№ 83
гр. С. , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20212230200542 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба против НП №550678-
F581176/19.01.2021г., издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности”- Б. в Централно управление на Национална агенция по приходите,
с което на жалбоподателя е наложена на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1
от Закона за данък върху добавената стойност „Имуществена санкция” в
размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.31, ал.4 от Наредба №Н-
18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. Моли наказателното постановление да се измени като се
намали наложената имуществена санкция към минималния предвиден в
закона размер.
В съдебно заседание жалбоподателят своевременно призован изпраща
процесуален представител, който моли съда да го измени, като се намали
санкцията до минималния предвиден размер.
В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно
постановление изпраща свой представител, който моли съда да потвърди
наказателното постановление като законосъобразно.
1
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 23.11.2020г. св. А.М. в 13,40 часа със своя колежка М.А. извършили
проверка на търговски обект- безстационарен обект бус с рег. №СН 5985 АТ,
собственост и стопанисван от „Далнип- 2“ ЕООД. По време на проверката се
установило, че за извършена операторска грешка при маркиране на сума за
плащане в брой чрез фискално устройство в обекта в размер на 26040,83 лева
и издаден фискален бон с №000292/11.08.2020г. не е била документирана
сторно операция чрез монтираното и работещо в обекта фискално устройство
до 7- мо число на месеца следващ месеца, в който е допусната грешката, т. е.
до 07.09.2020г. В търговския обект имало монтирано и функциониращо към
момента на проверката фискално устройство модел „daisy compact s“ с инд.
№-DY447739 и фиск. памет №36605775, регистриран в НАП с №4424432.
При проверката била генерирана справка по програмен продукт ФУДВ
(фискални устройства с дистанционна връзка) за периода от 01.08.2020г. до
10.09.2020г., от която справка било видно, че няма регистриран сторно
оборот. По време на проверката бил съставен протокол за извършена
проверка №0051715 от 23.11.2020г. Впоследствие на 28.11.2020г. св. А.М.
съставил акт за установяване на административно нарушение на търговското
дружество като приел, че е нарушена разпоредбата на чл.31, ал.4 от Наредба
№Н- 18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Колегите му Д.Ж. и
С.Д. се подписали като свидетели при съставянето и връчването на акта.
Впоследствие въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение е било издадено наказателно постановление
№550678- F581176 от 19.01.2021г. за нарушение на чл.31, ал.4 от Наредба
№Н- 18/13.12.2006г. на МФ и на жалбоподателя е било наложено на
основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС наказание „Имуществена
санкция” в размер на 1000 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
2
Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
основателна.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
жалбоподателят е извършил описаното нарушение в акта за установяване на
административно нарушение. Безспорно се установи, че до 07.09.2020г. чрез
фискалното устройство не е бил регистриран сторно оборот, т. е. сгрешения
касов бон не е бил отразен и чрез фискалното устройство монтирано и
работещо във въпросния обект. Това се доказа по несъмнен начин, както от
показанията на св. М., така и от показанията на св. М., който е счетоводител
на търговското дружество и също потвърди в своите показания, че когато е
обработвал тази информация срокът за извършване на сторно операцията вече
е бил изтекъл. Техните показания са последователни, безпротиворечиви,
логични и същите кореспондират със събрания по делото доказателствен
материал. Разпоредбата на чл.31, ал.4 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. гласи:
Сторно операцията при операторска грешка се извършва до 7- мо число на
месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката. Сторно операция при
връщане или рекламация на стока или при намаление на данъчната основа се
документира в момента на възстановяване изцяло или частично в брой на
заплатената от клиента сума. Когато възстановяването на сумата се извършва
чрез предоставяне на ваучер или други заместващи парите платежни
средства, се извършва сторно операция, след което се отразява продажбата на
ваучер или заместващите парите платежни средства. След като е бил
пропуснат този срок, търговецът е ангажирал и следва да понесе
административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение.
Тези обстоятелства се установиха по несъмнен начин от свидетелските
показания на разпитаните в съдебно заседание служители на Национална
агенция за приходите, свидетелите А.М. и Д.Ж., а така също и от показанията
на св. К. М.. Показанията им, както бе посочено по- горе съдът кредитира
изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, относими са към предмета на
делото, взаимно се допълват и се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства. Независимо, че двамата свидетели А.М. и Д.Ж. са служители
на Националната агенция за приходите в случая липсват основания да се
приеме, че са заинтересовани или предубедени от изхода на делото. Те нямат
никаква връзка с жалбоподателя, поради което не може да се приеме, че не е
извършена обективна проверка на обекта бус с рег. №......, стопанисван от
търговско дружество „Далнип- 2” ЕООД. Освен това тези показания
кореспондират и с показанията на счетоводителя на търговското дружество,
св. К. М.. Той със своите показания също не отрича, че е налице такова
нарушение.
Съдът счита, че правилно е било преценено от наказващия орган, че не
следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като маловажен
случай на административно нарушение е този, при който извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по- ниска
степен на обществена опасност с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Нарушението на чл.31, ал.4 от Наредба №Н- 18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от министъра на финансите е формално.
Пропуснат е срока за сторниране на оборота, а именно до 7- мо число на
месеца следващ месеца, в който е допусната грешката. Съдът счита, че не
може да се приеме, че тежестта на извършеното нарушение не е голяма и
същото представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид. Законът за данък върху
добавената стойност урежда обществените отношения, свързани с данъчното
облагане на лицата като законодателят е предвидил по- тежки санкции за
3
нарушенията, с които те се засягат в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения. Действително извършеното нарушение е за
първи път и това обстоятелство не е съобразено от наказващия орган при
определяне на размера на имуществената санкция, а е определена санкция в
по- голям размер от минималния, без да е мотивирано това.
Съдът счита, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на наказателното постановление. Размерът на наложената
на жалбоподателя „Имуществена санкция” е в размер от 1000 лева и същата
следва да се намали до минималния предвиден в закона размер от 500 лева. В
този размер имуществената санкция съдът счита за справедлива и отговаряща
в пълна степен на допуснатото нарушение.
Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане преди
края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото. Същите
се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Предвид изхода на делото съдът счита, че Националната агенция за
приходите следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените от
него разноски по делото в размер на 300 лева.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №550678- F581176/19.01.2021г., издадено от началника
на отдел „Оперативни дейности”- Б. в Централно управление на Национална
агенция по приходите, с което на търговско дружество „Далнип-2“ ЕООД- С.
с ЕИК ......, представлявано от Н. Г. ХР. с ЕГН ********** е наложена на
основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС „Имуществена санкция” в
размер на 1000 (хиляда) лева като НАМАЛЯВА „Имуществената санкция” на
500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Далнип-
2“ ЕООД с ЕИК ......, представлявано от Н. Г. ХР. с ЕГН ********** сумата от
300 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4