Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр. Плевен, 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и
трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай Господинов
при секретар
Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно
дело № 1021/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал.
2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на жалба на „ВАЛЕО
ТРАНС“ ЕООД- гр.Д.Дъбник, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д.
Дъбник, ул.***, представлявано от управителя В.Г.К., с която се оспорва Заповед
за налагане на ПАМ № 10913/28.10.2020 г. на Ж. А.- началник отдел „Оперативни
дейности“- В. Търново в дирекция „Оперативни дейности“, гл. дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен със заповед на изп. директор на НАП № ЗЦУ-
1148/25.00.2020 г.
С оспорената заповед по отношение на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка- запечатване на
търговски обект- пункт за зареждане на
горива, находящ се в гр.Д.Дъбник, ул.“Н. Обретенов“ № 8, стопанисван от „ВАЛЕО
ТРАНС“ ЕООД- гр.Д.Дъбник, ЕИК *** и забрана за достъп до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни на
основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се изразява становище, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с материалноправните
разпоредби и поради несъответствие с целта на закона- основания за оспорване по
смисъла на чл.147, т.4 и т.5 от АПК. Излагат се подробни доводи, че не са
налице предпоставките на чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС за прилагането на
процесната принудителна административна мярка, тъй като нарушението, за което е
приложена същата е несъставомерно, а алтернативно се твърди, че нарушението е
маловажно. На следващо място се твърди, че наложената ПАМ не е съответна с
целта на закона, тъй като с нея не се преустановява или предотвратява е данъчно
нарушение, от което могат да настъпят вреди за фиска.
В заключение е направено искане да бъде
отменена оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. Б.Б.
***, който поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. Прави
искане да бъде отменен оспореният административен акт и претендира присъждане
на деловодни разноски в полза на жалбоподателя, за които представя списък.
Представя писмени бележки, в които излага подробни доводи, че е налице формално
осъществяване на състав на нарушение, изразяващо се в забавяне с 5 дни на
подаването на заявление по чл.16а, ал.1 от Наредба № Н- 18/2006 г. на МФ, но
към този момент ЕСФП е била изпитана и одобрена от БИМ и е регистрирана в НАП.
ЕСФП е била редовно свързана с НАП и е подавала информация за търговската
дейност, осъществявана от ДЗЛ, поради което посоченото по- горе просрочие не е
довело до причиняване на вреда или до опасност за причиняване на такава на бюджета.
Поддържат се и доводите от жалбата, свързани с несъставомерност и алтернативно
маловажност на административното нарушение. Предвид горното се твърди
материална незаконосъобразност на оспорения АА, както и несъответствието му с
целта на закона, тъй като по аргумент от чл.22 от ЗАНН принудителните
администртивни мерки се прилагат с цел преустановяването/предотвратяването на
административни нарушение и вредните последици от тях, а освен това тези мерки
следва да бъдат съразмерни на нарушението и последиците от него, т.е. да бъдат
в такъв вид и обем, че да не ограничават правата на субектите до степен,
надхвърлящи тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Излагат се
подробни доводи, свързани с твърдяното от ответника нарушение и се сочи, че при
липса на нарушение, респективно маловажност на осъщественото такова, няма как
да е налице вреда или опасност от такава за бюджета, поради което прилагането
на ПАМ е неоправдано и необосновано.Твърди се липса на противоправно поведение,
налагащо преустановяване или предотвратяване с ПАМ, тъй като не са налице
реално настъпили, а и дори хипотетично не е възможно настъпването на вреди за
бюджета. При тези съображения се изразява становище, че дори формално да се
приеме наличието на основания за налагане на ПАМ, то видът, обемът и
последиците от тях са такива, че водят до засягане и ограничаване правата на
ДЗЛ до степен, която е неоправдана и не отговаря на преследваната от закона
цел, т.е. водят до нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в
разпоредбата на чл.6 от АПК.
В заключение е направено искане да бъде отменена като
незаконосъобразна оспорената заповед. Претендира се присъждане на деловодни
разноски в размер на 550 лв., за които е представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът се представлява от гл. юрк. М. Ж.,
която оспорва подадената жалба и изразява становище за
неоснователност на същата. Претендира присъждане на разноски. Представя писмени
доказателства, а именно копие от гаранционна
карта на ЕСФП с фискални бонове,
Протокол за извършена проверка по чл. 16а от Наредба № Н-18/2006 г. на
МФ от 22.10.2020 г., извлечение от ЕС, удостоверяващо датата на подаване на
заявлението по чл. 16а, ал. 1 Наредба № Н-18/2006 г. на МФ от 22.10.2020 г. в
БИМ с разпечатка на прикачените към него файлове.
Процесуалният представител на ответника представя
и писмени бележки, в които излага доводи, че оспорената заповед съдържа
задължителните реквизити по чл.59, ал.2 от АПК и за издаването ѝ са
налице материалноправните предпоставки по чл.186, ал.1, т.1,б.“б“ от ЗДДС. Описва
установената при проверката на 22.10.2020 г. фактическа обстановка и твърди, че
по несъмнен начин е установено допуснато нарушение на чл.16а, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ от 22.10.2020 г.,
изразяващо се в това, че жалбоподателя е подал със закъснение изискуемото
заявление. Сочи, че по отношение на жалбоподателя са налице допълнителни
утежняващи обстоятелства- наличие на други нарушения, както и отправено
предупреждение. Излага доводи по отношение на продължителността на мярката като
твърди, че същата е с продължителност към средната такава, определена от закона
и наложената мярка е в съответствие с целите по чл.22 от ЗАНН. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд- Плевен, втори състав, като
провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.
След съобразяване на събраните по делото писмени
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с подадено заявление вх.№ 000029-
27869/19.06.2020 г. по описа на БИМ на 22.10.2020 г. е извършена проверка на нафтостанция- обект-1, находящ се
в гр.Д.Дъбник, ул.“Н. Обретенов“ 8, стопанисван от „Валео Транс“ ЕООД.
Проверката е осъществена съгласно чл. 16а от Наредба № Н-18/2006 г. и е била
съвместна със служител на БИМ. В хода на същата е установено, че в обекта е
инсталирана и работеща електронна система с фискална памет, одобрена със
свидетелство на БИМ № 173FS/28.05.2019 г., регистрирана в НАП с
№ 4404707 от 12.03.2020 г. С Протокол за извършена проверка №
0294409/22.10.2020 г. /л.22/ е направена е констатация, че заявлението за
първоначална проверка на ЕСФП е подадено към БИМ на 19.06.2020 г. със
закъснение, а не в законоустановения срок, а именно преди или на 12.03.2020 г.,
на която дата е извършена регистрацията на ЕСФП.
Въз основа на установеното при проверката е съставен
АУАН F577141/27.10.2020г.
за нарушение на чл. 16а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ /л.21/.
Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед
за налагане на ПАМ № 10913/28.10.2020 г. на Ж. А.- началник отдел „Оперативни
дейности“- В. Търново в дирекция „Оперативни дейности“, гл. дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен със заповед на изп. директор на НАП № ЗЦУ-
1148/25.00.2020 г., с която е наложена принудителна административна мярка-
запечатване на търговски обект- пункт за
зареждане на горива, находящ се в гр.Д.Дъбник, ул.“Н. Обретенов“ № 8,
стопанисван от „ВАЛЕО ТРАНС“ ЕООД- гр.Д.Дъбник, ЕИК *** и забрана за достъп
до обекта за срок от 14 /четиринадесет/
дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В
обстоятелствената част на същата е възпроизведена фактологията, установена при
проверката и обективирана в Протокол за извършена проверка № 0294409/22.10.2020
г. /л.22/. Направен е извод, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл, 16а, ал.
1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ - ЗЛ като лице по чл.З от Наредба №Н-18/2006г.
на МФ не е изпълнило задължението си да подаде, преди регистрацията на ЕСФП
заявление за проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател
и публикуван на интернет страницата на института, за извършване на проверка на
място в обекта.Посочено е, че с това деяние е изпълнен състава на чл. 186, ал.
1, т. 1, 6. „Б“ от Закона за данък върху добавената стойност. Изложени са
мотиви, че мярката се прилага, за да се предотврати и преустанови извършването
на административните нарушение и вредните последици от тях. Съобразявайки
характера на административната принуда и засягането на обществените отношения,
свързани с отчетността е направена преценка, че е налице висока степен на
обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на
установеното нарушение във времето. Законосъобразното отчитане и регистриране
на извършените продажби чрез фискалното устройство, налично и работещо в
съответния обект, както и правилното определяне на реализираните доходи са от
съществено значение за охраната на държавния интерес във финансовата сфера,
като извършеното нарушение нанася пряка щета на държавния бюджет. Спазването на
стриктна финансова и бюджетна дисциплина представлява важно условие за защитата
на обществения интерес и правилното функциониране на държавата. В конкретният
случай, задълженото лице според административния орган е допуснало нарушение на
данъчното законодателство, касаещо отчетността, което води до неотчитане на
приходи.
Принудителната административна
мярка - запечатване на търговски обект-нафтостанция и забрана за достъп до него е постановена за
срок от 14 /четиринадесет/ дни. При определяне продължителността на запечатване
на обекта органът е посочил, че е взел предвид вида и обема на упражняваната в
съответния обект дейност. Срокът според органа е подходящ с оглед постигане
целите на мярката, състоящи се в защита на интереса на държавния бюджет за
законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискалното
устройство в проверения търговски обект, правилното отчитане на реализираните
обороти, когато това е задължително и стриктното спазване на изискванията за
съхранение на документи от/във връзка с фискалното устройство в обекта, както и
осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно
поведение в трайна практика. В този смисъл органът е приел наличие на важен държавен интерес от преустановяване на
констатираното противозаконно поведение.
Заповедта е връчена на дружеството на 11.11.2020 год.,
видно от разписката на гърба на л.20 от делото, а жалбата против нея е подадена
чрез адм. орган на 24.11.2020 год., видно от поставения върху нея
вх. номер.
Между страните не е налице спор по отношение на така
приетите за установени факти и същите се установяват от приетите по делото
писмени доказателства, съставляващи административната преписка по издаване на
оспорения акт.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена е от лице,
което има правен интерес от оспорването ѝ, доколкото със заповедта се
запечатва обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател. Същата е депозирана в
в законоустановения срок по
чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.149, ал.1 от АПК и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежен съд.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. С приложените на л.30 и 31 от делото Заповед № ЗЦУ
1148/25.08.2020г. и Заповед №
ЗЦУ-1157/27.08.2020 год. изпълнителният директор на НАП е оправомощил
началниците на отдели "Оперативни дейности" в териториалните дирекции
на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за
запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Заповедта е издадена именно от оправомощения с
горната цитирана заповед орган, поради което е валиден административен акт.
Оспореният административен акт е издаден в
установената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Подробно в заповедта за налагане на ПАМ е описано
констатираното при проверката от контролните органи деяние, което именно е
мотивирало фактически прилагането на процесната ПАМ, като едновременно с това
се съдържа позоваване на съставения АУАН и издаденият протокол от извършената
проверка. С оглед конкретните оплаквания на жалбоподателя, че не е налице
осъществено нарушение, или че осъщественото такова е маловажно следва да се
посочи, че горното е предмет друго производство, а именно такова по ЗАНН,
свързано с издаване, респ. оспорване на НП и не може да бъде преценявано от
настоящия съд. В настоящето производство съдът единствено следва да съобрази
наличието на материална предпоставка за издаване на процесната заповед по чл.
чл.186, ал.1, т.1, б.„б“ от ЗДДС, а
именно твърдяното от административния орган допуснато нарушение, чието
установяване по надлежен ред се доказва от представения като писмено
доказателство АУАН. Съставомерността и законосъобразността на констатираното с
АУАН нарушение е предмет на административнонаказателното производство,
провеждано по реда на ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, б.“б“ от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за
приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност. В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се установява, че извършената на дружеството проверка, при която
е установено нарушение на чл.16а, ал.1
от Наредба № Н-18/2006 год., е инициирана от жалбоподателя, който е подал
заявление с вх.№ 000029- 27869/19.06.2020 г. по описа на БИМ. Безспорно същото
е подадено към БИМ на 19.06.2020 г. със закъснение, а не в законоустановения
срок, а именно преди или на 12.03.2020 г., на която дата е извършена
регистрацията на ЕСФП. Проверката е осъществена на обект-1, находящ се в
гр.Д.Дъбник, ул.“Н. Обретенов“ № 8, стопанисван от „Валео Транс“ ЕООД. При
проверката контролните органи са установили, че в обекта има инсталирана и
работеща електронна система с фискална памет от одобрен тип. Подаденото заявление за първоначална проверка е било
придружено с блок- схема, която обаче не е съответствала на реално установеното
на място. В хода на проверката от представител на сервизната фирма, обслужваща
ЕСФП на място в обекта са нанесени необходимите корекции по блок схемата,
същата е разпечатана, заверена /одобрена/ с подписите на присъствалите на
проверката служител на БИМ, представител на ЗЛ, представител на сервизната
фирма и служители на НАП.
От горните изложени факти за съда се налага извод, на
първо място, че това нарушение не е
установено по обичайния начин-когато по сигнал
или при внезапна проверка по принцип се установява липса изобщо на
въведено в експлоатация или изобщо нерегистрирано в НАП фискално устройство или
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Напротив, от доказателствата по делото се установява, че такива в процесния
обект е имало, а проверката е инициирана с подадено от ЗЛ заявление, макар и
след нормативно установения срок. От горното се налага извода, че
добросъветстно е регистрирало и въвело в експлоатация ЕСФП преди извършване на
процесната проверка, а не е било мотивирано да стори горното заради нея. Дружеството
е подало заявление за одобряване на блок-схемата във връзка с новите изисквания
на Наредба №Н-18/2006 год. и при тази проверка е установено, че заявлението не
е подало преди регистрацията на ЕСФП с оглед неговата проверка в БИМ.
Следователно, не се касае изобщо за неподаване на заявление за въвеждане в
експлоатация или регистрация, а за подаване на такова след установения затова срок. Тези
обстоятелства налагат извода, че дружеството не е имало за цел да укрие прихода
от продажби и да ощети фиска,
респективно да избегне плащането на данъци, защото в противен случай изобщо не
би подало заявление за одобряване на извършените промени/несъответствия, за да
приведе ЕСФП в съответствие с новите изисквания на Наредбата. Следва да се имат
предвид, че в хода на проверката не са установени други нарушения, свързани с
неотчитане на реално осъществени продажби, което да обоснове извод, че формално
осъщественото нарушение, изразяващо се в подаване на заявление след нормативно
определения срок цели избягване установяването на данъчни задължения.
Ето защо настоящият състав на съда намира, че в
конкретния случай оспорената заповед не съответства на целта на закона и е
постановена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, според който административните органи следва да
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като
те не могат да засягат интереси в по- голяма степен от най- необходимото за
целта, за която се издава актът. В конкретния случай не е налице значително
съществено нарушение на охраняваните обществени интереси, поради което и целта на издадената Заповед за налагане на
ПАМ е явно несъразмерна с оглед на целта, за която следва да бъде издаден ПАМ.
Тази преценка се явява обективна с оглед характеристиката на обективно
случилите се факти по подаването на заявление
за проверка на ЕСФП в БИМ със
закъснение, а не изобщо неподаване на такова, без да е налице индиция за
наличие на цел, свързана с укриване на приходи и респективно избягване
установяването на данъчно задължение. Така единствено и само това осъществено
от жалбоподателя закъснение в подаване на информация за ЕСФП в БИМ с оглед
неговата проверка и одобряване,
квалифицирано като извършено деяние по чл. 16а, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. е прието от административният орган
като обективно основание за налагане на ПАМ по реда на чл. 186 и 187 от ЗДДС. При проверката не е установена неизрядност на
счетоводна отчетност, свързана с установеното нарушение и не са констатирани
други нарушения на данъчното законодателство.
Принципът на съразмерност предвижда, че
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Този принцип е ясно отражение на принципа за справедлив процес, посочен
в чл. 6 от Европейската конвенция за основните права и свободи, ратифицирана от
Република България. Съдебната практика е категорична, че неспазването на чл. 6 от АПК обуславя материална незаконосъобразност на
упражнените от административния орган правомощия, които той има задължение да
осъществи по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
В подкрепа на горните съображения е Тълкувателно
решение № 2 от 22.03.2011 г. по тълкувателно дело № 6/2010 г. на Върховния
административен съд, в което по т.12 е посочено, че при налагането на
принудителна административна мярка трябва да се прави преценка на конкретните
относими факти спрямо конкретното лице, тоест "личното поведение на лицето
трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха",
засягаща основен обществен интерес. По т.9 от горепосоченото тълкувателно
решение на ВАС е отбелязано, че налаганите ограничителни мерки (принудителни
административни мерки) по съображения за защита на държавен или обществен
интерес трябва да са съответни на степента на опасност, която конкретните
обстоятелства от личното поведение на лицето разкриват. Т.е. засягането на
субективното право трябва да е само в необходимата и достатъчна степен, за да
преодолее осъществяваната реална, актуална и достатъчно сериозна заплаха за
обществения интерес. Мерките трябва да бъдат такива, че защитавайки
императивния обществен интерес, да засягат в най-малка степен правата на
частното лице. Самият Съд на Европейския съюз неотклонно приема в практиката
си, че националните власти могат да наложат принудителна административна мярка,
но само ако безспорно установят факти, позволяващи категорично да се направи
изводът, че поведението на лицето разкрива необходимата степен на заплаха за
обществения интерес – действителна, настояща и достатъчно сериозна. Ето защо
изложените по –горе факти за изрядност на отчетността на търговеца, за подаване
на заявлението за проверка по собствена инициатива, а не по указание и след
проверка от контролните органи, макар и с незначително закъснение, сочещо на липса на умисъл за ощетяване на
фиска, прави неправилна и необоснована
преценката на административния орган за наличието на достатъчно сериозна
и актуална заплаха, която съответното дружество представлява за някой от
фундаменталните интереси на обществото. Това прави заповедта несъответна на
преследваната от закона цел.
Съдът намира за необходимо да допълни още, че при
налагането на принудителна административна мярка трябва да са налице
доказателства за обективна противоправност на деянието, за да се цели
предотвратяване и преустановяване на административното нарушение (изпълнено
чрез него), или да са настъпили вредни последици от конкретното административно
нарушение, които да бъдат отстранени чрез административната принуда или има
непосредствена опасност от настъпване на такива. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и
наказания,
принудителните административни мерки могат да се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. От съдържанието на тази разпоредба
могат да се направят два основни извода: 1) Законодателят не случайно е
използвал израза "могат" да се прилагат принудителни административни
мерки. Следователно, не се прилагат задължително и неизменно всеки път, когато
е наложена глоба или имуществена санкция, а се прави преценка от органа дали да бъде наложена в конкретния
случай с оглед конкретните особености на деянието и всички други обстоятелства,
като се държи сметка за спазване на принципа за съразмерност, разписан в чл.6
от АПК и за преследваната от законодателя цел с налагане на мярката ; 2)
Принудителните административни мерки могат да се приложат, ако се налага
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения или да се
отстранят вредните последици от тях. За целта, административният орган, който
налага съответната принудителна административна мярка трябва да мотивира
нуждата от нея от гледна точка спазване на принципа на съразмерност, като
посочи обосновано какво налага съмнението за извършване на същото или на други
административни нарушения от дадения субект, като направи анализ на неговото
поведение като търговец. Това не е сторено в
оспорената заповед по отношение на конкретното констатирано и описано
нарушение , което обуславя и отмяна на заповедта на това основание.
Наред с това следва да се посочи и друга
незаконосъобразност, а именно, че изложената в оспорената заповед аргументация
относно продължителността на срока на ПАМ по своята същност не представляват
същински мотиви, а общи формални изявления относно значимостта на охраняваното
обществено отношение, тежестта на извършеното нарушение, последиците от
нарушението и необходимостта да се
осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения. Същите са лишени от конкретика и в тях липсват
доводи и обосновка за спазване принципа на съразмерност при определянето на
срока на налаганата ПАМ, поради което съдът няма как да провери административния
акт в тази му част, респ. да изложи доводи, доколко административният орган е
упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, респ.
дали срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за отстраняването
им.
На административния орган е предоставена възможност да
налага принудителни мерки от този вид за срок до 30 дни. В оспорената заповед
липсват конкретни, базирани на установени факти мотиви, от които да е видно
защо избраният от органа срок е именно 14 дни, а не по- малък, или по-голям,
поради което не може да се направи обоснован извод, че принудителната мярка не
засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за
която се налага, каквото е изискването на чл. 6, ал. 2 от АПК.
При този изход на делото основателно се явява искането
за жалбоподателя за присъждане на разноски, за които е представен списък по
чл.80 от ГПК. Такива следва да бъдат присъдени за държавна такса в размер на 50
лева и възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева поискано, договорено
и изцяло изплатено в брой съобразно пълномощното по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд- Плевен, втори състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалбата на „ВАЛЕО ТРАНС“ ЕООД-
гр.Д.Дъбник, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д. Дъбник, ул.***,
представлявано от управителя В.Г.К., Заповед за налагане на ПАМ №
10913/28.10.2020 г. на Ж. А.- началник отдел „Оперативни дейности“- В. Търново
в дирекция „Оперативни дейности“, гл. дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен
със заповед на изп. директор на НАП № ЗЦУ- 1148/25.00.2020 г., с която е
наложена принудителна административна мярка- запечатване на търговски
обект- пункт за зареждане на горива,
находящ се в гр.Д.Дъбник, ул.“Н. Обретенов“ № 8, стопанисван от „ВАЛЕО ТРАНС“
ЕООД- гр.Д.Дъбник, ЕИК *** и забрана за достъп до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни на
основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите -
София да заплати на „ВАЛЕО ТРАНС“ ЕООД-
гр.Д.Дъбник, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д. Дъбник, ул.***,
представлявано от управителя В.Г.К. направените по делото разноски общо в
размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/