Р Е Ш
Е Н И Е
№
81
гр.
Силистра, 09 декември 2021 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на седемнадесети ноември през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева
Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова и с участието на Окръжния прокурор Теодор
Желев, като разгледа докладваното от
съдия Чернева КАНД № 77 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на “ЗЪРНЕНИ ХРАНИ СИЛИСТРА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Силистра, ул. „Житарска“ № 1, представлявано от изпълнителния
директор С.Д.И., против Решение № 116 от 18. 06. 2021 г. на Районен съд гр.
Силистра, постановено по АНД № 851 по описа на съда за 2020 г., с което е
ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление № 543154-F567589 от 23. 10. 2020 г., издадено от
директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна.
Касаторът счита, че решението
на РС-Силистра е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Посочва, че първоинстанционният съд не е дал отговори на поставени с жалбата въпроси досежно това
правилно ли е ангажирана отговорността на дружеството като данъчно задължено
лице по чл. 3 от ЗДДС, а не по чл. 176в от ЗДДС, нито е обсъдил дали са
извършени доставки на течни горива през релевирания месец, попадащи в обхвата
на Приложение № 35 от ППЗДДС, нито възражението, че в НП не е посочено мястото
на извършване на нарушението. Според касатора съдът само формално и е обсъдил
възражението, че в настоящия случай са били налице предпоставки за приложението
на чл. 28 ЗАНН. Изтъкнат е довод, че наложената санкция е непропорционално
висока и надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на
легитимно преследваните от закона цели. Моли за отмяна на първоинстанционния
акт и решаване на спора по същество посредством отмяна на наказателното
постановление, както и за присъждане на сторените съдебни разноски в двете
инстанции.
Ответната страна Териториална дирекция на Националната
агенция за приходите – Варна, действаща чрез процесуалния си представител ст.
юриск. Н. О., е депозирала писмено становище, че жалбата е неоснователна и моли
за отхвърлянето ѝ.
Окръжният прокурор счита, че
районният съд е подходил твърде формално при обсъждането на наведените от
дружеството доводи, поради което счита, че жалбата е основателна и решението
следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане на
първоинстанционния съд.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С наказателно
постановление № 543154-F567589 от 23.
10. 2020 г. , издадено от директор на Териториална дирекция на Националната
агенция за приходите – Варна, на дружеството-касатор е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 лева на основание чл. 180в, ал. 3 от Закона за
данъка върху добавената стойност и във вр. с чл. 53, ал. 1 и чл. 83 и чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН за нарушение на чл. 176в, ал. 6 във вр. с чл. 176в, ал. 1 и ал.
10 от Закона за данъка върху добавената стойност. Посоченото НП е издадено въз
основа на АУАН № F567589
/ 09. 09. 2020 г., с който е установено, че в качеството си на регистрирано по
ЗДДС лице дружеството не е изпълнило задължението си да подаде заявление за
вписване в публичен регистър съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 6 от ЗДДС,
предвиждаща че когато за
данъчнозадълженото лице са налични условията за предоставяне на
обезпечение и след изтичане на едногодишния срок на предходното обезпечение,
това лице е длъжно да предостави ново обезпечение в срок не по-късно от 14 дни
преди изтичане на срока на предходното обезпечение. Посочено е, че съгласно
декларираните данни на задълженото лице за предходния данъчен период м. юли
2020 г. е декларирана данъчна основа на извършените доставки на горива 80189.
96 лева, които за целите на определяне на обезпечението са закръглени към всеки
пълни хиляди лева, т.е. 80 000 лева. Обезпечението следва да е в размер на 16
000 лева. Отразено е, че задълженото лице е подало заявление и е предоставило
ново обезпечение преди изтичане срока на предходното обезпечение. Предходното
обезпечение е със срок до 07. 09. 2020 г., а новото заявление е от 27. 08. 2020
г. Посочено е, че не са спазени сроковете за деклариране на обстоятелства по
реда на чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС, доколкото новото обезпечение следва да се представи
в срок не по-късно от 14 дни преди изтичане срока на предходното обезпечение –
в случая до 25.08.2020 г., а е подадено на 27. 08. 2020 г. Преценено е, че е налице нарушение по чл.
176в, ал. 6 във вр. с ал. 1 и ал. 10 от ЗДДС.
За да постанови обжалвания
акт, РС-Силистра е възприел фактическите констатации на наказващия орган и
факта на извършване на административно нарушение. Същият е приел, че деянието
за което е наложена имуществената санкция е безспорно доказано и осъществява
признаците на административно нарушение, извършено чрез бездействие, като
крайният срок за законосъобразно извършване на изискуемото действие е изтекъл
на 25. 08. 2020 г., когато е бил крайният срок за предоставяне на обезпечение и
депозиране на заявление по реда на чл. 111б ППЗДДС. Констатирано е, че
заявлението е било подадено два дни след изтичане на срока, като е посочил, че
за това деяние е предвиден състав на административно нарушение в разпоредбата
на чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС и поради малкия срок на закъснението органът правилно
е приложил привилегирования състав на чл. 183в, ал. 3 от ЗДДС и е наложил
минималната санкция от 10000 лева. Съдът е стигнал до извода, че деянието не
представлява маловажен случай, за да се обоснове приложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 АПК настоящата касационна инстанция следва да обсъди посочените в жалбата
пороци на решението и да извърши служебна проверка за валидността му,
допустимостта му и съответствието му с
материалния закон.
Основното наведено в жалбата
основание е, че решението е постановено при неправилно приложение на
материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал.
2 от НПК, като това основание попада в обхвата и на служебната проверка на
акта, която се дължи от съда съгласно чл. 218, ал. 2 АПК.
Не може да бъде споделено
оплакването, че не е изследван въпроса дали дружеството-касатор попада в кръга
на лицата, задължени по чл. 176в ЗДДС, които извършват доставки на течни
горива, посочени в Приложение № 35 към чл. 111б от ППЗДДС. За да направи
съответните изводи, че са били налице предпоставки за вписване на ново
обезпечение съгласно чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС наказващият орган се е позовал на
декларираната от самото дружество информация, че данъчната основа на продадено
гориво за м. юли 2020 г., имаща значение за определянето на размера на
обезпечението, е в размер на 80 189. 96 лв. Тези данни са съответствали на
отразеното в ИС „Контрол на горивата“. В
случай, че тази информация е била неточно подадена, в тежест на санкционираното
дружество е било да установи този факт през въззивния съд посредством събиране
на съответните доказателства в тази насока и съответно да докаже, че не са били
налице условията на чл. 176в, ал. 6 ЗДДС за вписване на ново обезпечение в
противоречие на това, което вече е заявило.
Не съществува неяснота и
относно мястото на извършването на нарушението. Съгласно чл. 111б, ал. 2 от
ППЗДДС заявлението по образец в случаите по чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС (респ. и по
чл. 176в, ал. 6 от закона) се подава в компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите по чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентна териториална данъчна
дирекция относно местните юридически лица
е тази по тяхното седалище. Седалището на дружеството – жалбоподател е в гр.
Силистра и следователно заявлението е следвало да бъде подадено в указания в
чл. 176в, ал. 6 ЗДДС срок именно в офиса на ТД на НАП в гр. Силистра, който се
явява и място на извършване на нарушението.
Мотивите, изложени от
въззивния съд относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН обаче не обхващат всички
обстоятелства, относими към преценката за маловажност на деянието.
В чл. 176в ЗДДС (ДВ бр. 60 /
2016 г.) е въведен механизъм, съгласно който при осъществяване на търговия с
течни горива лицата задължително предоставят пред компетентната териториална
дирекция на НАП обезпечение в пари, държавни ценни книжа или в безусловна и
неотменяема банкова гаранция, всяко от които следва да е за срок една година.
Размерът на обезпечението, както първоначално, така и последващо, е
регламентиран в чл. 176в, ал. 2 ЗДДС.
При приемането на разпоредбата размерът на обезпечението е следвало да
бъде 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или
стойността на получените течни горива, освободени за потребление за предходния
данъчен период, но не по-малко от 50 000 лв. Във връзка с получено официално
уведомително писмо С (2018) 1350 на Европейската комисия по открита процедура
за нарушение № 2017/4110 за неизпълнение от РБългария на задълженията по чл.
273 от Директива 2006/ 112/ЕО на Съвета и чл. 16 от Хартата на основните права
на ЕС, поради несъответствието с тях на разпоредбите на чл. 176в, ал. 2 и ал. 3
от ЗДДС, цитираните норми от ЗДДС са изменени (ДВ бр. 98 / 2018 г., в сила от
01. 01. 2019 г.) и е отпаднало
изискването размерът на обезпечението да не може да бъде по-малък от 50 000 лв.
При отпадането на прага от 50 000 лева обаче е останала непроменена
приетата успоредно санкционна разпоредба на чл. 180в ЗДДС (ДВ бр. 60 / 2016
г.), предвиждаща размер на санкцията равен на дължимото обезпечение - при
непредоставяне на обезпечението, санкция в двоен размер – при повторно
нарушение, както и привилегирован състав – санкция в размер на 25 на сто от
дължимото обезпечение, но не по-малко от 10 000 лева, в случай, че лицето
е предоставило обезпечението в 7-дневен срок, следващ изтичането на срока, в
който е следвало да се представи. Цитираната норма е останала относима като
размер на санкциите към старата редакция на чл. 176в, ал. 2 ЗДДС, предвиждаща
минимален размер на обезпечението от 50 000 лева. С отпадането на минимума
очевидно санкционната норма би следвало да се прилага много внимателно и да се съблюдава доколко санкцията е съответна на
тежестта на нарушението. В конкретния случай размерът на обезпечението, което
дружеството следва да предостави, е 20 на сто
от данъчната основа на извършените доставки на горива за предходния
данъчен период, т. е. в размер на 16 000 лева. В тази връзка санкцията, която
би следвало да се наложи съгласно чл. 180в, ал. 3 ЗДДС, която е приложимата
разпоредба предвид факта, че обезпечението е предоставено със закъснение от два
дни, т. е. в рамките на 7-дневния срок, следващ изтичането на срока, е в размер
на 4000 лева. При съблюдаването на минимума на санкцията, посочен в
разпоредбата - 10 000 лева, е видно, че този минимум е над 60 на сто от
размера на дължимото обезпечение в случая, което очевидно е силно завишено
спрямо първоначалния замисъл на законодателя при закъснение в рамките на
седмица да определи максимален размер на санкцията от 25 на сто от размера на
дължимото обезпечение, но не по-малко от 10 000 лева (което е 20 % от
минимално дължимите 50 000 лева по чл. 176в, ал. 2 ЗДДС в старата му
редакция).
В практиката на СЕС се приема
, че при определянето и налагането на санкциите следва да се спазва принципът
за пропорционалност, като санкцията не следва да надхвърля необходимото, с
оглед постигане на законовите цели. Строгостта на санкцията следва да бъде
съответна на тежестта на нарушението. Според правото на ЕС и практиката на СЕС
този принцип се отнася не само до издаването на административните актове, а и
до налагането на санкции. Съгласно т. 55 от Решение на Съда (втори състав) от
19 юли 2012 година по дело C-263/11 (Ainārs Rēdlih срещу Valsts
ieņēmumu dienests) националната юрисдикция е компетентна да провери
дали размерът на санкцията не надхвърля необходимото за постигането на целите
за осигуряване на точното събиране на данъка и за предотвратяване на измамите,
като вземе предвид обстоятелствата по случая и най-вече каква е конкретната
сума на наложената глоба и евентуално налице ли е измама или заобикаляне на
приложимото законодателство от страна на данъчнозадълженото лице, наказано за
липсата на регистрация. Възприетото тълкуване е намерило отражение и в Решение
на Съда (осми състав) от 20 юни 2013 г. Дело C-259/12 и 2013/C 225/58
(преюдициално запитване от Административен съд-Пловдив- България), според което
принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация на държава
членка да наложи на данъчнозадължено лице, което не е изпълнило в предвидения в
националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да
декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него данък
върху добавената стойност, имуществена санкция в размера на невнесения в
посочения срок данък, когато впоследствие това данъчнозадължено лице е
отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните
лихви. Националната юрисдикция следва да прецени — предвид членове 242 и 273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност с оглед на обстоятелствата по спора
в главното производство, и по-специално
на срока, в който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на
евентуалното наличие на избягване на данъчно облагане или заобикаляне на
приложимия закон, за които отговаря данъчнозадълженото лице-дали размерът на
наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи
се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването
на данъчно облагане. Досежно размера на санкцията СЕС в преюдициалното
заключение по делото Chmielewski, С-255/14, постановено на 16 юли 2015 г., е
приел, че санкция от 60% от недекларирана сума е несъразмерно тежка (т.30).
В заключение на изложеното
относно промяната в минималния размер на дължимото обезпечение по чл. 176в, ал.
2 ЗДДС, непроменения размер на санкцията по чл. 180в ЗДДС, както и с оглед
цитираната практика на СЕС, наложената на дружеството санкция в размер на 10 000
лева за просрочие само от два дни на задължение за предоставяне на обезпечение
в размер на 16 000 лева очевидно е несъразмерна. Към датата на
предоставяне на новото обезпечение все още не е бил изтекъл срокът на
предходното обезпечение, което означава, че фискалният интерес не е бил
застрашен и не са настъпили неблагоприятни последици. Дружеството няма регистрирани други нарушения
и към датата на установяване на процесното новото обезпечение е било
предоставено доброволно, макар и с минимално закъснение – т. е. от поведението
на дееца не може да се презумира умисъл за извършване на измама, на избягване на данъчно облагане или
заобикаляне на приложимия закон. Поради това и при наличието на възможност за
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, целта на закона би била изпълнена и
с отправяне на предупреждение на нарушителя, без същият да бъде санкциониран.
С оглед на така изложеното
настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно
установеността на деянието и дееца. Налице е обаче неспазване от страна на
административнонаказващия орган на материално правната разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, което е довело до нарушение на основния житейски и правен принцип на
справедливостта и на изискването за съразмерност. Като не е преценил това и е
потвърдил НП районният съд е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено. По изложените по-горе съображения наказателното постановление
също следва да се отмени.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал. ал. 3 ЗАНН (ред. ДВ бр. 94 / 2019 г.) на касатора следва
да се присъдят направените по делото разноски. В тази връзка Националната
агенция за приходите, доколкото последната е юридическото лице, в структурата
на което е административният орган, издал отменения акт (арг. от чл. 2, ал. 2
от ЗНАП във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да бъде осъдена да заплати на
касатора разноски за разглеждането на делото в размер на 996 лева, които са
формирани от заплатеното адвокатско възнаграждение пред първата инстанция (пред
настоящата инстанция не са представени доказателства за направени разноски).
Водим от горното,
Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 116 от 18.
06. 2021 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 851 по описа на
съда за 2020 г.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление 543154-F567589 от 23. 10. 2020 г. , издадено от директор на
Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, с което на
“ЗЪРНЕНИ ХРАНИ СИЛИСТРА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Силистра, ул. „Житарска“ № 1, е наложена имуществена санкция в размер
на 10 000 (десет хиляди) лева на
основание чл. 180в, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност във вр.
с чл. 53, ал. 1 и чл. 83 и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за нарушение на чл. 176в, ал. 6
във вр. с чл. 176в, ал. 1 и ал. 10 от Закона за данъка върху добавената
стойност.
ОСЪЖДА Националната агенция
по приходите да заплати на “ЗЪРНЕНИ ХРАНИ СИЛИСТРА” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. „Житарска“ № 1, разноски за
производството в размер на 996. 00 (деветстотин деветдесет и шест) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.