РЕШЕНИЕ
№
***, 14.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Д. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8648 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор *** срещу
И.Т.И. ЕГН **********,***, съединени в
условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 419,29 лева за консумирана топлинна
енергия, от които 391,78 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2018 г.,
както и 27,51 лева, представляващи лихва за забава за периода от 03.05.2017 г.
до 02.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по
делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 7148/2018 г. по описа на ПлРС е
уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който е
уведом за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е и
депозиран настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда
доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот-
апартамент с абонатен № 1001154, находящ се в ***е
клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила
30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007
г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и
ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този
случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се,
че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от
ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от
приложената по ч.г.д. № 7148/2018 г. извлечение от сметка за абонатен номер № 1001154
ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил
задължението си. Излага се и, че сградата – етажна собственост на адрес, ***, в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна
енергия до имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Х.и Р.“ ЕООД. Навеждат се доводи, че сумите за топлинна енергия за периода за
процесния имот са начислявани от „Т.П.“ ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата фирма „Х.и Р.“ ЕООД на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Излага, че процесната сума вкл.: сума за отопление без ИРУ в
размер на 142,12 лева; сума за топлинна енергия от отдадена страдна инсталация
в размер на 242,13 лева и сума в размер на 7,53 лева за услугата дялово
разпределение. Сочи и, че в имота на ответника има единствено щранг лира, като
няма монтирани водомери и уреди. Моли се съда, по реда на чл.219, ал.1 ГПК, да
бъде привлечено като трето лице помагач и „Х.и Р.“ ЕООД. В подкрепа
на искането си сочи, че има сключен договор при общи условия с „Х.и Р.“ ЕООД за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия
между потребители в сграда –етажна собственост. Твърди, че през процесния
период остойностяването на топлинната енергия за процесния имот е ставало по
данни предоставяни от тази фирма. Излага се, че отношенията между дружеството -
ищец и фирмите за дялово разпределение се уреждат и с ОУ на договорите между „Т.П.“ ЕАД и търговец по см. на
ЗЕ, за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в СЕС ***. Твърди се, че за третото лице помагач съществува
правен интерес да участва в делото, тъй като с участието си може да докаже, че
извършеното от нейни служители разпределение на топлинна енергия е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно ОУ, както и подписания
от страните договор. Навежда доводи, че за ищцовото дружество съществува правен
интерес от привличането на това трето лице – помагач, тъй като при евентуално
неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово
разпределение на топлинна енергия дружеството може да заведе регресен иск срещу
него. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск, както и искането за привличане на
трето лице помагач. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното
производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявените искове като
основателни и доказани. Претендира присъждането на разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът, е депозирал отговор на исковата молба. Счита,
че депозираната искова молба е неоснователна. Твърди, че не е купувач на ТЕ,
както и, че никой не може да го задължи да купи нещо, което не желае. Излага,
че за да се отоплява е изградил камина с въздушно отоплени, като е изолирал
тръбите с коменостъклена вата, за да не ощетява ищеца. Моли съда ТЛП да извърши
замервания в имота му, както и да извършат проверки на абонатни станции.
В проведеното по
делото о.с.з. ответникът моли съда да отхвърли предявения иск като
неосноветелен и недоказан. Представя писмена защита.
В проведеното по
делото о.с.з. третото лице – помагач „Х.и Р.“ ЕООД не изпраща представител.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 7148/2018 г.
по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: 391,78 лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2017 г. до 30.04.2018 г., лихва
върху главницата в размер на 27,51 лв. за периода от 03.05.2017 г. до
02.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
молбата 05.10.2018 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени
деловодни разноски в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. Въз основа на подаденото заявление е издадена
заповед за изпълнение № 4428/08.10.2018 г.,
като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника, поради
което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на
същствуващото си право, предмет на
разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в ***, от които се
установява какви са общите условия, които действат по отношение на
потребителите на топлинна енергия в ***.
От приложената по
делото Препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна
енергия се установява и какви са задълженията на ответника по делото.
Видно е от представените по делото фактури, че
ищецът е издавал такива за доставената на ответника топлинна енергия.
Установява се от приложеното по делото писмо
от Дирекция „Местни данъци и такси“, къч община Плевен, че същите са уведомили
ответника по делото какви са задълженията му към общината за процесния
топлоснабден недвижим имот.
От представения по делото /л.196/ НА за
собственост на недвимиж имот № 178, том І, рег. № 1717, дело №126 от 2014 г. на
нот.*** с район на действие ПлРС се установява, че са продали на съсобственика
си, в сграда етажна собственост, находяща се на *** собственото си таванско
помещение.
Приобщени като доказателства по делото са и
представените от ТЛП месечни начисления за процесния период по отношение на
топласнабдения имот.
Приложени по делото са и представените
документи от ТЛП, а именно: договори с фирма „ QUNDIS GmbH“, с
които на „Х.и Р.“ ЕООД е разрешено да разпространяват, монтират и изчисляват
техни ТРУ; специфики, които са представени от фирмата „QUNDIS GmbH“ и
инструкция за ползване на ТРУ на български с опростена ЕС декларация за
съответствие.
Установява се от приложеното по делото писмо
от ищеца до ***, че във връзка с заявена от нея молба за монтаж на индивидуален
контролен топломер на сграда, находяща се в ***, *** са извършили проверка, при
която се е установило, че: абонатната станция захранваща посочения адрес
захранва и сградите с адрес *** и е монтирана н сградата на ***; че вътрешната
отоплителна инсталация е разделена на три клона, като два отделни клона
захранват сградите с №5 и №7, и един общ захранващ тяхната сграда и №9и №13,
поради което не съществува практически техническа възможност за монтаж на
контролен топломер, който да отчита само топлинната енергия, изразходвана от
посочената сграда; че количеството ТЕ се измерва със средство за измерване на
търговско плащане / топломер/, монтиран в абонатната станция и отговарящ на
изискванията на Закона за измерванията. Посочено е, че при желание, съгласувано
с всички съсобственици на имоти топлоснабдени от общата абонатна станция, може
да си закупят и монтират контролни топломери за всички клонове на инсталацията,
за което е необходимо: да се изготви проект за установяване на вида,
размерността и мястото на монтаж на контролните топломери, който да се
съгласува с „Топлофикация плевен“ и фирмата за дялово разпределение, обслужваща
сградите; че контролните топломери, следва да бъдат доставени или одобрени от
фирмата, извършваща дяловото разпределение; че следва да бъде изготвено
споразумение между всички собственици на имоти, топлоснабдени от абонатната
станция, за разпределение на отчетената ТЕ по търговски уред и начина на
разпределение на разликата, измерена по него и контролните топломери. Представени са от ищеца по делото и:
показания на топломер ***; констативен протокол за абонатна станция № 238 от
25.03.2016 г. от който се установява, че е подменено средството за търговско
мерене – топломер в абонатната станция на адрес: ***; свидетелство от проверка
на топломер № 229 от 21.03.2016 г. от лаборатория „АРТТЕСТ“ от който се
установява, че съгласно направените измервания сваленият топломер съответства
на одобрения тип; констативен протокол за абонатна станция № 238 от 22.02.2018
г. от който се установява, че поради изтичането на двугодишния срок на
топломера е подменено средството за търговско мерене – топломер в абонатната
станция на адрес: ***; свидетелство от проверка на топломер № ІІ-97 от
12.02.2018 г. от лаборатория „АРТТЕСТ-Б“ от който се установява, че съгласно
направените измервания сваленият топломер съответства на одобрения тип; списък
на абонати на абонатна станция № 100238 към дата 31.03.2018 г.
По
делото са приобщени и СТЕ, които съдът кредитира в частите, които са приети
като обективно и компетентно дадени. Съобразно заключението на ВЛ П.Д. до имота
на ответника е доставена ТЕ. Съобразно заключението на ВЛ К.Н.Б. се установява,
че: в имотът на ответника е налице щранг лира, като не е посочено къде се
намира тя, тъй като са поискани, но не са представени проектни данни, от които
да се съобрази къде се намира тя; фактурираните от абоната суми са верни, но
само доколкото съответстват на данните на общия топломер в АС и от ФДР, като по
пера за процесния период са по констатациите за възложените на абоната суми;
налице е несъответствие на първи принцип за ДР на ТЕ: топлозахранените 5 броя
СЕС са топлинноотделени, т.е. нямат обща стена; топлинните загуби на единица ТЕ
за БГВ и/или ТЕ за отопление в отделните СЕС са различни; няма данни за наличие
на контролни топломери и водомери за БГВ за отделните топлоснабдени СЕС и/или
за споразумения между собствениците им за разделяне между сградите на ТЕ за
разпределение – т.е. липсват данни за разделяне на ТЕ, за разпределение между
отделните СЕС преди разпределянето им между абонатите; неправилно ТЕ е разпределяна
общо между абонатите в топлозахранваните сгради; дяловото разпределение на ТЕ в
СЕС е принципно приложима за всяка топлозахранвана СЕС към АС по отделно, но не
е приложимо при процесните условия, още по-малко по начинът по който е
направено – без изравнителни сметки, т.е. методиката е нарушена, като при
наличните топлотехнически обстоятелства в СЕС не е предварително разделяна ТЕ
за разпределение между отделните СЕС към АС и не е прилагано едногодишно ДР на
ТЕ със съответните изравнявания; спрямо абоната не е спазена методиката към НТ
за разпределението на ТЕ; разпределената на абоната за процесния период ТЕ е
невярна; обичайната практика за отчет при абонатите на ищеца е спазена; дори и
ако съпътстващите ДР на ТЕ процедури са приложими /а те не са/, то не са
спазени.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание ВЛ обяснява, че чл.60 от Наредбата е обяснено, че следва да има
контролни водомери и топломери на всяко отклонение, към всеки отделен блок. Сочи,
че не му е представено споразумение от блоковете за разпределение на ТЕ.
Излага, че в случая разпределението е извършено заедно, което води до
изкривявания, които не може да обясни, тъй като няма данни за такова
споразумение или за отчетени подобни уреди.
По делото са събрани и гласни доказателства
посредством разпита на св.***, представител на ТЛП за гр.Плевен. Същият сочи,
че всеки месец отчетник ходи и отчита топломерите без да има изравнителни
сметки, тъй като наредбата не позволява. Твърди, че на всеки един изход към
съответната абонатна станция няма контролен топломер; по отношение на
индивидуалното отчитане на всяка абонатна станция, обяснява, че същата е
собственост на ищеца и той няма как да разреши този въпрос. Пояснява, че е
много важно абонатите да са поискали, а и предполага, че са поискали да се
разделят петте сгради поотделно, което физически е невъзможно.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения
адрес е присъединена към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител
на топлинна енергия
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението -
главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената
топлоенергия - по количество и качество.
В тежест на
ответника е да докаже, всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни правни
последици, вкл. и, че е платил процесните суми
Не се
спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, с както и, че
ответникът е възразил срещу издадената заповед и в изпълнение указанията на
съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство и неговата допустимост.
Не се спори и, че ответника е собственик, съответно и ползвател на недвижим имот,
находящ се ***, с аб. № 1001154 и, че сградата,
в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД,
поради което и съдът приема, че същата е потребител на топлинна енергия по см.
на чл.153 ЗЕ
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1
ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия.
Спорно по делото е доставената
топлинна енергия, каквато се установи, че е доставяне до имота на ответника
изчислена ли е съгласно нормативните изисквания – спазени ли са изискванията
на Наредба за топлоснабдяването №16-334
относно измерването и разпределение на топлинната енергия, отчетена от
средството за търговско измерване в абонатната станция, в хипотезата на
присъединени няколко сгради към нея и методиката за изчисляване. В чл.52 ал.1
т.1 – т.3 от Наредбата 16-334, са предвидени изрични разпоредби относно
средствата, които се използват за отчитане на енергията, която следва да бъде
разпределена за индивидуален жилищен имот, в случаите, когато същият е част от
етажна собственост, захранвана от една абонатна станция, а в ал.5 на същия
текст, и хипотезата, при която са налице присъединени две или повече сгради към
една абонатна станция, предвид на което енергията следва първо да бъде
разпределена между двете сгради. Сочи се, че за дялово разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
използват средства, монтирани след средството за измерване за търговско
плащане, както следва: т.1. индивидуални
разпределители на топлинната енергия, инсталирани върху всички отоплителни тела
и/или индивидуални топломери за имотите, съответстващи на действащите в
страната стандарти и нормативни актове; т.3. допълнителен контролен топломер, който служи за
отчитане на енергията за отопление като част от общата енергия през
отоплителния период, отчетена със средството за търговско измерване на
количеството топлинна енергия в абонатната станция; монтира се от
топлопреносното предприятие след подгревателя за отопление в абонатната станция
по искане и за сметка на етажната собственост и се уведомява лицето по чл.139б,
ал. 1 ЗЕ. Съгласно
чл.52, ал.5 „При присъединени две или повече сгради към една абонатна станция дяловете
потребена топлинна енергия от отделните сгради се определят по изчислителен път
с помощта на контролни топломери и водомери“. Съдът приема, че в случая е приложим
предвидения в ал.5 начин на отчитане на потребената топлинна енергия, който не
е спазен, предвид безспорно установената по делото липса на монтирани контролни
топломери за всяка от сградите, показанията на които да бъдат отчетени.
Разпоредбата на чл.52 ал.1 т.1 –
т.3 урежда дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сграда
етажна собственост, а не разпределението на топлоенергията между две и повече
сгради, присъединени към една абонатна станция. В случая не е отчетено
обстоятелството, че всичките
индивидуални жилищни имота, захранвани от процесната АС са разположени в
няколко отделни сгради. При наличието на две и повече сгради, присъединени към
една абонатна станция, следва задължително да има монтирани контролен топломер
и контролен водомер, с помощта на които по изчислителен път да се измерва топлинната
енергия, потребена от отделните сгради, която се използва като количество при
измерване на сградната инсталация. За монтирането на контролния топломер по
чл.52 ал.5 законодателят не е предвидил да бъде направено искане от етажната
собственост, доколкото се касае за няколко отделни сгради, а не за една етажна
собственост. В настоящия случай такова е поискано, но отказано. При действието
на разпоредбите на чл.52 от наредбата, монтирането и използването на контролни
топломери се явява единствения законосъобразен начин за определяне на
потребената топлинна енергия от сграда, захранвана от АС, към която са
присъединени няколко сгради.
В използваната за разпределение
на топлоенергията Методика, е предвидено в т.6.1.5 за сгради - етажна
собственост, по чл.60 /присъединени към една абонатна станция/, „топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, се изчислява за всяка сграда поотделно“. В случая, без
наличието на контролен топломер, няма начин за изчисляване на отдадена за
отделната сграда топлоенергия, което прави невъзможно изчислението на
количеството топлоенергия за сградна инсталация на всяка отделна сграда.
Обстоятелството, че Наредбата за
топлоснабдяването е посочила различни правила за разпределение на топлинната
енергия между абонатни станции и сгради и дялово разпределение на
топлинна енергия между клиентите в сграда - етажна собственост,
предполага, че не може да бъде прието, че сградните инсталации в отделни
сгради, макар и присъединени към една абонатна станция, отдават същата топлина,
както сградната инсталация в една сграда, поради което е предвидено
предварително отчитането на отдадената топлоенергия за всяка сграда поотделно,
а след това – между отделните обекти в етажната собственост.
Разпоредбата на чл.60 от
наредбата предвижда, когато към една абонатна станция са присъединени повече от
една сгради, количеството доставена топлинна енергия се разделя между тях от
топлопреносното предприятие или от доставчика самостоятелно или чрез възлагане
на лице по чл.139б ЗЕ, по два начина: 1. по контролни топломери и водомери за
топла вода за отделните сгради, инсталирани в абонатната станция преди
присъединителните топлопроводи, или 2. пропорционално на инсталираната мощност
на сградните инсталации съгласно споразумението по чл.35, ал.1, т.4. В случая
се установи, че в сградата, където се намира имота на ответника не е монтиран
контролен топломер, който да отчита разпределената топлоенергия по отделно за
всяка сграда, на базата на която по формулата, предвидена в Методиката, да бъде
изчислен и делът на индивидуалния имот за отдадената енергия за сградна
инсталация. Не е налице и сключено споразумение, каквато възможност е
предвидена в чл.60 ал.1 т.2.
При така изложеното, съдът счита,
че общото количеството на потребената от ответника топлинна енергия през
процесния период е незаконосъобразно изчислена. Нарушени са разпоредбите, както
на Наредбата, така и на Методиката, поради което не би могло да се определи
реално потребената топлоенергия, както за сградна инсталация, така и за ТЕ,
доставена без ИРУ. В хода на производството, ищцовото дружество, макар да
доказа иска си по основание, не доказа неговия размер, поради което съдът
счита, че предявеният иск за заплащане на използвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.03.2017г. до 30.08.2017г. с цена 391,78 лева следва да
бъде отхвърлен. / в този смисъл и р- ние по в.гр.д. №707/2016 г по описа на
ПлОС и р-ние №8968/2017 г. по описа на ПлРС/.
С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения иск за мораторни лихви, поради което също
подлежи на отхвърляне.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-
Плевен” ЕАД, ***, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление ***, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника И.Т.И. ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ НА
ИЩЕЦА обща сума в размер на 419,29
лева за консумирана топлинна енергия, от които 391,78 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2017
г. до 30.04.2018 г., както и 27,51 лева, представляващи лихва за забава за
периода от 03.05.2017 г. до 02.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, като неоснователни и недоказани.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на ищеца Х.и Р.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: