№ 27
гр. П., 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200043 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е
образувано по жалба на СТ. ИВ. СТ. от гр.П., против НП № *** г. издадено от Началник РУ
Полиция П. към ОДМВР Т., с което и на осн. чл.184,ал.4,пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание ГЛОБА размер на 50 лв. за това, че „на 03.01.2022 г., в гр.П., на
ул.“***“№5, като пътник в л.а. “**“ с рег.№ ***, по време на движение не използва
обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила“ – нарушение по чл.137а, ал.1 от
ЗДвП.
В депозираната жалба се оспорва извършено нарушение, като се твърди, че
при ангажиране на отговорността са допуснати съществени процесуални нарушения.
Поддържа се становището, че доколкото на водача на автомобила не е бил съставян АУАН
по реда на чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП, то такъв не следва да се съставя и на пътника. В с.з.
жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата на заявените в нея основания и пледира
за отмяна на НП.
Въззиваемата страна редовно призована, не ангажира становище по жалбата,
не изпраща процесуален представител в с.з.
Районна прокуратура П., уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима. На 03.01.2022 г., в 20.15 ч., в гр.П., на ул.“***“, срещу дом №5, полицейски
автопатрул в състав полицай Б.Б. и полицай Х.Г. спрял за проверка л.а.“**“ с рег.№ ***
1
управляван от полски гражданин. На задната седалка имало пътник, който не бил си
поставил обезопасителния колан, с който бил оборудван автомобила. След като
полицейските служители лично се уверили, че автомобилът е оборудван с обезопасителен
колан на задната седалка и установили самоличността на пътника, му бил съставен АУАН
серия GA № *** /приложен/ за нарушение по чл.137а,ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на
нарушителя, който се запознал с него и го подписал без възражения, като не депозирал
допълнителни писмени такива и в 3-дневният срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. При тези
обстоятелства и след като била изготвена докладна записка по случая /приложена л.11/ било
издадено и атакуваното в настоящия процес НП № *** г. от Началника на РУ П. към
ОДМВР Т., връчено лично на 17.02.22 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на изслушаните в с.з. актосъставител Б.Б., св.Хр.Г., както и от приложените и
приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, като същата не се оспорва от
нарушителя. Показанията на актосъставителя и свидетеля са последователни, логични и
непротиворечиви, като кореспондират и с писмените доказателства по делото, поради което
съдът им дава вяра. Двамата полицейски служители лично са възприели обстоятелството, че
автомобилът предмет на проверка е оборудван с обезопасителен колан на задните седалки,
който не е бил използван от пътника С.С.. От друга страна, жалбоподателят не е ангажирал
доказателства, които да ги опровергават, респ. да подкрепят възраженията, че не е извършил
нарушението. В този контекст съдът намира за изцяло неоснователно и твърдението на С.,
че след като не е бил съставен акт на водача на автомобила, то не може да бъде съставен
такъв на пътника. Това би било така, само ако санкцията бе наложена по реда на
чл.183,ал.4,т.7 от ЗДвП, а не по чл.184,ал.4,пр.1 от ЗДвП, какъвто е настоящия случай.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност за извършеното нарушение не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и/или материалния закон, водещи до опорочаване на производството
по налагане на административно наказание. Съдът приема, че при съставяне на АУАН не са
допуснати нарушения, които да не са преодолими по реда на чл.53,ал.2 от ЗАНН, а от друга
страна НП съдържа всички реквизити, изискуеми от чл.57 ЗАНН, т.е. налице е яснота
относно вмененото като извършено нарушение от страна на жалбоподателя.
Съгласно чл.137а,ал.1 от ЗДвП, съгласно който–„ Водачите и пътниците в
МПС от категории М1,М2,М3 и N1,N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с МПС са оборудвани, като в ал.2 изчерпателно са посочени
изключенията от вмененото на водачите и пътниците задължение, като е видно, че нито едно
от тях не касае настоящият случай. След като провереният л.а.“**“ с рег.№ *** попада в
категория М1 /по аргумент от чл.149,ал.2,б.“а“ от ЗДвП/ и след като същият е бил оборудван
с обезопасителен колан на задната седалка, то пътникът в този автомобил СТ. ИВ. СТ.
следва да отговаря за неизпълнение на визираното задължение във връзка със санкционната
2
норма на чл.184,ал.4,пр.1 от ЗДвП, по реда на която е санкциониран именно с глоба от 50 лв.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът прие, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.137а,ал.1 ЗДвП като на посочената дата, място и час се е намирал в л.а.
като пътник и не е бил поставил обезопасителния колан, с който е бил оборудван
автомобила. От субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на пряк
умисъл, обективиран в конкретните му действия. От друга страна съдът намира, че
административнонаказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 ЗАНН,
като е определил наказанието за извършеното нарушение във фиксирания му размер от 50
лв. доколкото в случай липсва възможност за оперативна самостоятелност. В конкретният
случай извършеното нарушение по чл.137а,ал.1 от ЗДвП разкрива висока степен на
обществена опасност доколкото застраша живота и здравето на самия нарушител, което от
своя страна изключва възможността отговорността му да отпадне с предупреждение
съгласно чл.28,б.”а” от ЗАНН, поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.9, вр. с ал.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0321-000005/19.01.2022 г. издадено от Началник
РУ П. към ОДМВР Т., с което и на основание чл.184,ал.4, пр.1 от ЗДвП, на СТ. ИВ. СТ. от
гр.П., ул.“** ЕГН-********** е било наложено наказание ГЛОБА в размер на 50 лв.
/петдесет лева/ за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3