Р E Ш Е Н И
Е
№
04.07.2019г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на пети юни
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 5800
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове по
чл. 422, ал.1 ГПК за установяване на вземанията по заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, издадена по ч.гр.д. 5111/2018 г. по описа на РС – Стара Загора.
Производството е образувано по искова молба на „АРТ
ТРАНС МЕДИКА” ООД против „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ.Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ” АД гр.Стара Загора. Ищецът твърди, че между
него - в качеството на доставчик, и ответника, в качеството на клиент/купувач,
били налице търговски взаимоотношения, в резултат на които в периода от
17.11.2015г. до 17.05.2016г. ищецът
извършил доставки на консумативи и материали, необходими за дейността на
ответника, в качеството му на здравно заведение. Всяка доставка била извършвана
въз основа на официална заявка,
подписана от представляващия ответника. За всяка доставка била издавана фактура, придружена от приемо- предавателен протокол, като и
фактурите и приемо-предавателните протоколи били подписвани от представители на
двете страни. При съобразяване произхода и стойността на дълга се моли съдът да
има предвид, че ищецът ограничил претенциите си към ответника до размера на
неизплатената част от главниците по издадените фактури и лихви за забава
единствено по фактурите, които не са изплатени към датата на завеждането на
искането за издаване на заповед за изпълнение. Първата доставка била
осъществена на 17.11.2015г. и издадена фактура №3520/17.11.2015г., заплатена
изцяло от длъжника на 03.12.2015г. Следващата доставка с фактура
№3532/03.12.2015г. била изплатена на 22.02.2016г. С плащането от 22.02.2016г.
била погасена частично издадена на 18.12.2015г. фактура. Следвали доставки с
фактури от датите 01.02.2016г., 17.02.2016г., които не били предмет на
настоящия иск, тъй като макар и след падежа си, били с напълно погасени
главници към настоящия момент. Следвали доставки с фактури № 3595/01.03.2016г.,
фактура № 3628/07.04.2016г., фактура № 3631/12.04.2016т., фактура №
3646/13.05.2016г., фактура № 3647/17.05.2016г., следвало и още едно плащане от
12.05.2016г., с което частично се погасявала фактурата от 18.12.2015г. Тъй като
ответникът преустановявал плащанията си, по инициатива на ищеца било изготвено споразумение от 27.07.2016г. /със
сигнатура на ответника № РД23-7461/02.08.2016г./, с което
дружеството-длъжник признавало, че към този момент размерът на неизплатените
суми по фактури е 28 324,05 лева
и поемало задължение за изплащане на дължимата главница по схема. Въпреки че
длъжникът извършвал няколко плащания, те не отговаряли на условията по
споразумението за размер и падеж, в резултат на което вземанията, заедно с
лихвите за забава, ставали отново изискуеми /чл.2 от споразумението/. Важен момент било,
че признатият от длъжника дълг при сключване на споразумението,
отговарял напълно на размера на дълга по счетоводните записвания на ищеца, като
след тази дата доставки не били осъществявани, а единствено имало плащания от
страна на ответника. На основание споразумението постъпили плащания от
длъжника, както следва: 11.10.2016г. - 2500 лева; на29.11.2016г. -2000 лева; на
17.03.2017г. - 3000 лева. В резултат дългът по главницата се намалявал и бил в
размер на 20824,05. Следвала нова серия от разговори и напомняния от страна на
ищеца, в резултат на които на 30.11.2017г.
длъжникът извършил плащане в размер на 6000 лева, като по този начин се стигало
до окончателния размер на дълга
по главницата в размер на 14824,05 лева, формиран от следните фактури:
фактура №3595/01.03.2016г. на стойност 8534,61 лева - остатък 6405,86лева,
фактура № 3628/07.04.201бг., на стойност 5333,01 лева, фактура №
3631/12.04.201бг. на стойност 126,80 лева, фактура № 3646/13.05.2016г. на
стойност 545,60лева, фактура М 3647/17.05.2016г. на стойност 2412,78 лева. С
молба за потвърждение на вземания или задължения, изх.№ на РС-20-99/09.02.2018г.
и във връзка с извършване на независим финансов одит, ответното дружество
поискало справка на задълженията към ищеца. С писмо от 16.03.2018г. дружеството
потвърдило, че към 31.12.2017г. размерът на дълга по главницата е 14824,05
лева. Справката била приета без
възражения от страна на длъжника и одитора му. Между страните
били налице валидни търговски взаимоотношения, ищецът бил доставчик на
медицински консумативи, а ответникът - заведение за болнична помощ. Всяка една
доставка била извършвана на основание официална заявка от страна на УМБАЛ,
получавана на факс, с изходящ номер на УМБАЛ и подписани от представляващия
дружеството. Всяка една фактура била съпровождана от приемо- предавателен
протокол, като и фактурите и приемо-предавателните протоколи били подписани от
Желязка Бойчева - управител на болничната аптека. По отношение претендираните
фактури следвало да се има предвид, че доставката по фактура №
3595/01.03.2016г. е извършена на основание заявка изх.№ 601/22.02.2016г. и
придружена от приемо-предавателен протокол №3818/01.03.2016г.; фактура №
3628/07.04.2016г., придружена от приемо-предавателен протокол №3851/07.04.2016
и фактура № 3631/12.04.2016г., придружена от приемо-предавателен протокол
№3855/12.04.2016, издадени на основание извършени доставки по заявка
№845/21.03.2016г.; фактура № 3646/13.05.2016г. с приемо-предавателен протокол
№3869/13.05.2016г. и фактура № 3647/17.05.2016г. с приемо-предавателен протокол
№ 3870/17.05.2016г. били издадени по доставки, извършени въз основа на заявка
№1133/21.04.2016г. Във всяка фактура надлежно бил посочен срок за изпълнение на
паричното задължение. Предвид това, че основното облигационно задължение на ответното дружество
било парично, не би могла да
бъде налице нито виновна, нито безвиновна трайна обективна или субективна
невъзможност за изпълнение. В този смисъл, неизпълненото в срок парично
задължение било винаги забавено и на основание чл.79 ал.1 ЗЗД дружеството, в
качеството си на кредитор, имало право на обезщетение за забавата на длъжника.
Между страните не било налице споразумение за размер на обезщетението, поради
което приложима била законовата лихва,
съгласно чл.86 ЗЗД. Изчислена по този начин, претендираната лихва за забава
била в размер на 4024,37 лева,
изчислена до 10.10.2018г. –датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в регистратурата на PC Стара Загора/ и по
фактури, както следва: по фактура № 3595/01.03.2016г. от падежа 30.03.2016г. до 10.10.2018г.
лихвата е в размер на 2007,06 лева /фактурата е на обща стойност 8534,61 лева с ДДС и по
нея има извършено частично
плащане на 30.11.2016г. в размер на 2128,75 лева; лихвите за забава за
изчислени върху цялата сума по фактурата за периода от 30.03.2016г. до
29.11.2016г. - 1446,50 лева и върху неизплатения остатък за периода от
30.11.2016 до 10.10.2018г. - размер на лихвата 560,56 лева, т.е. целият размер
на претендираната лихва към 10.10.2018г. е 2007,06 лева/ по фактура №
3628/07.04.2016г., от падежа й 07.05.2016г. до 10.10.2018г. лихвата е в
размер на 1314,19 лева; по фактура № 3631/12.04.2016г., от падежа й
12.05.2016г. до 10.10.2018г. лихвата е в размер на 31,07 лева; по фактура №
3646/13.05.2016гм от падежа й 12.07.2016г. до 10.10.2018г. лихвата е
в размер на 124,44 лева; по фактура № 3647/17.05.2016г., от падежа й
16.07.2016г. до 10.10.2018г. лихвата е в размер на 547,61 лева.
Моли се съдът да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 18848,42 лева,
от които 14 824,05 лева главница, 4024,37 лева лихва за забава, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 10.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника,
с който предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер. Счита се,
че не се дължи заплащане на претендиралите суми. Издаването на фактура и
нейното осчетоводяване не доказвали извършването на доставка и наличието на
реална сделка. Счетоводните записвания не били правопораждащ факт, а били
извършвани на база първични документи, даващи основание за счетоводно
записване. Не можело да се приеме, че по този начин е налице извънсъдебно
признание на дълг. Макар и ищецът да твърдял, че доставките са извършвани въз
основа на подадени от ответника заявки, то от представените фактури било видно,
че са доставени стоки, които не са посочени във заявката. Всяка една от
процесните фактури съдържала с две до три позиции в повече от заявените, като
се различавала и крайната цена по фактура, която надвишавала стойността на
заявката. Искането за заплащане на мораторна лихва от датата на падежа на всяка
една фактура до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение се оспорва. Самият ищец се позовавал на сключеното на 27.07.2016г.
споразумение, съгласно чл.1, ал. 1 от което страните разсрочили задължението.
Първата вноска била със срок - до 30.09.2016г. Не се спори, че макар и
ответникът да е извършил плащане по така сключеното споразумение, то още с
първата вноска, платена на 11.10.2016г., изпаднал в забава. В чл.2, ал. 1 от
Споразумението било уговорено, че при изпадане в забава, цялата непогасена част
от вземането ставала предсрочно изискуема, заедно със законната лихва върху
нея. В чл.2, ал.2 от Споразумението бил посочен и моментът от който се дължала
лихва за забава - „от деня на забавата". От систематичното тълкуване на
чл.2, ал. 1 и ал.2 от Споразумението било видно, че обезщетение за забава се
дължи от момента на изпадане в забава по отношение на заплащане на вноските по
споразумението. Следователно ответникът изпаднал в забава на 01.10.2016г.
Поради горното изцяло неоснователна била претенцията за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва до 01.10.2018г. Ако се дължи обезщетение
за забавено плащане, то било за периода от 01.10.2016г. до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.10.2018г. върху сумата
от 14 824.05лева /сбор от главницата по всички процесии фактури/. Размерът на
обезщетението за този период било 3047.41лева и претенцията на ищеца над тази
сума се счита за неоснователна.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба.
В съдебно заседание, ответното дружество, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. 5111/2018 г. по описа на РС – Стара Загора по описа на
Районен съд - Стара Загора, в
полза на ищеца е издадена против ответника заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за следните суми: сумата от 14 824,05 лева – за главница,
представляваща неплатени цени на
доставени консумативи за периода 01.03.2016г. до 17.05.2016г., за които са
издадени фактури № 3595/01.03.2016г., с неплатен остатък 6405.86лева; фактура №
3628/07.04.2016г. на стойност 5333.01лева; фактура № 3631/12.04.2016г. на
стойност 126.80лева; фактура №
3646/13.05.2016г. на стойност 545.60лева; фактура № 3647/17.05.2016г. на
стойност 2412.78 лева, както и за сумата от 4024,37 лева - лихва за забава
върху главницата за периода от 30.03.2016 г. до 10.10.2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда– 10.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както
и за разноските по заповедното производство: 377 лева – за ДТ и 700 лева –
адвокатско възнаграждение. Длъжникът възразил срещу издадената заповед, поради
което и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „АРТ ТРАНС МЕДИКА” ООД е предявило против
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение проф.д-р Стоян
Киркович“ АД настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
От представените по делото двустранно подписани
данъчни фактури (данъчна фактура № **********/01.03.2016г., на стойност 8534.61
лева; данъчна фактура № **********/07.04.2016г. на стойност 5333.01 лева; данъчна
фактура № **********/12.04.2016г. на стойност 126.80лева; данъчна фактура № **********/13.05.2016г.
на стойност 545.60лева; данъчна фактура №**********/17.05.2016г. на стойност
2412.78 лева) и двустранно подписаните към тях приемо – предавателни протоколи,
се установява, че ищецът е продал и предал, а ответникът е закупил и получил
медицински изделия и консумативи, подробно
описани по вид, количество, единична и обща цена. Във фактурите е посочен начина на плащане - по банков път, както и
срокът на плащане по всяка една от фактурите.
По делото е представено
подписано между страните споразумение от 27.07.2016г., ведно с Приложение 1, от
което е видно, че ответникът е признал, че дължи на ищеца към датата на
подписване на споразумението цените по 10 бр.данъчни фактури, издадени в
периода от 17.11.2015г. – 17.05.2016г. (между които и процесните пет фактури),
в общ размер на 28324,05 лева, като се е задължил да заплати тази сума по
следния начин:
първоначална вноска в размер на 2 500 лева до
30.09.2016г. и на 7 седем последователни месечни вноски, всяка от които в
размер на 3000 лева, с падеж до 30- число на съответния текущ месец, считано от
30.10.2016г. и последна осма вноска от 4842.05 лева със срок наплащане до
30.05.2017г. (чл.1). Съгласно чл. 2 от споразумението в случай на неизпълнение
от страна на длъжника, вкл. при забавено на плащане на която и да е от погасителните
вноски, цялата непогасена част от сумата по чл. 1, ал.1 от споразумението,
заедно със законната лихва върху нея става незабавно и предсрочно изискуема, а в ал.2 е посочено,
че при забава в плащането на договорените вноски, длъжникът дължи на кредитора
лихва в размер на законната лихва от деня на забавата.
Видно от потвърдително писмо
от 16.03.2018г. от „АРТ ТРАНС МЕДИКА” ООД, в него дружеството е посочило, че
задължението на Болницата по горепосоченото споразумение възлиза на 14824.06
лева – главница и 1194.38 – лихви.
Видно от заключението на съдебно - счетоводната
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно и
съответно на писмените доказателства по делото, процесните данъчни фактури са
осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества на обща стойност 16952.80
лева, включени в дневника за продажби на ищеца и в дневника за покупки на
ответника. Вещото лице е констатирало следното отразено в счетоводствата и на
двете дружества плащане от ответника, а именно: на 30.11.2017г. е извършен
превод на 6000 лева с основание: плащане по фактура 3574/2016г. – 3025.23 лева,
по фактура 3587/2016г. – 846 лева и по фактура 3595/16 г. (първата от
процесните пет фактури) – 2 128.77 лева, като осчетоводеният неплатен
остатък по данъчна фактура 3595/16 г. е 6405,84 лева в счетоводствата и на
двете дружества. По останалите данъчни
фактури - фактура № **********/07.04.2016г. на стойност 5333.01 лева; фактура №
**********/12.04.2016г. на стойност 126.80лева;
фактура № **********/13.05.2016г. на стойност 545.60лева; фактура
№**********/17.05.2016г. на стойност 2412.78 лева няма отразени плащания. Така
неплатеният остатък по процесните 5 фактури възлиза на 14824,03 лева според
изчисленията на вещото лице и точно тази сума е осчетоводена като незаплатена
при ответника, а при ищеца отразеният в счетоводството му неплатен остатък е с
0.02 лева повече, а именно сумата от 14824,05 лева. Вещото лице е изчислило, че
дължимите мораторни лихви по всяка една
от фактурите за период от падежа по всяка една от тях до датата на подаване на
исковата молба 19.11.2018 г., че възлизат общо на сумата от 4188,73 лева, а
лихвите за периода от 01.10.2016г. до датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда 10.10.2018г. са в общ размер на
3298.48лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Между страните по делото са съществували продажбени
правоотношения, по силата на които ищецът е продавал и предавал, а ответникът е
купувал и приемал медицински изделия и консумативи, за удостоверяването на
които обстоятелства са били издадени представените по делото данъчни фактури,
съдържащи всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като
такъв - вид и количество закупена стока, стойност, дата и начин на плащане,
получател и доставчик, съставител на фактурата, съответното време и място на
съставянето й /Решение № 96 от 26.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 380/2008 г., I
т. о., ТК, Решение№ 166/26.10.2010 г. по
т.д. № 991/
От заключението на вещото лице се установи, че
неплатеният остатък по данъчна фактура № **********/01.03.2016г. е 6405,84 лева
и че изцяло неплатени са останалите 4 данъчни фактури: данъчна фактура № **********/07.04.2016г.
на стойност 5333.01 лева; фактура № **********/12.04.2016г. на стойност
126.80лева; фактура №
**********/13.05.2016г. на стойност 545.60лева; фактура №000000
3647/17.05.2016г. на стойност 2412.78 лева или общо неплатената сума по тези данъчни
фактури възлиза на 14824,03 лева.
Ето защо, съдът приема, че исковата претенция на ищеца
за заплащане на цени за медицински изделия и консумативи по горепосочените 5
броя фактури в общ размер на 14824,03 лева
с включен ДДС е доказана, поради което искът за установяването на тази
сума следва да бъде уважен, като както над този размер до пълния претендиран
размер от 14824.05 лева следва да бъде отхвърлен (т.е. за две стотинки). От
заключението на вещото лице се установи, че при ищеца неплатеният остатък по
данъчна фактура № **********/01.03.2016г. също е осчетоводен като сума от 6405,84
лева, която като се сумира с неплатените цени по останалите четири фактури
прави сумата от 14824,03 лева.
Основният спорен въпрос по
делото е относно дължимите лихви по неплатените главници, предвид подписаното
от страните споразумение от 27.07.2016г.. Не е спорно по делото, че с това
споразумение е разсрочен дълга на ответника, включително по процесните фактури
и че ответникът е забавил плащането още на първата погасителна вноска по
споразумението с падеж 30.09.2016г. В този случай, видно от уговореното между
страните в споразумението (чл. 2) цялата непогасена част от сумата по чл. 1,
ал.1 от споразумението, заедно със законната лихва върху нея става
незабавно и предсрочно изискуема, а в
ал.2 е посочено, че при забава в плащането на договорените вноски, длъжникът
дължи на кредитора лихва в размер на законната лихва от деня на забавата.
Съгласно чл. 20 от ЗЗД при
тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Съдът
тълкувайки съдържанието на процесното споразумение, при условията на чл. 20 ЗЗД, приема, че страните са уговорили, че при забава в плащането на която и да
е от уговорените погасителни вноски, цялата неплатена главница става изискуема
и върху нея се дължи законна лихва за забава за периода на забавата, т.е. в
случая считано от 01.10.2016г. Съдът не възприема доводите на ищеца, че лихвата
се дължи по всяка една фактура, считано от посочения в нея падеж, защото именно
със споразумението от 27.07.2016 г. страните са променили падежите на
задълженията, посочени във фактурите, като са уговорили задължението да бъде
разсрочено и са посочили други дати, на които да бъдат извършени плащанията. В
подкрепа на този извод на съда, че това е била волята на страните е изготвеното
от самия ищец потвърдително писмо, на л. 25 от делото, от съдържанието на което
е видно, че ищецът е посочил, че задължението за лихви по споразсумението към
дата 16.03.2018г. върху неплатената главница е в размер на 1194.38 лева, които
лихви дори са изчислени от крайния срок за плащане по споразумението до
16.03.2018г., а не от падежа по всяка една от фактурите.
Водим
от горното, съдът намира, че дължимата лихва върху неплатената главница следва
да бъде начислена от деня, следващ датата на падежа на първата погасителна
вноска по споразумението, а именно от 01.10.2016г. до 10.10.2018г. – датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, която според заключението на СИЕ
възлиза на 3298,48 лева. Следователно искът за установяване на мораторната
лихва по делото следва да бъде уважен до размер на 3298,48 лева и отхвърлен до
пълния претендиран размер от 4024,37 лева и за периода от 30.03.2016г. до 30.09.2016г.
вкл.
Предвид
гореиложеното, съдът приема за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
общо в размер на 14824,03 лева – главница, представляваща неплатени цени на медицински
изделия и консумативи по данъчна фактура № **********/01.03.2016г., данъчна фактура
№ **********/07.04.2016г., данъчна фактура № **********/12.04.2016г., фактура №
**********/13.05.2016г., данъчна фактура №000000 3647/17.05.2016г. , ведно със
законната лихва върху тази сума от 10.10.2018г. до изплащането й, както и сумата
от 3298,48 лева – мораторна лихва за периода от 01.10.2016г.
до 10.10.2018г., като искът за главница до пълния претендиран размер от 14824,05 лева и искът за мораторна лихва до пълния
претендиран размер от 4024,37 лева и за периода от 30.03.2016г. до 30.09.2016г.
вкл. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото
производство общо в размер на 1323,97 лева, съразмерно уважената част от
исковете. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство в размер на 1035,52 лева, съразмерно
уважената част от исковете.
Ответникът не е представил доказателства за направени
разноски, поради което такива не му се присъждат, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение проф. д-р Стоян Киркович“АД, ЕИК123535874, със седалище и адрес на управление: гр. гр.Стара Загора, ул. Генерал Столетов № 2, представлявано от изпълнителния
директор Йовчо Петков Йовчев, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на „АРТ ТРАНС МЕДИКА”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1463, район Триадица, ул.Шандьор Петьофи №
47, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Анна
Димитрова, за следните суми:
за сумата общо в размер на 14 824,03 лева – главница, представляваща неплатени
цени на медицински изделия и консумативи по данъчна фактура №
**********/01.03.2016г., данъчна фактура № **********/07.04.2016г., данъчна
фактура № **********/12.04.2016г., фактура № **********/13.05.2016г., данъчна фактура
№**********/17.05.2016г. , ведно със законната лихва върху тази сума от
10.10.2018г. до изплащането й, както и за сумата в размер на 3298,48 лева – мораторна
лихва за периода от 01.10.2016г. до 10.10.2018г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница над установения размер от 14824,03 лева до пълния претендиран размер от 14824,05 лева и иска за мораторна лихва над установения размер 3298,48
лева до пълния претендиран
размер от 4024,37 лева и за периода от 30.03.2016г. до 30.09.2016г. вкл., като
неоснователни, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 5111/2018 г. по описа на Районен съд - Стара
Загора.
ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно
лечение проф.д-р Стоян Киркович“АД,
ЕИК123535874, със седалище и адрес на управление: гр.Стара
Загора, ул.Генерал Столетов № 2, представлявано от изпълнителния директор Йовчо Петков
Йовчев, да ЗАПЛАТИ на „АРТ ТРАНС
МЕДИКА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес ***
управление гр. София, 1463, район
Триадица, ул.Шандьор Петьофи № 47, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Анна Димитрова, сумата от 1323,97 лева
– разноски по настоящото дело и сумата от 1035,52 лева - разноски по ч.гр.д. № 5111 / 2018 г. по описа на PC – Стара
Загора, съразмерно с уважената част от исковете.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната посочена в
заповедното производство банкова сметка на „АРТ ТРАНС МЕДИКА” ООД с IBAN: ***.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: