РЕШЕНИЕ
№
247
гр.
Враца 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 09.06.2022
г. /девети юни две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора веселин
вътов, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАНД № 205 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Н.С.Г.
***, против Решение № 35 от 14.10.2021 г., постановено по АНД № 391/2021 г. по
описа на Районен съд – Мездра за 2021 г., с което е потвърден Електронен фиш
/ЕФ/ за налагане на глоба серия „Г“ № 0020633 на ОДМВР – София, с който на
основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал.
1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1
от Кодекса за застраховането (КЗ), на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв. за административно
нарушение по чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ.
Касаторът е депозирал и частна
касационна жалба против Определение № 22/14.02.2022 г., постановено по АНД №
391/2021 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е допълнено оспореното
решение в частта за разноските, като касаторът е осъден да заплати на ответника
100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
В касационните жалби са изложени
доводи, че решението на първата съдебна инстанция е незаконосъобразно, като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.
Твърди се, че в противоречие с изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в ЕФ
нарушението не е описано нито от фактическа, нито от правна страна, поради
което не става ясно за какво точно нарушение е санкциониран. Сочените пороци на
ЕФ жалбоподателят заявява да са основание за отмяна на решението на първата
съдебна инстанция, както и по същество отмяна на обжалвания електронен фиш.
В частната касационна жалба се твърди,
че в производството пред районния съд юрисконсулт не е участвал, поради което
неправилно съдът с Определение № 22/14.02.2022 г. е допълнил своето решението в частта за
разноските, като осъдил касаторът да заплати на ответника 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. касаторът, редовно призован не
се явява и не се представлява. В депозирана от същия молба от 27.05.2022 г.
отправя искане за даване на ход на делото в негово отсъствие, а по същество на
спора поддържа изцяло изложените в касационните жалби съображения за
незаконосъобразност на оспорените съдебни актове.
Ответникът, ОДМВР – София, редовно
призован не се представлява в с.з. От процесуалния представител на същия гл.
юрисконсулт Р.Р. е депозирана писмена защита по делото, в която ангажира
становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба, а оспореното
решение намира за правилно, обосновано и законосъобразно и моли да бъде
оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Враца
дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, тъй
като не са налице сочените в нея нарушения на процесуалните правила. Счита, че
съдът е обсъдил подробно всички направени възражения и е изложил задълбочени
мотиви, относно процедурата, по която е установено и доказано извършеното
нарушение по чл. 647, ал. 3 от КЗ вр. с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Частната жалба
също е неоснователна, правилно са присъдени направените разноски. Отправя
искане оспореното решение и определението, с което е допълнено да бъдат
оставени в сила.
По делото не са представени нови
писмени доказателства за установяване на касационните основания.
Административен съд – Враца, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в указания
с чл. 211, ал.1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Предмет на касационнен контрол е Решение
№ 35 от 14.10.2021 г., постановено по АНД № 391 по описа на Районен съд –
Мездра за 2021 г., с което е потвърден ЕФНГ серия „Г“ № 0020633 на ОДМВР –
София, с който на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал.
1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1
от Кодекса за застраховането на Н.С.Г. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 250 лв. за административно нарушение по чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ.
За да
постанови този резултат, в мотивите на оспореното решение, районният съд е приел, че процесният
ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл.
647, ал. 3 и чл. 638, ал. 4 от КЗ. Съдържа мястото, датата, точния час,
правната квалификация на нарушението и
относимата санкционна разпоредба. Нарушението е установено с АТСС тип ARH
CAM S1 № 11743, което е
одобрено от БИМ и е преминало съответния контрол в Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, съобразно приложен по делото протокол. Няма допуснати
съществени процесуални нарушения или съществено нарушаване на правото на защита
на оспорващия при установяване на нарушението, определяне на нарушителя и
правната квалификация на деянието, както и при налагане на вида и размера на
наказанието. Предвид обстоятелството, че глобата е с фиксиран от разпоредбата
на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ размер от 250 лева, съдът е приел, че не са налице
основания за намаляване съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
Решението е валидно, допустимо и
правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.
При постановяване на съдебния си акт
районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели
до ограничаване правото на защита на наказаното лице, нито е допуснал нарушения
на материалния закон, които да са довели
до постановяване на неправилно решение. Съдът е проявил процесуална активност,
като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил
поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до крайния
си извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. Обсъдени
са възраженията на оспорващия и са формирани изводи за несъстоятелността на
същите, които изводи се подкрепят от доказателствата по делото и изцяло се
възприемат от настоящия касационен състав. В съответствие със събраните
доказателства и при правилното прилагане на материалния закон, въззивният съд е
приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължението
си по чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ, която норма задължава всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и
не е спряно от движение, да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Съдът е изложил и подробни и задълбочени
мотиви относно облекчената процедура по чл. 647, ал. 3 от КЗ с издаване на ЕФ и
правилното приложение на санкционната разпоредба, включително, че съгласно
закона глобата се налага на собственика на автомобила, независимо кое точно
физическо лице го е управлявало, стига да е доказан факта на неговото
управление, което в процесния случай е сторено. Тези мотиви се споделят в
пълнота от настоящия касационнен състав и за процесуална икономия и на
основание чл. 221, ал.
2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.
Бранейки се предимно с бланкетни
доводи за процесуална незаконосъобразност, нито пред въззивната инстанция, нито
пред касационната инстанция жалбоподателят не е посочил и представил каквито и
да било доказателства, оборващи констатациите в ЕФ, оттам и изводите на
районния съд. Това, че е недоволен от издадения ЕФ и счита същия за
незаконосъобразен, съдът намира за защитна теза, а не релевантен към случая
факт.
Гореизложеното обосновава заключение
за правилност на изводите на въззивната инстанция, които след проведено
процесуално законосъобразно съдебно производство са мотивирали потвърждаването
на процесния електронен фиш с валидно, допустимо и съответно на приложимия
материален закон решение, което следва да бъде оставено в сила, а жалбата
против него се явява неоснователна.
По отношение на оспореното Определение
№ 22/14.02.2022 г., с което е допълнено решението на РС – Мездра, в частта за
разноските, касационната инстанция напълно споделя мотивите на съда, че искането
за тяхното присъждане е направено още в съдебната фаза при разглеждане на
делото, с депозиране на писмената защита от процесуалния представител на
ответника. Допълването на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ
за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение
от принципа, въведен с чл. 246 от ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена,
без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Независимо, че
юрисконсултът не е участвал лично в проведеното с.з., той е депозирал писмено
становище по същество на спора, с което е осъществил процесуално
представителство на органа, чийто акт е потвърден от съда. Поради това
Определение № 22/14.02.2022 г., с което е допълнено Решение № 35/14.10.2021 г.
по АНД № 391/2021 г. на РС – Мездра, в частта за разноските и жалбоподателят, с
оглед изхода на спора е осъден да заплати в полза на ОДМВР – София сумата от
100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение, е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно
направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител
на ответника в настоящото производство, на същия следва да бъде присъдено
такова, но не в претендирания размер, а съобразно фактическата и правна
сложност на делото, обема на предоставената защита и на основание чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/ и чл. 27е от
Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, съдът определя в размер от 100 /сто/ лева.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 АПК Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35 от 14.10.2021 г.,
постановено по АНД № 391/2021 г. по описа на Районен съд – Мездра за 2021 г., с
което е потвърден ЕФНГ серия „Г“ № 0020633 на ОДМВР – София.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 22/14.02.2022 г., с което е допълнено
Решение № 35/14.10.2021 г. в частта му за разноските, като Н.С.Г. е осъден да
заплати на ОДМВР – София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 /сто/ лева.
ОСЪЖДА Н.С.Г. да заплати в полза на ОДМВР –
София сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.