№ 152
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100512162 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 11.02.2021г., гр.д. 1740/19г., СРС, 29 с-в осъжда на
основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД СВ. Л. М.-Х. да заплати на „Е.А.“ ЕАД сумата
11 233,68 лв., като получена на отпаднало основание въз основа на обратен
изпълнителен лист от 16.10.2017 г., издаден по т.д. № 1830/2016 г. по описа на
СГС, VI-11 състав, обезсилен с определение № 58/08.01.2018 г. по в.ч.гр.д. №
6314/2017 г. на САС, VI-11 състав, ведно със законната лихва от 10.01.2019 г.
до окончателното плащане и сумата 449,35 лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответницата по иска СВ.
Л. М.-Х.. Счита, че за неин особен представител по чл.23 ЗПП не е назначен
предпочитания от същата адв. Ч.Т., а друг формален – адв. П.К., за което не
са уведомени нито ответницата, нито адв. Т.. В резултат, никой от двамата не
участва при подготвяне на отговора на исковата молба, поради което е
нарушено правото на защита. Иска се отмяна на решението и връщане на
делото на СРС за ново разглеждане.
1
Въззиваемият – ищецът „Е.А.“ ЕАД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбите. В настоящото
производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
На дата 27.06.2019г., лично на ответницата СВ. Л. М.-Х. е връчен
препис от исковата молба с приложения, подадена от ищеца „Е.А.“ ЕАД, за
отговор в 1-месечен срок.
В срокът за отговор, с молба от 23.07.2019г., ответницата иска
предоставяне на правна помощ за процесуално представителство, като
посочва за предпочитан адвокат Ч.Т., САК.
С определение от 13.12.2019г., първоинстанционният съд предоставя
правна помощ на ответницата под формата на процесуално представителство
по чл.95, ал.2 ГПК вр. чл.23, ал.2 вр. чл.21, т.3 ЗПП, посочва в мотивите
желанието на страната по възможност да бъде назначен конкретен адвокат,
като постановява препис от определението да се връчи на Съвета на САК.
2
Според уведомително писмо от 19.12.2019г. на председателя на САК, за
особен представител е определена адв. П.Т.К., САК за всички фази на
съдебното производство.
В съответствие с чл.25, ал.5 вр. ал.6 ЗПП първоинстанционният съд
изпраща в цялост на адвокатския съвет своя акт от 13.12.2019г., за да бъде
определен особен представител от Националния регистър за правна помощ, в
който акт изрично е посочен предпочитания от страната адвокат. Съобразно
чл.25, ал.6 ЗПП при възможност адвокатският съвет определя адвокат,
посочен от лицето, на което се предоставя правна помощ. В този смисъл,
единствено в компетентеността на адвокатския съвет е преценката за
подходящ адвокат и доколко може да се съобрази желанието на лицето,
ползващо се от правна помощ, за конкретен адвокат.
Предвид изчерпаната възможност на приключената процедура и
назначаването на адв. П.К. за процесуален представител на ответницата по
реда на чл.26, ал.2 ЗПП с определение от 10.01.2020г., връчено на
ответницата чрез адв. К. на 21.01.2020г., не се налага извършване на
последващо производство по чл.26, ал.5 ЗПП за замяна на особения
представител. Реално не е и проведено подобно производство, което според
същата разпоредба предполага замяна по реда на чл.25, ал.1 или 2 ЗПП, т.е.
отново адвокатският съвет да определи адвокат от НБПП.
Именно въз основа на тези съображения, по повод молба от 25.03.2020г.
на ответницата, че желае да бъде представлявана от адв. Т. и заявление от
08.05.2020г. на адв. Т. в същия смисъл, с разпореждане от 19.05.2020г.,
връчено лично на ответницата на 08.06.2020г., съдът й указва при желание да
упълномощи адв. Т. като представител по делото, изрично я уведомява, че
адв. К. е определена след отправено искане до САК, в което е посочено
предпочитанието на ответницата, като й указва да заяви иска ли предоставяне
на правна помощ чрез процесуално представителство.
Въз основа на молба от 15.06.2020г. на ответницата, с която заявява, че
упълномощава адв. Т. за процесуален представител, с разпореждане от
22.06.2020г., съдът уведомява САК и адв. К. за отпадналата необходимост от
представителство на ответницата по чл.23 ЗПП и отново указва на
ответницата, че на основание чл.25, ал.2 ЗПП решението и преценката по
чл.25, ал.6 ЗПП се вземат от САК.
3
Предвид изложеното, изцяло несъстоятелни са оплакванията в жалбата,
че ответницата не е своевременно уведомявана за проведените процедури по
назначаване и освобождаване на адв. К. като особен представител.
В допълнителна подкрепа е и обстоятелството, че с подадения отговор
на исковата молба от 14.02.2020г., адв. К., освен че релевира множество
възражения срещу основанието и размера на иска, същевременно прави
доказателствено искане за изискване на изп.д. 2522/16г., ЧСИ С.Я. и
представя нови писмени доказателства. Едно от тях изхожда от самата
ответница, а останалите пряко я касаят, т.е. тя очевидно е била техен
държател и ги е предоставила на особения представител, свързал се с нея, във
връзка с организиране на процесуалната защита. Касае се за следните
доказателства: молба от 12.10.2017г. на ответницата по гр.д. 1830/10г., СГС,
VI-11 с-в; два броя извлечения от нейни банкови сметки; както и решение №
127/04.07.2017г., т.д. 1635/16г., ВКС, II т.о., което я обвързва.
Неоснователни са и доводите в жалбата за нарушено право на защита на
ответницата по делото, включително и при подаване на отговора на исковата
молба, без нейно знание. Както вече се посочи, определението от 10.01.2020г.
за назначаване на адв. К. като особен представител е връчено на ответницата
чрез същия адвокат на 21.01.2020г. Отговорът на исковата е подаден от адв.
К. в срока по чл.131, ал.1 ГПК, ведно с писмени доказателства, предоставени
от ответницата. Същият обективира обосновано заявени възражения по спора
и относими доказателствени искания, с които особения представител
провежда напълно адекватна и достатъчно добре организирана защита на
представляваната.
От друга страна, впоследствие ответницата упълномощава
предпочитания от нея адв. Т. да я представлява по делото, който продължава
защитата, водена от освободения особен представител адв. К.. Именно на адв.
Т. на 01.10.2020г. е връчено съобщение за насроченото първо открито
заседание и препис на определение от 13.08.2020г. с проект за доклад по
чл.140 ГПК.
В рамките на проведеното единствено о.с.з. 11.11.2020г., във връзка с
обявения за окончателен доклад по чл.140 ГПК и разпределената за
ответницата доказателствена тежест, адв. Т. не изразява конкретно становище
по материалноправния спор и не предявява съответни доказателствени
4
искания, а възраженията му се свеждат до осуетената възможност лично да
подаде отговор на исковата молба.
Наред с всичко, принципно, констатацията на въззивния съд за
ненадлежно представителство на страната пред първа инстанция, каквато
дори не е настоящата хипотеза, само по себе си не води до обезсилване на
обжалваното решение като недопустимо или до отмяната му като неправилно.
Правомощията на въззивният съд са да отстрани последиците от допуснатите
нарушения в първа инстанция като даде възможност на страната да извърши
пропуснатите процесуални действия. Това е така, защото действа като втора
първа инстанция, но само в рамките на наведените с жалбата оплаквания. При
твърдения за процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния
съд, на основание чл.266, ал.3 ГПК, ответницата по исковете разполага с
възможност най-късно с въззивната жалба да направи доказателствени
искания и релевира възражения по съществото на спора. По настоящото дело,
във въззивната жалба, освен обсъдените вече оплакванията за непредставен
отговор на исковата молба именно от предпочитания адвокат Т., отсъстват
каквито и да било правозащитни доводи по същество, касаещи спорното
материално право, както и съответни доказателствени искания.
Предвид липсата на други конкретни оплаквания в жалбата по
разрешаване на съществото на спора и при съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК,
въззивният съд не дължи служебна проверка за правилност на решението, т.к.
в произнасянето е ограничен от посоченото в жалбата. Поради това следва да
се приеме за правилно решението, с което е уважен искът.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Пред настоящата инстанция въззиваемият претендира и разноски,
направени пред първа инстанция от 449,35 лв. Същите са присъдени с
обжалваното решение и при неговото потвърждаване, въззивният съд не
дължи повторно произнасяне по тези разноски. Не е подавана молба по
чл.248, ал.1 ГПК, а и да беше, компетентен да се произнесе по нея би бил
5
Софийският районен съд.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.02.2021г., гр.д. 1740/19г., СРС, 29 с-в.
ОСЪЖДА СВ. Л. М.-Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„*******, ет.******* да заплати на „Е.А.“ ЕАД, със седалище: гр. София,
бул. ******* сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6