РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Перник , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500044 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЕТ „Константин Димитров Натюрела“, подадена
чрез адв. А.А., против решението, постановено по гр.д.
№ 249/2016 г. на Районен съд – Брезник, с което е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по иска
на „Грийн Фит“ ЕООД, че ЕТ„Константин Димитров Натюрела“ дължи на ищеца сумата от
2924, 89 лв., от които 2880 лв., представляваща главница по договор и законна лихва за
забава от 44, 89 лв., дължима от 20.05.2016 г. до датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 14.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2016 г. до
окончателното й изплащане; ОТХЪРЛЕН е предявеният от ЕТ „Константин Димитров
Натюрела“ срещу „Грийн Фит“ ЕООД иск за признаване за установено, че договорът за
извършване на транспортна услуга от 17.05.2016г. е развален, поради лошо изпълнение от
страна на ищцовото дружество като неоснователен; ОТХЪРЛЕН е предявеният от ЕТ„
Константин Димитров Натюрела“ срещу „Грийн Фит“ ЕООД иск за осъждане на ответника
по насрещния иск да заплати на ищеца сумата от 6600 евро – имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на развалените гъби и разходите за транспорт на същите,
извършени със СМР от 21.05.2016г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното и изплащане; ОСЪДЕН е ЕТ „Константин Димитров Натюрела“ да заплати
на „Грийн Фит“ ЕООД сумата от 5954 лв. – разноски в производството.
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи „ Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД и „ Термо Про“ ООД.
1
В жалбата по изложени съображения за неправилност на първоинстанционното
решение се иска отмяната му и отхвърляне на предявения срещу въззивника иск, както и
уважаване на предявените от него насрещни претенции. Жалбоподателят поддържа, че
решението е постановено при съществени процесуални нарушения, решаващите изводи на
съда са в противоречие с доказателствата по делото, в противоречие с установената по
делото фактическа обстановка и при неправилно тълкуване и приложение на материалния
закон. Счита за доказани основанията за разваляне на процесния договор за превоз и
ангажиране отговорността на ответника по насрещния иск за претърпени от ищеца
имуществени вреди. Оспорва в тази връзка извода на районния съд, че на гъбите/товара/ са
причинени вреди от измръзване не в резултат на температурата на хладилния камион, с
който е осъществен превоза, а в резултат на това, че те не били предварително темперирани
преди тяхното натоварване. Липсвали доказателства, че гъбите не били темперирани с
необходимата температура преди тяхното натоварване, както и че не били правилно
натоварени от ответния едноличен търговец като изпращач. Не се оспорва наличието на
сключен между страните по спора договор за международен превод, по който „ Грийн Фит“
ЕООД е превозвач, а ищецът по насрещния иск изпращач. Товарът е следвало да бъде
транспортиран от база на изпращача в с. К., Б. до база на получателя в гр. Г., Г.. В
приложената товарителница като дата на тръгване било посочено 17.05.2016 г., като в т. 8
„резерви и бележки на превозвача по товарене на стоките“ било отразено, че товарният
автомобил е тръгнал на 18.05.2016г. в 01.10 ч. В товарителницата изрично били посочени
указанията на изпращача, а именно температурата при превоза да бъде от +2 до + 4 градуса
по Целзий, както и разтоварването да бъде в работно време на склада в Г.. В т. 19 от
товарителницата било посочено, че договорената цена ще се плати с наложен платеж,
съответно от получателя на товара при неговото получаване. В т. 24 пък е положен печат и
подпис на получателя на стоката, като в полето „Извъндоговорната част, запазена за
превозвача“ получател – трето лице на страните, е отбелязал, че стоката е пристигнала в
14,15 часа, с 8 часа закъснение, температурата на гъбите е минус 3, 8 градуса по Целзий,
като получаването на стоката е под условие, тъй като стоката трябва да се пресортира“.
Жалбоподателят поддържа, че според заключението на СТЕ, видно от термолентата на
хладилния камион с рег. № ****, с който е осъществен превоза, в интервала от 01:10 до
14:15 часа на 19.05.2016 г., през който е извършен превозът, най-ниската записана стойност
на температурата в охлаждащия обем е -0,9 градуса по С в 13, 56 часа на 19.05.2016 г..
Същевременно налице били стойности на температурата, равни на О градуса по С и по-
ниски, в посочените часове. Стойностите на температурата в охлаждания обем на
превозното средство били в границите между 2 и 4 градуса само в посочените интервали от
време на 18.05.2016г. Формира се извод въз основа на заключението, изработено на база
графичния запис по делото и табличния запис, приложено от ищеца, че в по-голямата част
от превоза гъбите не са били превозвани съгласно указаната от изпращача температура, а
при минусова такава и при съществени температурни разлики от положителни до
отрицателни стойности и обратно. В този смисъл вредите по товара са настъпили в резултат
на лошото изпълнение на превозвача на задължението му да опази същия по време на
превоза, а не от това, че били натоварени без преди това да са темперирани до съответната
температура от +2 до +4 градуса по Целзий. Сочи се, че при изготвяна на СТЕ вещото лице е
извършило изследване на камиона, с който е осъществен превоза, но през 2019 г.
Обстоятелството, че към този момент камионът, в частност хладилния му фургон, е
технически изправен, не означава, че това е било така и през 2016 г., когато е извършен
превозът. Заключението е изготвено въз основа на симулирана ситуация през 2019 г.,
направена не с гъби-пачи крак, които са предмет на товара, а с торби вода, които са
различни като физически състав и съдържание на влажност. Отделно от това в заключението
са дадени вероятности, като част от тях включват и скорост и обороти на двигателя, които се
отчитат при работа на двигател на определена предавка, но по делото няма доказателства с
2
каква скорост и предавка е управляван автомобилът, поради което симулация при скорост
80-90 км. в час и на 6-та предавка, не може да се вземе предвид, нито да се съобразят
обороти, които биха повлияли на температурата, след като няма доказателства камионът да е
управляван с такава скорост и предавка. Още повече, че вероятно камионът е управляван с
доста по-висока скорост на магистрали, обичайно допустима 120-130 км. в час с по-ниска
предавка, което води до по-големи обороти. Обобщава се, че заключението на СТЕ е
относимо единствено в частта му за установената от вещото лице съпоставка между
графичните записи, които са представени по делото за температурните разлики при превоза
на гъбите и табличните записи, предоставени от ищеца, въз основа на които се установява,
че същите не са били превозени съгласно указаната температура на изпращача. Частта,
съдържаща данни от направената симулация не способства за изясняване на релевантни за
процесния период и товар данни. По делото не бил представен документ за извършена в
срок периодична проверка на топломера в хладилния фургон към датата на превоза,
съобразно изискванията на чл. 38 от Закона за измерванията на средствата за измерване. Не
били ангажирани доказателства да са изпълнени изискванията на посочените подробно
стандарти за калибриране на средствата за измерване на температурата в хладилния фургон.
В този смисъл неправилно съдът приел, че превозвачът е освободен от отговорност за
вредите на товара, настъпили по време на превоза. Необоснован бил изводът му, че гъбите
не били темперирани с необходимата температура преди извършване на превоза. Напротив
от заключението на СТЕ ставало ясно, че в базата на изпращача, от която гъбите били
натоварени, същите могат да се натоварят в хладилния фургон на камиона директно от
хладилната камера. От съставената товарителница се установявало, че дружеството-
превозвач не било направило никакви възражения за състоянието на стоката. От събраните
гласни доказателства се установявало, че след извършения превоз, гъбите били върнати
обратно на изпращача в напълно негодно състояние поради унищожаването им поради
замръзване. Неправилно било прието, че изпълнението е прието. Според заключението на
ССЕ издадената от превозвача фактура за процесния период не била осчетоводена в
счетоводството на ищеца по насрещния иск. За неправилен жалбоподателят счита извода на
съда, че развалянето на договора не е настъпило, тъй като не било отправено уведомление
преди образуване на делото, доколкото за същото не е въведена форма и срок.
Изпълнението на ответника по насрещния иск не било извършено и в уговореното време,
поради което искът за претърпени имуществени вреди, представляващи стойността на
унищожения товар е основателен. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна – „Грийн Фит“ ЕООД е депозирала отговор, с който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения.
Обосновава се, че за да бъдат правилно транспортирани гъбите трябва да се натоварят
предварително охладени. В случая изпращачът не доказва този положителен факт - че
гъбите са били охладени при натоварването им до необходимата за транспортирането им
ниска температура. Ако неохладени гъби се натоварят в хладилен фургон, това ще доведе до
интензивна работа на хладилния агрегат, за да достигне зададената му температура, което от
своя страна ще доведе до замръзване на част от стоката. Според въззиваемия отговорността
е изцяло на търговеца на гъби, който не е положил дължимата грижа да ги охлади преди
натоварването им. За несъстоятелни намира оплакванията в жалбата, че изготвената СТЕ не
установявала изправност на хладилната камера. Били представени по делото доказателства
за редовна техническа поддръжка на хладилната инсталация за процесния камион от третото
лице помагач „Термо Про“ ООД. Според заключението на СТЕ хладилната камера е била в
техническа изправност и са спазени изискванията за превоз на гъби, като същата е била
охладена до изискуемата температура между 2 и 4 градуса по Целзий 2 часа преди
товаренето на стоката, като след това температурата рязко се покачва до 11 градуса, което
подсказва, че гъбите са натоварени с температура на околната среда, характерни за летния
сезон, поради което се е получил ефектът, описан в заключението. Важността на правилното
3
натоварване е потвърдена и от изготвената агротехническа експертиза.Доказало се, че в
базата на ответника, където са натоварени гъбите, няма никакви технически
приспособления за охлаждане на гъбите, както и хладилен ръкав или други, с които да се
осигури изолация от външната среда и да се запази ниската температура на продуктите.
Подробно се анализират заключенията на вещите лица. Ответникът счита за неоснователен
доводът за неотносимост на изводите на експертизата, като направена към 2019 г., а не към
2016 г. Невярно било твърдението, че експериментът бил направен с пликове с вода. Била
ползвана полиуретанова пяна, която е максимално близо до консистенцията на гъбите, за да
бъде експериментът максимално близък до действителните условия. Ответникът възразява
срещу оплакванията на жалбоподателя за неточност на проведения експеримент, на който е
присъствал и не е направил възражения. Счита за правилен изводът на съда, че не е
възможно гъбите да замръзнат, ако са били натоварени охладени до изискуемата за превоза
температура, което е отговорност на изпращача – да даде товара в състояние, годно за
издържи превоза. Не е налице и неизпълнение в темпорално отношение, доколкото страните
не са уговорили час на доставяне. За неотносимо жалбоподателят счита позоваването на
Закона за измерванията, който изцяло регламентира публично-административни отношения
и не намира приложение в случая. По изложени в отговора съображения се иска
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника по насрещния иск „ Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД не взима становище по жалбата.
Третото лице помагач на страната на ответника по насрещния иск „ Термо Про“ ООД
е изразило становище по жалбата.
Подадената въззивна жалба е допустима, като подадена против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалването и в срока по чл. 259 ГПК и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението в частта, съдържаща произнасяне по първоначално предявените искове по
реда на чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 372, ал.1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД е валидно и
допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или
отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната
квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца
твърдения. Когато първоинстанционният съд е определил неправилна квалификация на
спорното право, но я е извел от обстоятелства, на които страната се е позовала, въззивният
съд следва да даде вярната правна квалификация, доколкото същият не е обвържат от
дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска. Съобразно задължителните за
съдилищата указания, дадени в т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато въззивният
съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е
неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно
подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване,
да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания
относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на
страните необходимостта да ангажират съответни доказателства. В случая предявеният
4
насрещен иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от
неизпълнените на сключения договор, претендирани след като ищецът отправя до ответника
изявление за разваляне на договора намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
88, ал.1, изр. 2 ЗЗД, а не както е квалифицирал първоинстанционният съд по чл. 79 ЗЗД.
Тази втора хипотеза предполага действителен договор и е една от алтернативите пред
страната – да претендира реално изпълнение, обезщетение за вреди от неизпълнението или
да развали договора. В случая ищецът по насрещния иск се позовава на неизпълнение,
обусловило разваляне на договора. Въззивният съд намира, че предявеният насрещен
осъдителен иск е с правно основание чл. 88, ал.1, изр. 2 ЗЗД. Констатираната неточност,
изразяваща се в непрецизната правната квалификация е обусловила даването на указания
относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, доколкото във
фактическия състав на двете норми има различие, което е направено с доклада на съда по
чл. 267 ГПК. Първоинстанционното решение е допустимо и в частта, съдържаща
произнасяне по тази насрещна претенция, тъй като съдът е разгледал същите факти, а
дадената правна квалификация има отношение към правилността на същото.
Настоящият съдебен състав намира решението в частта, в която е разгледан
установителен иск за признаване за установено развалянето на договора за превоз за
недопустимо, доколкото съдът е бил сезиран с недопустим иск. Установителни искове за
факти с правно значение са допустими в изрично предвидените в закона случаи.
Упражняването на потестативни права, като правото на разваляне поради неизпълнение на
договор се извършва с едностранно изявление на страната или чрез предявяване на
конститутивен иск, посредством който страната упражнява свое потестативно право, като
правната промяна настъпва по силата на самото съдебно решение, когато искът се уважава.
Изрично в закона са предвидени случаите когато страната може чрез иск или възражение да
упражни свое потестативно право и липсва правен интерес от такъв иск, когато тя може да
го осъществи извънсъдебно, както е в случая – неформалният договор за превоз може да
бъде развален с едностранно извънсъдебно изявление на страната, както и с исковата молба,
с която се претендират последиците от развалянето / при иск по чл. 55, ал.1, изр. 3 ЗЗД/ или с
отговора на исковата молба по иск за реално изпълнение, ако ответникът преди това не е
приел изпълнението. В настоящия случай не се упражнява и потестативно право, а се иска
от съда да установи със сила на пресъдено нещо осъществяването му, което е недопустимо
по изложените съображения и в тази част първоинстанционното решение следва да бъде
обезсилено и производството прекратено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по
следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, БРС е приел, че страните по делото са се
намирали в търговски взаимоотношения, като въз основа договор за международен
транспорт, ответното дружество е дало заявка до ищеца за транспорт при условията на
Конвенция CMR, от Б. до Г. на товар пресни гъби на палети до 1250 кг. бруто тегло. От
приетия като доказателство по делото превод от заклети преводачи на български език на
международна товарителница № 8 ЧМР от 17.05.2016 г. е установил съдържанието на
уговореното между страните, а именно, че гъбите е следвало да бъдат транспортирани от
база на изпращача в с. К., Б. до база на получателя в гр. Г., Г., с дата на тръгване 17.05.2016
г., като е надлежно отбелязано в товарителницата в т. 8 „Резерви и бележки на превозвача
по товарене на стоките“, че товарният автомобил е тръгнал на 18.05.2016 г. в 01.10 ч. В
товарителницата изрично били посочени указанията на изпращача температурата при
превоза да бъде от +2 до +4 градуса по Целзий, както и разтоварването да бъде в работно
време на склада в Г.. В т. 16 „Специални споразумения между изпращача и превозвача“
5
имало отбелязване, че няма такива. Няма отбелязване и нищо не е посочено и в т. 18 „Други
полезни подробности“. В т. 19 е посочено, че договорена цена (без да е посочена конкретно)
ще се заплати с наложен платеж. В т. 23 е изписан регистрационният номер на превозното
средство – РК ****. В т. 24 има положен печат и подпис на получателя на стоката, като в
полето „Извъндоговорна част, запазена за превозвача“ получателят е отбелязал, че стоката е
пристигнала в 14.15. ч., с 8 (осем) часа закъснение, температурата на гъбите е – (минус) 3.8
градуса по Целзий, като получаването на стоката е под условие, тъй като стоката трябва да
се пресортира. Тълкувайки взаимната воля между страните по делото, въз основа на
сключения договор и на основание чл. 20 ЗЗД, районният съд е заключил, че между
страните по делото е постигнато съгласие относно вид и бр. на товара, цената на превозната
услуга, срокове на доставяне и плащане на цена (навло), както и договорените специални
условия, инкорпорирани в самата товарителница, а именно: температурата в товарното
помещение при натоварването на стоката и изискването да бъде спазена точно зададената
температура, която по CMR е от + 2°С до + 4°С за товара от пресни гъби. Посочените по-
горе специфични изисквания е намерил за допустими съгласно чл. 6, т. 3 от Конвенцията
CMR за международен автомобилен превоз на пътници и стоки, която казва, че освен
посочените задължителни и незадължителни реквизити по чл. 6, т. 1 и т. 2, страните могат
да впишат в товарителницата всякакви други данни, които намерят за необходими. Счел е,
че представената по делото товарителница съдържа всички реквизити, изброени в
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията и установява валидно договорно
правоотношение между ищеца като на превозвач стоката и ответника, като нейн изпращач.
Позовавайки се на съдържанието на товарителницата, приел, че страните по делото не са
договори специални условия на транспортиране, както и изпращачът – ответник не е
поставил допълнителни изисквания. Приел е, че е налице хипотезата на чл. 17, ал. 2 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, позовавайки се на
заключението на съдебно-техническата и заключението на агротехническата експертизи,
които опровергават твърденията на ответния търговец, че вредите на товара са настъпили в
резултат на лошото изпълнение на превозвача на задължението да опази същия по време на
превоза. Като причина за разваляне на гъбите е приел, че те са натоварени без да бъдат
темперирани до съответната температура от +2 до +4 градуса по Целзий. Превозвачът не е
имал задължение и обективната възможност да прецени начина на натоварване на гъбите –
тяхното темпериране, разположение и дали е било необходимо предварително охлаждане,
тъй като в случая не се касае до видим недостатък на стоката, който да може да е известен
на превозвача при приемане на стоката. Съгласно чл. 8, ал. 1 б. „б“ от Конвенцията
превозвачът проверява видимото състояние на стоката и опаковката. След като опаковането,
натоварването и подреждането на стоката е извършено от изпращач, при неподходяща
опаковка или неправилно подреждане на товара, което не може да се установи при
обикновен оглед от превозвача, не може да се вмени във вина на същия настъпилите
повреди на товара. В този смисъл е налице хипотезата на чл. 17, ал. 4, б. „г“ от Конвенцията
и ответникът следва да бъде освободен от отговорност. За неприложима съдът е намерил
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Конвенцията, според която при невписване в
товарителницата на мотивирани възражения от превозвача се презюмира, че стоката и
опаковката й са били в добро състояние при приемането й за превоз. С оглед вида на
превозвания товар, превозвачът не би могъл да установи при обикновен оглед дали стоката е
натоварена и подредена правилно и по начин, който да изключи повредата й, в случая
замръзване на гъбите. В конкретния казус се касае за обстоятелства, които превозвачът не
може да избегне и последици, които не е могъл да преодолее. Съдът се е позовал на
разпоредбата на чл. 370, ал. 1 ТЗ, която изисква товародателят да предаде на превозвача
товара в състояние, годно да издържи превоза, в зависимост от неговия вид и особените
изисквания за отделните видове товари и е формирал извод, че не може да се вмени във вина
на превозвача липсата на предварително темпериране на гъбите. Заключил е, че от
6
доказателствата по делото безспорно се установява, че гъбите не биха замръзнали, ако са
натоварени добре охладени до температурата, до която е била охладена и хладилната камера
на камиона. След като ищецът – превозвач е изпълнил всички договорености за
изпълнението на процесния договор за превоз, то искът за заплащане на процесното навло в
размер на 2880 лв., така и обусловеният от него акцесорен иск в размер на 44.89 лв. за забава
плащане на навлото от падежа 20.05.2016 г. до 14.07.2016 г. (датата на предявяването на
заявлението по чл. 410 от ГПК), ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК – 14.07.2016 г., са основателни и следва
да бъдат уважени. Изводите на съда за липса на виновно неизпълнение от страна на
превозвача на задължението му да превози товара съобразно уговореното обусловили
отхвърлянето на насрещния иск за установяване развалянето на договора. Същевременно не
се установило страните да са договорили точен час на пристигане на местоназначението в
Германия, както и, че точен час е този упоменат в товарителницата. Ищецът по насрещния
иск не ангажирал абсолютно никакви доказателства и относно твърдението си, че
договорената цена е по-висока от обичайната, тъй като е имало уговорка за ползването на
двама шофьори. Съдът е приел изявлението за разваляне на договора за несвоевременно, тъй
като ответникът е запознат с товарителницата, тъй като в графа 22 от нея е налице изрично
удостоверено – с подпис и печат, съгласие от ЕТ „Константин Димитров Натюрела“, че
стоката е натоварена, както и е издадената от ищеца фактура за превоза, макар да не е
осчетоводена от изпращача. Районният съд е приел, че не е налице валидно изразено
заявление за разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, тъй като от действията на
ответника по приемане на фактурата за осъществения превоз, ясно се установява, че е приел
изпълнението. За неоснователен и недоказан е приел насрещният иск с правно основание чл.
79 ЗЗД, с който ЕТ „Константин Димитров – Натюрела“ моли съдът да осъди „Грийн фит“
ЕООД, да му заплати нанесени имуществени вреди в размер на 6600– стойността на
развалените гъби, както и разходите за транспорт на развалените гъби, извършени със CMR
от 21.05.2016 г. Заключил е, че ответникът по насрещния иск „Грийн фит“ ЕООД е изпълнил
коректно договорните си задължения, поради което не следва да бъде ангажирана
отговорността му. В подкрепа на този извод е и факта, че при доставяне на стоката в базата
на получателя в Гютерсло, Германия, последният не е отказал да я приеме, като негодна, а
само е отбелязал, че има закъснение, (за което превозвача не може да отговаря, тъй като
няма такава договорка с изпращача) и част от гъбите са за пресортиране. От друга страна,
ЕТ „Константин Димитров – Натюрела“ е приел извършената работа и не е отправил искане
до превозвача да транспортира развалената стока за собствена сметка. Съдът е посочил, че
при липсата на виновно неизпълнение на договорни задължения е безпредметно да се
изследват въпросите за настъпила вреда, нейният размер и причинната връзка, между
неизпълнението и вредите. С оглед отхвърлянето на предявения насрещен иск, респ.
ненастъпването на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане, съдът не се е
произнесъл по предявения обратен иск от ответника по него срещу третото лице помагач –
застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, като служебно следи единствено за неприложение от страна на
първоинстанционния съд на императивна материалноправна норма /уредена в обществен
интерес/, каквото нарушение настоящият състав на съда не констатира при постановяване на
обжалваното решение. В случая не е налице и задължение за съда да следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото, съобразно задължителните за органите на
съдебната власт указания дадени в т. 1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
7
В конкретния случай доколкото се касае за превоз на товар с автомобил, с място на
изпращане и получаване в две различни държави, правното действие на твърдяната от
ищцовата страна сделка попада в приложното поле на чл. 367 ТЗ, във връзка с чл. 379 ТЗ и
чл. 49 и сл. от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), тъй като съгласно чл. 1, т. 1 от
ЗАвП, този нормативен акт урежда обществените отношения, възникнали по повод
осъществяването на международни превози на товари с автомобили, извършвани от
български или чуждестранни превозвачи. За породените от този договор правни последици
следва да намери приложение и Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR), ратифицирана с Указ № 1143/1997 г. на Държавния съвет,
обнародван в ДВ, бр. 61/1977 г., като по силата на чл. 5, ал. 4 КРБ същата е част от
вътрешното право и има предимство пред тези норми от българското законодателство,
които й противоречат.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния
съд, като изложените мотиви са изключително подробни и изчерпателни, поради което
настоящият съдебен състав препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Няма спор между страните за наличието на облигационно правоотношение,
възникнало от превозния договор и относно съществените условия на същия. Надлежно е
изготвена международна товарителница, а от ищеца е издадена и връчена на ответника
фактура № **** за сумата 2880 лв. Страните са се уговорили превозвача да тръгне на
17.05.2016 г., в 23 часа от базата на изпращача в К., като същият е тръгнал на 18.05.2016г. в
01.10 ч., което е надлежно отбелязано в товарителницата. Товарът е пристигнал на
местоназначението в Г. на 19.05.2016г. в 14.15 часа., като приемането е поставено под
условие, предвид констатираното замръзване на гъбите. Не се установяват твърденията на
ищеца, че страните са се договорили за точен час на пристигане на местоназначението в Г. и
че договорената цена е по-висока от обичайната предвид ползването на двама шофьори.
Уговорено е разтоварването на товара да се извърши в работното време на склада. В частта
относно начинът на заплащане на превозната цена – т. 17 и 19 от товаритеницата няма
отразяване.
Основният спорен въпрос е относно причината за настъпилото увреждане на товара,
съответно коя от страните следва да понесе отговорността за това. Изпълнил ли е
превозвачът задължението си да транспортира стоката при определения температурен
режим, като осигури темпериран и в пълна изправност хладилен камион. Флуктуациите на
температурата в камерата дали се дължат на обикновени физични процеси, с които
изпращачът не се е съобразил или на техническа неизправност, или небрежност на
превозвача.
Според становището от 23.12.2016 г. на „Термо про“ ООД - дружеството, което
отговаря за техническата изправност на хладилната камера на камиона, което е привлечено
като трето лице помагач в процеса на страната на ответника по насрещния иск, причината за
частичното повреждане на стоката е високата температура на стоката при товаренето
(агрегатът започва охлаждането от +11 градуса по Целзий), поради която машината дълго
време (около 15 часа съгласно данните от термолентата) е трябвало да работи с максимална
мощност, при което произвежда и вкарва значително количество студен въздух в товарното
помещение с цел бързо постигане на зададената температура. Това становище само по себе
си, като изходящо от страна в процеса, привлечена да подпомага ответника и имаща интерес
от благоприятен за него изход на спора, не представлява доказателство за сочените
обстоятелства и не обвързва съда, но същото съответства на приетите по делото експертни
заключения. Според изготвената по делото агротехническа експертиза биологичният
продукт (гъби) има своите особености и изисквания за по-дълготрайното му съхранение.
Посочва се, че има три фактора, които са от значение за правилното транспортиране на
8
гъбите по начин, който позволява да се съхранят в добър вид – заготовка на стоката,
комплектоване в отделни касети и изолация от околните предмети и въздух, правилно
натоварване и разпределение в транспортното средство – предварително охлаждане на
гъбите до температурата на хладилната камера на камиона, т.е. 2-4 градуса по Целзий, както
и гъбите да бъдат натоварени с помощта на хладилен ръкав, който да осигури необходимата
изолация от влиянието на температурата на околната среда, както и изолация на
помещението в превозното средство и наличие на гарантирана климатична уредба за
поддържане на необходимата технологична температура за времето на превоза. От
заключенията, както и от дадените пояснения в с.з., по допуснатата съдебно – техническа
експертиза се установява, че към момента на извършване на огледа базата на ЕТ
„Константин Димитров – Натюрела“, където е натоварена стоката, е налице една хладилна
камера, която се експлоатира и може да бъде използвана за охлаждане на гъби. В базата не е
налице хладилна система, служеща за поддържане на температурата в буферното
помещение пред експлоатираната хладилна камера. Помещението се затваря от стандартна
врата с електрическо задвижване. Не са налице технически съоръжения, ограничаващи
инфилтрацията на външен въздух и съответно повишаването на температурата на въздуха в
буферното помещение и в охлаждания обем на превозното средство при товарене. В
допълнително заключение вещото лице Влашки е посочил, че не съществува техническа
възможност превозното средство да бъде изцяло в буферното помещение. Възможно е
превозното средство да премине частично през вратата на буферното помещение и
товаренето да се извършва директно от хладилната камера. В съдебно - техническата
експертиза с вх. № 1196/17.06.2019 г. се посочва, че складовата база на ответника позволява
част от превозното средство да влезе в непосредствена близост до хладилната камера, в
която са били съхранявани гъбите преди натоварването им в хладилната камера на камиона
с цел транспортирането им до Г.. Въпреки това отново процесът на товарене не е изолиран.
В техническата експертиза с вх. № 1068/30.05.2019 г. се заключава, че „при липса на
вътрешен топлинен товар, т.е. ако продуктът е натоварен предварително охладен до
изисквания температурен режим, по време на кратките работни цикли на хладилния
агрегат, въпреки отрицателната температура на въздушния поток на изхода на
изпарителя, не са налице предпоставки за преохлаждане или частично замръзване на
продукта. При наличие на вътрешен топлинен товар, вследствие на това, че продуктът не е
предварително охладен, температурата на входа на изпарителя, където е разположен
сензорът на управляващото устройство, се задържа над зададената стойност за дълъг
интервал от време. Това води до продължителна работа на хладилния агрегат, поради факта,
че не може да достигне зададената температура. В заключението на същата техническа
експертиза експертът посочват, че не е налице хладилна система, служеща за поддържане на
температурата в буферното помещение пред експлоатираната хладилна система на
ответника. Помещението се затваря от стандартна врата с електрическо задвижване. Не са
налице технически съоръжения, ограничаващи инфилтрацията на външен въздух и
съответно повишаването на температурата на въздуха в буферното помещение и в
охлаждания обем на превозното средство при товарене. Вещото лице в откритото съдебно
заседание от 04.06.2019 г. заявява, че гъбите започват да замръзват при отрицателната
температура от -0,9 градуса по Целзий и за да замръзнат трябва да са били изложени в
продължителен период от време на тази температура. В заключението на експертизата се
посочва, че най-ниската записана стойност на температурата в охлаждащия обем е -0,9
градуса по Целзий в 13:56 ч. на 19.05.2016 г. Следователно не е възможно гъбите да
замръзнат, ако са били натоварени охладени до изискуемата за превоза температура, защото
най-ниската отчетена стойност по време на целия превоз е била -0,9 градуса по Целзий за
период от 1 минута, което е невъзможно да доведе до замръзване на гъбите. Очевидно
несъответствието на поддържаната по време на превоза температура с уговорената само по
себе си не би довело до частичното замръзване на гъбите, ако същите са били темперирани
9
до необходимата температура. Настоящият състав намира, че до замръзването им се е
стигнало, тъй като са натоварени топли в камиона с температура много по - висока от 2-4
градуса, което е довело до тяхното кондензиране, както и хладилният агрегат на камиона е
работил с максимална мощност, за да достигне зададената температура от 2-4 градуса, което
вкарва значително количество студен въздух и кондензиралите гъби замръзват.
Относно достоверносността на показателите, отразени в регистриращото
температурата устройство на автомобила се установило при проведения експеримент, то
показва стойности, които са много близки до измерващите калибрирани уреди на експерта,
изготвил експертизата. Според жалбоподателя заключението на СТЕ е относимо единствено
в частта му за установената от вещото лице съпоставка между графичните записи, които са
представени по делото за температурните разлики при превоза на гъбите и табличните
записи, предоставени от ищеца, въз основа на които се установява, че същите не са били
превозени съгласно указаната температура на изпращача. Той иска те да се кредитират, като
същевременно оспорва техническата изправност на топломера на хладилния фургон, като в
тази връзка твърди, че не бил представен документ за извършена в срок периодична
проверка на топломера в хладилния фургон към датата на превоза, съобразно изискванията
на чл. 38 от Закона за измерванията на средствата за измерване. Частта от експертизата,
съдържаща данни от направената симулация според него не способства за изясняване на
релевантни за процесния период и товар данни. Възраженията му и относно това, че
симулацията е извършена през 2019 г., направена не с гъби-пачи крак, които са предмет на
товара, а с торби вода, които са различни като физически състав и съдържание на влажност,
както и са дадени вероятности, като част от тях включват и скорост и обороти на двигателя,
които се отчитат при работа на двигател на определена предавка, но по делото няма
доказателства с каква скорост и предавка е управляван автомобилът, поради което
симулация при скорост 80-90 км. в час, не са релевирани своевременно пред първата
инстанция и жалбоподателят не се е възползвал от правото си да поиска допълнителна или
повторна експертиза. Поначало съдът не е задължен за приеме установеното в експертното
заключение, но в случая намира същото за изключително подробно, обосновано,
компетентно дадено и способстващо за изясняване на релевантни за спора факти.
Извършеният експеримент е направен при максимално близки условия до тези при
извършения превоз, подробно описани в заключението и възпроизведени в
първоинстанционното решение. За измерване на температурата на въздуха в охлаждания
обем на превозното средство са използвани четири броя измервателни и записващи уреди
марка Testo, модел 174Т. Сертификатите за калибриране на изброените измервателни уреди,
издадени от лаборатория, акредитирана от НА „БСА“, с регистрационен номер 11-ЛК, са
представени в Приложение 1 към заключението. За референтни стойности на температурата
в направения анализ служат стойностите, измерени от посочените калибрирани уреди.
Първият работен режим, в който са извършени измервания на температурата на въздуха в
охлаждания обем на превозното средство, е без вътрешен топлинен товар, т.е. в превозното
средство не е натоварена топлоакумулационна маса (водни пакети). За нуждите на
експеримента и с цел да се поддържат приблизително постоянни обороти на двигателя,
съответстващи на движение с постоянна скорост в диапазона от 80 до 90 км/ч на шеста
предавка, посредством специално приспособление са фиксирани положението на педала на
газта и оборотите на двигателя на приблизително 1750 оборота в минута. Вторият работен
режим, в който са извършени измервания на температурата на въздуха в охлаждания
обем на превозното средство, е при наличие на вътрешен топлинен товар. Топлинният товар
от продукта е симулиран посредством топлоакумулационна маса, състояща се от 200 броя
водни пакети, като всеки пакет съдържа 5 dm3 вода, поставена в полимерна опаковка,
изработена от полиетилен. Вещото лице е конкретизирало, че при плътност на водата при
посочената температура от 999,65 кг/куб.м. масата на водата в един пакет е приблизително 5
кг., или общо за 200 пакета – 1000 кг. Експертът е уточнил, че с оглед дебелината на
10
полиетиленовата опаковка от 40 микрона, то нейните термично съпротивление и
топлоакумулационна способност са пренебрегнати при анализа. Преди товарене водните
пакети са темперирани за 24 часа при постоянна температура. С цел максимална точност,
уредите са поставени между пакетите 30 минути преди да бъде отчетена температурата. С
цел да се осигури достатъчно голяма топлообменна повърхност, съизмерима с тази на
превозваните гъби, водните пакети са разпределени в сто броя полимерни щайги,
аналогични на използваните при превоза на гъбите, натоварени равномерно в
охлаждания обем на превозното средство. Вещото лице е посочило, че
топлоакумулационната способност на полимерните щайги е пренебрегната, т.е. прието е, че
разликата в броя на натоварените щайги при извършване на превоза и при провеждане на
експеримента няма съществено влияние върху крайния резултат. Влажностният товар е
симулиран като в охлаждания обем са поставени общо 100 dm3 полиуретанова пяна
(дунапрен), напоена с приблизително 50 dm3 вода с температура приблизително 20 °С.
Полиуретановата пяна е разпределена в 16 броя щайги, натоварени равномерно в
охлаждания обем на превозното средство, над щайгите, съдържащи водни пакети. В
заключението е посочено, че температурата на въздуха в охлаждания обем е измервана и
записвана през интервал от 1 минута посредством калибрираните измервателни устройства в
четири точки. С цел по време на измерванията да бъде симулирано и изследвано влиянието
на оборотите на двигателя, респективно оборотите на основния хладилен компресор и
съответно на моментната хладилна мощност на агрегата, върху динамиката на
температурния режим в охлаждания обем, в 18:27 часа педалът на газта е освободен от
специалното приспособление за фиксиране и оборотите на двигателя са понижени до
обороти при празен ход. Като резултат от понижаването на оборотите на двигателя се
наблюдава редуциране на скоростта на понижаване на температурата в охлаждания обем,
без да е налице съществено изменение в цялостния ход на температурните криви.
Двигателят работи на празен ход до 18:55 часа. С цел да бъде симулирана реална
експлоатация на превозното средство в 21:12 часа, е извършено отваряне на вратите на
товарното отделение за период от 2 минути. Вследствие на това, е констатирано моментно
повишаване на температурата в охлаждания обем, измерена от четирите калибрирани уреда,
ограничено до приблизително 0,6 °С. Експериментът е направен с продукт, максимално
близък по естеството си до превозвания товар, при наличие на технически изправна система
на измерване на температурата, като няма основание, при доказателства, опровергаващи
това, съдът да приеме, че същата не е била изправна към момента на извършване на
превоза. Възражението, че експериментът не допринася за изясняване на обстоятелствата по
делото и поради това, че е проведен при използване на 6-та предавка на автомобила и при
скорост 80-90 км./час, а нямало данни за конкретната скорост и предавка, с която е бил
управляван автомобилът е необосновано, тъй като използваната скорост е приблизителна
средна величина, която може да даде ясен ориентир за влиянието на този показател.
Действително няма как симулацията да се извърши при абсолютно идентични условия, но
резултатите от същата, преценени в съвкупност с останалия доказателствен материал –
заключението на агротехническата експертиза, обосновават извода, че причина за
настъпване на замръзването на това, че гъбите са натоварени топли в камиона с температура
много по - висока от 2-4 градуса, което е довело до тяхното кондензиране, както и
хладилният агрегат на камиона е работил с максимална мощност, за да достигне зададената
температура от 2-4 градуса, което вкарва значително количество студен въздух и
кондензиралите гъби замръзват, доколкото както е разяснено както принципно положение
от вещото лице, че при подходящото им предварително охлаждане, не би се стигнало до
този резултат само поради колебанието в температурата, а именно да са поставени при
отрицателната температура от -0,9 градуса по Целзий продължителен период от време.
Отговорност за състоянието на товара в момента на предаването на стоката на
превозвача носи единствено ответника ЕТ „Константин Димитров - Натюрела“.
11
Разпоредбата на чл. 370, ал. 1 ТЗ изисква товародателят да предаде на превозвача товара в
състояние, годно да издържи превоза, в зависимост от неговия вид и особените изисквания
за отделните видове товари. Поради тази причина не може да се вмени във вина на
превозвача лошото качество на гъбите. Правилни за изводите на районния съд, че е налице
хипотезата на чл. 17, ал. 2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
на стоки. Не може да се приеме, че превозвачът е имал задължение и обективната
възможност да прецени начина на натоварване на гъбите – тяхното темпериране,
разположение и дали е било необходимо предварително охлаждане, доколкото не касае до
видим недостатък на стоката, който да може да е известен на превозвача при приемане на
стоката. След като опаковането, натоварването и подреждането на стоката е извършено от
изпращач, при неподходяща опаковка или неправилно подреждане на товара, което не може
да се установи при обикновен оглед от превозвача, не може да се вмени във вина на същия
настъпилите повреди на товара. Поради това не е налице и виновно поведение на
превозвача, поради което и на основание чл. 17, ал. 4, б. „г“ от Конвенцията ответникът
следва да бъде освободен от отговорност. Правилни са съжденията за неприложимост на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Конвенцията – при невписване в товарителницата на
мотивирани възражения от превозвача се презюмира, че стоката и опаковката й са били в
добро състояние при приемането й за превоз, тъй като с оглед вида на превозвания товар,
превозвачът не би могъл да установи при обикновен оглед дали стоката е натоварена и
подредена правилно и по начин, който да изключи повредата й, в случая замръзване на
гъбите. Изложеното обуславя извода, че превозвачът е изправна страна по договора за
превоз, като е извършил същия съобразно уговореното, като е осигурил първоначално
необходимия температурен режим / въпреки отклоненията впоследствие, които сами по себе
си не биха могли да доведат до увреждането на товара/ и е доставил стоката до
местоназначението й съобразно уговореното, поради което му се дължи възнаграждение за
извършеното. Приложение намира разпоредбата на чл. 372, ал.1 ТЗ, която посочва като
задължено лице товародателят, доколкото страните не са договорили друго. Отбелязване, че
възнаграждението ще се заплати от получателя в товарителницата няма. Посочването на в т.
19 от същата „наложен платеж“ е бланково. С оглед на тези съждения правилно е уважен
предявеният по реда на чл. 422 ГПК, вр. с чл. 372, ал.1 ТЗ иск и обусловеният от него иск по
чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
В тежест на ищеца по насрещния иск по чл. 88, ал.1, изр. 2 ЗЗД е да установи
сключването на договора, че договорът е развален поради виновно неизпълнение на
задълженията на ответника, като ищецът да е бил изправна страна относно тези си
задължения, обуславящи насрещните такива на ответника, както и претърпените вреди, а в
тежест на ответника да докаже изпълнението на задължението си да превози стоката
съобразно уговореното. Безспорно установено е наличието на сключен между страните
договор за превоз. Ищецът по насрещния иск не установи страните да договорили точен час
на пристигане на местоназначението в Германия, както и договорената цена да е била по-
висока от обичайната, тъй като е имало уговорка за ползването на двама шофьори, за да се
преценява евентуално неизпълнение на такива задължения на превозвача. Ищецът не
установи и да изправна страна относно тези свои задължения, обуславящи насрещните
такива на ответника, а именно, за да може ответникът за извърши да превози стоката
съобразно уговореното, тя да му е предоставена в необходимото състояние, годно да
издържи превоза по изложените по-горе съображения относно липсата на темпериране на
гъбите. Липсата на виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на
превозвача обуславя извода, че в правната сфера на ищеца не възникнало потестативното
право да развали договора, съответно е безпредметно да се изследват въпросите за
настъпила вреда, нейният размер и причинната връзка, между неизпълнението и вредите.
С оглед на изложеното правилно районният съд е отхвърлил насрещната претенция
12
на ЕТ „Константин Димитров – Натюрела“ срещу „Грийн фит“ ЕООД, за заплащане на
сумата в размер на 6600 евро– стойността на развалените гъби, както и разходите за
транспорт, извършени с CMR от 21.05.2016 г., ведно със законната лихва от предявяване на
насрещния иск до окончателното изплащане на сумата и респективно не е разгледал
предявеният от „Грийн фит“ ЕООД обратен иск срещу третото лице помагач –
застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да се обезсили в
частта, съдържаща произнасяне по иска по чл. 124 ГПК за установяване на настъпило
разваляне на договора за превоз, а в останалата част, като правилно да се потвърди.
Относно разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
На ответника по жалбата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се
присъдят сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение,
чието извършване е удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие от
11.12.2020 г. Настоящият съдебен състав намира за основателно направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение в размер на 4000 лв.
Съгласно чл. 2, а. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно. За първоначалния иск по чл. 372, ал.1 ТЗ
възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е 431,60 лв., за иска по чл. 86 ЗЗД –
възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 1от Наредбата 300 лв., за иска по чл. 124 ГПК
възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е 431,60 лв. и за иска по чл. 88 ЗЗД –
836,10 лв. или сумарно 1999, 30 лв. В случая съдът отчита, че естеството на спора се
характеризира с правна и фактическа сложност с оглед фактологията и естеството на
правните въпроси, както и че се касае за защита по няколко иска – главни, насрещни и
обратни, поради което намира, че дължимият размер на възнаграждението е над
минималния по Наредбата, а именно в размер на 3000 лв.
Изходът на спора по иска по чл. 124 ГПК не налага промяна в разпределението на
разноските пред първата инстанция, тъй като съгласно чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има
право на разноски и при прекратяване на делото.
Предвид цената на исковете, доколкото се касае за търговски спор по смисъла на чл.
365, ал.1 т. 1 ГПК, вр. с чл. 286, ал.1, т.2, вр. с чл. 1, ал.1, т. 5, предл. 3 ТЗ и съобразно
нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Пернишкият окръжен съд,
РЕШИ:
13
ОБЕЗСИЛВА решение № 132/10.09.2020 г., постановено по гр.д. № 249/2016 г. на Районен
съд – Брезник, в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЕТ „Константин Димитров
Натюрела“ срещу „Грийн Фит“ ЕООД иск за признаване за установено, че договорът за
извършване на транспортна услуга от 17.05.2016г. е развален, като недопустимо и
ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 132/10.09.2020 г., постановено по гр.д. № 249/2016 г.
на Районен съд – Брезник в останалата част.
ОСЪЖДА ЕТ „Константин Димитров – Натюрела”, с ЕИК ********, с адрес на
управление: ****, представлявано от К. Д. Д. да заплати на „Грийн Фит“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ****, сумата в размер на 3000 лв.
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД и „Термо Про“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14