№ 5001
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110147735 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е от „Т. срещу М. К. К. осъдителен иск с правно основание чл.
221, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 571.36
лв. – обезщетение поради прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ в размер на едно брутно трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
в който заявява, че признава предявения иск, но счита, че не е дала повод за
завеждане на делото, поради което моли в нейна тежест да не бъдат възлагани
разноски.
В открито съдебно заседание от 25.11.2021 г. ищецът е поискал
постановяване на решение при признание на исковете по реда на чл. 237 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 221, ал. 2 КТ.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните
1
по делото доказателства намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК
за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът е признал
иска, налице е искане на ищеца за постановяване на решение по този ред, като
същевременно признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и
ответникът може да се разпорежда с него. Ето защо искът следва да бъде
уважен, без да се сочат мотиви за това. Следва да се присъди и законна лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба /17.08.2021 г./ до
окончателното ѝ изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца нему се
следват разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК в общ размер 350 лв. за
внесена по сметка на съда държавна така и за изплатено адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е дал повод за
завеждане на делото, поради което и не следва да понася разноските в
производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Двете предпоставки се изискват
кумулативно. В настоящия случай поведението на ответника е такова, че
следва да се приеме, че същият е дал повод за завеждане на делото. Това е
така, тъй като, видно от представената заповед № 30/21.05.2021 г. за налагане
на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудов договор №
211/11.01.2021 г., в нея е записано, че служителят М. К. К. дължи
обезщетение на работодателя по чл. 221, ал. 2 КТ вр. чл. 221, ал. 4, т. 2 КТ в
размер на 571.35 лв. Препис от посочената заповедта е връчена на ответника
преди депозирана на исковата молба – на 29.05.2021 г. Исковата молба е
депозирана в съда на 17.08.2021 г., като към тази дата ответникът не е
заплатил дължимата сума, за което е бил уведомен. Предвид изложеното
съдът достига до извода, че към датата на образуване на настоящото
производство ищецът е бил носител на едно изискуемо спрямо ответника
вземане, което не е било погасено чрез плащане, поради което следва да се
приеме, че с поведението си М. К. К. е станала повод за завеждане на делото и
следва да понесе отговорността за разноските.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С. да
заплати на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. на
основание чл. 221, ал. 2 КТ сумата 571.36 лв., представляваща обезщетение
поради прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал.
2, т. 6 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба
/17.08.2021 г./ до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК – сумата 350 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3