№ 665
гр. С., 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110201796 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 4 и следващите от УБДХ.
Нарушителят М. М. Г. е роден на 24.03.1961 г. в гр. Перник. Същият е
българин, български гражданин, неосъждан, разведен, с висше образование,
работи като мебелист, живущ в гр. С., ж.к. М., бл. **********, вх. Б, ап. 9,
ЕГН **********.
На 25.11.2022 г. Д.П. и М. Т. се намирали в дома си, находящ се в гр.
С., кв. „М. - ********“, ул. „************“ № 66, бл. **********, вх. Б, ап.
11. На същата дата заедно с техните приятели - М.Д.Т. и Д.Г.Д. сглобявали
мебели, която дейност продължила и след 22:00 часа, а около 23:00 часа се
наложило пробиване на дупка, което било извършено.
Поради тази причина съседите им - К.а.Т., М. М. Г. и Б.Г. почукали на
входната им врата. Когато М. Т. и Д.П. отворили Т. и Г. им отправили
забележка за шума, който вдигали. Възникнал вербален спор, по време на
който от апартамента излезли и М.Д.Т. и Д.Г.Д.. М.Т. държал чук в ръката си,
а М. Т. го дърпала за ръката. Г. се притеснил и извадил въздушен пистолет,
който насочил към тавана и казал „Аз пък имам това“. След това си тръгнал.
Конфликтът не ескалирал във физическа саморазправа.
На 30.11.2022 г. Д.П. подал жалба до СРП във връзка с поведението на
Г.. След извършване на проверка с постановление от 18.01.2023 г. прокурор
при СРП отказал да образува ДП и изпратил преписката на началника на 04
РУ- СДВР за преценка наличие на основания за ангажиране на
1
административнонаказателната отговорност на Г. по УБДХ.
На 25.01.2023 г. мл. полицейски инспектор при 04 РУ- СДВР съставил
срещу М. Г. акт за констатиране на дребно хулиганство. Актът бил предявен
за запознаване на Г., който го подписал, като посочил, че има възражения,
които ще представи в съда.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото доказателствени материали а именно обясненията на М.
Г. и писмените доказателства. Самият Г. не отрича участието си в инцидента,
насочването на въздушния пистолет към тавана и изричането на думите „Аз
пък имам това“, но посочва, че сторил това тъй като почуствал, че неговата
приятелка е застрашена от лицето, което излязло от апартамента и държало
чук. Заявява, че всъщност насочил пистолета към тавана, за да предотврати
ескалиране на ситуацията и за да не бъде използван чукът. Сведенията от К.
Т., Д. Б. и Б.Г. по същество подкрепят заявеното от Г.. Не противоречат на
установената фактическа обстановка и сведенията на М.Т. и Д.Д., които
потвърждават, че причината за инцидента е шум, получен при пробиване на
дупка от тяхна страна при сглобяване на мебели.
Съдът обаче констатира, че в хода на съставяне на акта е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се липса на
посочване на правната квалификация на деянието. От фактическа страна
актосъставителят е описал вмененото на Г. деяние като „непристойна проява“,
а именно, че „е извадил от доба си въздушен пистолет, който е държал в
дланта си и после го насочил към тавана“. Същият обаче не е посочил каква е
правната квалификация на извършеното – дали според актосъставителя
представлява административно нарушение, дали представлява проява на
дребно хулиганство, дали представлява престъпление. По този начин правото
на защита на Г. е било нарушено, доколкото същият е бил изправен пред
пълна неяснота относно правната страна на обвинението. Недопустимо е едва
със съдебното решение на описаната в акта фактическа обстановка да се дава
правна квалификация. Всъщност от описаното в акта не може да се направи
извод, че се касае за проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал.3
от УБДХ, тъй като не е посочено,че непристойната проява на Г., с която е
нарушен обществения ред и спокойствие, но поради по- ниската степен на
обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, същото е
ограничило правото на защита на лицето, за което се твърди да е извършило
проява на дребно хулиганство, като това нарушение не може да бъде
санирано от съда и единственият възможен изход на делото е оправдаване на
Г..
Така мотивиран и на основание чл. 6, ал. 1 б. „в“ от УБДХ съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОПРАВДАВА М. М. Г., роден на 24.03.1961 г. в гр. Перник, българин,
български гражданин, неосъждан, разведен, с висше образование, работи като
мебелист, живущ в гр. С., ж.к. М., бл. **********, вх. Б, ап. 9, ЕГН
********** за това да е извършил проява на дребно хулиганство по смисъла
на чл. 1, ал. 3 от УБДХ, а именно непристойна проява, която нарушава
обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на
обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от
Наказателния кодекс, изразяваща се в това, че на 25.11.2022 г. в гр. С., ж.к.
М., бл. **********, вх. Б пред ап. 11 е извадил от доба си въздушен пистолет,
който е държал в дланта си и после го насочил към тавана.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3