Р Е Ш Е Н И Е № 131
гр.
Търговище, 20.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно заседание
на десети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка И., като разгледа докладваното от председателя адм.
д. № 231 по описа на АС – Търговище за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във
връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба “Атлантик” ЕООД - гр. Омуртаг, със седалище и адрес на управление в гр.
Омуртаг, ул. „Раковски“ № 16, представлявано от Ш. М А.- управител на
дружеството, действащо чрез пълномощник а.. Ил. Ш., срещу заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 269 – ФК от 11.09.2020г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на дружеството е наложена принудителна административна мярка: запечатване
на обект – бензиностанция, находяща се в гр. Омуртаг, ул. “Раковски” № 23, стопанисван
от дружеството, както и забрана на достъпа до него за срок от четиринадесет дни.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена
при съществено нарушение на изискванията за форма, на материалния и
процесуалния закон и в несъответствие с целта на закона. По подробно изложени
съображения се иска от съда да отмени заповедта, с която мярката е наложена. В
съдебно заседания жалбата се поддържа от пълномощник а.. С.И.. Претендират се
разноски по делото в размер на платената държавна такса.
Ответникът по жалбата – началник отдел
„Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП чрез
процесуален представител оспорва основателността на жалбата и моли съдът да я
отхвърли. Твърди, че при посочване на правното основание като такова по чл.
186, ал.1, т. 1, б. „а“ е допусната печатна грешка. Правното основание, на
което е издадена заповедта, било по чл. 186, ал.1, т. 4, б. „в“ от ЗДДС. Претендира
разноски по делото.
Административен съд – Търговище,
втори състав след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед № ЗЦУ – 1148 от 25.08.2020г. Изпълнителният директор на НАП е
определил органите на НАП, които да издават заповеди за налагане на ПАМ -
принудително запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Сред тези органи са и
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Със заповед № ЗЦУ – 928 от 05.07.2018г. Изпълнителният
директор на НАП е посочил лицата, които да заместват при отсъствие лицето,
заемащо длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Първи по ред е
посочен К. А. От представения по делото болничен лист (заверено копие) на Б. Г.
- началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, се установява, че същата е била
в отпуск по болест за времето от 26.08.2020г. до 24.09.2020г.
На 08.11.2019г. в обекта - бензиностанция, находяща се в гр. Омуртаг, ул.
“Раковски” № 23, Бензиностанция 1593, стопанисвана от дружеството жалбоподател,
е извършена проверка от служители на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. В
рамките на проверката, контролните органи, съвместно с представители на
дружеството жалбоподател, на дружеството, което е отговорно за сервизното
обслужване на ЕСФП в обекта – „ОРПАК България“ ООД и на Българския институт по
метрология (БИМ) са поставили 3 бр. метрологични (защитни) пломби на входа на резервоарите,
защитни стикери на ЕСФП – 8 бр., от които 1бр. стикер за първоначална проверка
и 7 бр. метрологични стикери, съгласно нарочна схема, в която са указани
местата, на които са поставени стикерите и техните номера. Проверката е била
инициирана от дружеството със заявление № 5 от 14.08.2019г. до РО на БИМ –
Шумен.
На 19.12.2019г. в обекта е извършена смяна на фискалната памет на
електронното устройство от техническо лице на дружеството, осъществяващо
сервиз. Фискалното устройство е било одобрено от БИМ и е регистрирано в
приходната администрация с потвърждение № 4371421 от 19.12.2019г.
На 23.07.2020г. в търговския обект е извършена проверка от контролни органи
към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, при която е установено, че
метрологичен стикер с номер BG001004
е „прищипан“, от което е изведен извод, че е отварян капакът на принтера,
защитни стикери с номера 15734 и 15736 са с нарушена цялост, а стикер с № 15731
липсва.
На 21.08.2020г. е извършена нова проверка от контролни органи към ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП в търговския обект в присъствието на техническо лице
от дружеството, с което жалбоподателят
има договор за сервизно обслужване на ЕСФП. Според отразеното в протокола за
извършената проверката същата е повод на смяната на фискалната памет на 19.12.2019г.,
извършена от обслужващото дружество и представеното становище от дружеството,
че при смяната на фискалната памет не са нарушавани поставените стикери на
фискалния принтер. В хода на проверката са извършени всички физически действия,
необходими за смяна на фискалната памет. При експеримента е установено, че за
смяната на фискалната памет се налага смъкване на горната част на фискалния
принтер, при което действие се нарушава целостта на метрологичен стикер BG001004, след което за продължаване на процеса на
монтаж на паметта се нарушава целостта на защитен стикер с номер 15734.
Обобщено е, че смяната на фискалната памет, намираща се във фискалния принтер,
може да се извърши само ако се нарушават поставените от БИМ стикери.
Със заповед № 269 –
ФК от 11.09.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, издадена по заместване, на „Атлантик“ ЕООД на
основание чл. 186, ал.1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал.1 от ЗДДС, за нарушение по
чл. 186, ал.1, т. 4, б. „в“ от ЗДДС и чл. 16а, ал.1, във връзка с чл. 3, ал. 2
от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006г. във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС, е
наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисвания от
дружеството търговски обект и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни.
Фактическото основание за налагане на мярката е формулирано обстоятелствено и несистематизирано, поради което е трудно да
бъде обобщено без риск от грешка при интерпретацията. Изхождайки от смисъла на
изложеното и становището, поддържано от процесуалния представител в съдебно
заседание, може да се приеме, че основанието за налагане на мярката е
констатираната експлоатация на електронна система в обекта с фискална памет със
стикери с нарушена цялост. В същото време срокът на мярката в заповедта е
мотивиран с оглед неиздаването на касов бон, каквото бездействие в обстоятелствената
част на заповедта изобщо не се твърди.
Видно от
представеното по делото заверено копие от разписката за връчване на процесната
заповед, същата е връчена на управителя на дружеството на 24.09.2020г.
Предвид установеното от фактическа страна, като провери изцяло
законосъобразността на обжалвания акт и съобрази наведените оплаквания в
жалбата, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от лице,
което има правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на оспорване
административен акт, поради което е допустима.
На основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС
принудителните административни мерки по чл. 186, ал.1 от същия закон се налагат
с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Предвид тази правна уредба и представените заповеди № ЗЦУ –
1148 от 25.08.2020г. и заповед № ЗЦУ – 928 от 05.07.2018г. на изпълнителния
директор на НАП, съдът приема, че оспорената заповед е издадена по заместване от
компетентен орган.
С оглед съдържанието на акта съдът
приема, че са налице пороци във формата, част от които са съществени и водят до
незаконосъобразност на издадената заповед. Обстоятелството, че в различни части
на заповедта са посочени две различни правни основания за налагането на мярката
без да се твърди наличието на две кумулативни основания; че деянието, по повод
на което е наложена мярката е квалифицирано като две различни нарушения без да
се твърди, че е налице идеална съвкупност, съдът намира за порок във формата,
който не може самостоятелно да обоснове извод за незаконосъобразност на
заповедта. В същото време липсата на каквито и да било мотиви относно
продължителността на мярката, които да са пряко свързани с фактите по делото, е
съществено нарушение на изискването за форма. Изложените в оспорената заповед мотиви
за продължителността на мярката касаят неиздаването на касов бон, каквото
бездействие в обстоятелствената част на заповедта не се твърди да е извършвано.
Независимо от горното следва да се посочи, че издадената заповед не е
съобразена и с материалния закон. Основанията за налагане на принудителна
административна мярка „запечатване на обект“ са регламентирани изчерпателно в
чл. 186 от ЗДДС. Тъй като става дума за прилагане на държавна принуда,
хипотезите на закона, при които се налага ПАМ, не могат да бъдат тълкувани
разширително. Съдът намира, че установено в хода на проверката – експлоатация
на електронна система с фискална памет с нарушени стикери, не е сред нито едно от
основанията, предвидени в нормата на чл. 186 от ЗДДС за налагане на мярка „запечатване
на обект“. Конкретно следва да се посочи, че думите „пломба“ и „стикер“ не са
синоними, в което и да е тяхно значение, и следователно не може да се приеме,
че е налице основанието по чл. 186, ал. 1, т. 4, б. „в“ от ЗДДС. Нито в ЗДДС,
нито в Наредба № Н – 18/2006г. има дефиниция на „пломба“ или „стикер“, затова
при изясняването на значението на думите те следва да се тълкуват в обичайния
им смисъл, с оглед контекста, в който са употребени. В ЗДДС думата „стикер“ не
е ползвана изобщо, а в наредбата тя е ползвана еднократно – в чл. 16а, ал. 3: „Поставянето
на пломби и ограничаването със стикери на достъпа до входовете за комуникация,
които не се използват от ЕСФП, се извършва от БИМ“. Очевидно е, че думите
„стикер“ и „пломба“ в контекста на експлоатацията на ЕСФП носят ясно
разграничим семантичен заряд. По тези съображения съдът приема, че не е налице
годно основание за налагане на принудителна административна мярка „запечатване
на обект“.
Предвид изложеното оспореният акт като материално незаконосъобразен и издаден
в нарушения на изискванията за форма, се явява незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се
постави на обсъждане претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. По
делото са представени доказателства за направени разноски в размер на 50лв. за
държавна такса. Националната агенция по приходите – София следва да бъде
осъдена да плати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на
50лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл.
186, ал.4 от ЗДДС, Административен съд – Търговище, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № 269 – ФК от 11.09.2020г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на “Атлантик”
ЕООД - гр. Омуртаг е наложена принудителна административна мярка: запечатване на обект – бензиностанция,
находяща се в гр. Омуртаг, ул. “Раковски” № 23, Бензиностанция 1593, както и
забрана на достъпа до нея за срок от четиринадесет дни.
ОСЪЖДА НАП – София да плати на “Атлантик” ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр. Омуртаг, ул. „Раковски“ № 16, представлявано от Ш. М А.-
управител на дружеството, разноските по делото за държавна такса в размер на
50лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването на страните, че същото е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: