№ 536
гр. Варна, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20223110200726 по описа за 2022 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба на М. Г. К., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 403, вх. 4, ет. 7, ап. № 19
срещу Наказателно постановление № 606927 – F365771 от 18.10.2021 г.,
издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Варна, с
което на жалбоподателя К., на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от
Закона за данъка върху добавената стойност, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лева за това, че на 25.10.2017 г. в ТД на
НАП гр. Варна, при проверка в информационния масив е установено, че М. Г.
К., с ЕГН: **********, в качеството си на представляващ ДЗЗД „Светлина
15“, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********, като регистрирано по ЗДДС лице, не е
изпълнил задължението си да подаде справка – декларация по ЗДДС за
отчетен период 01.08.2017 г. – 31.08.2017 г. в териториалната дирекция по
регистрацията си – ТД на НАП гр. Варна в установения в чл. 125, ал. 5 от
ЗДДС срок до 14.09.2017 г., като справка – декларация за посочения данъчен
период не е подадена до момента на съставяне на АУАН – нарушение на
разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Жалбоподателят М. Г. К. намира издаденото наказателно постановление
за незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на
1
процесуалните правила в процедурата по издаването му, без в самата
въззивна жалба да навежда конкретни аргументи в защита на становището си.
Поради гореизложената причина, моли за отмяна на наказателното
постановление и присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.
В проведеното на 13.04.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД №
726 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят М. Г. К.
не се явява лично, а се представлява от своя упълномощен процесуален
представител адв. А.Н. от АК – Варна, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното
постановление, поставяйки акцент върху многобройните, според него,
процесуални нарушения, които са опорочили наказателното постановление до
степен, изискваща неговата отмяна.
В проведеното на 13.04.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД №
726 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна
Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна се представлява
от своя процесуален представител гл. юрисконсулт Е.А., която моли за
потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се, че
нарушението е категорично установено и правилно е бил определен субекта
на нарушението, респ. правилно е била ангажирана административно –
наказателната отговорност на М. Г. К. в качеството му на представляващ
ДЗЗД „Светлина 15“.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят М. Г. К., в качеството си на представляващ ДЗЗД
„Светлина 15“ – гр. Варна не изпълнил задължението си да депозира в срок до
14.09.2017 г. справка – декларация по ЗДДС на ДЗЗД „Светлина 15“ за
данъчен период 01.08.2017 г. – 31.08.2017 г., като на 25.10.2017 г. св. П. Вл. Б.
– инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна установила това
обстоятелство, след проверка в информационния масив на НАП.
Преценявайки, че с това свое поведение, в частност бездействие в срока
до 14.09.2017 г. М. Г. К. в качеството си на представляващ ДЗЗД „Светлина
15“, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********, като регистрирано по ЗДДС лице, е
нарушил разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената
стойност, на 06.12.2017 г. св. Б. му съставила акт за установяване на
административно нарушение, с който го санкционирала за нарушение на
2
посочената нормативна разпоредба.
Впоследствие на основание разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН,
административно – наказателното производство било спряно, като процесния
АУАН бил връчен на жалбоподателя М. Г. К. на 29.09.2021 г.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от
административно – наказващия орган, но след като било преценено за
несъстоятелно, на 18.10.2021 г. Директорът на дирекция „Обслужване“ в ТД
на НАП гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от Закона
за данъка върху добавената стойност наложил на жалбоподателя К., в
качеството му на представляващ ДЗЗД „Светлина 15“ административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните гласни и писмени доказателства: показанията на св. П. Вл.
Б.; Заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 г., издадена от Изпълнителния
директор на НАП; Справка от информационния масив на НАП по отношение
регистрация на ДЗЗД „Светлина 15“ по ЗДДС; договор за учредяване на ДЗЗД
„Светлина 15“ от 28.04.2015 г.
На първо място, съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира
показанията на св. Б. като последователни, логични и най – важното
подкрепени от събраните по делото писмени доказателства. Св. Б. е повече от
категорична, че след като е извършила на 25.10.2017 г. проверка в базата
данни на Националната агенция за приходите е установила, че М. Г. К., в
качеството си на представляващ ДЗЗД „Светлина 15“ не е изпълнил
задължението си да подаде справка – декларация по ЗДДС за отчетен период
01.08.2017 г. – 31.08.2017 г., касаеща дружеството.
Следва да се отбележи, че на практика жалбоподателят не само, че не
оспорва тези фактически констатации на актосъставителя и административно
– наказващия орган, но и ги признава безусловно.
Поради гореизложените съображения и изцяло кредитирайки
3
показанията на св. Б., съдът приема за установено от фактическа страна, че на
25.10.2017 г. в ТД на НАП гр. Варна, при проверка в информационния масив
е установено, че М. Г. К., с ЕГН: **********, в качеството си на
представляващ ДЗЗД „Светлина 15“, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********, като
регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнил задължението си да подаде
справка – декларация по ЗДДС за отчетен период 01.08.2017 г. – 31.08.2017 г.
в териториалната дирекция по регистрацията си – ТД на НАП гр. Варна в
установения в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС срок до 14.09.2017 г., като справка –
декларация за посочения данъчен период не е подадена до момента на
съставяне на АУАН – нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона
за данъка върху добавената стойност.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По същество, съдът я намира за основателна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото съдебно
производство съдът следва да провери законността на обжалваното
наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административно – наказателното производство. Съображенията на съда за
така застъпената позиция са следните: АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя, въз основа на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Върху
самият АУАН е отразено, че считано от датата 18.01.2018 г. административно
– наказателното производство е било спряно на основание разпоредбата на
чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Според съда обаче липсват доказателства, които да
установяват, че е било изпълнено задължението да бъде уведомен
нарушителя, че срещу него е съставен АУАН.
4
Разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН допуска административно –
наказателното производство да бъде спряно тогава, когато след щателно
издирване нарушителят не бъде открит. В конкретния случай се съдържат три
протокола (съответно от датите 11.01.2018 г., 11.01.2018 г. и отново от
11.01.2018 г.), с които е удостоверено, че адреса на жалбоподателя К. е бил
посетен с цел връчване на АУАН, но на адреса самият жалбоподател не е бил
открит, както и не е бил установен негов упълномощен представител, на
който да бъде връчен АУАН.
Съдът застъпва позиция, че трикратно посещение на адреса (посочен
като постоянен адрес на жалбоподателя, при това две посещения от една и
съща дата) в никакъв случай не изпълнява изискването за щателно издирване
на нарушителя, доколкото на първо място от протоколите изобщо не става
ясно по кое време е посещаван адреса макар и такъв реквизит да е предвиден
в протокола. Горното е от съществено значение доколкото се касае за
посещение на адрес на физическо лице, за което може да се предположи при
това с голяма степен на вероятност, че през деня изпълнява трудови
ангажименти, поради което и е логично да не бъде намерено в дома си.
Акта за установяване на административно нарушение, който е бил
съставен в отсъствие на нарушителя е следвало да му бъде връчен по реда на
чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира за необходимо да
отбележи, че редът за връчване на съобщения, предвиден в глава VІ от ДОПК
в това число и връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл.
32 от ДОПК касае административните производства, но не и
административно – наказателните производства. При последните е
приложимо тълкуването дадено от Върховният съд, а впоследствие и
Върховния касационен съд в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2
от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК – отм.), приложим по препращане от чл. 84
от ОР на ЗАНН че „щателното издирване представлява издирвателна дейност,
съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни
действия, насочени към установяване точното местонахождение на
издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни
начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен
период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в
определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива
откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи
5
отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с
положителност са общинските администрации и органите на МВР.“ В случая
АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР („съответната
служба“ по см. на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН), като служителите на МВР имат
задължението по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН в 7 – мо дневен срок да връчат АУАН
на нарушителя. След като изобщо не е пристъпено към връчване на АУАН по
реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, не са били налице правни и фактически
основания да се пристъпи към спиране на административно – наказателното
производство по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. В горната насока е налице и
достатъчно константна съдебна практика на Административен съд Варна -
Решение по КНАХД № 2699/2012 г., КНАХД № 130/2015 г., КНАХД №
159/2016 г. КНАХД № 3462/2015 г.; КНАХД № 3315/2015 г. и др. След като
не са били налице основания за спиране на административно – наказателното
производство, не са били налице и основания за издаването на процесното
наказателно постановление повече от три години и девет месеца след
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, поради
което и съдът приема, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, вече след изтичане на регламентирания в
тази разпоредба 6 – месечен срок. Това нарушение представлява съществено
нарушение на процесуалните правила довело до съществено ограничаване
правото на защита на въззивника и е достатъчно, при това самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление.
Доколкото съдът достигна до извод за наличие на съществено нарушение
на процесуалните правила, допуснато в хода на административно –
наказателното производство, обуславящо безусловна отмяна на
наказателното постановление, е безпредметно обсъждането на останалите
възражения на жалбоподателя срещу законосъобразността на наказателното
постановление.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно
постановление № 606927 – F365771 от 18.10.2021 г., издадено от Директора
на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Варна е незаконосъобразно,
поради което и следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора, не може да бъде удовлетворено искането на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а
6
същевременно жалбоподателят, макар и в самата въззивна жалба да е
отправил искане за присъждане на обезщетение за сторените от него
деловодни разноски, не е представил доказателства за реално сторени такива,
поради което и в негова полза не следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 606927 – F365771 от 18.10.2021 г.,
издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Варна, с
което на М. Г. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“ № 403, вх. 4, ет. 7, ап. № 19, на основание разпоредбата на чл.
179, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за това, че на
25.10.2017 г. в ТД на НАП гр. Варна, при проверка в информационния масив
е установено, че М. Г. К., с ЕГН: **********, в качеството си на
представляващ ДЗЗД „Светлина 15“, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********, като
регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнил задължението си да подаде
справка – декларация по ЗДДС за отчетен период 01.08.2017 г. – 31.08.2017 г.
в териториалната дирекция по регистрацията си – ТД на НАП гр. Варна в
установения в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС срок до 14.09.2017 г., като справка –
декларация за посочения данъчен период не е подадена до момента на
съставяне на АУАН – нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона
за данъка върху добавената стойност.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7