Присъда по дело №57/2020 на Районен съд - Свиленград

              

    

       МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 14 по  НОХД   № 57/ 2020 г.   НА СВИЛЕНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД – 17.08.2020 г.

                       

                Против подсъдимия Л.С.Г., роден на *** ***, българин, с двойно гражданство - българско и руско, постоянен адрес ***»Райко Даска­лов» № 28А, основно образование, автомонтьор, неженен, ЕГН:**********, осъждан е повдигнато обвинение за това , че   на 19.05.2019 год. в района на Второкласен път II - 80 при километър 0+300 метра, в землището на град Свиленград, обл. Хасково, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал чрез осигуряване на транспорт, на чужденците: М.С., М.С., Е.А., Р.Ш., М.Р., Н.Х., Д.К., Г.Х.Н., Ш.А.Д., З.М. - граждани на Република Афганистан, и Р.Б. - гражданин на Република Пакистан, да преминават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ - "Чужденец, който влиза в Р.България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима", съгласно Приложение I на Регламент /ЕС/2018/1806 на Ев­ропейския парламент и на Съвета, като деянието е извършено чрез използване на МПС - лек автомобил марка "Пежо", модел "406" с български регистрационен № РВ 3141 ВС и е по отношение на повече от едно лице /11 лица/ - престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 от  НК и за това , че  на 19.05.2019 год. по Второкласен път II - 80 при километър 0+300 метра, в землището на град Свиленград, област Хасково, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка "Пежо", модел "406" с български регистрационен № РВ 3141 ВС, без съответно свидетелство за управление, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова деяние /управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление/ наложено му с Наказателно постановление № 18-0351-001089/07.01.2019 год. на Началник група към ОДМВР - Хасково, РУ-Свиленград, влязло в законна сила на 30.04.2019 год. - престъпление по чл. 343 в, ал. 2 от НК

             На 19.05.2019 година е образувано Досъдебно производство срещу подсъдимия Л.Г. № 57/2019 година по описа на ГПУ – Ново село. На 20.05.2019 година същият е привлечен в процесуалното качество на обвиняем за престъпления по чл. 281, ал.2, т.1 и т.5, вр.ал.1 от НК и по чл.343в, ал.2 от НК. На 23.05.2019г. е взета първоначалната мярка за неотклонение „Задържане под стража”. На 30.05.2019г. същата е потвърдена с Определение на ХОС. На 07.08.2019г. е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение и на 15.08.2019г. ХОС потвърждава Определението на първоинстанционният съд. На 09.10.2019г. е внесен Обвинителен акт в Районен съд – Свиленград. Насрочено е Разпоредително заседание на 04.11.2019г. И по Частна жалба с Определение № 363/18.11.2019 година ХОС отменя Определението постановено в РЗ, прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. На 16.12.2019г. е потвърдена МН „Задържане под стража”, предвид депозирано искане за нейното изменение и Определението е потвърдено от ХОС на 23.12.2019 година. На 20.01.2020г., съгласно указанията на ХОС е внесен нов Обвинителен акт в РС – Свиленград. На 05.02.2020г. е постъпила Молба за изменение на мярката за неотклонение и на 11.02.2020г. се провежда съдебното заседание, като съдия- докладчика се отвежда по искане на защитата. На 17.02.2020г. друг състав на Съда разглежда молбата за изменение на мярката за неотклонение, като същата е била оставена без уважение. На 18.02.2020г. е било проведено Разпоредително заседание от същия състав на Съда, като по Жалба на защитата на подсъдимия ХОС връща делото за разглеждане от друг състав, с указание новият състав с приоритет да се произнесе по Молбата на подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение.И така множество искания за изменение на МН „ЗС” са направени ,които първоинстанционния съд мотивирано е оставил без уважение и съответните определения са потвърдени от ХОС.Отделно от това  и оплакванията  на РЗ за допуснати процесуални нарушения  са приети , като неоснователни от горната инстанция.До провеждане на същинското съдебно заседание  настоящата наказателно производство  е преминало през сериозни процесуални перипетии.

             Страна Районна прокуратура - Свиленград, редовно уведомена, изпраща представител прокурор Стефка С..

             Подсъдим Л.С.Г., редовно призован, осигурен от органите на ОЗ „Охрана” – Хасково, се явява. За него се явява адв.С.Ш., служебен защитник от Досъдебното производство (ДП), редовно призована.

Свидетел Х.И.И., редовно призован, се явява.

Свидетел А.Г.А., редовно призован, не се явява. Постъпила  е молба от същия в която посочва, че днес на 17.07.2020г. със семейството си ще се намира извън област Хасково по лични причини нетърпящи отлагането им.

Свидетел И.Д.Д., редовно призован, се явява. 

Свидетел Й.А.Д., редовно призован, се явява.

Свидетел Д.Н.Д., редовно призован,  се явява.

Свидетел Г.М.Ф., редовно призован, се явява.

Свидетел Б.В.Х., редовно призован, се явява.

Свидетел М.С.К., редовно призован, не се явява.

Свидетел М.С., нередовно призован, не се явява.

Свидетел М.С., нередовно призован, не се явява.

Свидетел Е.А., нередовно призован, не се явява.

Свидетел Р.Ш., нередовно призован, не се явява.

Свидетел М.Р., нередовно призован, не се явява.

Свидетел Н.Х., нередовно призован, не се явява.

Свидетел Д.К., нередовно призован, не се явява.

Свидетел Г.Х.Н., нередовно призован, не се явява.

Свидетел Ш.А.Д., нередовно призован, не се явява.

Свидетел З.М., нередовно призован, не се явява.

Свидетел Р.Б., нередовно призован, не се явява.

Свидетел Г.М.П., редовно призована, не се явява.

От последната  е постъпила молба на 15.07.2020г. в която посочва, че не може да се яви  на днешна дата, поради семейни причини. 

            Съдът, в предходните съдебни заседания е положил всички  процесуални усилия, използван е целия процесуален  ресурс от методи и способи за призоваване,   установяване  и осигуряване на свидетелите -  чужди граждани,  които прокурора  е  посочил в обвинителния акт. В  резултат на изпратените писма до съответните институции, които имат отношение за установяване и осигуряване на лицата е постъпило писмо от Дирекция „Миграция“ в което се посочва, че 10 от лицата са подали молби за международна закрила, освободени са били  на 04.06.2019г. от СДВНЧ Любимец и са били предадени на РПЦ - Харманли към ДАБ, а  непълнолетния Е.А.  е бил предаден на служител на отдел „Закрила на детето“ към   Дирекция „Социално подпомагане „ Свиленград.Съгласно разпоредените справки в хронология  е  получена  справка от ДАБ при МС в която е отразено, че е  извършена  справка в РПЦ – Харманли  и  лицата поименно посочени са напуснали самоволно РПЦ – Харманли на различни дати  и се намират в неизвестност.Получен е отговор от Прокуратурата на Република България, НСлС – София,  че за чуждите граждани – поименно посочени нямат данни да се намират  в някои от арестите на страната. Получена е информация от Министерство на правосъдието - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, според която  съответните  лица не  пребивават в затворите  на страната и в арестите на територията на ОСИН – София. Получена е и информация от РУ – Свиленград към  ОД на МВР – Хасково, относно задграничните пътувания, влизания и излизания през границата на страната на лицата в която посочват, че за периода от 01.01.2020г. до настоящия момент липсват данни да са преминавали през държавната граница на Република България през обозначените за целта места.Получено е писмо от 17.07.2020г. от Дирекция „Социално подпомагане“ Свиленград в което посочват, че  лицето Е.А. на 29.05.2019г. е бил приведен в РПЦ – Харманли.Тези чужди граждани са  разпитани в процесуалното качество   на свидетели, като една част от тях при условията, които са предпоставка да бъдат прочетени показанията им в съдебно заседание, поради което съдът счете , че тази опция предвидена в закона разсейва колебанията, дали  ако бъде даден ход на делото,  то ще се изяснят всички релевантни за разкриване на обективната истина факти и обстоятелства. Въпреки множеството процесуални перипетии, през които е преминало наказателното производство / множество искания за изменение на мярката за неотклонение в по-лека, еднократно връщане на обвинителния акт, отвод на двама съдии-докладчици /при последното заседание   на разглеждане на делото се констатира отпадане на процесуалните пречки пред стартирането на съдебната фаза.Независимо от етапа на наказателното производство ,съдът намира за уместно да отбележи следното - в обстоятелствената част на обвинителния акт, са очертани фактите, които обуславят престъпната съставомерност на посегателството, в което е обвинен подсъдимият и участието му в него, чрез посочване времето, мястото, изпълнителното деяние, неговия механизъм на извършване, предмет, вредоносни последици, и релевиране на обстоятелствата, правнозначими за субективните характеристики на тези обективни дадености, в съзнанието на автора на престъплението; представени са  доказателствата, подкрепящи очертаната фактическа обстановка; и е визиран приложимия наказателен закон, чрез определяне на правната квалификация на деянията. Тези задължения са изпълнени и е осигурена възможност на подсъдимия  да разбере ясно в какво се обвинява, да узнае обвинението в неговата цялост и всички онези фактически данни, свързани с претендираната спрямо него наказателна отговорност, поради което не са ограничени  правата му. В разглеждания наказателен казус процесуалната норма на чл. 246 от НПК е стриктно съобразена от представителя на прокуратурата.Обвинителния акт е изряден и годен да постави началото на съдебната фаза на наказателното производство. Водим от горното, съдът  даде ход на делото и пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК .В хода на проведеното съдебно следствие са прочетени показанията на част от разпитаните свидетели,като по този начин са приобщени към доказателствената съвкупност показанията им, дадени на досъдебното производство, но това е направено в изпълнение на разпоредбата на чл. 281, ал. 4 НК и при спазване на предвидения в процесуалния закон ред.

          При разпита на свидетеля Х.И.И. заявява,  че не си спомня подробности относно деянието на подсъдимия Л.Г.,  като потвърждава  казаното в протокол за разпит на ДП от  25.05.2019г. Ето защо и на основание чл.281, ал.4 във  вр. с чл. 281, ал.1, т.2, алтернатива втора, съдът  прочете и приобщи, като доказателство по делото показанията на  свидетеля Х.И.И. оформени в протокол  за разпит на свидетел проведен от разследващ полицай на 25.05.2019г., намиращ се  в Досъдебно производство №57/2019 година по описа на ГПУ – Ново село.Председателя на състава прочете разпита на свидетеля Х.И.И. изцяло по изрично настояване на защитата и това бе сторено  дословно, ясно, изразително и на висок тон.Св.И. заяви , че всичко прочетено е вярно и го потвърждава.Предвид наличието на противоречия в показанията на свидетеля И.Д.Д. и тези дадени пред разследващ полицай  на 24.05.2019г.  в частта „оказал ли е  съпротива“ подс. Г. по време на задържането му на основание чл. 281, ал.4 вр. чл.281, ал.1, точка първа  от НПК, съдът прочете и приобщи ,като доказателство по делото показанията на  свидетеля  И.Д. Д.в частта в която е отразено „Не след дълго автомобила рязко спря в страни от пътя, при което нашия автомобил го задмина  и ние спряхме точно пред него.В този момент видях как шофьорът изскочи от автомобила въпреки, че същият не беше напълно спрял, хвърли два мобилни телефона на асфалта , след което тръгна да бяга в обратна на движението  посока. Аз вече бях слязъл от служебния автомобил и тръгнах след него.  Настигнах лицето на няколко метра от автомобила, който до преди малко беше управлявал, при което лицето оказа съпротива и бе съборен от мен на земята и задържан……..“,оформени в протокол  за разпит на свидетел проведен от разследващ полицай на 24.05.2019г.,намиращ се  в Досъдебно производство №57/2019 година по описа на ГПУ – Ново село.Св. Д. заяви – Побягнах от нашия автомобил,  по -скоро скочих от задната врата, направих  няколко крачки  с бягане, за да го хвана. Вярно е това което съм казал пред разследващия полицай.

           Съдът на основание чл.281, ал.5 от НПК, запита подсъдимия и неговия защитник за съгласие за прочитане показанията на свидетелите  при разпита на които в ДП не е присъствал подсъдимия в процесуалното си качество  на обвиняем, както и защитника, като на основание чл. 281, ал.7 от НПК,  преди получаване на съгласието  разясни, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата.Съгласие не бе дадено , поради което , съдът не прочете и не приобщи към доказателствения материал показанията на тези  свидетели - чужди граждани на чийто разпит не е присъствал обвиняемия и неговия защитник.

             Съдът, счете ,че  на основание чл.281, ал.3, изречение първо от НПК, следва да бъдат прочетени показанията  дадени на ДП от свидетелите - чужди граждани при разпита им, в присъствието на подсъдимия / тогава в процесуалното  качество на обвиняем/  и защитник в лицето на адвокат Ш..  Ето защо, съдът на основание чл.281, ал.3, изречение първо от НПК, прочете и приобщи  към доказателствата по делото

             показанията дадени от М.С. пред разследващ полицай в процесуалното качество свидетел  и   оформени в протокол за разпит на свидетел от 20.05.2019г., находящи се на лист 98 от ДП.

             показанията дадени от Н.Х. пред разследващ полицай в процесуалното качество свидетел  и   оформени в протокол за разпит на свидетел от 20.05.2019г., находящи се на лист 100 от ДП.

            показанията дадени от М.С. пред разследващ полицай в процесуалното качество свидетел  и   оформени в протокол за разпит на свидетел от 20.05.2019г., находящи се на лист 101 от ДП.

            показанията дадени от Р.Б. пред разследващ полицай в процесуалното качество свидетел  и   оформени в протокол за разпит на свидетел от 22.05.2019г., находящи се на лист 103 от ДП.

              показанията дадени от Р.Ш.  пред разследващ полицай в процесуалното качество свидетел  и   оформени в протокол за разпит на свидетел от 22.05.2019г., находящи се на лист 104 от ДП.

             показанията дадени от М.Р. пред разследващ полицай в процесуалното качество свидетел  и   оформени в протокол за разпит на свидетел от 29.05.2019г., находящи се на лист 107 от ДП.

            показанията дадени от Д.К. пред разследващ полицай в процесуалното качество свидетел  и   оформени в протокол за разпит на свидетел от 29.05.2019г., находящи се на лист 109 от ДП.

            показанията дадени от Ш.А.Д. пред разследващ полицай в процесуалното качество свидетел  и   оформени в протокол за разпит на свидетел от 29.05.2019г., находящи се на лист 110 от ДП.

            показанията дадени от Г.Х.Н. пред разследващ полицай в процесуалното качество свидетел  и   оформени в протокол за разпит на свидетел от 21.05.2019г., находящи се на лист 91 от ДП.

            На основание чл. 283 от НПК бяха прочетени , приети и приобщени към доказателствената съвкупност проколите и другите писмени материали по делото, намиращи се по описа на ДП № 57/2019 г. по описа на ГПУ – Ново село, които съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото ,допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.Спазена бе и разпоредбата на чл. 284 от НПК. Съдът  счете, че чрез разпитите на неявилите се Г.М.П., М.С.К. и А.Г.А.,в процесуалното им качество на свидетели , като гласни доказателствени средства , няма да възпроизведат доказателства , а именно техните показания , които да променят събраната достатъчно по обем доказателствена съвкупност и да допринесат съществено за изясняване на релевантните за разкриване на обективната истина факти и обстоятелства. Ето защо, съдът с определение заличи от списъка на лицата за призоваване Г.М.П., М.С.К. и А.Г.А.. 

            Съдът, след като внимателно  обсъди, събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и ги прецени във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

            Свидетелите М.С., М.С., Е.А., Р. Ш., М.Р., Н.Х., Д.К., Г.Х.Н., Ш.А.Д., З.М. - граждани на Република Афганистан и Р.Б. - гражданин на Република Пакистан по различен начин и в различно време напуснали родната си страна и пристигнали в Република Турция. Там всички те се свързали с едни и същи каналджии, които им обещали срещу определена сума пари, покриваща разходите по цялото им пътуване, да им уредят по нелегален начин да достигнат до Ре­публика Франция. Събрали се група от 11 човека и на 11 Май 2019 год. около 21:00 часа потеглили от град Истанбул, водени от двама каналджии, с които била направена предварителната уговорка по нелегалното им пъту­ване. Заедно с тези двама каналджии, цялата група се качили в бял микро­бус, управляван от трети човек - мъж от турски произход. Пътували от Ис­танбул около 3 часа. Когато пристигнали около полунощ до някакво място в близост до гора, се наложило да останат там две денонощия, понеже там имало служители от турската жандармерия, от които трябвало да се крият. Тръгнали пеш, като двамата каналджии ги водели. След по-малко от час стигнали до брега на река, където каналджиите извадили гумена лодка, ко­ято носели със себе си и с която преминали на другия бряг на въпросната река. Преминавайки на отсрещния бряг каналджиите им обяснили, че се намирали на територията на Република Гърция. След като тръгнали отно­во, вече на територията на Република Гърция, им били нужни две дено­нощия, за да стигнат до българска територия. Това се случило на 15-ти май, когато около 20:00 часа /преди да се стъмни/, разбрали, че вече са на територията на Република България, като всички те били без необходимите документи за влизане и пребиваване на територията на страната ни. Група­та продължила да се движи до рано сутринта на 17 ти май, когато отново стигнали до място, в близост до асфалтов път. Там каналджиите ги накара­ли да се скрият на около 70 метра от споменатия път и им обяснили по­дробно, че от тази точка ще дойде да ги вземе някакъв автомобил, който предварително бил уговорен за това. От телефона на единия от каналджии­те изпратили местоположението им, на този, който щял да дойде да ги взе­ме с автомобил. Обяснили им още, че когато пристигне и спре колата на пътя срещу тях, групата трябвало да изчакат, докато колата отсреща изсви­ри с клаксона. Тогава всички трябвало да излязат, да отидат бързо до спря­лата кола и да се качат в нея. След това двамата каналджии тръгнали и по­вече не се върнали при групата от единадесет човека, които зачакали на въпросното място в продължение на две денонощия. За цялото си пътуване до Република Франция, преведените лица - свидетелите М.С., М.С., Е.А., Р.Ш., М.Р., Н.Х., Д.К., Г.Х.Н., Ш.А.Д., З.М. -граждани на Република Афганистан и Р.Б. - гражданин на Република Пакистан, били заплатили суми от около 4500 евро на човек, ка­то за сумата от по около 1200 евро на човек първо щели да бъдат откарани нелегално до Р.Сърбия, като нелегалният им маршрут за там минавал от Турция през Гърция и България и в този смисъл цената включвала и прево­за им през територията на страната.

             На 19.05.2019г., надвечер, малко преди да се стъмни,подс. Г., въпреки че бил неправоспособен водач, отишъл с лек автомобил марка «Пежо» с per. № РВ 31 41 ВС, като спрял същия на пътя срещу мястото, където изчаквала групата от чужди граждани /както им било обяснено предварително. Последният изсвирил един път с клаксона, както им било казано на чуждите граждани предварително от каналджиите. Свидетелите М.С., М.С., Е.А., Р.Ш., М.Р., Н.Х., Д.К., Г.Х.Н., Ш.А. Д., З.М. - граждани на Република Афганистан и Р.Б. - гражданин на Република Пакистан, излезли от мястото, на което се криели и тръгнали тичайки към въпросния автомобил, управляван от подс. Г.. Когато стигнали до автомобила видяли, че е с отворени вра­ти, отворен бил и багажника. Шофьорът - подс. Г., с жестове посочил един от свидетелите да се качи на предната седалка до него, а останалите посочил да се качват на седалките зад него и в багажното отделение на ав­томобила. Когато всички се качили, подс. Г. затворил всички врати на автомобила и багажника и тръгнали по асфалтовия път. Подс. Г. добре знаел, че качените от него в автомобила му чужди граждани нямат необходимите документи за пребиваване на територията на страната ни, но въпреки това ги качил и транспортирал. Пътували около 15-20 минути и стигнали до голямо кръстовище, където водачът на автомобила - подс. Г., пресякъл пътя на полицейска кола, минавайки пред нея, като се опитал да избяга.

             По това време /около 19.55 часа на 19.05.2019г./ служебните си задължения изпълнявали св. А.Г.А., Й.Д. и И.Д. - служители на ГПУ - Ново село. Последните получили сигнал, че лек автомобил марка „Пежо" модел „406" с рег.№ РВ 31 41 ВС се движи от село Сива река, общ.Свиленград към град Свиленград, натова­рен с нелегални мигранти. Веднага се насочили към кв. „Капитан Петко Войвода" в гр. Свиленград, за да пресрещнат автомобила. Забелязали го да се движи по Второкласен път II - 80 в землището на град Свиленград, като същият достигнал кръстовището между пътищата, свързващи градовете Свиленград и Любимец и съответно ГКПП „Капитан Петко войвода" и АМ „Марица". Полицейският автомобил се намирал позициониран на това кръстовище /при километър „0", на път Н-80/, като лекият автомобил „Пе­жо" модел „406" с рег.№ РВ 31 41 ВС, управляван от обвиняемия Г., преминавайки покрай тях завил непосредствено пред него и след това се отправил в посока към АМ «Марица», движейки се по път II -80. Полицей­ските служители проследили със служебния си автомобил лекия автомобил „Пежо" с рег.№ РВ 31 41 ВС, давайки му светлинни и звукови сигнали от автомобила за спиране. Вместо да спре подс. Г. ускорил скоростта на движение , като с цел да попречи на полицейския автомобил да го изпрева­ри се движел по средата на пътя. След кратко преследване , на разстояние от около 300 метра, подс. Г. спрял встрани на пътя с № II - 80 при километър 0+300 метра управлявания от него автомобил в близост до дигата на река „Марица". Полицаите спрели служебния си автомобил пред лекия автомобил „Пежо" с рег.№ РВ 31 41 ВС. В това време водачът - подс. Г. излязъл бързо от предната лява врата, след което побягнал в посока обратна на движението на моторните превозни средства, изхвърляйки два мобилни телефона и ключодържател, ведно с ключове на пътя. Същият бил настигнат малко след автомобила си и след кратка съпротива около 20.15 часа бил задържан от полицейския служител - св. Д.. При извър­шената полицейска проверка на лекия автомобил „Пежо", управляван от подс. Л.Г., се установило, че в него пътували 11 чужди граждани, а именно свидетелите - М.С., М.С., Е.А., Р.Ш., М.Р., Н.Х., Д.К., Г.Х. Н., Ш.А.Д., З.М. - граждани на Република Афга­нистан и Р.Б. - гражданин на Република Пакистан, всички без документи за самоличност. Лекият автомобил марка „Пежо" с рег.№ РВ 31 41 ВС бил закупен от подс. Г. от св. П. на 09.05.2019г. -непосредствено преди извършване на деянието. Последният бил обявен за продажба от св. П. и нейния съпруг в сайтовете за продажба, като на обявения за продажба телефон се обадил подс.Г.. Последният лично отишъл в гр. Пловдив, където се намирал автомобила, харесал го и веднага го закупил. За извършената сделка изготвили договор за покупко - продажба на МПС от 09.05.2019г., който заверили нотариално при Нотариус Таня Белчева - Джурова/л.227/. Именно с този автомобил, подс. Г. под­помогнал чрез осигуряване на транспорт чужденците: М.С., М.С., Е.А., Р.Ш., М.Р., Н.Х., Д.К., Г.Х.Н., Ш.А.Д., З.М. -граждани на Република Афганистан, и Р.Б. - гражданин на Република Пакистан, да преминават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.

             От обективна страна, обвиняемия Г. е предприел действия, насочени към осигуряване на транспорт на група чужденци, а именно - свидетелите М.С., М.С., Е.А., Р.Ш., М.Р., Н.Х., Д.К., Г.Х.Н., Ш.А. Д., З.М. - граждани на Република Афганистан, и Р.Б. - гражданин на Република Пакистан с управлявания от него лек автомобил марка Пежо" с рег.№ РВ 31 41 ВС, като ги е взел от мястото, където предварително им е било обяснено от каналджиите да изчакат своето транспортиране. Едновременно с това, всички тези граждани на Афганистан и Пакистан не са имали намерение да се установяват като бе­жанци в Република България и не са притежавали документи за премина­ване на територията на Република България. По силата на чл. 19, ал. 1,т.1 от ЗЧРБ чужденец, който влиза в Република България или преминава тран­зитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването , тряб­ва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг за­местващ го документ, както и виза, когато такава е необходима. Съгласно разпоредбите на §1,т.З от Допълнителните разпоредби на Закона за чуж­денците в .България по смисъла на този закон, редовен документ за задг­ранично пътуване или друг заместващ документ е този, който е издаден по законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде по­ложена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на произход или на трета държава, снимката в не­го позволява установяване на самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл. Следователно с тези действия - осигуряването на транспорт и най - вече транспортирането във вътрешността на страната на лица, попа­дащи в кръга по чл. 281, ал.1 от НК, каквито са изброените по - горе чужди граждани М.С., М.С., Е.А., Р. Ш., М.Р., Н.Х., Д.К., Г.Х.Н., Ш.А.Д., З.М. - граждани на Република Афганистан, и Р.Б. - гражданин на Република Пакистан, е осъществено от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 от НК от подс. Г.. За извършването на горепосо­ченото престъпление, подс. Г. е използвал МПС, а именно лек автомо­бил марка Пежо" с рег.№ РВ 31 41 ВС.В чл.8 ал.1 и чл. 19 ал.1 т.1 от Закон за Чужденците в Република България е посочено какви са необходимите документи, които трябва да притежава, за да влезне един чужденец в България или ако преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, а именно „ ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква съглас­но Приложение I на Регламент /ЕС/ № 2018/1806 на Европейския парла­мент и на Съвета". От събраните доказателства по делото е установено по безспорен начин, че свидетелите М.С., М.С., Н.Х. ,Е.А., Г.Х.Н., Р.Ш., М.Р., Д.К., Ш.А.Д., З.М. - граждани на Репуб­лика Афганистан, и Р.Б. не са притежавали задгранични паспорти, а също така и разрешение на съответните органи да влязат в страната.

                От субективна страна деянието по чл. 281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 от НК е извършено от подс. Г. умишлено и то при пряк умисъл, като подс. Г. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, включено в интелектуалния аспект при формирането на умисъла, както и факта на незаконното пребиваване на групата чужденци на територията на страната и въпреки това ги е подпомогнал чрез осигуряването им на транспорт. Де­янието е извършено с моторно превозно средство - лек автомобил марка "Пежо", модел "406" с български регистрационен № РВ 3141 ВС и е по от­ношение на повече от едно лице - общо 11 лица. Лицата - чужди гражда­ни, намерени укрити в управлявания от подс. Г. лек автомобил, са били без документи за самоличност и без документи, даващи им правото да се намират на територията на страната ни и по закон са незаконно пребива­ващи. Налице е и специалната цел на закона - „набавянето на имотна обла­га за себе си", което се извлича от показанията на свидетелите - чужди граждани. Всеки от тях споделя, че за да бъде преведен нелегално през държавните граници от Република Турция до страна от Европейския съюз е заплатил определено възнаграждение на непознати и неустановени по делото лица, т.е. преведените през границата и пребиваващи на територия­та ни чужденци не са се придвижвали безвъзмездно, а срещу определено заплащане, което е включвало и цената за транспорт, извършен на територията на страната ни, който в конкретния случай е бил осъществен от подс. Г.. За извършеното от последния транспортиране чуждите граждани М.С., М.С., Е.А., Р.Ш., М.Р., Н.Х., Д.К., Г.Х.Н., Ш.А. Д., З.М. и Р.Б. не му дължали заплащане, тъй като същите вече били заплатили на каналджиите за това и тази услуга по­падала във вече заплатеното от тях.

            Подс. Л.С.Г. не бил правоспособен водач на моторно превозно средство, тъй като не притежавал такова /същото му било отнето от органите на МВР и било унищожено/. Въпреки това на 19.05.2019г. по Второкласен път II - 80 при километър 0+300 метра, в землището на град Свиленград, обл. Хасково, същият управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка "Пежо", модел "406" с български регистрационен № РВ 3141 ВС без да има необходимата правоспособност за това. С наказателно постановление № 18-0351­001089/07.01.2019г, издадено от Началник група към ОДМВР - Хасково, РУ- Свиленград, влязло в законна сила на 30.04.2019г. подс. бил наказан за това, че на 20.12.2018г. около 23.00 часа в град Свиленград по ул. „Др.Стр.Дочков" до МБАЛ Свиленград, управлявал лек автомобил марка „Опел Астра" с per. № BS351PK, като извършва следните нарушения: 1.Управлява пътно превозно средство без да е правоспособен водач, с което нарушил чл.150 от ЗДвП и бил санкциониран по чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП . Постановлението му било връчено лично, като подс. Г. от­казал да подпише постановлението и отказът бил удостоверен от свиде­теля Б.В.Х.. Същото влязло в сила 30.04.2019г., тъй като не било обжалвано в законно установения срок.При задържането на подс. Г. на 19.05.2019г., свидетелят Д.Н.Д. *** поканил обви­няемия да бъде тестван с технически средства за употреба на алкохол и на наркотични вещества, но подс. Г. отказал. За отказа му, както и за други нарушения на ЗДвП му бил съставен АУАН № 0668137/19.05.2019 г. Подс. не представил СУМПС, тъй като не притежавал такова /същото му било отнето от органите на МВР и било унищожено/. Предвид това констатирано нарушение на чл.150 от ЗДВП мл.автоконтрольор Д. му съставил АУАН№> 0668136 от 19.05.2019г.

              В хода на разследването било установено, че подс. Г. е извършил престъпление по чл.343в, ал.2 от НК - управлявал моторно превозно сред­ство - лек автомобил марка "Пежо", мод 406" с български регистрационен № РВ 3141 ВС, без съответно свидетелство за управление, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова деяние, след като бил наказан с Наказателно постановление № 18-0351-001089/07.01.2019 г. на Началник група към ОДМВР - Хасково, РУ-Свиленград, влязло в закон­на сила на 30.04.2019 год., за което той е бил привлечен в качеството му на обвиняем. Това деяние се доказва от приложените документи по делото докладни записки, протоколи за разпит на свидетелите Д. и Хри­стов, справка нарушител, справка, ведно с АУАН, НП, както и от писма с отговори от ОДМВР Хасково. От тези доказателства е видно, че валидно­стта на СУ МПС с № ********* е изтекла на 11.04.2012 г. и след като подс.Г. не бил предприел никакви постъпки за подновяване на същото, то било унищожено на 01.11.2017 г. и в тази връзка подс. към 19.05.2019 г. е бил неправоспособен водач на МПС, без да притежава сви­детелство за управление на моторно превозно средство. Това е така, тъй като съгласно съдебната практика, при просрочие на валидността на СУМПС и управляване на МПС извън този срок, водачът първоначално носи административно-наказателна отговорност (чл.171, ал.1, т.2, вр. чл.150а от ЗДвП), а когато в едногодишен срок от наказването му по адми­нистративен ред продължава да управлява МПС без „подновено" СУМПС, осъществява състава на чл.343в, ал.2 от НК. Горната разпоредба е прило­жима за всички случаи, когато лицето е вече санкционирано по админи­стративен ред на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за управление без свидетелство - както в хипотезата, когато свидетелство за управление на МПС не е издавано на водача, така и в хипотезата, когато е отнето. Видно от приложено по делото Писмо с Рег.№1253р-5285 от дата 05.06.2019 год. на Началник СПП при ОДМВР-Хасково, СУМПС с № ********* на Л.Г. е иззето с Наказателно постановление № 916/22.10.2002 год. от Н-к на РУ-Харманли на 15.12.2003 год. и с писмо с вх. № 403/23.01.2004 год., същото е предадено в Сектор "ПП"-Хасково. Отново по данни от същото писмо на Н-к СПП при ОДМВР-Хасково с Рег.№1253р-5285 от дата 05.06.2019 год., валидността на СУ МПС с № ********* изтекла на 11.04.2012 год. и след подс. Г. не бил предприел никакви постъпки за подновяване на същото, то било унищожено на 01.11.2017 год.От извършената справка в системата на МВР за нарушител водач се установило, че на подс.Г. има издадени множество Наказателни постановления - общо 59 броя, като последното от тях, а именно: Наказа­телно постановление № 18-0351-001089/07.01.2019 г. на Началник група към ОДМВР - Хасково, РУ-Свиленград, влязло в законна сила на 30.04.2019 год.

            При така установената фактическа обстановка от обективна и субективна страна подс. Л.С.Г. е осъществил състав на престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК .

           От обективна страна подс. Л.С.Г. На 19.05.2019 год. по    Второкласен път II - 80 при километър 0+300 метра, в землището на град Свиленград, обл. Хасково, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка "Пежо", модел "406" с български регистрационен № РВ 3141 ВС, без съответно свидетелство за управление, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова деяние /управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление/ наложено му с Наказателно постановление № 18-0351-001089/07.01.2019 год. на Началник група към ОДМВР - Хасково, РУ-Свиленград, влязло в законна сила на 30.04.2019 год. - престъпление по чл. 343 в, ал. 2 от НК.

             От субективна страна, подс. Л.С.Г. е действал при условията на пряк умисъл - съзнавал общественоопасния характер на деянието си и пряко е целял настъпването на неговите общественоопасни последици.

            При така установената фактическа обстановка и предвид събраните в хода на досъдебното производство доказателства, считам че е доказано по несъмнен и категоричен начин, че с действията си подс. Л.С.Г. от обективна страна е осъществил състава на престъплени­ето по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 от НК за това, че на 19.05.2019 год. в района на Второкласен път II - 80 при километър 0+300 метра, в землището на град Свиленград, обл. Хасково, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал чрез осигуряване на транспорт, на чужденците: М.С., М.С., Е.А., Р.Н., М.Р., Н.Х., Д.К., Г.Х.Н., Ш.А.Д., З.М. - граждани на Република Афганистан, и Р.Б. - гражданин на Република Пакистан, да преминават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ - "Чужденец, който влиза в Р.България или преминава тран­зитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима", съгласно Приложение I на Регламент /ЕС/2018/1806 на Европейския пар­ламент и на Съвета, като деянието е извършено чрез използване на МПС -лек автомобил марка "Пежо", модел "406" с български регистрационен № РВ 3141 ВС и е по отношение на повече от едно лице /11 лица/, както и за престъплението по чл. 343в ал.2 от НК, като на 19.05.2019 год. по Вто­рокласен път II - 80 при километър 0+300 метра, в землището на град Сви­ленград, обл. Хасково, управлявал моторно превозно средство - лек авто­мобил марка "Пежо", модел "406" с български регистрационен № РВ 3141 ВС, без съответно свидетелство за управление, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова деяние /управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление/ наложено му с Наказателно постановление № 18-0351-001089/07.01.2019 год. на Началник група към ОДМВР - Хасково, РУ-Свиленград, влязло в законна сила на 30.04.2019 год. Свиленград, обл. Хасково, управлявал мо­торно превозно средство - лек автомобил марка "Пежо", модел "406" с български регистрационен № РВ 3141 ВС, без съответно свидетелство за управление, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова деяние /управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление/ наложено му с Наказателно по­становление № 18-0351-001089/07.01.2019 год. на Началник група към ОДМВР - Хасково, РУ-Свиленград, влязло в законна сила на 30.04.2019 год.

                 От субективна страна деянията са извършени от обвиняемия при пряк умисъл. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Подс. е бил напълно наясно,че лицата които качва в автомобила си, нямат необходимото разре­шение /виза за да пребивават на територията на страната ни/ и с качването им и транспортирането им до мястото,където желаят ще ги подпомогне да преминат в страната ,без да имат това право. Напълно наясно е бил и, че управлява моторно превозно средство - лек автомобил марка "Пежо", мо­дел "406" с български регистрационен № РВ 3141 ВС, без съответно свиде­телство за управление, в едногодишния срок от наказването му по админи­стративен ред за такова деяние /управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление/ наложено му с Наказателно постановление № 18-0351-001089/07.01.2019 год. на Началник група към ОДМВР - Хасково, РУ-Свиленград, влязло в законна сила на 30.04.2019 год. Свиленград, обл. Хасково.

             Подс. Л.С.Г. е роден на *** ***, българин, с двойно гражданство - българско и рус­ко, постоянен адрес ***»************, основно образование, автомонтьор, неженен, ЕГН:**********, осъждан.

               С оглед на релевираните от защитата на подсъдимия доводи , съдът дължи анализ и преценка на така приетата за установена фактическа обстановка , по време и на съдебното следствие ,като база за изграждане на правно обосновани и законосъобразни изводи относно съставомерните елементи описващи признаците от състава на престъплението.  Първо,  налице е деяние  т. с. акт на съзнателна волева дейност на човека.Няма съмнение , че от събраната достатъчно по обем доказателствена съвкупност  е консумирано деяние, което съставлява престъпление.В този аспект няма данни , които  да оборят тезата , че такова деяние е осъществено по отношение  и на двете престъпления.От проведеното разпознаване на досъдебното производство и  от убедителното  и недвусмислено посочване на подсъдимия в съдебната зала от разпитваните свидетели по категоричен начин се установява авторството на  извършителя – подсъдимия Г..Това се доказва , както и  от гласните доказателствени средства –разпита на свидетелите,които възпроизведоха доказателства , а именно техните показания  допринасящи  за изясняване на релевантните за разкриване на обективната истина факти и обстоятелства. Няма никакво съмнение , че автора е подсъдимия на който му е  повдигнато и предявено обвинение по посочените от НК текстове, което се налага  от събраните и проверени  фактически данни свързани с обстоятелствата по делото допринасящи за тяхното изясняване и установени при условията и по реда на НПК.Проследявайки извършените множество процесуални следствени действия  и предимно разпити на свидетели , като гласни доказателствени средства  проведени по начин такъв , че да възпроизвеждат доказателства изпълнявайки отредените им от закона функции ,съдът следва да прецени тяхната достоверност и обективност.Такъв извод може  в конкретния случай да бъде направен по несъмнен начин, единствено и само въз основа на прецизен анализ на показанията на свидетелите , както и на всички други събрани  доказателства  в тяхната взаимна връзка и зависимост. В този аспект съдът дължи следните съждения- подсъдимия  е действал  при осъществяване на престъпната си деятелност  при форма на вина пряк умисъл. Очевидни са елементите на прекия умисъл обективиран в действията и поведението на подсъдимия.Обективните обстоятелства по делото сочат и за субективния елемент от състава на престъплението за което му е повдигнато и предявено обвинение.От субективна страна наличието на прекия умисъл, отразен в съзнанието на дееца и обективиран в неговите действия не подлежи на съмнение и е доказан по безспорен и категоричен начин . Касае се за деяния с висока степен на обществена опасност.Степента  на обществената опасност  като основно , определящо , обективно неюридическо  качество на деянието е висока и е в зависимост от редица обстоятелства, а именно значимостта на обекта на посегателство – родовия и непосредствен обект на посегателството -обществените отношения свързани с дейността на държавните органи и реда на управлението ; със степента на засягане на  този обект; начина и средствата за осъществяване на престъплението; условията,времето, място и обстановка при осъществяването на престъпната деятелност.Изхождайки от характера и динамиката на този вид престъпления показващи  една открояваща се и стабилна тенденция към завишение , не само се наблюдава особен обществен интерес, но и те ерозират нормалното функциониране на дейността на държавните органи  и установения ред на държавно управление.Тези престъпления не само застрашават и увреждат определен вид обществени отношения , но и влошават  и без това  сложната криминогенна обстановка в региона.Показанията на разпитаните свидетели , както и тези на които по надлежния ред  бяха прочетени и приобщени към доказателствения материал се открояват с последователност , безпротиворечивост , логическа обоснованост и най вече убедителност –важен и ключов критерий за обективност и достоверност. Съставът на престъплението по чл.281 от НК има следните елементи – „цел да набави за себе си или за другиго имотна облага”, „подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, като е на лице допълнително условие-подпомагането  трябва да е противозаконно,да не е свързано с хуманитарна цел. От субективна страна деянието по чл.281 от НК може да бъде извършено умишлено и то само при пряк умисъл. Това е така защото, за да бъде реализиран състава на престъплението е необходимо да е налице „ специална цел за набавяне на имотна облага”. Това означава, че деецът следва да цели съответната облага, което означава, че следва да е искал настъпването на общественоопасните последици по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Наличието на „цел за набавяне на имотна облага” не е част от осезаемия мир, и в този смисъл единствен вариант на пряко доказване на престъплението по чл.281 от НК е чрез самопризнание на дееца. Това означава деецът да заяви в обясненията си, че е имал цел да набави имотна облага за себе си или другиго.При липса , обаче на самопризнание,както в случая , специалната цел, а от там и целия състав на престъплението по чл.281 от НК се доказва по косвен път. По  делото  са налице доказателства /съвкупност от доказателства/, които водят до единствения извод, че подсъдимият е имал специална цел, и освен това доказателствената съвкупност  изключва всички други възможни варианти и хипотези внасящи съмнения в извършването на престъплението. Това означава в случая, че от доказателствата по делото  се стига до един възможен извод, а именно, че подсъдимият при действията си е имал цел за набавяне на имотна облага по смисъла на чл.281 от НК и на второ място пак от доказателствата по делото се изключват всички други възможни версии. Подсъдимият е имал и специалната цел, представляваща елемент от субективната  страна на престъплението, – да набави за себе си или за другиго  имотна облага. Сама по себе си имотната облага е всяко благоприятно изменение в имуществената сфера на дееца, която може да се изрази в увеличаване на имуществото, в предотвратяване нанасянето на щети, в осигуряване обезпечаване на имущество. Не е необходимо целта да е реализирана действително,какъвто е настоящият случай, достатъчно е тя бъде преследвана.Ето защо,съдът намира,че е налице  първият елемент от състава на престъплението по чл.281 от НК-„специална цел за набавяне на имотна облага”.Съдът намира ,че е налице и другия елемент от състава на престъплението по чл.281 НК- подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона. По смисъла на чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) от Закона за чужденците: „Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин”.Категорично е доказано от доказателствата по делото ,че лицата намиращи се в микробуса са чужденци-по техни твърдения и са без документи за самоличност. Пребиваването на чуждите граждани е  в нарушение на закона / чл. 22, ал.1, т.1, вр. чл. 9а, ал.2 от Закона за чужденците в Република България/ и подсъдимия противозаконно ги е подпомогнал. Съгласно разпоредбите на параграф 1,т.3, т.3а и т.3б от  ДР на Закона за чужденците в Р. Б. „редовен документ или заместващ документ е този, който е издаден по законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде положена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държава, от която влиза, в държавата на произход или трета държава, снимката в него позволява установяване на самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл. Разрешение за пребиваване е всяко разрешение от компетентните органи на МВР в съответствие с единния формат, установен с Регламент ЕО№1030/2002г. на Съвета на Европа  от 13.06.202г. относно единния формат на разрешенията за    пребиваване на граждани в трети страни.  В този смисъл подсъдимия е съзнавал, че подпомага с посочените действия, незаконно пребиваващи в България чужди граждани.            Деянието безспорно е извършено с  моторно средство собственост негова собственост.

          Съдът не споделя защитната версия на подсъдимия,която категорично се опровергава от посочените и подробно обсъдени от съда гласни и писмени доказателства. Относно акцентите изнесени по време на пледоарията на защитата-що се отнася до отсъствие на прецизност и яснота на обвинението следва да се посочи , че е налице фактическо и правно единство между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт.Самият процес преминал през редица прцесуални перипетии и анализа на събраната доказателствена съвкупност  несъмнено  показва , че  и двете обвинения са пределно ясни за подсъдимия Защитната  теза  е лишена от логическа  и правна обоснованост.Както на Досъдебната фаза , така и по време на същинската съдебна фаза се доказа по безспорен начин , че именно подсъдимия Г. е осъществил както от обективна , така и от субективна страна състава на престъпленията, за които му е повдигнато и предявено обвинение.Отделно от това защитата говори за незаконен престой  и пребиваване на чуждите граждани , като въпрос не изследван от прокурора и т. н. Представителя на обвинението изцяло и напълно адекватно е упражнил предоставените му от закона правомощия и в този аспект. Още повече всички данни придобити  по надлежния ред кореспондират  на извода ,че чуждите граждани  и свидетели по делото  са се озовали в страната ни по начин  несъвместим с правните  национални и междунродни норми , те не притежават документи за индентификация  и тяхното намерение съгласно предварително уговорения план е да се установят в друга европейска държава. При това положение дори не следва в детайли да се коментира този въпрос , който повдига защитата. За целите на правоприлагането, свързано със ЗЧРБ “незаконен престой” е всяко присъствие на територията на държава-членка на гражданин на трета страна, който не отговаря или е престанал да отговоря на условията за влизане в страната ни .

По въпроса за облагата , разбира се, че този главен съществен съставомерен елемент  ще бъде доказан пряко , ако е налице самопризнание  за това. В случая нямаме такова , но по косвен път са налице изобилие от факти и данни , които несъмнено сочат , че именно имотната облага  за самия себе си  т. с. за подс. Г. е бил мотива и целта на осигуряването на транспорт и транспортиране на чуждите граждани .Аргументи във връзка с факта , че подс. не бил длъжен да проверява и изисква документи на лица намиращи се в автомобила са несериозни.Тук не става въпрос за изолиран случай , а за една сериозна изградена верига , звено от което е дейността на подс. Г..Що се касае за самата имотна облага , то тя се изразява в парични средства , които  съгласно показанията на свидетелите чужди граждани са предадени на каналджиите – организатори още в Турция  и тези предадени средства  е трябвало да бъдат раздадени  на съответните  лица по т. н. верига за да достигнат до определената точка от маршрута. И логически  и на базата на доказателствата , дори и житейски  погледнато  то  единствената цел на подс. е  била именно по този начин и с тези действия да се сдобие  със съответната имотна облага.

              Въз основа на обстоен анализ на събрания доказателствен материал  и внимателна преценка на доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност , съдът достигна до обоснования и кореспондиращ на данните в  делото извод , че подсъдимия е  осъществил, както от обективна , така и от субективна страна състава на престъпленията за които му е повдигнато и предявено обвинение от РП Свиленград .

              По един безспорен начин  се доказаха релевантните за наказателната отговорност обстоятелства  и за съставомерността на осъществената престъпна деятелност.Събраните и проверени на съдебното следствие  доказателства категорично сочат , че подсъдимия  е осъществил както от обективна , така и от субективна страна състава на престъплението за които му е повдигнато и предявено обвинение от РП Свиленград .

 

                На базата на възможно допустимия кръг от доказателствени източници , съдът  достигна до единствения правно обоснован  извод  за наличие  на всички изискуеми се елементи  и признаци от състава на съответните престъпления

               Относно доводите по   приложението на чл. 55  ал. 1 от НК – Съгласно тази разпоредба,същата се прилага  при изключителни или многобройни смекчаващи  обстоятелства , когато  и най лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко,като при наличие на определени изискуеми се предпоставки е  предвидено приложението на  съответни опции изчерпателно посочени.В конкретния случай не може да се говори ,че и най лекото наказание ще се окаже несъразмерно тежко.Не се съзират , едва ли да се открояват  смекчаващи отговорността обстоятелства. Категорично не са налице многобройни или изключителни такива ,които да обусловят  приложението на чл. 55 от НК.Ето защо този състав на съда , счете , че не са налице условията на чл. 55 от  НК.Действително е различно положението ,когато смекчаващите обстоятелства характеризират деянието, като такова със значително по-ниска обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане и в най-ниския предел би било едно ненужно репресиране на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за използване на минимум наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни съображения, нашият закон урежда специално тази хипотеза в чл. 55 НК. Под изключително смекчаващо обстоятелство следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за приложението на чл. 55 НК е достатъчно и наличието само на едно, изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство.А, многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в съвкупност значително намаляват обществената опасност на престъплението.Наличието на изключително или на многобройни смекчаващи обстоятелства не е достатъчно, за да се приложи чл. 55 НК. Необходимо е още съдът да констатира, че и най-лекото, предвидено в закона наказание вече е несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното престъпление, че законодателят е имал предвид, деяния със значително по-висока обществена опасност, когато е формулирал санкцията на съответната норма от Особената част на НК. Съдът намира , че не са налице предвидените в закона опции, при които е възможно приложението на чл. 55 ал. 1 от НК нито за едно от двете престъпления..Приложението на този текст  би било едно неоправдано  благоприятно наказателно правно третиране на престъпния деец и проява на прекомерно снизхождение.

              Въз основа на обстоен анализ на събрания доказателствен материал  и внимателна преценка на доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достигна до обоснования и кореспондиращ на данните в  делото извод , че подсъдимия е осъществил, както от обективна , така и от субективна страна състава на престъпленията за които му е повдигнато и предявено обвинение от РП Свиленград .

              Наказателното производство е и за престъпление по чл.343 В от НК., поради което съдът дължи и следните съждения -Подсъдимия  е осъждан многократно по този текст от НК.Съставяни са му 59 акта за нарушение по ЗДвП.Десетки са влезлите в сила НП издадени срещу него. При законодателното решаване на въпроса касаещ престъплението по чл. 343в от НК е заложен един съществен принцип-управлението на МПС без свидетелство за правоуправление се инкриминира, като престъпление по НК едва, след като деецът веднъж е бил наказан за същото по административен ред. Следователно предпоставка за търсене на наказателна отговорност е наличието на едно предишно, адмнистративно наказание на дееца за същото, което не е изиграло своята възпираща роля.Този принцип дава съществено отражение върху обективните признаци на престъплението и прави наложително обособяването на два различни състава на престъпления, съответно по двете алинеи на чл.343 В от НК.Извършител на престъплнието по ал.2 може да бъде само изначално неправоспособен водач на МПС- такъв, който или никога не е притежавал свидетелство /не е полагал изпит, не се води на отчет в КАТ/, или е бил правоспособен, но е загубил изцяло правоспособността си, поради отнемане на пълния брой контролни точки /така- Решение 588/2009 на ВКС- II отд./.Подсъдимия Г. в конкретния случай  е управлявал  посоченото МПС  на инкриминираната дата , когато СУ му  е било с изтекла валидност –видно от материалите по делото.При изпълнителното деяние по ал.2 деецът- изначално неправоспособен водач на МПС: 1/ въпреки това управлява такова; 2/ наказан е затова по административен ред; 3 / отново управлява МПС- в едногодишен срок от наказването му. Тези изисквания са налице.Съществената отлика при изпълнителното деяние по ал.2 е в това, че деецът-неправоспособен водач не може да е бил най- напред наказван с лишаване от право да управлява, защото това не е възможно- той няма такова право. Иначе казано свидетелството за правоуправление не може да му е било отнето за определен срок, защото той изобщо няма свидетелство. Ето защо по ал.2 предпоставка за реализиране на наказателната отговорност е само наказването по административен ред затова, че управлява, без да е правоспособен. Поради това, че такъв деец не може да „управлява в срока на изтърпяване лишаването си от  правоуправление", no тази алинея е предвиден друг срок- едногодишен от наказването по административен ред затова, че макар неправоспособен, управлява.Най- после- в разпоредбата на чл.343 В ал.2 от НК изразът „без съответно свидетелство за управление" несъмнено означава- правоспособност, съответна на управлявания вид МПС. Така по този текст ще отговаря напр. водач, който притежава свидетелство за категории В+М, но управлява МПС, за което се изисква свидетелство за категория С или Д и т.н., защото за тези категории той е неправоспособен, а не лишен от правоспособност.Косвено същият извод се подкрепя и от разпоредбата на чл.343г от НК, съгласно която съдът постановява /императивно/ и лишаване от правоуправление „във всички случаи на чл.343, 343а, 3436 и 343в ал.1, като не случайно не са посочени случаите по чл.343в ал.2 от НК- деецът не може да бъде наказан с лишаване от право, каквото поначало няма.

                   Ето защо съдът намира , че подс. Г. е осъществил както от обективна , така и от субективна страна и състава на престъплението по чл. 343в ал.2 от НК.

            Съдът намира за уместно да отбележи, че релевираните от защитата доводи са неоснователни  и се наблюдава открояваща се своеобразна доминираща интерпретация на фактите и приложимите норми.

             При индивидуализация на наказателната отговорност на Л.С.Г., следва да бъде взето предвид, като отегчаващи вина­та обстоятелства съдебното минало, факта че наложените наказания по предишните осъждания не са оказали превантивната си и превъзпитателна роля спрямо него, както и оказаната съпротива при задъ­ржането му и опита за бягство от полицейските органи. Имал е ясното съзнание, че върши престъпления. Подсъдимия  е съзнавал, че извършеното от него действие е престъпление и от закона е наказуемо.  При определяне на наказанието на подсъдимия , съдът  взе предвид високата степен на обществената опасност на деянието  и дееца, обремененото му съдебно минало,подбудите за извършване на деянието –  и другите отегчаващи  вината обстоятелства.Касае за деец  с устойчиви престъпни навици , не се установяват дори индикации за стремеж  и нагласа към спазване на реда на държавно управление и законите в страната.По време на осъществяване на престъпната си деятелност  проявява изключителна дързост  и непримиримост,  изразяваща се в оказване на съпротива на органите на властта Всички действия обективирани в неговото поведение по време на преследването и задържането сочат за необходимост от налагане на сериозно наказание.Последното е не само възмездие , но и средство за постигане на определени цели. Именно  с наложеното , като общо наказание подсъдимия  би могъл да се поправи и превъзпита  и да му се отнеме възможността да извършва и за в бъдеще престъпления.Този състав на съда ,счита , че само наложеното с присъдата наказание е в състояние да въздейства  върху  така утвърдената  „природа” на подсъдимия  и да се постигнат  целите  на личната и генерална превенция. Следва да бъде отчетено и процесуалното му поведение, говорещо за липса на каквато и да е критичност към извършеното престъпление.Друго по вид и параметри наказание би било според настоящия състав неоправдано наказателно правно третиране и проява на прекомерно снизхождение, дори и при друг процесуален ред за разглеждане на делото.И в този смисъл ,динамиката на този вид престъпления  е осезаема и обществото изпитва възмущение и непримиримост към подобен род деяния , които ерозират държавното управление  и усложняват криминогенната обстановка в региона . Конкретните наказания бяха определени и отчитайки индивидуалните особености на извършените престъпления. Относно приложението на разпоредбата на чл.24 от НК, съдът дължи да посочи следното: действително става въпрос за подсъдим  с изключително обременено съдебно минало,  от една страна, а от друга страна константната съдебна практика приема,  че при кумулиране само на две или на три наказания „Лишаване от свобода“  с не високи размери от порядъка  на месеци или на 1-2 години не следва да се прилага нормата на чл.24 от НК и не следва да се увеличава определеното общо наказание, тъй като по този начин  се лишава  от смисъл института  на определяне на  общо наказание и практически се стига до резултат равнозначен на  отделно изтърпяване на всяко от двете наказания и  увеличаване на определеното от съда общо наказание би се оказало неоправдано.Наказанието „глоба” съдът отчитайки , че нарушава имуществената сфера на подсъдимия съобрази размера ,като напълно справедлив в рамките на предвидения в закона.Определеното при горепосочените съображения  общо наказание – лишаване от свобода , както и наказанието глоба, Съдът намира за една адекватна на извършените престъпления санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздейства възпитателно и  предупредително върху другите членове на обществото.

               Причини за извършване на престъплението са ниската степен на обществено съзнание и правна култура на дееца, както и грубо незачитане от негова страна на правовия ред в страната.

 

              Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си    

 

                         

                                                                           Районен съдия