Присъда по дело №1269/2020 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 82 |
| Дата: | 15 октомври 2020 г. (в сила от 19 януари 2021 г.) |
| Съдия: | Елисавета Радина |
| Дело: | 20205220201269 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 31 август 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ към НОХД 1269/20.
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик
обвинителен акт.
Обвинението е против А. С. М. , за това, че периода 11.12.2019г. -
05.03.2020., в гр. Пазарджик и с. Мирянци, обл. Пазарджик, при условията на
продължавано престъпление и опА. рецидив (след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една
година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 ал. 1 от НК и
след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне едно от тях не е било
отложено по чл. 66 ал. 1 от НК), отнел чужди движими вещи, на обща
стойност 2 645, 53 лева, от владението на Д.С.Б., А.Л.А и С. Б. С. , без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
На 11.12.2019г. в района на ЖП - Гара, гр. Пазарджик, при
условията на опА. рецидив отнел чужда движима вещ - мобилен
телефон марка „Huawei Р 20 Pro” с ИМЕН 869084032144952 на
стойност 474, 60 лева, оборудван с калъф с капак на стойност
16.50 лева, всичко на обща стойност 491,10 лева, от владението
на Д.С.Б. от гр. Пловдив, без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои;
На 27.02.2020г. в гр. Пазарджик, при условията на опА. рецидив,
отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Huawei Р 30 Lite” с
ИМЕЙ 860221047992475 и IMEI 2 860221048022488 на стойност 478,62
лева, оборудван с калъф на стойност 13,32 лева и протектор на стойност
12,49 лева, всичко на обща стойност 504,43 лева, от владението на А.Л.А
от гр. Пазарджик, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои
На 05.03.2020г. в с. Мирянци, обл. Пазарджик, при условията на
опА. рецидив, отнел чужда движима вещ - МПС лек автомобил марка
„Шкода“, модел „Фабия“, с per. № ******* на стойност 1650,00 лева от
владението на С. Б. С. от гр. Пазарджик, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл.196 ал. 1
т.2 вр чл. 195 ал. 1 т.12 вр чл. 194 ал.1 вр.чл.29 ,ал.1 б. „а“ и б. “б“ вр чл.
26 ал. 1 от НК
Производството по делото се проведе по реда на гл. 27 от НПК.
Представителят на РП Пазарджик твърди в с.з., че обвинението е
доказано, поради което настоява за осъдителна присъда с налагане на
1
наказание при отчитане на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и с
ефективно изтърпяване.
Защитникът не оспорва съставомерността на деянието и акцентира
върху индивидуализация на наказанието, при отмерване на което претендира
да се съобразят пълните самопризнания, спомогнали за разкриване на
деянията.
Подсъдимият признава вината си и моли за снизходителност при
определяне на наказанието.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по съответния процесуален ред доказателства , потвърждаващи
самопризнанието на подсъдимия , при спазване на разпоредбите на чл.301
НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
следното:
Подсъдимият А.М е многократно осъждан за престъпления против
собствеността, за които е търпял неколократно наказания лишаване от
свобода ефективно, които не са довели до превъзпитанието му и целения
възпиращ ефект. Последните му осъждания са по НОХД 2354/17 на РС
Пазарджик за престъпление по чл. 196, ал.1 т.2 вр.чл. 195, ал.1 т.2 НК - на
една година и шест месеца лишаване от свобода, при строг режим и по
НОХД 5251/18 на РС Пловдив – за престъпление по чл. 346 , ал.2, пр.1 от НК
на 11 месеца лишаване от свобода при строг режим . Впоследствие било
определено общо наказание по двете дела в размер на една година и шест
месеца, от изтърпяване на което той бил условно предсрочно освободен на
28.12.18г. ( виж на л. 60-62,т.І, ДСП) .
На 11.12.2019г., пострадалата св.Д. Б. пътувала с влака от гр. София за
гр. Пловдив. В купето бил и подс. М.. Свидетелката била оставила мобилния
си телефон марка „Huawei Р20 pro” с IMEI 869084032144952, оборудван с
калъф и капак, в дамската си чанта на седалката до себе си. М. го забелязал и
решил да го открадне, тъй като имал нужда от пари. Докато влакът бил спрял
на ЖП - гарата в гр. Пазарджик, той посегнал, взел дамската чанта, с
намиращия се в нея мобилен телефон и слязъл бързо от него. Изхвърлил
чантата непосредствено до релсите, а телефонът взел със себе си и бързо се
отдалечил от ЖП гарата. Прибрал се в дома си в с. Синитово, обл. Пазарджик
с откраднатия телефон и сложил в него мобилна СИМ карта, ползвана от сина
му св. Д. З., на когото предоставил апарата на ползване. Телефонът имал код
за достъп и не успели да го включат. Затова на 13.12.2019г., обвиняемият М.
заложил мобилния телефон в Заложна къща „Камео“ ЕООД, находяща се в
гр. Пазарджик, ул. „Патриарх Евтимий“, за сумата от 200 лева, за което бил
изготвен заложен билет.
Впоследствие, в хода на досъдебното производство, на 15.04.2020г.,
2
телефонът бил предаден от св. В. К. - управител на заложната къща с
протокол за доброволно предаване на разсл. полицай С. Г. и върнат на
правоимащото лице Д.а Б. с приемо - предавателен протокол, приложен по
делото(л. 127).
Стойността на процесния телефон, по експертна оценка, възлиза на
474,60 лева, а стойността на калъфа - 16,50 лева, всичко на обща стойност
491,10 лева.
На 27.02.2020г. М. се намирал в района на училище „Д-р Петър Берон“
в гр. Пазарджик. По същото време св. А. А.ов играел в двора на училището с
приятели, като бил оставил раницата си и в нея, ползвания от него и собствен
на бакща му св. Л. А.ов мобилен телефон марка „Huawei Р30 Lite”, с ИМЕИ
860221047992475 и 869221048022488 на закачалка близо до игрището. М.
обикалял известно време около тях, видял телефона в раницата и решил да го
открадне. Взел го, без никой да забележи и се отдалечил от мястото.
Впоследствие го продал.
Стойността му към момента на извършване на деянието и по експертна
оценка възлиза на 478,72 лева, на калъфа - 13,32 лева и на протектора - 12,49
лева, всичко на обща стойност 504,43 лева.
На 05.03.2020г., пострадалият св.С. С. бил паркирал управлявания от
него лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабиа“, с per. ном. *******, пред
цех, находящ се в с. Мирянци, обл. Пазарджик. По същото време, покрай цеха
минал М. и видял посочения автомобил, който бил отключен, с оставен на
таблото контактен ключ. Решил да го открадне, качил се бързо вътре, превел
го в движение и се придвижил с него до дома на св. Д. З. в с. Говедаре, обл.
Пазарджик. Предложил й го за продан , представяйки го като свой . Св. З. се
съгласила, платила му сума в размер на 200 лева и се уговорили впоследствие
да му плати още 50 лева. М. й казал, че не трябва да управлява автомобила,
тъй като ще го бракува и пред нея свалил регистрационните табели, след
което си тръгнал. Св. А. З. - съпруг на св. З., след като разбрал, че жена му е
купила автомобила от обв. М., се усъмнил, че може да е краден. С оглед на
това, на следващия ден, той свалил СД плейъра марка „Pioneer”, модел „DEN
- 2300UBB”, придвижил автомобила до пункт за вторични суровини, находящ
се в с. Говедаре, обл. Пазарджик, ул. „1-ва“ 1 и го оставил там отключен, с
контактния ключ на таблото, където бил открит и предаден за пазене на
собственика.
В хода на досъдебното производство, св. З. предал с протокол за
3
доброволно предаване 1 брой СД плейъра марка „Pioneer”, модел „DEN -
2300UBB”, който бил свалил от автомобила, а св. З. предала с протокол за
доброволно предаване два броя регистрационни табели на лекия автомобил,
който били върнати на св. С..
Стойността на процесния лек автомобил, в състоянието в което се е
намирал, към момента на извършване на деянието и по експертна оценка
възлизала на 1650,00 лева.
Визираните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, по
отношение на които подсъдимия депозира самопризнание, се установяват и
от събраните в ДСП. Последните са напълно непротиворечиви,
взаимнодопълващи се, хронологични и достатъчно детайлни относно
релевентните по делото факти, респ. по отношение на всяко едно от
инкриминираните престъпни деяния.
За деянието по пункт І разследването е започнало по жалба на
пострадалата на л. 8 ,т.ІІ , дСП, в която тя е посочила, че при пътуването си с
влака й бил отнет процесния телефон от лице, което описала по външност,
отговаряща на тази на подсъдимия. Тези обстоятелства се съдържат детайлно
и ясно и в показанията на свидетелката на л. 15-16, Т.ІІ, ДСП.
От предпроцесните самопризнания на подсъдимия пред полицай св. И.
В. ( л. 42,т.ІІ) става ясно, че именно той е отнел телефона от влака и
впоследствие го предоставил на сина Д. З. и да го ползва, което последният
потвърждава с показанията си на л. 36,т.ІІ, ДСП. Тъй като поради защитен код
не успели да активират апарата, подсъдимият го заложил – виж на л. 37, т.І ,
ДСП и заложния билет по ДСП.
Стойността на процесния телефон в калъф, по експертна оценка,
възлиза на 474,60 лева, а стойността на калъфа - 16,50 лева, всичко на обща
стойност 491,10 лева.
Деянието по пункт ІІ се доказва по време, място и автор от
показанията на малолетния Ат. А.ов – л. 98 , т.ІІ, който е ползвал телефона,
предмет на тази кражба, собствен иначе на неговия баща св.Л. А.ов ( л. 80,
т.ІІ) . Твърденията на Ат. А.ов, че докато играели на процесната дата на
игрището на у-ще „П. Берон“ футбол имало мъж, който им „ плакал“ и
подвиквал, (спрямо когото възникнали първоначалните съмнения на детето
във връзка с изчезването на телефона ), са съответни на предпроцесните
самопризнания на подсъдимия, за които свидетелства разпитвалия го полицай
св. В. – л. 93. Пред него М. признал, че именно от там отнел телефона, а
самия М. бил и разпознат от детето – л. 94 , т.ІІ ДСП.
4
Стойността на отнетия от владението на детето телефон с протектор към
момента на извършване на деянието и по експертна оценка възлиза на 478,72
лева, на калъфа - 13,32 лева и на протектора - 12,49 лева, всичко на обща
стойност 504,43 лева.
Доказано е и деянието по пункт ІІІ. Разследването по него започнало
по сигнал на св. С. във връзка с установената от него липса на л.а, негова
собственост м. Шкода- извършен бил оглед на мястото, където последно бил
оставен автомобила – протокол на л. 4, т. І, ДСП. От показанията на
пострадалия си изяснява, че бил паркирал на процесната дата автомобила на
посоченото от него място в стъкларския цех и го бил оставил отключен, с
ключ на таблото.
Събрани били и предпроцесните обяснения на подсъдимия, който пред
пол. св. И. Терзиев ( виж на л. 73, т.І) разкрил как и от къде е отнел
автомобила, кому и как впоследствие го предлагал за продан. Тези
възпроизведени с посочените показания твърдения са потвърдени и от
показанията на св. З. и А. З. и св. Маринов. Последният разказал как видял
мъж с външност, съответна на тази на подсъдимия на датата на продажбата да
води разговор с Д. и до тях забелязал процесния автомобил. Св. Д. Запринова
признава, че заплатила първата сума за продажба на процесния автомобил на
лице, което й представило като „Пешо“, каквото прозвище ползва
подсъдимия по признанията на неговия син Деян З. ( л. 36, т.ІІ, ДСП) .
Впоследствие съпруга й А. Запринов , както и самият той признава , се
усъмнил, че автомобилът може да е краден, свалили му табелите ( виж
протокол на л. 14, т.І, ДСП) и го откарал на място, където впоследствие при
разследването е бил открил и за което е съставен протокол л. 19 , т.І , ДП)
Предоставеният запис от пострадалия на обстановката около и в цеха,
откъдето било откраднат автомобила, бил изследван и от техническата
експертиза се установило присъствие на лице, чиито белези общи на глава и
лице на сходни с тези на подсъдимия по предоставените негови снимки за
изследването - л. 94, т.І, ДСП.
Стойността на лекия автомобил е експертно установена - в състоянието,
в което се е намирал, към момента на извършване на деянието - 1650,00 лева.
Предвид горния анализ – инкриминираните факти са напълно безспорно
установени от непротиворечивите и взаимнодопълващи се доказателства,
сочещи обстоятелства, които по същност и хронология са идентични на
отразените в обвинителния документ.
Съдебният статус на подсъдимото лице представя многократни
5
осъждания за тежки умишлени престъпления – такива по чл. 346 и против
собствеността. Последните осъждания на М. са ( виж на л. 60-62,т.І, ДСП): по
НОХД 2354/17 на РС Пазарджик за престъпление по чл. 196, ал.1 т.2 вр.чл.
195, ал.1 т.2 НК - на една година и шест месеца лишаване от свобода, при
строг режим и по НОХД 5251/18 на РС Пловдив – за престъпление по чл. 346
, ал.2, пр.1 от НК на 11 месеца лишаване от свобода при строг режим .
Впоследствие било определено общо наказание по двете дела в размер на
една година и шест месеца, от изтърпяване на което той бил условно
предсрочно освободен на 28.12.18г.
Данните за осъжданията обуславят верността на извода, че всяко
отделно деяние е извършено в условията на опА. рецидив по смисъла на чл.
29, ал.1 б.А и Б НК.
Подсъдимият е съзнавал противоправността на деянията си ,
предвиждал е и е целял настъпването на обществено-опасните последици на
всяко от тях. Съзнавал е, че предмет на последното му по време деяние е
МПС ( каквото посегателства и до момента е извършвал ), както и че към
момента на извършване на всяко от тях е бил вече осъждан многократно, за
тежки умишлени престъпления от общ характер, на лишаване от свобода (
над и под една година) , ефективно.
При горните данни Съдът го призна за виновен в извършване на
приписаното му престъпление, което правилно е прието като продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като са извършени повече
от две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление - кражба и са извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Единствено квалифициращо обстоятелство ( по т.12 на чл.
195, ал.1 от НК респ. квалифициращо и по т.2 на чл. 196, ал.1 НК) е
установено по отношение на посегателството на МПС на св. С. ( другите две
по основния състав и за рецидивна кражба на кражбата ), но основателно и
обвинителната теза е приела по-тежка квалификация за продължаваното
престъпление, доколкото последното деяние, респ. квалифициращото го
обстоятелство, се отразява значително върху цялостната престъпна дейност,
с оглед стойността на предмета му и начина на извършването и последващото
разпореждане с откраднатото МПС.
Като има предвид горното, Съдът постанови своята осъдителна
присъда, с която призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение
за извършено престъпление по чл. 196, ал.1 т.2 вр. Чл. 195, ал.1 т.12 НК чл.
194, ал.1 от НК вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
При определяне на вида и размера на полагащото се на подсъдимия
наказание се съобразиха високата обществена опасност на деянието и дееца,
6
доколкото се касае до извършител със сериозно обременен съдебен статус и
деяние, което е извършено при условията на продължавано престъпление,
съставено от три отделни деяния. Механизмът и периодите на извършването
им ( едното в училище и от раница на ученик, друго при непосредствен
спътник във влака) и предмета на продължаваното престъпление по
равностойност ( като стойност дори само МПС е над три минимални работни
заплати) категорично изключиха възможността за приложение на чл. 55 НК
като основание за определяне на наказанието.
Съдът отчете негативно: обременения съдебен статус на подсъдимото
лице ( извън осъжданията, които обуславят квалификацията по чл.196, ал.1 т.1
от НК), представящ го с трайно установен престъпен стериотип въпреки
многократно изтърпените наказания лишаване от свобода; конкретния избор
на местопрестъпление и съответни реакции в процесните деяния, при които
той се е възползвал бързо и гъвкаво от конкретните ситуации. (във влак,
където сяда в купе на пострадалата, чиито телефон е лесен за отнемане от
чантата; в училище, където дори проявява съпричастност към играта на
пострадалото дете и така следи за липса на внимание към оставената вещ ;
случайно забелязал процесното МПС с ключ и отключено); стойността на
предмета на престъплението.
От друга страна се взеха предвид и изразеното съжаление от страна на
подсъдимия, чиито предпроцесни обяснения са дали известни насоки на
разследването в неговата начална фаза. При съобразяване на тези фактори се
прие, че съответно на така очертаната тежест на престъплението е
наказанието от четири години лишаване от свобода, което на основание чл.
58а, ал.1 НК се редуцира с 1/3-та , тоест с 16 месеца и се наложи наказание от
две години и осем месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал.1 т.2 б.Б от ЗИНЗС и предвид данните за
осъжданията ( обсъдени горе) се определи първоначален строг режим за
изтърпяване на наложеното наказание.
На основание чл.189, ал.3 от НПК бе осъдено подсъдимото лице да
заплати сторените по делото разноски в полза на ОД на МВР Пазарджик в
размер на 257.22 лева.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7