РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Пловдив, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело
№ 20235001000082 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е след отмяна на Решение № 42/ 29.06.2021 г. по в. т. д. №
383/ 2021 г. на АС – Пловдив с Решение 50006/ 09.02.2023 г. по т. д. № 2529/
2021 г. на ВКС в частта, с която е обезсилено Решение № 260018/ 15.01.2021
г. по т. д. № 80/ 2019 г. на ОС – С.З. в частите, с които: 1. „ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД
е осъдено да заплати на П. Т. Д. сумата от 4 500 лв. /разлика над сумата от 25
500 лв. до сумата от 30 000 лв./, част от обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
ПТП, настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.04.2018 г.
до окончателното изплащане. 2. Е отхвърлен предявеният от П. Т. Д. срещу
„ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД иск за сумата от 20 000 лв. /разликата над сумата от 30
000 лв. до сумата от 50 000 лв./, част от обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
ПТП, настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.04. 2018 г.
до окончателното изплащане. 3. „ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД е осъдено да заплати на
А. Д. Д. сумата от 9 500 лв. /разлика над сумата от 25 500 лв. до сумата от 35
1
000 лв./, част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
16.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.04.2018 г. до окончателното
изплащане. 4. Е отхвърлен предявеният от А. Д. Д. срещу „ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД
иск за сумата от 35 000 лв. /разлика над сумата от 30 000 лв. до сумата от 70
000 лв./, част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
16.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.04.2018 г. до окончателното
изплащане и производството по делото в посочените части е прекратено, в
частта му, с която е постановено, че исковете на П. Т. Д. и А. Д. Д. за
заплащане на суми от по 25 500 лв. са били предявени като частични,
потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която П. Т. Д. и А. Д.
Д. са осъдени да заплатят разноски в полза на застрахователното дружество и
в частта му, с която посочените лица са осъдени да заплатят на дружеството
разноски пред въззивния съд.
С решението на ВКС е обезсилено въззивното решение на АС -
Пловдив в частта му, с която са оставени без разглеждане: Въззивна жалба вх.
№ 262010 от 12.02.2021 г., подадена от П. Т. Д. срещу Решение №260018 от
15.01.2021 г. по т.д. № 80 /2019 г. на ОС - С.З., в частта му, с която искът на П.
Т. Д. срещу „ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД е бил отхвърлен до размер на сумата 20 000
лв. и в тази част производството по т.д. №383/2021 г. на АС - Пловдив е
прекратено; Въззивна жалба вх. №262010 от 12.02.2021 г., подадена от А. Д.
Д. против Решение № 260018 от 15.01.2021 г. по т. д. № 80/ 2019 г. на ОС -
С.З., в частта му, с която искът на А. Д. Д. срещу „ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД е бил
отхвърлен до размер на сумата 35 000 лв. и в тази част производството по т. д.
№383/2021 г. на АС - Пловдив е прекратено; Въззивната жалба вх. №262771
от 25.02.2021 г., подадена от „ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД срещу Решение №260018 от
15.01.2021 г. по т. д. №80/2019 г. на ОС - С.З. в частта му, с която предявеният
от П. Т. Д. срещу „ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД иск е бил уважен до размер на сумата
от 4 500 лв. и в тази част производството по т. д. №383/2021 г. на АС -
Пловдив е прекратено; Въззивна жалба вх. №262771 от 25.02.2021 г.,
подадена от „ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД срещу Решение №260018 от 15.01.2021 г. по
т. д. №80/2019 г. на ОС - С.З. в частта му, с която предявеният от А. Д. Д.
срещу „ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД иск е бил уважен до размер на сумата от 9 500 лв.
и в тази част производството по т. д. № 383/2021 г. на АС - Пловдив е
2
прекратено.
С постановеното въззивно решение е потвърдено Решение № 260018/
15.01.2021 г. по т. д. № 80/ 2019 г. на ОС – С.З. в частта, в която „ЗАД Д.:Ж. и
З.“ АД е осъден да заплати на П. Т. Д. сумата от 15 500 лв., а на А. Д. Д.
сумата от 5 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
ПТП, настъпило на 16.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.04.2018 г. до окончателното й изплащане.
С обжалваното решение на ОС – С.З. ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД е осъден да
заплати на П. Т. Д. сумата от 30 000 лв., а на А. Д. Д. сумата от 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
16.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.04.2018
г. до окончателното й изплащане, като предявените искове за разликата
съответно до 50 000 лв. и 70 000 лв. да са отхвърлени. С решението „ЗАД
Д.:Ж. и З.“ АД е осъден да заплати на А. Д. Д. сумата 1946. 09 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 16.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.04.2018г. до окончателното й изплащане.
Недоволни от така постановеното решение са останали ищците П. Т. Д.
и А. Д. Д., които го обжалват с оплаквания за незаконосъобразност поради
определяне на обезщетението за неимуществени вреди в нарушение на чл. 52
ЗЗД, като наред с това се оспорва извода на окръжния съд за наличие на
съпричиняване от страна на А. Д. Д. поради неползване на обезопасителен
колан. Предвид изложеното искат да се отмени обжалваното решение в
частта, в която предявените искове са отхвърлени, като се постанови ново, с
което същите се уважат до пълния им предявен размер съответно от 50 000
лв. и 70 000 лв.
Недоволен от постановеното решение в частта, в която предявеният от
П. Т. Д. иск за неимуществени вреди е уважен над сумата от 10 000 лв., а
искът на А. Д. Д. е уважен над сумата от 20 000 лв., е останал ответникът
„ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД, който го обжалва с доводи за прекомерност на
определеното обезщетение. Обжалва решението и в частта, в която искът за
имуществени вреди е уважен в пълен размер, като счита, че определеното
3
обезщетение следва да бъде редуцирано с признатия от съда степен на
съпричиняване от А. Д. Д.. Иска да се отмени решението в обжалваните части
и да се постанови ново, с което предявените искове се отхвърлят до
признатите в жалбата размери.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради
което са допустими.
П. Т. Д. и А. Д. Д. са предявили против „ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ съответно за сумата от 50 000 лв. и 70 000
лв. (след допуснато изменение на исковете в съдебно заседание на 30.11.2020
г.), представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
телесни увреждания, получени при ПТП на 16.12.2017 г.
Отговорността на застрахователя произтича от сключения между него и
прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска
отговорност" на автомобилистите, поради което отговорността му е
обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на
застрахования.
Не е спорно по делото, че на 16.12.2017 г. около 09. 05 ч по път II -57 км
2, към с. М., в посока изток се движeл т. а. „Ф.Т.К.“ с рег. №**********,
управляван от Д.А. Д.. По същото време в посока запад към гр. С.З. се движел
л. а. „Ф.П.“ с рег. №******** с прикачено към него туристическо ремарке рег.
№********* с водач Н.Г.В., който навлязъл в насрещната лента за движение
и ударил челно идващия срещу него т. а. „Ф.Т.К.“. Вследствие на инцидента
починал водача на товарния автомобил Д.А. Д. и са причинени телесни
увреждания на пътуващите в него П. Т. Д. и А. Д. Д..
Не е спорно, че по отношение на управлявания от Н.Г.В. лек автомобил
„Ф.П.“ с рег. №******** е сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" по Застрахователна полица №******************,
валидна към 16.12.2017 г., на „ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД.
Обжалваното решение в частта, в която предявените искове са уважени
4
за сумата от 10 000 лв. по отношение на П. Т. Д. и 20 000 лв. по отношение на
А. Д. Д., е влязло в сила поради необжалването му от застрахователя, поради
което факта на извършения от застрахования водач на товарния автомобил
деликт, довел до телесните увреждания на ищците, е установен със сила на
пресъдено нещо.
Гореизложеното налага извод за наличие на предпоставките на чл. 432,
ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от
процесното ПТП вреди.
Релевираните в жалбите оплаквания касаят размера на обезщетението за
неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия А. Д. Д..
Според задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и
доразвити с трайната практика на ВКС, справедливостта като критерий за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не
е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер
на обезщетението за претърпени болки и страдания вследствие на телесни
увреждания, следва да се съобразят редица критерии като брой и характера на
уврежданията, срока за възстановяване, последствията от получените
увреждания, претърпените физически болки и неудобства в ежедневието.
Видно от заключението на приетата комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза при произшествието ищцата П. Т. Д. е получила
счупване на лява лъчева кост на типично място, контузия на главата - оток и
кръвонасядане челно вляво, лекостепенно сътресение на мозъка; контузия на
шията; контузии със специфични охлузвания на гръдния кош и корема;
кръвонасядания по предните повърхности на горните трети двете бедра с
охлузване на лявото бедро след кръвонасядането. На ищцата е поставена
гипсова имобилизация за 30 дни, като възстановяването й продължило повече
от обичайния период - повече от три месеца. Пострадалата не е провела
рехабилитация и не е осъществила нормалното протичане на оздравителния
процес на собствените си травми, тъй като е трябвало да се грижи за сина си,
който е бил тотално обездвижен поради счупеното бедро. Вещото лице лице
сочи, че ищцата все още има оплаквания от дискомфорт и слабост в лявата
гривнена става.
5
А. Д. Д. е получил счупване на лява бедрена кост. Претърпял две
операции - за открито наместване на счупването с поставяне на метална
остеосинтеза и за премахването на метала от тялото му, но поради
незадоволително костообразуване е оставена част от метала, което налага
извършването на трета операция. Обичайния срок за възстановяване е около 9
-12 месеца, който при ищеца все още не е приключил и според вещото лице
вероятно няма да приключи. Ищецът е претърпял много тежко счупване на
бедрената кост, вследствие на което ще изпитва затруднение в движенията на
левия крак до края на живота си. Вследствие на претърпяната травма лявото
бедро е леко дъговидно извито навън при сравнение с дясното, левият крак е
скъсен с около 2 см, има оперативни белези на лявото бедро, походката му е
вече без помощни средства, но накуцваща. При ходене изпитва затруднение и
несигурност, лесно се уморява и изпитва болки в крака.
От събраните по делото гласни доказателства (св. С.Л. и С.Ч.) се
установява, че след излизането му от болницата А. Д. бил 6 месеца на легло,
не можел да се обслужва сам и разчитал на помощта на своите близки. След
това около 2 месеца се раздвижвал с две патерици, след което останал с една.
Ползвал ги повече от година. Понастоящем А. не ползва помощни средства,
но походката му е изменена. При натоварване изпитва болки и поради това не
може да си намери подходяща работа. Свидетелите сочат, че след инцидента
майката П. Д. напуснала работа, тъй като трябвало да се грижи за сина си А..
Установяват, че ищците били силно стресирани от катастрофата, продължават
да изпитват страх и притеснения при пътуване с автомобил и продължават да
я преживяват.
По отношение на П. Т. Д.:
При така установените факти настоящата инстанция намира, че
присъденото от окръжния съд обезщетение на ищцата е определено в
съответствие с изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението е
съобразено с тежестта на получените увреждания и срока на възстановяване.
Ищцата е претърпяла редица травматични увреждания, най – тежкото и
основното от които е счупване на лява лъчева кост. Била е с гипсова
имобилизация за срок от 30 дни, а възстановителния процес е продължил
повече от 3 месеца, през който период е търпяла значителни неудобства,
свързани със своето обслужване и поддръжка на домакинството. Наред с това
6
следва да се отчете, че процесният инцидент е провокирал у пострадалата
негативни емоции - страх, неувереност, безпомощност, преживяване на
катастрофата, понижен жизнен статус, които дълго време ще определят
емоционалния й тонус. От друга страна следва да се отчете обстоятелството,
че към настоящия момент хватателната способност на ръката е възстановена
и дори да е налице някакъв остатъчен дискомфорт в областта на лявата
гривнена става, за която съобщава ищцата, същият не може да се окачестви
като тежко и невъзстановимо последствие от посочената травма, доколкото
при извършения личен преглед вещото лице е установило пълно
възстановяване на ръката. Предвид изложеното съдът намира, че така
определеното обезщетение в размер на 30 000 лв. отразява в пълна степен
интензитета и продължителността на претърпените от ищцата неимуществени
вреди, същото е съобразено с присъжданите за подобни увреждания
обезщетения от пътни произшествия през 2017 г., поради което съдът счита,
че не са налице основания за неговото увеличение или намаление.
Решението в частта, в която искът на П. Т. Д. е уважен до сумата от 25
000 лв., е влязло в сила, тъй като в тази част е потвърдено от ОС – Пловдив по
в. т. д. № 383/ 2021 г. и не е отменено от ВКС. Решението по отношение на
претенцията за законна лихва върху сумата от 10 000 лв. за периода от
03.02.2021 г. до окончателното й изплащане, е влязло в сила, тъй като
отхвърлителното решение на АС – Пловдив по в. т. д. № 383/ 2021 г. не е било
обжалвано пред ВКС в тази част от ищцата. При това положение
обжалваното решение следва да се потвърди в частта, в която предявеният от
П. Т. Д. е уважен над сумата от 25 000 лв. до 30 000 лв., както и в частта, в
която предявеният иск е отхвърлен за разликата от 30 000 лв. до пълния
предявен размер от 50 000 лв.
По отношение на А. Д. Д.:
По делото се установи, че ищецът е претърпял тежко счупване на лявата
бедрена кост, вследствие на което е претърпял две операции за наместване на
счупването и премахване на металната остеосинтеза, като му предстои още
една операция. Възстановителният процес е продължил повече от година, от
който 6 месеца е бил на легло, след което е започнал бавен процес по
раздвижване с помощта на помощни средства. Полученото увреждане е
довело до деформация на лявото му бедро, левият крак е скъсен с около 2 см,
7
има оперативни белези на лявото бедро, походката му е вече без помощни
средства, но накуцваща. При ходене изпитва затруднение и несигурност,
лесно се уморява и изпитва болки в крака.
При тези данни настоящата инстанция намира, че определеното от
окръжния съд обезщетение не е съобразено с изискването за справедливост по
чл. 52 ЗЗД, тъй като не са взети предвид редица фактори, които са се отразили
негативно върху психиката и начина на живот на ищеца. В тази връзка следва
да се отчете продължителният срок на възстановяване (повече от година),
през който ищецът не е могъл да се обслужва сам и дори за най – обикновени
дейности е разчитал на помощта на своите близки. Не е отчетено в
необходимата степен обстоятелството, че ищецът, ще търпи последствията от
инцидента до края на живота си поради скъсяване на левия му крак с два
сантиметра, което ще му попречи да води активен начин на живот, какъвто е
водил до сега, и ще му създаде затруднения при намирането на подходяща
работа. Обстоятелството, че ще накуцва до края на живота си, настъпилата
деформация и наличието на загрозяващи белези по крака ще рефлектира в
негативен план на неговата психика, самочувствие и увереност, още повече,
че се касае за млад човек – на 22 години към датата на произшествието, който
тепърва следва да изгражда своя живот чрез създаване на семейство и
осигуряване на неговото благополучие. Наред с това следва да се съобразят
преживените силни негативни емоции от произшествието, свързани със страх
от управление на лек автомобил, тревожност, чувство на безпомощност,
безнадеждност и обреченост, които ще го следват дълго време. Предвид
изложеното настоящата инстанция намира, че обезщетението за претърпените
от ищеца А. Д. Д. неимуществени вреди следва да се определи на 90 000 лв.,
което в най – пълна степен съответства на интензитета и трайността на
претърпените от него болки и страдания от произшествието. Няма пречка
съдът да определи по – голям размер от претендираното обезщетение, когато
присъденото след осъществена редукция поради наличието на съпричиняване
е в рамките на посочения в петитума размер (ТР № 1/ 01.08.2021 г. по тълк. д.
№ 1/ 2021 г. на ОСГТК на ВКС).
Що се отнася до въззивната жалба на А. Д. Д. в частта, в която се
оспорва наличието на съпричиняване поради неползване на обезопасителен
колан, същата е неоснователна. По делото по категоричен начин се установи
от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, че ищецът
8
е пътувал на задната лява седалка на товарния автомобил без обезопасителен
колан, като спорът е дали поставянето му би предотвратила получената
травма, т. е. дали посоченото нарушение е в причинна връзка с настъпилия
резултат. От заключението на приетата съдебномедицинска и автотехническа
експертиза е видно, че травмата на ищеца е получена от сблъсъка в задната
повърхност на облегалката на шофьорската седалка с последващо заклещване
на лявото коляно между външния край на облегалката на шофьорската
седалка и вътрешната лява повърхност на купето на автомобила. Вещите лица
са категорични, че ако ищецът е бил с поставен предпазен колан, получените
травми биха били в по – лека степен, тъй като би се ограничило движението
му напред. Изложеното налага да се приеме, че неползването на предпазен
колан в нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДП от ищеца е в причинна връзка с
полученото травматично увреждане, което съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
основание за намаляване на обезщетението. При преценка тежестта на
допуснатите нарушения: от една страна на водача на лекия автомобил, чието
противоправно поведение е основен фактор за настъпване на
пътнотранспортното произшествие, а от друга, непоставянето на предпазен
колан, който обаче не би предотвратил получаването на макар и по – леки
увреждания, каузалният принос за настъпване на вредите следва да се
разпредели в съотношение 80% за водача на лекия автомобил и 20 % за
пострадалия, поради което определеното обезщетение следва да се намали от
90 000 лв. на 72 000 лв. Предявеният иск е основателен за сумата от пълния
предявен размер от 70 000 лв., което налага обжалваното решение да се
отмени в частта, която предявеният от А. Д. Д. иск е отхвърлен над сумата от
35 000 лв., вместо което се постанови ново, с което ответникът „ЗАД Д.:Ж. и
З.“ АД бъде осъден да му заплати още 35 000 лв. ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 22.01.2018 г. – датата на уведомяване на
застрахователя съгласно чл. 429, ал. 3. КЗ. Решението в частта, в която искът
на А. Д. Д. е уважен до сумата от 25 000 лв., е влязло в сила, тъй като в тази
част е потвърдено от ОС – Пловдив по в. т. д. № 383/ 2021 г. и не е отменено
от ВКС. Решението по отношение на претенцията за законна лихва върху
сумата от 20 000 лв. за периода от 03.02.2021 г. до окончателното й
изплащане, също е влязло в сила, тъй като отхвърлителното решение на АС –
Пловдив по в. т. д. № 383/ 2021 г. не е било обжалвано пред ВКС в тази част
от ищеца. По същата причина обжалваното решение е влязло в сила и в
9
частта, която предявеният от А. Д. Д. иск за имуществени вреди е уважен за
сумата от 1654. 18 лв.
По разноските:
С оглед частичната отмяна на решението същото следва да се ревизира
и в частта на разноските.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на ОС – С.З. ДТ в размер на 4 000 лв. съобразно общия размер на присъденото
обезщетение от 100 000 лв.
Съобразно допълнително уважената във въззивното производство част
на предявения от А. Д. Д. иск от 35 000 лв. ответникът „ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД
следва да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, т. 1
ЗА за оказано безплатно процесуално представителство на ищците в размер
на още 1 896 лв. с ДДС за производството пред първата инстанция и в размер
на 4140 лв. с ДДС за въззивното производство или общо 6 036 лв.
На основание чл. 294, ал. 2 ГПК „ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД следва да заплати
на П. Т. Д. направените пред ВКС разноски за адвокат в размер на 2050 лв., а
на А. Д. Д. – 5000 лв.
„ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД е направил разноски за адвокат, вещи лица и
държавна такса за двете инстанции в размер на 4168. 92 лв. При това
положение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да заплатят на
ответника разноски за двете инстанции в размер на 694. 82 лв. съобразно
отхвърлената част на исковете или по 347. 41 лв. всеки един от тях.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260018/ 15.01.2021 г. по т. д. № 80/2019 г. на ОС
– С.З. в частта, в която предявеният от А. Д. Д. против „ЗАД Д.:Ж. и З.“ иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен над сумата от 35 000 лв. до
сумата от 70 000 лв., както и в частта, в която П. Т. Д. и А. Д. Д. са осъдени да
заплатят на „ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД разноски в размер на 723. 88 лв., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД, ЕИК **********, седалище и адрес на
управление гр. С., ж. к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ №* да заплати на А. Д. Д., ЕГН
10
**********, гр. К., ул. „Р.“ №** още 35 000 лв., представляваща разликата до
70 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 22.01.2018 г. до окончателното й
изплащане, като претенцията за заплащане на законна лихва върху
присъдената сума за периода 24.12.2017 г. до 21.01.2018 г. ОТХВЪРЛЯ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД да заплати по сметка на ОС – С.З. ДТ в
размер на 4000 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД да заплати на основание чл. 294, ал. 2
ГПК на П. Т. Д. разноски в размер на 2050 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД да заплати на основание чл. 294, ал. 2
ГПК на А. Д. Д. разноски в размер на 5000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „ЗАД Д.:Ж. и З.“ АД да заплати
на П. К. адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство на П. Т. Д. и А. Д. Д. в производството пред ОС – С.З. и АС
– Пловдив в размер на 6 036 лв.
ОСЪЖДА П. Т. Д. и А. Д. Д. всеки един от тях да заплати на „ЗАД
Д.:Ж. и З.“ АД разноски по делото в размер на 347. 41 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11