№ 98
гр. Бургас , 27.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600152 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 249 ал.3 вр. чл. 341 ал.2 от НПК.
Образувано е по частна жалба от адвокат Н.Р. от АК-Бургас, служебен
защитник на подсъдимия ИЛК. СТ. Т., против определение №121/ 06.07.2021
год., постановено в разпоредително заседание по НОХД №851/2020 год. по
описа на Окръжен съд - Бургас, с което е оставено без уважение искането на
защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на
прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила във фазата на досъдебното производство, довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия.
Оспорвайки правилността на постановеното определение, защитата
поддържа твърдение, че внесеният в съда обвинителен акт не отговаря на
изискванията на чл. 246 от НПК за съдържание, водещо до невъзможност за
подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен. В частност, изтъква се, че
описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт деятелност на подс.
Т., квалифицирана от прокурора като две отделни престъпления – средна
телесна повреда, извършена при условията на продължавано престъпление в
периода 18.06.2017г. – 28.06.2017г. и опит за убийство, не разкрива в пълнота
характеристиките за време, място и начин на осъществяване на всяко от
посегателствата срещу пострадалото лице. Сочи се, че горното съставлява
грубо нарушение на процесуалните правила, нарушаващо правото на защита
на подсъдимия. Моли се атакуваното определение да бъде отменено и делото
1
върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения
на процесуалните правила.
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при
Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на
жалбата. Констатирайки, че обвинителният акт е изготвен в съответствие с
изискванията на чл. 246 от НПК, прокурорът намира за правилна позицията
на съда, изразена в отказа му да уважи претенцията на защитата за връщане
на делото в предходната досъдебна фаза на процеса. Предлага се атакуваният
акт на ОС-Бургас като правилен, да бъде потвърден.
Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото,
като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна – адвокат Р. от БАК,
назначен като служебен защитник на подсъдимия И.Т., в срока по чл. 249 ал.3
вр. чл. 342 ал.1 от НПК, против акт, подлежащ на инстанционен контрол,
поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е било
образувано по обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура -
Бургас против ИЛК. СТ. Т., с обвинение за извършени престъпления по чл.
131а, предл. 2-ро, вр. чл. 131, ал.1, т.9, предл. 2-ро, вр. чл. 129, ал.2 , вр. ал.1,
вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК и по чл. 116, ал.1, т.6,
предл.2-ро и предл.3-то, т.12, предл.1-во, вр. чл. 115, вр. чл.18, а.1, вр. чл. 29,
ал.1, б.“а“ и „б“ от НК.
В проведеното на 06.07.2021 год. разпоредително заседание, при
обсъждане на въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК, защитникът на подсъдимия
И.Т. е направил възражение за допуснато съществено процесуално нарушение
във фазата на досъдебното производство, изразяващо се в нередовност на
внесения в съда обвинителен акт – несъответствие на същия с изискванията
на чл. 246 ал.2 от НПК. Изтъквайки дефицит на описаните в обвинителния
акт фактически обстоятелства, характеризиращи времето, мястото и
механизма на причиняване от подсъдимия Т. на трите телесните увреждания
на пострадалата М.С., обединени в едно продължавано престъпление по чл.
2
131а, предл. 2-ро, вр. чл. 131, ал.1, т.9, предл. 2-ро, вр. чл. 129, ал.2 , вр. ал.1,
вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, както и на конкретно
осъщественото от последния посегателство върху физическата й цялост,
квалифицирано като опит за убийство по чл. 116 от НК, защитникът е
ангажирал позиция за нарушено право на защита на подсъдимия. Направил е
искане делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване нередовността
на внесения обвинителен акт.
След изслушване становищата на страните по въпросите по чл. 248 ал.1
от НПК, съдът е постановил определение, с което е оставил без уважение
искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане
делото на прокурора. Приел е, че съдържанието на обвинителния акт не стои
в противоречие с изискванията на чл. 246 от НПК, тъй като пълно и ясно
отразява съставомерните признаци на всяко от инкриминираните деяния и
участието на подсъдимия в тях. Посочил е, че съществена част от доводите на
защитата, насочени към оспорване процесуалната годност на сезиращия съда
обвинителен акт по естеството си касаят доказаността на предявеното срещу
подс.Т. обвинение, поради което и тяхното обсъждане е допустимо едва при
решаване на делото по същество.
Настоящият състав на въззивната инстанция напълно споделя
съображенията, изложени в атакуваното определение, на основата на които
ОС-Бургас е отхвърлил възражението на защитата за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство.
Правилно, с оглед възприетата в акта на прокурора обвинителна теза,
касаеща деятелност на подс.Т., квалифицирана като престъпление по чл. 131а,
предл. 2-ро, вр. чл. 131, ал.1, т.9, предл. 2-ро, вр. чл. 129, ал.2 , вр. ал.1, вр. чл.
26, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК и като престъпление по чл. 116,
ал.1, т.6, предл.2-ро и предл.3-то, т.12, предл.1-во, вр. чл. 115, вр. чл.18, а.1,
вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, съдът е приел, че фактическото описание,
представено в обстоятелствената част на процесуалния документ, изчерпва в
пълнота обективните и субективни параметри на престъпната дейност, като
отсъстват също и формулировки в изложението на прокурора, които да
провокират неяснота в констатациите за време, място и начин на
осъществяване на инкриминираните деяния.
3
Не е налице претендираната от защитата неяснота в обвинителния акт,
засягаща времевите характеристики на инкриминираната деятелност.
Очертавайки фактическите рамки на обвинението по пункт първи, относно
осъществена от подс.Т. при условията на продължавано престъпление средна
телесна повреда на пострадалата М.С., прокурорът ясно е посочил, че се касае
за деятелност, реализирана в периода от 18.06.2017г. до 28.06.2017г.
Представени по този начин темпоралните характеристики на престъпната
деятелност на подс.Т. не търпят критиката, която защитата отправя,
доколкото същите в достатъчна степен индивидуализират престъплението с
включените в него отделни деяния от гледна точка на признака „време на
извършване“. Не съществува спор в съдебната практика и доктрина, че
времето на извършване на деянието – белег, който по силата на чл.246 ал.2 от
НПК задължително следва да намери място в обстоятелствената част на
обвинителния акт, може да бъде изразен в дата, час или период от време. В
този смисъл, очертаните от прокурора темпоралните характеристики на
деянията, а именно в периода 18.06.2017г. - 28.06.2017г., напълно покриват
изискването на процесуалния закон. Описвайки поведението на подс.Т. в
рамките на визирания период, прокурорът последователно е очертал
конкретните действия на последния, насочени към засягане физическата
цялост на пострадалата, мястото и обстановката, при която са проявени
посегателствата - на територията на общините Несебър и Приморско,
обл.Бургас, средствата и начина на нанасяне на ударите - удари с ръце, крака
и метални предмети, както и характера и степента на причинените
увреждания. Фактите, представени от прокурора в обстоятелствената част на
обвинителния акт не стоят в противоречие с диспозитива на обвинението,
формулиран в заключителната част на акта, поради което и не би могло да се
счете, че тезата на обвинението е неясна, каквото твърдение се поддържа в
жалбата.
Безпротиворечиво е представена също и тезата на прокурора относно
датата на осъществяване на деянието, инкриминирано по пункт втори от
обвинителния акт, а именно – 29.06.2017г. Описвайки в необходимата
последователност и конкретика действията на подс.Т. спрямо личността на
пострадалата, насочени към причиняване на телесни увреждания на
последната с цел отнемане на живота й, средството, с което са нанасяни
4
ударите – парче дърво с дължина около 25 см., локацията на самите удари,
както и степента и характера на уврежданията, прокурорът е изпълнил
изискването за пълнота на изложените факти, имащи отношение към
съставомерността на деянието, в извършването на което е обвинен, а именно
по чл. 116, ал.1, т.6, предл.2-ро и предл.3-то, т.12, предл.1-во, вр. чл. 115, вр.
чл.18, а.1, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК. Достатъчно ясно също така
прокурорът е посочил и мястото на извършване на деянието – „гориста
местност на неустановено по делото място в Община Средец, обл.Бургас“.
Невъзможността да се представят по-конкретни данни относно
местоизвършването на деянието, прокурорът е обосновал с дефицит на
доказателства в тази насока. В случая обаче, очертаните от прокурора
характеристики на територията, на която са се развили инкриминираните
събития и локацията й спрямо населеното място, съставляват факти,
пълноценно индивидуализиращи деятелността на Т.. Поради това и
въззивният съд не споделя възраженията на защитата, че е нарушено
изискването за пълнота на формулираната обвинителна теза от гледна точка
на съставомерните белези на престъплението, в извършването на което е
обвинен дееца и участието му в него.
В заключение следва да се посочи, че обвинителният акт не страда от
пороците, приписвани му от защитата. Структурирайки фактическото
обвинение, прокурорът ясно и недвусмислено е извел в констативно-
съобразителната част на своя акт всички факти за времето, мястото и начина
на извършване на вменените престъпления, поради което и не може да се
приеме, че правото на защита на подс.Т. е накърнено, в какъвто аспект
именно са развитите в жалбата доводи на защитата. Напълно основателно
първата инстанция, след като не е констатирала претендираните от защитата
недостатъци на процесуалния документ, е посочила, че фактическите
обстоятелства, описани в обвинителния акт пълноценно очертават предмета
на доказване по делото, като съвсем на различна плоскост стои въпросът за
тяхната доказателствена обезпеченост, с обсъждането и решаването на който
съдебният състав ще се ангажира при постановяване на акта си по същество –
чл. 301 ал.1 от НПК.
Съобразявайки изложеното, АС-Бургас намира, че определението на
първостепенния съд, с което е оставено без уважение искането на защитника
5
на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора, е обосновано и законосъобразно. С оглед правилността
на атакувания съдебен акт, същият следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното и на основание чл. 345 ал.1 от НПК, Бургаският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №121/ 06.07.2021 год., постановено в
разпоредително заседание по НОХД №851/2020 год. по описа на Окръжен съд
- Бургас, с което е оставено без уважение искането на защитника на
подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на
прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6