Решение по дело №864/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 784
Дата: 10 юни 2021 г.
Съдия: Наталия Георгиева Дичева
Дело: 20217050700864
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№.................../   .06. 2021г.,  гр.Варна

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети касационен състав в съдебно заседание на тринадесети май  две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЕВГЕНИЯ БАЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

                    2. РАЛИЦА АНДОНОВА

 

при секретаря  Наталия Зирковска при участието на прокурора С.Иванов като разгледа докладваното от съдия Наталия Дичева касационно адм. дело № 864/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Варна,  против Решение № 260432/24.03.2021година, постановено по НАХД № 4334/2020 година по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление №403780-F187293/01.02.2019 година на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Варна.

В касационната жалба са изложени съображения, че постановеното от Варненския районен съд  решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Прави се искане да бъде отменено решението на въззивния съд, а НП да бъде потвърдено.

Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

Ответникът по касационна жалба „П.87“ЕООД с писмени бележки оспорва  касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда като взе предвид наведените основания от жалбоподателя, събраните по делото доказателства, становищата на страните и в рамките на касационната проверка съгласно чл. 218 АПК, вр. чл. 63, ал.1 от ЗАНН намира следното:

Съдът счита решението на първоинстанционния съд за валидно, допустимо и правилно.  Съображенията на Касационния състав за това са следните:

Пред въззивната инстанция не е спорно, че дружество не е подало в законоустановения срок до 31.03.2015г. годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО за отчетна 2014г., както и че съответна декларация не била представена и към момента на извършване на проверката.

За да отмени НП, ВРС приема, че АУАН неоснователно е съставен в отсъствие на посочения извършител, доколкото липсват доказателства, същият да е бил надлежно уведомен и поканен да се яви за съставяне на АУАН. Документите за съдържащата съобщение изх.№984-2248 от 29.09.2015г. пощенска пратка, изпратена чрез „МиБМ Експрес“ ООД,  ведно с плик с клеймо от 01.10.2015 г. не установяват, адресата да не е намерен на посочения адрес, доколкото липсва удостоверяващо отразяване, адреса да е посетен и при отсъствие на адресата, да е оставено уведомление за наличието на пратка, която може да бъде потърсена и получена в офис на пощенската служба. По този начин въззивникът е лишен от правото да участва пълноценно в производството от неговото начало и да организира своята защита своевременно. При това и в последствие, в твърде продължителен период от време, съставеният АУАН също не е бил надлежно връчен на въззивника, неоснователно е приложена разпоредбата на чл.43, ал.6 ЗАНН и административно-наказателното производство е било спряно с Протокол изх.№14197 от 29.01.2016г.

Разпоредбата на чл.43, ал.6 ЗАНН допуска административно-наказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване нарушителят не е открит. В приобщените Протокол изх.№24956 от 12.01.2016 г. и Протокол изх.№27432 от 27.01.2016г. е отразено, че адреса бил посетен с цел връчване на акт, но на него не бил представляващо търговеца или упълномощено от него лице. ВРС приема, че двукратното посещение на адреса,  който е посочен за  седалище на  юридическото лице,  в никакъв случай не покрива изискването за щателно издирване. От протоколите изобщо не става ясно, по кое време от денонощието  е посещаван адреса , макар такъв реквизит да фигурира в бланката. Това е от съществено значение, доколкото се касае за посещение на офис на юридическо лице с конкретно работно време. В тази връзка,  ако офиса е посетен в извън работно време, е повече от ясно, че там никой няма да бъде намерен. Остава неясно и защо е било прието, че нарушителят е бил издирван щателно. Изпратените от ТД на НАП пощенски пратки с покани за явяване на представител на дружеството за съставяне и връчване на акта, са върнати в цялост без надлежно отразяване, лицето да е търсено на адреса и при отсъствие да е поставено на видно място уведомление за наличието на пратка, която може да бъде потърсена и получена в офис на пощенската служба. Липсват и доказателства, контролните органи да са направили опит да изпратят съответните документи на посочената в търговския регистър електронна поща или да осъществят връзка по телефон, който също е посочен в справката за дружеството. В този смисъл, съдът намира, че съставения в отсъствие на представител на нарушителя АУАН, е следвало да бъде връчен по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН, което в случая не е сторено. Редът за връчване на съобщения, предвиден в глава VІ от ДОПК, в това число и връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл.32 ДОПК,  касае административните производства, но не и административно-наказателните такива, които се развиват по реда на ЗАНН. При  тях  е приложимо тълкуването, дадено от ВС, а в последствие и от ВКС в редица решения във връзка с чл.269, ал.3, т.2 НПК (чл.268, ал.3, т.2 НПК - отм.), приложим по препращане от чл.84 ЗАНН, според което "щателното издирване“ представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР." В случая актът е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /"съответната служба" по смисъла на чл.43, ал.4 ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл.43, ал.4 ЗАНН в 7-дневен срок да връчат акта на нарушителя. След като изобщо не са били предприети действия за връчване на акта по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН, то не са били налице и правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на  административно-наказателното производство по реда на чл.43, ал.6 ЗАНН. В този смисъл наказателното постановление е било издадено след изтичане на шестмесечния срок, визиран в чл.34, ал.3 ЗАНН – едва на 01.02.2019г., което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Настоящата касационна инстанция намира решението на районния съд за правилно като постановено при липса на касационните основания по чл.348 от НПК, респ. не са налице основания за отмяната му. Касационният състав споделя изводите на районния съд, които се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, респ. за приложение на чл.28 ЗАНН. Същият е извършил преценка на релевантните по делото факти, които се извеждат от всички относими доказателства /разгледани поотделно и в тяхната съвкупност/ и ръководейки се от закона е постановил правилен съдебен акт.

Отделно от изложеното касационната инстанция установи, че е налице и съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето на НП- чл.57, т.5 от ЗАНН- не е посочено мястото на извършеното нарушение. Това е съществен реквизит, тъй като при промяна на седалището и адреса на дружеството по чл.8 т.3 от ДОПК, компетентната ТД на НАП, до която се подава декларацията по чл.92 ЗКПО, може да бъде в съвсем различен район от ТД на НАП, която установява нарушението.

Основателна е претенцията за разноски на ответната страна в размер на 360лв., видно от представените писмени документи.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260432/24.03.2021година, постановено по НАХД № 4334/2020 година по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление №403780-F187293/01.02.2019 година на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Варна.

ОСЪЖДА ИА на НАП да заплати на „П.87“ЕООД, ЕИК **, гр.Варна, представлявана от Д.Н. сумата от 360лв./триста и шестдесет лева/.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.     

                                                                                 

         2.