М  О  Т  И  В И

 

 

Към присъда № 31/24.07.2014г по НОХД № 263/2014г на СлОС

 

 

            Съдебното производство е образувано по повод внесения от ОП –Сливен обвинителен акт п.д. № 41/19.06.2014г  против  Х.П.Т. ***, за престъпление по чл. 343 ал.3, б.”Б”, предл.1, вр.  ал.1,  вр. чл.342 ал.1 от НК.

 Производството е по реда на глава ХХVІІ от НПК и по правилата на чл. 373 ал.2, вр. чл. 371 т.2 от НПК -  с проведено съкратено съдебно следствие пред първа инстанция.

   В с.з. представителят на Окръжна прокуратура поддържа обвинението против подсъдимия така, както е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и моли подсъдимия да бъде признат за виновен по него и осъден. Счита, че фактическата обстановка по делото е напълно изяснена и  се признава от подсъдимия. Твърди, че при индивидуализиране на наказанието следва да отчетe обстоятелството, че деянието на подсъдимия се характеризира  с изключителна висока степен на обществена опасност. Счита, че при определяне размера на наказанието и начина на изтърпяване, следва да се съобразят обстоятелствата, че управлението на автомобила от подсъдимия е било осъществено без същия да е притежавал правоспособност за управление на МПС, както и че непосредствено след произшествието същият го е напуснал,  вземайки регистрационните табели на автомобила, с очевидното намерение да бъде укрито произшествието и да бъдат затруднени компетентните органи при установяване авторството на деянието. В тази връзка и с оглед постигане целите на наказанието, в това число на специалната и генерална превенция, и постигане на желание за възпитателен ефект както върху подсъдимия, така и за останалите членове на обществото, предлага  наказание в размер на 1 година  6 месеца  лишаване от свобода, което на основание чл. 58а ал.1 от НК, да  бъде редуцирано  с 1/3, като редуцираното наказание бъде 1 година лишаване от свобода. Предлага наказанието да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип. С оглед на обстоятелството, че подсъдимият не е правоспособен водач на МПС, съгласно установената практика на съда, счита, че  не може да му бъде налагано наказание лишаване от право, което не е придобил.

      В с.з. упълномощеният защитник на подсъдимия пледира за минималното по закон наказание.  Счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 55 от НК, тъй като  подсъдимият се признавал за виновен, съдействал за разкриване на обективната истина,  имал  чисто съдебно минало ,  млада възраст и  много съжалявал за извършеното деяние.  Допълва, че подс. Т. бил много чувствително младо момче, а животът му бил променен и винаги ще го измъчва мисълта за отнетия човешки живот. Моля на основание чл. 373 ал.2 от НПК, за определяне на наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, а именно „пробация” или лишаване от свобода при условията на чл. 66 ал.1 от НК. Счита, че по този начин ще се изпълнят целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК. Предлага  веществените доказателства  по делото да се върнат на техния собственик– брата на подсъдимия К.П.В. ***.

             В с.з. родителите на непълнолетния подсъдим – Р.С. и П.К., се явяват лично. Изразяват съгласие делото са се гледа по реда на глава 27 от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие и твърдят, че са наясно с последиците от това. По отношение на наказанието, което да бъде наложено на подсъдимия, изцяло се присъединяват към пледираното от защитата. 

             В с.з. подсъдимият не оспорва обвинението и прави признание по реда на чл. 371 т.2 от  НПК, т.е. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Изказва искрено съжаление за стореното и се разкайва за извършеното престъпление. По отношение на наказанието, се присъединява изцяло към казаното от защитника му.

            От анализа на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Сливенският окръжен съд прие за установено следното  от фактическа страна:

            Подсъдимият  Х.П.Т. е роден на  ***г***, български гражданин, живущ ***, с начално образование,  неженен, не работи,  неосъждан.

   На 04.01.2014 г. отишъл до с. П., обл. П., където живеел брат му св.К.В.. Тъй като  отсъствал от дома си, подс.Т. помолил неговата жена да му предостави за кратко време семейния им автомобил. Тя се съгласила и му предала ключовете за колата. Въпреки, че подс.Т. не притежавал свидетелство за управление на МПС, той се качил на автомобила, марка „Мерцедес С220Д" с рег.№ РВ 3176 ВН и потеглил към с. Калояново, обл. П..

 Там се срещнал с другия си брат -св. С.В.,  двамата си  братовчеди - свидетелите А.С. и С.П.,  като  им предложил  да се разходят с автомобила до гр. Стара Загора.

            Те се съгласили и четиримата заедно потеглили. Автомобилът управлявал  подс. Т..  Щом пристигнали в гр. Стара Загора, останали в продължение на няколко часа, след което всички заедно решили да отидат на гости на тяхна леля - св.И.Г., която живеела в с.Любенова махала, общ.Нова Загора.

             Същият ден, около 16ч,четиримата  потеглили от гр.Стара Загора, като автомобилът отново управлявал подс.Т.. До него вдясно стоял св.С.П., а отзад пътували свидетелите С.В. и А.С..

             По време на пътуването тримата свидетели заспали. Подс.Т. шофирал и слушал музика, движейки се вече в тъмната част на денонощието, по път Ш-554, в посока с.Любенова махала, общ.Нова Загора. Движението по платното било двупосочно, с една лента за движение за всяка посока, като лентите били разделени с непрекъсната линия. Вляво и вдясно платното било ограничено от бордюри с височина 15 см. Пътната настилка била влажна, имало гъста мъгла и намалена видимост.

            Преминавайки през с.Богданово, общ.Нова Загора, движейки се в посока от север на юг, подс.Т. навлязъл в зоната на десен завой със скорост на движение около 103 км/час, при критична за завоя скорост около 93 км/час. Поради високата скорост,  частично навлязъл в насрещната лента за движение. Изгубил управлението над автомобила и завъртял волана на дясно, след което автомобилът изгубил странична устойчивост, което  наложило да завърти волана наляво. От този момент той изцяло загубил управлението на автомобила, в резултат на което напуснал платното за движение от дясната страна, преминал през бордюра, след което преминал в насрещната лента за движение, ударил се отново в бордюра и спрял.

           В момента, в който автомобилът се е движил към десния тротоар, вдясно от платното се е намирал пешеходеца  С. Г.Т. от с.Богданово. Подс.Т. забелязал, че от дясната страна на автомобила се намира човек, но поради загубата на управление, настъпил удар между страничната дясна част на автомобила и дясната странична повърхност на постр.С. Т..

            В резултат на удара тялото на пешеходеца С. Т. се претърколило и получило тежка съчетана травма в областта на органите, разположени в гръдната и коремната кухина и десния горен крайник. Пострадалият починал на място. При удара стъклото на предната дясна врата на автомобила се счупило.

          През това време пътуващите в автомобила се събудили от силния удар и разбрали, че   е   настъпило   ПТП.   Всички   излезли   от автомобила невредими. Подс.Т., въпреки че разбрал, че е блъснал човек, взел регистрационните табели на колата и без да провери какво е състоянието на пострадалия, се отправил заедно с другите пътуващи в автомобила лица към с.Любенова махала, общ.Нова Загора. Пешком стигнали до дома на тяхната леля – св. И.Г., на която разказали за случилото се. Тогава всички заедно, със семейството на св.Г. се върнали на мястото на произшествието и се опитали да изтеглят катастрофиралия автомобил. След като не успели, се върнали в дома на св.Г..

            Живущите в близост до мястото на инцидента разбрали, че нещо се е случило и излезли на улицата. Те забелязали, че на пътното платно се намира изоставен лек автомобил, марка „Мерцедес", без регистрационни табели и подали сигнал на телефон „112". На място бил изпратен екип от РУ „Полиция" - Нова Загора, който забелязал, че в близост до бензиностанцията в с.Богданово се намира катастрофирал лек автомобил и около него стояли няколко мъже, които се опитвали да го изтеглят с помощта на друг микробус. Полицейските служители ги разпитали какво се е случило, а те обяснили, че техен родственик, който по това време не бил там, катастрофирал с автомобила, без да споменават, че в резултат на случилото се има и пострадало лице.

             След установеното пътнотранспортно произшествие, св.Ж. - полицейски служител на РУ „Полиция" -Нова Загора, издал устно разпореждане на лицата, на следващия ден да се явят в сградата на полицията за предприемане на съответните действия във връзка с настъпилото произшествие  и  си тръгнал от местопроизшествието.

   След около час и половина, дежурният полицейски екип отново бил изпратен на същото място, тъй като на телефон „112“ постъпил сигнал, че е открит труп на мъж в района на произшествието. На място отново отишъл същият полицейски екип и установил, че вдясно от пътното платно, в посока за с.Любенова махала, общ.Нова Загора, по път Ш-554, в района на с.Богданово, общ.Нова Загора, действително се намира труп на мъж, като встрани от него се намирал гумен галош и плетена шапка.

    По повод установеното на местопроизшествието  бил изпратен екип от разследващи полицаи, които извършили първоначален оглед на местопроизшествието. Лицата, които пътували в лекия автомобил „Мерцедес" били открити в дома на св. И.Г., след което  отведени в РУ“Полиция“ – гр.Нова Загора за провеждане на първоначални следствени действия и изясняване на фактическата обстановка. Извършен бил допълнителен оглед на местопроизшествието, а с протокол за доброволно предаване полицейският служител -св.Ж.  предал    на    разследващия    орган    доброволно предадените преди това от подс.Т. регистрационни табели на автомобила, както и свидетелството за регистрация на автомобила и договор за покупко-продажба на МПС.

 Според заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп, причина за настъпването на смъртта на постр. Т., е несъвместимата с живота тежка съчетана автомобилна травма, с обхващане на органите разположени в гръдната и коремната кухина,  както и тежката травма на десния горен крайник, травма вследствие блъскане от движещ се лек автомобил с голяма скорост, с последващо падане и удряне на тялото на пострадалия на пътното платно, при което е получил посочените травматични увреждания. Непосредствената причина за настъпването на смъртта според вещото лице Д-р Ч. е острия хеморагичен и травматичен шок. Описаните травматични увреждания според него са получени вследствие действието на механичен фактор и по механизма на удряне с такива предмети и падане и удряне на травмираните области на тялото по такива предмети. Тежките увреждания са локализирани в областта на дясната коремна и гръдна половина. Липсата на травматични увреждания в областта на долните крайници сочела, че ударът с лекия автомобил не е бил нанесен с предната или неговата задна част, а с неговата странична част. Деформациите на автомобила сочели, че ударът по тялото на пострадалия е  нанесен в дясната странична повърхност на тялото му, малко отзад, като тогава са получени множествените счупвания на долните десни ребра, размачкванията на тъканите в областта на дясната половина на корема, разкъсвания на черен дроб и счупване на дясната ръка. Това е първата фаза на автомобилната травма. Тогава са били разкъсани и тиквите, които пострадалият е носел, като частици от тях били намерени полепнали по якето на пострадалия, както и в купето на катастрофиралия лек автомобил. Втората фаза била тази, при която пострадалият  бил отхвърлен със значителна сила и при приземяването си се  ударил в областта на лявата половина на гръдния кош, получавайки останалите травматични увреждания. Настъпването на смъртта  според Д-р Ч. е пряка и непосредствена последица от получените травматични увреждания при възникналото пътнотранспортно произшествие и смъртта на пострадалия е била неизбежна и неминуема.

 От назначената по делото съдебно-химическа експертиза е установено, че в изследваната проба от кръв, взета от трупа на постр.Т. е доказано наличието на етилов алкохол с концентрация 0,72 промила.

 От заключението на  назначената по делото съдебно-химическа експертиза е установено, че в изследваната проба от кръв, взета от подс.Т. не се доказва наличие на етилов алкохол.

В хода на разследването е била  назначена авто-техническа експертиза, според чието  заключение скоростта на движение на автомобила „Мерцедес С220Д“, с рег. № РВ3176 ВН, управляван от подс.Т., преди пътно транспортното произшествие е била около 103 км/час, като опасната зона за спиране на автомобила при тази скорост била около 113 метра.  Според вещото лице инж.У., водачът е имал техническата възможност да предотврати пътно транспортното произшествие при скорост от 50 км/час. Критичната скорост на автомобила в зоната на завоя и наличната пътна настилка била  около 93 км/час. Скоростта на движение на автомобила в зоната на десния завой  била по-голяма от критичната за завоя. Водачът е увеличил радиусът, като  навлязъл частично в насрещната лента, а след това е последвала загуба на управление. Настъпилата загуба на управление била резултат на движението на автомобила с технически несъобразена скорост с пътната настилка и конкретни действия на водача при завъртане на волана и не се дължала на техническа неизправност в кормилното управление и спирачната система на автомобила. Вещото лице сочи следните техническите причини, довели до възникването на пътнотранспортно произшествие: 1/управление на автомобила със скорост над максимално разрешената за населено място от 50 км/час; 2/движение на автомобила с технически несъобразена скорост съобразно характера на пътната настилка и радиуса на завоя; 3/ движение на автомобила с технически несъобразена скорост спрямо осветеността на къси светлини; 5/ управление  от неправоспособен и непълнолетен водач.

            Към момента на извършване на деянието, предмет на разследване по настоящото наказателно производство, обвиняемият е бил непълнолетен –навършил 17 години,  но е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, поради което същият е наказателно-отговорно лице по смисъла на чл.31 ал.2 от НК.

          Гореописаната фактическа обстановка напълно се покрива с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.

           На основание чл. 373 ал.3 НПК, съдът прие за установени изложените  фактически обстоятелствата, като се позова на направеното от подсъдимия самопризнание по чл. 371 т.2 от НПК и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

          Тази фактическа обстановка съдът прие за установена по безспорен и категоричен начин в резултат на извършения подробен анализ на всички събрани  и проверени в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, ценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, а именно: обясненията на подсъдимия/прочетени/, показанията на свидетелите С.В., А.С., С.П., К.В.,  Р.К., К.А., И.Г., Ж. Ж.    /прочетени/, заключенията на вещите лица, изготвили  съдебно-медицинската,  авто-техническата и химическите експертизи /прочетени/, писмените доказателствени материали: протокол за оглед на местопроизшествие, снимков материал към него, свидетелство за управление на МПС, свидетелство за регистрация на МПС, разписка, полици за застраховка „гражданска отговорност”, талони за медицинско изследване, справка от КАТ, характеристична справка, удостоверение за раждане, свидетелство за съдимост, удостоверение за наследници, удостоверение от кмета на с.Богданово,  декларация за семейно и имотно състояние, както и веществени  доказателства, представляващи 2 бр. регистрационнни табели на процесното МПС, 1 бр. метален ключодържател с прикрепени към него контактен ключ за амтомобил“Мередес“ и дистанционно управление.

             Съдът изцяло дава вяра на  свидетелските показания на разпитаните на досъдебното производство свидетели, тъй като са последователни, непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи, макар и в различна степен  за  изясняването на правно релевантните  факти.

              От съществено значение за изясняване на обективата истина са  показанията на св.С.В./ брат на подсъдимия/ и св.А.  С. и С.П./ братовчеди на подсъдимия/, които  пътували в  същия автомобил и възпроизвеждат факти и обстоятелства, относими към предмета на делото, които са възприели лично и непосредствено, макар и заинтересовани от изхода на делото, тъй като са роднини на подсъдимия.

              От важно значение са и показанията на лелята на подсъдимия –св.И.Г., по чието настояване, щом узнала, че при ПТП-то е пострадал човек, четиримата младежи се върнали на местопроизшествието.

              Не по-малкозначими са и показананията на св. Р.К., която заедно със съпруга си  чула силен удар и излязла от  дома си да види какво се случва,  описва подробно и напълно безпристрастно обстанавката след ПТП-то. Това е свидетелката, която се е обадила на телефон 112 за да сигнализира за произшествието, щом видяла, че едни хора свалят регистрационните табели на автомобил и бягат в покока гр.Раднево.

              Св. К.А. е бил потърсен  за съдействие  от св.И.Г. в нощта на инцидента и също възпроизвежда обективно и безпристрастно значими  за  спора факти.

              Св. Ж. Ж. е  мл.автоконкрольор в група „пътен контрол“ при РУП-Нова Загора, който е  посетил мястото на произшествието и описва подробно лично възприетите от него релевантни факти и обстоятелства.     

             Показанията на св. К.В./ брат на подсъдимия/ са в по-голямата си част косвени и недопринасящи съществено за изясняване на фактическата обстановка по делото, но въпреки това, съдът им дава вяра.    

             Съдът кредитира напълно и заключенията на вещите лица, изготвили съдебно-медицинската, авто-техническата  и химическите  експертизи. Тази заключения са подробни, обосновани и не пораждат никакво  съмнение относно  тяхната правилност. Не са оспорени  от страните и в голяма степен допринасят за изясняването на съществени обстоятелства, включени в предмета на доказване, като механизма на причинените увреждания и причината за смъртта, причината за възникване на ПТП и механизма на неговото протичане, наличието на причинна  връзка между ПТП и получените травматични увреждания от пострадалия. Заключенията са изготвени от компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност и професионализъм съдът няма основания да  се съмнява.

             От особено важно значение по делото е заключението на   авто-техническа експертиза с оглед изясняване на  най-съществените обстоятелства по делото,  като причината за възникване на ПТП и  механизма на неговото протичане.

             Съдът кредитира дадените  от подсъдимия на досъдебното произвоство обяснения, с изключение на частта, в която твърди, че не е избягал от местопроизшествието. Това твърдение противоречи  както на останалия  доказателствен материал, така  и на направеното от него в с.з. изявление, че признава изцяло  всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт, където  се  твърди точно обратното.

              Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, които са относими към предмета на доказване и не се оспорват от страните.

              При тази фактическа обстановка, съдът  направи  следните правни изводи:

               С деянието си си подс. Х.П.Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави на чл.343 ал.3, б."Б" предл.1, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1  НК, тъй като на 04.01.2014 г., в с.Богданово, общ.Нова Загора, обл.Сливен, на път Ш-554, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес С220Д“ с рег. № РВ 3176 ВН, без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение, визирани в чл.21 ал.1 от ЗДвП, като се движел с превишена за населено място скорост от 103 км/ч, при максимално допустима скорост за пътни превозни средства категория „В“ - 50 км/ч и чл.20 ал.1 от ЗДвП, задължаващ водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца С. Г.Т. от с.Богданово, общ.Нова Загора, като след деянието е избягал от местопроизшествието.

            Относно съставомерността на деянието, т.е. обстоятелството, че е извършено от подсъдимия и правната му квалификация, не се спори от страните по делото.

            Няма съмнение, че подсъдимият е наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал.2 от НК, тъй като макар и непълнолетен/ навършил 17 години/ към датата на деянието, е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Видно от представената характеристична справка, изготвена от инпектор при РУП-гр.Хисаря, той физически и психически нормално развит, с възможности за учебен труд, които не  използвал заради средатата, в която живеел  и се движел. Подсъдимият е криминално проявен,  а  по делото има данни, че не за първи път  е шофирал автомобила на брат си, без свидетелство за управление на МПС.

            От обективна страна е несъмнено, че подс.Т., при управление на лек автомобил в населено място, без да притежава свидетелство за управлление на МПС, нарушил  основни правила за движение по пътищата, а именно чл. 20 ал.1 и чл. 21 ал.1 от ЗДвП, в резултат на което е причинил ПТП, при което е загинал човек, а след деянието е избягал от местопроизшествието.

            Разпоредбата на чл. 20 ал.1 от ЗДвП задължава всеки водач да контролира непрекъснато пътните превозни средства, които управлява.

            Разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП  забраняна на  водачите на МПС-та, при избиране на скоростта на движение на пътно превозно средство, да превишават стойностите на скоростта в км/ч, както следва : за пътно превозно средство, категория „В“, в населено място – 50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч, а на автомагистрала -  140 км/ч.

           Несъменено, управляваното от подсъдимия МПС е категория „В“, а към момента на пътнотранспортното произшестсвие, което е станало в населено място, автомобилът е бил управляван със скорост от 103 км/ч, т.е. с 53 км/ ч над максимално разрешената.

           Съгласно заключението на авто-техническата експертиза, настъпилата загуба на управление на автомобила от страна на водача се дължи на движението на автомобила  с технически несъобразена скорост с пътната настилка и конкретните действия на водача при завъртане на волана. Пътната настилка била влажна, имало гъста мъгла и намалена видимост, а водачът  е шофирал  в тъмната част на денонощието. Вещото лице инж.У. посочва не само превишената и несъобразена с пътната обстановка скорост на движение на автомолила, но и радиуса на завоя, като акцентира и на технически несъобразена скорост спрямо  осветеността на къси светлини и не на последно място - на управлението на МПС от непълнолетен и неправоспособен водач.

             Несъмнено, и двете разпоредби на ЗДвП- чл. 20 ал.1 и  чл. 21 ал.1, представляващи основни правила, регламентиращи движението по пътищата са били нарушени от подс.Т. и това нарушение е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото ПТП и  резултата от него- настъпилата  смърт на постр.  Т..

            Не се спори по фактите и е установено по делото по несъмнен начин, че подс. Т. към датата на произшествието е бил неправоспособен водач. Видно от представената от ОП-Сливен справка от ОД на МВР-Пловдив, сектор  “Пътна полиция“ – вх.№103000-17433/23.07.2014г  , към него момент, както и към настоящия, подс. Т. не притежава свидетелство за управление на МПС.

             Константна е съдебната практика и тя приема, че не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата е основание за наказателна отговорност. Водачът на МПС може да бъде подведен под наказателна отговорност и осъден за пътно транспортно престъпление само при доказано виновно нарушение на конкретни парвила за движение по пътя, които правила стоят в причинна връзка с пътнотранспортното произшествие и последиците от него.

            Подсъдимият, в качеството на неправоспособен водач на МПС, на инкриминараната дата и място, е извършил виновно нарушение на правилата за движение по пътя, регламентирани в чл. 20 ал.1 и чл. 21 ал.1 от ЗдвП.

             Не само, че водачът  е  бил неправоспособен, не само, че виновно е нарушил правила за движение по пътя, с което е застрашил сигурността на останалите участници в движението на пътното платно и и извън него,  но и след като с виновното си поведение е причинил ПТП с човешка жертва, е избягал от мястото на произшествието.  

            Действията на подсъдимият и неговите спътници, които веднага след пътния инцидент напуснали  мястото на произшествието, вземайки със себе си регистрационните табели на автомобила, сочат намерение да бъдат прикрити следите от престъплението. Подсъдимият  разбрал веднага след инцидента, че е ударил нещо голямо, но не  сторил необходимото, за да се увери дали това  голямо „нещо“ не е човек, дали е пострадал  и дали няма нужда от медицинска помощ. Вярно е, че малко по-късно той се върнал на мястото на произшествието, но то е било по настояване на неговата леля– св. И.Г. и не може като краен резултат да  обоснове  извод, различен от  този,  че е избягъл от мястото на произшествието, без да направи необходимото, за да се увери, че няма пострадал човек и да му окаже помощ.

             По отношение характера на причиненото увреждане на постр. Т., механизма на получаването и причината за смъртта, по делото също не се спори. Установено е от съдебно-медицинската експертиза, че описаните тежки телесни увреждания  са в резултат на ПТП и са довели до смъртта на постр. Т.. От комплексната авто-техническа експертиза се установява  наличие на   пряка и  непосредствена  причинна връзка между  нарушените правила за движение  и възникналото ПТП, респ. последиците от него.

             От субективна страна деянието е извършено от подс.Т. по непредпазливост. Той не е целял пряко настъпването на престъпния резултат, но е могъл, въпреки факта, че е неправоспособен  водач на МПС, и е бил длъжен ,  в съответствие с особеностите на пътната обстановка, да предвиди настъпването на обществено опасните последици, като наблюдава внимателно движението на пътя и възприема всички негови участници, да  се движи с разрешената скорост на съответния пътен участък, т.е. със скорост, която законът допуска в определени участъци от пътя, указана със съответните пътни знаци. Конкретната скорост трябва да е не само разрешена, но и съобразена с оглед на изискванията за безопасност и  конкретната пътна обстановка. Подсъдимият е шофирал в тъмната част на денонощието, на къси светлини, с превишена  скорост, управлявайки МПС с 53 км/час над разрешената за населено място, при мокра пътна сатилка, гъста мъгла и силно намалена видимост.

            Подс.Т. е бил длъжен да съобрази скоростта на движение на автомобила, както с усложнената пътна обстановка, така и с поставения знак на пътя, който забранява скорост на движиние по-висока от 50 км/ч. При движение на автомобила със скорост от 103 км/ч, подсъдимият не е имал техническа възможност да предоврати настъпването на ПТП,  но според вещото лице, ако беше шофирал със скорост от 50 км/ч, щеше  да има възможност да протврати  ПТП-то.

  Причината да настъпи ПТП не е техническата неизправност на управлявания от подсъдимия амтомобил, нито са били налице данни за възникнал внезапен технически проблем, свързан с управлението на автомобила. Причините за настъпване на пътния инцидент според вещото лице са няколко: управление на автомобила със скорост над максимално разрешената за населено място от 50 км/час; движение на автомобила с технически несъобразена скорост съобразно характера на пътната настилка и радиуса на завоя;  движение на автомобила с технически несъобразена скорост спрямо осветеността на къси светлини;  управлението на автомобила от неправоспособен и непълнолетен водач.

             Следователно, като причини и условия  за извършване на престъплението, съдът преценя проявеното от страна на подсъдимия грубо незачитане на правовия ред в страната, шофирайки без да е  правоспособен водач, неспазване  на  основни правила за движение по пътя -чл. 20 ал.1 и  чл. 21 ал.1 от ЗдвП, регламентиращи управление на МПС с разрешената от ЗДвП скорост и задължение да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява.

            При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подс.Т. за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК, като вид и размер на санкцията за този вид престъпление, със задължително приложение на чл. 58а ал.1 от НК с оглед разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК. Съдът отчете  степента на обществената опасност на   деянието и дееца. Прецени всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността и спази изискванията на чл. 36 от НК относно постигане целите на наказанието.

             Конкретно, деянието на подсъдимия  се характеризира с висока степен на обществена  опасност, тъй като е застрашил живота и здравето на другите участници в движението и не за първи път управлявал автомобил без да притежава свидетелство за управление на МПС.

             Като отегчаващи отговорността обстоятелство съдът отчете тежестта на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътя, в резултат на което е застрашил сигурността на пътното платно и на участниците в движението. Отегчаващо отговорността обстоятелство е и  че  са налице два квалифициращи признака на деянието по чл. 343 ал.3 от НК -  шофирал е  без  свидетелство за управление на МПС и е избягал от мястото на произшествието, без да се увери дали няма пострадали и дали не се нуждаят от медицинска помощ. Освен това, снемайки регистрационните табели на автомобила веднага след произшествието, е целял да прикрие следите от престъплението. Съдът отчете и лошите му характеристиччни данни, според които се движел в среда на криминално проявени и се води на отчет в ДПС-гр.Хисаря за извършени кражби, за което има образувани преписки № ЗМ/Х-26/2010г и ЗМ/Х-213/2011г, като му е наложена възпитателна мярка от МКБППМН  по чл. 13 ал.1 т.1 и т.5 от ЗБППМН.

            Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия и искреното му съжаление за случилото се.

             Формалното волеизявление по чл. 371 т.2 от НПК, с което подсъдимия признава фактите, изложени  в обстоятелствената част на обвинителния акт не се интерпретира като  допълнително смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на наказанието. Благоприятната последица от този вид самопризнание е определена от самия закон - чл. 373 ал.2 от НПК и не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение./арг. от ТР № 1/06.04.2009г на ВКС по т.д. №1/2008г НК/.

            Съдът намира, че младата възраст на подсъдимия  също не е смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като тя  вече е отчетена  от законодателя  при  определяне на  наказанието.

            По силата на закона, съдът прилага редукцията по чл. 63 ал.1 т.3 от НК, като предвиденото  наказание за престъпление по чл. чл.343, ал.3 б."Б" предл.1 от НК/ ред. ДВ бр.60/2012г , в сила от 08.09.2012г/ -  лишаване от свобода от 3  до 10 години, се заменя  с лишаване от свобода  до  3 години.

            Това правило се прилага само за непълнолетните , като по отношение на тях наказанията, предвидени в особената част на НК,се заменят по силата на закона и една след това, в рамките на заменените наказания се индивидуализира самото наказание по реда на чл. 54  или чл. 55 от НК.  

             Коментираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства нямат характера  на многобройни, нито на изключителни по смисъла на чл. 55  ал.1 т.1 НК, поради което съдът прецени, че следва да определи наказанието при условията на чл. 54 от НК и то превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

             Като прецени отегчаващите, смекчаващите вината обстоятелства, целта на наказанието с оглед индивидуалната и генерална превенция, тежестта на престъплението,  обществената опасност на дееца и най-вече на деянието, съдът определи  наказание в рамките на  максималния  по закон размер  от три години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а ал.1 от НК редуцира  с 1/3  и  наложи  наказание в размер на  две години лишаване от свобода.

            Въпреки че са налице предпоставките по чл. 66 ал. 1 НК за прилагане института на условното осъждане, съдът прецени, че за поправянето на подсъдимия, с оглед индивидуална и генералната превеции,  както за  и постигане целите на наказанието,  подсъдимият следва  да изтърпи ефективно наказанието  си лишаване от свобода.

            За да достигне до този извод, съдът отчете, че с деянието, подсъдимият е осъществил два квалифициращи признака от състава на престъплението, в което е обвинен – не само е шофирал без да притежава свидетелство за управление на МПС, но след като причинил с виновното си поведение ПТП с човешка жертва, е избягал от мястото на произшествието. И не последно място, съдът отчете високата обществена опасност на деяниието,  голямата обществена  укоримост към този вид престъпления, които през последните години зачестиха твърде много и ширещото се чувство за безнаказаност за извършителите на транспортни престъпления с човешки жертви. Тази тревожна тенденция  поставя на размисъл въпроса дали е морално оправдано и житейски справедливо на извършителите на подобен вид престъпления да бъдат налагани наказания лишаване от свобода при условията на чл. 66 ал.1 от НК.  Целта на наказанието е не само да въздейства върху личността на подсъдимия, но и предупредително и възпиращо срещу останалите членове на обществото. Затова, с оглед постигане целите на наказанието,  за  груби нарушения на правилата  за движение по пътищата, довели до смъртта на невинни хора, следва да се прилага цялата строгост на закона.

              Тъй като към момента на постановяване на присъдата, подсъдимият е навършил пълнолетие, наказанието следва да се търпи в затворническо общежитие от открит тип, а не в поправителен дом, при първоначален общ режим, тъй като е неосъждан.

              Съгласно разпоредбата на чл.343Г от НК, на подсъдимият следва да се наложи кумулативно и наказанието лишаване от право да управлява МПС, но тъй като не може да бъде лишен от право, което не е придобил, съдът не му наложи това наказание .

             Веществените доказателства по делото, представляващи 2 бр. регистрационнни табели на процесното МПС, 1 бр. метален ключодържател с прикрепени към него контактен ключ за амтомобил“Мередес“ и дистанционно управление, съдът върна на техния собственик.

            По правилата на процеса,  съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на СлОС направените по делото разноски  в размер на  400лв.

            Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си. 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: