№ 236
гр. ****, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100501637 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 ГПК.
Образувано е въз основа на Решение № 72 от 23.06.2021 г., постановено по гр. д. №
1769/2020 г. по описа на ВКС, с което е отменено въззивно решение № 302 от 26.02.2020 г.
по в. гр. д. № 2340/2019 г. по описа на Окръжен съд -****, като делото е върнато за ново
разглеждане от друг въззивен състав.
Производството е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“
АД срещу Решение № 284 от 17.10.2019 г. по гр. д. № 908/2019 г. по описа на РС-****, с
което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено в отношенията между
страните, че ПЛ. Т. П., ЕГН: **********, не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. ****, „**** ****“ сумата от 11
050,90 лв., представляваща стойност на ел. енергия по фактура № **** г., начислена след
корекция на сметката за периода от 14.06.2017 г. до 13.06.2018 г., за обект на потребление,
находящ се в гр. ****, област ****, ул. „****, с абонатен номер № **** и клиентски номер
№ ****.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Въззивникът сочи, че е налице правно основание за възникване на вземането на
дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество
електроенергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че
абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия на основание
договорното правоотношение между страните. Сочи, че вземането на „Енерго-Про
Продажби“ АД касае реално доставена и потребена електрическа енергия, която е била
отчетена от СТИ, но не е била фактурирана. Намира за установено наличието на
1
неправомерно вмешателство в тарифната схема на СТИ. Моли за отмяна на решението и
отхвърляне на иска. Претендира разноски и в условията на евентуалност възразява за
прекомерност за претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
В законоустановения срок чл. 263 ГПК не е постъпил отговор от ****.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивното дружество, чрез
процесуалния си представител адв. ****, моли за отмяна на първоинстанционното решение.
Претендира заплащането на разноски. Възразява за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
В о. с. з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г..
Същият излага доводи за неоснователността на въззивната жалба и за правилността на
първоинстанционното решение. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-**** съобрази следното:
Производството по гр. д. № 908/2019 г. по описа на Районен съд-****, е образувано
по предявен отрицателен установителен иск от ПЛ. Т. П., срещу „Енерго-Про Продажби“
АД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 11 050,90 лв., представляваща стойност на елeктрическа
енергия по фактура № **** г., начислена след корекция на сметката за периода от 14.06.2017
г. до 13.06.2018 г., за обект на потребление, находящ се в гр. ****, област ****, ул. „****, с
абонатен номер № **** и клиентски номер № ****.
В исковата молба се излагат доводи, че ищецът е в договорни отношения с „Енерго -
Про Продажби“ АД. Твърди се, че е установил, че е начислена сумата от 11080.90 лева, след
като служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД направили проверка, съставили констативен
протокол и била извършена корекция на общо начисленото количество електрическа
енергия. Оспорва констатациите в констативния протокол за проверката от 13.06.2018 г.
Сочи, че претендираното количество ел. енергия не е реално доставено. Твърди, че липсват
правила за провеждането на корекционна процедура. Сочи, че изследването в БИМ е
извършено 12 месеца след демонтирането на СТИ. Моли за уважаване на иска. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Енерго-Про Продажби“ АД, в който се оспорва предявения иск като неоснователен. Не
оспорва наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия
между страните. Сочи, че макар да се касае за корекцията по чл. 50 ПИКЕЕ, електрическа
енергия, натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от
потребителя, но същата не е заплатена от него. Намира, че е налице законово основание за
извършване на корекционната процедура. Сочи, че в резултат на извършената техническа
проверка е съставен Констативен протокол № 1104377, като е установено, че в
невизуализирания регистър 1. 8. 3. има показания в размер на 59937 квтч. Предвид това
процесното СТИ е демонтирано, подменено, поставено е в индивидуална опаковка,
пломбирана с пломба № 285461, като е предоставено за метрологична експертиза в БИМ.
Сочи, че безспорно в имота на ищеца е консумирана електрическа енергия, която не е
заплатена. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Съставът на ****я окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че на 13.06.2018 г.
2
служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. №
1114021363261012 на обект на ищеца ПЛ. Т. П., находящ се в гр. ****, област ****, ул.
„****. Електромерът е демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в БИМ при
показания в регистър 1.8.3 от 59937 кВТч. За проверката е изготвен Констативен протокол
№ 1104377, който е подписан лично от потребителя, както и от служителите на
„Електроразпределение Север“ АД. От Констативен протокол за метрологична експертиза
на средство за измерване № 1041/5.06.2019 г. на Българския институт по метрология, РО
Русе, при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, както и
че действително е потребена и преминала енергия на тарифа 3 –059937.017 квтч, която не е
визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики,
като не е осъществяван достъп до вътрешността му. На основание извършената проверка от
„Електроразпределение Север“ АД е изпратено уведомление до абоната, с което го
уведомяват, че е направено преизчисление на количеството потребена електрическа
енергия. От представеното становище за начисление на електрическа енергия от 11.06.2019
г. /л. 12 от делото на ПРС/ се установява, че е начислена общо 59937 кВТч енергия за
периода 14.06.2017 г. – 13.06.2018 г. Във връзка със същото е издадена и фактура №
02809224415 от 13.06.2019 г. за стойността от 11 050.90 лв. с ДДС.
В първоинстанционното производство е допусната съдебно-техническа експертиза,
от заключението, по която се установява, че: 1/. СТИ е минало първоначална проверка през
2013 г., като метрологичната му годност изтича през 2019 г., 2/. налице са техническите
предпоставки по чл. 50 ПИКЕЕ, 3/. електрическата енергия по невизуализирания трети
регистър е действително преминала, 4/. налице е намеса в тарифната схема на СТИ.
В о. с. з. от 26.09.2019 г. експертът е посочил, че не би могло да се определи кога е
започнало натрупването на енергията в скрития регистър. Експертът е посочил, че при
нулеви показания по дневната и нощната тарифа, това означава, че СТИ е бил нов,
доколкото не е бил включван в електроразпределителната мрежа. Вещото лице е посочило,
щом СТИ не е било предходно включвано, следователно показанията в невизуализираните
регистри също са нулеви.
Във въззивното производство, съобразно указанията на касационната инстанция,
съдът е допускал комплексна съдебно-техническа експертиза с участието на вещо лице
електроинженер и софтуерен специалист. От заключението по същата се установява, че: 1/.
осъществено е неправомерно вмешателство в тарифната схема на СТИ, което е
целенасочено човешко поведение, 2/. стойностите по 1. 8. 3., както са посочени в БИМ
отговарят на запиванията, 3/. със софтуера, с който разполага „Електроразпределение
Север“ АД е невъзможно да се нанасят данни в паметта на СТИ, 4/. намесата в тарифната
схема е насочена към преминаване на електрическата енергия в невизуализирания регистър,
5/. допълнително начислената електрическа енергия не би могла да бъде потребена през
процесния период, 6/. за процесния период от една година максималното количество
елелтрическа енергия е 13068.71 квтч, 7/. СТИ е бил нов към датата на монтажа, като няма
данни преди проверката в БИМ да е било отваряно, 8/. в паметта на СТИ няма данни за
датата на последната параметризация, 9/. не е възможно нанасянето на данни в паметта на
СТИ чрез оптичния порт без отварянето му, 10/. практически е невъзможно начислената
електрическа енергия да премине за период от една година, доколкото уредите на битовите
абонати работят в граничен режим и не могат да издържат на такова натоварване, 11/.
количеството електрическа енергия, което може да премине през процесния едногодишен
период по регистър 1.8.3 е 13068.71 кВтч, което съобразно действащите цени към този
период е в размер на 2410.50 лева с ДДС.
В проведеното о. с. з. от 9.01.2022 г. вещите лица са уточнили, че мощността се
изчислява чрез формулата от 12 квтч или 14 квтч в зависимост от предпазителите на обекта.
Вещото лице К. е пояснило, че СТИ като самостоятелен уред може да измерва 24 часа, 365
дни, но не е възможно дневно постоянно потребление от 24 часа, доколкото съоръженията и
мрежата на потребителя не биха издържали такова натоварване.
Във въззивното производство е назначена и допълнителна съдебно-техническа
3
експертиза, с участието на вещо лице – електроинженер. От заключението по същата, след
направен оглед на обекта на потребление и след запознаване със строителните книжа за
недвижимия имот, се установява, че 1/. жилищната сграда е с площ от 65 кв. м. и е построена
през 1946 г., 2/. данните на СТИ съвпадат с посочените в КП № 1104377 от 13.06.2018 г., 3/.
апартаментното табло е тип ТАП 8 с един главен АП от 63 А, като видимо таблото било
подменено преди около 20 г., 4/. вътрешната електрическа инсталация е двупроводна, по
схема и проводници, които се произвеждат от 70-те години, 5/. максималното количество
електрическа енергия, което може да премине за 365 дни е 27720 квтч, изчислено съобразно
чл. II-2-7 от Правилник за устройството на електрическите уредби от 18.07.1977 г., 6/. след
приспадане на количеството по видимите тарифи от 7949 квтч, по невизуализирания
регистър може да бъде доставена електрическа енергия от 19771 квтч за период от 365 дни,
7/. последното количество електрическа енергия, съобразно действащите цени за процесния
период е в общ размер на 3645.28 лева с ДДС.
В проведеното о. с. з. от 16.02.2022 г., вещото лице уточнява, че при изготвяне на
допълнителната задача не му е предоставен проект ел. частта, доколкото не са запазени
проектите за изграждането на сградата през 1946 г. – 1947 г. Посочило е, че пропускателната
способност е 220 V, като предпазителят е 63 А. Уточнило е, че 2200 часа, посочени на стр. 3
от заключението са взети от Правилника за устройството на електрическите уредби от 1977
г.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на ****
окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена
електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно
измерване на електрическа енергия.
Съдът в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, извърши служебна проверка
за допустимостта на обжалваното решение. В следствие на същата и като съобрази липсата
на твърдения в тази насока, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради
което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно изложените във въззивната
жалба оплаквания по правилността му.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Енерго – Про
Продажби” АД следва да установи при условията на пълно и главно доказване на
възникването на валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била
измерена, или електроенергия в повече от отчетеното.
В производството не се оспорва фактът, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по повод на продажбата на електрическа енергия. Безспорно
е, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 ЗЕ, че ОУ са влезли в
сила по отношение на него.
С отменителното си решение, връщайки делото за ново разглеждане със задължителни
указания на въззивния съд, касационната инстанция е посочила, че при отсъствие на
специална нормативна уредба приложение следва да намерят общите правила на чл. 183
ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената
стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност.
На съда е известна практика на касационната инстанция, в която се приема, че е налице
основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно
или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението
на ЗЕ и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. и за
възможността електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на
потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г. с решение №
4
1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., ако поради софтуерно въздействие
върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия /Решение
№ 75 от 13.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2206/2020 г., IV г. о., Решение № 76 от 8.04.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 2209/2020 г., IV г. о., Решение № 77 от 8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2862/2020 г., IV г. о., Решение № 60171 от 15.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3277/2020 г., IV
г. о. и др./.
В горецитираната практика на касационната инстанция се приема, че специалната
регламентация на договора за продажба на електрическа енергия между
електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва
за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на
купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно на нормата на чл. 183 ЗЗД,
според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от
реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Това следва от общото
правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Прието е
също така, че при липса на специална регламентация относно процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната
процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители.
В случая, в производството е представен констативен протокол за монтаж на СТИ от
11.11.2013 г. /стр. 41 от делото на ПРС/. От съдържанието на същия е видно, че СТИ е
произведено през 2013 г. и е монтирано ново с нулеви показания по дневната и нощната
тарифа. Макар и в графата по повод на третата тарифа да не са посочени данни, от
изнесеното в о. с. з. от вещото, лице изготвило заключението по съдебно-техническата
експертиза, както и от това по комплексната съдебно-техническа експертиза се установява,
че СТИ е било монтирано ново с нулеви показания и по третата тарифа. Затова и следва да
се приеме, че към момента на монтирането на СТИ показанията в скрития му регистър са
били нулеви. Преди монтажа на процесното СТИ няма данни да е било включвано в
електроразпределителната мрежа.
В конкретния случай периодът, за който се претендира заплащане на неотчетената
енергия в размер на 59937 кВТч е от 14.06.2017 г. до 13.06.2018 г., но съгласно
заключението на вещите лица по първоначалната комплекса и допълнителната съдебно-
техническа експертиза това количество електрическа енергия е невъзможно да е преминало
за период от една година.
При съобразяване на констативната част на заключението по съдебно-техническа
експертиза, съдът следва да определи по реда на чл. 162 ГПК размера на неотчетеното
количество електрическа енергия, преминало през СТИ за претендирания период от една
година. В тази насока е и актуалната и относима практика на касационната инстанция,
обективирана в Решение № 60191 от 22.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3651/2020 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 60190 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3433/2020 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 50 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1845/2020 г., III г. о., ГК, и др.
Настоящият съдебен състав, кредитира даденото заключението по първоначалната
комплексна съдебно-техническата експертиза, инкорпорирано в отговора на въпрос № 17 /л.
45 от делото на ВОС/. В отговор на поставения въпрос, вещото лице е посочило размера на
възможната електрическа енергия за потребяване за период от една година по скрития
регистър, а именно -13068.71 квтч, чиято цена експертът е изчислил на 2410.51 лева с ДДС.
В заключението по първоначалната комплексна съдебно-техническа експертиза е посочено
изрично, че количеството от 59 937 квтч може да бъде доставено за периода от 11.11.2013 г.
/датата на монтажа, доколкото в паметта на СТИ няма данни за датата на последната
параметризация/ до 13.06.2018 г. /датата на проверката/, респ. тоест за 55 календарни
месеца, при месечно потребление от 1089,76 квтч, при цена от 0,12532 лв./квтч без ДДС по
решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на КЕВР и при цена от 0,15503 лв./ квтч без ДДС по
5
решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на КЕВР.
В продължение на горното, съдът намира, че заключението по допълнителната
съдебно-техническа експертиза в частта, в която е изчислено максималното количество
електрическа енергия, което може да премине през инсталацията на обекта, не следва да
бъде кредитирано. Този извод следва да обстоятелството, че вещото лице при извършване на
изчисленията си е използвало чл. II-2-7 от Правилник за устройството на електрическите
уредби от 18.07.1977 г., приет с Постановление на Министерския съвет № 49 от 18.07.1977
г., отм. с § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 3/9.06.2004 г. за
устройството на електрическите уредби и електропроводните линии - ДВ, бр. 90 от
13.10.2004 г. и бр. 91 от 14.10.2004 г., в сила от 15.01.2005 г. Същият нормативен акт е бил
отменен към процесия период, поради което и не следва да бъде съобразявана нормативната
уредба, действаща към момента на евентуалното построяване на сградата, каквито са и
доводите на процесуалния представител на въззивното дружество. Дори да се възприеме, че
съгласно § 3 от ПЗР на Наредбата е преуредено действието на предходно действащия
правилник по отношение на заварени строежи на електрически уредби и електропроводни
линии, то това не променя извода, че за процесния период от време е доставено
количеството от 13068,71 квтч по невизуализирания регистър, доколкото и чл. 246, ал. 1, б.
„а“ от Наредбата и чл. II-2-7 от Правилника определят еднакви часове за максимална
годишна консумация от битови клиенти от 1800 до 2200 часа, който размер е послужили при
изготвяне на изчисленията на вещото лице-електроинженер при даване на заключението по
първоначалната комплексна съдебно-техническа експертиза.
Затова и настоящият съден състав, намира, че следва да бъде кредитирано
заключението по първоначалната комплексна съдебно-техническа експертиза, в частта, в
която в посочено, че левовата равностойност на доставеното за процесния период от
13068.71 квтч по действащите цени за този период възлиза на 2410.51 лева с ДДС.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че предявеният отрицателен
установителен иск се явява частично основателен – само за разликата над 2410.51 лева с
ДДС до пълния предявен размер от 11050.90 лева, поради което обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е уважен иска на ищеца за сумата от 11050.90 лв. и
вместо него следва да се постанови друго, с което последният да бъде отхвърлен до
посочения размер, както и в частта, с която на ищеца са присъдени разноски за първата и за
въззивната инстанция за разликата над 1049.48 лв. до присъдените 1342.04 лв., като в
останалата част, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от спора разноски се дължат на страните по съразмерност.
В полза на П.П., за първоинстанционното производство са дължими разноски от
1049.48 лева.
За производството по в. гр. д. № 2340/2019 г. по описа Окръжен съд – **** в полза на
П.П., са дължими съдебно-деловодни разноски в размер на 703,80 лева, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
За производството по гр. д. № 1769/2020 г. по описа на ВКС в полза на П.П., са
дължими съдебно-деловодни разноски в размер на 403,80 лева, съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
За настоящото производство, въззиваемият претендира заплащането на съдебно-
деловодни разноски в размер на 900 лева за адвокатско възнаграждение, както и депозит по
СТЕ от 200 лева, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата
им. Съдът, намира, че съобразно цената на иска, претендираното адвокатско възнаграждение
съответства на минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова и наведеното възражение от
6
страна на въззивното дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява
неоснователно и не следва да бъде съобразявано. Ето защо, по съразмерност в полза на
същия следва да се присъди сумата от 860,20 лева, представляваща сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
За производството по гр. д. № 908/2019 г. по описа на Районен съд –****, „Енерго-Про
Продажби“ АД, претендира съдебно-деловодни разноски в размер на 2064 лева с ДДС за
адвокатско възнаграждение, както и депозити по СТЕ от 250 лева, съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им. Предвид липсата на висока правна и
фактическа сложност по спора, наведеното възражение за прекомерност се явява
основателно до размер на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна
- 900 лева, а не до минималния размер от 861.53 лева с ДДС, изчислен по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Затова в полза на въззивника се
дължи адвокатско възнаграждение от 1080 лева с ДДС. По съразмерност в полза на
дружеството следва да се присъди сумата от 289,94 лева, представляваща сторените по
делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
За производството по в. гр. д. № 2340/2019 г. по описа Окръжен съд – **** в полза на
„Енерго-Про Продажби“ АД, след съобразяване на основателното възражение за
прекомерност и по съразмерност, са дължими съдебно-деловодни разноски в размер на
283,62 лева, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
За производството по гр. д. № 1769/2020 г. по описа на ВКС, в полза на „Енерго-Про
Продажби“ АД, след съобразяване на основателното възражение за прекомерност и по
съразмерност са дължими съдебно-деловодни разноски в размер на 290,17 лева, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
За настоящото производство, в полза на дружеството, след съобразяване на
основателното възражение за прекомерност и по съразмерност, са дължими съдебно-
деловодни разноски в размер 279,04 лева, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 284 от 17.10.2019 г. по гр. д. № 908/2019 г. по описа на
Районен съд - ****, в ЧАСТТА , с която, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът ПЛ. Т. П., ЕГН: **********, с адрес:
гр. ****, ул. **** не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, бул. **** „**** ****“ сумата до 2410.51 лв. /две хиляди
четиристотин и десет лева и петдесет и една стотинки/, като част от обща присъдена сума
от 11 050,90 лв. /единадесет хиляди и петдесет лева и деветдесет стотинки/, както и в
ЧАСТТА за присъдените съдебно-деловодни разноски в полза на ПЛ. Т. П., ЕГН:
********** за сумата над 1049.48 лв. /хиляда и четиридесет и девет лева и четиридесет и
осем стотинки/ до присъдените 1342.04 лв. /хиляда триста четиридесет и два лева и четири
стотинки/, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ПЛ. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, ул. **** за
приемане за установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. **** „**** ****“ сумата от 2410.51 лв. /две
хиляди четиристотин и десет лева и петдесет и една стотинки/, като част от обща
претендирана сума от 11 050,90 лв. /единадесет хиляди и петдесет лева и деветдесет
7
стотинки/, представляваща стойност на ел. енергия по фактура № **** г., начислена след
корекция на сметката за периода от 14.06.2017 г. до 13.06.2018 г., за обект на потребление,
находящ се в гр. ****, област ****, ул. „****, с абонатен номер № **** и клиентски номер
№ ****.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 284 от 17.10.2019 г. по гр. д. № 908/2019 г. по описа
на Районен съд - ****, в останалата част, с която е отхвърлен иска за установяване
недължимостта на сумата над 2410.51 лв. до 11 050,90 лв.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление гр. ****, „**** ****, бул. **** да заплати на ПЛ. Т. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ****, ул. **** сумата от 703.80 лева /седемстотин и три лева и осемдесет
стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за производството по в. гр. д. №
2340/2019 г. по описа на Окръжен съд - ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление гр. ****, „**** ****, бул. **** да заплати на ПЛ. Т. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ****, ул. **** сумата от 703.80 лева /седемстотин и три лева и осемдесет
стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за производство по гр. д. №
1769/2020 г. по описа на ВКС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление гр. ****, „**** ****“, бул. **** да заплати на ПЛ. Т. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ****, ул. **** сумата от 860,20 лева /осемстотин и шестдесет лева и двадесет
стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ПЛ. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, ул. **** да заплати на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, „****
****, бул. „**** сумата от 289.94 лева /двеста осемдесет о девет лева и деветдесет и
четири стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за производството по гр. д.
№ 908/2019 г. по описа на Районен съд - ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ПЛ. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, ул. **** да заплати на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, „****
****, бул. „**** сумата от 283,62 лева /двеста осемдесет и три лева и шестдесет и две
стотинки и стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за производството по
в. гр. д. № 2340/2019 г. по описа на Окръжен съд - ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ПЛ. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, ул. **** да заплати на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, „****
****, бул. „**** сумата от 290,17 лева /двеста и деветдесет лева и седемнадесет
стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за производството по гр. д. №
1769/2020 г. по описа на ВКС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ПЛ. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, ул. **** да заплати на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, „****
****, бул. „**** сумата от 279.04 лева /двеста седемдесет и девет лева и четири
стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на
8
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните, по реда на чл. 280, ал.1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9