Номер 222231.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 31.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело №
20203100501804 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 396 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 24344/08.04.2020 г. на ВРС – Регистратура,
подадена от „Резиденции Запад“ ЕООД против Определение № 3604/05.03.2020 г.,
постановено по ч.гр. д. № 2951 /2020 г. по описа на ВРС, с което е допуснато обезпечение на
предявените искове от „Ейч ту ейч“ ЕООД срещу „Резиденции Запад“ ЕООД по иск за
осъждане на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от 4800,00 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните Договор за
посредничество при подбор на персонал, на осн. чл. 79 ЗЗД, както и сумата от 424,00 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.04.2019г. до
27.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, чрез налагане на запор върху банковите
сметки на ответника „Резиденции Запад“ ЕООД в „Пощенска банка“ АД и „Обединена
българска банка“ АД до достигане на размера на претенциите от общо 5224,00 лв. на осн.
чл. 389 ГПК.
В жалбата се сочи, че определението е незаконосъобразно и недопустимо и
постановено при допуснати процесуални нарушения. Жалбоподателят счита, че липсва
обезпечителна нужда, тъй като капиталът на дружеството е 570 100 лева, балансът в
дружеството е положителен, развитието на дружеството е стабилно и в посока на
увеличаване на обема от реализирани приходи. На следващо място се сочи, че липсва
предпоставката вероятната основателност на исковете и убедителност на представените
писмени доказателства, а необходимостта от внасяне на гаранция съдът в нарушение на
закона не е обсъдил. Счита, че от представените писмени доказателства и от изложените
фактически твърдения, не може да се стигне до извод, че исковете са вероятно основателни,
в частност посочва, че представеният договор за посредничество при подбор на персонал, на
който се основават исковите претенции не е подписан от ответника. Отправя искане за
отмяна на определението на ВРС и присъждане на разноски. Евентуално моли,
определението да бъде отменено само в частта, с която е допуснато налагането на запор в
„Пощенска банка" АД.
В представен писмен отговор ищецът Ейч ту ейч“ ЕООД моли за отхвърляне на
жалбата по изложени съображения и за присъждане на разноски.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, а от извършената служебна проверка
от първоинстанционния съд се установява, че е спазен преклузивният срок по чл. 396, ал. 1
от ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 391 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато искът е 1)
допустим; 2) вероятно основателен, тоест подкрепен с убедителни писмени доказателства;
3) когато без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението – наличие на обезпечителна нужда. Наред с това
е необходимо исканата обезпечителна мярка да е адекватна на субективното материално
право, което ще се защитава.
Искът е допустим.
От представените писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковете. Жалбоподателят не твърди, че представената от ищеца писмена
електронна кореспонденция не изхожда от страните. Позовава се на факта, че представеният
договор за посредничество при подбор на персонал не е подписан от негова страна, но не
твърди, че същият не е достигнал до него като предложение. Следва да се отбележи, че
договорът за търговско посредничество е неформален. В случая са налице данни за
отправено писмено предложение и неговото приемане с конклудентни действия, в т.ч.
отразени в електронни писма изпратени от ответника, поради което изискването на закона
относно наличието на убедителни писмени доказателства е спазено. Едва след изпълнението
на договора от страна на ищеца по отношение на позицията „мениджър продажби“
ответникът е отказал да осчетоводи фактурата и да заплати предложеното при
установяването на договорната връзка възнаграждение. При наличието на писмени
доказателства съдът, който за пръв път допуска обезпечение, има право, но не е задължен,
да изиска от ищеца парична гаранция. Настоящият въззивен състав също намира, че не са
налице условия за представяне на гаранция от страна на ищеца.
Оплакването за липса на обезпечителна нужда е неоснователно.
Обезпечителната нужда винаги се предполага при вече предявен иск за изпълнение на
едно парично задължение, доколкото всяко евентуално разпореждане на ответника с
имуществото му би затруднило удовлетворяването на кредитора. Тъй като липсват
доказателства, опровергаващи тази нужда, то правилно първоинстанционният съд е
допуснал обезпечение на иска чрез обезпечителна мярка – запор върху вземания по банкови
сметки на ответника.
Представените с частната жалба баланси на дружеството за 2018 и 2019 г. не водят до
промяна на този извод. Първо, защото винаги съществува възможност от влошаване на
финансовото състояние на дружеството и, второ, защото е видно, че макар и регистрираният
капитал на „Резиденции Запад“ ЕООД да е в размер на 570 хил. лв., то след приспадане на
натрупаната и текущата загуби, собственият капитал на дружеството остава едва 13 хил. лв.,
която сума далеч не може да гарантира, че осъществяването на правата на ищеца по едно
бъдещо осъдително решение няма да бъде затруднено.
Обезпечителната мярка е съответна на обезпечителната нужда, тъй като общата сума
на запорираните вземания не е по-голяма от размера на исковата претенция, независимо от
обстоятелството, че са наложени запори върху сметките на ответника в две банки. Освен
това, ответникът разполага с правната възможност, при всяко положение на делото, да иска
замяна на наложената обезпечителна мярка с друга – чл. 317 от ГПК.
С оглед на изложеното, определението на ВРС е правилно и ще бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3604/05.03.2020 г., постановено по ч.гр. д. № 2951
/2020 г. по описа на ВРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________