нарушения на процесуалните правила, опорочаващи административно наказателното производство. Моли се атакуваното НП да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща и упълномощен процесуален представител адв. Б.-АК-грПлевен.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното НП, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По фактите:
В АУАН и атакуваното НП е отразена следната фактическа обстановка: На 05.10.2020г около 15,55ч в община Плевен на път *** като водач на лек автомобил-***.З.Б. *** в качеството си на родител на *** *** ЕГН **********на 13 години е допуснал да управлява четири колесно МПС *** на общински път „*** като :1. Водачът не притежава СУМПС/неправоспособен/ 2.Управлява МПС не регистрирано по надлежния ред и е без поставена рег.табела на определеното за това място.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка са преповтаря напълно от разпитаните в хода на съдебното следствие актосъставител Н.Х. и свидетел И. ***,които потвърждават,че въпросното *** се е управлявало от непълнолетен водач и че са написали АУАН на баща му в качеството на допустител.
Съдът кредитира техните показания като логични,последователни и съответстващи на останалите в преписката писменни доказателства.
Съдът, след запознаване с материалите по делото и като съобрази изложеното от фактическа и правна страна в АУАН и НП, счита че същите са съставени в нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, установяващи минималните стандарти, които следва да бъдат спазени при описване на нарушенията.
Фактическата обстановка, касаеща нарушенията е поднесена бланкетно и объркващо. От същата не става ясно, каква точно е волята на наказващия орган и какво, точно нарушение се вменява на доверителя ми.
Това е така, тъй като органът издал обжалваното наказателно постановление е посочил, че жалбоподателят : на 05.10.2020 год. около 15.55 в община Плевен на път общински № ***, като водач на лек автомобил-***., при обстоятелства: В качеството си на родител на *** К., ЕГН ********** на 13 год. е допуснал да управлява четириколесно МПС ***. на общински път „***, като 1. Водача не притежава СУМПС /неправоспособен/; 2. управляваното МПС не е регистрирано по надлежния ред и е без поставена регистрационна табела на определеното за това място.С оглед на така изложената фактическа обстановка органът е приел, че жалбоподателят е извършил:
1.управлява ППС без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП и
2.управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред с което виновно е нарушил чл. 140 от ЗДвП.
В издаденото НП на жалбоподателят са му вменени две качества, като водач на описаното МПС и едновременно с това, като родител /допустител/, което е процесуално недопустимо, тъй като не може едновременно да си и водач и допустител.
На следващо място във фактическата обстановка е посочено, че управляваното МПС не е регистрирано по надлежния ред и е без поставена регистрационна табела на определеното за това място, а след това, като нарушение е прието единствено, че МПС не е регистрирано по надлежния ред.
Жалбоподателят не извършил визираните нарушения, тъй като не е управлявал и не е бил водач на описаното МПС, което не било регистрирано по надлежния ред в съответния ден и същия е правоспособен, като притежава СУМПС.
Неясно е и кога наказващият орган приема да е извършено процесното нарушение, ако същото се разглежда в светлината на допустителството, тъй като в АУАН и НП е посочена датата и вероятно часа на нарушението, но не и на момента, в който се счита, че жалбоподателят е допуснал управлението на МПС-то.
На следващо място по отношение на нарушението по чл. 150 във вр. с чл. 177, ал.1 т.2 от ЗДвП следва да се отбележи и следното:
Отразявайки от фактическа страна в НП единствено извода, че жалбоподателят не притежава СУМПС, то наказващият орган не е изпълнили задължението си да даде пълно, ясно и точно описание на нарушението от фактическа страна. Всъщност, съвсем бланкетно са посочили това обстоятелство, без обаче да е отразено от фактическа страна с какво се свързва "без да притежава СУМПС" - дали е изначално неправоспособен, дали е с временно отнето СУМПС, като принудителна административна мярка, дали е, защото не разполага със съответната категория, към която спада управляваното от него МПС, дали е с изтекъл срок на валидност на СУМПС или е неправоспособен и СУМПС е отнето, тъй като са изчерпани броя на контролни точки към талона. Изричното изброяване на отделните хипотези в закона, налага извода, че всяка от тях има самостоятелно приложно поле и съдържанието им не се припокрива. Така посочените обстоятелства са от особено значение при фактическото описание на нарушението и с оглед диференциацията между разпоредбите на чл. 150 ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
В този порядък, следва да се посочи и че нормата на чл. 150 ЗДвП ( която в АУАН и НП е посочена, като нарушена) не предвижда съставомерен белег от обективна страна "без да притежава СУМПС". Цитираната норма посочва, че МПС следва да се управлява от правоспособен водач.
Притежанието на СУМПС е възведено, като съставомерен белег на нормата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и то при хипотезата на притежаване на "свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство".
На следващо място, ако нарушението се разглежда в светлината на допустителство, /родител на малолетния си син/, то жалбоподателят няма как да е нарушил чл. 150 във вр. с чл. 177, ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП вменява задължения на водача /на лицето което управлява МПС/, като санкционната разпоредба отново е за лицето, което управлява МПС без да е правоспособен водач, т.е тези норми не предвиждат нарушение извършено от допустител, респективно посочената норма на 177, ал.1 т.2 от ЗДвП не се отнася за допустителите и същата е неприложима.
Ето защо съдът счита ,че в тази част НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
По отношение на нарушението по чл. 140 от ЗДвП във вр. с чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Безспорно се доказа ,че жалбоподателят не е управлявал на посочената дата описаното МПС. Ако процесното нарушение се гледа в светлината на допустителството, то той няма как да наруши посочената разпоредба и да носи отговорност по чл. 177, ал.3, пр.1 от ЗДвП., тъй като нормата на чл. 140 във вр. чл. 175 ал.3 от ЗДвП изобщо не предвижда допустителството, като съставомерно поведение.
Коментирането на обстоятелството налице ли е допустителство, неизбежно налага и необходимостта да се посочи, че съобразно нормата на чл. 10 ЗАНН, допустителите се наказват само в случаите изрично предвидени в закона.
В този смисъл прочитът на нормата на чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, както и на чл. 175 ал.3 от ЗДвП, налагат разбирането, че изпълнителното им деяние се осъществява само от водач на просено МПС, тоест посочените в АУАН и НП правила за поведение не касаят допустителите, а единствено водачите.
Така допуснатите нарушения при съставянето на АУАН и НП,съдът счита че са от категорията на съществените, водят до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и водят до необходимост от пълна отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Допустителството може да бъде реализирано единствено при форма на вината- умисъл, какъвто в настоящия случай органът не е доказал да е налице. Във съставения акт доверителят ми е написал възражение, че без негово знание синът му е излязъл на процесния път.
В допълнение към гореизложеното, то съдът счита за нужно да посочи и следното: нормата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, в частта с която запретява управление на МПС, нерегистрирано по надлежен ред, се явява типична бланкетна норма. В тази й част, съдържанието й следва да се попълни със съответното препращане към нормативния или подзаконовия нормативен акт, уреждащ процедурата по надлежното регистриране.
Съдът, разполагайки със съответните познания, може да изведе заключение, че надлежен ще бъде редът, разписан в Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Подобна аналитично- правна дейност обаче, не може да бъде възлагана в тежест на жалбоподателя. Именно и предвид това, чл. 42, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН изискват пълно, ясно и точно описание на нарушението от правна страна. Жалбоподателят следва да е наясно с всички елементи на нарушението, както от фактическа, така и от правна страна, доколкото организира защитата си, както по фактическите, така и по правните аспекти на спора. Поставянето му в положение на неяснота винаги ще води до накърняване правото му на защита, а оттам и до необходимост от отмяна на атакуваното наказателно постановление и в тази му част.
Предвид гореизложеното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 20-1772-000105 от 19.10.2020 год. издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ 01 Плевен, с което на З.Б.К. ,ЕГН **********,адрес: *** на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 / ст /лв., за нарушаване състава на чл. 150 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр1 ЗДвП му е наложена глоба в размер от 350/ триста и педесет / лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушаване състава на чл. 140, ал. 1 ЗДвП,като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: