Р Е Ш Е Н И Е  №  451

 

гр.Пловдив,26.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и шести март,през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                            ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 186 по описа на ПдОС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл.от ГПК във вр.с чл.527,ал.3 от ГПК.

Образувано по жалба на Д.Й.Т.,ЕГН-********** *** против наложената ѝ с постановление от 27.12.19г.по изп.д.№ 1838/13г.по описа на ЧСИ Л.Мурджанова,рег.№ 819 и район на действие-ПдОС глоба на основание чл.527,ал.3 от ГПК в размер на 400лв.

Жалбоподателката счита атакуваното постановление за „неоснователно“ и недоказано и моли да бъде отменено,евентуално да бъде намален размера на глобата до минималния предвиден в закона,ако съдът приеме,че има осъществено нарушение от нейна страна.Представя заповед за незабавна защита № 233/23.12.19г.на осн.чл.18,ал.1 от ЗЗДН,издадена от ПдРС по гр.д.№ 21169/19г.

В писмени възражения ответниците по жалбата Е.И.Т.,ЕГН-********** и С.В.Т.,ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.Р.М.,оспорват същата като неоснователна.Твърдят,че жалбоподателката препятства контактите с внуците им С. и Д.,като спекулира със здравословното състояние на детето С. и манипулира децата си,така щото те да изразяват нежелание да бъдат с баба си и дядо си в изпълнение  на определения им от съда режим на лични отношения.Това поведение на жалбоподателката се повтаряло многократно,поради което те поискали на няколко пъти от ЧСИ да ѝ наложи глоба за неизпълнение на решение за лични отношения.По отношение здравословното състояние на детето С. посочват,че то действително е претърпяло оперативна интервенция във връзка с негово заболяване,но оттогава е изминал значителен период от време,детето не е настанено  в болнично заведение и  баба му и дядо му също можели да се грижат за специфичните му нужди за времето,определено за режима на лични отношения,като това не представлявало обективна невъзможност.По отношение на другото внуче-Д.,в жалбата не се посочвали каквито и да било доказателства за пречки да се спазва режимът за виждане с нея.Претендират се разноски.

ЧСИ Л.Мурджева представя мотиви по обжалваното действие,като счита жалбата за допустима,а по същество-неоснователна.Майката Д.Т. не подготвяла и не предразполагала децата си С. и Д. В. Т. да контактуват с  баба си и дядо си по бащина линия Е. и С. Т.,които всеки път пътували от Стара Загора за среща с внуците си напразно,което представлявало неизпълнение на съдебното решение.Наложената глоба била в размера по чл.527,ал.3 от ГПК, доколкото изпълнението касаело повтарящи се действия.

За да се произнесе, съдът взема предвид следното:

Изпълнително дело № 1838/13г.на ЧСИ Л.Мурджанова е образувано по молба на Е. и С. Т. по изп.лист от 10.12.13г.,изд.по определение № 14267/11.11.13г.пост.по гр.д.№ 12352/13г.на ПдРС,с което са определени мерки за лични отношения на Е.И.Т. и С.В.Т.,*** с техните внуци С. В. Т.,ЕГН-********** и Д. В. Т.,ЕГН-**********,като е посочен конкретния режим за всяко от децата.

Поради неизпълнение на задължението по определението на съда, ЧСИ е пристъпил към принудително изпълнение и на длъжницата Д.Й.Т. е наложена глоба в размер на 400лв., поради нарушение на разпоредбата на чл.527,ал.3 от ГПК с постановление от 27.12.19г.

На майката Д.Т. е изпратена покана за доброволно упражняване на  режима за лични отношения от 17.12.13г,която същата е отказала да получи след като се е запознала със съдържанието ѝ,(видно от направеното от призовкаря отбелязване).

Режимът на контакти между бабата и дядото от една страна и техните внуци от друга се е осъществявал след това,но в последните две години, според заявеното от пълномощника на взискателите в молба от 25.10.19г.,майката Д.Т. започнала да възпрепятства виждането на децата с баба им и дядо им,като заявявала,че няма да изпълнява съдебното решение и настройвала съзнателно отчуждаване на децата от взискателите.В подкрепа на твърдяното в молбата  взискателите Т. са представили нотариално заверени декларации от петима свидетели.

На  длъжницата е изпратено съобщение от 31.10.19г.да изпълни доброволно режима на виждане на дата 01.11.19г.,получено лично от майката.Същата с молба от  01.11.19г.е заявила,че е налице пречка за осъществяване на режима със С. Т.,тъй като детето е с операция на долните крайници,за което е представила копие от епикриза,удостоверяваща извършена на 07.05.19г.операция,както и медицинска бележка от 31.10.19г.от личния лекар на детето с диагноза вирусна инфекция и нужда от  5 дни домашно лечение.Приложена е и рецепта за изписано лекарство стоперан.

На същата дата взискателите посетили адреса на майката за насрочения им за този ден режим на виждане,но последвал скандал,като бабата и дядото не успели да се видят с внуците си.Поискали са впоследствие налагане на глоба на майката за случилото се на осн.чл.527,ал.3 от ГПК в максимален размер.Представили са  нотариално заверени декларации от двама свидетели.

На 15.11.18г.Т. отново отишли да се видят с внуците си,но отново последвал скандал и неизпълнение на съдебното определение,за което пълномощникът им е уведомил ЧСИ с молба от 19.11.19г.Отново е поискано налагане на глоба на Д.Т. и са представени нотариално заверени декларации от двама свидетели.

С разпореждане от 22.11.19г.ЧСИ е насрочил за 06.12.19г.изпълнение на режима на виждане на децата с баба им и дядо им с указание за налагане на глоба при неизпълнение от страна на длъжника.Д.Т. е уведомена лично с ППИ на 25.11.19г.На 27.11.19г.същата отново заявява с молба,че е  налице пречка за определения режим по отношение на детето С.,тъй като детето се нуждаело от ежедневни  рехабилитации и масажи,с които била запозната само тя.Към молбата не са представени доказателства във връзка с твърденията в нея.Взискателите са възразили,че състоянието на детето не е пречка то да контактува с баба си и дядо си,тъй като и те можели да  правят същото,ако им се покаже.

На 06.12.19г.ПЧСИ се е явил на адреса на майката заедно с взискателите.С протокол от същата дата е удостоверил,че детето Д. след проведен кратък разговор с баба си и дядо си е заявила нежелание да остане с тях,а детето С. не се е появило,като майката е заявила,че е болно.Представила е нова бележка от  личния лекар с диагноза-ОВИ на ГДП.

С нова молба от  09.12.19г.взискателите са поискали отново налагане на глоба на Д.Т..

За следващата определена дата за осъществяване режима на виждане на взискателите с внуците им-20.12.19г.майката е уведомена лично с повторно предупреждение за налагане на глоба при неизпълнение.С протокол от  20.12.19г.ПЧСИ в присъствието на майката,взискателите и пълномощника им е удостоверил,че детето С. е било изнесено на стълбите пред блока,като дядото и бабата са го видели за кратко,но детето е отказало да тръгне с тях.

С атакуваното постановление от 27.12.19г. на ЧСИ е наложена глоба на осн. чл.527,ал.3 от ГПК на Д.Т. в размер на 400лв., съобщено ѝ на 02.01.20г.,видно от разписката на л.122 от изп.дело.

За да се произнесе,ПдОС съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.435,ал.2,предл.1 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба.

Настоящият състав намира за допустима жалбата на Д.Й.Т. против постановление от 27.12.19г.по изп.д. № 1838/13г. на ЧСИ Л.Мурджанова,с което й е наложена глоба в размер на 400лв.,като подадена в срока по чл.436,ал.1 от ГПК,изхожда от надлежна страна-длъжник по изпълнението,насочена е против акт на ЧСИ,който подлежи на обжалване и при наличието на правен интерес.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По отношение на оплакванията на Д.Т.,че уведомлението за изпълнението на режима на виждане на 01.11.19г.е връчено само ден по-рано-на 31.10.19г.,следва да се отбележи,че в случая се касае за периодично повтарящо се задължение,изразяващо се в предварително определени лични незаместими престации за родителя,упражняващ родителските права,поради което не е необходимо уведомяване за всяко от тези действия с предварителен срок от страна на съдебния изпълнител при положение,че длъжникът е уведомен още с поканата за доброволно изпълнение,в която е възпроизведен диспозитива на подлежащия за изпълнение съдебен акт.

Действително се установява,че детето С. има здравословни проблеми-генетично заболяване ахондроплазия,във връзка с която е постъпило в болница за оперативно лечение-**** и е изписано на 13.05.19г.,видно от представената епикриза от МБАЛ“Еврохоспитал“ООД.Това обаче е единственият медицински документ относно здравословното състояние на детето,представен от майката.Няма представени други документи в подкрепа на твърденията ѝ за невъзможност за осъществяване на режима на виждане на детето С. с неговите баба и дядо по бащина линия шест-седем месеца по-късно поради  ежедневна смяна на превръзки,рехабилитация и масажи,които само майката можела да прави.От епикризата е видно,че след изписването на детето се препоръчват единствено превръзки през три дни (не ежедневни!).Следователно майката може да „вмести“ изпълнението на режима на лични отношения на децата с бабата и дядото по бащина линия в периода  от тези три дни,още повече,че режимът не предполага отсъствието на детето за толкова дълъг период от дома му.Следователно проведената оперативна намеса преди  повече от шест месеца на детето С. и наличието на фиксатори,които затрудняват  придвижването му не се доказа да са от естество да водят до обективна невъзможност да се осъществи определеният режим на виждане с неговите баба и дядо.Що се отнася до  медицинските бележки,че детето  към датите,на които е следвало да се осъществи виждането, е било с вирусни инфекции,то от тях не може да се направи извод,че детето е било сериозно болно-представена е само една рецепта с изписано лекарство стоперан за заболяването му на 01.11.19г.Няма данни момчето да е отсъствало от училище за домашно лечение,вероятно не би имало проблем то да приеме предписаният му медикамент и при баба си и дядо си.Представените от жалбоподателката писмени доказателства не са достатъчни,за да бъде обоснован извода,че детето С. не е могло да се види с баба си и дядо си на посочените по-горе дати по обективни причини,свързани със здравословното му състояние.

Отделно от това жалбоподателката изтъква като невъзможност за  осъществяване режима на виждане на двете деца с бабата и дядото по бащина линия и нежеланието им да се виждат с тях.Не  се посочва конкретна причина за това нежелание на децата.

Длъжникът обаче не може успешно да се позове на нежеланието на децата да се видят с баба си и дядо си.Именно тук е била ролята на жалбоподателката като майка,която в изпълнение на съдебното решение е следвало да подготви децата си и да ги предразположи да контактуват с близките си по бащина линия.Това не е направено от Д.Т.,която дори формално не е подканила  С. и Д. да тръгнат с баба си и дядо си,както се установява от  присъствалите на срещата свидетели в нотариално заверените им декларации.От изложеното в тези декларации е видно,че длъжницата не само не е изпълнила точно задължението си да предаде децата,но и с цялостното си поведение е демонстрирала нежеланието си да го направи.Не е положила усилия да успокои децата,да ги убеди да тръгнат с взискателите,ако изобщо е имало тревога и страх у тях за посещението при баба им и дядо им,тъй като не се изтъкват никакви причини за наличието на такъв страх и безпокойство,особено по отношение на Д..

Представената с жалбата заповед за незабавно изпълнение по никакъв начин не разколебава изложените дотук изводи на съда.На първо място тази заповед е била поискана и издадена във връзка с висящо производство по ЗДДН,като има молба за отмяната ѝ от страна на Т.,по която  към момента няма произнасяне.На второ място заповедта е издадена на 23.12.19г.,след неизпълнението на задълженията на длъжницата за осъществяване режима на виждане на децата ,за което ѝ е наложена глобата и макар самата глоба да е наложена  на 27.12.19г.,тя е станала известна на ЧСИ едва  в началото на м.януари 2020г.Независимо от това тази заповед няма отношение към наложената глоба,доколкото последната касае неизпълнение на Д.Т. от преди постановяването  ѝ.

Като е станала причина за неизпълнение на съдебното определение, предмет на изп.д. № 1838/13г.на ЧСИ Л.Мурджанова,то за жалбоподателката е налице хипотезата,предвидена в текста на чл.528,ал.5 от ГПК,като изпълнението касае повтарящо се действие.

Настоящата инстанция намира,че размерът от 400лв.е съобразен с разпоредбата на чл.527,ал.3 от ГПК ,като е максималният такъв с оглед повтарящото се от страна на длъжника неизпълнение въпреки предупрежденията за налагане на глоба.Ето защо жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото следва да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на Д. и С. Т. направените от тях разноски пред настоящата инстанция в размер на 200лв.за адв.възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие,на осн.чл.78,ал.3 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 2732/27.01.20г.на Д.Й.Т.,ЕГН-********** *** против наложената ѝ с постановление от 27.12.19г.по изп.д.№ 1838/13г.по описа на ЧСИ Л.Мурджанова,рег.№ 819 и район на действие-ПдОС глоба на основание чл.527,ал.3 от ГПК в размер на 400лв.

ОСЪЖДА Д.Й.Т.,ЕГН-********** да заплати на Е.И.Т.,ЕГН-********** и С.В.Т.,ЕГН-********** разноски по делото в размер на 200(двеста)лв.за адвокатско възнаграждение на осн.чл.78,ал.3 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437,ал.4 от ГПК.

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: